Александър Минчев

Одесос
през елинистическата епоха
(края на IV в. пр.Хр. - началото на I в. сл.Хр.)
 Александър Минчев

Одесос
през елинистическата епоха
(края на IV в. пр.Хр. - началото на I в. сл.Хр.)

Варна, 2007
 В памет
на моите родители

К нигата се издава
със съдействието
на Община Варна

© Александър Минчев, автор, 2007

Поредица “Книги за Варна”
Редактор Петър Тодоров
Графично оформление Георги Георгиев
Коректор Цветанка Димитрова
Превод на резюметата
Георги Бенин - английски език
Флоранс Февр-Велчовска - френски език
Евелина Войнова - немски език
Румяна Илиева - руски език

Българска, първо издание

Варна, 2007
Печат: “Абагар” АД

ISBN 978-954-91721-4-0
 Александър Минчев

Одесос
през елинистическата епоха
(края на IV в. пр.Хр. - началото на I в. сл.Хр.)

Варна, 2007
Издателство МС
 ОДЕСОС
ПРЕЗ ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА
(края на IV в. пр.Хр. - началото на I в. сл.Хр.)

К огато говорим за р азв и ти е то на античния град Одесос

(Варна) през елинистическата епоха, неизбежно трябва да
свържем неговото разви ти е и м ясто в р ам ки те на големите и
важни не само за т а з и епоха исторически процеси и събития и
- разбира се - да се посочи у ч асти ето на неговите ж и тели те
в т я х . А т о в а са събития, които п р о ти ч ат в продължение на
повече о т тр и столети я. През тези векове не само коренно
се прекроява к а р т а т а на дотогавашния античен свят. Съби­
т и я т а , к ак то и много о т личностите, взели участие в тя х ,
о с т а в я т своя траен о тп еч атъ к върху цялостното разви ти е
на и сто р и ята и к у л ту р ата в съвременна Европа, голяма ч ас т
о т Азия и Северна Африка. Създава се един съвсем нов к а т о
политическа организация и духовност свя т - елинистически-
я т , т о й е свързан с името на един о т най-големите и амбици­
озни световни пълководци - македонският цар Александър III
Велики (336 - 323 г. пр.Хр.), известен повече к а т о Александър
Македонски. Макар и македонец по произход, т о й бил елин по
образование и култура, с широки виждания и амбиция за съз­
даване на един нова политико-културна общност на народи­
т е . За да направи т о в а обединение истинско в изградената
о т него огромна дори и за днешните понятия империя - о т
Дунав до Индия, т о й се опитва да налага единен език и култу­
ра - древногръцките, к а т о същевременно възприема и отдел­ 5
ни елементи на м естн и те култури и религии, . Не по-малко
 усилия полагат в т а з и насока също и неговите приближени,
наследници и дец ата им - т.нар. диадохи и епигони, управля­
вали след него в различни части на тези земи. Това с т а в а при­
чина за разпространението на древногръцката култура и на­
чин на ж и во т през следващите тр и века к ак то на Балканския
полуостров, т а к а и в целия Средиземноморски свят. С т о в а
на практика се п о с т а в я т основите на съвременната европей­
ска цивилизация.

6
 И СТО РИ ЧЕСКИ ТЕ СЪБИТИЯ ПРЕЗ ЕЛИНИЗМА И
ОДЕСОС

Елинистическата епоха в нашите земи обхваща най

общо времето от възцаряването на Александър
Македонски в 336 г. пр.Хр. до окончателното уста­
новяване на Римската империя на Балканите
към 15 г. сл.Хр. (за това виж по-подробно у
Austin, 1986), когато в северните тракийски
земи - отвъд Стара планина, е създадена рим­
ската провинция Мизия. Самото название ели-
пистическа е от по-ново време и отразява про­
мените, настъпили в древногръцката (елинската)
култура в резултат от нейното смесване и обога­
тяване с нови духовни и религиозни елементи
под влиянието на някои от покорените народи и
страни. Александър стъпва на трона твърде млад
- едва 20-годишен, след неочакваното убийство
на баща му Филип II Македонски (359 - 336 г.
пр.Хр.), в резултат на заговор на чужди владете­
ли и негови приближени, а може би и членове на
царстващата фамилия. Това станало по време на сватбата
Глава от
на неговата дъщеря и сестра на Александър - Клеопатра, с
голяма ст ат у­
царя на Епир, носещ също името Александър. За това пишат ет ка-т ерако­
редица известни древни автори-историци като Диодор Сици- т а на Великия
бог от Одесос
лийски, Юстин, Плутарх и др., някои от които цитират доста
(III в. пр. Хр.)
подробности по това събитие, станало причина за прелом в
историята на древния свят (Diod. 16, 94, 3-4; lust. 9, 5, 1-3; Plut.
Alex., 10, 6). След бързата разправа на новия македонски цар
със заговорниците той продължава активната военно-поли­
тическа дейност на баща си, който направил няколко сериоз­
ни опита за завладяване на Тракия и градовете по Западния
бряг на Черно море, завършили с различен успех. Както е из­
вестно, при похода си през през тракийските земи срещу скит­
ския цар Атей през 339 г. пр.Хр., Филип II успял да завладее 7
значителни територии на траките и повечето от старогръцки-
Карта на дре­
вногръцката
колонизация
по Западния
бряг на Черно
море и по М р а ­
морно море
през \ZI-V в. пр.
Хр. Тогава е ос­
нован и Одесос
кат о апойкия
(дъщерен град)
на малоа-
зийскияград
М илет (по
Данов, 1968)

те апойкии (градове-колонии) по Западното Черноморие.

Единствения град, който устоял на дългата му обсада, без да
бъде превзет според късноантичния историк Йорданес бил
Одесос (lord. Get., 65; Данов, 1947,101; Лазаров, 2003, 25). Дали
това било резултат от действително твърдата защита на него­
вите жители и “помощта” на гетските, т.е. тракийски жреци и
техните богове (за което споменава в описанието си на обса­
дата Йорданес), или - което е по-вероятно - след заплащането
на някакъв откуп и поемането на определени задължения, ос­
8 тава неясно (Mihailov, 1970, IGB, I2, 80; Minchev, 2003, 222). Така
или иначе, Одесос е успял да избегне съдбата на други черно-
морски градове, които били разрушени от Филип II, макар че
вероятно е останал, както и другите апойкии, а и редица тра­
кийски племена, под зависимостта на македонския владетел.
За своя военен успех царят бил подпомогнат до известна сте­
пен и от сключения съюз с Котилас - владетел (династ) на ге-
тите. Те били многобройно тракийско племе, населяващо от­
давна голям район в Североизточна Тракия и отчасти в земите
на север от р. Дунав - днес части от Североизточна България,
Югоизточна Румъния и Южна Украйна (Никулицз, 2002, 293-
299; Андрух, 19). Синът и наследник на Филип II - Александър
III, получил a priori власт върху частично покорените траки и
градове по Западния Понт. За да продължи успешното дело на
баща си с идеята за голям поход на Изток и желанието му да
изтласка персите от малоазийските им владения, той трябва­
ло да подсигури тила си. Това означавало като начало да усми­
ри непокорните траки, които след смъртта на Филип II отново
се надигнали в опит за възстановяване на независимите си
царства. Според древния историк Плутарх Александър реаги­
рал бързо и решително, като се опасявал, че всяко забавяне и
проява на временна слабост би спомогнала за тяхното евенту­
ално обединение срещу него. Затова в бърз поход и със стре­
мителни атаки през 335 г. пр.Хр. той нахлул в Тракия, покорил
откъсналите се племена (Jâhne, 2002, 399 - 405) и като затвър-
дил властта си над тях и западночерноморските градове, дос­
тигнал чак до устието на Дунав. Там направил опит за реши­
телна битка с въстаналите срещу него траки от племето
трибали начело с вожда им Сирм и техните тракийски съю­
зници от Североизточна Тракия - гетите, както и т.нар. авто­
номни траки (Arr. 1, 1, 5-7). Той преминал реката, но не успял
да ги покори, тъй като те се изтеглили в добре укрепената си
крепост на неустановения досега със сигурност остров Певка.
След един “показен” марш на армията му и завладяване на
една незначителна и изоставена тракийска крепост Алексан­
дър се завърнал обратно в Македония, където възникнали
също сериозни проблеми (Diod. 17, 8, 1; Plut. Alex., 11; Strabo,
7, 3, 8, etc.; Добруджа, 1984, 112-113 и цит. лит.). Каква е била
ролята на крайбрежните градове от Западното Черноморие и
на чия страна в този конфликт са застанали повечето от тях 9
(или всичките), остава засега неясно. При всички случаи оба-
 че изглежда, че те са при­
знали или потвърдили
предишната определена
зависимост от македон­
ския владетел, но няма
никакви данни за поста­
вени постоянни македон­
ски гарнизони, оставени
в тях. Повечето учени
смятат, че градовете от
Западния Понт(което оз­
начава и Одесос) са оста­
нали настрани от този во­
енен сблъсък на младия
цар с тракийските племе­
на от северната част от
Тракия. Въпреки всички­
те му усилия те не били
напълно покорени, макар
че в крайна сметка склю­
чили по своя воля мир с
него. (Тачева, 1987, 13;
Йорданов, 2000, 101-102 и
цит. лит.). Все пак не бива
да се забравя, че в похода
си срещу траките Александър подготвил и изпратил в помощ
на фалангата от конници и пешаци, които водел, и малък флот
от пет кораба с войска, които потеглили от Бизантион (Цари­
град) към устието на р. Истрос (Дунав). Изглежда твърде ве­
роятно, че при плаването й през Понта чрез нея той е засвиде­
телствал своите претенции за власт като спирал в основните
пристанища по западния бряг (Агг. АпаЬ. 1, 1, 4; 1, 3, 3; Йорда­
нов, 2000, 106; 125-126). Черноморските градове не се намеси­
ли и в сериозните военно-политически събития и сблъсъци
на Балканския полуостров през 330 - 331 г. пр.Хр., когато на­
значеният от Александър за стратег (управител) на Тракия не­
гов сподвижник - македонецът Мемнон се разбунтувал. Недо­
10 волен (както пише в историческите извори - поради високото
си самомнение) от малката власт, която му била дадена, както
 Карта на
походите на
македонските
владетели
в Тракия от
средата на IV
до началот о
на III в. пр. Хр.
(по Йорданов,
2000 )

и подтикнат от временните загуби на македонската войска под

водачеството на царя, той въстанал срещу него. Същевремен­
но Мемнон привлякъл на своя страна и недоволните от чуж­
дото владичество тракийски племена начело с един от най-
значителните им тогавашни владетели (базилевси) - царя на
одрисите Севт III. (Оюс1. 17, 62,1-5; |огбапоу, 1994,6-7). Тази на
пръв поглед странна коалиция между македонци и траки, към
която бил направен опит да се присъединят и част от недовол­
ните от завоеванието на македонците гърци не бива да ни
учудва. Севт бил тясно свързан с Атина по това време и него­
вият син Ребула е бил жител на града и почетен с декрет от
местното народно събрание. В случая е имало съвпадане на
сепаратистките стремежи на част от местните македонски ад- 11
министратори и желанието за независимост у определени
 тракийски племена, както и ня­
кои от гръцките градове. След
около една година сражения с
различен успех бунтът на Мем-
нон и Севт III приключил с по­
бедата на наместника на Алек­
сандър в Европа Антипатър
(Jordanov, 1994,3-11 ицит. лит.).
Македония възстановила отно­
во властта си над голяма част
от Тракия и през 331 г. пр.Хр.
(или според други тълкувания
през 327 - 326 или г. пр.Хр.), за
неин стратег, а по други антич­
ни извори - препозит на Тра­
кия (Curt. Ruf. 10, 1, 44) и пре­
фект на Понта (lust. 12, 2 16)
бил назначен приближеният на
Александър военачалник - Зо-
пирион. Неговото име е свър­
зано много по-тясно със земите
Крепост нат а по Западния бряг на Черно море. По всяка вероятност той уп­
стена и кула
равлявал предимно в тази част на Тракия и имал особен по­
на Одесос край
у л . " Архиманд­ глед върху народите и политиката в района. Докато Алексан­
рит Филарет", дър воювал далече в Азия - в Партия, по неизвестни причини
от бранявала
(може би от желание за самоизява), без да бъде предизвикан и
града през ели-
нистическата без да уведоми своите колеги - другите македонски админи­
епоха (336 г. стратори на Балканите, Зопирион организирал голям военен
пр. Х р .-1 5 г. сл.
поход навътре в страната с намерението да нападне скитите.
Хр.)
Малка част от този войнствен народ населявала заедно с мест­
ното население най-североизточните тракийски земи - южно
от делтата на Дунав, а другата, огромната - главно големите
степни пространства на север и североизток от нея - в земите
на днешните Източна Румъния, Молдова, Украйна и Южна
Русия. Времето на този поход се тълкува различно от различ­
ни автори - в 331 - 330, в 327 - 326 или в 325 - 324 г. пр. Хр
(Йорданов, 2000, 147 - 150 и цит. лит.). Пътят на войските на
12 Зопирион вероятно е следвал - поне в горната си част - из­
вестното антично крайбрежно трасе от Визангион (Цариград)
до гр. Истрия под устието на реката (днес край
с. Хистрия в Румъния) и неизбежно е минал край
Одесос. По пътя си той вероятно е спирал в някои
от крайбрежните градове пристанища за прови­
зии, а може би и затвърждаване на македонската
власт. Основното, от което той се нуждаел и което
получил обаче, били кораби, на които натоварил
войските си за по-бързо и безпрепятствено
придвижване до крайната си цел - района
между делтата на реките Истрос (Дунав) и Бо
ристен (Днепър). Според някои учени, като
имат предвид числеността на армията му,
спомената в някои от античните извори
(около 30 000 души), флотата, която Зопи-
рион организирал, била от стотина кораба,
едно значително за времето си количество,
което не би могло да се заеме само от един
черноморски град (Яйленко, 1990, 249-
250). Вероятно всеки от тях - между които
и Одесос, е дал определен брой кораби, в за
висимост от възможностите си. Зопирион
преминал Дунав и достигнал до северно-
черноморския гръцки град Олбия (днес
развалини при устията на реките Буг и
Днестър в Украйна), чиято околност Голяма ст ат у­
била гъсто заселена със скити, и го обса­ етка -т е р а ­
кота на жена
дил, но не успял да го превземе. На връщане към Тракия, по-
с кошница от
вечето от корабите му били потопени от буря в морето и по- Одесос (111-11 в.
голямата част от войската му заедно със своя военачалник пр. Хр.)

загинали в бурните вълни (Pomp. Trog. Prol. 12; Curt. Hist. Alex.
9, 3, 20). Според други източници освен срещу скитите Зопи­
рион организирал и поход срещу гетите, и загинал в битка с
тях (или със скитите) “в гетската равнина”, което връща отно­
во неговия поход в близост до градовете от Северозападното
Черноморие (Добруджа, 1984, 113 и цит. лит). Независимо от
неяснотите в хронологията и протичането на събитията в не­
говия поход няма съмнение, че Одесос е играл определена
роля в тях. Същевременно, колкото и да са спекулативни та­ 13
кива изчисления, възможността за кратко време да се събере
 флота от около 100 кораба, говори за значителните търговски
възможности на черноморските апойкии в ранната елинисти-
ческа епоха. Нещо повече - определени антични извори и ар­
хеологически данни позволяват на някои съвременни автори
да приемат, че между 331 и 323 г. пр.Хр. градовете по Западно­
то черноморско крайбрежие останали независими (Блават-
ская, 1952, 90-91). Това обаче едва ли може да се докаже, а и не
изглежда много реално, като се има предвид цялостната поли­
тика на македонската държава и нейните балкански аспекти.
Наскоро след като завладял Персия и значителна част Ин­
дия, в 323 г. пр.Хр. - на ЗЗ-годишна възраст, покорителят на
голяма част от древния свят Александър Македонски починал
след кратко боледуване. Преди смъртта си той посочил за но­
сител на печата си (т.е. за свой наследник - главнокомандващ
на армията, т.нар. хегемон) своя най-близък сподвижник и
пълководец Пердика. Той, заедно с останалите приближени на
починалия император военачалници и вече относителни на­
следници - т. нар. диадохи, определили на съвет за наследник
на престола и държавата (докато жената на Александър родя­
ла очакваното след три месеца дете от него) неговия слабоу­
мен и болнав полубрат Аридей, който получил името Филип
III Аридей. За “пазител на царството” бил избран Предика, а
наскоро след раждането на престолонаследника Александър
IV при продължителни и драматични преговори диадохите
си разпределили властта в различните части на образуваната
световната империя, обхванала тогава земите от Балканския
полуостров до Хималаите. За сатрап (управител и на практика
владетел) на Тракия бил избран един от най-добрите пълко-
водци и много приближен на младия завоевател - Лизимах.
Той имал блестящи военни качеста, но бил и почитател на фи­
лософията. Не е ясно каква част от древна Тракия всъщност
е била под реалната му власт, но със сигурност това е била
Южна Тракия с Хелеспонта (протока Дарданели), град Тра­
кийски Херсонес и югозападното черноморско крайбрежие на
Балканския полуостров. Според древния историк Ариан това
обхващало “Тракия с Херсонес и всички съседни на траките
племена чак при морето на Салмидесос (днес град Мидия в
14 европейска Турция) на Евксинския Понт” (Arr. Suce. Fr. 1, 7), a
според друг (Курций), под властта на Лизимах били и племе-
ната, обитаващи край Понта (Черно море) - “Thracia
Ponticos gentes obţinere iussi” (Curt. 10, 10, 4)), което е
предадено и от трети древен автор - Юстин: “Thracia
et regionis Pontici maris” - т.е. Тракия и региона (земи­
те) край Понтийското (Черно) море (lust. 13, 4, 6). През
есента на 323 г. пр.Хр., възползвайки се от смъртта на
Александър и несигурността в империята му, значител­
ни части от Западна Тракия и Илирия вече се обявили
за свободни и били извън контрола на македонската
власт. Пак според Ариан (и Дексип) македонците
загубили “отвъдните части на Тракия чак до [пле­
мената] илири, трибали и агриани” (Arr. Suce. Fr. 1,
7; Dexipp. Fr. 8, 3). Затова още през пролетта на 322
г. пр.Хр. Лизимах нахлул с войската си в Тракия,
където срещнал решителния отпор на провъзгла­
силия се отново за независим одриски владетел
Севт III и неговите войски. Войната продължила и
през 322 г.пр.Хр, но македонският сатрап не успял
да наложи властта си над тракийските племена и
местните династи в западна посока, където по р.
Места минавала формалната граница между Македо­
ния и Тракия. Междувременно през 322 - 319 г. пр.Хр.
противоречията между диадохите пламнали и се раз­
вили с нова сила, като между тях започнали и между-
особни войни. В тези конфликти Лизимах отначало
останал настрана от различните групировки, понеже
имал несигурни политически позиции и небезопасен
тил от войнствените траки. Междувременно той успял да по­ Ст ат ует ка-
стави като знак за властта си свои гарнизони в градовете по т еракот а на
Западното Черноморие, които по това време били във възход момиче от
Одесос -(III в.
от разширената като обем и възможности търговия в ново­ пр. Хр.)
създадения елинистически свят. Между тях, разбира се, бил
и Одесос. Въпреки че за това няма преки писмени данни, не­
говото забогатяване се доказва от редица археологически на­
ходки.
Антагонизмът и военните сблъсъци между различните
групировки на бившите Александрови военачалници про­
дължили и през следващите години, от което решили в един 15
момент да се възползват и западнопонтийските градове, за да
 извоюват отново независимостта си. Вероятно след предвари­
телни консултации със съседните западночерноморски градо­
ве, жителите на Калатис (днес Мангалия в Румъния) изгонили
войниците от гарнизона на Лизимах и помогнали на съседния
град Истрия и други близки апойкии от крайбрежието на се­
вер от Стара планина (между които и Одесос) да отхвърлят
властта ня македонците. Нещо повече - те сключили заедно
общ военен съюз - симахия (оирраЦа) с цел да воюват срещу
Лизимах (Diod. 19, 73, 1). Предполага се, че в този съюз влиза­
ли градовете Калатис, Истрия, Томи (днес Констанца - в Ру­
мъния), Дионисополис (днес Балчик) и Одесос (Варна), които
също прогонили своите македонски гарнизони. Към него те
привлекли още и съседните тракийски (гетски) и скитски пле­
мена начело с техните владетели (династи), с които било склю­
чено специално споразумение за съвместни военни действия
срещу македонските войски (Diod. 19, 73, 2-4). Към войските
били добавени и наемници, може би изпратени и платени от
боспорския цар Евмен, който по това време също воювал сре­
щу македонците, недоволен от тяхната експанзия към Черно­
морския басейн. Ако е вярно предположението на някои авто­
ри, че към съюза в определен момент се присъединили също и
големите черноморски градове Бизантион (Цариград) и Сино-
пе (днес гр. Синоп - в Турция), събраните съюзнически сили
били много сериозни (Йорданов, 2000, 181). Може би за учас­
тие в тези преговори за по-широка коалиция на черноморски­
те градове е била изпратена и някаква делегация от Одесос в
Агатополис (днес Ахтопол), посрещната радушно от местната
управа - ако се съди по един отчасти запазен надпис от края на
IV в. пр.Хр., намерен в този град (Velkov, 1994, 105-112; Avram,
2002, 17-22). Срещу Лизимах се възправил отново и Севт III,
който се съюзил с неговия македонски съперник и против­
ник Антигон Гонат. Опитният военачалник и стратег Лизимах
решил да срази противниците си поотделно. Той преминал с
войските си в бърз марш през Южна Тракия и Стара планина
и обсадил един от основните съюзници - Одесос. След кратка
обсада градът се предал. Същата съдба имала и Истрия, която
признала отново властта на Лизимах и вероятно в двата гра­
16 да били възстановени македонските гарнизони, а сигурно те
платили и някакви контрибуции на завоевателите. Едва тога-
ва Лизимах се насочил към
Калатис, в помощ на когото
дошли войски на съседните
гетски и скитски племена.
Според историка Диодор
траките (т.е. гетите) пре­
минали на страната на ма­
кедонците (най-вероятно в
резултат на дипломатически преговори и срещу някакво въ з­ Бронзова м о­
нета на Севт
награждение), а скитите били разбити в битка, като Лизима-
(края на IV в.
ховите войски ги преследвали чак до границата на владенията - началот о на
им. Едва след това започнала обсадата на Калатис, чиято един­ III пр.Хр.)

