Елинистически

ят свят

IV-I в. пр. Хр.

 1/ Елинистическа епоха
А/ Хронологичен обхват
• Елинистическа или Елинистична епоха или само елинизъм е историческа и културна епоха в земите на
Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на Александър Македонски и разпадането на
неговата империя (323 г. пр. Хр.) до завладяването от Римската империя на земите, влизали в
държавата на Александър (II – I в. пр. Хр).

Б/ Същност
• Елинизмът е епоха на културен синтез, роден от срещата на елинската цивилизация с древните
цивилизации на Персия, Египет, Месопотамия и Източното крайбрежие на Средиземно море.
• Периодът е преход от полисна политическа организация към наследствени елнинстически монархии,
както и преместване на центровете на културна и икономическа дейност от Древна Гърция към Азия и
Египет.

В/ Название
• Названието е предложено от немския историк Дройзен в средата на XIX в., за да обозначи
разпростирането на елинската цивилизация на Изток.
• Днес историците намират термина за неточен, защото процесът е двустранен – колкото Елада влияе на
Изтока, толкова Изтокът влияе на Елада, двата свята се сливат, раждайки нов глобален свят.
1/ Криза в Древна Елада през първата половина
на IV в. пр. Хр.
А/ Тежки военни конфликти
• През първата половина на IV в. пр. Хр. между елинските полиси се водят няколко поредни
мащабни военни конфликта.
 Коринтска война (395-387 пр. Хр.): война на повечето полиси срещу Спарта (провокирана и
финансово обезпечена от Персия);
 Тиванска война (382 – 371 г. пр. Хр.): война на Тива, Атина и техните съюзници срещу
Спарта.
 Съюзническа война (357 – 355 г. пр. Хр.): война на всички по-големи полиси срещу Атина
(отново провокирана от Персия).
• През целия период Спарта, Тива и Атина опитват, но не успяват да обединят по-малките
полиси около себе си. Всеки опит за налагане на хегемония приключва с коалиция на всички
срещу най-силния.
• От това печели Персия, която укрепва властта си над гръцките малоазийски полиси и си
осигурява свободен достъп до търговските пътища в Егейско море.
 Б/ Криза на полисната организация
• Разоряване на масата граждани
 Посточнните войни, в които всеки гражданин е длъжен да участва, води до масово разоряване
на голяма част от гражданския колектив.
 Гражданите са откъснати от стопанства, работилници и търговия по време на война, а това
спъва стопанската им дейност и ги лишава от добиви и печалба. Войната спъва и търговската
дейност и свива пазарите.
 Гражданите са принудени да вземат заеми в опит да възстановят делата си, но не успяват и
задлъжняват. Принудени са да продават земя, работилници, дюкяни, търговски кантори и
роби.
 От дребни и средни производители, собственици, търговци и предприемачи, те се превръщат
в безимотни и безработни слоеве.
• Свръхзабогатяване на малцина
 Малцина много богати граждани и метеки успяват да концентрират в ръцете си земя,
работилници, търговски кантори и роби чрез покупка на безценица, залагане или заграбване.
 Те забогатяват все повече и чрез лихварство и финансови операции.
 Огромни парични средства и голяма част от средствата за производство се концентрират в
ръцете на много малка част от гражданите на полисите.
 В/ Остри социални конфликти
• Противоречията между обеднялото мнозинство и свръхбогатото малцинство често водят до кървави стълкновения
и жестоки междуособици по улиците на отделните пояси, прерастват периодично в истински граждански войни.
• Идва времето на Късната гръцка тирания, когато, чрез въоръжената тълпа или чрез скъпи наемници, на власт идват
ту водачи на бедните маси, ту свръхбогатите. И едните, и другите управляват чрез насилие срещу своите противници
и прокарват решения и закони, които изразяват само техните интереси.
Плутокрация (сила на богатството) Охлокрация (сила на тълпата)
 Плутократите (πλουτος – богатство, κράτος – сила)  Обеднялата маса (οχλος – тълпа и кρατος – сила)
живеят в страх, че тълпата ще посегне на тяхното нерядко излива гнева си в погроми и конфискация на
имущество и техните политически права. имуществото на плутократите.
 Въпреки това се обграждат с показен разкош, харчат  Тълпата успява понякога да вземе властта чрез
огромни средства за луксозни стоки и охолен живот, лидерите, които подкрепя, да наложи тирания и да
докато съгражданите им едва намират как да изхранват прокара закони за извънредни данъци за богаташите,
семействата си. за прогонване на цели богаташки фамилии и за
 За тях ораторът Лизий казва: „Тези хора смятат за конфискация на имуществото им.
свое отечество всяка страна, в която намират
финансова изгода, тъй като виждат своята родина Това е времето на Платон и Аристотел, време, за което
не в държавата, а в имуществото ...“ Платон казва: „Всеки полис, колкото и малък да е той,
