1

Византия XI-XII в.

1/ Общо състояние на империята през XI в.

а/ граници

– север: р. Дунав;
– юг: Палестина, Егея;
– изток: Кавказ;
– запад:
 до 1070 г. Южна Италия;
 след 1071 г. части от Далмация;

б/ стопанско и социално развитие

– стопанство
 в империята се развиват всички клонове на средновековното стопанство;
 в планинските райони на Балканите, Адриатика, Мала Азия и Кавказ се развива скотовъдство и се
добиват месо, млечни продукти и кожи;
 Тесалия, Епир и българските земи изнасят висококачествен мед;
 Мала Азия и Балканите са богати на залежи на злато, сребро, мед и желязо – металите на
Средновековието;
 лозарство, градинарство и зърнопроизводство се развиват навсякъде из плодородните равнини и
низини;
 водите на морета и реки са богати на различни видове риба;
 до края на XI в. Византия развива активна търговия с Индия, арабския свят, Африка, руските земи и
Западна Европа;
 градовете са развити центрове на занаятчийско производство и търговия;
– етническа пъстрота
 в империята живеят различни народи: гърци, българи, сърби и други славяни, арменци, сирийци,
евреи;
 принадлежността към народа на ромеите /“господарите на света“/ се крепи на два стълба:
православната вяра и властта на императора;

в/ проблеми в периферните области от началото на XI век

– нашествия на степни народи в земите на Мизия и дн. Добруджа

 през XI в. печенегите, които обитават южноруските степи, системно нахлуват в пределите на Византия
и периодично опустошават земите на дн. Добруджа и Мизия;
 от средата на века тези земи периодично са нападани и грабени и от друго степно племе – узите;
 грабителски набези често извършват и куманите – поредният степен народ, който нахлува от
североизток;
 в хода на нашествията, групи от печенеги, кумани и узи се заселват в Североизточна България;
– натиск на Унгарското кралство
 от началото на XI в. унгарските крале осъществяват натиск към Западните Балкани /Хърватия, Босна,
Сърбия/, към Белград, Браничево, Ниш и Видин;
– селджукските тюрки
 от началото на XI в. селджуките овладяват вътрешните пространства на Мала Азия;
 2

 те имат преимущество над ромеи и араби благодарение на стегнатата си военна организация и

бързата номадска конница;
 през 1055 г. завладяват Багдат и започват да отвоюват от ромеи и араби териториите на дн. Иран,
Ирак, Армения и Мала Азия;


2/ Вътрешнополитическа криза на империята през XI в. – „пълзящата криза“

а/ засиване на традиционния конфликт между гражданската /столична/ и военната /провинциална/

аристокрация

– двете групировки си оспорват надмощието в управлението;

– императорите до началото на XI век поддържат равновесието между тях – дават предимство на едните
или другите според нуждите на момента, без да позволяват никоя да вземе трайно надмощие;
– централната власт /императорите/ до 20-те години на XI в. се опират на:
 стратиотската организация
- тя им осигурява многобройна войска;
- затова императорите от Македонската династия /867-1056/ издават много закони, с които пазят
земята и доходите на стратиотите от посегателствата на динатите /вж. тема № 10!/;
 свободните селски общини
- свободните селяни дължат данъци само на държавата, с които захранват фиска /държавната
хазна/;
- императорските закони от силните времена на империяата /IX-X в./ пазят и техните земи и доходи
от посегателствата на едрите земевладелци;
– след 1025 г. на престола се изреждат по-слаби императори, които стават пионки в ръцете на
аристократите от различните групировки, а законите за защита на свободните селяни и стратиотите не се
прилагат;

б/ „цивилните императори“ /1025-1081/

– политическа нестабилност
 след 1018 г. Византия възстановява властта си над целия Балкански полуостров, а дотогава има и
значителни успехи срещу арабите: изтласкала ги е от Армения, Сирия и някои северни части на
Месопотамия; върнала е властта си над някои големи о-ви в Средиземно море;
 императорите, които управляват след 1025 г., са представители на столичната аристокрация и
занемаряват контрола над темната организация – особено в Мала Азия, което е и причина за бързите
успехи на селджуките;
 военната енергия се пилее в междуособици и граждански войни /провинциалните динати се стремят
към властта и през периода изобилстват заговори, преврати, граждански войни – от 1025 до 1081 на
престола се сменят 13 императори, т.е. всеки е управлявал средно по 4,3 г./
– упадък на стратиотската организация
 динатите безпрепятствено посягат на селските земи, а императорите не им се противопоставят от
страх да не изгубят властта си;
 в провинциите започва масов процес на обезземяване на селяните;
 безконтролно се вдигат данъците, а поданиците губят доверие в институциите;
 наблюдава се отлив на ромеите от армията и все по-често се използват наемници;
 империята губи своите войници-стратиоти и свободните си селяни-данъкоплатци, хазната често се
изпразва;