ствена надежда останал противникът на Лизимах - диадохът

Антигон, който изпратил на помощ флота и войска по суша в
помощ на обсадените. С умели военни действия управителят
на Тракия неутрализирал отначало нахлулия във владенията
му Севт III, а след това в жестока битка разбил и войската на
Павзаний, стратег на Антигон (Бюс!. 19, 73, 10). Обсадата на
Калатис вероятно завършила с превземането на града след ня­
колко години, въпреки че няма сигурни исторически данни за
това. Последвал временният мир между диадохите от 311 г.пр.
Хр. Няколко години след насилствената смърт в 310 г. пр.Хр.
на наследника на Александър Велики - сина му Александър
IV и неговата майка, през 306 г. те се обявили един след друг
за базилевси - т.е. царе, всеки на своята част от империята на
великия македонец (Пюб. 19,105,1; Тачева, 1984,15-16). Лизи­
мах съответно станал базилевс (“цар”) на Тракия, което било
отразено и в сечените от негово име монети, макар че едно­
временно с него съществували редица други местни тракий­
ски царе. Изглежда тогава Калатис отново опитал да получи
независимостта си, тъй като има данни за нова обсада на града
от войски на Лизимах към 310 - 309 г. пр.Хр. Като повод послу­
жил може би неочакваният политически ход на един от диадо­
хите и основен негов противник - Антигон Монофталм, кой­
то обявил чрез специален “указ” свободата на всички елински
градове, с цел да ги противопостави на своите противници.
Не е ясно как е завършила и тази обсада на Калатис. Във всеки
случай едва ли всичко е минало безнаказано, защото е сигур­ 17
но, че преди това част от жителите на града се преселили в
 Кимерийския
Боспор (меж­
ду полуостров
Крим и Азов-
ско море) при
своя поддръж­
ник и вероя­
тен съюзник
тамошния
цар Евмел,
царувал меж­
ду 310 - 309
и 304 - 303 г.
пр.Хр. (Пю<±
20, 15). Съдба­
та на гръцките
градове от За­
падното Чер­
номорие през
следващите
няколко годи­
ни не е изясне­
на. По всичко
Карта на
изглежда, че
т ракийскат а те останали настрани от непрекъснатите борби на диадохите
Одриска и (вече базилевси) и другите сериозни военно-политически съ­
Келтската
държава през
бития на Балканите и Мала Азия. Може би този промеждутък
IV - III в. пр. Хр. от време е бил използван от тях по-рационално, а именно - за
(по История разширяване на търговските контакти, износ на храни от въ­
на България, I,
1981)
трешността на Тракия и снабдяване на войските на някои от
воюващите сили с тях и нужните им други стоки и суровини.
Тази дейност в съществуващото на практика постоянно во­
енно положение е била от решаващо значение при редовни­
те сблъсъци между македонските войски и със сигурност се
е заплащала добре. Забогатяването на градовете личи както
от увеличения внос на скъпи предмети от различни региони,
така и от засиленото им автономно монетосечене, като ос­
18 вен бронзови много от тях, включително и Одесос, започват
да секат сребърни тетрадрахми, а по-късно и златни статери
- имитации на Александър Македонски и Лизимах (Ла
заренко, 1997 - 1999, 48). Това не означава, че македон­
ските владетели не са доминирали или са се отказали
от претенциите си към този регион.
Смята се, че към 303 - 302 г. пр.Хр. след продължи­
телни борби и внезапната смърт на боспорския цар Ев-
мел (302 г. пр.Хр.), който имал идеята да обедини всич
ки черноморски градове, Лизимах успял да наложи
окончателно своята власт над градовете по Западно­
то Черноморие (Йорданов, 2000, 188 - 189). Според
римския историк Страбон той дори пазел част от
съкровищата на хазната си в своята укрепена ци-
тадела на днешния нос Калиакра - античната кре­
пост Тиризис (Strabo, 7,3,8; 7, 3 14). Сред градовете,
признали неговата власт, бил и Одесос, който може
би дори е станал за известно време резиденция на
царя. Нещо повече - има определени данни, които
подсказват, че част от монетосеченето на Лизимах е
било правено именно в местната монетарница. (Ла-
заренко, 2004, 139 - 146). Това е времето и на небивал
разцвет на града, когато в неговия некропол и околно­
стите му се откриват голям брой златни накити, скъпи
вносни бронзови, стъклени и керамични съдове, саркофази с Ст ат ует ка-
украса от релефни теракоти и плочки от кост с врязани изо­ т еракот а на
старец от
бражения (Иванов, 1952, 87 - 107; Тончева, 1953, 50 - 58; Тонче­ Одесос (111-11 в.
ва, 1964, 125 - 127; Минчев, 1978, 103 - 107; Minchev, 1990, 463 пр. Хр.)
- 464 и др.).
По това време обаче, Лизимах насочил своите завоевателни
стремежи към Мала Азия, където се намирали едни от най-бо­
гатите гръцки градове, особено по Средиземноморското край­
брежие. В подготовката за решителна битка при Ипсос с него­
вия стар противник Антигон, той помолил своя съюзник и и
приятел, владетелят на областта Македония Касандър да му
изпрати на помощ. Войските начело със стратега Плейстарх,
брат на Касандър, били организирани и изпратени по море с
флота, която тръгнала от Одесос на три части. Историческите
извори не дават подробности защо именно от тук е тръгнала
флотата, как е била комплектувана тя и как е събрана войската. 19
Изглежда, че по това време седалището на стратега или една
 от основните военни бази на част от Лизимаховите войски е
била именно в Одесос, тъй като според Диодор Сицилийски
от неговото пристанище Плейстарх повел на помощ значител­
на войска от 12 000 пешаци и 500 конници, които натоварил на
120 кораба в пристанището на града (Diod. 20, 12). Макар
че цифрата на флота е може би преувеличена от древния
историк - някои съвременни автори изчисляват, че са
били достатъчни 25 - 30 големи кораба (Йорданов,
2000, 194)), все пак едва ли е било по възможности­
те само на един град да събере набързо такъв голям
брой кораби, и то с необходмия обем, за да превозват
дори и кавалерия. Това е станало без съмнение с по­
мощта и на съседните му западночерноморски тър­
говски центрове. Това са били най-вероятно близки­
те Дионисополис (Балчик), Калатис, Томи и Истрия,
с които градът поддържал като цяло традиционни
добри връзки, а и Лизимах имал Гарнизони. Инте­
ресно е да се отбележи фактът, че в тази флота е имало
и много големи кораби - като този на самия флотово-
дец Плейстарх, които можели да натоварят по 500 души
- екипаж и пътници, в случая войници (Diod. 20. 112, 2
- 4). А това подсказва търговските възможности на Оде­
сос и неговите съседи, понеже за целта сигурно са били
използвани голяма част (или повечето) от наличните в
този момент плавателни съдове в техните пристанища.
Същевременно сведението на Диодор Сицилийски (80 -
Ст ат уе­
29 г. пр.Хр.) е ценно свидетелство за голямото икономическо
т к а - т ерако­
та на жена в развитие на тези градове и значителните богатства, акумули­
разговор от рани в тях по време на престоите на македонските войски и
Одесос (IV-III в.
техните постоянни гарнизони. Създадената от Александър ог­
пр. Хр.)
ромна империя с наложен общ език - гръцкия, и с безкрайни­
те си пазари, без съмнение е допринесла много за развитието
на търговията с други части на света, а това е било основното
занятие за повечето от жителите на градовете по Западното
Черноморие.
В началото на III в. пр.Хр. динамиката в отношения на диа-
дохите продължила с неотстъпваща сила. Многобройните об­
20 рати от съюзи до войни между едни и същи хора се съдържат
в редица, понякога противоречиви сведения на писмените
извори от епохата и по-късно. Те отразяват деликатното рав­
новесие между многото амбициозни македонски владетели
в разпокъсаната империя на Александър. Между 302 и 294 г.
пр.Хр., след привидното подсигуряване на тила си Лизимах
оставил да съществуват на практика безпроблемно няколко
тракийски династически дома, между които и този на одри-
сите начело със Севт III в Севтополис (край с. Копринка, Ка­
занлъшко) и на Спарток в Кабиле (край с. Кабиле, Ямболско),
както и на гетския цар Дромихайт в Североизточна Тракия.
Изглежда едно по-малко тракийско (гетско?; кробизко?) цар­
ство се е намирало в непосредствена близост до Одесос, за ко­
ето знаем само по малкото бронзови монети на един от него­
вите владетели - Спаратесас. Те са били сечени най-вероятно
в монетарницата на града по времето на Лизимах (Лазаренко,
2000, 164 - 168). Може би неговият укрепен център (тюрзис) с
малък дворец се е намирал в района на днешната гара Пове-
ляново на гр. Девня, на около 25 км от античния Одесос. При
нейното строителство през 1970 г. бе проучена значителна част
от солидна представителна сграда с много материали - кера­
мика, амфори и др. от края на IV и първите десетилетия на III
в. пр.Хр. Тя е била разрушена от опустошителен пожар, може
би при някои от междуособните войни в началото на III в.,
или при келтското нашествие през 281 - 280 г. пр.Хр. (МтсЬеу,
2004, 223 - 224).
Осигурен от север, сега базилевсът на Тракия насочил
усилията си към укрепване на властта и разширяване на те­
риториалните си придобивки в Мала Азия (Делев, 1992, 55).
Същевременно той развил и значителна урбанистична, ад­
министративна и икономическа дейност в подвластните му
земи, основал редица нови градове или преустроил някои от
съществуващите. В определен момент обаче Лизимах бил при­
нуден отново да премине към решителни действия в Тракия,
където този път причината била засилените амбиции на гет­
ския цар Дромихайт в северната част на страната. Той успял
да завладее част от съседните му подвластни на македонците
територии на юг от Дунав и с това нарушил техните интереси
и политическото равновесие в североизточния ъгъл на Бал­
каните. Хронологията на тези събития, както и на всичките 21
действия на Лизимах срещу гетите не е съвсем ясна, понеже
 се черпи от различни източници, които не винаги се покриват
като данни и интерпретацията им е извънредно трудна (Де-
лев, 1994, 17 - 28). Все пак напоследък повечето изследователи
са склонни да приемат като време на сблъсъка между двамата
царе годините 293 - 292 или 292 - 291 пр.Хр. (Йорданов, 2000,
205 и цит. лит.). Дромихайт вероятно успял да обедини тра­
кийските войски на своето (гетското) царство и на одрисите,
а може би и да прибави част от техните земи под властта си.
В битката с македонската войска траките успели да привлекат
войската на Лизимах в неудобна за разгръщане на силите им
за бой теснина, в резултат на което македонците били разбити
и голяма част от тях пленени. Според различните древни авто­
ри при разгрома бил пленен неговият син Агатокъл или дори
самият базилевс и съответно отведени в гетската столица Хе-
лис. За нейното точно местоположение все още има спорове.
Значителните археологически открития и разкопаният богат
могилен некропол (включително и една великолепна гробни­
ца със стенописи и релефни фигури от края на IV-началото
на III в. пр.Хр.) позволиха напоследък на определени автори
да я отъждествят с укрепеното тракийско селище в района
на м. Сборяново край с. Свещари, Разградско (Fol et al., 1986;
Стоянов, 1996,1, 84-92). Може би точно там - в столицата си,
на тържествен пир, Дромихайт предложил съюз на Лизимах и
той (сам или чрез сина си Агатокъл) се заклел да бъде верен на
думата си и му отстъпил завладените от него по-рано земи и
крепости тях (Diod. 12, fr. 12, 2 и 12, 6). В замяна македонският
цар (или неговият син) получил от тракиеца подарък - златна
диадема (венец?), бил освободен с почести с и много дарове,
както и всички негови пленени войници. Според историче­
ските сведения на Павзаний диадохът дори дал една от дъще­
рите си за жена на гетския цар (Paus. 1, 9, 6), а този династиче­
ски брак очевидно е послужил за бъдещите мирни отношения
на двата владетелски двора и държави. Не е ясно докъде се
простирали или са се прострели след примирието с Лизимах
земите на гетското царство. Ако отъждествяването на Хелис
със селището при с. Свещари е верно, то означава, че грани­
ците му са били в непосредствена близост до териториите на
22 повечето от черноморските градове на север от Стара плани­
на. Освен това друг античен историк - Страбон, споменава,
че битката станала в т.нар. гетска пустиня, която се поставя
обикновено отвъд Истрос - т.е. отвъд р. Дунав (Strabo. 7, 3, 8;
7, 3, 14). Не бива да се забравя обаче и фактът, че тракийски­
те владетели обикновено имали не една, а няколко столици, в
които се местели в зависимост от сезона или от политическата
ситуация (Добруджа, 1984, 116). Не може да се каже каква по­
зиция са заели в тази война черноморските градове - истори­
ческите извори мълчат за това, но може да се предположи, че
те са останали свързани с Лизимах, тъй като неговите гарни­
зони били все още разположени в тях. Редица богати находки
с монетни съкровища от края на IV - началото на III в. пр.Хр.
са открити в Одесос, околностите му и в други райони - чак в
Мала Азия. Между тях има някои с по няколкостотин монети
и дори с над 1000 златни статера на Филип II и Александър
Велики (IGCH 796 - Варна), или със стотици сребърни тетра-
драхми на Александър Велики. Тези цифри говорят повече от
ясно за просперитета на Одесос и големите парични средства,
които били акумулирани и били в обращение в града и реги­
она през този период (Димитров, 1990, 21 - 25).
Следващите десетина години до смъртта на Лизимах през
281 г. пр.Хр. вероятно са били мирни за Западния бряг на
Понта и станали основа на още по-голямо замогване на тех­
ните градове. Центърът на военно-политическите интриги и
сблъсъци на останалите живи диадохи и техните наследници
вече окончателно бил изместен към Мала Азия. След редица
драматични събития в семейството на Лизимах (едно от които
е убийството на сина му Агатокъл, обявен вече за престоло­
наследник) в последната битка за власт се изправили отново
един срещу друг двама от най-приближените пълководци на
Александър - самият Лизимах и Селевк Никатор. В сражение­
то при не напълно уточненото място Курупедион в Мала Азия
войските на царя на Тракия били разбити, а той самият - убит.
По-късно Лизимах бил погребан край основаната от него сто­
лица Лизимахия от друг от синовете си - Александър, син на
една от многото му жени - одриска (тракийска) принцеса с
неизвестно име. Неговите владения преминали към победи­
теля Селевк, който на свой ред няколко месеца по-късно бил
също убит и така завършила ерата на диадохите през ранната 23
елинистическа епоха. След тяхната смърт започва нов етап в
 политическата история на Балканите и в Средиземноморието,
в който главна роля играят техните наследници - т.нар. епиго-
ни, които продължили борбата на бащите си за политическо
надмощие.
На историческата сцена обаче се появил и нов играч - войн­
ствените келти, които около началото на IV в. пр.Хр. тръгна­
ли от прародината си в Западна Европа (най-общо в Източна
Франция и Германия) на изток и юг (Домарадски, 1984, 13 - 14
и цит. лит.; Тачева, 1984, 45 - 48 и цит. лит). Към края на IV в.
пр.Хр. някои от техните племена вече населявали част от зе­
мите на днешните Сърбия и Македония (Тачева, 1984, 28 - 29 и
цит. лит.). След редица временни нахлувания преди това, като
се възползвали от военния и политически вакуум в Тракия
след смъртта на Лизимах и Селевк, те решително настъпили
в Балканския полуостров, а по-късно и в Мала Азия. Тяхно­
то сериозно военно, политическо, културно, а в някои райони
и етническо присъствие сложило определен отпечатък върху
историята и културата на Югоизточна Европа, особено на тра­
ките и тракийските земи. Ако се съди по някои антични изво­
ри, след нахлуването в Македония около 313 г. пр.Хр., където
достигнали до поречието на р. Аксиос (Вардар), келтите се
добижили до границите на Тракия, но “не се осмелили да про­
дължат продължат по-нататък, понеже разбрали, че са малко
и по численост отстъпват на гърците” - т. е. на подвластните
на местните македонски владетели народи (Paus. 10,19,4-5). И
тук последвалите исторически събития не могат да се просле­
дят с точност поради откъслечния характер, разновременност
и неточност на сведенията у древните автори. Ясно е обаче, че
към 280 г. пр.Хр. келтите започнали да нахлулват вече целе­
насочено в земите на траките, по всичко изглежда на няколко
вълни. Римският историк Тит Ливий пише (доста време след
събитията), че 20 000 келти се отделили от основната маса и
“под водачеството на Леонорий и Лутарий се насочили към
Тракия. Като се сражавали с народите, които им оказвали съ­
протива при преминаването, или пък вземали данък от тези,
които ги молели за мир, те достигнали до Византион (Цари­
град), направили поданни всички по брега на Пропонтида
24 (Мраморно море) и държали известно време градовете там в
зависимост” (Liv. 38.16) След това келтите се прехвърлили в
Мала Азия, където подложили на опустошение редица градо­
ве. Накрая те се заселили в земите, дадени им от витинския
цар Никомед заради помощта, която му оказали в междуос-
обната война с неговия брат. Тази област била наречена на тя­
хно име Галатия, по едно от имената, дадени през елинизма
на заселилите се в Югоизточна Европа и Мала Азия келтски
групи - гали или галати (Домарадски, 1984, 16; Zirra, 1976, 175
- 182). По-късно те подложили на грабеж и терор съседните
земи - между 276 - 264 или 269 - 268 г. пр.Хр., след като били
разбити от Антиох I и преселени по-надалеч - в областта Фри-
гия. (Liv. 38, 1). Друг античен автор - споменатият Юстин пък
отбелязва, че отряд от 15 000 пехотинци и 3000 конници “раз­
били пълчищата на трибалите и гетите” (lust. 15, 1, 2). Това е
пряко указание за сериозни военни сблъсъци на пришълците
с местните тракийски династи в Северна Тракия, които завър­
шили с победа на келтите, може би поради разединението на
тамошните тракийски племена. Някои автори предполагат, че
тези битки са станали между реките Искър и Цибрица, а след
напредването им в Дунавската равнина келтите били отблъс­
нати от гетите и слезли на юг към Херсонес Тракийски, където
били разбити от македонския владетел Антигон I Гонат (Тане­
ва, 1984, 30 - 31).
Друга голяма келтска армия нахлула в Гърция. След неус­
пешна обсада на Делфи и смъртта на водача им Брен към 279
- 277 г. пр.Хр. останките й, начело с вожда им Комонторий се
насочили към Византион (Цариград) и привлечени от плодо­
родните места се заселили в околностите му. Според Полибий
”...те дошли на Хелеспонта (Дарданелите), но не се прехвърли­
ли в Мала Азия, а останали там, защото околностите на Би-
зантион много им допаднали. След това те сразили тракий­
ците и след като превърнали града Тиле в столица на своето
царство, поставили бизантийците (т.е. жителите на Бизанти-
он) в крайно опасно положение” (Pol. 4, 46). Това важно све­
дение регистрира създаването на келтска държава в рамките
на древна Тракия, което означава покоряването на едно или
някои от тракийските племена и свалянето от власт на техни­
те династи. Според друг античен автор - Стефан Визанитий-
ски (Steph. Byz. 640, 20), Тиле се намирала в близост до Хемус 25
(Стара планина). Това пък поражда други разсъждения, тъй
 като споменатият град Тиле все още не е локализиран. Ня­
кои от по-старите изследователи го определят край с. Туло-
во, Казанлъшко, други го търсят между Странджа и Цариград
(Домарадски, 1984, 78 - 83 и цит. лит.). Напоследък на базата
на редица находки от келтски монети и метални материали с
келтски характер, открити в района на античната крепост на
възвишението Арковна край с. Партизани, Варненско, и близ­
ките й околности (Лазаров, 2002, 247 - 259), бе предложена хи­
потезата, че Тиле, поне по времето на келтския цар Кавар, се е
намирала точно там (Лазаров, 1996, 73 - 86). След смъртта на
Лизимах в тези места са съществували и редица самостоятел­
ни тракийски династически образувания (държави) с неголе­
ми територии. Те играели важна роля в политическия живот
на региона, особено в отношенията с гръцките градове по За­
падното Черноморие, и често се намесвали, като предизвик­
вали локални конфликти (Добруджа, 118 - 119; Тачева, 1981,
51). Истина е обаче, че в Североизточна България и главно в
района западно, югозападно и северозападно от Одесос (Вар­
ненско, Шуменско и Разградско), се откриват значителен брой
метални находки с характерна келтска форма или украса (по-
вечето все още непубликувани), както и монети на келтския
цар Кавар (около 270/260 - 215/210 г. пр.Хр.). За съжаление ло­
венето от тези предмети са фрагментирани и на доста от тях
не се знае точното място на намирането им, както и на част от
монетите. Освен находките с чисто келтски произход, които
сигурно имат връзка с новото население в региона, трябва да
се има предвид, че тяхната характерна украса е била възпри­
ета и от някои тракийски производители, както и от такива
в черноморските градове. Вдъхновени от този нов стил, те
започнали да изработват подобни предмети освен за нужди­
те на новодошлите заселници, също и за тракийския пазар в
региона. Същевременно не бива да се пренебрегва и фактът
на широкото разпространение и тук на т. нар. латенски или
келтски мечове в редица тракийски гробове (а дали всички са
тракийски?!) от III - II в. пр.Хр. Между тях изпъква пълният
комплект от мечове, нож, щит и шлем, както и конски юзди
с характерен келтски характер от с. Кълново, Шуменско (Въ­
26 оръжение, 1995, 36/5 - 6; 43/25; 85/91 и 93; 90/98 - 99). Всичко
това доказва наличието на уседнало келтско население в тази
част на Североизточна Тракия. Техният център може би на­
истина е била античната крепост Арковна край с. Партизани,
Варненско, откъдето са известни най-голям брой монети на
Кавар. Античните писмени извори не дават конкретни сведе­
ния за отношенията на келтите и черноморските градове на
север от Стара планина. Може да се предположи, че както съ­
седните траки, така и заселилото се тук и вече “местно” келт-
ско население са поддържали много добри връзки с най-близ­
кия голям пристанищен град Одесос. Не е изключено обаче,
както има данни за други градове по Черноморието - Бизан-
тион (Цариград), Месамбрия (Несебър), Истрия (Румъния),
Олбия (в Украйна) и други (Тачева, 1984, 35), така и този град
да е изплащал определен данък (форос) на съседните келтски
владетели или тракийски династи. По този начин той успявал
да осигури спокойствие на земеделците в своята извънградска
територия и независимост в търговията с вътрешността на
региона и страната, което било от голямо значение. И зказа­
но е мнение, че наследниците на уседналото в района на града
такова население през елинизма са се запазили отчасти чак до
римската епоха. Причината е един намерен в близките окол­
ности на града (край двореца “Евксиноград”) надгробен над­
пис от II - началото на III в. на мъж, чието бащино име Бейтур-
гиос (Mihailov, 1970, IGB, I2, 231 - 232, No. 271), което отговаря
на келтското (галско) име Битурикс (Beitupyioc; = Biturix), е
далечна и грецизирана реминисценция от тогавашен келтски
заселник (Блаватская, 1952, 109). Разликата във времето меж­
ду двете събития от няколко века обаче доста противоречи на
такова тълкуване.
Все пак относителната близост на града с този, изглежда,
значителен келтски анклав без съмнение се е отразил добре
на търговията му с това население от вътрешността през вто­
рата половина на III в. пр.Хр. Именно чрез неговото приста­
нище най-лесно новозаселилите се жители на района можели
да се снабдяват с необходимите суровини за производството
си, с вино и дървено масло, може би с някои храни, както и
със скъпи вносни стоки и накити. Още повече че писмените
извори говорят за Кавар като човек, който е покровителствал
и се грижел за сигурността на мореплаването по Черно море. 27
Този благороден владетел, чието царуване се отнася предимно
 към втората половина на III в. пр.Хр., е описан от Полибий по
следния начин: “Кавар, цар на келтите в Тракия, който бил на­
истина царствен и великодушен по природа, предоставял го­
ляма сигурност на търговците, които влизали в Понта (Черно
море), а на бизантийците оказал големи услуги във войните
им с траките и витините“ (Pol. Fr. 24 - 25). В определен момент
обаче царят повишил значително данъка, който му плащал по
традиция от Бизантион, на огромната за времето си сума от
80 таланта сребро, което предизвикало сериозен военен кон­
фликт. В него освен градът на Босфора се намесили и съседни­
те му витински градове, които също пострадали от повишени­
те такси, както и траките от района и вътрешността. В крайна
сметка царството на келтите в Тракия (т.нар. тилити), вероят­
но след смъртта на Кавар, престанало да съществува някъде
между 218 - 212 г. пр.Хр. (Тачева, 1984, 32 - 33 и цит. лит.).
Въпреки по-ранните твърдения на редица учени, че келт-
ското нашествие в Тракия е имало пагубно влияние - както
върху държавността на траките, така и върху цялостния об­
ществено-икономически живот на Балканите, изследванията
и археологическите открития през последните няколко де­
сетки години доказаха, че това не е така. Макар и с извест­
ни прекъсвания, животът тук продължил своето развитие, а
специално за Одесос може да се каже, че III в. пр.Хр. е един от
периодите на най-голям разцвет в историята на града. Неза­
висимо от краткото си съществуване присъствието на келтско
царство обаче е дало своя отпечатък върху определени стра­
ни от културата на траките, и то главно в металопластиката и
въоръжението, както и в някои детайли от погребалните им
обичаи. Основният въпрос, който редица автори си задават
- дали трябва да се говори за келтско присъствие или за келт­
ско влияние (Тачева, 1984, 44 и цит. лит.), обаче остава все още
отворен за нови доказателства и окончателен отговор.
Около средата на III в. пр.Хр. районът на Северозападното
Черноморие и Североизточна Тракия става арена на друг лока­
лен конфликт между някои от крайбрежните градове. Причи­
ната е била най-вероятно желанието на всеки от по-големите
градове да овладее по-значителна част от морската търговия
28 в Понта, тъй като това означавало големи приходи в местната
хазна. Защо е възникнал този стремеж за превес е описан мно-
го добре от историка Полибий. От този район гръцките градо­
ве по Средиземноморието и Мала Азия се снабявали с доста
по-евтин добитък за храна, солена риба, роби и накрая много
от суровините - дървен материал, мед, восък и кожи, може би
лен и коноп, докато житото понякога се изнасяло от тук, а друг
път се внасяло (Pol. 4, 38, 4 - 5). Противоречието възникнало
между Истрия и Калатис, които се съюзили заради монопола
в търговията срещу съседния им крайбрежен град Томи (Кон-
станца, също в Румъния), подкрепян от Бизантион (Цариград).
През III в. пр.Хр. Томи бележи голям икономически напредък,
а събитията се отнасят към средата на века - около 260 - 255 г.
пр.Хр. В продължилия няколко години открит сблъсък между
апойкиите Одесос не се споменава пряко в античните извори
и изглежда е останал неутрален. Възможно е, разбира се, и да
е подкрепял негласно Томи, тъй като прекомерното засилване
на Истрия и Калатис би застрашило и неговата част от през-
морска търговия на региона. А през това време тя се разш и­
рила много и покрила голяма част от гръцката диаспора, като
достигнала може би чак до другия край на Балканския полуос­
тров. За това се съди от един известен декрет (постановление),
издаден през III в. пр.Хр. от градски съвет на Одесос в чест на
жителя на Епидамнос (днес град Дуръс, в Албания) Филократ
- син на Леонид, за неговите особени заслуги към жителите на
града (Mihailov, 1970, IGB, 12, 84, No. 37). Същевременно на­
ходките в некрополите на града и в елинистическите сгради
от това време - вносна керамика, амфори, лампи, стъклени
съдове и златни накити говорят за търговски връзки с реди­
ца големи производствени центрове на Средиземноморието.
Между тях са много градове на континентална и островна
Гърция, Мала Азия, Сиро-Палестинския регион и дори Еги­
пет, от където били внасяна слонова кост, ценни фаянсови съ­
дове и други редки стоки (Минчев, 2002,19 - 23; Minchev, 2003,
249 - 251 и цит. лит.). Голяма част от сребърното монетосече-
не на града с тетрадрахми - големи монети от Александров
и Лизимахов тип, също се отнася към III в.пр.Хр, като някои
автори дори смятат, че неговото начало е едва след смъртта
на Лизимах в 280 г. пр.Хр. (Price, 1991, 191). По това време се
засилва и ролята на Одесос в отношенията му със съседни­ 29
те западночерноморски апойкии. Един частично запазен по-
 четен декрет на
градския съвет
на Дионисопол
от III в. пр.Хр.
дава за опреде­
лени заслуги (за
съжаление неза-
пазени в текста)
редица особени
привилегии в
града на жите­
ля на Одесос
Аристомен, син
на Дионисий.
Между тях били
даване на мест­
но гражданство
на него и пото­
мците му, осво­
бождаване от
данъци,правото
да притежава не­
движими имоти,
Карта на да влиза и излиза безпрепятствено в пристанището по всяко
завладяванве-
време, почетно място при тържества. В случая Аристомен
т о на Тракия
и Западнот о едва ли е действал като частно лице, а сигурно като специален
Черноморие пратеник на Одесос при някакви важни преговори - може би
от Рим през
с други съседни градове или с тракийски династи от региона
II в пр. Хр.
- началот о (Mihailov, 1970, IGB, l 2, 56, No. 13 bis).
на I в. сл. Хр. Краят на III и началото на II в. пр.Хр. е време на сериоз­
(по История
ни политически и династически промени в елинистическия
на България, I,
1979) свят, а също и в Североизточна Тракия. След смъртта на Пто-
лемей III през 221 г. пр.Хр., Египет на Птолемеите отстъпва
досегашната си хегемония. На историческата сцена се явява
амбициозният и войнствен селевкид - царят на Сирия Антиох
III (241 - 187 г. пр.Хр.), а на македонски престол сяда не по-
малко амбициозният Филип V (238 - 179 г. пр.Хр.). В слож­
30 ните политически интриги и последвалите ги чести военни
действия все по-голямо участие взема вече и Рим. Неговата
мощна и целенасочена експанзия в Средиземноморието наби­
рала все повече сила, като останала отначало недооценена от
по-старите политически играчи в региона. След поредица от
не винаги успешни войни на Филип V, в които отначало под­
крепил гръцките градове срещу римската експанзия, в крайна
сметка той се съюзил с римляните. В решаващата битка при
Магнезия през 190 г. пр.Хр., македонският цар спомогнал за
разгрома на основния им противник Антиох III, и новите за­
воеватели стъпили здраво на Балканския полуостров (Тачева,
1984, 51 - 57). Тези събития обаче се развивали предимно по-
далеч от Черноморския басейн и градовете по крайбрежието
му не вземат пряко участие в тях (или поне няма запазени дан­
ни за това). Тяхната роля е била основно като снабдители на
някои от страните (предимно гръцките градове) по време на
трако-македонските и македоно-римските войни при Филип
V и наследника му Персей, както и при на войните между Рим
и Антиох III. В същото време те били притискани доста от
местните тракийски (гетски) династи за плащане на определе­
ни данъци и на такси, за преминаване на търговците във въ­
трешността на Тракия (Добруджа, 1984, 118 - 119 и цит. лит.).
Възникналото в определен момент Понтийско царство с цен­
тър Кападокия (в Мала Азия) обаче променило нещата. Него­
вият млад и много активен владетел Фарнак I (185 - 170/169
г. пр.Хр.) възродил идеята за обединяване на всички райони,
населени с гърци, разбира се, под неговата власт. Това било
добре дошло в известна степен за гръцките градове по Запад­
ния бряг на Черно море, които имали традиционни етнически
и много добри търговски връзки с големите малоазийски гра­
дове и производствени центрове. Една силна централизирана
власт - поради сравнителната си отдалеченост от тях, не би на­
рушила особено запазеното местно самоуправление, а може-
ла да осигури стабилност на корабоплаването и търговията в
Понта и Източното Средиземноморие, от което и двете страни
имали полза. В същото време Фарнак, който явно бил наясно с
целите на експанзията на Рим в източна посока, се подготвял
за решителен сблъсък с този новопоявил се претендент за хе­
гемония в античния свят. Той се нуждаел от ресурсите и тър­
говския хинтерланд на тези градове. Ако съдим по един фраг­ 31
ментиран и трудно четлив надпис, намерен в Одесос (Mihailov.
 1970, IGB, I2, 88 - 89, No. 40), Одесос е бил един от първите, ко­
ито откликнали на желанието на Фарнак за общ фронт срещу
римляните. Макар че не става ясно за какви точно събития се
отнася надписът, от него личи доброто отношение на понтий­
ския цар към града и за тесните връзки помежду им. Разбира
се, това не означава, че Одесос открито се е противопоставил
на Рим, а по-скоро, че е приел да поддържа Фарнак в някои от
неговите начинания при определени условия. Вероятно точно
за това няма други сведения (или не са запазени) за участието
на Одесос в политическите и военните конфликти в Среди-
земноморието през II в. пр.Хр., които след неуспеха на обе­
динението и смъртта на този понтийски цар Рим продължил
постепенната си и твърда експанзия и към Черно море. Градът,
изглежда, не е пострадал при нападението на бастарните над
тракийските земи. Бастарните били варварско племе, които
нападнали внезапно Балканския полуостров към края на III
в. пр.Хр. или малко по-късно. Изходната точка за навлизането
на юг били земите около делтата на Дунав, където те първо­
начално обитавали. Точната дата на нахлуването им не е ясна,
понеже сведенията на основния и доста по-късен исторически
извор - Юстин (lust. 32, 3,16), са кратки, доста неточни и най-
вероятно са смесени или объркани с по-късни исторически
събития. Обикновено се приема, че това е станало около 200 г.
пр.Хр., но някои учени смятат, че това може би е станало по-
късно (Добруджа, 1984,129 и цит. лит). Във всеки случай става
ясно, че бастарните са разбили войските на гетите (наречени
неправилно “даки” от античния автор Юстин) и се настанили
отчасти в техните земи, където вече имало размесено и друго
“ново” население - скитите. Сведенията за бастарните в райо­
на през следващите векове почти изчезват, понеже те вероятно
били претопени между съседните местни народи. Незасегнат
от техните военни действия, Одесос запазил до голяма степен
икономическото си благосъстояние, като продължил да сече
различни емисии бронзови и отчасти сребърни монети от го­
лям номинал - тетрадрахми. Не е изключено, точно по този
повод - спасението на града от нападението на бастарните, да
е сечена най-известната малка серия тетрадрахми на местна­
32 та монетарница. На нея е изобразена статуята на Великия бог
на Одесос и неговото име на реверса, а само главата му - на
аверса. Тези монети се смятат с право за възпоменателни и се
отнасят напоследък към 190/188 - 183/180 г. пр.Хр. (Pick, 1910,
549-550, Nr. 2214-2215, Taf. IV/1-2; Топалов, 1999, 190 - 191, №
1 - 2), т.е. приблизително времето около нападението на бас-
тарните в Североизточна Тракия. Макар и невъзможна да се
докаже засега, хипотезата, която предлагам тук, заслужава от­
делно сериозно проучване от нумизматите. Тя може да бъде
приета или отхвърлена при едно сигурно и прецизирано да­
тиране на тези тетрадрахми, за които засега времето на сечене
у различните автори варира между началото и края на II в.
пр.Хр. (Топалов, 1999, 187 и цит. лит.).
Икономическата стабилност на Одесос през този като цяло
смутен исторически период се доказва от факта, че се увелича­
ва неговото монетосечене, като се появяват нови типове брон­
зови емисии и се секат няколко серии сребърни тетрадрахми.
Монетите му били добре приети на вътрешния тракийски па­
зар. Нещо повече - някои от местните династи или племенни
образувания дори започнали да секат техни имитации - при
това не само от бронз, но дори да ги леят и от по-евтин метал
- олово. Особено ценени били монетите с образа на конник на
реверса - т.е. на обратната им страна (Oppermann, 2004, 151
- 152 и цит. лит.), които очевидно се свързвали освен с всеки­
дневния живот на известните като отлични коневъди и бойци
траки, но и с характерните изображения на царете им като ко­
нници, а може би вече и с тяхната религия.
Към края на III и главно през II в. пр.Хр. в Североизточна
Тракия се засилило присъствието и влиянието на друг, дос­
коро номадски народ - скитите. По това време те вече били
трайно уседнали в земите на днешна Северна и отчасти в
Южна Добруджа, които не случайно получили по-късно наз­
ванието Малка Скития. Отделни части от този предимно но­
мадски народ на войнствени конници, които първоначално
обитавали степните области на Северното и Северозападното
Черноморие в днешните Украйна и Русия, бавно се премест­
вали на югозапад. Постепенно те започнали да усядат, размес-
вали се и дори в някои райони се смесвали тясно в селищата с
тракийското население в тези земи, тъй като имали донякъде
сходен начин на живот (Никулицз, 2002, 293 - 299). Някои от 33
най-южните им групи в крайна сметка основали свое царство
 (или царства?) в днешна Добруджа през II в. пр.Хр.
(Добруджа, 1984,120 - 121, Андрух, 1995,149 - 152).
Всъщност следи от присъствието на скитско насе­
ление - находки от метални украси за конска аму­
ниция със скитски характер (апликации, начелни-
ци и печати и калъпи за производството им и др.)
се откриват в Североизточна България още от края
на VI - IV в.пр. Хр. (Минчев, 2005 (1), 31 - 5, 8). Тук
са разпространени най-много и монети, сечени
предимно през II, а може би и в началото на I в.
пр.Хр. от техните местни владетели - Канит, Тану-
за, Харасп, Акроза, Сариак и Елис. Детайлното по-
ручване от български и чужди учени на това тези
редки монетни емсии доказа, че те са сечени в мо­
нетарниците на няколко града от Западното Черно­
морие в продължение на повече от век. Предполага
М онет а на се, че монетите на Канит са сечени в Одесос, Томи, Калатис и
Скитския цар
Канит (II в. пр.
Дионисопол, пак Одесос и Томи са секли монети на Акроза,
Хр.) а на Сариак, по неизвестни причини - само Томи и Калатис
(Герасимов, 1953, 53 - 58; Iouroukova, 1977, 105 - 121), но това
все още не е доказано със сигурност. Хронологията на царува­
нето на тези скитски владетели, както и на техните монети не
е сигурна, но се смята, като цяло, че между 195 и 71 г. пр.Хр.
монетарниците Одесос, Томи и Калатис са секли редовно те­
хни монети и така задоволявали нуждите им за търговия със
съседните народи (Добруджа, 1999, 120). Твърде е възможно,
ако не всичките, то поне част от тези емисии да са били всъщ ­
ност един вид данък, който крайбрежните градове заплаща­
ли на скитските царе, за да осигурят своята независимост или
подкрепа в политическо отношение. Независимо от това, те са
доказателство за постоянните и мирни взаимоотношения на
Одесос (и другите съседни градове по Западното Черноморие)
с това “ново” местно население. Твърде вероятно е скитите и
главно техните царе и приближените им да се снабдявали чрез
черноморските апойкии и с редица вносни стоки. Показате­
лен за тесните връзки на Одесос със скитите е един надпис
- декрет на съвета и народното събрание на Одесос, където е
34 споменат “базилевсът на скитите Канит” и заслугите за добри­
те отношения на града с него на антиохиеца Хермейос, син на
Асклепиодор, който е посредничел по някакъв повод между
двете страни (Mihailov, 1970, IGB, P, 89-90, No. 41).
Няма много запазени данни в античните извори за исто­
рията на града в края на II и началото на I в. пр.Хр., но архео­
логическите находки и монетосеченето говорят за редуващи
се периоди на лек упадък или слаб възход. По всичко изглеж­
да, че настъпва и известна промяна в етническия му състав.
Някъде по това време траките, които по начало имали своето
място в живота и икономиката на Одесос още от основаването
му (ако се съди по запазеното му от гърците древно име и от­
делни находки от най-ранните периоди в съществуването му
като град), увеличили доста своето присъствие (Тончева, 1956,
5 1 - 6 4 , Minchev, 2002, 235 - 236 и цит. лит.). Доказателство за
това е фактът, че по това време в града, на първата тераса край
морския бряг, е било построено ново светилище с харакетерен
елинистически градеж. То е било посветено на Хероса - Тра­
кийския бог-конник, който тук носи местния епитет Караба-
змос (Тончева, 1970, 353 - 364). Няма съмнение, че това се е
наложило поради по-широкото разпространение на този култ
сред жителите му предимно от тракийски произход. Почти
по същото време (ако не и по-рано) наблизо до града - в тра­
кийското селище край кв. “Галата” на Варна, било издигнато
и друго голямо светилище на същото божество - Херос Ка-
рабазмос, като оброчните релефи в него били изработвани в
каменоделските работилници на Одесос (Мирчев, 1953, 1 - 28;
Тончева, 1969,13- 15). Това говори за определено засилване на
влиянието на траките в града, включително и в религиозния
му живот, въпреки че без съмнение гърците продължавали да
бъдат управляващият и доминиращ етнически елемент.
Политическото положение на Балканите се променило ряз­
ко към края на II и началото на I в. пр.Хр. Римляните, които,
както вече споменах, започнали активни действия на полуос­
трова стотина години по-рано, успели със сила или пари да
привлекат на своя страна някои от представителите на основ­
ните царстващи в Тракия местни династии. Сега обаче те за­
почнали да срещат и упоритата съпротива от други, по-дребни
тракийски владетели, които виждали в новия хегемон на реги­
она сериозна заплаха за своята власт. Още в 146 г. пр.Хр., Рим 35
основал своя нова провинция в югозападната част на полу-
 острова, която нарекъл Македония. Тя станала основен плац­
дарм за завоюването на Тракия, а по-късно и на градовете по
Западното Черноморие. Като главен противник на римляните
в този момент се изявил могъщият и амбициозен владетел на
Понтийското царство Митридат VI Евпатор, който управлявал
повече от петдесет години - от 120 до 63 г. пр.Хр. (Сапрмкин,
1996). За да привлече повече съюзници, той заложил и на на­
ционалистическата карта, като се обявил за “филелин”- т.е. за
защитник на всички гърци (елини). Това било добре дошло за
някои от градовете от Западното Черноморие. От една страна,
те отдавна поддържали добри политически и търговски връз­
ки с Понтийското царство, а от друга - били обезпокоени от
непрекъснатата експанзия и засилването на римската власт на
Балканите. Затова те приели със задоволство апела за обеди­
няване на Митридат и вероятно към 106 - 104 г. пр.Хр. попад­
нали под неговото силно влияние. Напоследък редица учени
споделят мнението, че политическото положение на западно-
понтийските градове в Понтийското царство се различавало
от това на градовете от другите региони в него. Приема се, че
те всъщност станали съюзници, а не подвластни на Митридат
(Сапрнкин, 1996, 153; 186 - 187 и цит. лит.). Към него клоня-
ли или се съюзили и доста от траките и скитите във вътреш­
ността на Балканите, които търсели начин да възвърнат или
да запазят своята независимост пред лицето на новия и много
опасен враг - Рим. Черноморските градове били използвани
за снабдяване със стоки и суровини, но също и като бази в
някои от походите на понтийския цар. Възможно е и той да ги
е финансирал целенасочено, за да ги привлече на своя страна.
Това се отразило веднага на техния икономически разцвет и
много скоро повечето от тях започнали да секат отново голе­
ми емисии от сребърни тетрадрахми с традиционния образ на
Александър Македонски, а някои дори и златни статери (Price,
1991, 180 - 195). Между 115/105 и 72/71 г. пр.Хр. Одесос също
започнал да сече отново тетрадрахми от Александров тип в
голямо количество - резултат на разширените му връзки (и
вероятно засилена търговия) с Понтийското царство. Близ­
ките отношения на града с Митридат в определен момент се
36 забелязва отчетливо и в оформянето на местните постумни
сребърни монети. Около 88 - 85 г. пр.Хр. на лицевата им стра-
на, вместо традиционното изобразяване на главата на Хера-
къл, божеството носи портретните черти на този понтийски
цар. Това е рядък случай в античното монетосечене, който не
се среща в другите градове от Западния бряг на Понта (Price,
1991,180 - 195; Топалов, 1999,211; 221 - 229). Дали това е резул­
тат на особено благоволение на Митридат, отговор - благодар­
ност на градския съвет на Одесос за определени благодеяния
от негова страна на града, или символ на активна подкрепа на
жителите му към политиката на Понтийското царство, засе­
га не може да се реши със сигурност. Трябва да се спомене и
едно, макар и несигурно предположение на големия френски
учен от XIX - XX в. Соломон Райнах. Той смята, че мраморната
статуя на цар Митридат, намерена в Рим, която днес се съх­
ранява в Лувъра, е била взета като плячка от Одесос и отне­
сена в столицата на империята от Марк Лукул, както е сторил
това със статуята на Аполон от Каламис в Аполония (Reonach,
1898, 106-118 - non vidi; Тончева, 1969, 25 - 26 и цит. лит.). Това
твърдение, разбира се, не може да се докаже, но все пак звучи
примамливо. От друга страна, както ще се види по-долу, твър­
де е възможно в града да е била издигнат паметник на Митри­
дат - с конна статуя върху колона.
Като цяло обаче повечето от градовете по Западното Чер­
номорие преживявали тежък период както в политическо,
така и в икономическо отношение. От редица писмени памет­
ници и някои антични извори личи, че върху тях се засилва
военно-политическият натиск на съседните им тракийски
династи и местните племенни обединения (Прешленов, 2000,
225 и цит. лит.). Към тези трудности вероятно се прибавили и
затруднения в търговските им връзки с Южното Черноморие
и Средиземноморието поради засилването на пиратството в
Понта (Брашинский, 1973, 124 Tsetskhladze). Стотина години
по-късно заточеният към края на живота си в Томи (Констан-
ца) велик римски поет Овидий (43 г. пр. Хр - 18 г. сл.Хр.) пише,
че там идвали най-много кораби от съседните градове (по За­
падното Черноморие - б.м.), доста по-малко от Пропонтида
(Мраморно море) и много рядко - от Италия (Гандева, 1968,49
- 50). Поради посочените по-горе обстоятелства тази картина
едва ли е била доста по-различна в началото и особено към 37
средата на I в. пр.Хр.
 Борбата между двете тогавашни свръхсиди - Понтийско­
то царство и Рим, за надмощие в тракийските части на Бал­
канския полуостров и в Мала Азия продължила няколко
десетилетия и накрая завършила с категоричната победа на
римляните в 72 г. пр.Хр. (Тачева, 1984,64 - 65 и цит. лит). Поло­
жението на западночерноморските градове, и не на последно
място на Одесос, се променило коренно. Тяхната вярност към
Митридат, която продължила, изглежда, до края на военните
му действия срещу Рим, означавала, че заслужават сериозно
назидание от страна на победителите. Първата цел на римля­
ните обаче била да осигурят тила си на Балканите, като се р аз­
правили решително с едни от главните тракийски съюзници
на царя - траките от племето беси, които живеели в Родопите
и околните земи. Победителят на Митридат и проконсул на
Македония Марк Теренций Барон Лукул след трудни битки ус­
пял да ги покори, макар и не докрай. Сега вече нямало пречка
пред завоюването и на градовете по Западния бряг на Черно
море, които освен като повод за възмездие, привличали рим­
ляните и със своите стабилни търговски връзки, а евентуално
и с натрупаните в тях богатства. Същевременно за опитните
политици на Рим било ясно, че който властва над тези градо­
ве, ще има сериозен контрол както върху търговията по Черно
море, така и във вътрешността на Тракия. А от тези райони
римляните очаквали (и с право!) много решителна съпротива
от страна на местните тракийски владетели и по-дребни ди-
насти.
През 72/71 г. пр.Хр. Марк Лукул напреднал бързо по Черно­
морското крайбрежие, като вероятно следвал трасето на тради­
ционния път, който започвал от Бизантион (Цариград), свърз­
вал последователно западнопонтийските градове и завършвал
при устието на Истър (Дунав). Първа паднала под ударите му
Аполония (Созопол), която след кратка обсада била превзета,
ограбена и за назидание и сплашване на останалите разруше­
на, след което градът никога не успял да възвърне предишното
си благополучие. Един от почетните трофеи, които римляните
отнесли като плячка в своята столица, била колосалната ста­
туя от бронз на градския бог - покровител на аполонийците
38 - Аполон, дело на прочутия древногръцки скулптор от V в.
пр.Хр. Каламис. Следващата жертва на завоевателите стана-
ла Месамбрия (Несебър), която също пострадала много, но
все пак не колкото Аполония, тъй като не била разрушена.
След това Лукул без проблеми завзел и покорил и останалите
крайбрежни градове на север от Стара планина (Strabo. 7, 6 1;
Tit. Liv. Per. 97). По всичко изглежда, че уплашени от съдбата
на своите съседи, те са се предали доброволно. Такава била
и съдбата на Одесос. Според някои антични исторически из­
вори римският военачалник, освен че превзел всички градове
по Западния бряг на Черно море, преминал и Дунав, като дос­
тигнал, обсадил и превзел и Танаис (гръцки крайбрежен град
при устието на р. Дон, сега в Украйна), също един от верните
съюзници на Митридат. В своя поход Лукул бил подпомогнат
и от един, изглежда, значителен римски флот, който се прид­
вижвал край Западния бряг на Черно море успоредно с него­
вите войски по крайбрежието. Това несъмнено е била една от
причините за бързото покоряване на гръцките черноморски
апойкии. Според някои изследователи, крайбрежните градо­
ве на север от Стара планина били поставени под опеката на
Рим под по-особен режим. Те станали всъщност съюзни гра­
дове (федерати) - civitates foederatae, и в тях били поставени
римски администратори - префекти. В техните задължения
влизало да дават определени парични контрибуции и вероят­
но да подпомагат Рим в неговите борби срещу независимите
тракийски династи от вътрешността на страната (Блаватская,
1952, 166 - 169; Тачева, 1984, 67 и цит. лит.). Това поставяло
черноморските градове в доста затруднено положение. Може
би единствено Одесос останал в сравнително по-добро иконо­
мическо състояние, тъй като продължил да сече свои собстве­
ни монети в различен номинал, макар и само от бронз. При­
чината била, изглежда, донякъде и в липсата на достатъчно
парични средства за осъществяване на редовната търговия с
траките от вътрешността на неговия район и между тях, но и
в по-далечни части на страната. Монети на града се откриват,
макар и в сравнително неголямо количество, и на юг от Хемус
(Стара планина). Освен това се смята, че като традиционно
познато и добре прието платежно средство те продължавали
да бъдат доста широко имитирани от местните траки (Топа­
лов, 1999, 255 - 270). 39
За овладяването на тракийските земи от римляните про-
 дължило с променлив успех. Десетина години по-късно по­
редният управител на римската провинция Македония Гай
Антоний Хибрида провел неуспешен поход срещу племената
от вътрешността на страната. През 62 - 61 г. пр.Хр. той навля­
зъл дълбоко навътре в Тракия и по Черноморието. Това съби­
тие е потвърдено от едни сравнително добре запазен декрет от
Дионисополис, посветен на неговия почетен гражданин Акор-
нион, който бил многократно пратеник за преговори между
града, различни гетски царе от района и римляните (Mihailov,
1970, IGB, I2, 51 - 56, No. 13). Ако се съди по някои текстове
от надписа, Хибрида е използвал при придвижването си за
свои бази някои от черноморските градове, като Дионисопо­
лис е посочен изрично, но е напълно възможно преди това
да е пребивавал и в Одесос, откъдето да е превозвал войски
и продоволствие за армията си. В стремежа си за решителна
битка той достигнал близо до устието на Дунав. Там - край
град Истрия, той бил напълно разбит от обединените сили на
живеещите в околността на града скити, бастарни и гети за­
едно с жителите на някои градове по крайбрежието (Tit. Liv.
Per., 97; Dio. Cas. 38, 10, 1-3). Вероятно тази коалиция е била
подкрепена също от измамените по-рано от него мизи, а също
и от други тракийски племена на север от Стара планина. Въ­
преки че няма запазени исторически сведения за пряко или
косвено участие на Одесос в тези военни събития, близките
връзки на крайбрежните градове и естественото им желание
да възвърнат политическата си и икономическата независи­
мост са в подкрепа на такова предположение. Някъде около
това време - преди средата на I в. пр.Хр., пак в този район се
появил нов организиран враг на Рим. Това бил гетският цар
Буребиста (или Биребиста според други антични автори),
който също се споменава в декрета за Акорнион на няколко
пъти. Той успял да обедини под властта си в някаква вероятно
федеративна държава значителна част от траките, живеещи в
североизточната част на страната и по двата бряга на Дунав.
Вероятно в неговото царство попаднали и живеещите в реги­
она скити и уседналата вече тук част от бастарните. Към тази
своего рода коалиция той прибавил и покорените от него (или
40 присъединилите се) и все още недоволни от завоеванията на
Рим черноморски градове - от Олбия (в Украйна) чак до Ме-
самбрия (Несебър) на юг. Един любопитен, но за съжаление
зле запазен надпис от Одесос дава интересни сведения за ня­
кои от тези събития и съдбата на града. Той е датиран в 44 - 43
г. пр.Хр. и в него се споменава, че жителите на града в резултат
на някаква голяма опасност избягали и се скрили (Mihailov,
1970,12, 103 - 106, No. 46). Не става ясно къде са отишли - може
би в един от съседните черноморски градове, или в близкото
Одриско царство, което по това време било съюзник на Рим.
Когато след известен период начело с жреците си гражданите
на Одесос се завърнали, те заварили града си, изглежда, опля-
чкосан и доста разрушен, защото благодарили на боговете за
избавлението си. Античният историк Дион Хризостом пише
за това време: “Те (т.е. гетите - б.а.) завзели градовете от Ол-
бия (сега край с. Парутино на р. Буг, в Украйна) до Аполония
(Созопол) и живеещите в тях гърци пострадали много. Тези
градове били в огромен упадък, някои от тях (от градовете
- б.а.) изобщо не се възстановили, а други били слабо заселе­
ни. На всичко отгоре много варвари (т.е. траки, респективно
- гети) се насочили към тях и се заселили вътре” (Dio. Chr.
Or. Borysth. 32, 3 - 4 ) . Възможно е този надпис от Одесос да
визира именно резултата от нападение на гетите на Буребиста
над града, но не е изключено и причината да са други съседни
племена, възполвали се от размириците в региона.
Доста се спори за точното време на царуването и военните
действия на този гетски цар срещу римляните и срещу техни­
те съюзници - одрисите, както и дали не е точно той, който
е сразил Гай Хибрида (Добруджа, 1984, 121 - 122 и цит. лит.).
Очевидно е, че гетският владетел успял да нанесе някакви по­
беди над римските войски между 55 и 48 г. пр.Хр. и за известно
време да ги отблъсне от северните тракийски земи,. В крайна
сметка той паднал жертва на вътрешен заговор някъде около
44 г. пр.Хр. точно когато Юлий Цезар се готвел за решителен
поход срещу траките, за да ги покори окончателно (Добру­
джа, 1984, 121 и цит. лит.; Тачева, 1984, 68). Наследниците на
гетския цар разделили владенията му на четири, а по-късно
на пет части (Suet. Iul. 44, 3; Idem. Octav. 8, 2), като вероятно
към една или няколко от тях спадали и повечето от градове­
те по Западния бряг на Черно море чак до Месамбрия, което 41
включва и Одесос. Малко по-късно, като се възползвали от
 междуособните войни в Рим, одрисите успели да възвърнат
контрола си над цяла Югоизточна Тракия и някои от черно­
морските градове. Крайната северна точка на техния контрол
по крайбрежието бил Одесос (Strabo. 7, Fr. 47). По всяка веро­
ятност гръцките апойкии, които по това време били изпад­
нали в доста сериозен икономически упадък, с удоволствие
приели протекцията на силните в момента одриски царе. Те
като съседи, с които жителите на черноморски градове се по­
знавали и търгували отдавна, били все пак за предпочитане
като владетели пред новите завоеватели - непредсказуемите
и отмъстителни римляни. Споменът за разгрома и ограбване­
то на Аполония бил още пресен. Значителното за времето си
Одриско царство по стар елинистически обичай било разде­
лено на няколко части (области), наречени стратегии, които
се управлявали от назначен от царя администратор - стратег.
Към стратегията, обхващаща Североизточна Тракия, влизал и
Одесос. Добре запазеният надпис - декрет на Съвета на ста-
рейшините и Народното събрание на града в чест на Меноген,
син на Асклепид, дава много важни сведения за отношенията
на града с одриския (тракийски) цар Садала II и неговите ад­
министратори. Стратегът бил длъжен да решава както общо­
градските, така и частните проблеми на неговите жители. Той
защитавал интересите на града при спорове с други градове и
пред самия цар. Срещу това Одесос предоставил редица спе­
циални привилегии на Меноген, включително и правото да
влиза в пристанището безпрепятствено по време на мир или
война и почетно място в театъра на града (Mihailov, 1979,12, 95
- 98, No. 43).
Според един наскоро открит надпис в Балчик приблизи­
телно по същото време - но при царуването на друг одриски
цар - Котис, Одесос чрез свои делегирани представители взел
участие в друг, този път локален и по-мирен конфликт. Става
дума за наложително регулиране на териториалните граници
на землищата между два от съседните му черноморски града
Дионисополис (Балчик) и Калатис (Мангалия, сега в Румъния).
В решаването на този спор, който явно е имал стари корени,
активно участие взел също и представител на споменатия тра­
42 кийски цар. Тъй като името Котис носят няколко одриския
владетели, различни учени имат противоречиви мнения за да-
тата на този надпис, донякъде и поради някои частични липси
в текста (Mihailov, 1997, IGB, V, 11 -13, No. 5011; Tatscheva, 2001,
77 - 84). Участието на двама жители на Одесос в това важно
решение - Менандър Проматион (Μένανδρος Προμαθίωνος) и
Леокрит, син на Хипагор (Λεόκριτος Ίππαγόρου), доказва ав­
торитета на града и неговата управа сред съседните градове,
а и пред одриските царе. В същото време жителят на съсед­
ния черноморски град Томи (Констанца) Артемон, син на Хю-
арион, направил някаква много важна (уви неизвестна нам)
услуга на Одесос и е награден от неговото народно събрание
(Мирчев, 1961 (2), 12 - 13).
Приблизително през този период може би са поставени ос­
новите на Понтийския койнон - едно важно обединение на
част от градовете по Западния бряг на Черно море, в което
Одесос също е играл значителна роля. Това е т.нар. Пентаполис,
по-късно Хексаполис (т.е. Петоградие и Шестоградие) - рели­
гиозно и може би търговско-икономическо обединение на Ис-
трия, Томи, Калатис, Дионисополис, Одесос и Месамбрия (за
известно време като по-късно се отказала). Точните му цели
не са напълно ясни, тъй като този интересен съюз е известен
само от няколко, и то повечето фрагментирани надписи от
различни градове на койнона. По всяка вероятност чрез него
са били регулирани общата търговия, таксите, и главно някои
религиозни въпроси на градовете участници. Той просъщес­
твувал около три столетия, като с течение на времето е пре­
търпял известни промени, а столицата на съюза се местила в
различни градове. За известен период през римската епоха тя
е била в Одесос, където пребивавал и неговият администрати­
вен ръководител - понтархът (Goceva, 1985, 248).
Към края на I в. пр.Хр. - началото на I в. сл.Хр., предста­
вители Сапейската тракийска царска династия, чийто център
бил южнотракийският град Визия (днес Виза, в Европейска
Турция), се опитала да наложи свое влияние в отношенията
между крайбрежните градове, разположени на север от Стара
планина. В един зле запазен надпис от Истрия се споменава
името на цар Реметалк, който се намесил в някакви спорове
за митнически такси. Дали това е отделен инцидент, или - ко­
ето е по-вероятно - възползвайки се от политическия ваку­ 43
ум, този владетел е имал някакви претенции за власт над тези
 градове - включително и Одесос, не е ясно (Pippidi, 1962, 147;
Тачева, 1988, 90). Около средата на I в. пр.Хр. - след смъртта
на Буребиста, Одесос, заедно с някои други западночерномор-
ски градове, попаднал в сферата на влияние на тези тракийски
царе, тъй като те с помощта на римляните успели да наложат
своята власт и в цяла Североизточна Тракия. Към 44 - 42 г.
пр.Хр. територията на града има вече общи граници или е част
от стратегиите (областите) на тракийското царство на Садала
II. Неговият стратег и специален пратеник в Одесос Меноген,
син на Асклепид (Mr|voyévr|(; Аак\г|тй0от>), е честван и награ­
ден с проксения, гражданство и други особени привилегии,
което е отбелязано в декрет от това време на градския съвет и
народното събрание (Mihailov, 1970, IGB, P, 95-98, No. 43).
Рим бил достатъчно наясно с икономическото и стратеги­
ческо значение на Западния черноморски бряг и Тракия като
цяло. Окончателното му настаняване тук се забавило поради
междуособиците в държавата. По време на втория триумви-
рат, създаден след убийството на Юлий Цезар в 44 г. пр.Хр., за
известно време Източното Средиземноморие и Балканите ос­
тават под контрола на Марк Антоний (43 -.30 г. пр.Хр.). Поли­
тическата ситуация в Тракия временно се успокоява, тъй като
основните политически и военни сблъсъци са изнесени далеч
на изток - в Египет и в самата Италия. Стабилизирането на
централната власт в Рим по-късно отново обръща погледите
на римляните към Балканите. Не случайно след края на меж-
дуособните войни на триумвирите една от най-важните за­
дачи във външната политика на цезар Октавиан Август (27 г.
пр.Хр. - 14 г. сл.Хр.) била завладяването на тракийските земи
чак до устието на Дунав. Целта била тази река да стане гра­
нична за тази част Римската империя, съгласно една по-стара
идея на Юлий Цезар, която той не успял да осъществи. Наско­
ро след победоносния военен поход на римския военачалник
Марк Лициний Крас през 29 - 28 г. пр.Хр., част от градовете
по западния бряг на Черно море били обединени в специал­
на административна единица - префектура, под названието
Praefectura orae maritimae (Префектура на морските области).
В нея влизали по всяка вероятност Истрия, Томи, Калатис, Ди-
44 онисопол, Одесос и Месамбрия. Одесос е бил включен в нея,
тъй като за известно време сече монети с образа на импера-
тор Август (27 г. пр.Хр. - 14 г. сл.Хр.) на лицевата страна и със
собственото си име на обратната страна - реверса (Герасимов,
1960, 63 - 64). Това на практика означава, че много скоро след
28 г. пр.Хр. тези градове са изгубили до голяма степен своята
независимост, тъй като вече се управлявали до голяма степен
от префекта на това обединение, а той от своя страна бил под­
чинен на управителя на римската провинция Македония. Ос­
вен твърдата и последователна военна политика на Балканите
и в частност към градовете от Западното Черноморие, верен
на традициите си, Рим започнал и една “тиха” експанзия в тях.
На някои от най-видните местни жители били предлагани спе­
циални привилегии (а може би и финансови средства) в замя­
на на подкрепата им за римската политика в града и региона.
В Одесос такъв важен местен гражданин бил жрецът Марк
Антоний Атенайос (Μάρκος Αντώνιος Αθηναίος). През послед­
ните десетилетия на I в. пр.Хр. той получил правото на рим­
ско гражданство и съответно - да носи като лично име това
на единия от властващите по това време триумвири - Марк
Антоний (Mihailov, 1970, IGB, I2, 103 - 106, No. 46). Макар че
официално градът все още не принадлежал де юре към импе­
рията, това бил един елегантен начин на завладяване на пози­
ции в неговите управляващи среди - една тенденция, която
се проследява по епиграфски паметници и в други градове по
Западното Черноморие. (Gaggero, 1978, 258 - 259; Прешленов,
2000, 228). Това положение се затвърдило окончателно, кога-
то в 15 г. сл.Хр. някои от тях били прехвърлени заедно с при­
лежащите им извънградски територии към новосъздадената
римска провинция Мизия. Така тяхното попадане под римска
власт било официално узаконено и тя станала част от импе­
рията. Те били вече под юрисдикцията на римския управител
на провинцията. (Геров, 1950, 26 и бел. 2 - 3; Ivanov, 1997, 447
- 448 и коментарът на автора). Няма точни данни кога Оде­
сос е бил включен към провинцията, но най-вероятно това
е станало именно тогава - в 15 г. сл.Хр. За принадлежността
на града към провинция Мизия (а след разделянето й на две
части - към Долна Мизия) има редица сигурни сведения от
по-късната епоха (Геров, 1 ,1948 - 1949, 58 - 59; Danov, RE, 1969,
suppl. 9, 1074-1077). 45
С това историята наОдесос - независимия полис с демокра-
 тично самоуправление (град-държава) приключва. Като умни
политици римляните запазили вероятно изцяло принадлежа­
щата му и отдавна исторически утвърдена извънградска тери­
тория - т.нар. “хора”, относителна самостоятелност на мест­
ното самоуправление, както и голяма част от традиционните
привилегии на града. Това включвало и правото му да сече
собствени монети, но, разбира се, с лика на съответния импе­
ратор отпред. Първият опит в тази насока бил, както споме­
нах, още по времето на император Август (27 г. пр.Хр. - 14 г.
сл.Хр.), когато градът сече монети с неговия образ на аверса и
името и символа си - на реверса. (Герасимов, 1960,63 - 64). Във
всеки случай при създаването в 45 г. сл.Хр. на другата нова
римска провинция - Тракия, последната на Балканския полу­
остров отсам Дунав, определената му извънградска територия
е граничела с нея около днешния град Девня (Тачева, 1995,427
- 434 и нейният коментар по въпроса). Градът, изглежда, я е
запазил непокътната чак до началото на II в., когато импера­
тор Траян създал наблизо (на около 30 км западно) нов град.
Той бил наречен на името на сестра му Марция или Марци-
ана - Марцианополис (Девня), при което част от територята
на Одесос била придадена към него. При разделянето на про­
винция Мизия през 86 г. на две части - Долна Мизия (източ­
ната част) и Горна Мизия (западната част), Одесос естествено
останал в границите на Долна Мизия и скоро се превърнал в
нейното главно пристанище. По това време обаче - през рим­
ската епоха - историята на града вече става част от цялостната
история на Римската империя.
За да се очертае по-ясно картината на живота в Одесос
през елинистическата епоха, наред със сведенията на антич­
ните автори и епиграфския материал трябва да разгледаме
също археологическите и - в по-различен аспект, данните от
надписите от това време, намерени в града и околностите му.
Както видяхме, в някои случаи сведенията, почерпани от тях,
допълват известната вече от писмените извори информация
за някои исторически събития. В други обаче те дават напъл­
но нови данни или очертават по-различна картина на разви­
тието на града през различни периоди от съществуването му
46 като независим полис.
 АДМИНИСТРАТИВНО УСТРОЙСТВО
И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ

За разлика от други градове по Западния бряг на Черно море,

не са запазени данни за общественото и административното
устройство на Одесос през първите два века от съществува­
нето на града - архаичната и класическата епоха. Причините
са няколко: от една страна, античните извори за този пери­
од почти не споменават за него, а от друга - няма и открити
епиграфски паметници с административен характер от това
ранно време (Minchev, 2003, 230 - 231; Лазаров, 2003, 33). Това
се дължи може би на разширяването на античния град през
по-късните епохи и последователното изграждане на няколко
селища от различно време едно над друго, което неминуемо е
водело до унищожаване на по-ранните епиграфски паметни­
ци. Сигурно е обаче, че поне към началото на елинистическата
епоха Одесос вече е бил организиран както всички свободни
древногръцки градове-държави и някои други апойкии по
черноморския бряг. Ако съдим по данните от други милетски
колонии по крайбрежието на Понта като Истрия (в Румъния)
и Олбия (в Украйна), организацията на градския му живот не
се е различавала от тази на метрополията Милет (Minchev,
2003, 231 и цит. лит; Блаватская, 1952, 243, № 5). Това означава,
че като града майка и Одесос е имал - ако трябва да използ­
ваме съвременни термини - двукамерно управление. Ръко­
водството на града се състояло от съвет на старейшините или
общински съвет - буле (βουλή) и от народно събрание - демос
(δήμοσ) - събрание на свободните му жители над определена
възраст (Данов, 1949,107). Двете градски институции - булето
и демосът, се срещат в редица надписи от Одесос от елинисти­
ческата епоха - т.е. от края на IV до I в. пр.Хр. (Mihailov, 1970,
IGB, I2, 84 - 85, No. 37, 37bis; 89 - 90, No. 41; 95, No. 42 и др.). В
булето влизали всички членове на основните фили (квартал­
но-родови обединения в града), навършили 30 години, които
47
се наричали булевти (βουλευταί) - членове на булето. Йоний-
 ските фили били еднакви за повечето градове в
Йония - северозападната част на Мала Азия и
основаните от тях апойкии (дъщерни градове),
или както са по-известни в научната литерату­
ра - със съвременния термин градове-колонии.
Такъв бил и Одесос, основан от град Милет на
източното крайбрежие на Мала Азия. Булевти-
те подготвяли работата на народното събрание,
като подбирали и предлагали всички проблеми,
които смятали за необходимо да се обсъждат от
демоса (народното събрание), належащите за
приемане постановления (декрети), избори на
градски чиновници, занимавали се с моментна­
та и дългосрочна външна политика на града и
отношенията му със съседните градове, племена
и държави. Булето контролирало всички страни
на обществения живот: икономиката, админи­
страцията, търговията реда и финансите. Град­
ската хазна и храмовите съкровищници също
били под прекия контрол на булето. То приема­
ло всички чужди пратеници и отчетите за во­
енните кампании на градските военни сили. Въ­
преки тези многобройни задължения всичките
булевти не заседавали постоянно, а обикновено
М рам орен над­
се избирало едно работно ядро, което осъществявало редов­
п и с- декрет ната дейност на съвета. Това било нещо като комисия, наре­
на Народнот о чена прутания (лритста), която се избирала всеки месец. Тя е
събрание на
Одесос в чест
спомената в един надпис от града от III в. пр.Хр., но в него не
на М еноген (I в. се дават подробности за дейността й (Mihailov, 1970, IGB, P, 82
пр. Хр.) - 83, Nos. 36). В определени случаи обаче булето прехвърляло
своите задължения или част от тях на демоса, може би поради
неотложност на възникнали проблеми или издаването на дек­
рети (Mihailov, 1970, IGB, l 2, 85 - 86, No. 38, 38 bis; 90 - 95, Nos.
43, 43 bis; Mihailov, 1997, IGB V, 11 - 12, Nos. 5011).
В градското народно събрание, или демосът, влизали всич­
ки свободни граждани над 21-годишна възраст. То приемало
или отхвърляло предложените от булето мерки, постановле­
48 ния (декрети), финансови решения и други актуални проекти.
Начело бил избиран ръководител - председател на събрание-
то, наречен епименос (έπιμήνος), споменат в същия надпис от
III в. пр.Хр. Той е бил избиран всеки месец, за да има незави­
симост в ръководството на града и понякога по него се дати­
рали събитията в града, поради което някои изследователи го
наричат фалшив епоним (Данов, 1979, 289; Oppermann, 2004,
147). Вероятно по наследена традиция от класическата епоха
в управлението на града и през елинизма в надписи от Оде-
сос се среща също ръководната длъжност архонт (άρχοντες).
Той изпълнявал ролята на управител на града, но имал също
и определени функции с юридически и религиозен характер.
Няма съмнение, че по това време е имало и ежегоден епоним
на града (επόνυμος). Това бил човек, който бил избиран всяка
година - обикновено жрецът на Аполон - едно от главните
божества на града, на чието име се посвещавала съответната
година, както и всички основни събития (Oppermann, 2004,
147). Изглежда, че през елинизма тази длъжност била прех­
върлена на първожреца на главния бог на града - т.нар. Велик
бог на Одесос и това се запазило чак до III в. (Minchev, 2003,
232 и цит. лит.). През III - II в. пр.Хр. в един надпис от Одесос
(Mihailov, 1970, IGB, I2, 84 - 85, No. 37 bis) се споменава и длъж­
ността иконом (οικονόμος), чиято главна задача била управле­
нието на градското стопанство. Друг местен магистрат - тъй
нареченият йеропой (ίεροποιός), споменат в два надписа от III
- II в. пр.Хр. (Mihailov, 1970, IGB, I2, 89-94, Nos. 41 - 42), е изпъл­
нявал определени религиозни функции в града (Oppermann,
2004,148). Според един от тези надписи със сигурност едно от
задълженията му било надзорът над дейността на храмовете
на Аполон и/или на самотракийските богове. Това включвало
и поставянето в тях на някои от новите декрети, приети от
булето и демоса и изписани на мраморни плочи, понеже по
това време (III - I в.пр. Хр.) там се е съхранявала част от съ­
временния архив на града. В други случаи по традиция това
било част от дейността на градския ковчежник (ό ταμίας), кой­
то освен за хазната отговарял и за градския архив, смятан за
не по-малко ценен (Minchev, 2003, 233 - 234 и цит. лит.). Други
важни функции - отчасти контролни, отчасти полицейски,
били изпълнявани от агораномите (αγόράνόμοι) - управители
на градските пазари. Част от техните задължения били да сле­ 49
дят за качеството на различните продавани стоки, точността
 на цените при тяхната продажба и при другите
търговските сделки там. Поради това под тях­
ното ръководство от името на градските власти
били изработвани от олово и по-рядко от бронз
специални точни контролни тежести (екзагии)
с името и/или символ на града - обикновено Ве­
ликия бог, а по-късно и с името на съответния
агораном като доказателство за точността им.
Чрез тях се съизмервали златните и сребърни­
те монети в обращение, както и теглилките на
местните или чуждите търговци. На някои от
Оловна
откритите в Одесос и в съседни, близки райони, такива теже­
контролна сти са изписани имената на някои от тези агораноми (Lazarov,
тежест на 1992 - 1993, 77 - 84; Лазаренко, 2002, 6 - 17; Лазаренко, 2003, 2).
Одесос с
изображение
При откриване на нередности, некачествените стоки, монети
належ ащ бог или теглилки били конфискувани и унищожавани, а виновни­
с рог на изоби­ те били наказвани от агораномите (Minchev, 2003,233). Откри­
лиет о (III в. пр.
тите няколко подобни оловни екзагии са с различни размери и
Хр.)
тежина и отговарят на различни тегловни единици и номина-
ли на монети, употребявани при тяхното отсичане, а други са
свързани с използваната в града тегловна система. Имената на
градските чиновници върху тях, отговорни за точността им,
доказва, че в Одесос през III - 1 в. пр.Хр. е имало със сигурност
и астиноми (Lazarov, 1992 - 1993, 77 - 84; Лазаров, 1994, 107;
Лазаренко, 2003, 2). Интересно е било задължението на други
градски чиновници - т.нар. керукес (кррикес;), т.е. глашатаи,
които известявали населението за определени важни събития
от местно значение, каквито например били големите градски
игри със спортни и културни прояви, наречени Хермаи, за ко­
ито ще стане дума по-долу. Те са известни със сигурност от
надписи от късната елинистическа или ранната римска епоха,
датирани в I в. пр.Хр. - I в. сл. Хр, (Mihailov, 1970, IGB, I2, 100
- 102, Nos. 44 - 45), но е възможно длъжността да е съществу­
вала и по-рано.
Би трябвало да се очаква съществуването и на други ви­
дове градски чиновници, необходими за нормалното проти­
чане на обществено-политическия и икономическия живот в
50 Одесос, за които обаче досега не са открити писмени данни от
запазените елинистически надписи. Със сигурност например
във военно време са били избирани и военачалници, нарича­
ни стратеги (στρατηγοί), които ръководели отбраната на града
при обсада или някои военни походи на местната войска. С
голяма доза сигурност може да се предположи, че с течение на
времето или поради определена конюнктура и важни полити­
чески събития начинът на управление на града е претърпял
определени промени. Това е водело естествено и до появата
или изчезването на някои от видовете градски чиновници, но
винаги е имало юристи.
Макар и оскъдни на брой, посочените разнообразни длъж­
ности и управителни органи показват, че административното
устройство и упражняването на властта в Одесос не са се р аз­
личавали (освен може би в някои детайли) от тези в другите
древногръцки полиси и останалите градове по Западния бряг
на Черно море. Доказателство за това е и грижата за подра­
стващите младежи, която била една от основните задачи на
местната власт. Както навсякъде в древногръцкия свят и тук е
съществувала обществената институция на ефебите (έφηβοι)
- младежи над 16 години, начело на които стоял ефебарх
(έφήβαρχες), който се грижел за тяхното обучение и възпита­
ние съгласно традициите в античните градове от континен­
тална Гърция и Мала Азия. Това включвало постоянното тре­
ниране на разнообразни атлетически дисциплини и участия в
състезания, но учениците изучавали също поезия, риторика,
музика, история и имали редица други хуманитарни занима­
ния (Minchev, 2003, 233; Минчев, 2005, 24 - 25 и цит. лит.). За
сериозното отношение на градските власти към физическото
и интелектуалното израстване на ефебите от града подсказ­
ва фактът, че през късната елинистическа епоха някои от тях
- вероятно показалите най-добри качества и умения, са били
изпращани да се обучават чак в Атина - една от люлките на
ефебската институция в античния свят (Mihailov, 1970, IGB, I2,
80 и цит. лит). В един списък на ефеби от този град, датиран
към 90 - 80 г. пр.Хр., е отбелязан и един младеж - [Κρ]ατης
Όδησιτης - жителят на Одесос Кратес (Ruscu, 2004, 154). Това
от своя страна подсказва за определено влияние на атическа-
та ефебархия върху тази институция в града (Vagalinski, 2001,
251). Обучението на юношите ефеби се извършвало предим­ 51
но в местното училище - гимназиона, и се ръководело от
 изтъкнат местен жител, избран заради неговите широ­
ки познания и авторитет. Това е бил т.нар. гимназиарх
(γυμνασιάρχης), който се споменава в града за пръв път
в надпис от I в. пр.Хр. (Mihailov, 1970, IGB, I2, 100 - 101,
No. 44), но е съществувала сигурно и по-рано. В съ­
щия надпис се появява и една нова за Одесос мла­
дежка обществена институция - организацията на
младежите след ефебската (юношеската) възраст
- т.е. млади мъже над 20 (или над 21) години. Те
били наричани οι νέοι - “нови” т.е. отраснали вече
младежи, чиито основни занимания били спор­
тът, физическата закалка и вероятно придоби­
ването на сериозни военни умения. Тази инсти­
туция се появила в елинистическа Гърция към
II - I в. пр.Хр. и както се вижда, много скоро се
разпространила в Одесос, както и в други градо­
ве от античния свят, включително и по Западно­
то Черноморие. Грижата за тези младежи също
били поверени на гимназиарха, ако съдим по съ­
щия надпис от града (Вагалински, 1999, 249 - 250;
Minchev, 2003, 233 и цит. лит.).
Както всички градове, основани от преселници
жители на йонийския град Милет, би трябвало да
се очаква, че и гражданите на Одесос ще бъдат р аз­
делени на фили (квартално-родови обединения),
които да носят имената на съответните йонийски
фили в града майка. Действително има сигурни
сведения за тяхното съществуване, но едва през
Ст атует ка
римската епоха в началото на III в. До идването на
-т еракот а на римляните и включването на Одесос в империята те били, из­
орат ор или глежда, четири на брой, а след това за римските граждани, ко­
писател (?) от
Одесос (Ш-ll в.
ито имало по-особен статут в началото, била създена и нова,
пр. Хр.) пета - на римляните, както и друга - шеста за увеличеното
население (Mihailov, 1970,12, 108 - 112, No. 47 bis, Мирчев, 1968,
153 - 154). Кога точно са структурирани в града тези фили,
не е известно. Най-ранната известна фила в античен град от
българската част на Западното Черноморие е обаче атическа
52 - на Айантис (Aiantis). Тя е спомената в един повреден надпис
от късната класическа или по-вероятно от ранната елинисти-
ческа епоха - края на IV в. пр.Хр., намерен в Ахтопол (антич­
ния Агатополис). В него се споменава за делегация на Одесос в
този град и не е напълно ясно, дали тази фила е от Агатополис
или от Одесос (Velkov, 1994, 109).
Градът е имал свой административен архив, в който се па­
зели всички важни решения (декрети) на съвета и народното
събрание, а също и политическите и икономическите спора­
зумения с други градове или владетели. Този архив от камен­
ни плочи, изписани с тези решения, се пазел по традиция в
най-свещените места за жителите му - в храма на главния бог
покровител, или в храмовете на най-почитаните божества
(Иванов, 1994, 56). От един запазен надпис от III - II в. пр.Хр.
става ясно, че през това време това е бил храмът на самотра-
кийските божества (Кабирите), чието място в града не е си­
гурно (Mihailov, 1970, IGB, I2, 90 - 94, No. 42). Към края на ели-
нистическата епоха - през I в. пр.Хр., обаче градският архив
(или поне част от него) се пазел в храма на Аполон според друг
надпис от 48 - 42 или 44 - 42 г. пр.Хр. (Mihailov, 1970, IGB, I2, 95
- 99, No. 43).
В града със сигурност е имало също митница, данъчна
служба, служба по охрана и др., но за тях няма запазени све­
дения.