 Когато вземат властта, те опитват да ограничат всячески винаги има в себе си два враждебни града – единият е
достъпа на обикновения гражданин до властта, налагат на богатите, а другият – на бедните ...“
тирания чрез терор и преследване на своите
политически и социални противници.
 Г/ Криза във войската
• Гражданското опълчение се топи
 От IV в. пр. Хр. в повечето полиси драстично намалява войската, съставена от
граждани.
 Масата от тях са прекалено обеднели, за да се въоръжат качествено, а и не желаят да
се бият за интересите на плутократите.
 Плутократите се страхуват да въоръжат гражданите, защото се страхуват въоръженият
охлос да не вземе властта.
• Основната военна сила в гръцкия свят стават наемниците
 В тези професионални войски с охота влизат масата разорени граждани.
 Те са готови да се бият за онзи, който плаща редовно и повече.
• Наемните войски раждат Късната тирания
 В условията на тотална криза укрепва убеждението, че само авторитетен вожд или
силна личност може да върне благоденствието.
 Командирите на наемните отряди заграбват властта или в полза на някой плутократ,
или в полза на демоса.
 Тираните използват наемниците, за да си уредят сметките било с демоса, било с
плутократите.
 Д/ Тесните граници на полиса
спират размаха на стопанската
дейност
• Ограничени са вътрешните пазари, поради
рязкото намаляване на покупателната
способност на голяма част от гражданите.
• Международната полисна търговия се
затруднява както от многото военни
конфликти, така и заради наличието на
безкрайно много митнически такси, които
оскъпяват стоките.
• Става очевидна нуждата от по-мощни
държави, които да обединят териториите
в обширни вътрешни пазари и да
гарантират поддържането и сигурността
на вътрешните и международните
търговски пътища.
 2/ Възходът на Македония
А/ Македония преди Филип II
Македонски
• Къде възниква държавата Македония?
 Гърците наричат с името Македония областта Ематия,
която се намира между долните течения на Вардар
(Аксий) и Бистрица (Халиакмон).
 По-късно Македония се разрства до Тесалия на юг,
Тракия на север и североизток и земите на илирите на
запад.
• Кои са древните македонци?
 Етническият им произход не е съвсем изяснен.
 Гърците трудно разбират говора им и ги наричат
„варвари“. Македонците са извън елинския свят.
 Днес се знае, че езикът на древните македонци е
близък до северногръцките диалекти, с много
тракийски, илирски съставки – македонците са
родствени на гърци, траки и илири.
 Б/ Засилване на Македония при
Филип II Македонски
• Македонското царство
 До края на V в. пр. Хр. Македония е малка военна
наследствена монархия.
 Властта се поддържа от близки до царското
семейство благородници – хетайри (другари). Те
формират тежката конница.
 Основната военна сила са отличните пехотинци,
които се набират от средата на селячеството.
 Общо събрание на войската утвърждава всеки
нов цар.
• Засилването на Македонското царство започва
от Пелопонеската война.
 Македония е съюзна на Спарта и влиянието ѝ се
увеличава с разрастването на военните
конфликти между гръцките полиси и кризата в
тях.
 Възходът на царството започва с управлението на
цар Филип II Македонски (359-336 г. пр. Хр.).
 • Реформите на Филип II
 Реформира строя на армията и създава прословутата македонска фаланга.
 Филип осигурява излаз на море, като завладява северното егейско крайбрежие и налага контрол върху
Проливите. Тези територии включват и златните и сребърни рудници на Пангей.
 Царят започва да сече наред със сребърни и златни монети (биметализъм), малко по-тежки от
персийския дарик. Това подкопава господството на персийското злато и едновременно е удар върху
атинските сребърни монети.
 Филип Македонски умело се вплита в Свещената война (356-355 г. пр. Хр.) между гръцките полиси и
става защитник на Делфийското светилище (за първи път варварски владетел е допуснат до това).
 Филип налага и контрола си над Епир, Тракия и Тесалия през 40-те години на IV век пр. Хр. (341 г. пр. Хр.
основава Филипополис върху тракийското селище Пулпудева).
 Растат привържениците на Филип Македонски в гръцките полиси, чиито граждани виждат в него
обединител на гръцкия свят срещу Персия.
 Растат обаче и неговите противници, които не желаят да приемат монархичното управление на
македонците и са убедени, че трябва на всяка цена да бранят полисната гражданска организация. Атина,
Тива, Коринт, Мегара и Евбея организират антимакедонски съюз.
 През 338 г. пр. Хр. Филип разбива гърците близо до Херония в Беотия и утвърждава хегемонията си над
гръцкия свят.
 През 337 г. пр. Хр. в Коринт по негова инициатива е свикан конгрес на представителите на елинските
полиси в Коринт, който гласува решение за съвместна гръко-македонска война срещу Персия. Само
