†††Втото българско царств†

Управление на Асен и Петър (1187-1197)

1185 г. - Въстанието на Асен и Петър, на 26.10 Димитровден, в църквата „Св. Димитър“
(Търново)
1187 г. - Ловешкото примирие (за заложник е взет Калоян)
1189 г. - Асен и Петър водят преговори с император Фридрих I Барбароса
1189–1190 г. - Асен получава също царска титла. (По други данни това става след
Ловешкия мир от 1187 г.)
1190 г. - войските на Исак III Ангел са разбити при Тревненския проход
1192–1194 г. - Превзети са земите по горната част на Струма и Средец(1194г.). От Средец
са пренесени в Търново мощите на св. Иван Рилски
1195 г. - Българите разбиват ромеите при Сяр и пленяват Алексий III. Към България са
присъединени областите около Мелник и Струмица. По-късно през годината са
присъединени Видинската, Белградската и Браничевската област
1196 г. - Асен I е убит от братовчед си Иванко
1197 г. - Петър става жертва на заговор
Управление на Калоян (1197-1207)
1197 г. - На престола се качва Калоян, който е избягал от Константинопол (през 1189г.)
1201 г. - Българи и кумани нахлуват в Тракия. Калоян превзема крепостта Констанция (дн.
Симеоновград)
23.04.1201 г. - Калоян превзема крепостта Варна
1202 г. - Мирен договор между България и Византия. Император Алексий III Ангел
признава българските завоевания в Поморавието, Белградската и Браничевската област
7.11.1204 г. - Архиепископ Василий получава палиум (бял пояс с червен кръст, който
носят папата и висшите духовници от католическата църква) и титлата “примас“ на
Българската църква. На 8 ноември кардинал Лъв коронясва Калоян за “крал на българи и
власи“. Кардинал Лъв връчва на Калоян корона, скиптър и знаме. Като израз на върховна
власт Калоян получава право да сече монети със своя образ
14.04.1205 г. - Битка между българи и латинци при Адрианопол. Рицарите са разбити,
пленен е император Балдуин, взет за заложник в Балдуиновата кула, Търново
1207 г. - Калоян обсажда Солун. Куманският войвода Манастър убива Калоян. Тялото му
е пренесено в Търново и е погребано в църквата “Св. Четиридесет мъченици“
Управление на Борил (1207-1218)
1207 г. - Синовете на Асен, Иван Асен и Александър – бягат в Галичкото княжество.
11.02.1211 г. - Събор против богомилите в Търново. Издава се Синодик на цар Борил. В
Бориловия синодик са записани анатеми срещу богомилите
1213 г. - Мирен договор с Латинската империя. Император Анри се оженва за Мария,
дъщеря на Калоян, доведена дъщеря на Борил. От своя страна, Борил се жени за
племенницата на Анри
1218 г. - Завръщане на Иван Асен II и брат му Александър с руски дружини. В
продължение на седем месеца Борил е обсаден в Търново. Прави опит за бягство, но е
заловен и ослепен
Управление на Иван Асен II (1218-1241)
1219 г. - На връщане от кръстоносен поход унгарският крал Андрей II минава през
България, сключва мирен договор с нея. Уговорен е бракът на Иван Асен с дъщеря му
Ана-Мария. Бракът е сключен през 1221 г. Като зестра Иван Асен получава Белградската
и Браничевската област
1224 г. - Иван Асен II сключва съюз с Теодор Комнин. Братът на Теодор Комнин, деспот
Мануил, се оженва за Мария, дъщеря на Иван Асен II
1230 г. - Солунският император Теодор Комнин нарушава договора с Иван Асен II. На 9
март – битка при Клокотница. Теодор Комнин и семейството му са пленени и отведени в
Търново, където Теодор е ослепен. Управител на Солун, като български васал става зетят
на Иван Асен – деспот Мануил Комнин. Победата е ознаменувана с надписа върху колона
в храма “Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. България граничи с три морета – Черно,
Бяло и Адриатическо. Иван Асен се титулува “цар на българи и гърци“.
1231 г. - Иван Асен II скъсва унията с папа Григорий IХ
1235 г. - Между Иван Асен II и император Йоан III Дука е сключен съюз. Веднага след
това в Лампсак, константинополският патриарх Герман II венчава никейския
престолонаследник Теодор II Ласкарис и Елена, дъщеря на Иван Асен II. С императорско
и съборно постановление на източните патриаршии Българската църква е издигната в
патриаршия начело с патриарх Йоаким I. Архиепископ Василий се оттегля в атонски
манастир, където скоро умира
1237 г. - Иван Асен II се оженва за Ирина, дъщеря на пленения солунски император
Теодор Комнин
1241 г. - Българите отблъскват татарите
24.06.1241 г. - Умира цар Иван Асен II. След смъртта му България започва да плаща
ежегоден данък на татарите
 Управление на Коломан I Асен (1241-1246)
1242 г. - Татарите нападат и опустошават част от българските земи. България се задължава
да плаща годишен данък на татарския хан
1246 г. - Коломан I Асен е отровен. На престола застава Михаил II Асен, син на Иван Асен
II от третата му жена Ирина. Управлява до 1257 г.
Управление на Михаил II Асен (1246-1257)
1253 г. - Михаил II Асен сключва договор с Дубровник, насочен срещу сръбския крал
Урош. Договорът съдържа и търговски клаузи, облекчаващи взаимната търговия на двете
страни
1257 г. - Михаил II Асен е убит. На престола се качва Калиман (негов братовчед, син на
севастократор Александър, брат на Иван Асен II). Съперници за престола са боляринът
Мицо и княз Ростислав
1257 г. - Между няколкото претенденти за престола за цар е избран боляринът от Скопие
Константин Тих (1257–1277). След брак с Ирина, внучка на Иван Асен II и дъщеря на
никейския император, приема името Константин Асен