.
 3

3/ външнополитическата криза от края на XI век

а/ битката при Манцикерт – 1071 г.

– голямата победа на селджуките

 през 1068-1071 г. император е Роман IV Диоген;
 по време на неговото управление натискът на селджуките към ромейските владения в Мала Азия е
особено силен;
 през 1071 г. до арменската крепост Манцикерт селджуките нанасят решително поражение на ромеите
– самият император е пленен;
– последици:
 през същата година селджуките превземат Йерусалим и създават своя държава в Мала Азия с център
крепостта Никея – Иконийски султанат;
 във Византия започва гражданска война за престола в Константинопол;

б/ загубата на владенията в Южна Италия

– падането на Бари
 през 1070 г. френските нормани на Робер Гискар акустират край бреговете на Сицилия;
 започват битки с араби и ромеи за владенията им в южната част на Апенинския п-ов;
 през 1071 г. рицарите на Робер Гискар завладяват и последната византийска крепост в Южна Италия –
Бари, и основават тук своето силно кралство;
– последици:
 чрез силния си флот италианските нормани осъществяват натиск към земите на югозападните
Балкани /албанското крайбрежие, Северна Гърция и Македония/ - Византия се сдобива с нов опасен
съсед;
 задълбочава се вътрешнополитическата нестабилност на Византия;

4/ Времето на Комнините /1081-1183/

а/ династията Комнини

– Исак I Комнин /1057-1059/

 женен е за дъщерята на цар Иван Владислав и царица Мария – Екатерина;
– Алексий I Комнин /1081-1118/
 женен е за Ирина Дукина, която е дъщеря на Мария Българска, внучка на цар Иван Владислав и
Мария /на сина им Траян/;
 Мария има големи родови имения около Охрид и оказва голямо влияние през първите години на
управлението на своя зет;

б/ политика на Алексий Комнин за стабилизиране на империята

– войни срещу норманите /1081-1085/

 през 1081 италианските нормани дебаркират при Драч;
 започват битки за овладяване на югозападните балкански земи като грабят и опустошават местните
земеделски райони;
 за да се справи със силния нормански флот, Алексий Комнин сключва съюз с Венеция: републиката ще
му осигури флот, но срещу правото на венецианските търговци да търгуват в империята срещу много
ниски мита и такси;
 през 1085 г. Алексий прогонва норманите от Балканите с помощта на венецианския флот;
 4

– военни действия срещу печенегите /1085-1095/

 през вората половина на 80-те години на XI век печенегите се разпореждат в земите на север от Стара
планина;
 с помощта на куманите дори предприемат грабителски походи в Тракия;
 Комнин предприема редица военни походи срещу тях и към 1095 г. стабилизира ромрйската власт на
север от Хемус;
– призоваване на кръстоносците срещу селджуките
 по време на управлението на Алексий Комнин голяма част от Мала Азия и Близкия Изток са под
властта на селджуките;
 Алексий Комнин се обръща към папа Урбан с молба за помощ с/у тях: но ромейският император
предполага, че папата ще му изпрати няколко наемни рицарски отряда, които ще се бият срещу
селджуките, но под византийско командване;
 вместо това в Константинопол се събира огромна кръстоносна войска, която идва като завоевател;
 първоначално рицарите полагат васална клетва пред византийския император: ще прогонят
мюсюлманите и ще възстановят византийската власт над отвоюваните земи;
 кръстоносците бързо нарушават клетвата си и създават свои държави в Близкия изток, които са извор
на постоянно напрежение межди Източна и Западна Европа през следващите столетия;

б/ Йоан Комнин /1118-1143/ и Мануил Комнин /1143-1180/

– в източната политика на Византия водещи са конфликтите с кръстоносците: с латинските държави в

