Хипотеза за

биохимичната
еволюция

от Георги Атанасов
1. Възникване
на хипотезата:
• Първата добре
обоснована абиогенна
теория е представена в
началото на 20-те години
от руския академик
Н.А.Опарин и малко по-
късно развита от
английския учен Джон
Холдейн, които въвежда
нови насоки в
изследването на
добиологичната
еволюция на клетките.
 • Към тази хипотеза учените се насочват
след откриването на факта, че живата и
неживата природа се състоят от едни и
същи химични елементи. Опарин приема,
че животът се е появил след дълга и
сложна еволюция на материята, която
условно може да се раздели на пет етапа:
• 1. Образуване на планетата Земя с
обвивка от газове – атмосфера, които

2.Същност на съдържат необходимите вещества за

възникването на живота.

хипотезата: • 2. Синтез на биологични мономери –

аминокиселини, азотни бази, захари.
• 3. Полимеризация на мономерите в
примитивни белтъци и нуклеинови
киселини във водна среда.
• 4. Образуване на коацервати и
оформянето им в пробионти със
собствени химични реакции.
• 5. Развитие на механизъм за
самовъзпроизвеждане, който да осигури
на дъщерните клетки всички.
 • През първия етап се е образувала
Слънчевата система от облак,
състоящ се от студен газ, прах и
други частици.При центробежната
сила на въртене този облак се е
сплескал и в центъра се образувало
първичното Слънце, а около него на
различно разстояние планетите от
3. Първи етап: Слънчевата система.
 • Вторият етап от биохимичната
еволюция обхваща периода на
създаването на органични вещества в
първичния океан.
• Натрупаните вещества, разтворени
във водите на първичния океан
улесняват протичането на реакциите
между веществата – разпадането на
4. Втори етап: едни съединения и образуването на
нови.
 • През третия етап мономерите в
първичния океан са претърпели
множество химични превръщания и
реакции. Някои мономери се свързват
в сложни макромолекули – от
аминокиселините се получават
високомолекулни полимери, близки
до белтъците, а мононуклеотидите
5. Трети етап: полимеризират до нуклеинови
киселини, т.е. образуват се най-
важните съставки в първичния океан.
 • Според акад. Опарин през четвъртия
етап решаваща роля за
превръщането на неживата материя в
жива са изиграли аминокиселинните
полимери. Белтъчната молекула е
амфотерна, поради което привлича
към себе си водни молекули-
6. Четвърти колоидни хидрофилни комплекси с
обвивка /мембрана/.
етап:
 • През петия етап пробионтите
придобиват способността да
предават информация. Това
осигурява големи предимства на
сложните макромолекулни комплекси
и води до зареждане на живите
клетки с голям информационен
капацитет.
7. Пети етап:
Благодаря ви за
вниманието!
От Георги Атанасов