Управление на Константин Тих Асен (1257)

1277 г. - В североизточните български земи избухва въстание, ръководено от Ивайло.
Прогонване на татарски отряд
1277 г. Битка между въстаниците и войската на Константин Тих Асен. Смъртта на царя
1278 г. - Михаил VIII Палеолог провъзгласява Иван, синът на Мицо, за цар на България
под името Иван Асен III и го оженва за дъщеря си. Византийски войски тръгват на поход
към България
Управление на Ивайло (1277-1279)
1278 г. - Ивайло влиза в Търново, сключва брак с вдовицата на Константин Асен – Мария,
и поема царската корона

1278 г. - Войските на Ивайло водят сражения с византийците по крепостите на Стара

планина. Самият Ивайло предвожда други войски срещу нахлулите в Северна България
татарски отряди
1279 г. - зимата. След преговори на търновските боляри с византийския император градът
се предава и в него влизат византийски войски. За цар е провъзгласен Иван Асен III
1279 г. - Ивайло разбива и прогонва татарите. След това се насочва на юг и печели
последователно сражения с 10 000 и 5000 византийска войска

Управление на Георги I Тертер (1279-1280)

1279 г. - Георги I Тертер е обявен за цар. Ивайло търси убежище при татарския хан Ногай.
Иван Асен III при Ногай. Убийството на Ивайло
1292 г. Тертер напуска престола поради болярски междуособици и избягва във Византия

 Края на ХIII в. - Поява на лъжеивайловци във Византия във връзка с войните срещу
турците

Управление на цар Смилец (1292-1298)

1292–1298 г. - Управление на цар Смилец. Татарите засилват намесата си във вътрешните
работи на България. През 1295 г. Тертер се признава за татарски васал

Управление на Чака (1299-1300)

1300 г. -Тодор Владислав и Чака бягат от Златната орда. На престола застава Чака, който е
в конфликт с баща си Токту, който изпраща войски срещу Търново. Тодор Светослав
сваля Чака, изпраща главата му на Токту, възстановява отношенията с него и застава на
престола
Управление на Теодор Светослав (1300-1321)
1304–1307 г. - Война с Византия в съюз с Елтимир, владетел на Крънското деспотство
Българите превземат няколко области в Тракия, черноморските пристанища Месемврия,
Анхиало, Созопол, Агатопол. Поражения на византийците през 1304 г. при р. Скафида
(край Созопол) и Виза
1307 г. - Мирен договор между България и Византия. България запазва териториалните си
придобивки. Тодор Светослав сключва брак с дъщерята на византийския император
1321 г. - Умира Тодор Светослав
Управление на Георги Тертер II (1321-1323)
1321 г. - на престола се качва синът на Тодор Светослав, Георги II Тертер
1322 г. - Българите превземат Филипопол

1322 г. - ноември. Умира Георги Тертер II, без да остави наследници

 Управление на цар Михаил Шишман III (1323-1330)
1322 г. - Болярите избират за цар видинският деспот Михаил Шишман
1323–1324 г. - Български войски завладяват областта между Сливен и Месемврия. По
мирния договор България запазва тези придобивки.

1324–1325 г. - Михаил III Шишман се жени за сестрата на Андроник III, Теодора, бивша
съпруга на Тодор Светослав. Първата му съпруга Ана-Неда и синът му Иван Стефан са
заточени

 30-те години. Начало на турските нападения в Тракия. Андроник III започва да

приема турци като наемници в борбата за византийския престол

Управление на Иван Александър (1331-1371)

