Македонска династия

1.Василий I Македонец (867-886 г.)

a) Законодателна дейност - ромейското законодателство е ревизирано, систематизирано и
допълнено
Издадени са два кодекса:
- “Прохирон” (ок. 870-879 г.) - практически наръчник по наследствено и публично-
административно право, обхващащ 40 тома
- “Епанагога” (879 г.) - вероятно неофициален сборник, регламентиращ правомощията и
задълженията на императора, патриарха и други длъжностни лица, както и ролята на
държавната и църковната власт, взаимоотношенията помежду им и спрямо поданиците,
след края на иконоборската криза
б) Църковна политика
- есента на 867 г.- патриарх Фотий е свален от власт на специално свикан събор и е
заменен с патриарх Игнатий I
- 869 -870 г. - Четвъртият константинополски събор слага край на т.нар. Фотиева схизма
(863-867 г.), заклеймявайки действията на сваления Фотий, когото осъждат на заточение
като еретик
- 877 г. - Фотий отново е издигнат на патриаршеския престол, а Игнатий е обявен за светец
- 879-880 г. - проведен е още един църковен събор, повторно наречен Четвърти
константинополски на който са отхвърлени решенията на предходния събор, а добавката
Филиокве отпада от официалния Символ на вярата и макар че не се стига до бурен
конфликт и анатеми, съперничеството между Рим и Константинопол се задълбочава все
повече
в) Покръстителни мисии
- 870 г. - България окончателно се ориентира към източното християнство. Българската
църква признава върховенството на константинополския патриарх, но в замяна получава
значителна автономия (автокефалност) и правото на богослужение на собствен език,
различен от гръцки, латински или еврейски.
- Покръстени са сърбите и хърватите. От ромейски свещеници са покръстени също и
киевските владетели Асколд и Дир. Но не всички мисии за християнизация са успешни -
хърватите по-късно се ориентират към папата, а русите се връщат към езичеството.
- друг голям неуспех - мисията във Великоморавия, от немска страна е наложено
върховенството на папата заедно с латинския богослужебен език
г) Политика в Европа
- 867 г. - арабската обсада на градовете в Далмация (Будва, Котор, Дубровник) е вдигната
и те са обединени в новата Далматинска тема
- 876 г. - със съдействието на германския император е възвърнат Бари
- 870 г. - ромеите губят остров Малта
- 878 г. - Сиракуза пада след многобройни обсади
- 880 г. - отвоювани са Таранто и областта Калабрия
д) Политика в Мала Азия
- павликяните, съюзени със сирийските мюсюлмански емири правят набези във
вътрешността на Анатолия и ограбват Ефес
- 872 г. - ромеите разбиват павликяните и превземат главната им крепост Тефрике, като по
този начин е сложен край на павликянска държава
- 885 г. - Василий I заедно с халифа на Абасидите признават независимостта и царската
титла на арменския владетел
е) Последни години
- 879 г. - умира синът на Вaсилий кесарят Константин-Варда, което е тежък личен удар за
него и е принуден да посочи за наследник Лъв VI
- 29.08.886 г. - Василий I умира от усложнения на травми, получени при нелеп ловен
инцидент, в който императорът се оплита в рогата на елен, който го влачи около 16 мили
през горите
2. Лъв VI Философ (886-912 г.)
а) Вътрешна политика
- засилва самодържавието, ограничава ролята на сената и димите, премахва градското
самоуправление
- подпомага писането и издаването на книги, занимава се с философия, наука, военна
теория, автор е на редица произведения
- ексцентрични прояви - според легендата нощем обикаля дегизиран из столицата, за да
провери бдителността на стражите и настроенията на народа и също се слави като
астролог, който може да предсказва бъдещето (по този повод цар Симеон I го осмива в
едно от писмата си до него)
б) Война с България
- 894 г. - нарушен е мирният договор с България, като повод за това е, че ромейското
правителство премества тържището на българските търговци от Константинопол в Солун
- 896 г. - ромеите претърпяват решително поражение от българите при Булгарофигон, след
което Лъв VI сключва примирие
в) По-късно управление
- 900-902 г. - империята воюва успешно срещу арабските емири в Анадола и Армения
- 902 г. - Аглабидите в Сицилия превземат Таормина
- 903 г. - неуспешен опит императорът да бъде убит
- 904 г. - пиратът на арабска служба Леон Триполски превзема и разграбва Солун
- 905 г. - избухва бунт в Мала Азия, предвождан от генерал Андроник Дука
- провалят се две големи военноморски експедиции срещу местните емирати на островите
Кипър (908 г.) и Крит (911 г.)