Близкия Изток и с рицарите от Втория кръстоносен поход /1147-1149/;
– селджуките трайно се установяват в Централна и Източна Мала Азия;
– при Мануил Комнин Византия взема временно надмощие над латинските държави – Йерусалимският
крал става васал на византийския император;
– опит за експанзия на Запад:
 цел на император Мануил Комнин е Юстианова Византия;
 императорът води ежегодни походи срещу унгарци, италиански нормани и сърби;
 използва много западни рицари-наемници във военните си кампании;
 не постига значителни трайни резултати, но изтощава войската и хазната;
– през 1176 г. Византия търпи ново тежко поражение от селджуките при крепостта Мириокефалон и губи
владенията си в Мала Азия;

5/ Реформите на Комнините

а/ налагане на военната аристокрация в управлението

– Комнините са представители на военната провинциална аристокрация

 императорите от Комниновата династия получават подкрепа на военните провинциални родове;
 управлението на отделните райони е поверено на представители на военната аристокрация, близки
до Комниновия род – императорите назначават за управители на ключови области свои доверени
личности, с което разбиват темната организация;
– императорите от Комниновата династия са военни императори
 те лично предвождат войските си;
 пребивават повече във военните лагери, отколкото в столичните дворци;

б/ императорският дворец се отваря към света

– много принцеси от чужд произход са омъжени са ромейски сановници;

– много византийски принцеси са омъжени за чужди владетели;
 5

– в армията служат много наемници от западните държави;

– рицарският начин на живот и рицарските нрави проникват в дворците на Константинопол;

в/ пронията

– определение
 условна поземлена собственост или отстъпен от държавната власт приход на държавен служител
срещу изпълнение на служба, най-често военна;
 постепенно пронията се превръща в наследствено владение, но по волята на императора: трябва да
потвърди преминаването на пронията от бащата към сина;
– характер
 прониарите са представители на дребната провинциална аристокрация;
 византийската войска се превръща във войска на дребни аристократи-прониари;
 те наподобяват западните рицари, но техен сеньор е държавата в лицето на императора;
 императорът утвърждава пронията и може да я отнеме, той има право да я увеличи или намали;
 селяните са зависими от прониара – той им събира данъците и таксите, вербува войници, следи за
реда;

г/ особености на византийското общество през XI в.

– частната собственост не е гарантирана

 личната инициатива на собствениците в империята е голяма – те могат да продават/купуват; даряват;
завещават/наследяват; да дават под аренда, но ако действията им влязат в конфликт с
постановленията или волята на властта /императора или неговите чиновници/ върху тях се стоварва
тежестта на държавните наказания: тъмница, заточение, смърт и пълна или частична конфискация на
имотите и имуществото;
 над частната собственост във Византия стои осветеното от закона и Църквата върховно право на
императора да се разпорежда с цялата земя, с цялото недвижимо или движимо имущество в
империята;
 това лишава имотните слоеве във Византия от предприемчивост;
– липса на независима родова аристокрация
 в империята има знатни фамилии /ок. 80 граждански и 64 военни/, които традиционно заемат високи
постове в държавата, войската и Църквата, но тук знатният произход не ти гарантира служба и участие
в управлението, ако нямаш качества, с които да си полезен на императора, бюрокрацията или
Църквата;
 от друга страна, пътят към властта е открит за всеки, който има ум, способности, воля и/или добро
образование – не малко императори са били обикновени войници или чиновници преди да започнат
да се издигат;
 за да се издигнеш понякога е достатъчна само благосклоността на императора или предаността на
войската;
 НО: всеки може по всяко време, по най-дребен повод да изпадне в немилост, да бъде лишен от
служба, сан, титла; да бъде затворен, заточен, убит или лишен от цялата собственост и доход –
византийският аристократ няма своя войска от васали;
 това е почти невъзможно да се случи на западноевропейския сеньор – дори и да бъде победен в
битка, да изгуби земя и замък, той остава член на привилигерованото съсловие, приютен от някой
васал/роднина, остава рицар, докато е жив;
– относително равенство
 6

 в империята липсват точно установени групи с привелигии: всички плащат данъци или служат на
държавата; подчиняват се на държавни закони, съдят се от държавни съдии и понасят държавни
наказания;
 висшите длъжности, санове, титли НЕ се предават по наследство /не е задължително/, зависят от
личните качества и симпатиите на императора: не един проявил се стратиот е станал военачалник,
дори стратег;

д/ особености на византийския град през XI-XII в.