53
 НАСЕЛЕНИЕ И РЕЛИГИЯ

Ако се съди по малкото запазени надгробни и посветител-

ни надписи от първите два века от съществуването на Одесос
през архаичната и класическа епоха, наскоро след основаване­
то на гръцката апойкия, населението му се е състояло предим­
но отионийски гърци, преселници от Милет и околностите му
(Mihailov, 1970, IGB, I2, 147 - 149, Nos. 95 bis - 101). Имало е също
не много гърци с дорийски произход, чийто диалект е използ­
ван в някои надгробни надписи от V - IV в. пр.Хр. (Mihailov,
1970, IGB, I2, 149 - 150, No. 102). В града са живеели вероятно
и ограничен брой траки от завареното тук местно население
в древното селище. Това се доказва от откритата в града кера­
мика, работена на ръка и на грънчарско колело, бронзови фи-
були и други дребни предмети от VI—V в. пр.Хр., характерни
за траките от региона (Тончева, 1956, 51 - 53, Minchev, 2003,
236 - 237 и цит. лит.). Към средата на IV в. пр.Хр. в града е има­
ло вече компактно тракийско население със свой религиозен
живот и жреци. Това е засвидетелствано в един по-късен ис­
торически извор за обсадата на Одесос от Филип II Македон­
ски през 339 г. пр.Хр. (lord. Get. 10). Основният говорим език
бил йонийският диалект на гръцкия език, който се запазил и
през цялата римска епоха (Данов, 1949, 109; Михайлов, 1977,
146). През елинистическата епоха настъпват някои промени в
състава на населението. С развитието на града в икономиче­
ско отношение и забогатяването му тук се преселват по-голям
брой жители от Мала Азия и Изтока като цяло (Тачева, 1972,
351-352). Известно е например, че през първата половина на
II в. пр.Хр. като специален пратеник на скитския цар Канит в
града е пребивавал сириецът Хермейос, син на Асклепиодор,
родом от големия тамошен град Антиохия на Оронт (Mihailov,
1970, I2, 89 - 90, No. 41). През втората половина на I в. пр.Хр.
тук се омъжила и заселила жителката на Никомедия Прокла
Гай Никеротос (Mihailov, 1970,12, 199 - 200, No. 209 bis). Ожи­
54 вената търговия с градовете по тракийското крайбрежие на
Пропонтида (Мраморно море) и Егейска Тракия довело дос­
та преселници от тези региони - главно от Хераклея Понтий­
ска (петима души), но също от Маронея (един), и Бизантион
(един), някои от които жени (Ruscu, 2004,144 - 145; 153). През
елинизма тук се заселили, привлечени от възможности­
те за по-добър живот, и жители на други черноморски
градове - от Дионисопол, Томи и Калатис, но също и от
такъв голям център като Атина (Ruscu, 2004, 153 и цит.
лит.). Присъствието на македонски гарнизони, а в оп­
ределени периоди и на значителни македонски войски
и администрация по времето на Александър Велики
и Лизимах със сигурност са били причината за засел­
ване и на известен брой македонци в Одесос в края на
IV и първите десетилетия на III в. пр.Хр., въпреки че
това не е доказано засега по епиграфски път. Засиле­
ното присъствие на траки в града през II - 1 в. пр.Хр. бе
вече отбелязано по-горе във връзка с построяването на
светилище на Херос Карабазмос в този период, но то се
доказва също и от епиграфски данни. В един списък на
местното жреческо съсловие откъм средата на I в. пр.Хр.
(44 - 43 г. пр.Хр.) присъства и жрец-тракиец с типично за
одриските царе лично име - Котис, син на Дернай (K otuç
Aepvaiou), при това споменат сред първите пет (Mihailov,
1970, IGB, I2, 103 - 106, No. 46). Същевременно в този
списък има и смесени имена - тракийско и гръцко,
може би на баща и син, понеже са изписани един след
друг. Единият носи името Дзенис (тракийско) син на
Агатенор (Zr|viç AyaOpvopoc;), а другият - Агатенор,
син на Дзенис (AyaBîŢVwp Z îţvi). Това е напълно естест
вено - съжителството на гърци и траки в продължение на Ст ат уе­
т ка-т ерако­
няколко века по това време е довело и до смесване на част от т а на жена с
местните етнически общности в резултат на женитби, макар характ ерна
че този процес е започнал вероятно доста по-рано. Това на­ тракийска
(фригийска)
чално елинизиране на част от местното тракийско население шапка от
е потвърдено и от други епиграфски данни от II - I в. пр.Хр. Одесос (111-11 в.
(Mihailov, 1970, IGB, I2, 137 - 138, No. 78 bis). През I в. пр.Хр. пр. Хр.)

започва и по-масово заселване на траки в града от извънград­

ската му територия или от вътрешността на региона. Освен с 55
някои археологически данни (погребения с трупоизгаряне и
 тракийски материали в тях, някои от които непосредствено
до крепостните му стени - на ул. “Архимандрит Филарет”), за
това разполагаме и с още по-сериозно доказателство. Това е
изричното споменаване от античния автор Дион Хризостом
за значително преселване на гети тук около 44 - 43 г. пр.Хр.,
- т.е. по време или веднага след войните на Буребиста (Dion.
Chr. Or. Borysthenes, 32, 3 - 4), което вероятно е продължи­
ло и след това. Може да се предположи също, че наличието
на компактно келтско население недалеч от града през III в.
пр.Хр. и отношенията на Кавар с града са били причина и за
някакво, макар и минимално заселване и на отделни келтски
семейства в Одесос. Без да може да се потвърди това със си­
гурност, фактът, че през II в. пр.Хр. тук са сечени монети на
някои от скитските царе в Североизточна Тракия подсказва и
вероятното постоянно присъствие на ограничен брой скити
в града. Още повече че тяхното заселване в непосредствени­
те околности на града - на около 8 км северозападно - в кре­
постта при с. Долище, Варненско, с. Кранево, Добричко, и др.
се подсказва с редица находки от скитски тип там (Минчев,
2005 (1) 31 - 58). Има и малко находки, свързани може би с
някакви богати сармати, заселени в града или съвсем наблизо
до него (Минчев, 1978, 109). Не може да има съмнение обаче,
че водеща роля в града и като брой, и в административно-ико­
номическо отношение по традиция е запазил гръцкият етни­
чески елемент. Безспорни доказателства за това са десетките
епиграфски паметници от V-I в. пр.Хр., открити тук през по­
следните 120 години, откакто е започнало археологическото
проучване във Варна. В тях преобладават решително имената
с гръцки произход. В същото време предприемчиви жители
на града се преселвали по различни причини в други, поня­
кога много отдалечени региони на античния свят. Между тях
има заселници в Атина, на о. Родос и в неговата хора, в други
черноморски градове - в Пантикапей и северночерноморския
град Одесос (Ордесос), и дори чак в Абидос - Египет (Ruscu,
2004,154). Трябва да се подчертае, че макар и на базата на мал­
ко паметници става ясно, че чуждите преселници тук преоб­
ладават над местните изселници, и то в съотношение 10:4, кое­
56 то доказва активното развитие на града през елинистическата
епоха - т.е. между края на IV и I в. пр.Хр. Тази констатация се
отнася главно за III - II в. пр.Хр. (ЛиБси, 2004, 144).
Очерталата се доста пъстра етническа картина на населени­
ето в Одесос през елинистическата епоха предполага и по-ши­
рок спектър на религиите, разпространени тук. Това наистина
може да се проследи, макар и непълно, през цялото същест­
вуване на античния град. Малка част от свидетелствата идват
от антични автори, друга - от запазени писмени паметници, а
трета (най-голямата) - от археологически находки, свързани с
религиозния живот в него. Няма съмнение, че основното бо­
жество на града, поне през първите два-три века от съществу­
ването му, е бил Аполон - богът на светлината, слънцето, му­
зиката и песента и др. Този култ със сигурност е пренесен тук
от преселниците - йонийски гърци от Милет, и се запазил през
цялото съществуване на Одесос до приемането на Християн­
ството през IV в. (Сосеуа, 1978, 288 - 298) Една хубава глава от
мраморна статуя на бога в човешки ръст от първата половина
на V в. пр.Хр. е доказателство и за съществуването по това
време вече и на негов храм (Тончева, 1969, 3 - 5, обр. 1; М тсЬеу
2003, 254; Лазаров, 2003, 35 - 36 и цит. лит). Някои учени смя­
тат, че статуята е била изработена от местен скулптор, повли­
ян от монументалната фигура на бога в Аполония (Созопол),
дело на прочутия скулптор Каламис (Фрел, 1968, 203 - 209), но
това е трудно за доказване. Откритите на голяма дълбочина от
съвременния терен останки от сграда с правоъгълен план на
ъгъла между улиците “Сан Стефано” и “Черноризец Храбър”,
се интерпретират точно като храм на Аполон (Мирчев, 1967,
21 - 24). Въпреки че във всички древногръцки градове по Чер­
номорието богът е бил почитан предимно под името Аполон
Йетрос - т.е. Аполон Лечител, в смисъл на Спасител (Русяева,
1998, 17 и цит. лит.), засега това не е доказано за Одесос. Има
обаче доказателство за почитането тук на Аполон Делфиний -
т.е. свързан с град Делфи в Гърция, където се е намирало най-
известното светилище и прорицалище на този бог в античния
свят. Това е един фрагментиран надпис също от V в. пр.Хр.,
намерен в града, в който е упоменато неговото име и който
все още не е публикувано изцяло и интерпретиран (МтсЬеу,
2003, 254, р1. 2/4). За значението на Аполон говори и фактът, че
според някои нумизмати неговата глава се явява върху брон­ 57
зовите монети на Одесос още от края на IV - началото на III
 в. пр.Хр. и периодически присъства на лицевата им стра­
на до началото на I в. пр.Хр. (Мирчев, 1967, 21; Топалов,
1999, 50 и цит. лит.). Това доказва запазването на важ ­
ността на този култ и през елинизма, още повече че към
края на този период градският архив се е пазел (поне от­
части) в неговия храм (Mihailov, 1970, IGB, I2
, 95 - 99, No. 43; Иванов, 1994, 58). Отделни
автори смятат, че Аполон продължава да
е главен бог и през цялата елинистическа
епоха, а неговите жреци - епоними на града
(Гочева, 1998, 30).
През тази епоха в пантеона на града оба­
че основно място, като че ли заема едно дру­
го безименно божество, известно като Вели­
кия бог на Одесос (Oéoc; Меуас; Oôr)GiTwv или
Oôr]GüiTtov). Той е бил бог, свързан с подземния
свят, с водите, с плодородието и успеха, почитан
и в други градове от Западния бряг на Черно море
- в Дионисополис (Балчик) и Истрия (край усти­
ето на Дунав - до с. Хистрия в Румъния), където е
открит и голям негов храм (Гочева, 1998, 91 - 106; Го­
чева, 2004, 42 - 43 и цит. лит.). Неговата статуя, запа­
зена в дребни реплики - статуетки от глина и олово,
намерени в Одесос и околностите му, го представя като
строен и величествен възрастен мъж с брада, който в
лявата си ръка има рог на изобилието, а в изнесената на­
пред дясна държи патера - съд за възлияния (Герасимов,
Ст ат ует ка-
теракот а на
1951, 65 - 72; Тончева, 1952, 83 - 91; Минчев, 2003, 138 - 144,
Великия бог обр. 1 - 4). Същата статуя е изобразена на гърба на серия от
от Одесос 111-11 специално отсечени в началото на II в. пр.Хр. сребърни те-
в. пр. Хр.)
традрахми на Одесос, а на лицето им е представена главата на
статуята, която вероятно е красяла неговия храм в града (Pick,
1910, 547, № 2199; Топалов, 1999, 190 - 191 и цит. лит.). В един
мраморен релеф от II в. пр.Хр., намерен в Одесос (но публику­
ван погрешно като произхождащ от нос Калиакра), фигурата
на бога е представена седнала на каменен кей или крепостна
стена, като пие от рог на изобилие (или ритон?) в дясната му
58 ръка (Mihailov, 1997, V, 5, No. 5004). Смята се, че друго изобра­
жение - полегнал бог на клине, с рог на изобилие или патера
(фиала?) и с обърната надолу амфора пред него, представено
върху серии от бронзови монети на града от IV - III в. пр.Хр.
е на същото божество, но това е вероятно друг бог (Pick, 1910,
№ 2177, 2200, etc.). То се интерпретира понякога като свързано
с неговите хтонични функции - като бог на подземния свят
или Плутон (Гочева, 2004, 42 и цит. лит.). Всъщност обаче това
вероятно е друго местно божество, т.нар. речен бог, свързан
с водите, езерата и протичалата южно от Одесос малка река,
свързваща ги с морето. Макар и рядко, Великият бог се явява
върху бронзови монети на Одесос като конник, с рог на изо­
билие в ръка. Може би това е отражение на някакво влияние
през елинистическата епоха на върховния бог-конник на тра­
ките, въпреки че неговата иконография е доста по-различна
(Гочева, 2004, 42; Oppermann, 2004, 201), а и от това време не
са известни негови изображения - най-ранните от края на II
- 1 в. пр.Хр.
Богинята на земеделието Деметра била също доста почита­
на в Одесос (Дончева, 2004, 281 - 282), в чиято извънградска
територия са разположени плодородни земи. Няколко нейни
глинени статуетки (теракоти) от III - II в. пр.Хр. са открити в
града, една от тях в предполагаем сакрален участък - т.нар. те-
менос (Дремсизова-Нелчинова и Тончева, 1971, 69-70, № 92 и
94). Малко по-късно - към края на II - началото на I в. пр.Хр.,
върху някои серии от дребни бронзови монети на Одесос се
изобразяват главата на богинята и житен клас (Топалов, 1999,
248). Това е може би свидетелство за засилената роля на зе­
меделието или на търговията със земеделски произведения в
този, в някои отношения труден за града, период. По това вре­
ме населението му се увеличава от заселилите се тук повече
траки, може би предимно земеделци. Твърде е вероятно тук
да е съществувал отделен храм на Деметра, но е изказано и
предположение, че е била почитана в храма на самотракий-
ските божества (Мирчев, 1967, 26). Засиленият износ на жито,
отбелязан в този период от съседния регион - на Дионисопол
(Mihailov, 1997, V, 11-12, No. 5011; Tatscheva, 2001, 77 - 84), си­
гурно се отнася и за Одесос и неговата хора, а това се е отрази­
ло естествено в засиленото значение на тази богиня за населе­
нието и съответно - в монетосеченето на града. 59
Не малка роля в живота на жителите на Одесос, голяма част
 от които били търговци, е играел и Хермес - известният бог на
търговията (но също на крадците и сарафите, т.е. банкерите),
както и покровител на спорта и гимназиона. Находките, свър­
зани с неговото почитане през елинизма, обаче не са много.
През същия период - края на II - 1 в. пр.Хр., са сечени две серии
от бронзови монети на града с главата на божеството на лице­
вата страна (Топалов, 1999, 241). От тук е известна и терако­
та на Хермес, отнесена най-общо към елинистическата епоха
(Мирчев, 1956, 8, № 31). Своето огромно почитание на бога на
търговията и младежта жителите на Одесос са изразили обаче
с периодическото организиране през късната елинистическа
епоха (поне през II - 1 в. пр.Хр.) на големи общоградски игри.
Те включвали различни състезания и конкурси със спортен и
културно-музикален характер и били наречени на негово име
- Хермаи (Минчев, 2002 - 2003, 21 - 22). Два, макар и частично
запазени надписа, открити в града, потвърждават тези важни
не само за града, но и за региона събития (Mihailov, 1970, IGB,
P, 100-101, Nos. 44-45).
Сред боговете, които може би най-рано били възприети от
гражданите на Одесос, били и широко почитаните в древног­
ръцкия свят т.нар. самотракийски божества, или Кабирите.
Тук те също се радвали на голяма популярност и в тяхна чест
бил изграден специален храм. На самотракийските божества
са посветени и няколко елинистически релефа, открити тук,
като най-ранните може би са от IV - III в. пр.Хр. (Minchev,
2003, 265 и цит. лит.). За важното значение на този култ в тех­
ния живот говори и фактът, че в него през късната елинисти­
ческа епоха (II - I в. пр.Хр. ), а може би и по-рано, се е пазел
градският архив (Иванов, 1994, 58). Със засиленото почитане
на тези божества в Одесос през късния елинизъм определено
е свързано и посещението на негов жител - жрец, в оригинал­
ното им светилище на о. Самотраки (в Гърция) и участието
му в тамошните мистерии. Това е отбелязано изрично в един
надпис от онова време, намерен там (Frazer, 1960, 6, fig. 6). He
е изключено тези тесни отношения между двете светилища и
съответно между Одесос и Самотраки изобщо да са същест­
вували от по-ранна епоха. Диоскурите са представяни обик­
60 новено като двама конници, галопиращи надясно, и същината
на техния култ не е изяснена поради неговия таен характер
(Oppermann, 2004, 200). Почитането им било свързано с из­
пълнението на специални тайни ритуали - т. нар. мистерии, в
които вземали участие само определен кръг посветени хора. В
града са открити няколко техни релефа (единият непублику­
ван), които се датират между III и I в. пр.Хр. (Тончева, 1969,16
- 17 и 24, обр. 16 и 30 Minchev, 2003).
Богът на виното и веселието, на дивата природа Дионис,
както и неговият тиас - постоянните му спътници сатири, ме-
нади и Пан, също отрано се радвали на широко почитане сред
жителите на Одесос. В града са открити голям брой техни гли­
нени релефи - теракоти, още от втората половина на IV - III
в. пр.Хр. и те се радват на голяма популярност чак до края на
елинистическата епоха, а и след това. Повечето от тях са укра­
сявали дървени саркофази, открити в некрополите на града
и близките му околности. Докато първоначалните релефни
образи на Дионис и неговите сатири и менади били внасяни
от Мала Азия с готови саркофази, по-късно майстори в мест­
ните коропластни работилници започнали да ги изработват
по свои образци и калъпи. Особено често са изобразявани
Дионис и Ариадна, както и свирещи на различни инструмен­
ти, и танцуващи в екстаз менади и сатири. Така тези серии от
изображения на практика представляват илюстрация на буй­
ните празници, посветени на Дионисовия култ (Мирчев, 1956,
4 - 7 , обр. 1 - 5 ; 14, 23 - 25, 28 - 29; 14 - 15, обр. 80 - 81 и др;
Дремсизова-Нелчинова, Тончева, 1971, 37, обр. 36). В града са
намерени и няколко специални вотивни дарове, посветени на
Дионис. Те са изработени от олово във формата на релефна
глава на бик (характерното жертвено животно при оброк), ук­
расена с лозови клонки и гроздове. Тези вотиви, наричани бу-
крании, се откриват и в други антични градове по Черно море
- в Аполония (Созопол) и Олбия (в Украйна) и се датират към
IV - първата половина на III в. пр.Хр. (Венедиков, 1963, 319 -
320, № 1097 - 1099, табл. 169; Конова, 2002, 46 - 54 и цит. лит.),
но не е изключено и да са били произвеждани и използвани и
по-късно. Някои от тях (непубликувани) са намерени в Оде­
сос при разкопки на къщи от ранната елинистическа епоха и
това доказва наличието и на домашни олтари, посветени на
Дионис в града. На божеството е посветен също фрагмент от 61
елинистически чернофирнисов съд с украса от рисувани лозо-
 ви клонки и гроздове, въху който има запазена част
от графит (врязан надпис) с името на бог Дионис
(Тончева, 1974, 290, табл. N16). От Одесос произ­
хожда и една хубава късноелинистическа статуя
от мрамор на Пан - един от основните спът­
ници на Дионис - получовек-полукозел, ко­
ято може би е била поставена някога във все
още неоткритото светилище на бога в града.
Изказано е предположение, че тя е била из­
работена на място от тукашен скулптор, кой­
то бил силно повлиян от един от най-големите
майстори през ранния елинизъм Скопас - лю­
бимия скулптор на Александър Велики
(Тончева, 1967, 24 - 25, обр. 31).
Доста почитана в Одесос е била и
богинята на любовта Афродита и това
е напълно разбираемо. За нейния култ
може да се съди по една хубава фигурка
от III в. пр.Хр. (Дремсизова, Тончева, 1971,
51, № 56) и друга, макар и фрагментирана
статуетка, отнесена към ранната елинисти-
ческа епоха, от която е запазено само извън­
редно финото и женствено торсо (Тончева,
1969, 16, обр. 14), ако в случая не става дума за
Ст ат ует ка- римско копие по елинистически образец. Доста на брой ели-
т еракот а на нистически теракоти на богинята - както фигурки, така и ре­
Афродит а
с огледало
лефи, обаче са сигурно доказателство за разпространението
(фрагмент) на нейния култ тук (Мирчев, 1956, 16 - 18, № 82 - 83, 90, 108 и
от Одесос (III в. др., Дремсизова-Нелчинова, Тончева, 197). Най-хубавият па­
пр. Хр.)
метник, свързан с неговия култ, е чудесната малка скулптурна
група на Адонис и Афродита с фигурка на Ерос над тях, дати­
рана в I в. пр.Хр. (Тончева, 1969, 31, обр. 35 и цит. лит.). Този
може би най-забележителен паметник на късноелинистиче-
ската скулптура в България се пази в Археологическия музей
- София.
През късната елинистическа епоха (края на II - началото на
I в. пр.Хр.) в Одесос и в най-близките му околности се появя­
62 ва и разпространява широко един култ, изповядан предимно
от местното население в Тракия. Това е култът към аноним-
зано главно с отвъдния и подземния свят, има
различни функции в различните региони, като
често е покровител на определено място или се­
лище (Goceva, Oppermann, 1981; Тракийска древ­
ност, 1993, 305 - 306). Смята се, че най-ранно­
то издигнато светилище, посветено на този бог
в гръцки град, е именно в Одесос и е изказано
предположение, че това е повлияло както за р аз­
пространението на култа му в други райони, така
и за оформянето на иконографията на неговите
изображения (Тончева, 1963, 77 - 79; Гочева, 1998,
31). Няма съмнение, че оброчният релеф на божеството от II М раморен
оброчен релеф
- I в. пр.Хр., открит в светилището му, е изработен в местна
на Херос Ка­
работилница. Пак в Одесос са направени и големите оброчни рабазм ос от
плочи на Херос Карабазмос и Херос Перкос, открити в друго светилището
му в Одесос
голямо и дълго съществувало светилище наблизо до античния
(краят на 11-1
град - в кв. “Галата” на Варна. Тези най-ранни подобни и дос­ в. пр. Хр.)
та големи по размер паметници се отнасят също
към късния елинизъм, т.е. II - 1 в. пр.Хр., а в други
публикации - дори към ранната елинистическа
епоха (Тончева, 1963, 78; Тончева, 1969,13, обр. 10
и 24, обр. 29). Друг местен вариант на Тракийския
бог-конник - Херос Манимадзос, също е отнесен
към I в. пр.Хр. от отделни автори (Тончева, 1969,
30, обр. 33), но той е по-скоро от ранната римска
епоха.
Интересно е, че през късния елинизъм в гра­
да навлиза и друг типично тракийски култ - към
Трите нимфи, повелителните на водите и извори­
те. Една открита тук мраморна оброчна плочка се М раморен
датира към II - 1 в. пр.Хр. (Тончева, 1969, 27, обр. 34). Това не е оброчен релеф
учудващо, тъй като в Одесос и около него е имало доста изво­ на Артемида
Ф осф оросот
ри и по многобройните дерета, които го пресичали в различни Одесос (11-1 в.
посоки са течали бурни потоци. пр. Хр.)
Трябва да се отбележи и съществуването на друг популя­ 63
рен култ в града през късния елинизъм - този към гръцката
 богиня на лова Артемида, която тук носи епитета
Фосфорос (Артемида на Светлината). Към II - 1 в.
пр.Хр. тя е била почитана от жителите му в свети­
лището на Херос Карабазмос, където вероятно
й е бил поставен отделен олтар. Това е датата
на открития в него мраморен оброчен релеф
на богинята, изобразена с две големи факли в
ръце и куче до нея (Тончева, 1969,25, обр. 27),
за който е изказано и предположение, че тя е
представена като Хеката (Fol, 1996, 8). Твърде
е възможно този култ да е съществувал в града и
по-рано.
Не на последно място в божествената йерар­
хия на Одесос е бил полубогът и покровител на
силните и спорта - Херакъл. Тук е открита глава
от голяма - висока около 25 - 30 см теракотова
статуетка (непубликувана), както и малък релеф с
неговото изображение (Мирчев, 1956, 17, обр. 97).
Като покровител на гимназиона и спорта в града
в някои случаи общоградските спортно-културни
игри тук през II - I в. пр.Хр. - Хермаите, освен на
Хермес, били посветени и на това божество (Mihailov,
1970, IGB, I2, 101 - 102, No. 45). А това говори за наис­
тина широката му популярност тук, може би пре­
димно сред по-младите мъже.
Макар и с по-слабо влияние, редица други
божества, почитани от гражданите на Одесос
през елинистическата епоха - т.е. между края
на IV и I в. пр.Хр., доказват разнообразието
на религиозния живот в града. За съществува­
нето на техните култове можем да съдим главно
Ст ат ует ка- по отделни теракотови статуетки или релефи, като и от някои
т еракот а на
Афродит а от
амулети, намерени в града. Между тях са изображенията на
Одесос (III в. пр. богинята на мъдростта и покровителка на войниците Атина
Хр.) - от III в. пр.Хр., богинята на победата Нике от и, разбира се,
на бога на любовта Ерос, чиито фигурки се отнасят между IV
и II в. пр.Хр. (Мирчев, 1956, 8; 14 - 5; 17, обр. 71, 31, 37, 73 и не­
64 публикувани находки; Дремсизова-Нелчинова, Тончева, 1971,
45, 67, обр. 45, 85). Някои автори смятат, че именно главата
на богинята Атина е изобразена и върху определени
емисии на бронзови, монети, сечени в града в на­
чалото на I в. пр.Хр. (Топалов, 1999, 245 и 306).
Кибела - фригийската Велика майка на богове­
те, богиня на възраждащата се природа и пло­
дородието и на всичко живо на земята, също
имала свои почитатели в Одесос, както и в
повечето градове по Западния бряг на Черно
море. Това се доказва от една фрагментирана
нейна теракота от II в. пр.Хр. (Дремсизова-
Нелчинова, Тончева, 1971 70, обр. 93), как­
то и от хубавата фигурка на седящия Атис.
Една малка теракота, вероятно от III - II в.
пр.Хр., представя този неин любим - ма-
лоазийски бог на пролетта и възражда­
щата се природа, изобразен да свири
на сирингс (многоцевна флейта), сед­
нал на скала (Мирчев, 1956, 8, обр.
32). Независимо от малкото памет­
ници, посветени и свързани с Кибе­
ла, от града тя вероятно е била доста
почитана тук, тъй като повечето от местните Ст ат ует ка-
жители са били йонийци - т.е. с произход от Мала Азия, теракот а
където се е зародил и процъфтявал от векове нейният култ. на А т ис от
Одесос (II в. пр.
Една малка оловна брадвичка - вотив посветен на Зевс с не­
Хр.)
говото име (непубликувана) е засега единственото сигурно
свидетелство за почитането на върховния древногръцки бог
тук. Малък амулет от зелен фаянс, намерен в Златен пръс­
тен с изобра­
Одесос, доказва наличието тук и на рядък из­
жение на Ерос
точен култ - към слабо известното египетско и филигранна
божество Баубо. Той е датиран в елинисти- украса със
стъклена
ческата епоха (най-общо в III - I в. пр.Хр.) и
паст а от
може да е бил притежание както на заселил некропола на
се тук търговец от Египет, така и на местен Одесос (краят
на IV -н а ч а л о ­
човек, негов почитател (Минчев, 2002, 22
то на III в. пр.
и цит. лит.). Макар и малко странен, този Хр.)
факт не е изненада, тъй като древният исто­
рик Полибий подчертава, че през тази епо­ 65
ха в Тракия и особено по нейното крайбре-
 жие се разпространяват някои египетски култове (Pol. 4, 39).
Доказателство за това са също известен брой археологически
находки и надписи от елинизма, открити и на други места - в
Дионисопол (Балчик), Томи (Кюстенджа в Румъния), Анхиало
(Поморие), Месамбрия (Несебър) и Аполония (Созопол), ко­
ито потвърждават известно египетско влияние през III - I в.
пр.Хр. в живота на някои от западночерноморските градове
(Минчев, 2002, 23-24 и цит. лит.), особено по времето на Пто-
лемеите (Pformer, 1987, 253).