- 907 и 911 г. - две атаки на Константинопол от флот на Киевска Рус воден от Олег
Новгородски, след които с русите е сключен мир и търговски договор
- Нов обществен скандал с четвъртия си брак със своята любовница Зоя Карбонопсина -
майка на бъдещия император Константин Багренородни. Това става причината за
отлъчването на императора от патриарх Николай, който обвинява Лъв в прелюбодеяние. В
отговор на това василевсът организира свалянето и заточаването на патриарха (907 г.).
- 11.05.912 г. - умира император Лъв VI Философ и е наследен от брат си Александър
(съимператор от 879 г.), заедно с малолетния Константин Багренородни (съимператор от
908 г.) и Зоя Карбонопсина като регент, въпреки неодобрението на голяма част от
ромейския народ и аристокрация
3. Роман I Лакапин (съуоправител 920-944 г.) и Константин VII Багренородни (913-959 г.)
- Името Багренородни, или Порфирогенит, т.е. „роден в пурпур“, получава тъй като е
роден през управлението на баща си, което по рождение му дава законни права на
престолонаследник.
а) Регентство
- 913 г. - Властта преминава в регентски съвет, оглавяван от патриарх Николай Мистик.
Николай Мистик търси съдействието на българския княз Симеон I, който получава
предложението да стане тъст и закрилник на малолетния император Константин VII
- 914-920 г. - регент на Константин VII е майка му Зоя Карбонопсина, която оттегля
предложението за съюз с българите  цар Симеон продължава войната и предприема
серия от опустошителни походи в Тракия и Северна Елада, с цел да принуди регентството
на отстъпки
- 20.08.917 г. - битка при р. Ахелой където ромейските сили водени от Лъв Фока са
разгромени
б) Въздигане на Роман Лакапин
- 919 г. - Роман Лакапин се издига до друнгарий (флотски офицер)
- 920 г. - регент е Роман Лакапин
- Роман Лакапин се сродява с императорската династия, оженвайки 14-годишния
Константин VII Порфирогенет за дъщеря си Елена
- цар Симеон завладява византийски земи в Тракия, демонстративно обсажда
Константинопол и води преговори с арабите за съвместни действия против Византия
в) Съуправление с Роман Лакапин
- сключен договор за мир с цар Петър продължил четири десетилетия, но в замяна на това
империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата „Цар на
българите“ и обособяване на независима българска патриаршия
- 944 г. - след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат,
Константин VII успява да поеме управлението в империята
- 16.12. 944 г. - Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си
- 27.01. 945 г.- те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който
успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си влас
г) Самостоятелно управление
- ромейските военачалници постигат променливи успехи срещу арабите в Северна Сирия
и Северна Месопотамия
- 949 г. - проваля се военноморската експедиция срещу пиратския емират на остров Крит
- 952 г. - имперската армия пресича река Ефрат
- 957 г. - арабския флот е унищожен с помощта на „гръцкия огън“
- 958 г. - офанзивата стига до крепостта Самосата, която е завладяна
- започват мисии за покръстването на Киевска Рус, императорът става кръстник на
княгиня Олга Киевска
- установени са дипломатически отношения с Кордовския халифат в Испания и с
императора на Свещената Римска империя
- 959 г. - умира император Константин VII Багренородни
4. Василий II Българоубиец (976-1025 г.)