Спарта не се включва.
 Македонска фаланга
• Класическата гръцка фаланга е каре,
съставено от 64 души, строени в квадрат.
• Употребата на дълги копия сариса от
македонците прави възможно отрядът да
се удвои на 16 реда в дълбочина.
• Бойната редица се състои от пехотинци,
въоръжени с дълги от 2 до 6 м копия
според мястото им в строя. При атака
върховете на по-дългите копия от задните
редици излизали пред гърдите на
воините от челната редица. Поради това
македонската фланга имала голяма
пробивна сила и била за времето си
непобедима.
• Филип II и Александър Велики разполагат Македонски
по фланговете конни стрелци, с цел да щит,
укрепят защитата. изобразяващ
• Подобен тип построение използва и „слънцето на
Ханибал Картагенски. Вергина“,
кралски символ,
намерен в с.
Бонче, Северна
Македония.
 3/ Александър III Велики и гръцкия поход към Изтока
А/ Начало на Източния поход (334 – 325 г. пр. Хр.)
 Филип II Македонски е убит преди да осъществи
подготвения от него поход на гръко-македонския
свят срещу Персия.
 Наследява го 20-етгодишният му син Александър.
 Александър III Македонски е ученик на
Аристотел, отгледан с „Илиада“ и „Одисея“,
чийто кумир е Ахил. Решен е да срази империята
на Ахеменидите и да достигне до „края на света“.
 През 334 г. пр. Хр. поема начело на ок. 30 000
пехотинци, 5 000 конници и 160 кораба през
Хелеспонта към владенията на Дарий III, цар на
Персия.
 Персия е в сериозна вътрешна криза – империята
е разтърсвана от бунтове и въстания срещу
персийската власт, сатрапите се стремят към
независимост, а ударната сила на персийската
армия са гръцките наемници. Мозайката «Битката при Иса» е римска подова мозайка от
Къщата на Фавна в Помпей. Датира между 120 и 100 г. пр. Хр.
Изобразява битка между армиите на Александър Велики и
Дарий III от Персия и е комбинация от художествените
традиции на елинистическата и римскита епоха.
 • Победите на Александър
 Първата на гръко-македонците край р. Граник,
вливаща се в Пропонтида, през 334 г. пр. Хр.
отваря пътя към Мала Азия.
 През 333 г. пр. Хр. победата при Иса отваря
пътя към Финикия, Сирия и Египет.
 През 332 г. пр. Хр. Александър е обявен за син
на Амон в Египет и отрязва Персия от
Средиземно море.
 Победата при Гавгамела през 331 г. пр. Хр.
открива пред войските на Александър земите
на Асирия, Месопотамия и центъра Вавилон.
 Влизането във Вавилон и обявяването на
Александър за въплъщение на Мардук открива
същинска Персия – една след друга са
завладени всички персийски столици: Суза,
Персепол и Екбатана.
 От 329 до 326 г. пр. Хр. македонските войски
завладяват крайните персийски сатрапии
Бактрия и Согдиана. Персия изчезва.
 През 326 – 325 г. пр. Хр. Александър печели победи
срещу индийски владетели по течението на Инд, но
лошите условия и недоволството на войската му, го карат
да се установи във Вавилон, където умира през 323 г.
 • Значение на държавата на Александър Македонски
 Империята на Александър Велики се простира от Египет до бреговете на Инд и от Евксинския понт до Персийския
залив.
 Тя не е трайно държавно формирование, още по-малко – единен централизиран организъм.
 Но посредством огромната гръко-македонска империя се сливат икономиката и културата на Изтока и Запада. За
това допринасят многото градовете-полиси, основани от завоевателите, увеличаването на броя на циркулиращите
пари, както и мащабната миграция на населението на Елада на изток и обратно.
 4/ Елинистическите държави
(IV – II/I в. пр. Хр.)
А/ Диадохите и епигоните
• Диадохи (от διάδοχος - приемници) се наричат владетелите, които си
поделят огромната империя на Александър Македонски след неговата
смърт.
 Това са верните пълководци на Александър – Антипатър, Птолемей, Селевк,
Лизимах и Антигон.
• Техните синове и приемници се наричат епигони („наследници“).
• Първоначално военноначалниците поддържат формалното единство на
империята, но скоро между тях започва продължителна борба за хегемония.
 Б/ Елинистическите царства и държави
• Големите елинистически царства
След 20-годишни войни между диадохите и техните наследници епигоните, се появяват огромни
елинистически монархии:
 Царство Македония, управлявано от Антигонидите;
 Държавата на Лизимах в Тракия и Западна Мала Азия;
 Царството на Селевкидите – от Индия до Източна Мала Азия;
 Царството на Птолемеите в Египет, Сирия и Киренайка;
 • По-малките елинистически държави
През IV-III век от големите елинистически царства се откъсват територии и се обособяват по-малки
държавици, като:
 Царство Епир на Балканите;
 Пергамско царство, Понтийско, Витиния, Кападокия, Галатия, Армения в Мала Азия;
 Кирена и Нубийското царство в Африка;
 Партия и Бактрия в Средна Азия;
 Независимите гръцки полиси;
 В/ Общи черти в развитието на елинистическите държави