1331 г. - Ловешкият деспот Иван Александър е избран за цар
1331 г. - Иван Александър подкрепя новия сръбски крал Стефан Душан и подобрява
отношенията със Сърбия. Стефан Душан се оженва за Елена, сестра на Иван Александър
1332 г. 18 юли. - Победа на българите над византийците при Русокастро. Последвалият
мирен договор връща на България градовете в областта между Сливен и Черно море.
Уговорен е годеж между престолонаследника Михаил Асен и Мария, дъщеря на Андроник
III. Мирът продължава до смъртта на Андроник III през 1341 г.
1332 г. - Иван Александър усмирява бунт на видинския деспот Белаур
1340 г. - Иван Александър се развежда с първата си жена Теодора, дъщеря на влашкия
войвода Иванко Бесараб (от нея има трима синове – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван
Асен) и се жени за еврейката Сара, която се покръства и приема името Теодора. От нея
има двама синове (Иван Шишман и Иван Асен) и три дъщери (Кера-Тамара, Кераца и
Десислава)
1346г. - Стефан Душан се обявява за цар на сърби, гърци и българи. Сръбската
архиепископия е издигната в патриаршия. Иван Александър признава новата титла на
Стефан Душан, неговите завоевания в Македония и сръбската патриаршия. Срещу това
той получава само някои области, загубени след битката при Велбъжд
1347г. - Търговски договор с Венецианската република
1352–1354 г. - Разширяване на турските владения в Тракия. В битка с турците загива
Михаил Асен, най-големият син на Иван Александър
1355–1360г. - Обособяване на Видинско царство на Иван Срацимир, син на Иван
Александър от първата му съпруга Теодора
 Началото на 60-те години на ХIV в. Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с
главните й градове (Адрианопол, Димотика, Филипопол, Боруй
и др.). Мурад I премества турската столица от Бурса в Адрианопол
1364 г. - Война между България и Византия за черноморските градове. Византийският
съюзник граф Амедей Савойски превзема градовете и ги предава на Византия. В тази
война Иван Александър използва като съюзници турците
1365 г. - Унгария напада и превзема Видинското царство и Иван Срацимир е отведен в
плен. Четири години по-късно, с помощта Иван Александър и влашкия войвода Владислав
Влайку, той е освободен и възстановен във Видинското царство
1371 г. - Умира Иван Александър
26.09.1371 г. - Битка на войските на братята Вълкашин и Углеша срещу турците при
Черномен. Християнските войски са разбити, Вълкашин и Углеша са убити
Управление на Иван Шишман (1371-1395)
1371–1373 г. - Иван Срацимир присъединява Средец и областта към Видинското царство.
1381 г. - Видинското царство се откъсва от Търновската патриаршия и се подчинява на
Константинополската патриаршия
1385 г. - Обсадена и превзета от турците е важната стратегическа крепост Средец.
1387 г. - Турците превземат Солун
1387 г. - В битка при Плочник обединените сили на сръбския крал Лазар и босненския
Твърдко нанасят поражение на турски войски. Това е единствената християнска победа
над турците в последния етап на завладяването на Балканския полуостров
1388 г. - Турците овладяват Силистра и областта, както и някои земи на добружданския
деспот Иванко
15.06.1389 г. - при Косово поле се разгаря битка между обединените сили на сърби,
босненци и хървати срещу турските войски, предвождани от Мурад I. Сръбският войвода
Милош Обилич убива Мурад I в палатката му. Битката продължава наследникът му
Баязид I Йълдъръм (Светкавицата) (1389–1402). По-следва разгром на християнските
войски. Пътят на турците към западната част на Балканския полуостров и Централна
Европа е открит
1393 г. - Турците обсаждат три месеца Търново. Крепостта пада на 17 юли. Част от
търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е
заточен в Бачковския манастир
1393 г. - След превземането на Търново турците се насочват към Никополската крепост,
където се намира Иван Шишман. След кратка обсада крепостта е превзета, Иван Шишман
е пленен и по-късно убит. Единият му син – Александър – приема исляма, а другият –
Фружин – се оттегля в Унгария. Край на Търновското царство

Управление на цар Иван Срацимир (1360-1396)

1393 г. - Турците превземат и Добруджанското деспотство.
1395 г. - Иван Срацимир и влашкият войвода Мирчо стават турски васали
1396 г. - Кръстоносен поход на западни рицари от Унгария, Полша, Германия, Италия,
Франция под ръководството на унгарския крал Сигизмунд (1387–1437). В битката при
Никопол на 25 септември кръстоносците са разбити
1396 г. - Веднага след битката при Никопол турците обсаждат Видин и го превземат. Иван
Срацимир е пленен и отведен в Мала Азия
1396 г. - Окончателно завладяване на Видинското царство от османците
1396 г. - Поражение на кръстоносните войски на Сигизмунд при Никопол

Събития несвързани с България

13.04.1204 г. - Кръстоносците превземат Константинопол и в продължение на три дни го
разграбват. Византийската империя с център Константинопол пада. На нейно място се
създава Латинска (Константинополска) империя. Първи император на Латинската
империя става графът на Фландрия – Балдуин. В различни части на Византия се оформят
нови държави – Никейска империя, Епирско деспотство, Трапезундска империя. Първите
две стават претенденти за наследството на старата Византийска империя
25.07.1261 г. - никейският пълководец Алексий Стратeгопул превзема неохранявания от
латинците Константинопол. На 15 август император Михаил VIII Палеолог влиза
тържествено в Константинопол и извършва втора тържествена коронация.
Константинопол става отново столица на Византийската империя
1262 г. - война между Византия и България. Византийците превземат важни градове и
области в Тракия и по черноморското крайбрежие (Филипопол, Станимака, Анхиало,
Месемврия)
1453 г. - Константинопол е превзет от турците. Край на Византийската империя