а) Ранни години
- 03.963 г. - умира император Роман II когото Василий II наследява заедно с по-малкия си
брат Константин VIII
- вместо тях управляват първо майка им, императрица Анастасо-Теофано, и
паракимоменът Йосиф Вринга, а впоследствие съимператорите Никифор II Фока (963-969
г.) и Йоан I Цимисхий (969-976 г.), под чието ръководство Византия постига значителни
успехи срещу араби и българи
- 976 г. - умира Цимисхий и Василий II и Константин VIII остават единствени императори
б) Борби за власт
- първата четвърт от царуването на Василий II преминава в борба за власт с бунтуващите
се военни и поддържащите ги богати земевладелци („динатите“)
- Въстание на Варда Склир (управителят на тема Месопотамия), който през лятото на 976
г. се обявява за император, след което разбива две армии на константинополското
правителство и овладява цяла Мала Азия
- 979 г. - потушено е въстанието на Варда Склир
- 986 г. - императорът търпи голямо поражение от българите в битката при Траянови врата
 ново въстание на Склир в Месопотамия
- 04.989 г. - с руска помощ Василий II удържа победа в решителната битка при Абидос и
до края на същата година усмирява разбунтувалите се области
в) Войни на Балканите
- 971 г. - в резултат от руското нашествие на Балканите и последвалата руско-българо-
византийска война, Йоан Цимисхий завладява Велики Преслав, пленява българския цар
Борис II и го принуждава да абдикира
- лятото на 986 г. - значителна армия, водена от самия Василий II, навлиза на българска
територия и обсажда неуспешно крепостта Средец
- поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991-994 г., не ликвидират
българската заплаха
- 1000 г. - Василий II повежда решителна война за унищожаване на Самуиловото царство
- 1001 г. - завладени са градовете Сервия и Воден
- 1002 г. - завладян е гр. Видин
- 1003 г. - завладян е гр. Скопие
- 29.07.1014 г. - Битката при Ключ където Василий ІІ побеждава армията на цар Самуил.
По заповед на василевса пленените 15 000 български войници са ослепени, като на всеки
100 е оставен един едноок за водач. Спасилият се с бягство Самуил умира, потресен от
вида на ослепената си армия.
- продължава войната още четири години срещу наследниците на Самуил - цар Гаврил
Радомир и цар Иван Владислав като съпротивата на българите е сломена окончателно през
1018 г.
г) Други войни
- императорът води и военни действия в Кавказ, където са овладявани гр. Теодосиопол
(дн. гр. Ерзурум) през 949 г. и областта Тарон през 967 г.
- успехи срещу съседните на Византия арабски емирства, останки от разпадналия се
Абасидски халифат
- водят се и войни с немците и арабите в Италия
- подготовка за унищожаване на арабската база в Сицилия, неосъществена поради смъртта
на Василий II на 15.12.1025 г.

5. Константин VIII (1025-1028 г.)

- 989 г. - Константин става посредник между Василий II и Варда Склир
- Константин става най-накрая става самостоятелен император след смъртта на Василий II
- страдал от хронична подагра и едва можел да ходи
- реагирал на всяка заплаха с импулсивна жестокост, преследвал надменните аристократи
и, както се твърди, в пристъпи на истерия заповядвал екзекуции, кастриране или
осакатявания на стотици невинни хора
- Неговото управление било катастрофа, защото му липсвал кураж и политическо умение.
Особено слаб се проявявал при определянето на чиновници.
- За няколко месеца изпълнението на поземлените закони, издадени от Василий II, бива
провалено под натиска на анатолиийската аристокрация, въпреки че императорът сам
нападал аристократите, когато усещал заплаха от заговор.
- 15.11.1028 г. - умира император Константин VIII без да остави мъжки наследник като
така наследяването на империята се пада на дъщерите му, втората от които, Зоя, се
омъжва за Роман III Аргир
6. Роман III Аргир (1028-1034 г.)
а) Вътрешна политика
- стреми се към компромис между всички съсловия и търси, най-вече, одобрение и
подкрепа от страна на малоазийската военно-земевладелска провинциална аристокрация,
чиято опозиция би могла да бъде фатална за него
- за да спечели симпатиите на Църквата, Роман III Аргир похарчва големи суми по строене
на нови сгради и в дарение на манастири, премахва забраната за разширяване на
манастирските имоти
- започва гонение на павликяните и монофизитите пазещи границата в Сирия, които
заради това преминават на страната на арабите
б) Войни и заговори
- 1030 г. - решава да отвърне на набезите на мюсюлманите на изток, но претърпява
сериозно поражение при Азаз, близо до Антиохия
- 1032 г. - побеждава арабския флот в Адриатическо море
- 1029 и 1030 г. - императорът е подложен на заговори, организирани от снаха му Теодора
- здравето на императора се влошава поради бавно действаща отрова, дадена от съпругата
му Зоя, която иска да се отърве от него и да се омъжи за нейния млад фаворит Михаил
Пафлагон
- 11.04.1034 г. - умира император Роман III Аргир - след като изпада в безсъзнание, е
удавен в банята от слуги на съпругата си
7. Теодора (1055-1056 г.)