• Управление
 Елинистическите държави – големи или малки, са монархии от източен тип.
 Царете им са обожествявани и носят прозвища от рода на: Сотер (Спасител), Евергет (Благодетел), Елифан
(Явяващ се), Евпатор (Благороден баща) и др.
 Властта на царете се опира на наемна армия, предвождана от влиятелна гръко-македонска аристокрация
(наричат елинистичните царства военни монархии).
 Местната източна аристокрация се приобщава към гръко-македонската и ѝ подражава – елинизира се.
 За нуждите на управлението се използва гръцки език, а местните езици се запазват в бита и религиозния култ.
 Елинските полиси, запазили независимост, се обединяват в различни съюзни федерации.
• Постоянни конфликти
 Елинистичните държави постоянно воюват помежду си.
 Никой елинистичен владетел не успява да наложи своята хегемония.
• Нестабилно вътрешно положение
 Въпреки, че местния елит – религиозен и светски, е включен в управлението, народите включени в
елинистическите царства, се стремят към независимост.
 Силен е сепаратизмът на управителите на отделните области, особено на пограничните.
 Периодично избухват въстания срещу върховната власт на гръко-македонските династии.
 • Развитие на градовете
 Елинистическите монархии насърчават развитието на градовете като занаятчийско-търговски
центрове.
 Всеки един владетел основава десетки нови градове, които се ползват със самоуправление и се
развиват като полиси. Царете влагат огромни средства за градостроителство.
 Градовете се превръщат в опора на силната царска власт (освен армията).
 Стоково-паричните отношения бързо обхващат целия елинистически свят.
• „Пълзяща“ криза
 През IV-III в. пр. Хр. елинистическите държави изживяват бурен икономически разцвет: разрастват се
пазарите и всички територии се въвличат в стоково-паричните отношения.
 От II в. пр. Хр. обаче елинистическият свят е обхванат от стопанска криза поради системно
изсмукване на средства за изтощителни войни, поддържане на вътрешния ред на огромни територии
и мащабна строителна дейност.
 Кризата поражда остра социална криза в елинистическите градове и държави.