– градското управление действа от името на държавата

 градските съвети са органи на централната власт, зависят от нея и не са самоуправляващи се комуни;
 Константинопол се управлява от столичен епарх, който се назначава с одобрението на императора и
има огромна власт;
 сенаторите се излъчват от фамилии и служители, определени от императора;
 Византия се лишава от самоуправляващите се градове и граждани, които биха били съюзници на
центарлната власт /знаем защо – вж. тема № 15!/
– всички граждани плащат данъци на фиска /държавната хазна/
 данъците се определят от държавата и зависят от доходите от имота/дейността;
 през XI-XII в. данъците върху производство, търговия и имоти непрекъснато нарастват: на империята
ще ѝ липсва финансово силна буржоазия, която би финансирала държавни начинания;
– корпорациите на занаятчиите се управляват от държавата
 през X-XI в. и тук се появяват сдружения на занаятчии и търговци;
 те са под контрола на градските власти, които регламентират изцяло производството и пласмента /не
самите майстори, а градските власти, контролирани от държавата/; дори и ръководителите на
корпорацията се определя от властите;
 много от корпорациите получават големи поръчки от двореца, войската и Църквата;
– италианските републики /Венеция и Генуа/ контролират византийската търговия
 от края на XI в. нататък византийската централна власт постоянно разширява привилегиите на
италианските търговци, защото републиките помагат на императорите с флот, заеми и наемници;
 италианците плащат все по-ниски мита и пазарни такси, освободени са от данъци и имат право да се
предвижват свободно из териториите на империята; създават свои кантори във всички по-големи
градове;
 ромейските пазари се защитат с по-евтините стоки, внасяни от италианците; венецианци и генуезци
изнасят все по-евтините /за тях!/ византийски суровини;
 византийските занаятчии и търговци, смазани от високите данъци и такси, не могат да ги конкурират и
постепенно губят участие в морската търговия, която изцяло се поема от италианците;
 Византия губи огромни приходи от външна търговия и се лишава от богато градско съсловие;

6/ Император Андроник I Kомнин /1183-1185/ и нова криза във Византия

а/ опити за реформи

– причини
 провинциалната военна аристокрация става все по-силна, което е заплаха за централизацията;
 прониарите проявяват данъчен и административен произвол;
– характер на реформите на Андроник
 7

 закони срещу произвола на динати и прониари: да не се увеличава произволно данъчното бреме, да

не се лишава селското население от земя;
 закони за защита на стратиотите и свободните селски общини: закъснял опит да се спаси
императорската войска и данъчните приходи в хазната;
– отзвук
 тези опити за реформи предизвикват недоволство на аристокрацията – следват много заговори срещу
императора, на които той отговаря с репресии и конфискации на имущество;
 много провинциални управители и аристократи се обявяват за независими;

б/ нова външнополитическа криза и убийство на Андрооник Комнин

– поход на унгарци и сърби

 през 1183 г. съюзени войски на унгарци и сърби нахлуват в северозападните предели на империята;
 завладяват Белград, Браничево и Ниш;
– разграбването на Солун от норманите
 през 1185 г. италианските нормани превземат второто по значение византийско балканско
пристанище и го подлагат на грабежи и опустошение;
– убийството на императора
 тези огромни загуби предизвикват бунт в столицата срещу властта;
 столичната аристокрация организира преврат срещу Андроник Комнин и го предава на столичната
тълпа, която го убива с камъни;

Домашна работа

1/ Отговорете кратко в тетрадките си на следните въпроси:

1. На какво се дължи кризата във Византия по време на управлението на т.нар. „цивилни императори“ /1025-
1081/?

2. Какви са външнополитическите прояви на тази криза?

3. Кои са основните външнополитически врагове на Византия по време на Комнините?

4. Как се отразява на бъдещото развитие на империята факта, че император Алексий I Комнин дава
изгключителни търговски прилегии във Византия на венецианските търговци?

5. Какво отличава прониарите от феодалите в Западна Европа? Как се отразява, според вас, разпространението на
пронията върху силата на центарлната власт?

6. Каква е основната разлика между византийската и западноевропейската аристокрация? А между византийския

град и града в Западна Европа?

2/ Научете основните факти от темата, за да се подготвите за изходния тест на 15 юни!