а) Съимператрица
- 19.04.1042 г. - придобилото популярност движение, причинило детронацията на Михаил
V Калафат, води до обявяването ѝ за съимператрица на сестра ѝ Зоя
- 1050 г. - умира императрица Зоя
б) Самостоятелно управление
- Теодора успява да контролира непокорните благородници и възпира множество
злоупотреби, но проваля репутацията си заради прекомерната суровост към личните си
врагове и неправомерното назначение на слугите си за съветници, в това число и
влиятелния министър Лъв Параспонди
- 31.08.1056 г. - Теодора заболява тежко и умира няколко дни по-късно. Тъй като няма
деца и е последната представителка на династията, по препоръка на Лъв тя избира за свой
наследник един от приближените си - бившия военен министър Михаил VI Стратиот.
Михаил VI не е родственик на Македонската династия, която управлява Византийската
империя в продължение на 189 години и не получава широка подкрепа. Тази липса на
подкрепа води до поредица от конфликти за престола между различни благородни родове,
което продължава от 1056 до 1081 година.
 Династия на Комнините
1. Алексий I Комнин (1081-1118 г.)
а) Войни на Балканите
- неуспешни сражения с норманите, които завладяват Епир и Северна Гърция през 1083-
1084 г.
- въстания на еретици - богомили и павликяни, чиито бунтове в Тракия са потушени
- 1087 г. - ново нападение на печенегите от север кара императора да поведе поход в
Мизия срещу тях, но не постига успех при обсадата на Дръстър (дн. гр. Силистра) и плаща
паричен откуп, за да се завърне с армията си обратно
- 1090 г. - печенегите нахлуват отново
- 1091 г. - с умели ходове Алексий печели за съюзници куманите и заедно разбиват
печенегите в Тракия
- 1094 г. - последен набег на печенегите когато също са разбити
б) Войни на изток
- Повечето от предишните територии в Мала Азия са изгубени и са във владението на
селджукския тюркски султанат или различни мюсюлмански емири. Алексий I Комнин
търси помощ сред европейските държави и призовава папата да организира поход на
християните срещу тюркските мюсюлмани. Папата откликва на призива му и така е
организиран Първи кръстоносен поход през 1095 г.
- 1097 г. - византийците се възползват умело от успехите на кръстоносците и придобиват
освободения от кръстоносците град Никея
- византийците подпомагат рицарите с флот и провизии срещу мюсюлманите, които ок.
1100 г. са напълно отблъснати и губят превъзходството си в региона
- централната част на Анадола остава под властта на Румския султанат, и заради това в
1110-1117 г. се налага ромеите отново да воюват срещу селджуките
- в Киликия е организирано Арменско княжество като допълнителен буфер
- 1118 г. - умира император Алексий I Комнин и го наследява синът му Йоан II Комнин
2. Йоан II Комнин (1118-1143 г.)
- 1119-1121 г. - Йоан II Комнин провежда първия си военен поход, с който осуетява опита
на селджукския Иконийски султанат да възвърне югозападна Мала Азия под своя власт
- 1122 г. - битка при Бероя в която императора удържа решителна победа над нахлулите в
Тракия печенеги, с което слага край на тяхната история като самостоятелен народ
- 1122 г. - в отговор на лишаването на венецианските търговци от някои привилегии,
венецианският флот започва военни действия срещу островните и крайбрежните
територии на Византия
- 1126 г. - Йоан Комнин е принуден да възстанови търговските привилегии на
венецианците като това е една от причините императорът да започне реформи и във флота
- 1130-1135 г. - Йоан II води войни срещу тюркската династия на Данишмендите в
централна източна Анадола, където отвоюва някои земи изгубени вследствие на битката
при Манцикерт преди повече от половин век
- 1137-1138 г. - побеждава и присъединява Арменското царство Киликия, чиито владетели
се опитват да водят независима политика
- 1142 г. - Йоан II Комнин намира повод за втори поход към Антиохия с цел да получи
реален контрол над княжеството, но внезапната му смърт не позволява този план да се
реализира. Мануил I Комнин, който е посочен от него за наследник на трона след смъртта
на по-големите му синове Алексий и Андроник, поема властта.