66
 ГРАДОУСТРОЙСТВО, ОТБРАНИТЕЛНА
СИСТЕМА И АРХИТЕКТУРА

Както всички други градове-колонии и Одесос при своето

основаване през втората четвърт на VI в. пр.Хр. със засел­
ването тук на милетските гърци (Лазаров, 2002, 12-14 и цит.
лит.), е получил от местния тракийски династ или племе своя
територия - определна площ земя извън границите на самото
селище. Тя е била необходима както от отбранителна гледна
точка, така и (поне отчасти) за изхранване на населението и
снабдяването му с някои суровини като вълна, кожи, дървен
материал и т.н. За нейните размери не са запазени данни както
от по-ранните епохи от съществуването на града - архаичната
и класическата (Лазаров, 2003, 9-39), така и от елинистическа-
та епоха. Такава градска (или по-точно извънградска) терито­
рия обаче със сигурност Одесос е притежавал. Тя се нарича с
гръцкия термин хора (χώρα), което отговаря донякъде на бъл­
гарското мера, но в доста по-голям мащаб и е служела за задо­
воляване на основните нужди на неговото население. Още от
самото начало на съществуването на града тя със сигурност е
била определена във всички посоки, при това доста точно за
времето си. В рамките на тази територия местната управа е
имала същите юридически права, както и в самия град, а от­
ношенията със заварените съществуващи в нейните граници
тракийски селища и тяхното население може би са били регла­
ментирани отделно (Oppermann, 2004, 172). Разбира се, пло­
щта на градската територия е търпяла промени с течение на
вековете както поради смяна на властта в региона или в Тра­
кия като цяло, така и поради някакви специални нужди или
проблеми със съседите. Понякога това е ставало с компенса­
ции, а друг път - на доброволни начала или дори насила. Оп­
ределените граници между териториите на отделните градове
по Западния бряг на Черно море, както и между тях и тракий­
ските владетели в съседство или от вътрешността на страната
67
били отбелязвани в специален договор, обикновено написан
 на каменна плоча, и спазва­
ни в продължение на дълго
време. Съществуването на
тези древни териториални
деления чак през късната
елинистическа епоха се до­
казва недвусмислено от един
доста добре запазен над­
пис, намерен в Дионисопол
(Балчик), за който вече ста­
на дума. От него става ясно,
че в края на I в. пр.Хр. или в
самото начало на I в. сл.Хр.
за решаването на стари гра­
нични спорове между този град, съседния Калатис (Мангалия
О д есос- пред­ в Румъния) и някои други по-малки селища в района е била
полагаемо свикана специална комисия. В нея участвали също предста­
площ и
разположение
вители на тракийския цар Котис и на неутралния Одесос и в
на укрепения крайна сметка статуквото било възстановено (Mihailov, 1997,
град през IGB, V, 11 - 13, No. 5011). За територията на Одесос има сигур­
елинистиче-
скат а епоха и
ни данни от ранната римска епоха - след създаването на про­
ранноримска- винция Тракия в 45 г. сл.Хр. Откритите в околностите му и на
ппа крепост на различни места във вътрешността на района няколко гранич­
ст ена (по
МтсИеу, 2003)
ни камъка с латински надписи, на които са отбелязани името
на града и името на тази римска провинция, очертават доста
добре извънградската му територия по онова време. Тя е вър­
вяла предимно по добре известни и забележими географски
и топографски обекти, като е следвала в повечето случаи по-
характерни конфигурации на терена. Въз основа на извест­
ните до началото на 50-те години на XX в. четири гранични
камъка, открити в различни точки, М. Мирчев възстановява
доста точно градската територия на Одесос през I в. сл.Хр. Тя
е обхващала пространството между северния бряг на р. Ва­
това (античната р. Зирас), на около 30 км северно от Варна,
продължава почти право на запад до с. Николаевка, откъдето
завива на юг, достига до днешния град Девня и от там по р.
Девненска (античната Потамос) и след това по р. Провадийска
68 достигала северния бряг на р. Камчия (античната Панисос),
която била вероятно (но недоказано засега) южната граница
на територията (Мирчев, 1953 (2), 69 - 73). Откритият неот­
давна в сметището на Варна нов граничен камък от същата
серия стана причина напоследък да се предположи, че южната
граница на територията на Одесос всъщност е минавала през
езерото и по малката река, свързвала някога езерото с морето
(Lazarenko, 2002, 45 - 57). Тази хипотеза обаче според мен не е
издържана, тъй като никоя здравомислеща управа не би се съ­
гласила границата на градската й територия да минава в бли­
зост до крепостната стена и портите на града. Това би остави­
ло селището без всякаква буферна зона в случай на конфликт
със съседите от юг и би представлявало трудност също при
митнически и други проверки, каквито е имало на определени
гранични пунктове по границите на хората. Може да се пред­
положи с доста голяма сигурност, че очертаната от римските
гранични камъни извънградска територия на Одесос е повта­
ряла завареното положение от края на елинистическата епоха,
ако не и от още по-древни времена.
Ако се приеме предложената от М. Мирчев граница на те­
риторията, то тя е обхващала площ с размери приблизител­
но 60 на 30 км или около 180 кв.км (Minchev, 2003, 218), а по
хипотезата на Лазаренко - около 90 кв.м. Независимо къде
точно е минавала южната й граница, и при двата случаи тя е
била достатъчно голяма, за да изхрани населението, като се
има предвид, че според някои съвременни изчисления, около
20 000 - 25 000 хектара земя са могли да изхранват спокойно
около 4000 души, при минималната реколта от 40 кг пшеница
от декар (Кабакчиев, 2001, 43 - 46 и коментарът там). Освен
това търговията с тракийското население от вътрешността на
региона, а и по-навътре в Североизточна Тракия със сигур­
ност е осигурявала достатъчно зърнени, а и други храни, ко­
ито са били до голяма степен и най-важните стоки, изнасяни
през пристанището му.
Поради трудността на проучване в един жив град като Ва­
рна много малко е открито, за да може да се говори за градо­
устройството на Одесос през елинистическата епоха. Едва ли
може да се очаква някакво строго планиране при този силно
пресечен и в основната си част стръмен терен. Вероятно сгра­
дите са били скупчени главно по отделните ридове и тераси, с 69
тесни и криви улици между тях. Досега в града не е разкопана
 елинистическа улица и нямаме данни за ши­
рината им. Твърде вероятно е улиците да са
били предимно без настилка, само от трам-
бована пръст или глина и евентуално подси­
лени на места с дребни камъни - калдаръм.
Освен в укрепената градска площ сигурно е
имало и постройки извън нея, особено около
пристанището. Това се отнася особено за по-
късния период, когато градът се е разраснал
и - както е нормално в такива случаи, се е
наложило построяване на нова укрепителна
система.
През елинистическата епоха градът про­
дължил да се отбранява от солидната (дебела
3,80 м) крепостна стена, изградена от него­
Крепост нат а вите жители или през през нейния ранен етап (краят на IV
ст ена на Оде-
- началото на III в. пр.Хр.), или може би още към средата на IV
сос през ели-
нистическата в. пр.Хр. (Лазаров, 2003, 33-35; М тсЬеу, 2003, 240 - 241 и цит.
епоха - часг лит.). Тя е обхващала една от най-високите части на стръмния
от градежа
терен, върху която е изграден античният Одесос. От северо­
на квадратна
кула крайул. запад и от юг, а може би и от север, допълнителна трудност за
Архимандрит врага представлявали естествените ровове - стръмни и дос­
Филарет и
та дълбоки дерета, по които тогава със сигурност са течали
Ал. Батенберг
(втора поло­ и бързи потоци. По тези места крепостта е слизала в техните
вина на IV-! в. сколнове доста надолу, може би за да се предотвратят опити
пр. Хр.)
за подкопаването й. Край портите, по ъглите и там, където тя
е правела чупки, или където е имало опасност от по-сериозно
нападение, са били изграждани правоъгълни кули, които се
издигали по-високо от самата крепостна стена. Тя е градена
от големи варовикови блокове без спойка, като е разделена
на сектори, запълнени отвътре с ломен камък и пръст. Засе­
га тази стена е разкопана само отчасти, като обхваща района
между ул. “Воден” и ул. “Преслав”, като отначало върви успо­
редно на ул. “Архимандрит Филарет”, прави чупка в началото
на площада пред ул. “Мусала” и завива надолу по нея, почти
успоредно на ул. “Преслав”, където е проследена до ул. “Хан
Аспарух”. (Лазаров, 2003, 33; М тсЬеу, 2003, 240 - 241). В оста­
70 налите й части трасето не е известно. При всички случаи оба­
че тя е минавала някъде пред сегашната ул. “Одесос”, където
- на пресечката й с ул. “Св. Климент” е открита голяма зидана
гробница от първата половина на IV в. пр.Хр. (Тончева, 1964,
111-114), а тя едва ли би била построена или оставена в града.
Докога е съществувала и е била използвана тази крепост на
Одесос засега не може да се каже със сигурност.
Изглежда, че някъде към самия край на елинистическата
или в началото на римската епоха (краят на I в. пр.Хр. - нача­
лото на I в. сл.Хр.) е започнало издигането на нова крепостна
стена. Причината за това строителство, освен историческото
увеличаване на Одесос като заселена площ, могат да бъдат
поне две. Едната е едно силно земетресение през 67 г. пр.Хр.,
което според данните на някои писмени извори засегнало и
този регион (Прешленов, 2002, 237 и цит. лит.). Друга причи­
на са възможните големи повреди по отбранителната система
при споменатото превземане на града от Буребиста около сре­
дата на I в. пр.Хр., което наложило бягството на населението
му (Mihailov, 1970, IGB I2, 120, No. 46). Сега новата крепост е
заградила доста по-голяма площ от града, който явно по това
време вече доста се е разраснал. Крепостната му стена е вър­
вяла по на север и по на запад, като прехвърлила дерето, слу­
жило като естествен ров пред нея през елинистическата епоха
и минавала успоредно на бул. “Княз Борис I”, където на ъгъла
с ул. “Шипка”, може би на по-късен етап е била изградена пра­
воъгълна кула на два етажа. След това стената продължавала
по ул. “Колони” и на пл. “Екзарх Йосиф” завивала на югоиз­
ток, като вървяла успоредно на продължението на ул. “Коло­
ни” и достигала до бул. “Приморски”, където имало изградена
кръгла кула. От там тя е вървяла вероятно почти успоредно на
морския бряг, но трасето й не е известно, както и продълже­
нието й в южна посока. Към нея принадлежи вероятно откри­
тата под дома на техниката, успоредна на ул. “Цариброд” част
от стена, което означава, че в югозападната си част тя е мина­
вала може би приблизително успоредно на ул. “Цар Симеон”.
Тази крепостна стена е била използвана през цялата римска
епоха, като в течението на тези около три века е претърпяла
няколко преустройства и добавки. Един или два от етапите на
този строеж са отбелязани в два надписа от града - единият
зле запазен (Mihailov, 1970, IGB I2, 104 - 106, No. 57), а другият 71
- все още непубликуван като цяло. В тях става дума строеж
 или поправка на тази сте­
на по времето на импера­
торите Тиберий ( 1 4 - 3 7 г.
сл.Хр.)· Този градеж или
тези градежи били извър­
шени с личните средства
на местния знатен граж­
данин Аполоний, син на
Аполоний, със специал­
ното разрешение на им­
ператор Тиберий и завър­
шило към 42 - 46 г. сл.Хр.
В единия надпис се спо­
План и разрез менава, че в този участък стената имала платформа и навес
на светили­
щ ето на Херос или покрив над нея. За тази си дейност той бил почетен от
Карабазмос в управата на града с бронзова статуя (Minchev, 2003, 241 - 242
Одесос (11-1 в. и цит. лит.).
пр. Хр.)
За архитектурния облик на Одесос през елинистическата
епоха няма запазени много данни, тъй като при по-късните
градежи - от римския и ранновизантийския период, а доня­
къде и от средновековието, османския период и края на XIX в.
са унищожавани периодично значителни части от по-ранния
град. Сред най-важните сгради на всяко антично селище ос­
вен тази на булето се смятали и храмовете на различните бо­
жества. Те се строяли общо взето по универсални планове, но
били различни по размери и оформлението на фасадите им се
меняло с течение на времето, съобразно архитектурната мода.
За религиозното строителство в града през елинизма знаем
малко. Един от най-важните храмове, за който има откъслеч­
ни данни от археологическо проучване, е този на върховното
божество на града в ранния му период - Аполон, ако предпо­
ложението на проучвателя му М. Мирчев са верни. Той се е на­
мирал, както вече бе споменато, на ъгъла на ул. “Сан Стефано”
и ул. “Черноризец Храбър”. Според откритите при разкопките
останки той е имал правоъгълен план, с късо преддверие и
едно продълговато помещение - истинското храмово прос­
транство. Отпред е имал фасада от две масивни канелирани
72 колони с големи капители в дорийски стил, изработени от
мрамор, внесен от о. Проконес в Мраморно море (днес о. Мар-
мара в Турция). Части от това фасадно оформление - бараба­
ни от широки колони и фрагментирани дорийски капители,
са намерени при разкопките и в близост до тях. Този храм не
е бил много голям - запазената му дължина е 9 м при ширина
4,90 м.
Дебелината на стените му, градени от добре напасвани го­
леми варовикови блокове без спойка, е била 1,25 м. Ориента­
цията на храма е почти точно север - юг, с малко отклонение
на изток. Това би могло да се дължи на съответното астроно­
мическо разположение на слънцето през сезона, когато е бил
граден. През продължителния период на съществуването си
- изглежда чак до приемането на християнството през IV в.,
сградата е претърпяла няколко преустройства, като последно­
то е превръщането й в раннохристиянска църква през V - VI в.
(Мирчев, 1967,22 - 24; М тсЬеу, 2003, 243). Идентифицирането
на тази очевидно храмова постройка с храма на Аполон обаче
не е сигурно, тъй като откритите при разкопките архитектур­
ни детайли се датират в III в. пр.Хр. (БМуапоу, БМуапоуа, 1997,
30), докато споменатият надпис, посветен на Аполон Делфи-
ний, и главата от статуята на бога са от V в. пр.Хр. Наличието
на статуя определя и съществуането на храмова постройка, в
която тя да се постави. Това може да означава две неща - или
че храмът на ул. “Сан Стефано” не е на Аполон, или че такъв е
имало по-рано на друго място и в друг вид, което не е твърде
характерно за храмовото строителство през античността. От
Одесос, но неизвестно точно от къде, произхождат два йоний-
ски капитела от V в. пр.Хр., изработени от местен черупчест
варовик (МтсЬеу, 2003, 245, р1. П/7). Те явно принадлежат на
някаква обществена сграда и като дата биха могли да се свър­
жат теоретично с храма на Аполон. Разбира се, има и възмож­
ност в по-късната епоха - през елинизма, да е бил издигнат и
втори храм, посветен на същото божество, но с различен епи­
тет - например на Аполон Йетрос или на Аполон Кларос, но
всичко това остава в сферата на предположенията.
Единственото светилище в града, определено със сигур­
ност и запазено дори във височина, е това, посветено на тра­
кийския бог Херос Карабазмос, за който стана дума по-горе.
То е приютявало и богинята Артемида Фосфорос, почитана 73
както от древните гърци, така и от траките. Разположено е
 било на югоизточна тераса
в близост до морския бряг,
с хубав изглед към залива и
Варненското езеро. Сграда­
та е отчасти вкопана в доста
сръмния склон, поради кое­
то стените й са запазени на
височина до 2,50 м. от подо­
Каменна засво- вото ниво на храмовото пространство. Тя е с почти квадра­
денагробница тен план - с размери 4,30 на 4,20 м, което не е характерно за
от местност
Акчилар (края
гръцката храмова традиция, и има вход в югоизточния ъгъл с
на IV в. пр. Хр.) ширина 1,30 м. Ориентацията й е точно по четирите посоки на
света, като входът е от юг. Светилището (или храмът) е било
изградено първоначално от сравнително големи варовикови
блокове, без хоросан - характерен градеж за елинистическа-
та епоха, но има и по-късни
преустройства с по-дребни
квадри. Според проучвате-
ля на сградата Г. Тончева тя
е построена в ранната ели-
нистическа епоха - в края на
IV в. пр.Хр., и е просъщест­
вувала до към средата на I
в. пр.Хр., когато вероятно
е била частично разрушена
при превземането на Одесос
от гетите (? б.м.) и не е въз­
становена повече (Toncheva,
Изглед от 1970, 364). Откритите при разкопките на пода на светили­
светилището
на Тракийския
щето оброчни релефи на Херос Карабазмос и на Артемида
бог - конник Фосфорос се датират обаче към II - I в. пр.Хр. (Mihailov, 1970,
Херос Караба- IGB I2, 137 - 13, No. 78 bis; 143 - 144, No. 88 bis; Toncheva, 1970,
зм ос в Одесос
(11-1 в. пр. Хр.), с
356 - 358, figs. 5 - 6). Това трябва и да е истинското време на
някои по-късни неговия градеж и съществуване в първоначалния си вид. Ос­
преправки вен тази сграда с определено религиозен характер, около нея
- на същата наклонена, тераса са открити и няколко посвети-
телни ями (т.нар. ботроси) от по-ранна епоха, свързани също
74 с древни религиозни ритуали, в които са открити фрагменти
от антична вносна и местна керамика, както и някои дребни
предмети от метал и кост. Това според Г. Тончева означава, че
тук се е намирал свещеният район на античния Одесос - т.нар.
теменос. Неудобното за разгръщането на по-голямо строител­
ство място (склон), което може би дори е било извън крепост­
ните стени, обаче не отговаря на такова предположение.
Една интересна и рядка като архитектурен тип сграда от ан­
тичния град с кръгъл план, известна под името толос, може би
също с религиозни функции, бе възстановена теоретически
напоследък. Това стана въз основа на намерен архитекурен
детайл от мрамор, наблизо до пресечката на ул. “Одесос” и ул.
“Св. Климент”. Според примерната възстановка толосът е имал
диаметър 2,5 м, с колонада и вероятно коничен покрив. Час­
тично запазеният надпис на фрагмент от архитрава на толоса
показва, че той е бил издигнат от (или посветен на паметта на)
местния жител Аполодор (Απολλόδωρος) през първата поло­
вина на III в. пр.Хр. Авторите на възстановката имат няколко
предположения за функцията на тази скъпа сграда, изградена
от вносен проконески мрамор. Те смятат, че тя може да е била
монументална гробница или кенотаф (символична гробница),
или че е била посветена на някое божество от пантеона на гра­
да. Тъй като наблизо са открити останките на храм, за който
се смята, че е бил на Великия бог на Одесос (вероятно от рим­
ската епоха), авторите предполагат, че може би именно тук се е
намирал теменосът на града (Бйтуапоу, БЩуапоуа, 1997, 22-33).
Това мение обаче също има нужда от още доказателства по­
ради несигурността както във функциите на толоса, така и в
принадлежността и датата на храма от ул. “Одесос”. Освен това
откритата наблизо голяма засводена гробница от първата по­
ловина на IV в. пр.Хр., за която стана вече дума, подсказва, че
този район също е бил извън крепостна стена. Независимо от
това толосът е важно доказателство за определено малоазий-
ско влияние върху градската архитектура, а и за сериозните
финансови средства, с които разполагали някои от по-видни-
те местни жители. Те очевидно искали техният град да се съ-
измерва с други съвременни центрове на античната култура.
Като цяло обаче известната досега храмова архитектура тук
- като размери и като оформление, показва сравнително по-
скромните възможности на населението, дори и през ранната 75
елинистическа епоха, а това може би отговаря и на неговия
 сравнително по-малък брой.
Останките от друго светилище в околно­
стите на Одесос - това на Херос Карабазмос в
кв. “Галата”, също от II - I в. пр.Хр., дава пред­
става за друг тип храмова архитектура на тра­
ките. То е зидано от малки грубо обработени
камъни с различни размери и е разделено по
надлъжната си ос на две помещения с различ­
на ширина (Мирчев, 1953, 1 - 28).
По-големи и богато оформени сгради е
имало разположени сигурно около градския
площад - агората. Засега не може да се каже
нищо за нейното място, тъй като все още не
са открити останки, които да могат опреде­
лено да се вържат с центъра на обществения
живот в Одесос. Чисто теоретически, едно от
най-удобните и равни места в града са около
Римските терми и особено източно от тях. Там
План на - на ул. “Княз Дондуков”, преди десетина години при разкоп­
т ракийскот о ки (непубликувани) бяха засечени частично останки от много
светилище на
Херос Кара­
голяма сграда със солидни стени, градени от големи каменни
базмос в кв. квадри. Нейните основи стъпваха в дълбочина на по-стар гра­
"Галат а" от деж от елинистически тип. Запазената дължина на откритата
11-1 в. пр. Хр.
(по Мирчев, масивна стена имаше дължина над 10 м, което показва, че тя
1953 г.) едва ли е била от частна сграда. Надстрояването й през рим­
ската епоха по същия или близък на по-ранната елинистиче-
ска сграда план и нейните солидни размери също подсказва
нейното обществено предназначение, но и тя попада извън
предполагаемото трасе на елинистическата крепостна стена.
На агората е имало градски слънчев часовник, издигнат на
висока колона с правоъгълно сечение. Той е изобразен върху
надгробен паметник от IV - III в. пр.Хр. (Тончева, 1961, 233
- 234, обр. 1) и е важно доказателство за интереса към матема­
тиката в града и напредничавия дух на неговите жители.
Най-късно през ранната елинистическа епоха (ако не и
малко по-рано) в Одесос е била построена една много важна
обществена сграда с културен характер - градският театър.
76 Нейното място и начин на градеж през тази епоха не са уста­
новени със сигурност, но съществуването й е доказано в спо­
менатия по-горе надпис от Агатополис (Ахтопол) от втората
половина или началото на IV, или от началото на III в. пр.Хр.
(Velkov, 1994, 105 - 108; Avram, 2000, 17 - 22). Предполага се, че
той е бил разположен на най-високото и удобно място за така­
ва сграда в античния град - в ската пред днешната ул. “Мусала”
(пред хотел “Мусала”). На това място в началото на XX в. е бил
намерен при неизвестни обстоятелства (може би при строи­
телството на хотела) голям мраморен архитектурен детайл от
римската епоха с изображенията на мъжка и женска театрал­
на маска (Minchev, 1994, 55, fig. 1; Минчев, 2005 (2), 12 - 13).
Това недвусмислено говори за наличието на театрална сграда
в близост до това място. Нищо не може да се каже за размери­
те и оформлението на най-ранния театър в Одесос. Възможно
е, както това е било в много антични градове на древна Гър­
ция и Мала Азия, първоначалната конструкция да не е била
от камък, а от дърво, като периодично е била подменяна. При
всички случаи въз основа на открития архитектурен детайл
може да се твърди, че театърът е бил основно реконструиран,
или построен от основи и украсен с проконески мрамор през
II - III в. - времето на втория голям разцвет на града (Минчев,
2005 (2), 13).
Частните сгради от елинистическата епоха, които са разко­
пани отчасти или изцяло в града, на практика не са публи­
кувани. Независимо от това сведенията в кратките съобще­
ния - отчети за проучванията им или някои споменавания в
публикации, дават достатъчно възможности да се съди най-
общо за тяхната архитектура. Това са били обикновено сгради
с предимно квадратен план и неголеми размери, но на повече
етажи - поне два. Този начин на строителство е нормален как­
то за епохата, така и за споменатата вече особена топография
на терена в Одесос - с много стръмнини, прорязани от дъл­
боки дерета. Подобни сгради от IV - III в. пр. Хр. са открити
на ул. Цар Иван Шишман и бул. Приморски, на ул. Презвитер
Козма и др. (непубликувани). Имало е обаче и по-големи сгра­
ди, поне с две помещения на етаж - част от такова жилище
от края на IV—III в. пр.Хр. беше открито например под ранно-
християнската базилика на ул. “Хан Крум” във Варна. Долните
етажи на къщите, много често вкопани отчасти в терена на 77
стръмнините, винаги са били градени от камък - обикнове-
 но от добре обработени малки пра­
воъгълни варовикови квадри с раз­
лични размери. Те са с гладки стени
и свързани без хоросан. В случай, че
външните части на стените са били
в терена, камъните от тази страна
често са оставяни грубо обработени.
Това сутеренно помещение обик­
новено е играело най-често ролята
на склад или зимник, където се по­
ставяли хранителни припаси, вино
в амфори, инструменти и пособия
Глинен ант е­ (като рибарски мрежи), резервни съдове за домакинството и
ф и к с - предна др. п. Подът е бил от трамбувана глина, а ако къщата е вкопана
част на ф а­
садна кере­
в характерния за терена на града мергел, той е добре заравнен
мида, с мъжка и дори загладен. Покривът на сградите е двускатен, покрит с
трагическа характерните два вида древногръцки керемиди - едните са го­
маска от
Одесос (///-// е.
леми, правоъгълни и плоски, с ниски ръбове отстрани, които
пр. Хр.) служели за закрепване на втория вид - дъговидните капаци,
които покривали пространството между тях. Те наподобяват
доста турския тип керемиди, но са значително по-дълги. Част
от тях са изработвани в града, но други са били внасяни от
различни производствени центрове, предимно в Мала Азия
(Синопе). Пак от там, но и от други черноморски градове (Ме-
самбрия) са били доставяни също и декоративни крайни ке­
ремиди и капаци за тях, украсени с различни геометрични и
апотропеични изображения, изработени в релеф (РгевШепоу,
2002, 22). Целта на тяхното поставяне била многостранна. От
една страна, те предпазвали от влизане на влага в дървената
конструкция на покрива, а от друга - се смятало, че страхови­
тите глави на горгони и различни демонични лица предпазват
собственика на къщата от различни зли сили. Не по-малко ва­
жно място имала тяхната естетическа и декоративна функция
- да украсяват края на покривната конструкция и цялостната
фасада на къщите. В Одесос и близките му околности са от­
крити различни като оформление крайни керемиди от ели-
нистическата епоха спалмети (глави на медуза - Горгона, на
78 вакханки и една с мъжка трагическа маска) (Мирчев, 1956, 13,
обр. 67; 17, обр. 119 и непубликувани материали в музея).
 В някои случаи, когато сутеренната част на сградите е из­
лизала над земята или била отворена към дере, тя е имала и
самостоятелен вход - такава е открита на ул. “Черноризец
Храбър”. Понякога (но не винаги) сутеренните помещения са
имали и малки квадратни или правоъгълни прозорчета, най-
често край ъглите на сградата. До втория жилищен етаж (а
там, където е имало и трети - и до него) се стигало или чрез
тясно каменно стълбище, или с дървена стълба, обикновено с
едно-две каменни стъпала в основата за укрепване и стабил­
ност както в елинистическата сграда на ул. “Презвитер Козма”.
Досега в града не са открити изцяло и добре запазени жилищ­
ни части (втори етаж) на къща от елинистическата епоха, но
от останките, намерени на различни места, става ясно, че те са
били градени по същия план и начин или от камъни, или от
кирпичи. Подът между етажите е бил дървен и затова обик­
новено размерите на помещенията не са много големи - на­
пример сутеренът на жилищната сграда на ул. “Черноризец
Храбър”, датирана във II - I в. пр.Хр. и запазена почти само
в основи, е с размери 3,20 на 3,10 м. Той има вход от северо­
изток с ширина 1, 25 м, с каменен праг. Ориентациятана на
тази къща е североизток - югозапад (Минчев, 2002, 19) и като
цяло схемата на нейното изграждане не се различава от тази
на жилищните сгради в Одесос през късната класическа епоха
(Лазаров, Василчин, 1989, 88).
Засега няма проучен по археологически път сигурен град­
ски водопровод в Одесос от елинистическата епоха, макар че в
други антични градове по Западното Черноморие - например
в Аполония (Созопол) има намерени няколко от онова вре­
ме. Те са направени от глинени тръби с различен диаметър
и свързани по различен начин. Един глинен тръбопровод от
широки тръби, свързани с оловни скоби (както в Аполония), е
засечен случайно в м. Планова край Варна. Той е имал посока
северозапад-югоизток и - т.е. към града и може би е бил свър­
зан с каптаж в тази богата на вода местност. Друг водопровод,
но с по-тесни тръби, е открит под нивото на римска улица на
ул. “Хан Крум”, използвана през II - VI в. Той би могъл да бъде
елинистически, ако се съди по местоположението му в стра-
тиграфията на града, но е по-вероятно да е от ранната римска 79
епоха. Направен е от напречно канелирани глинени тръби с
 диаметър 20 - 22 см, свързани със здрав варов разтвор, на­
подобяващ хоросан и има посока северозапад-югоизток. По
всяка вероятност жителите на града да са ползвали - както и
в по-ранните епохи - и естествени извори, зидани кладенци,
а защо не и някои от течащите през деретата на града потоци.
Подобен кладенец с квадратно сечение е проучен край сграда
от късната класическа и ранната елинистическа епоха на ул.
“Цар Иван Шишман”. Той е зидан от добре оформени варови­
кови квадри със средна големина, без спойка. Вътрешните му
размери са 0,40 на 0,40 м и стените му отвътре са много глад­
ки. Общите му размери достигат до 0,70 на 0,70 м. Изкопан е
в пръстта в близост до сградата, като най-долната му част е
издълбана в мергелната скала на първата тераса над стръм­
ния бряг. Намерената в него керамика и главно фрагменти от
амфори доказват използването му през късната класическа и
ранната елинистическа епоха (Лазаров, Василчин, 1990, 120 -
121). Елинистически кладенци, зидани от камък, са открити
на ул. “Цар Калоян” (разкопки на Хр. Кузов).

80
 НЕКРОПОЛИ, ГРОБНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
И НАДГРОБНИ ПАМЕТНИЦИ

Грижата за мъртвите родственици е била една от постоян­

ните дейности във всекидневието на населението на Одесос
независимо от неговия етнически произход. Въпреки че при
разкопките в наши дни и в близкото минало често се попада на
гробни съоръжения, некрополите на града от различните епохи
все още не са проучени задоволително. Причините са две - от
една страна, посочената вече трудност да се правят разкопки на
големи площи в един жив и активен съвременен град, а от друга
- естественото разширяване на застроената площ в античното
селище през вековете поради увеличаването на населението му
особено в периоди на разцвет. При това разширяване по-ран­
ните некрополи били унищожавани при новото строителство,
тъй като се намирали обикновено в близост до крепостните сте­
ни и край основните пътища, влизащи и излизащи от Одесос.
Макар и непълни засега, сведенията, събрани през послед­
ните стотина години проучване, очертават следното разполо­
жение на некрополите на града през IV в. пр.Хр. - I в. сл.Хр.
Един некропол, може би предимно могилен, е имало на изток от
крепостната стена и на североизток - в Морската градина. Той е
бил най-големият, използван главно през VI - IV в. пр.Хр., но и
по-късно, а отчасти и през римската епоха. Вторият ранен некро­
пол е бил разположен по северения бряг на залива и в пясъчна­
та коса, преграждала езерото от морето, до малката река Дерза,
през която езерото се оттичало в морето. Друг - със сигурност
могилен некропол, е имало на север - от двете страни на пътя за
Дионисополис (Балчик), който в началото отговаря приблизи­
телно на съвременния бул. “Княз Борис I” след Икономическия
университет. Отделни могилни гробове, а също и обикновени,
е имало и на северозапад от крепостната стена - в района около
Археологическия музей, както и южно от ул. “Преслав” и около
ул. “Св. Климент”. Каменни гробове с различна форма е имало
81
разположени недалеч от морския бряг - по източните склоно-
 ве около светилището на
Херос Карабазмос, до бул.
“Приморски”. Голяма част
от елинистическия не-
кропол на града изглеж­
да е бил разположена от
двете страни на пътя за
Месамбрия (Несебър) и
Аполония (Созопол) и е бил почти напълно унищожен при раз­
Карта на
некрополите
ширяването на града през римската и късноантичната епоха.
и гробниците Той е продължавал и на югозапад-юг, приблизително от лявата
около Одесос страна покрай бул. “Христо Ботев” и е заемал южните склоно­
през елинис-
т ическата
ве, спускащи се към Корабостроителния завод. Най-крайните
и римскат а гробове (между тях може би някои от най-ранните) са били
епоха (по М. унищожени при строителството на пристанището в началото
Мирчев)
на XX в. (Мирчев, 1958, 569 - 570, обр. 1, Тончева, 1961, 31 - 32 и
проучвания на автора).
В тези некрополи са били използвани едновременно два на­
чина на погребване - чрез трупоизгаряне и чрез трупополагане,
като поради оскъдните проучвания е трудно да се каже кой от
двата е преобладавал през елинистическата епоха. По всяка ве­
роятност във всеки голям градски некропол е имало специално
място, където се правели кладите при трупоизгарянето, освен
когато някои са били извършвани на самото място на погре­
бването. След това останките от кремацията били събирани и
поставяни в погребални урни, понякога специално направени,
а в други случаи са използвани глинени или бронзови съдове
от домакинството. И двата начина са били практикувани както
от гърци, така и от траки, въпреки че при вторите трупоизга­
рянето е по-разпространено. Единственият сигурен способ за
установяване на етническия произход на погребания е наличи­
ето на надгробна могила, което е правено почти изключително
от траките.
В града и близките му околности през елинистическата епо­
ха са използвани различни видове гробни съоръжения, винаги
ориентирани в посока север-юг, с различни отклонения, в зави­
симост от годишното време. Формата и изработката им зависят
82 понякога от “модата” през съответния период, а в други случаи
- от имотното състояние на семейството. Това се отнася естест­
вено и за надгробните паметници, които с течение на вековете
също променят формата и украсата си. В некрополите на Оде-
сос от елинистическата епоха са установени следните видове
гробни съоръжения, използвани в различна степен, а някои и в
различни периоди:
а) Квадратни зидани камери с малки размери (цисти), изра­
ботени от добре обработени варовикови квадри без спойка и
покрити отгоре с голяма, обикновено квадратна плоча. В тях
се откриват предимно погребения чрез трупоизгаряне (крема-
ция), но макар и рядко има и с трупополагане. Кремираните ос­
танки на починалия са поставяни винаги в някаква погребална
урна - глинен или по-рядко бронзов съд, а в тях и главно около
тях са разполагани различни гробни дарове - керамика, лампи,
метални предмети на бита, накити и др. Тези гробни съоръже­
ние са използвани през IV - III в. пр.Хр., а може би малко по-
късно (Шкорпил, 1930 - 1931, 68 - 77, обр. 50; Тончева, 1974, 287
- 289, обр. 1).
б) Правоъгълни гробници, изработени от повече или по-
малко добре обработени варовикови блокове и цели плочи без
спойка, покрити с плосък покрив от няколко каменни плочи
със същата изработка. В някои случаи подът е от трамбувана
глина, а в други - също от каменни плочи. Тези гробници са
използвани само за трупополагане, като гробните дарове - от
същите видове като в цистите - са подреждани около тялото
на починалия, предимно към главата и към краката. Понякога
тялото е било поставяно в дървен ковчег или в специален дър­
вен саркофаг, нерядко украсен с релефни теракоти или костени
апликации. При погребване на траки тези гробници (както и
цистите) са били затрупвани с могилни насипи по характерния
за тях обичай. Използвани са предимно през IV - II в. пр.Хр.
(Тончева, 1974, 287 - 288, табл. II; Савова, 1971, 3 - 4, обр. 1 - 2 и
непубликувани проучвания на автора), а също и по-късно - от­
ново през римската епоха.
в) Засводени зидани гробници от т.нар. македонски тип, из­
градени от малки добре обработени варовикови квадри. При тях
погребенията са обикновено с трупополагане. Известните до­
сега подобни елинистически съоръжения от Одесос и близките
му околности са били също затрупвани с могили от пръст. Те са 83
с различна височина и диаметър и в някои случаи в една моги-
 ла има по два гроба. Понякога за целта са
използвани и естествени могили, в които
гробниците са били вкопани. Гробници­
те имат обикновено почти квадратен или
правоъгълен план, винаги с правоъгълен
вход, обикновено затворен с големи пло­
чи и разположен в средата или в единия
край на южната стена, което е позволява­
ло достъпът до гробницата след погребе­
нието за изпълняване на различни ритуали (помени) от близ­
План на ели- ките и след погребението, а понякога и за вторично погребение.
нистическа
гробница под
Понякога пред входа на тези гробници има изграден в същия
могила край стил по-дълъг или по-къс коридор (дромос), обикновено също
Археологи­ засводен, който при по-голям могилен насип е водел вероятно
ческия музей
(края на IV -III
до края на могилата. Такава е била тракийската гробница в кв.
в. пр. Хр.) “Вл. Варненчик” от III в. пр.Хр. В някои случаи за полагане на
погребания в гробната камера е изграждано специално камен­
но ложе с правоъгълна форма - т.нар. клине. Такава е например
елинистическата гробница открита при строежа на девическа­
та гимназия (сега Археологическия музей). В други случаи е из­
ползван дървен ковчег или саркофаг, понякога с украси от кост
или теракоти. Гробните дарове са били поставяни в саркофага
или край него, но е възможно да има и отделни предмети в ко­
ридора. Откритите досега такива гробници се датират между
края на IV и II в. пр.Хр., но може и да са били използвани и до
малко по-късно. (Мирчев, 1958,571-575, обр. 2 -5 Тончева, 1961,
29 - 32 и непубликувани проучвания).
г) Обикновено погребване чрез трупополагане в правоъгъл­
на яма, със или без дървен ковчег. Малкото гробни дарове са
обикновено край главата или краката, но се поставят поняко­
га и край тялото на погребания. Вероятно над повечето от тях
е имало и издигнат каменен надгробен паметник, но досега от
града няма подобен случай - да е открит цялостният гробен
комплекс заедно с паметника. Тези гробове се датират главно
между III и I в. пр.Хр. (непубликувани), но този начин на пог­
ребване се използва и през цялата античност - до началото на
VII в. сл.Хр.
84 д) Трупополагане в правоъгълна яма, оградено с големи ке­
ремиди или варовикови плочи. Гробните дарове са разположе-
ни около тялото. Датират се в III - II в. пр.
Хр. (Тончева, 1961, 29 - 32)
е) Трупоизгаряне на място, без допъл­
нително гробно съоръжение. То е харак­
терно почти изключително за траките и
в некрополите на града е известно между
IV в. пр.Хр. и средата на I в. сл.Хр. В някои
случаи е било изгаряно само тялото с ня­
кои от гробните дарове, а в други - дървен
саркофаг с тялото и повечето от даровете
(Мирчев, 1947,235 - 24, Минчев, 1978, 103
и непубликувани гробове). Разбира се,
този обичай е бил познат и по-рано, през
архаичната и класическа епоха.
ж) Трупоизгаряне в некропола, като останките от кремаци- Тракйска /
ята - със или без дарове, са поставени в урна и са заравяни на­ менна гробни­
ца сд р о м о се
право в земята (Мирчев, 1958, 570 и цит. лит.). могилата "Вл.
з) Ако интерпретацията на споменатия толос от града като Варненчик"
монументален гробен паметник или кенотаф (символична местност (III
е. пр. Хр.)
гробница) е вярна, то това е друг вид, засега единствено гробно
съоръжение, открито по Черноморието и вътрешността на Тра­
кия (Бюуапоу, Яйгуапоуа, 1997, 22 - 33).
и) Кенотаф - символичен гроб. При смърт на виден човек
надалеч, при което е невъзможно да се пренесе тялото, се прави
символично погребение по някой от описаните начини. Такъв
гроб под могила (края на IV - началото на III в. пр.Хр.) е открит
в околностите на града - недалеч от летището (непубликувани
разкопки на автора). В тези случаи често край могилата се из­
вършва тризна - ритуално ядене и пиене, след което съдовете
се трошат и разхвърлят.
Погребалните обреди в елинистическите некрополи на Оде-
сос на практика не се различават от тези, проучени в другите
древногръцки градове по Българското Черноморие - предимно
в Аполония и Месамбрия. Това се отнася до голяма степен и
до надгробните паметници, използвани за тях, които за съжа­
ление са откривани тукн само случайно, а не при самите гро­
бове. Характерен за античността, особено в по-ранните пери­
оди, е обичаят те да се поставят пред гроба, а не както е сега 85
- зад него. В Одесос тези паметници са изработвани от вносен
 мрамор или от местен варовик. Формата им
се мени през вековете, като идеите за това
идват предимно от континентална Гърция
и Мала Азия. През елинистическата епо­
ха в града са характерни основно три вида
надгробия. Най-обикновеният, който идва
от по-ранните векове, е правоъгълна плоча,
по-рядко с врязан в горния край фронтон
или с рамкирано вдлъбнато поле. Надпи­
сите са на старогръцки, почти изключител­
но на йонийски диалект - с едно несигурно
изключение, когато е на нехарактерния за
М рам орна
Одесос дорийски диалект (Тончева, 1969, 8-
надгробна
плоча на ора­ 9, обр. 6). Обикновено те са къси и съдър­
т ор или поет жат само името или имената на починалия
-участ ник в (починалите), предимно врязани, но може
конкурси от
Одесос (III в. пр. би - по-рядко е имало и изписани с червена
XpJ боя. В древността врязаните надписи също
са били подсилени с боя. Срещат се и пра­
воъгълни надгробни плочи с вдлъбнати по­
лета, където има представени тривиални изображения на по­
чиналия. През елинизма те са характерни предимно за IV - II в.
пр.Хр. (G. Mihailov, 1970, IGB, T, 151-154, Nos. 105- 108; 112, etc.;
Тончева, 1969, 18, обр. 16).
Вторият често срещан вид представлява правоъгълна издъл­
жена плоча, която завършва с триъгълен фронтон в горния край
и акротерии над него. Под фронтона има правоъгълно поле, къ­
дето понякога е бил изписан с червена боя надгробният надпис,
а в други случаи - по-често, той е изписан или врязан под него.
Централно място в плочата заема обикновено вдлъбнатото над-
писно поле. То е правоъгълно, с тънка рамка и в него е оформен
образът на починалия в характерна поза, който много често е
тривиално изработен. Понякога са добавени фигури на негови
близки или прислуга. Най-често срещаните изображения са на
седнали фигури, но има и надгробия с различни жанрови сцени
- мъж храни кучето си, което е подскочило към него, оратор
или поет на градската агора и др. Имало е вероятно и плочи, на
86 които образите са били изписани с разноцветни бои, но досега
няма запазени такива, освен една (по-ранна около средата на IV
в. пр. Хр.)· Тя е имала много сложна и уникална за нашата
страна украса: с релефна палмета над релефен фронтон с
волути и фигури на биещи се петли в оформеното в него
триъгълно поле. На тясно правоъгълно поле и корниза под
него са били изрисувани с боя скачащи делфини и палме-
ти, от които има само следи. Надписът е врязан в полето, а
отдолу плочата завършва с релефен корниз (Minchev, 2003,
276, pi. 3/6). Този тип като цяло също се появява още през
класическата епоха, но се използва широко и през елинис-
тическата - от края на IV до I в. пр.Хр., (G. Mihailov, 1970,
IGB, T, 149 - 151, Nos. 102-103, 106; Тончева, 1969, 17 - 21,
обр. 15 - 17, 22), а и малко по-късно.
Има предположение, че през ранната елинистическа
епоха се явяват и първите надгробни плочи с най-типич­
ната за Одесос през I - III в. сцена на погребално угощение
(coena funebris), което, ако е вярно, е третият, макар и по-
рядко срещан тип надгробни паметници през елинизма.
Най-ранните подобни плочи, открити в града, са от III в.
пр.Хр. (? б. м.). Те са запазени частично, но позволяват да
се възстанови тяхната форма и украса. Явно е, че са били
правоъгълни, с профилиран горен край и вдлъбнато поле
с релефно изображение. На него е представена фигура на
мъж, излегнат на клине, който държи във вдигнатата си
ръка венец. Пред него има седнала на стол жена, а до тях
- трикрака маса със стилизирана храна (Тончева, 1964 (2), 37 Релефна
теракот а на
- 38; Тончева, 1969, 13 - 19, обр. 13, 19). Напоследък обаче бе
алабаст рон -
изказано мнение, че появата на плочите с погребално угощение украса на дър­
в Одесос е едва в началото на II в. сл.Хр., като те следват късное- вен саркофаг
от некропола
линистическата традиция на подобни паметници от Мала Азия
на Одесос (III-II
(Conrad, 2004, 57; 63). Това предположение изглежда по-вероят­ в. пр. Хр.)
но. В по-редки случаи близките на по-бедните жители на Оде­
сос използвали и подръчни материали за надгробен паметник
- като например части от керемиди, за да увековечат името на
скъпия им покойник. На тях те врязвали, може би саморъчно,
само името му (G. Mihailov, 1970, IGB, P, 149, No. 101 ter).
Както вече стана ясно, някои от тези типове надгробни па­
метници освен през елинистическата, макар и с известни про­
мени, продължават да се използват също през римската, а доня­ 87
къде през късноантичната епоха.
 ТЪРГОВИЯ И ЗАНАЯТИ

