1: Строеж на твърдите тела

Аморфно, кристално и течнокристално състояние. Механични деформации, закон на Хук. Якост и твърдост на
материалите, скала на Моос. Метод на Бринел.

I. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ТВЪРДО ТЯЛО

- Твърди тела са тези, които притежават собствена форма и обем и ги запазват непроменени
продължително време при външно въздействие, като му оказват значително противодействие
II. ВЪТРЕШЕН СТРОЕЖ
- Близко подредени градивни частици, както е при течностите  голяма плътност
- Характерно за ТТ е силно взаимодействие между градивните частици (Вандерваалсови взаимодействия -
силите на взаимодействие между полярни , между полярни и неполярни и между неполярни молекули)
- Молекулите не се преместват в пространството, а трептят около равновесни положения (амплитудата на
трептенията зависи от вътрешната енергия и температурата)
- Зависимостта на силите на взаимодействие от разстоянието определя пространственото положение на
градивните частици в ТТ
III. АМОРФНО, КРИСТАЛНО И ТЕЧНОКРИСТАЛНО СЪСТОЯНИЕ
1. Аморфно състояние – състояние, при което тялото може да се разгледа като течност, която не е в
състояние да тече, защото има голямо триене между много близко разположените градивни частици;
това състояние има по – висока Е от кристалното  по – нестабилно от него (може да кристализира, тъй
като всички процеси протичат спонтанно в посока на намаляване на Е)
2. Кристално – състояние на веществото, при което частиците са строго правилно подредени не само на
близки, но и на далечни разстояния; кристалът е тяло, в което частиците са подредени в строг ред, който
периодично се повтаря
- За разлика от аморфните вещества, кристалите са АНИЗОТРОПНИ (свойството на някои вещества и
обекти да проявяват различни физични свойства в различните направления; различен показател на
пречупване в различните посоки)
 Фазов преход твърдо тяло/ течност
2.1. Монокристални вещества – само от 1 кристал (елементарна клетка)
2.2. Поликристални вещества – от много повтарящи се елементарни клетки (монокристали)

Елементарна клетка на кристала Пространствена решетка на кристал

(моноклинна сингония)
 Полиморфизъм – свойство на кристалните вещества да образуват различни кристални модификации
• Лед – 9 полиморфни модификации
• Въглерод – диамант, графит, фулерен, нанотръба
3. Течнокристално състояние – състояние, характерно за вещества, изградени от удължени частици; могат
да текат (като течности), но са анизотропни (кристали); могат да образуват монокристали в електрично/
магнитно поле, имат висока оптична активност и променят цвета си при промяна на Т; 2 основни вида
3.1. Термотропни – образуват се при нагряване на твърди тела; нематични и смектични (различна
подредба на молекулите); имат течнокристални свойства в определен интервал на
температурата
 3.2. Лиотропни – образуват се при смесване на няколко вещества, едно от които е разтворител
(водни разтвори на амфифилни вещества – фосфолипиди)

IV. МЕХАНИЧНИ ДЕФОРМАЦИИ. ЗАКОН НА ХУК

1. Механична деформация – промяна на формата и размерите на дадено тяло, под действие на външни
сили
- В зависимост от посоката на силите – опъване, свиване, огъване, хлъзгане, усукване
- В зависимост от продължителността – еластична, пластична

При разтягане на пръчката относителната деформация има положителна стойност. Еластичните сили са
перпендикулярни на напречното сечение на пръчката, а съответстващото им нормално еластично напрежение се
нарича напрежение на разтягане. Когато външните сили свиват пръчката, относителната деформация е
отрицателна, а съответното еластично напрежение се нарича напрежение на налягане.

2. Закон на Хук – той описва еластичните деформации

τ,σ- механично напрежение (Ра)
𝜎𝜎 = 𝐸𝐸. 𝜀𝜀, 𝜏𝜏 = 𝐺𝐺. 𝛾𝛾 γ- ъгъл, получен при приплъзване на
слоевете
ε- относителна деформация = δl/l
E- модул на Юнг

V. ЯКОСТ И ТВЪРДОСТ НА МАТЕРИАЛИТЕ – изучава се от науката съпротивление и якост на материалите

1. Якост – това е границата на издръжливост на дадено тяло; над тази граница то се разрушава
σ
σ4 σ1 – граница на пропорционалност
σ3 σ2 – граница на еластичност
σ3 – граница на изтегливост
σ2
σ4 – граница на издръжливост
σ1 Границите за различните вещества са
различни!

ε
ε'
Крива на деформация при опъване

2. Твърдост – определя се от наллягането, което е необходимо, за да може в дадено твърдо вещество да

проникне друго по – твърдо; според скалата на Моос има 10 степени на твърдост (1. Талк; 2. Гипс; 3.
Калцит; 4. Флуорит; 5. Апатит; 6. Ортоклаз; 7. Кварц; 8. Топаз; 9. Корунд; 10. Диамант) – всеки следващ
минерал е по – твърд от предишния
VI. МЕТОД НА Б РЮНЕЛ – метод за измерване на твърдост, при който 1 стоманена съчма с диаметър D се притиска
към изследваното тяло със сила F. След спиране на натиска се измерва D на получената овална деформация
и се намира площта S; като мярка за твърдост се използва налягането P

P = F/S