3. Мануил I Комнин (1143-1180 г.)

а) Първи години
- 1144 г. - князът на кръстоносното княжество Антиохия, Раймон дьо Поатие, потвърждава
васалитета си към императора в Константинопол
- 1146 г. - Мануил I предприема наказателна експедиция срещу Иконийския султанат в
Централна Мала Азия
- 1147-1149 г. - императорът пропуска войските на Втория кръстоносен поход през
византийска територия, като преминаването им до Светите земи става почти
безпроблемно
б) Война с норманите
- 1147-1149 г. Мануил е изправен пред война с Роже II, норманския владетел на кралство
Сицилия, който завладява остров Корфу и някои градове в Гърция
- 1155 г. - ромеите отблъскват нападението и изпращат войски в Южна Италия
- 1158 г. - византийските завоевания в Италия се оказват много нетрайни и под натиска на
норманите те са принудени да се изтеглят от там
- Мануил I продължава да поддържа Ломбардската лига и независимите италиански
градове срещу домогванията на германските императори
в) Поход към Антиохия
- 1156 г. - новият княз на Антиохия, Рено дьо Шатийон напада и разграбва о. Кипър след
което Мануил I незабавно се отправя на наказателен поход
- 1158-1159 г. - Мануил I завладява Арменска Киликия, чийто владетел е участвал в
плячкосването на Кипър, след което навлиза в Сирия и окупира Антиохия и Рено дьо
Шатийон е принуден да са подчини на императора като негов васал
- при завръщането си Мануил е изненадан от нападение на селджуците в Исаврия, но
удържа победа
г) Балканска политика
- 1150-1152 г. - потушено е въстанието на сърбите, които отново потвърждават васалната
си зависимост от императора
- 1151-1152 г. и 1163-1168 г. - Мануил I води успешно настъпление в Кралство Унгария,
което също се признава за васал на Византия
д) Война в Египет
- 1169 г. - с подкрепата на Византия, кръстоносният крал на Йерусалим организира
експедиция срещу мюсюлманския Фатимидски халифат в Египет
- след неуспешната обсада на крепостта Дамиета, между ромеи и кръстоносци се появяват
неразбирателства, в резултат на което византийският флот се оттегля, но по пътя
половината от него е унищожена в буря
- след този поход ислямските владетели започват да се мобилизират и се обединяват за
атака срещу нападащите ги християнски държави в Близкия изток
е) Война срещу селджуците
- 1158-1161 г. - водени са серия от походи с променлив успех между ромеите и
мюсюлманските владетели за надмощие в Мала Азия
- 1176 г. - в битката при Мириокефалон Мануил I претърпява решително поражение
срещу Кълъч Арслан II  осъзнава, че политиката му е нереалистична и спира да се
занимава с войни
- 1177 г. - Мануил I изпраща демонстративна военноморска експедиция до Египет
- 1179 и 1180 г. - успява да нанесе още няколко поражения на тюркските племена, нахлули
във Витиния
- 24.09.1180 г. - умира император Мануил I и е наследен непълнолетния си син Алексий II
Комнин

Династия на Ангелите
1. Исак II Ангел (1185-1195 г.)
а) Възкачване чрез бунт
На 11 септември 1185 г., по време на отсъствие на император Андроник I Комнин от
столицата, помощникът на последния - Стефан Айохристофорит премества Исак в ареста.
За да се защити, Исак лично убива Айохристофорит и бяга в „Света София“. Андроник I,
който в някои отношения е способен владетел, е мразен поради усилията си да задържи
покорна аристокрацията и поради своята жестокост. Исак апелира за подкрепа към
населението в столицата и започват безредици, които бързо се разпростират из целия град.
Когато император Андроник I се завръща в Константинопол, той открива, че неговата
власт е преобърната, а Исаак е провъзгласен за император. Андроник опитва да избяга с
лодка, но е задържан. Исак го хвърля на градската тълпа и той е жестоко убит на 12
септември 1185 година.
б) Първо управление (1185-1195 г.)