Като един от най-важните търговски центрове по Западния

бряг на Черно море основното занятие на повечето от неговите
жители е било свързано в една или друга степен с презморска-
та търговия. Тя се извършвала по две линии: износ на земедел­
ски произведения и суровини, както и роби предимно за Мала
Азия и Гърция, и внос на вино, дървено масло, керамика и
различни луксозни стоки. Голяма част от тях се внасяла за
реекспорт във вътрешността на древна Тракия, главно в
североизточната й част, а останалата - за задоволяване
на нуждите на местното население. Особено се засилва
тази дейност през последните десетилетия на IV и III в.
пр.Хр., когато за известно време градът е център на по­
литически събития, свързани с царуването и войните на
Александър Велики и Лизимах и последвалите промени след
смъртта им. Това е период на голям разцвет за града. Не малък
процент от вноса в града през елинистическата епоха се е па­
дал на керамиката, използвана широко във всекидневието, но
Глинен и за по-специални случаи, а също и като гробни дарове.
балсамарий, Между характерните за елинистическата епоха съдове, от­
произведен в
Одесос - от
крити в града, има чернолакови паници, кани, купи, пиксиди,
могилен гроб в рибни блюда, чаши с различни форми - кантароси, киликси,
околност ит е скифоси, някои със стилизирана рисувана украса и др. Особе­
му (краят на
/1/-/// в. пр. Хр.
но интересен е съдът - комбинация от аскос и киликс, покрит
отчасти с черен лак. Той е открит в гроб от втората половина
или края на IV в. пр.Хр. (Иванов, 1956, 88 - 89). Всички вносни
съдове са с различни размери и различно качество на лаково­
то покритие, което е свидетелство за продължителен период
на техния внос - от края на IV до I в. пр.Хр. (Тончева, 1961, 29 -
32, Тончева, 1974, 289 - 290 и непубликувани материали). Към
края на IV- първата половина на III в. пр.Хр. често срещани са
и арибаловидните лекити с мрежест орнамент (Лазаров, 1991,
128, № 58), както и вретеновидните глинени балсамарии с ка­
88 фяви ленти по раменете (Савова, 1971, 3, обр. 2). През III - 1 в.
пр.Хр. на значителен успех сред жителите на града са се рад­
вали полусферичните чаши с релефна, предимно растителна
украса, известни под името мегарски купи (Тончева, 1953, 38-
39, обр. 65 - 67 и непубликувани материали). През III в. пр.Хр.
от о. Хиос били внасяни в Одесос и особен вид съдове - лаги
носи, някои с подпечатани дръжки за гарантиране на ка
чеството на стоката в тях (Лазаров, 1982, 14 и цит. лит.).
Много характерни за Одесос са глинени аскоси с рисува­
на розета от втората половина на IV - III в. пр.Хр. (Ива­
нов, 1956, обр. и непубликувани материали). Немалък
брой от откритите в Одесос глинени статуетки и релефи
(теракоти) са достигнали тук също по търговски път.
Основните износители за пазарите на черноморските
градове и Тракия били големите работилници в редица
малоазийски градове, между които и градът майка на
Одесос - Милет, но също и градове в континентална и
островна Гърция. Това е доказано и за някои от наход­
ките в Одесос (Мирчев, 1956, 2 - 3; Дремсизова-Нелчи-
нова, Тончева, 1971, 8-18).
Голямо място във вноса на града заемали нужните за
всеки дом глинени лампи. В последните десетилетия на
IV и началото на III в. пр.Хр. по традиция от предиш­
ните епохи търговията с тези предмети била почти из­
цяло в ръцете на Атина и други известни керамични
центрове в Атика и това се вижда много ясно в на­
ходките от Одесос. От III в. пр.Хр. нататък и особено
през II - 1 в. пр.Хр. тук доминират произведенията на
наложилите се вече в целия Средиземноморски свят работил­ Ст атует ка
теракот а
ници за лампи в Ефес, Книдос и други малоазийски градове на жена от
(МтсЬеу, 2003, 249). Макар и рядко, до града достигат и лампи одесос (края
чак от Египет (Минчев, 1979, 44 - 45, обр. 1; Минчев, 2002 (2), на М-Ш в . пр.
19 - 22, обр. 1). Част от вноса през ранната елинистическа епо­ Хр.)
ха са били и релефно украсени крайни керемиди - сими и ан-
тефикси, а също и обикновени керемиди, които отчасти били
продавани и за представителни сгради на тракийски династи
във вътрешността на страната (РгевМепоу, 2002, 22; МтсЬеу,
2003, 249; М тсйеу, 2004, 223). Към края на IV - III в. пр.Хр. тук
намерил пазар за своите произведения един майстор на спе­ 89
циални керемиди с големи размери и релефна украса от ме-
 андри - т.нар. зокшпеБ 1 ^ е т о п е 8 . Те са били изработвани в
съседния черноморски град Месамбрия (Несебър) и носят ре­
лефен надпис с неговото име - Антестерий (РгеБМепоу, 2002,
22 и цит. лит.).
Най-голямо място в керамичния внос на Одесос са заема­
ли амфорите, но като съдове, с които е било транспортирано
предимно вино от различни региони на Средиземноморието
и по-малко - дървено масло и други стоки. Освен това те са
използвани за пренасяне на смола за корабостроенето и под­
държане на плавателните съдове, а понякога и за дребна соле­
на риба. В града са открити амфори от почти всички антични
винопроизводителни центрове, като количеството на внесе­
ните от различните региони варира в течение на вековете.
През елинистическата епоха този внос нараства значително.
Няколкостотинте цели и фрагментирани амфори (общо над
600), открити тук, разкриват ясно картината на търговски­
те връзки на Одесос с древните винарски центрове. Тъй като
значителна част от амфорите през тази епоха са били подпе­
чатвани с имената на производители и градски чиновници,
а понякога е означено и мястото на производство, те дават
достатъчно сведения за промените на търговските партньори
на града. Тези печати освен имена често носят и определени
символи на селището или производителя и тяхното поставяне
на дръжките или гърлата на съдовете е гарантирало качество­
то на виното, което съдържали. В началото на елинизма во ­
дещият вносител в града продължава да бъде о. Тасос (днес
в Гърция) - по традиция, започнала още в началото на V в.
пр.Хр. и която продължава до края на II в. сл.Хр. (в агк п 1995,
191 - 1940, Тасоското вино било много популярно в древност­
та, а островът, първоначално населен от траки, по-късно бил
завладян и станал гръцки. На второ място по популярност в
Одесос било виното от тракийския и по-късно гръцки град
Хераклея Понтийска (днес гр. Ерегли в Турция). Неговият
внос също започнал в началото на V в. пр.Хр. и продължил до
ранната елинистическа епоха, като спрял около 250 г. пр.Хр.
Между края на IV и края на II в. пр.Хр. на винарския пазар
в града се намесил също и добре известният южночерномор-
90 ски производител на вино - град Синопе (днес Синоп, в Мала
Азия - Турция). Той обаче заел доста по-малък дял от вноса
на Одесос. През същия период - края на IV - края на
II в. пр.Хр., незначителнио място тук успели да заво­
юват и винарите от гръцките острови Кос и Парос,
чието вино присъствало по-рядко на трапезата на
местните жители. Южнотракийският град Херсонес
се опитал да се намеси в тази остра конкуренция на
два пъти - между 300 и 250 г. пр.Хр. и отново между
200 - 180 г. пр. Хр, но с не особено голям успех. Доста
по-рядко търговците на Одесос получавали и вино от други
Фаянсов съд,
центрове в Гърция. Между тях били амфорите с вино от т.нар. произведен
тип Парменискос (между 220 - 180 г. пр.Хр.) и от малоазийския 8Египет, от
град Книд - в периода около 150 - 100 г. пр.Хр. (Лазаров, 1974, о°о“„™тите
19 - 55; Лазаров, 1977, 1 - 18). Освен че задоволявал нуждите н а О д е с о с-к в .
на своите жители, градът е снабдявал с вино и дървено масло Владиславово
(в по-малки количества) също и траките от района и вътреш­ (III в. пр. Хр.)
ността на страната, което се доказва от амфорите, откривани в
доста малки и по-големи селища на Североизточна Тракия.
Забогатяването на жителите на Одесос личи и от вноса на
много скъпите за времето си египетски фаянсови съдове с
разнообразна форма и украса, а също и на фаян­
сови амулети. Части от няколко съда (между ко­
ито е имало и във форма на слон), както и един
почти цял арибал са открити в града и в тракий­
ска гробница в кв. “Вл. Варненчик”, датирани в
края на IV - III в. пр.Хр. (Тончева, 1972, 103 - 111
Минчев, 2002, 22, обр. 7). Този внос се свързва
от някои изследователи с опита на Птолемеите
- елинистическата македонска династия, управлявала Египет Алабаст рон
след смъртта на Александър Велики, да завоюва позиции и в - съд за бла­
говония от
Черноморието (РаПавса, 1976, 135 - 156). От същия район е алабастър,
била внасяна вероятно и слоновата кост, използвана от мест­ внесен от Еги­
ни майстори за инкрустираните плочки с врязана украса на пет - от гроб
внекропола на
скъпи дървени саркофази (Тончева, 1951, 50 - 54, 57, обр. 96 Одесос (краят
-101; 104). Някои от откритите в града съдове за парфюми с на 1\/-начало-
особена форма от IV - III в. пр.Хр., наречени по материала на т о на III в. пр.
Хр.)
тяхната направа - алабастрони, са изработени може би от еги­
петски алабастър. Те също са били внасяни на местния пазар
от там или от други центрове на Източното Средиземноморие 91
(Шкорпил, 1930 - 1931, 76, обр. 58; Иванов, 1956, 93 и 97, габл
 Ш/З и VII/1-2). За връзките на града
с Египет свидетелства и един графит
(врязан ръкописен надпис) с името на
някой си Хармодий, който гордо отбе­
лязал, че е жител на Одесос ('Αρμόδιός
Όδησιτης). Надписът е датиран в III -
Злат ни обе­
началото на II в. пр.Хр. и е намерен в
ци-дискове с
филигранна храма на египетския бог Мемнон в Абидос (Pedrizet, Lefebre,
украса от гроб 1919,382).
внекропола на
Търговците на Одесос поддържали връзки и с крайбрежие­
Одесос (краят
на IV в. пр. Хр.) то на Сиро-Палестинския регион, традиционен производител
и износител на различни видове стъклени съдчета и накити,
изработени от т.нар финикийско стъкло, както и на скъпи
парфюми. Между края на IV и I в. пр.Хр. в града са били вна­
сяни малки стъклени алабастрони, амфориски, канички, ми­
ниатюрни хидрии, като една част от тях са били изнасяни във
вътрешността на страната. Повечето са били доставяни в този
отдалечен от мястото на производството им регион главно
заради съдържанието им - прочутите със своя силен и екзо­
тичен аромат тежки източни парфюми и парфюмирани масла
(балсами). Те били необходими за тоалета на жените и мъжете
в Одесос, но част от съдчетата достигали дотук именно като
красиви и редки произведения на античното стъкларство
(Минчев, 1980, 111 - 115, табл. I - III).
Предмет на редовен внос са били и някои луксозни златни
накити, открити в доста гробове от некрополите на Одесос и
неговите близки околности. Между тях със сигурност са много
редките дисковидни обеци от края на IV - първата половина
на III в. пр.Хр., богато украсени с филигран и гранулация. Те
били произвеждани изглежда от някой голям център в Мала
Азия в непродължителен период от време. В България те са
намерени само тук, но са изобщо редки като находки и в Сре-
диземноморието (Тончева, 1951, 61, обр. 112; Иванов, 1956, 91
- 92, табл. II/2; Minchev, 1990, 463). В тракийски гроб на младо
момиче край Одесос са намерени великолепните златни обеци
с кръгъл диск и висулка във формата на миниатюрна фигур­
ка на богинята Нике от края на IV - началото на III в. пр. Хр
92 (Савова, 1971, 3 - 7, обр. 6 - 10). Възможно е те да са били по­
ръчани и изработени в някоя прочута златарска работилница
в йонийската част на Мала Азия или по тамо­
шен образец са направени от голям майстор
в града, тъй като богинята държи в ръцете си
тракийски ритон и фиала по тукашния оби­
чай за пиене (МтсЬеу, 1990, 463). По всяка
вероятност малоазийски внос е изключител­
но редкият като изработка златен медалион с релефен бюст на Златни обеци
Ерос от III - II в. пр.Хр. Той е окачен на сложно изплетена от с богинята
на победата
тънки нишки верижка, украсена допълнително с релефни бю­ Нике, от моги-
стове на Артемида и Афродита. Намерен е в тракийски гроб с лен тракийски
трупоизгаряне в източния некропол на Одесос (Мирчев, 1947, гроб в некро-
пола на Одесос
238-240, обр. 1 - 3). Той наред със споменатите обеци с Нике е (краят на
един от най-хубавите примери на елинистическото златарство I{/-началото
не само в България. Немалка част от внасяните в града злат- на III в. пр. Хр.)

ни накити, както и част от производството на местните

златари е било изнасяно за богатите тракийски династи
в днешна Североизточна България и техните приближе­
ни. Най-голям обем на тази двупосочна търговия се пада
на раннния елинизъм - края на IV - III в. пр.Хр.
През елинистическата епоха и най-вече през посоче­
ния период от различни древногръцки производителни
центрове са били доставяни за тукашните домакинства
и скъпи бронзови съдове. Между тях има хидрии, ситу-
ли, кани, черпаци и др., повечето с хубава релефна ук­
раса, които задоволявали и най-изисканите вкусове на
забогателите граждани на Одесос (Шкорпил, 1930 - 1931,
70 - 71, обр. 51-52; Минчев, 1978,103, табл. 1/1). Произхо­
дът на тези скъпи за времето си предмети е трудно да се
установи, но някои от тях са идвали и от Близкия изток
(Минчев, 1978,108). За задгробния живот на част от гър­ Стъклен
амфориск,
ците и траките, както и за някои от богатите траки в околно­
произведен в
стите на града, с кораби от Мала Азия са пристигали понякога Сиро-Палес-
чудесно изработени дървени саркофази. Някои от тях, украсе­ тинския реги­
он - от гроб в
ни с релефни теракоти, след това са служели и като модели на
некропола на
местните производители (Мирчев, 1956, 3 - 5, № 1 - 13). Одесос (11-1 в.
Не на последно място в листата на вносните стоки трябва пр. Хр.)

да поставим и мраморните архитектурни детайли, а вероят­

но и отделни надгробни релефи, както и необработени бло­ 93
кове мрамор за местните работилници. Между тях основно
 място изглежда е заемал прочутият в древността
мрамор от о. Проконес (днес о. Мармара, в Турция),
от който са изработени откритите в града канели-
рани колони и дорийски капители от III в. пр.Хр.
Те са украсявали фасадата на някой местен храм
(Шкорпил, 1930 - 1931, 80 - 81, обр. 63-66). Някои
от надгробните паметници от града подсказват, че е
имало и внос от други райони на древния свят, един
от които би могъл да бъде друг известен център на
мраморни изделия в древността - град Афродисиас
в Мала Азия. Възможно е от традиционните скулп­
турни ателиета на Йония да са били поръчвани и
Злат на огър­ доставяни красиви и скъпи скулптури или релефи за някои от
лица-верижка градските храмове, което в древността е бил въпрос на прес­
с филигранен
медальон от
тиж за местните жители.
некропола на Имало е, разбира се, и по-нетрайни стоки, чиито следи не
Одесос (111-11 в. могат да се открият при археологическите проучвания, но
пр. Хр.)
които също са били сред вносните стоки. Такива са били на­
пример различни текстилни произведения, скъпа дървесина
и изработени от нея предмети, редки бои като пур­
пур, екзотични хранителни стоки и подправки и др.
Снабдяването с тях е ставало предимно от Източно­
то Средиземноморие и без съмнение през елинис-
тическата епоха Одесос е бил едно от местата, къде-
то тези стоки са достигали и разпространявани във
вътрешността. Същото се отнася и за някои цветни
метали - мед, олово, необходими за производството
на бронзови и оловни изделия, както и злато и сребро
за накити и монетосечене. Същевременно градът е
поддържал оживени двустранни търговски отноше­
Медальонът ния и с тракийските племенни обединения от вътрешността
на огърлица­ на региона и страната. Негови бронзови и сребърни монети
т а с фили­
са откривани в големи градски центрове (при с. Свещари, Раз­
гранна украса
и релефен градско, в Кабиле край Ямбол), и в по-малки селища не само в
бюст на Ерос Североизточна, но и в Южна Тракия, а също и сред смесеното
(111-11 в. пр. Хр.)
гетско и скитско население на север от р. Дунав (Oppermann,
2004, 242 - 243; Preda, 1998, 89 - 90), а също и в Молдова. Ос­
94 вен от земеделските земи в извънградската си територия той
доставял от тях допълнителни зърнени и други храни, месо,
дървен материал, кожи, восък, мед, растителни влакна,
вълна и други суровини от тракийските производители.
Вероятно по-голямата част от тях отивала от своя страна
за задоволяване на вечно търсещите пазари на Гърция,
Мала Азия и Средиземноморието.
Все пак жителите на Одесос не разчитали само на тър­
говията за задоволяване на своите нужди от различни
стоки на бита и изкуството. Още твърде отрано те започ­
нали собствено производство на много от необходимите
им във всекидневието предмети на бита. Това е продъл­ Глинена ам­
жило и през елинистическата епоха, макар че сигурните данни фора, произве­
дена в Одесос
за това не са твърде много. Основно място заемало, разбира
- местна
се, производството на керамични изделия от различен вид. имитация на
Изработвани били от глина някои характерни гръцки съдове гръцки обрзец,
от могилен
за бита като хидрии, алабастрони, амфори (но с плоско дъно!)
тракийски
аскоси, както и различни гърнета, купи, кратеровидни съдове, гроб в окол­
паници и кани с различни размери, чашки и др. (Шкорпил, ностите на
града - кв. Гола­
1930 - 1931, 77, Тончева, 1961, 29 - 32, Тончева, 1974, 300 - 301;
та (краят на
Минчев, 1975, 137 и непубликувани материали от Варненския IV-началот о
музей). Интересен е фактът, че при разкопките около тракий­ на III в. пр. Хр.)

ското светилище на Херос Карабазмос съотношението

на произведената в града керамика и вносната е 2:1
(Тончева, 1974, 300). Това подсказва ясно значение­
то на местното керамично производство в бита на
неговите жители, като, разбира се, една немалка част
от него е отивала и при съседното тракийско население.
През елинистическа епоха (края на IV - III в. пр.Хр.) за
нуждите на всекидневието и погребалните обреди тук са
били изработвани глинени балсамарии по вносни образци,
като са използвани специални калъпи (Георгиева, 1992, 75 - Глинен черно-
лаков скифос
76). През късния елинизъм в града са били произвеждани и
със стилизи­
имитации на т.нар. мегарски чаши, което е доказано от един рана рисувана
малък фрагмент от калъп (Минчев, 1983, 14), но е възможно украса от
некропола на
в тази работилница да са правени и други съдове. Значител­
Одесос (краят
на част от съдовете, дело на грънчарите от Одесос, повтарят на 1\/-началото
или имитират до голяма степен вносните гръцки изделия, но на III в. пр. Хр.)

има и местни керамични форми. Качеството на лаковото им

покритие, разбира се, е различно, но като цяло те са здрави, 95
добре изработени и изпечени.
 Тракийското население в града от своя стра­
на е имало нужда за най-обикновени нужди в
домакинството си от типичната за тях по-груба
керамика, с която били свикнали, често рабо­
тена на ръка, но също и на грънчарско колело.
Това са гърнета за готвене, чаши със или без
дръжка, купи, паници, и др.п. Те имат сиво-ка­
фяв цвят и грубо загладена повъхност, поняко­
га с релефна украса от прищипани ленти. Тази
керамика продължава една по-ранна традиция
в града - още от архаичната епоха (Тончева,
1967, 172 - 173; Тончева, 1974, 300 - 301), коя­
то изглежда изчезва до голяма степен между
средата на IV в. пр.Хр. и средата на III в. пр.Хр.
Релефна
теракота Възможно е в по-ранния етап от живота на града и част от
на богинята гръцкото население да е ползвало подобни съдове за домакин­
на победата ски нужди. За нуждите на строителството в града се правели
Н и к е - украса
на дървен и кирпичи (Лазаров, 1989, 140), но е съществувало навярно и
саркофаг от местно производство на керемиди.
некропола на
Освен керамични работилници за съдове за бита в града е
Одесос (111-11 в.
пр. Хр.) имало и такива, които се занимавали с по-специално произ­
водство. Това са били коропластните ателиета, които изработ­
вали за всекидневните и религиозните нужди на населението
(тук и в околностите му) на различни теракоти.
Тези статуйки с различни размери (някои до 40 см
височина) и полустатуарни релефни изображения
били много популярни в античния свят и тази
мода била донесена от преселниците още при съз­
даването на града. За местното производство били
използвани понякога модели или калъпи, внасяни
от други - по-известни работилници на теракоти
в Мала Азия и Гърция, но имало също и ориги­
нални местни изделия. Едно от доказателствата за
Тракийски съд това е фрагмент от калъп от местна глина за производство на
от Одесос (IV
женска фигура (може би Афродита), от който е запазена само
- Ill в. пр. Хр.)
частта за главата (Дремсизова-Нелчинова, Тончева, 1971, 68,
№ 89-90) През елинистическата епоха това производство се
96 разширява и най-големият брой такива изделия, и то твърде
разнообразни като сюжети, размери и форми се датират глав-
но към III - II в. пр.Хр. Смята се, че една от работилниците за
теракоти от елинистическата епоха се е намирала в Морската
градина, срещу началото на ул. “Братя Миладинови”. На това
място са открити десетки цели и фрагментирани теракоти с
различни изображения, някои от които носят следи от силно
обгаряне или са деформирани при изпичането им. Между тях
има полустатуарни фигури на Ерос - в мъжки и женски вари­
ант, понякога с алабастрон в ръка и на танцьорка. Има също
глави и бюстове от женски фигури, на млад сатир и вакханки
(менади), релефи на алабастрони и ситула, на гълъби, венци,
дребни глинени розети и една миниатюрна маска на стар сатир
- един от постоянните спътници на бог Дионис. Не са открити
обаче калъпи за производството им и това може да е било сме­
тището на производителя. Работилницата не е датирана със
сигурност, като откривателят й я отнася към късния елинизъм
(Мирчев, 1956, 8 - 11, № 37 - 55). В по-късна публикация някои
от откритите теракоти са датирани в IV в. пр.Хр., а други - къв
III в. пр.Хр. (Дремсизова-Нелчинова, Тончева, 1971, 47, № 49
и 45, № 45). Доста голямо е било местното производството
на релефни теракотни фигури за украса на дървени саркофа­
зи, повлияни от малоазийски образци. Те включват предим­
но лица, тясно освързани с култа към Дионис и от неговия
тиас - самият бог, Дионис с Ариадна, танцуващи и свирещи
на различни инструменти сатири и менади, украси за венци
(Мирчев, 1956, 5 - 7, № 14 - 21). Отделни теракоти, откривани
в града, представят различни жанрови фигури - мъже и жени,
божества и полубожества, детски играчки - петле, гълъби,
прасе и др. Повечето се отнасят към ранната елинистическа
епоха, но има и по-късни (Мирчев, 1956, 7 - 8, 11 - 18). Една
особена група, характерна само за Одесос, са статуарните из­
ображения на Великия бог на града. Те са с различни размери,
като най-голямата би трябвало да е около 35 см висока. Те ко­
пират в умален вид статуята на божеството в местния храм.
Датират се към края на IV - II в. пр.Хр. (Тончева, 1952, 83 - 85,
обр. 40-43). Местното производство на теракоти е продължи­
ло вероятно и по-късно, но сериозните проблеми в града по
времето на Буребиста около средата на I в. пр.Хр., вероятно са
го прекъснали за известно време. 97
Сред по-обикновените керамични изделия за бита, откри-
 ти и изработени в Одесос през 1У-1 в. пр.Хр., трябва да
се споменат и големите кюпове за вода и зърнени
храни (питоси), дебелостенни мортарии за счупване
и стриване на храни, тежести за стан и за рибарски
мрежи, подставки за съдове, глинени свирки и др.
Нуждите на населението от различни метални
изделия и съдове особено в сезоните, когато поради
лошото време в Черноморския басейн корабопла­
ването и търговията спирали, били задоволявани от
Глинен
аскос със съществувалите тук работилници. Те се занимавали както с
ст илизирана металообработване - главно на бронз и олово, но също и с
рисувана укра­
железарство и ковачество. Останки от глинена ковашка пещ
са, произведен
вероятно в със слабо овална форма, обрамчена с извисен около 15 см ръб
Одесос (краят и диаметър около 90 см, бяха разкопани на ул. “Сан Стефано”
на 1]/-начало-
- под ресторант “Океан” (непубликувана, разкопки на М. Ла­
т о на III в. пр.
Хр.)
заров). Към нея имаше прикрепено изработено също от гли­
на сопло (тръба) за подаване на въздух от мях. То бе цилин­
дрично, със стеснен и заоблен долен край, откъдето е излизал
под по-голямо налягане въздухът за подгряване на въглените
и метала. Максималната му запазена дължина е към 30 см, а
диаметърът - 10-14 см. Глината на пещта и върха на соплото
бяха силно обгорели, а в нея се откриха въглени. Тя се датира
може би към втората половина на IV в. пр.Хр. Това заедно с
откриваните често в града железни крици (стопилки от же­
лязо) доказва производството и обработката на този метал
твърде отрано.
Оловото също е било обработвано през елинистическата
епоха за направа на различни дребни предмети за бита и рели­
гията на местните жители и съседните племена. Те се откриват
понякога в града и дават известна представа за това производ­
ство. Има малки пирамидални тежести за въдица, кръгли пре­
шлени за вретено, от олово са правени и скоби за скрепване на
счупени по-ценни или по-големи съдове като питоси, какъвто
е открит на ул. “Преслав”. Изработвани са били обаче и бук-
рании - дребни и плоски вотивни глави на бикове с релефни
детайли, които били посвещавани на Дионис в неговия храм
или в домашните светилища - култови двойни брадвички,
98 посветени на Зевс (непубликувани) и др. Една миниатюрна
статуетка на Великия бог на Одесос, която повтаря неговата
храмова статуя, също е била направена в местна работилни­
ца, макар че е намерена в тракийско селище на около 35 км
северно от града. Тя е изработена в двоен калъп, което говори
за направа на по-голям брой такива фигурки, вероятно про­
давани в храма на божеството. Датира се в III - II в. пр.Хр.
(Минчев, 2003, 138-144). Откриваните в някои гробове от IV
- III в. пр.Хр. погребални венци от оловни обръчи с бронзови
позлатени листа и глинени украси също са бли изработвани
тук (МтсЬеу, 2003, 253 и цит. лит). Напълно е възможно също
през тази епоха в Одесос да са били отливани (но може би и
по-рано) и различни видове оловни щокове за корабни котви,
особено като се има предвид, че за известно време в неговото
пристанище в началото на III в. пр.Хр. е била закотвена голя­
мата флота на Плейстарх, която едва ли е тръгнала недобре
оборудвана. Откритите в Разградско части от оловни кюлчета,
съхранявани във Варненския музей, са произведени в оловни
мини в Испания (непубликувани). Те се отнасят към късна­
та елинистическа епоха - I в. пр.Хр. и може да са достигнали
до този район само през пристанището на най-близкия град
- Одесос (непубликувани).
Бронзолеярството също е било доста развито, въпреки че
досега не са намерени останки от работилница. За това сви­
детелстват някои дребни предмети на култа, за бита и украса,
открити в Одесос - бронзови халки с гранули от т. нар. тра­
кийски тип, дребни бронзови фигурки, въдици, фибули с ха­
рактерна за траките форма и др. (Тончева, 1956, 54 - 55, табл.
I - II; М тсЬеу, 2003, 253). Тук са били изчуквани от бронзов
лист и различни съдове за дома, както и специални погребал­
ни урни с капак (Тончева, 1974, 288, табл. У11/7). Съвсем ес­
тествено е, че е имало производство и на други накити - грив­
ни, пръстени, погребални венци от бронз.
Естествено е, че корабостроенето, лодкостроенето и ре­
монтът на плавателни съдове е бил един от занаятите, прак­
тикувани в широка степен от местните дърводелци, а сигур­
но е имало и специализирани за това майстори. В тукашните
работилници са били изработвани, разбира се, и мебели за
дома, различни дървени предмети - сандъци, вретена, хурки,
тоалетни съдчета и сандъчета и др. Дървени ковчези от бук и 99
саркофази също са били сред изделията на местните майстори
 (Иванов, 1956, 95 - 99).
Занаятчии в Одесос изработвали от кост игли за шев
и за коса, малки вретена и тоалетни съдчета, обковки за
украса на мебели и саркофази и др. Най-добрите от тях
врязвали върху плочки различни сцени и дори портрет­
ни изображения. Няколко изключително красиви об­
разци на такава резба върху кост са открити в тракий­
ски гробове край Одесос - в кв. Талата” и м. Акчилар.
Между тях има две сцени с Дионис и членове на свитата
Обеца-диск с му, както и два портрета на погребаната млада жена, а също
филигранна
украса от
и крилати гении на смъртта или ероси (Тончева, 1950, 49 - 57,
могилен т ра­ обр. 95 - 101).
кийски гроб в Голяма част от нуждите на женската част от населението на
околностите
на Одесос
Одесос от красиви накити са били изпълнявани от местните
- кв. "Галата" златари, особено през елинистическата епоха, когато градът
(началото на забогатял. Те използвали всички известни дотогава ювелирни
III в. пр. Хр.)
техники: изчукване върху матрица и на ръка, леене в калъп по
восъчен модел, изтегляне на филигранни нишки и оформяне­
то им в различни орнаменти, гранулация. Докато част от тях­
ната продукция следвала утвърдени антични
модели, в други случаи те използвали и свои
идеи. Сред произведенията им има златни
пръстени - обикновени и с релефна украса,
кръгли обеци, завършващи с лъвски глави и
с форма на дискове, украсени с филигран, пи­
рамидални висулки, огърлици от сферични
Злат ни обеци топчета с пандантиви - волска глава и др. (Минчев, 1975, 137
слъвски глави - 138, табл. Ill; Minchev, 1990 463 - 464; Tonkova, 1997, 86). По
от некропола
всяка вероятност тук са били изработвани и специални злат­
на Одесос
(краят на IV ни украси за конска амуниция на богатите тракийски династи
- началот о на и техни приближени в региона. Те са били правени по поръчка
III в. пр. Хр.)
и включвали разнообразни по форма апликации, начелници и
наносници и др. (Mintschev, 1983, 310 - 323).
Един от най-разпространените занаяти бил каменоделство-
то. Освен квадри и архитектурни детайли (колони и капители,
архитрави и др.) за строителство на сгради от местен варо­
вик те изработвали някои от тях и от вносен мрамор. Част от
100 тяхната дейност била и направата на надгробни паметници, а
най-добрите правели и скулптури и релефи. Известни са ня-
колко десетки различни каменни паметници от различно
естество, които са изработен в града през елинистическа-
та епоха (МтсЬеу, 2003, 253 - 254 и цит. лит). Те са с раз­
лично качество и отговарят на различните възможности
на каменоделците. Повечето от тях обаче са били грамот­
ни, понеже по надгробните паметници рядко се срещат
недобре оформени надписи.
Към занятията, с които се занимавали на някои от
местните жители, трябва да се добавят земеделието и ско-
товъдството, за които били използвани земите в околно­
стите на града и, разбира се, морският и речният рибо­
лов. Много от местните жители ловували в гъстите гори
край града и в Лонгоза край Панисос (р. Камчия). Сред
домашните занятия са били, естествено, преденето и тъ ­
кането (открити са много прешлени за вретено и тежести
за стан), приготвянето на хляб и др. Имало е също учите­
ли, сарафи, юристи, посредници за различни случаи, ам­ Златна
пирамидал­
булантни търговци, пекари, синоги и други.
на висулкас
Едва ли това е пълната картина на търговията и производ­ филигранна
ството в града, но все пак тя покрива до голяма степен целия украса от гроб
в некропола на
широк спектър от дейности в елинистическия Одесос, какви-
Одесос (краят
то срещаме във всички големи градове на древногръцката ди- на IV-н ачало-
аспора. т о на III в. пр.
Хр.)