Пълзаща криза: нестабилно и опасно положение, свързано с икономически, ресурсни, политически,

социални и международни проблеми, което не се преодолява, а задълбочава.
 • Външна заплаха

В периода II – I в. пр. Хр.

елинистическите държави и общества
стават жертви на две нови сили: Партия,
която поглъща Месопотамия, от изток и
Рим от запад.
След многобройни войни, през 146 г. 100 г. пр. Хр.
пр. Хр. Римската република превръща
Македония и Ахая (Древна Елада) в
свои провинции.
През 30 г. пр. Хр. Рим завладява
Египет.
Между тези двете дати Рим завладява
елинистическите държави в Мала Азия
и Близкия изток.

50 г. пр. Хр.
 Светът
през
година 1-ва
сл. Хр.
 Г/ Общи черти на елинистическата култура

• Космополитизъм
Космополитизъм – (от старогр. κοσμοπολίτης: „гражданин на света“; κόσμος: „свят“ ) – всички хора,
независимо от етническата си принадлежност, се чувстват част от общност, основана на
споделени политически, стопански, културни и морални ценности.
 През елинистическата епоха изчезва чувството на принадлежност към гражданския колектив, рода,
клана, държавата, личността се чувства „у дома“ във всеки елинистически полис от Балканите до р.
Инд.
 На мястото на обществения морален идеал за гражданина в служба на полиса се утвърждават
общочовешките ценности и теми.
• Синкретизъм
Синкретизъм – (от гр. συγκρητισμός: „съединение, обединяване“) - сливане на различни идейни течения
или вярвания, съществуващи паралелно.
 Гърция и Изтокът се сливат, превръщайки се в нов културен глобален свят.
 Сливането на елинската култура и знания с трупаните от хилядолетия културни традиции на източните
народи – египтяни, асирийци, вавилонци, финикийци, перси и индийци, дава силен тласък на
развитието на науките, технологиите и изкуствата.
 Сливат се религии, обичаи, ритуали и култове.
 Смесват се художествени представи и литературни похвати, форми в архитектурата и изкуствата.
 • Индивидуализъм
Индивидуализъм – (на латински: individuum: «неделим») - насърчава преследването на лични
цели и желания, независимостта и самоувереността, докато се противопоставя на външните
фактори на влияние като: обществото, семейството и всяка друга група или институция.
 През елинистическата епоха хиляди гърци и македонци емигрират на изток (и обратно) в
търсене на лично щастие и по-добра реализация, загърбвайки сигурността на гражданския
колектив, семейството и рода.
 Човек се учи да разчита само на себе си в един глобален свят.

• Колосалност и пищност
 Елинистическите владетели се надпреварват да доказват мощта, богатството и напредъка
на науката и технологиите в своите държави и градове чрез грандиозни градежи: Родоски
колос, Александрийски фар, Мавзолей, Пергамски олтар и др.
 Стилът на архитектурната украса, скулптурата и живописта е експресивен и много пищен.
 • Урбанизация
 Достиженията на гръцката цивилизация се разпространяват на изток чрез стотиците нови градове, създадени от Александър,
диадохите и епигоните.
• Елинистическите градове имат много нови елементи:
 Повечето от тях са строени по Хиподамовата система.
 Много повече внимание се отделя на постройките за светски цели, отколкото на храмовете (въпреки че се строят грандиозни
такива): дворци, булевтериони, гимназиони, театри, стадиони, палестри, хиподруми и т.н.
 Появяват се градски паркове, градини, басейни, летни вили.
 Улиците и площадите се павират.
 В пвечето градове има водопроводна и канализационна мрежа.
 Домовете вече имат прозорци и балкони, обърнати към улиците, собствени паркове и градини.
 Задължителен елемент са оживените пристанища и градски пазари.
ДОМАШНА РАБОТА:
1/ Прочетете т. 3 на Урок 18, допълнителните материали към урока и Упражнението на с. 79/80.
2/ Изпълнете писмено в тетрадките си задача 4 на с. 78, като се стремите да давате конкретни примери за:
• научни постижения;
• технологични;
• архитектурни;
• литературни;
• в областта на изкуството и градоустройството;