- 07.09.1185 г. - решителна победа срещу норманския крал на Сицилианско кралство
Уилям II
- 26.10.1185 г. - въстание на Асен и Петър, довело до установяването на Второ българско
царство
- 02.1187 г. - победителят срещу норманите Алексий Врана е изпратен срещу въстаниците,
но обръща армията срещу василевса и се опитва да завземе властта в Константинопол,
преди да бъде победен и убит
- неуспешни бунтове срещу Исак II Ангел - 1188 г., 1192 г. и 1193 г.
- 1189 г. - императорът на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса търси и
получава позволение да преведе своите войски на Трети кръстоносен поход през
Византийската империя, но скоро след като кръстоносците преминават границата, Исак II,
който се стреми към съюз със Саладин, започва да създава всевъзможни пречки по пътя
им
- 02.1190 г. - Фридрих изпраща флота пред стените на Константинопол, което довежда до
мирния договор, сключен в Адрианопол
- следващите пет години са белязани от продължилата война с България, срещу която
Исак II лично повежда няколко експедиции
- 1195 г. - Алексий III Ангел, по-възрастният брат на императора, се възползва от
отсъствието на Исак II и се провъзгласява за император, докато брат му е на лов в
Македония. Алексий III е подкрепен от войниците, а Исак II е детрониран, ослепен и
хвърлен в константинополския затвор.
в) Второ управление (1203-1204 г.)
- След осем години в плен Исак II е въздигнат от тъмницата на трона непосредствено след
пристигането на Четвъртия кръстоносен поход и бягството на Алексий III Ангел от
столицата. Но умът и тялото му са омаломощени от затвора и неговият син Алексий IV
Ангел е асоцииран на престола.
- В края на януари 1204 г. влиятелният императорски двор окончателно взема предимство
в избухналите междуособици в столицата. Алексий IV е свален, а властта заграбва
Алексий Дука Мурзуфул. В тази ситуация Исак II умира, както се твърди от шок, след
като синът му Алексий IV е удушен на 28 или 29 януари.

2. Алексий III Ангел (1195-1203 г.)

а) Узурпация
- 1195 г. - узурпира властта с помощта на войските, след като сваля и ослепява брат си,
император Исак II Ангел, докато последният се намира на лов в Македония
- за да спечели популярност, след като е узурпирал трона на брат си, Алексий започва да
раздава парите, които Исак II е събирал за подготвянето на военни действия
б) Външна политика
- Германския император Хайнрих VI заплашва да обяви война на Византия, ако не получи
паричен откуп. Алексий III въвежда специален данък наречен Алеманикон и едва успява
да събере парите, след като ограбва скъпоценностите от императорските гробници в
църквата Свети Апостоли (Константинопол) и гробницата на Константин Велики. Тъй
като междувременно германският император умира през 1197 г., Алексий III не изплаща
откупа, а го използва за да преустрои дворците и градините си.
- без успех продължава войната срещу българите и техните кумански съюзници, които
опустошават византийските владения в Тракия
- 1198-1201 г. - Алексий III е принуден да воюва с българските феодали Добромир Хриз и
Иванко, отцепили се като самостоятелни владетели в Македония и Родопите
- 1201/1202 г. - в резултат на мирен договор с цар Калоян Византия губи значителни
територии около Средец, Ниш, Браничево и Белград, а на изток, селджукските турци
продължават да отнемат територии от византийците.
в) IV Кръстоносен поход, сваляне и изгнание
- През лятото на 1203 г. западните рицари и венецианците, участници в Четвъртия
кръстоносен поход, се явяват пред Константинопол, водейки със себе си претендента за
византийския престол - младият Алексий IV Ангел, син на детронирания Исаак II. По това
време византийския флот и армия се намират в окаяно състояние, занемарени и дълго
време пренебрегвани от императора. Без да успее да окаже отпор, Алексий III бяга от
столицата, а племенникът му заема трона заедно с ослепения Исаак II. Само година по-
късно (1204 г.) кръстоносците превземат Константинопол, ликвидират Византия и
основават Латинската империя.
- Остатъкът от живота си бившият император прекарва в изгнание и неуспешни опити да
си върне изоставения престол. През 1211 г. той се опитва да завладее Никея с помощта на
селджукските турци, но съюзниците му са разгромени, а той самият е пленен от никейския
император Теодор I Ласкарис, принудително замонашен и пратен в манастир в никейските
владения, където и умира.