101
 ИЗКУСТВО И КУЛТУРА

Елинизмът е важен период в разпространението на елинския

начин на живот и древногръцкия език на огромна територия от
познатия тогава свят. Същевременно през тази епоха има от­
ново голям разцвет на изкуството и културата, като се явяват
нови тенденции в скулптурата, живописта, театъра, поезията.
Пред нови предизвикателства били поставени керамици, ху­
дожници и скулптори, тъй като запознанството на Александро-
вите войски с далечни страни и народи ги докоснало до нови
религии, нова стилистика в изкуството и своеобразна орнамен-
тика. Някои от тях били възприети изцяло, други - адаптирани
съобразно вкусовете на елинската традиция или на местното
население. Така се оформили новите идеи и стилове в култур­
ния кръг на елинистическия свят.
Повече или по-малко това се усеща и в някои от находките
от онова време в Одесос. Духовният живот на неговите жители,
особено в добри за тях периоди, се свързвал в голяма степен със
стремежа изкуството и културата тук да не изостават от общите
тенденции на тогавашния античен
свят. Твърде малко са елинистиче-
ските паметници на изкуството в
града, достигнали до нас. Все пак
една подставка за статуя, датирана
в IV в. пр.Хр., вероятно от негови­
те последни десетилетия доказва,
че той е бил украсен и с монумен­
тални скулптури, и то изработени
М рам орна
подставка от бронз. На подставката е врязано името на непознат от ан­
на бронзова тичните извори скулптор, който не е изключено да е местен жи­
скулптурна
тел. Името му е гръцко - Хекатодор, син на Зопир ( 'Екатоборос;
група от
Одесос (III в. пр. ZoKupoi)). Няма съмнение, че той бил доста известен за вре­
Хр.) мето си, тъй като гордо е написал думата “направи” (т.е. тази
скулптура), преди да постави своето име на мраморния цокъл
102 (Miahilov, 1970, IGB, P, 134 - 135, No. 74). За съжаление нищо не
 Надпис на
скулптора
върху м ра­
морнат а
подставка:
Хекат одорос
син на Зопирос

може да се каже за творбата му, освен че е скулптурна компо­

зиция от три фигури - две на възрастни хора и една по-дребна.
Подставката е намерена недалеч от черквата “Св. Богородица”
на ул. “Хан Крум” и нейните солидни размери - дължина около
2 м и ширина почти 1 м, показват, че тя е красяла градския пло­
щад или някакво друго обширно архитектурно пространство в
Одесос. Към края на IV - III в. е отнесена и една малка мраморна
главичка на усмихнато дете, за която се смята, че е повлияна от
школата на прочутия древногръцки скулптор Праксител. Тъй
като това е портретна глава, няма съмнение, че е изработена в
града от местен майстор (Тончева, 1969, 12, обр. 9).
Няколко теракоти - една цяла и две фрагментирани (запа­
зени са само главите), както и споменатата миниатюрна оловна
статуетка, а така също и една малка серия от възпоменателни
сребърни монети на града, сечени по специален случай, ни да­
ват добра представа за една знаменита за местното население
скулптура, която е красяла един от най-важните градски храмо­
ве (Герасимов, 1951,61 - 65; Тончева, 1952, 83 - 91; Минчев, 2003,
138 - 144). Става дума за статуята на Великия бог на Одесос, чи-
ито подробности на изработката личат най-добре върху една
серия сребърни тетрадрахми от началото на II в. пр.Хр. Вели­
чествената фигура на бога е представена права, с дълга надип­
лена дреха - химатион. Той държи рог на изобилието, прикре-
пян към тялото му с лявата ръка, а в изнесената напред дясна
ръка има патера или фиала - съдове, използвани при религи­
озни обреди за възлияние на олтара. Главата е с къса къдрава
брада, също късата и къдрава коса е пристегната с лента (т. нар.
тения). Статуята излъчва мощ и величие, но същевременно ме­
кота и благосклонност, така необходими за един могъщ покро­
вител на града. Въпреки че монетите с нейното изображение
са от началото на II в. пр.Хр., изработката на скулптурата е със
сигурност по-ранна. Тя може да се отнесе поне към началото на
103
III в. пр.Хр., когато са датирани някои от теракотите, а е изка-
 зано и мнението, че е от първата половина на IV в. пр.Хр.,
и носи влиянието на известния древногръцки скулптор
Мирон (Тончева, 1967, 9 - 11; Дремсизова-Нелчинова,
Тончева, 1971, 63, 77-78). Нейната популярност е била
причина за изработването на дребни копия от глина
и олово (а може би и от бронз), които били предла­
гани във или около храма на неговите почитатели от
града и региона. Оловна статуетка на божеството е
намерена в тракийско селище край с. Рогачево, Добри­
чко (Минчев, 2003, 138 - 144). За качеството на скулп­
турното изкуство в Одесос през късния елинизъм (II
- 1 в. пр.Хр.?) хубав пример дава малката статуя на Пан
■ един от постоянните спътници на бога на виното и ве­
селието Дионис. Това полубожество, изобразявано винаги
като получовек, полукозел, въпреки своя неоспоримо див
и разюздан характер е изобразено с доста омекотени черти
Ст ат ует ка- на лицето и фигурата и според някои автори може да се доло­
теракот а на ви влияние на големия скулптор от втората половина на IV в.
акт ьор-роб
от гроб в
пр.Хр. Скопас и на Пергамската школа (Тончева, 1967, 24 - 25,
некропола на обр. 31). Скулптурата е всъщност архитектурен детайл - тя има
Одесос (краят правоъгълен отстъп на гърба си и е била вградена в храма на
на IV в. пр. Хр.)
бог Дионис или в друга обществена сграда. Този начин на при­
крепване е по-характерен предимно за по-късно време и не е
изключено тази статуя да е от ранната римска епоха.
От една малка емисия на бронзови монети, сечени в Одесос
през II в. пр.Хр. - началото на I в. пр.Хр. (може би към неговия
край: 115/105-72/71 г. пр.Хр.), научаваме и за един недостигнал
до нас монументален паметник от късната елинистическа епо­
ха. Тези монети и най-вече изображението на аверса им са ос­
танали досега без вниманието, което заслужават. На монетата е
изобразена конна статуя, издигната на висока канелирана коло­
на с огромен коринтски капител, върху който е стъпила. Конят
е като че ли с вдигнати предни крака, а конникът е с развяваща
се хламида (?). Паметникът е изобразен на заден план като фон
на централното изображение върху монетата - полулегнал ре­
чен бог на Одесос с рог на изобилието, и затова не личат много
детайли (Герасимов, 1960, 63, № 4, табл. 11/2; Топалов, 1999, 308-
104 309, № 44). Поради това е и трудно да се определи дали това е
същата конна фигура, изобразена върху други бронзови монети
на Одесос от края на II - началото на I в. пр.Хр. (Топалов, 1999,
310 - 313, № 46 - 50), но все пак има разлика - при втората конят
е със сигурност с вдигнат преден ляв крак. Изказаните пред­
положения, че става дума за конна статуя на Великия бог на
Одесос (Топалов, 1999, 249), ми се струват спекулативни - няма
причина за поставяне върху една монета едновременно на две
различни изображения на едно и също божество. Не са познати
такива примери върху монети от предримската епоха в гръцки
градове. Едва ли такъв импозантен паметник би бил издигнат
и на заслужил местен гражданин или чужденец. Най-възможен
изглежда вариантът, че тази статуя е поставена в чест на някой
владетел с особени заслуги за града. В този смисъл единстве­
ният, за когото има данни, че е пребивавал по-дълго в региона,
а почти сигурно и в Одесос, като го е използвал за своя база, е
Лизимах. Като допълнително свидетелство за това може да се
посочи действително големият разцвет на града в края на IV
и първите десетилетия на III в. пр.Хр., когато тук са открити
най-много богати гробове с ценни златни накити. Поръчване­
то, изработката и поставянето на целия монументален за вре­
мето си паметник несъмнено е струвало огромни средства, ко­
ито може да си позволи само един богат град, какъвто е Одесос
точно при Лизимах. Естествено, това е само предположение, за
което няма истински доказателства, още повече че против тази
хипотеза стои дългият период между неговото управление и
отсичането на монетите - почти двеста години. Това е твърде
дълго време за запазването на паметник на един владетел, кой­
то все пак е погазил традиционното демократично управление
на града. Доста по-вероятен според мен е вариантът това да е
статуя, издигната в чест на знаменития съюзник и приятел на
Одесос, понтийския цар Митридат VI Евпатор (121/120 - 63 г.
пр.Хр.). Особено близките връзки на града с този владетел са
отбелязани отдавна, включително и със специално отсечените
сребърни тетрадрахми от Александров тип с негови портрет­
ни черти. Те са отнесени напоследък към 115/105-72/71 г. пр.Хр.
(Топалов, 1999, 216 - 218, № 1 - 5 и цит. лит.) и следователно от­
говарят най-общо на същия период от време (ако датировката
на двете емисии е верна). Самата фигура на конника - в скок,
отговаря добре на стремежа на понтийския владетел да отблъс­ 105
не римската експанзия на Балканите, в което той е бил активно
 подпомаган от града. Към този извод
насочва донякъде и необичайната
подставка на статуята - огромният
коринтски капител, който подсказва
една по-късна дата от времето на Ли-
Бронзова зимах. В такъв случай портретните глави на Митридат върху
монет а на тетрадрахмите от Одесос биха могли да не са от неговата веро­
Одесос с мъж­
ка и женска ятна статуя от града, пазена сега в Лувъра (според хипотезата
глави и конен на С. Райнах), а по-скоро от тази на конната му статуя тук. Тази
пам ет ник на
първична хипотеза, която предлагам тук, е трудна за доказване,
колона (края
на I/-начало­ но все пак е добре да се потърсят и други аргументи в тази на­
т о на I в. пр. сока. При всички случаи голямата конна статуя върху колона
Хр.) в града е факт, който заслужава да се отбележи. Тя представя
късноелинистическото изкуството в Одесос в нова светлина.
Възможност за издигане на такъв паметник може да има само
град с традиции в скулптурата и архитектурата, както и с висо­
ки естетически критерии. Не бива да се забравя и финансовата
страна на въпроса - той е струвал със сигурност голяма за вре­
мето си сума, част от която може би е дал самия цар Митридат.
Паметникът е бил издигнат най-вероятно на градската агора,
пред най-важните обществени сгради - мястото, където се съ­
бирала всекидневно голяма част от местното население и е до­
минирал над съседните сгради.
Най-хубавото произведение на елинистическата скулптура,
открито в Одесос, е изключително изящната малка статуарна
група на Адонис и Афродита. Адонис - бог на вегетацията, на
постоянно умиращата и възраждаща се природа, е представен
интимно облегнат на Афродита, която (както и богинята на
подземния свят Персефона) била влюбена в него. Изработените
от фин, станал при полирането почти полупрозрачен, мрамор
фигури на голия Адонис и обърналата се към него с нежност
Афродита излъчват спокойствие и любов. Отношенията между
двете божества са подчертани и от кацналия между раменете
им малък Ерос с разперени крилца. Меките, преливащи линии
на телата и драпериите по дрехата при Афродита са предадени
изключително майсторски. Скулптурната група е датирана към
I в. пр.Хр. и без съмнение е дело на голям скулптор, може би от
106 неоатическата школа (Тончева, 1967, 27-33, обр. 35 и цит. лит.).
Вече бе споменато, че в края на XIX в. С. Райнах смята, че
принадлежи и към украсата на късноелинис-
тическия Одесос на една известна статуя на
Митридат VI Евпатор (121/120 - 63 г. пр.Хр.),
владетел на Понтийското царство, но това е
трудно доказуемо. Изказано е и мнението (Тон­
чева, 1967, 235 - 26 и цит. лит.), че главата на
тази скулптура е послужила за образец при от­
сичането на сребърните тетрадрахми на града
от първите десетилетия на I в. пр.Хр. с негови
портретни черти (Price, 1991, 194 - 196; Топа­
лов, 1999, 221 - 226), което все пак е известно
свидетелство в тази насока.
В града са работели и каменоделски ателие­
та, вероятно специализирани в изработката на
различни релефи и надписи както с обществен,
така и с жанров, или с религиозен характер. Те
са направени предимно от мрамор, макар че от
по-ранната епоха има и от обикновен местен
или черупчест варовик (Тончева, 1967,6-7, обр.
3). В раздела за погребалните обичаи на жите­
лите на Одесос към отвъдния живот бе разгледано развитието М рам орна
и оформлението на надгробните плочи и затова тук няма да се ст ат уарна
група на А до­
спирам на тях. Само ще припомня, че като сюжети и оформле­ нис и Афроди­
ние, а до голяма степен и като качество на изпълнението откри­ та от Одесос
тите тук паметници от този вид не се различават от изработе­ (I в. пр. Хр.)

ните през същата епоха в останалия античен свят. Трябва да се

добави обаче, че в града са правени и монументални релефи,
които може би са красяли някои обществени сгради и храмо­
ве. Доказателство за това е един фрагмент от дебела плоча, на­
мерен край черквата “Св. Атанас” (непубликуван), на който са
запазени части от две релефни мъжки фигури, облечени в къси
хитони - едната права, а другата приклекнала. Доброто моде­
лиране на фигурите и диплите на дрехите насочва към ранната
елинистическа епоха като дата на изработката на релефа, но не
дават възможност за тълкуване на сюжета му.
През елинистическата епоха в града са изработвани и доста
паметници от друг вид произведения на античната пластика.
Това са оброчните релефи, от които за съжаление са запазени 107
малко на брой. Те се отнасят предимно към II - 1 в. пр. Хр - т.е.
 към късния елинизъм, и носят всички характерни черти на ан­
тичното изкуство през този период. Едни от най-ранните ре­
лефи са посветени на Диоскурите. Те са изобразявани като две
конни фигури в галоп, с т.нар. фригийски (тракийски) конични
шапки на главите, а пред тях има и фигура на техен почитател
(адорант). Един фрагмент от оброчна плоча е отнесен към IV
- III в. пр.Хр., а друга, доста повредена - към II - 1 в. пр.Хр. (Тон­
чева, 1969, 19, обр. 16 и 24, обр. 30). Към този период би тряб­
вало да се датира и една неотдавна открита плоча със същото
изображение, но без надпис (непубликувана). Меките линии на
представените на нея фигури на конници и адорант напомнят
късноелинистическите тенденции в изкуството.
От скулптор в града са били изработени очевидно и три фраг­
ментирани оброчни релефа, изработени от мрамор и с доста
големи размери, които са достигнали до нас твърде повредени.
Те са намерени в останките на друго светилище, посветено на
Херос Карабазмос, в околностите на Одесос - в малко тракий­
ско селище край кв. “Галата”, където едва ли е имало такива до­
бри творци. На плочите Богът-конник е изобразен с островърха
(фригийска?) шапка и развята хламида, ловуващ в гората в буен
галоп, а пред него има дърво с увита около него змия. Релефите
са датирани засега към края на IV - началото на III в. пр.Хр.
(Тончева, 1967, 13 - 15, обр. 10 - 12), но тази дата има нужда от
уточняване. Като се има предвид, че появата на Тракийския
конник се отнася към края на II - 1 в, пр. хр., това изглежда да е
и тяхната дата (Opperman, 2006, 8). От II - 1 в. са датирани двата
релефа, открити в светилището на Херос Карабазмос в града.
На едната е изобразен самият бог - на кон, в застинала поза, но
с развята хламида. Пред него е застанал посветителят (Mihailov,
1970, IGB, I2 136, No.78 bis; Тончева, 1967, 25, обр. 28). Без съм­
нение той е бил изработен в местно каменоделско ателие и по­
казва един явно утвърден тип на изображение на това божест­
во (Oppermann, 2006, 89 - 97). От същото време е намереният
там релеф на Артемида Фосфорос. Богинята - покровителка на
лова и в случая на светлината, е представена фронтално, с дъ­
лъг препасан хитон, колчан на гърба и две дълги факли в лявата
ръка. С дясната тя посяга към приклекнало куче, а отдясно е
108 изобразен нейният посветител (Mihailov, 1970, IGB, I2 143 - 144,
No.88 bis; Тончева, 1967,25, обр. 27). Към II в. пр.Хр. се смята, че
е направена и оброчната плоча на друго божество на местното
тракийско население, което носи името Херос Перкос. Разме­
рите и сравнително доброто изпълнение на релефа подсказват,
че той също е дело на майстор от Одесос, макар че е открит в м.
Патрабана, пак в тракийско селище край кв. “Галата” (Тончева,
1967, 24, обр. 30). Датата на този паметник обаче не е сигурна
- той може би се отнася по-скоро към ранната римска епоха.
Други широко почитани от траките божества - Трите ним­
фи, покровителки на изворите и водите, също са били обект на
работа от каменоделско ателие в Одесос. Релефът с малки раз­
мери представя трите богини, облечени в дълги препасани хи-
тони и хванати за ръце, насочени в хоровод към женска фигура
на адорантка вдясно. Плочката се датира във II - I в. пр.Хр. и
е дело на майстор с по-посредствени възможности (Mihailov,
1970, IGB, I2 143, No. 87; Тончева, 1967, 27, обр. 34).
Макар и малко, описаните елинистически паметници на
скулптурата и релефа в Одесос показват дълговременните тра­
диции на този вид изкуство тук. По-голямата част от тях са с
религиозни сюжети, като някои имат специфичен за града и
този регион характер. Изказано е дори мнението, че иконогра­
фията на Тракийския бог-конник в Тракия тръгва именно от
Одесос (Гочева, 2001,169 - 176). Наред с доста добри произведе­
ния в този град се срещат, разбира се, и по-слаби, изработвани
от майстори с ограничени възможности. Все пак те са задово­
лявали естетическите критерии и нуждите на жителите му, а и
на населението в доста голям периметър наоколо. Важно е да
се отбележи и направата тук (или по специална поръчка във
външни работилници) на големи скулптурни композиции и
сложни архитектурни паметници, изработени от бронз. Не е
сигурно дали Голямата храмова статуя на Великия бог е била
изработена извън града или от местен скулптор. Но това е на­
пълно възможно.
Друг вид изкуство, много обичан от гражданите на Одесос,
е бил театърът. Археологическите данни - теракоти с различни
театрални сюжети, намерени в града, и един надпис от Ахто­
пол определят най-ранните сведения за съществуването на теа­
трална сграда и съответно за театрални представления тук още
към втората половина на IV в. пр.Хр. Най-късните сведения 109
за периода са от края на елинизма - от I в. пр.Хр. Откритите
 при разкопки или случайно в града теракотови статуетки са с
различни сюжети и жанровото им разнообразие подсказва и
разнообразието на поставяните тук пиеси. Между тях има изо­
бражения на беглец-роб (Тончева, 1959, 80 - 82), на старец (или
персонаж, който се чуди дали да се прибере в къщи), комиче­
ски маски на сатири и др. Те се датират предимно от IV и III в.
пр.Хр. и са илюстрации на герои от Средната и Новата гръцка
комедия, което показва до известна степен и предпочитанието
на местната публика именно към комедията (Минчев, 2005, 9
- 12, обр. 1 - 5 и цит. лит.). Важно е да се отбележи и фактът, че
в градските коропластни работилници са правени и теракоти с
театрални сюжети, които са били продавани на любителите на
това изкуство в града. Такива са например миниатюрното ко­
пие на оригиналната актьорска маска на стар усмихнат сатир
(Мирчев, 1956, 11, № 55) и характерна маска на стареца или
водещия роб в Новата комедия (Минчев, 2004,11, обр. 3).
Другите теракоти от града са по всяка вероятност вне­
сени от някои големи работилници, може би ати-
чески. Това не означава, разбира се, че в театъ­
ра на града не са били играни и прочутите и до
днес старогръцки трагедии. Единственото наме­
рено изображение на трагическа маска е върху глинен
антефикс, може би местно производство, който може
да се датира към късната елинистическа (или ранната
римска) епоха. (Мирчев, 1956, 13, № 67; Минчев, 2005,
12, обр. 5). Жителите на Одесос отделяли очевидно го­
лямо значение на театралното дело и са били негови го­
рещи почитатели, тъй като някои от теракотите с такива
сюжети са открити като дарове в гробове (Тончева, 1959,
80). Това не е характерно само за този град, а за целия ан­
тичен свят, включително и за градовете по западния бряг
Релефна на Черно море (Рехо, Прешленов, 1997,11 - 21).
т еракот а
Същевременно, вероятно поради големите си размери и им­
- т еат рална
маска на са- позантна обстановка, театърът е бил използван и като място за
т ир от Одесос приемане на чужди делегации и големи общоградски тържества.
(1У-ш в. пр. Хр.) з а всеки по-издигнат местен гражданин или заслужил чужденец

е било чест да му се предостави почетно място на първия ред на

110 седалките - пред самата сцена. Театърът е предлагал своята сцена
и за други зрелищни прояви, както това е типично за античния
свят. Това са били различни поетични и музикални изяви на
местни артисти, пантомими, конкурси с такава насоченост
или за ораторско изкуство (Минчев, 2005, 18). Два надгроб­
ни паметника с такъв сюжет, единият от IV - III в. пр.Хр., а
другият може би от късния елинизъм или по-скоро от ранната
римска епоха са доказателство за съществуването на такива
конкурси в града. Според едно от изображенията, запазено
частично, се вижда, че те са били провеждани понякога
и на агората, тъй като е представен на висока колона и
градският часовник (Тончева, 1961, 233 - 234, обр. 1 - 2).
Не може да се каже със сигурност дали представените изобра­
жения са свързани с поетически или с ораторски състезани. Във Релефна тера-
всеки случай е доказано от епиграфски паметници, открити в кота на танцу­
ваща вакханка
града, че тук е имало професионални поети още през III - II в. -у кр а са за
пр.Хр., като някои от тях си изкарвали прехраната с писане на дървен сарко­
фаг от Одесос
надгробни стихотворни текстове - т .нар. епиграми( Mihailov,
(краят на IV- III
1970, IGB, I2 135, No. 75). Те са сътворени в различни поетич­ в. пр. Хр.
ни стъпки, използвани от древногръцките автори, като в ня-
кои случаи има и заимстване от известни антични творци като
Омир. Важно доказателство за интереса в града към поезията е
статуята (фрагментирана) на богинята на поезията Ерато, която
първоначално е датирана към късния елинизъм, но всъщност е
от римската епоха (Минчев, 2004,18, обр. 10 и цит. лит.). Поезия
и реторика се е изучавала по традиция и в градския гимна-
зион - училището за младежи, който е съществуал поне от
елинистическата епоха. Някои от поетичните произведе­
ния на местните майстори на перото вероятно в голяма
степен са били свързани с религията. Жителите на града се
занимавали също със музика и танци.
Късноантичният историк Йорданес предава една по-
ранна история - за обсадата на Одесос от Филип II Маке­
донски в 339 г. пр.Хр. Ако може да се вярва на твърденията му, Релефна
т еракот а на
за да се противопоставят на врага, в един момент от градските
вакханка с лира
врати излязла процесия от местните гетски (тракийски) жреци - украса за дър­
и в съпровод на лири или антични цитри запели религиозни вен саркофаг
от Одесос (111-11
химни. Това според Йорданес накарало Филип да отстъпи и гра­ в. пр. Хр.)
да не бил превзет като другите черноморски градове (lord. Get.
65). Макар и легендарно, това сведение предлага свидетелство и 111
за музикални изпълнения в Одесос в една твърде ранна епоха,
 още преди елинизма. Използваните тогава от тракийските жре­
ци, а сигурно и от други местни жители музикални инструмен­
ти са били може би от по-обикновения вид - т. нар. бабитос,
които приличат донякъде на днешните китари. Други, по- го­
леми виртуози обаче свирели на истински старогръцки
лири, каквато се вижда представена на споменатия
надгробен паметник на поет от IV - III в. пр.Хр.
(Тончева, 1961,234, обр. 1). С подобни лири, както
и с големи тимпани и особен вид големи конич-
ни кастанети (кротали) свирят и отмерват ритъма
някои от менадите от свитата на Дионис, които са
изобразени в няколко теракоти от града. Тъй като за
някои от тях е сигурно, че са изработени тук, те явно от­
разяват действителни музикални инструменти от IV - II
в. пр.Хр., използвани от местните жители (Мирчев,
1956, 6-9, 15, № 16, 28-29, 39 и др.). Може би някои от
местните жители са свирели и на многоцевна флейта
Релефна - сиринкс, която виждаме в ръцете на малоазийския бог Атис
т еракот а на - теракота от IV - III в. пр. Хр, намерена в града (Дремсизова-
музикантка
-т и м п а -
Нелчинова, Тончева, 1971, 71, № 96). Музикални изпълнения е
нистка украса имало със сигурност и в големите градски обществени игри със
за дървен спортно-културен характер - Хермаите, за които се знае, че съ­
саркофаг от
Одесос (IV - III в.
ществуват вече през II - 1 в. пр.Хр.
пр. Хр.) Както при различни религиозни церемонии, така и на праз­
ници или през почивка у дома танцът е имал своето място в
живота на местните жители. Изпълнените с ритъм и чувство
теракоти на танцуващи вакханки, открити в града, дават добра
представа за изпълнителите на това красиво изкуство.
Няма почти никакви данни за живописта и мозаечното из­
куство през елинистическата епоха в Одесос. Косвено свиде­
телство за наличието на добри художници в града са красивите
врязани върху слонова кост портретни глави и изображения на
Дионис, сатири и менади от IV - III в. пр.Хр., открити в гроб
край кв. “Галата” за които вече споменах. По някои от тера­
котите личат също останки от различни бои - синя, червена,
бяла, както и позлата, а една релефна фигурка на крилат гений
на смъртта или Ерос е с изцяло запазена многоцветна украса
112 (Савова, 1971, 5).
 СПОРТ И ОБЩЕСТВЕНИ ИГРИ

Твърде отрано в
Одесос се практику­
вали различни видове
спорт, но изглежда едва
през елинистическата
епоха той станал един
от основните стълбове
на обучението и възпи­
танието на младежите
в града. Освен надгроб­
ната плоча от IV в. пр.
Хр, която се тълкува, че
е на местен атлет (Тон­
чева, 1967, 5-7, обр. 3),
спортните интереси на неговите граждани личат и по поста- мраморен
вяните в някои гробове от IV - III в. пр.Хр. бронзови и же- р ел еф -еф еб -
лезни стригили (Шкорпил, 1930 - 1931, 74; Тончева, 1974, 287, скидекР е т н а
гимназиона на
табл. ^ /3 .) . Одесос с над-
През елинистическата епоха в града вече е имало гимнази- пие и спорт ни
сцени (I в. пр.
он, в които се тренирали всекидневно различни видове спорт
Хр.)
- бягане, скок на дължина, борба, особен вид бокс, а може би
и хвърляне на копие. Особено интересни са два спортни уре­
да от местен варовик, открити в града. Те имат елипсовидна
форма и кръгъл отвор за поставяне на ръцете, а върху едната
половина е представена релефна фигура на Херакъл. Използ­
вани са били или за тренировки (като тежести) или за хвър­
ляне, може би пак с тренировъчна цел (Mincev, 1994, 55, fig.
7; Минчев, 2005, 27, обр. 23). За показване на наученото и за
развлечение на населението по поръка на градските власти
гимназиархът - ръководителят на гимназиона, организирал
големи обществени игри, по подобие на олимпийските, но със
смесен спортно-културен характер. Те носели името на Хермес
- бога на търговията, но и покровител на гимназиона, палес- 113
 трата (спортната зала в него) и на някои спорто-
Наричали се Хермая (Έρμαια). Споменават се за
пръв път в надпис от I в. пр Хр., но е възможно да
са съществували и по-рано през елинистическата
епоха. Хермаите били организирани от управата на
града. За целта били отделяни вероятно средства от
градския бюджет, но се използвали помощи и от добровол­
ни дарители - т.нар. хорегоси, които давали от личните
си пари. Провеждали се всяка година, вероятно някъде
между пролетта и края на лятото, когато плаването
по море било възобновявано и е можело да дойдат
също гости или участници и от други черноморски
или по-далечни градове. В един от надписите за тези
игри, намерени в Одесос, като покровител на игри­
те е споменат и Херакъл, полубог, също свързан с
палестрата, атлетизма и спорта. Възможно е и да
става дума за други подобни игри, посветени
на Херакъл (Хераклеи), но силно повреденият
Релефна надпис не дава възможност за сигурно тълкува­
т еракот а на не. На тези състезания вземали участие юношите (ефебите)
музикантка
- украса за и младежите (неой), но вероятно е имало и чужди състезате­
дървен сарко­ ли. Основните видове спорт били борба, юмручен бой (бокс),
фаг от Одесос
вероятно хвърляне на копие, на диск и бягане, а може би и
(IV- III в. пр. Хр.)
пентатлон (петобой), за какъвто има данни от римската епоха
(Минчев, 2005, и цит лит.). За почването на игрите било пред­
варително тържествено прогласявано из целия град от т. нар.
керуки (κήρυκες) - специални глашатаи (Mihailov, 1970, IGB,
I2, 100 - 104, Nos. 44 - 45), тъй като това било основно общест­
вено и културно събитие в живота на града. Освен спортни
състезания изглежда, че в Хермаите по традиция е имало
също музикални, поетични и може би ораторски конкурси,
които също имали състезателен характер и награди. Това се
наблюдава и в други градове от Черноморския басейн, къде-
то е имало обществени игри със същото име през елинизма
- например в Горгипия, в Украйна (Латьппев, 1997, 156 - 157).
Същевременно събирането на едно място на повечето от сво­
бодното градско население, както и гости от други места било
114 добър повод да се отдадат почести и да се наградят заслужили
местни граждани или чужденци. Това ставало много тържест-
вено, като се изтъквали произходът и заслугите на почетената
видна личност за града и й се присъждали специални права и
награди. Всичко това било записвано на каменна плоча, която
се поставяла в градския архив (Mihailov, 1970, IGB, P, 100 - 102,
Nos. 44 - 45; Данов, 1947, 103). Не знаем къде са били провеж­
дани състезанията. В Одесос досега не са открити останки от
стадион, а и конфигурацията на терена в по-голямата част от
града не позволява отделянето на такова голямо плоско прос­
транство. Възможно е това да е ставало на равни поляни на
запад от града, където може би са били правени временни
трибуни за зрителите. Някои от състезанията - като борбата
и юмручният бой и евентуално късото бягане, биха могли да
се осъществят в палестрата на гимназиона. За музикалните и
поетичните конкурси сигурно е бил използван театърът или
градската агора. Победителите получавали само почетни на­
гради - венци от жива зеленина. Традициите на тези големи и
многостранни състезания била прекъсната при установяване­
то на римската власт, но в следващите векове била възстанове­
на, но под друго име - те се наричали вече Дарзалеи (Минчев,
2005, 21-23 и цит. лит.).

115
 МОНЕТОСЕЧЕНЕ

В сравнение с повечето от градовете по западния бряг на

Черно море Одесос започва да сече доста по-късно свои мо­
нети. Преди това в града са били ползвани очевидно тези на
съседни черноморски апойкии (Аполония, Месамбрия, Ис-
трия), както и на други, понякога доста отдалечени гръцки
градове и ранни македонски владетели. Между най-ранните
са и по-редките електронови монети на град Кизик в Мала
Азия. Трябва веднага да се отбележи, че цялостната история
на автономното монетосечене на Одесос и негови отделни ас­
пекти през елинистическата епоха, особено от най-ранния му
период, са предмет на много и дългогодишни спорове. Въпре­
ки вече почти 100-годишната история на нумизматичните из-
седвания за града редица въпроси остават неясни, несигурни
или се тълкуват противоречиво от отделните изследователи.
Предмет на този преглед не е да се разискват и описват де­
тайлно споровете между тях, а да се даде една обща, макар и не
винаги хронологически точна картина на историческите ета­
пи и основните типове в автономното монетосечене на града.
За тази цел се използват както по-стари, но основоположни
съчинения по въпроса, така и най-новите изследвания от по­
следните години.

Вече се приема от повечето изследователи, че в ранния пе­

риод от съществуването си - през архаичната и класическата
епоха, в града и в региона са се използвали широко освен чуж­
ди монети и т.нар. домонетни форми на пари - лети малки къ­
счета бронз, оформени като притъпени стрели или делфинче-
та. Тяхната реална стойност и продължителност на употреба
все още не са доизяснени, но се смята, че са ползвани между VI
и началото на IV в. пр.Хр. (Топалов, 1999, 79 и 86 и цит. лит.).
Също неизвестни засега остават и местата на тяхната направа,
защото те се откриват в цяла Тракия (най-вече в крайбреж­
116 ната зона) и едва ли са били лети само на едно място. Един
от тези центрове би могъл да е именно Одесос, тъй
като при разкопки в ранните слоеве на града - от VI
- IV в. пр.Хр., край светилището на Херос Карабаз-
мос на бул. “Приморски” (Тончева, 1967, 177 - 178) и
на ул. “Сан Стефано” (непубликувани разкопки на
М. Лазаров) са открити и от двата вида домонетни Бронзова
монет а на
форми. Това не изключва възможността някои от съседните Одесос от
тракийски племена или династи също да са леели такива “мо­ т ипа "глава
нети”, още повече че в близък регион (в Шуменско) е открит на жена с кок
/ полулегнал
двустранен калъп за изработка чрез леене на нормални стрели бог"сечена
от бронз (непубликуван, в музея - Шумен). В Одесос са били в периода
обработвани през елинистическата епоха оловни контрол­ ~ 350-323 г. пр.
Хр.
ни тежести, квадратни и с различни размери и тегло. На тях
обикновено е изобразен полулегналия бог - характерен знак
на града, има изписано и неговото (на града) име и на съответ­
ните магистрати (Lazarov, 1992 - 93, 77 0 84; Лазаренко, 2003,
2) Тук е открита и интересна бронзова монетовидна тежест с
името на града (Лазаренко, 2002, 6 - 17).
Някои автори отнасят наченките на автономно­
то монетосечене в града най-общо към IV в. пр.Хр.
(Pick, 1910, 522 - 523) (Топалов, 1999, 86 - 87), други -
едва към началото на III в. пр.Хр. (Драганов, 1990, 24
- 25) и т.н. Напоследък на базата на няколко находки
с контрамаркирани монети на Одесос бе доказано, Бронзова м о­
че това е станало през втората половина на IV в. пр.Хр. (Лаза­ нета на Оде­
сос от типа
ренко, 1997-1999, 51 - 63). Най-ранните монети, сечени със си­ "глава на жена
гурност в градската монетарница, са бронзови, с изображение /полулегнал
на женска глава с обеци и венец на лицевата страна (аверса), а бог"сечена в
края на IV в.
на опаката (реверса) - полулегнал наляво бог с обърната пред пр. Хр.
него амфора и надпис под него с името на града ОДНХГПЖ -
т.е. “ [монета на] одеситяните”. Интересно е, че има и емисия от
края на IV в. пр.Хр., в която след отсичането повечето от тези
монети са били контрамаркирани (подпечатани допълнител­
но) с кръгъл печат, носещ монограма на града (Pick, 1910, 582,
No. 2185; Лазаренко, 2004, 33 - 51). Този тип монети на Одесос
има дълъг живот с известни промени в изображенията - рога
понякога го няма, а друг път има само рог на изобилието.
Всички най-ранни монети на Одесос са сечени от бронз, 117
като някои изследователи смятат, че има три различни номи-

Бронзова монет а на Фи­
лип II Македонски (359-336
г. пр. Хр.) с контрамарка
на Одесос, пост авена след
323 г. пр. Хр.
Бронзова монет а на
Одесос от т ипа "глава на
брадат бог / бог - конник с
рог на изобилието", сечена
в края на 111-11 в. пр. Хр.
Бронзова монет а на Одесос
от т ипа "глава на Аполон
/ полулегнал бог с рог на
изобилиет о" сечена в края
на 111-11 в. пр. Хр.
Бронзова монета на Одесос
от т ипа "глава на Хермес/
рог на изобилието", сечена в
началот о на I в. пр. Хр.
118
нала - халкове, дихалкове и тетрахалкове, а по-къс­
но и октахалкове (Топалов, 1999, 45 - 47), но това не
се приема от всички (Лазаренко, 1997 - 1999, 51 -
64). През IV - III в. пр.Хр. тези монети са били дос­
та популярни в Североизточна Тракия и са имити­
рани сравнително грубо от местните племена или
династи (Топалов, 1999, 99 - 104). Същевременно в
градската монетарница са били контрамаркирани
и използвани и редица монети на други градове,
на чужди или местни владетели (Топалов, 1997, 18
- 32; Топалов 1999, 176 - 182). Между 270 - 196/188
г. пр.Хр. и 196/188 -115/105 г. пр.Хр. в Одесос се по­
явява и нов монетен тип от бронз. Той е по-голям
- октахалк. На него са изобразени глава на възрас­
тен мъж с брада (може би на Великия бог) на аверса
и неговата конна фигура (статуя?) с името на гра­
да на реверса. Между 281/270 - 196/188 г. пр.Хр.
и 196/188 - 115 - 105 г. пр.Хр. градът сече и друг
тип монета - това е тетрахалк с глава на Аполон на
аверса и полегналия бог с амфора и името на града
- на реверса (Топалов, 1999, 182 - 183, По № 1 - 3 и
199 - 200, № 1 - 2). Поради неизвестни причини по-
късно се явява и друга малка серия октахалкове с
глава на Великия бог на аверса, а на реверса - фигу­
ра на конник, хвърлящ копие - и, разбира се, с име­
то на града (Топалов, 1999, 195 - 197, № 1 - 3). По­
добни монетни емисии - с глава на Великия бог и
фигура на конник, глава на Аполон и полегнал бог,
както и глава на Великия бог с неговата фигура на
кон с номинал на октахалк, градската монетарница
пуска в обращение също между 115/105 - 72/71 г.
пр.Хр. - т.е. към края на автономното си монетосе-
чене (Топалов, 1999, 229 - 233).
Сред късноелинистическите бронзови монети
на Одесос има и други типове. Това са: с глава на
Хермес - рог на изобилието (104 - 100 г. пр.Хр.) и
глава на Хермес - кадуцей (около 100 - 97 г. пр.Хр.).
По това време има сравнително голямо разнообра­
зие на изображенията върху аверса на монетите в
града. Между 110 - 97 и 100 - 93 г. пр.Хр., и
през 96 - 94 г. пр.Хр. се появяват емисии с
две женски глави (Деметра и Персефона?) и
житен клас, както и само Деметра - житни
класове. Между 96 - 94/93 към тях се добавя
и тип с глава на Атина - рог на изобилието Бронзова монета на Одесос от
(Топалов 199, 247 - 248), а между 96 - 93 и т ипа ".глава на Херм ес/ кадуцей",
сечена в началот о на I в. пр. Хр.
друг, с глава на Артемида - колчан за стрели
(Топалов, 1999, 248 - 249). Последната еми­
сия предлага възможности за една по-осо­
бена интерпретация, главно поради изобра­
жението на колчана на реверса с характерна
форма. Може би сеченето на тези монети
трябва да се свърже с временния засилен на­
тиск върху града и неговите власти от страна Бронзова монет а на Одесос от
т ипа "глави на Демет ра и Персе­
на някой от късните скитски владетели в ра­
фона / два ж итни класа", сечена в
йона. За техните отношения с Одесос вече бе началот о на I в. пр. Хр.
споменато по-горе, а както ще се види, има
данни и за сечене на техни монети в град­
ската монетарница. Между 115/105 и 72/71
г. пр.Хр. се сече серия с две глави на аверса:
брадата мъжка и женска и полулегнал бог на
реверса (Топалов, 1999, 249 - 253). Може би
между 72/71 и края на I в. пр.Хр. се появяват Бронзова монет а на Одесос от
монетите с изображение на главата на Вели­ т ипа "глава на Арт емида / тул",
сечена в началот о на I в. пр. Хр.
кия бог - фигура на конник с рог на изоби­
лието, които според някои автори били доста
имитирани от съседни тракийски племена и
династи (Топалов, 1999, 262 - 269).
Към средата на I в. пр.Хр. се смята, че на
монетния пазар излизат тетрахалкове с гла­
ва на Великия бог - негова фигура на кон с
копие (Топалов, 1999, 270 - 271). Ако те са на­
Бронзова монета на Одесос от
истина одесоски, то това са може би послед­
т ипа "глави брадат бог и богиня с
ните напълно автономни монети на града воал / полулегнал бог с рог на изоби­
преди създаването на провинция Мизия в 15 лието, пред него колона с конник",
сечена през I в. пр. Хр.
г. сл.Хр. Дали наистина е така, е трудно да се
каже, защото най-общо казано след похода 119
на Марк Лукул по крайбрежието през 72-71
 г. пр.Хр. Рим вече поставя всички черноморски градове, както
и тяхната цялостна дейност, под определен контрол. Именно
това е причината по времето на император Октавиан Август
(27 г. пр.Хр. - 14 г. сл.Хр.) от името на Одесос да се пусне в
обрагцение една особена серия бронзови монети. На лицева­
та им страна е изобразена главата на Август без венец и без
надпис, а на опакото е характерният за града символ - рог на
изобилие, но във венец, с надпис на гръцки ОДПЛТГШ - “ [мо­
нета на жителите на] Одесос” (Герасимов, 1960, 63 - 64, № 3,
табл. 11/3). Тази емисия, която можем да наречем преходна в
историята на местното монетосечене (т.е. между самостоятел­
ното и това под пълен императорски контрол), определя ясно
мястото на града в сферата на Римската империя, макар и не
оше окончателно узаконено.
В бронзовите емисии на градската монетар­
w4

ница фигурират обаче и други видове монети.

Наскоро бе доказано, че при управлението на
Лизимах (323 - 281 г. пр.Хр.) тук са били сечени
монети от типа на Филип II, представящи глава
Бронзова на Аполон надясно на аверса и конник в ход надясно и името
монет а от
на Филип - на реверса. За разлика от останалите монети на
Филипов тип,
сечена в Оде- този цар на тези, отсечени в Одесос, е добавено миниатюрно
сос в края на IV изображение на полегнал Велик бог върху гърдите на коня, а
в. пр. Хр.
върху бута му - монограм на града. Дали идеята за отсичане на
Филиповия тип монети е на самия Лизимах или на градските
власти, не може да се каже, но това е един интересен
момент в местното монетосечене (Лазаренко, 2004,
137 - 146). Друга монета показва на лицевата стра­
на главата на Атина с гравирана полулегнала дребна
фигура на бог върху шлема, а на гърба - характер­
Бронзова м о­ ното за повечето монети на Лизимах изображение - лъв в скок
нета от Ли-
надясно и копие, с неправилен надпис. Предполага се, че тези
зимахов тип с
варваризиран монети също са сечени в града, като може би са били поръ­
надпис, сечена чани от съседни тракийски племена - кробизите (Лазаренко,
в Одесос в
2004, 139- 146). Важен е и фактът, че една немалка част от тях
началот о на
III в. пр. Хр.

120
 Особено интересна е една малка серия
монети от същия Лизимахов тип, сечени
също в Одесос, на която обаче вместо име­
то на този владетел е гравирано името на
неизвестен от античните извори тракийски
династ, изписано по два начина - Спаратесас Бронзова монет а от Лизимахов
([ВА]Х[1]АЕПЕ ХПАРАТЕХА) или Спаратес тип с името на тракийския династ
(2ПАРАТЕО) в различните емисии (Лаза­ Спаратесас, сечена в Одесос в пери­
ода ~ 2 8 1 -2 8 0 г. пр. Хр.
ренко, 2000, 164 - 168; Топалов, 2001, 139 -
148). Както стана вече дума, към края на IV
и първите десетилетия на III в. пр.Хр. този
владетел вероятно е обитавал с племето си
район, някъде в близките околности на града
и това е една от причините за ползваннето
на тази монетарница. Емисиите на Спарате­
сас се датират засега около 281 - 280 г. пр.Хр.
- т.е. в самия край на Лизимаховото управле­
ние и всички монети също са с контрамарки
на Одесос (Лазаренко, 2000, 164 - 168; Лаза­
ренко, 2004, 146 - 148).
Интересни са бронзовите монети на гра­
да, сечени между 300 - 280 г. пр. Хр. Т
През II в. пр.Хр. монетарницата на града
наред с тези на някои други черноморски
градове е използвана и за сеченето на брон­
Бронзова монет а на Одесос от
зови монети на няколко от скитските “царе”,
т ипа "глава на глава с островръха
които владеели последователно (или поот­ шапка / полулегнал бог", сечена в
делно и едновременно) различни части на периода ~ 3 00 -2 80 г. пр. Хр.

Североизточна Тракия - главно в Добруджа.

Това са малко известните владетели Канит,
Тануза, Харасп, Сариак, Елис и Акроза, чиито
монети били емитирани в няколко различни
номинала (Герасимов, 1953, 53 - 59; Мирчев,
1961, 132; Уоигоикоуа, 1977, 110 - 111; 120 -
121 и цит. лит.).
Между края на IV и края на III в. пр.Хр.
много бронзови монети от емисии на града,
както и на тракийски, македонски и други 121
владетели, а също и на други градове от Тра-
 кия са били контрамаркирани в градската монетарница (Ла-
заренко, 1997 - 1999, 51 - 54; Топалов, 1999, 116 - 120). Това се
е налагало понякога от липсата на достатъчно местни или по­
знати на населението монети на пазара, а в други случаи - за
да се “приравнят” и легализират за купувачите чужди и поня­
кога неизвестни емисии на парични средства. През тези около
три века в Одесос са използвани неголям брой контрамарки с
различни изображения.
В повечето случаи те представят полулегналия бог, а в един
случай - монограм на града, образуван от различни съчетания
на двете му начални букви - ΟΔ. Други видове представят не­
гови характерни символи: полегналия бог със или без рог на
изобилие, съчетан и с надпис ΘΕΟΥ (“на [Великия] бог”), ко­
ито представлявали опознавателен знак, че тези монети могат
да се ползват на местния пазар (Топалов, 1997, 18 - 19; Топа­
лов, 1999, 114 - 134, Мирчев, 1959, 321 - 322).
Освен бронзови монети обаче от края на IV - началото на
III в. пр.Хр. Одесос започва да сече като самостоятелен град-
държава и серии от сребърни и дори от златни монети. Те оба­
че повтарят образите и надписите на монетите на македонски
царе. Разликата е в характерния монограм на града, който се
поставя задължително на реверса и това означава чия е еми­
сията. Има различни мнения за началната дата на тези моне­
ти, като едно от мненията е, че това става едва след смъртта на
Лизимах в 280 г. пр.Хр., като се секат първоначал­
но златни статери от Александров тип (докъм 270
г. пр.Хр.), а по същото време или малко след това
- и сребърни тетрадрахми, пак от известните Алек­
сандрови емисии. Приема се, че това монетосечене
продължава и по-късно, като отива до последната
Златен четвърт на III в. пр.Хр. или първата четвърт на II в. пр.Хр. (Ро-
ст ат ер от
Александров
галски, 1979, 1 - 16; Price, 1991, 191 - 196, ; Топалов, 1999, 167
тип, сечена в - 169 и цит. лит.). За съвсем кратко време са сечени и злат­
Одесос в края ни статери от Лизимахов тип, може би между 228/220 - 210 г.
на IV - н а ч а ­
лот о на III в.
пр.Хр. (Рогалски, 1979, 1 - 16; Топалов, 1999, 166).
пр. Хр. Най-интересни са обаче автономните сребърни монети от
голям номинал - тетрадрахми, сечени в началото на II в. пр.
122 Хр - може би между 190/188 и 183/180 г. пр.Хр. Това е била
една малка серия от много красиви монети, на които е пред-
ставен характерен за града символ. На аверса им стои глава­
та на Великия бог на Одесос, а на реверса - цялата му статуя,
обрамчена от надпис ΘΕΟΥ ΜΕΓΆΛΟΥ ΌΔΕΣΣΙΥΤΩΝ - “Ве­
ликият бог на [жителите на] Одесос” и името на местен ма­
гистрат ΚΥΡΣΑ с градския монограм. Смята се, че
тази емисия е била отсечена специално, в чест на
някакво неизвестно нам събитие станало в града,
което обаче било много важно за неговите жите­
ли и отбелязано по този особен начин (Pick, 1910,
549 - 550, Nos. 214 - 215; Топалов, 1999, 190 - 191,
Сребърна
№ 1 - 2 и цит. лит.). тетрадрахма,
В края на II и началото на I в. пр.Хр. Одесос отново сече сечена в Оде­
сос в края на III
сребърни тетрадрахми от Александров тип. Емисията не е
- началот о на
продължителна - между 115/105-72/71 г. пр.Хр. (Price, 1991, II в. пр. Хр.
194 - 196; Топалов, 1999, 216 - 221) или между 120-80 г. пр.Хр.
(Callataÿ, 1994, 308 - 309), което говори може би за неговото
временно икономическо замогване през този период. Това е
станало вероятно поради засилените връзки с Митридат VI
Евпатор (121/120 - 63 г. пр.Хр.). По това време Одесос е под
неговото силно влияние като съюзник в борбата му срещу
римската експанзия на Балканите и в Мала Азия. Резултатът
е, че малко след първоначалната, през 88 - 85 г.
пр.Хр. се появява една нова и уникална емисия
на същия тип тетрадрахми. При нея главата на
Херакъл на аверса носи портретните черти на
този понтийски цар (Price, 1991, 191 - 192, Nos.
191 - 193 ; Топалов, 1999, 221 - 226, № 10 - 21).
С това завършва сеченето на монети от благородни метали в Сребърна т е­
града, а наскоро след това - и на бронзовите. традрахма от
Александров
Автономното монетосечене на Одесос не е много продъл­
тип, сечена в
жително - около 250 години, и не може да се похвали с осо­ Одесос в нача­
бено разнообразие. Заслужава обаче внимание фактът, че в лот о на I в. пр.
Хр. Главата
него има няколко много характерни местни типа, които про­
на Херакъле
дължават да се секат дълго, както и един шедьовър на антич­ с порт рет ­
ната нумизматика - възпоменателните монети със статуята ни черти на
М ит ридт VI.
на неговия Велик бог. Малко по-късно - след поставянето на
града под контрола на Рим, градската монетарница изглежда
престава да работи, с кратко изключение при император Ав­ 123
густ (27 г. пр.Х р,-14 г. сл.Хр.). Тя успява да възстанови своята
 дейност отново чак към края на I в. сл.Хр. - при император
Домициан (81-96 г. сл.Хр.), но вече като част от монетосечене-
то в Римската империя (Pick, 1910, 525 - 526).

Включването на Одесос в границите на провинция

М изия през 15 г. сл.Хр. слага окончателния край на са­
мостоятелното същ ествуване на този забележителен
черноморски град-държава. Следите от значителното
му развитие от края на IV в. пр. Хр. до началото на I
в. сл. Хр. и сега личат на места в града. В рамките на
Римската империя той успява да се развие още повече.
Одесос става главното пристанище на провинция До­
лна М изия и това създава възмож ности за нов разц вет
на града и още по значително благоденствие на негови­
те жители. И сторията му е вече неразривно свързана
с тази на Римската империя. О сновата на значителни­
те му икономически успехи през следващите векове е
поставена обаче именно през елинистическата епоха.
Това е времето, когато сравнително неголемият гръц­
ки полис от архаичната и класическата епоха се пре­
връщ а в един от най-развитите градове по западния
124 бряг на Черно море.
 ЛИТЕРАТУРА НА КИРИЛИЦА
Андрух, 1995 = С. И. Андрух. Нижнедунайская Скифия в VI - начале I в.
до н. э. Запорожье, 1995
Блаватская, 1952 = Т В. Блаватская. Западнопонтийские города в VII - 1
в. до н. э. Москва, 1952.
Вагалински, 1999 = Л. Вагалински. Епиграфски данни за гимназиархи в
Тракия. - Thracia antiqua, 10, 1999, 249 - 253.
Венедиков, 1963 = Ив. Венедиков. Металически и костени предмети от
некропола на Аполония. - В: Аполония. Разкопките на некропола през 1947-
1949 г. София, 1963, 313-320
Въоръжение = Въоръжение от древна Тракия. Шумен, 1995 (каталог на
изложба, без автор).
Гандева, 1968 = Р. Гандева. Овидий и населението на Южна Добруджа.
- ГСУ-ФЗФ, LXII, 1968, 48-59.
Герасимов, 1951 = Т. Герасимов. Култовата статуя на Великия бог Дар-
залас в Одесос - ИВАД, VIII, 1951, 65-72.
Герасимов, 1953 = Т. Герасимов. Монети на Канит, Тануза, Харасп, Акро-
за и Capua. - ИВАД, IX, 1953, 53-58.
Герасимов, 1960 = Т. Герасимов. Принос към нумизматиката на Одесос.
- ИВАД, XI, 1960, 59-83.
Данов, 1947 = Хр. Данов. Западният бряг на Черно море в древността.
София, 1947.
Георгиева, 1992 = М. Георгиева. Гробни находки от околностите на Оде­
сос. - ИНМВ, 43, 1992, 73 - 89.
Герое, I, 1948 - 1949 = Б. Герое. Романизмът между Дунава и Балкана. I.
От Август до Хадрианл - ГСУ- ИФФ, XLV, 1949 - 1949, 4, 1-92.
Гочева, 1998 = Зл. Гочева. Организация на религиозния живот в Одесос.
- В: М. Лазаров (Ред.) Боговете на Понта. Варна, 1998, 28-33.
Гочева, 2001 = Зл. Гочева. О с о б е н о с ти в и конограф и ята на Т ракий ски я

к о н н и к в О д есос и неговата те р и то р и я - S e m in a r iu m T h r a c ic u m , 5, С о ф и я ,

2 0 0 1 , 1 6 9 - 176.

Гочева, 2004 = Зл. Гочева. Почитането на Великите богове в гръцките

колонии по Западния бряг на Понта . - ИНМВ, 36-37 (51-52), 2000 - 2001, 41-
50 (Варна, 2004).
Д елев, 1992 = П . Д елев. Т р а к и й с к о то ц а р с тв о н а Л и зи м а х: н я к о и те р и то ­

р и а л н и п р о б л е м и . - Б а л к а н с к и д р е в н о с т и , 2, 1 9 9 2 , 5 1 - 57.

Д елев, 1994 = П . Д елев. З а х р о н о л о ги я та и ге огр аф ската л о к а л и за ц и я н а

гетските в о й н и н а Л изим ах. - Е п охи , 4 ,1 9 9 4 ,1 7 -2 8 .

Д и м и тр о в, 1990 = К. Д и м и тр о в. Р азви ти е на Т р а ки я през р ан н ое л и н и с-

т и ч е с к а т а е п о х а (3 4 0 - 2 7 0 г. п р . Х р . ) с п о р е д с ъ к р о в и щ а т а с м о н е т и ти пове

“ Ф и л и п I I ” и “А л е к с а н д ъ р В е л и к и ” - И П р . X L V , 2 , 1 9 9 0 , 2 0 - 3 8 .

Д о б р у д ж а , 1 9 8 4 = А л . Ф о л , С т р . Д и м и т р о в (Р е д .). И с т о р и я н а Д о б р у д ж а .

С о ф и я , 1984.

Д ом арадски, 1984 = М . Д ом арадски. К елтите на Б ал кан ски я полуостров.

С о ф и я , 1984.

Д ончева, 2004 = К ултъ т къ м Д ем етра п о за п ад н о п о н ти й ск о то кр ай б р е ­

ж ие. - В .: с б . Ч е р н о м о р е м е ж д у И з т о к а и З а п а д а . Р е к а Д у н а в , м о с т м е ж д у
125
народ и и култури . Варна, 2004, 277 - 285
 Д р аган ов, 1990 = Д. Д р аган ов. Н ачало на бронзовото м онетосечен е в

О д е с о с . - Н у м и з м а т и к а , X X IV , 3 , 1 9 9 0 , 1 9 - 25.

Д р е м с и зо в а -Н е л ч и н о в а , Т о н ч е в а 1971 = Ц в . Д р е м с и з о в а - Н е л ч и н о в а , Г.

Т ончева. А н т и ч н и те р а к о ти о т Б ъ л гар и я . С о ф и я , 1971.

И ванов, 1994 = Т. И в а н о в . Г р а д с к и т е а р х и в и на запад нопонтий ски те и

т р а к и й с к и т е гр а д о в е п р е з е л и н и с т и ч е с к а та епо ха. - В: Д. Д р а га н о в . П о с е л и -

щ е н ж и в о т в д р е в н а Т р а к и я . Я м б о л , 1994, 5 6 - 60.

И ван о в, 1965 = Т. И в а н о в . Т р а к и й с к и м оги л н и погреб ени я о т О десос и

о к о л н о с т и т е м у п р е з е л и н и с т и ч е с к а т а е п о х а . - И В А Д , X , 1956, 8 7 - 107.

Й орданов, 2000 = К. Й орданов. П оли ти ческите отнош ени я м еж ду М аке ­

д о н и я и т р а к и й с к и т е д ъ р ж а в и ( 3 5 9 - 2 8 1 г. п р . Х р . ) . С о ф и я , 2 0 0 0 .

Кабакчиев, 2001 = Ю . Кабакчиев. Н абл ю д ени я въ р ху тр аки й ски я т соц и ­

у м о т п р е д р и м с к и я п е р и о д . ( S u m m a T h r a c o lo g ia e , 2 ). С о ф и я , 2 0 0 1 .

Конова, 2002 = Л. Конова. О л о в н и б укр ан и и от некропола на А п о л о н и я

П о н ти ка - И Н И М , X II I, 2 0 0 2 ,4 6 - 54.

Л а за р е н к о , 1 9 9 7 -1 9 9 9 = И . Л а за р е н к о . Н а ч а л о и п ъ р в и е та п и о т б р о н з о ­

в о т о м о н е т о с е ч е н е н а О д е с о с - Д о б р у д ж а , 1 4 - 16, 1 9 9 7 - 199, 51 - 64.

Л азаренко, 2000 = И . Л азаренко. С п а р а те с а -н е и зв е с тн ы й ф ракийский

п р а в и т е л ь ( к о н е ц в т о р о г о д е с я т и л е т и я I I I в. д о н . э ). - Stra tu m p lu s , 6, 2 0 0 0 ,

1 6 4 - 1 6 8 ).

Л азаренко, 2002 = И . Л азаренко. Ел и н и сти че ска м он е то ви д н а кон тр ол н а

теж ест на О д есос - Г В М В , И , 2002, 6 - 17.

Л азаренко, 2003. = И . Л азаренко. А н т и ч н и и средновековни м онета от

В ар н а и Варненско. Варна, 2003.

Л азаренко, 2004 = И . Л азаренко. М о н етосеч е н ето на О десос в края на

IV в. п р . Х р . - В : Н у м и з м а т и ч н и и с ф р а г и с т и ч н и п р и н о с и к ъ м и с т о р и я т а н а

З а п а д н о т о Ч е р н о м о р и е ( A c t a M u z e i V a rn e n sis, II) , 2 0 0 4 , 3 3 - 55.

Л а за р е н к о , 2 0 0 4 (2 ) = И . Л азаренко. Б р о н зо в и владетелски м онети , се­

чени в Д и они сополи с и О десос през IV - I I I в. п р .Х р ., И Н М В , X L (5 5 ), 2 0 0 4 ,

132 - 173.

Л азаров, 1974 = М . Л азаров. А м ф о р н и те печати о т О десос. - И Н М В , 10

(2 5 ), 1 9 7 4 , 1 9 - 55.

Л азаров, 1977 = М . Л азаров. Т ъ р го вски те вр ъ зки на Род ос със запад но-

п о н т и й с к и т е гр а д о в е . - И Н М В , 13 (2 8 ), 1 9 7 7 , 1 - 46.

Л азаров, Васи лчи н, 1989 = М . Л азаров, И в. Васи лчи н. Р а зко п ки н а ул.

Ц ар И ван Ш и ш м ан във Варна през 1 9 8 8 г. - А О Р - 1988. К ъ р д ж а л и , 1989,

88 .
Л азаров, 1982 = М . Л азаров. Т ъ р го ви я та на Х и о с със З а п а д н о п о н ти й с к и ­

т е г р а д о в е . - И Н М В , 1 8 ( 3 3 ), 1 9 8 2 , 5 - 14.

Л азаров 1989 = М . Л азаров. А рхе ол оги чески р азкопки на обект БТ С.

- А О Р -1 9 8 8 . Сливен, 1989, 140. Л а за р о в , Василчин, 1990 = М . Л азаров,

И в. Василчин. Разкопки н а ул. Ц а р И в ан Ш и ш м ан във Варна през 1 9 8 9 г.

- А О Р - 1 9 8 9 . К ю с т е н д и л , 1990, 120 - 121.

Л азаров, 1990 = М . Л азаров. А н т и ч н а р и с у в ан а ке рам и ка о т Б ъ лгари я.

С о ф и я , 1991.

Л азар о в 1994 = Л. Л азаров. О л о в н и теж ести о т М у зе я в Д ъ л гопол. - А н а ­

л и , 1 - 2, 1994, 1 0 5 - 108.
126
Л азаров, 1996 = Л. Л азаров. За келтската д ъ р ж ава с ц е н тъ р Тиле п о вр е­
м е т о н а К а в а р - Н И , 2 ,1 9 9 6 , 73 - 86.

Л азаров, 2002 = Л. Л азаров. Л атенские м атери ал ы и з окр е стн осте й Д ол-

гоп ол я- П ровадии. - In : T h r a c e a n d t h e A e g e a n . E i g h t In t e r n a t io n a l C o n g r e s s

o f T h r a c o lo g y . S o fia , 2 0 0 2 , 2 4 7 -2 5 9 .

Л азаров, 2003 = M . Л азаров. О д есос през архаи чн ата и класическата е п о ­

ха (V I - IV в. п р . Х р . ) . - Д е с е т к н и г и з а В а р н а - 2 0 0 2 . В а р н а , 2 0 0 3 , 9 - 3 9 .

Л аты ш е в , 1997 = В. В. Л аты ш е в. О ч е р к гр е ч е ск и х д р е вн осте й . С а н к т П е ­

те р б ур г, 1997.

М и н ч е в , 1975 = А л. М и н ч е в . Т р а к и й ско м о ги л н о погр еб ен и е о т IV - I I I в.

п р . Х р . в с. Г а л а т а , В а р н е н с к о . - И Н М В , 1 4 ( 2 9 ) , 1 9 7 5 , 1 3 6 - 1 4 2 .

М и н чев, 1978 - Ал. М и н чев. Ел и ни сти ческа гробна находка от око л н о­

сти те на О десос - И Н М В , X IV ( X X IX ) , 1 9 7 8 ,1 0 3 - 111.

М и нчев, 1979 - Ал. М и н че в. Ед н а рядка лам па - теракота о т О десосо -

И з к у с т в о , X X I X , 2, 1 9 7 9 , 4 4 - 45.

М и н ч е в , 1 9 8 0 = А л . М и н ч е в . А н т и ч н о с т ъ к л о ( V I - 1 в. п р . Х р . ) в ъ в В а р ­

н е н с к и я м у з е й . - И Н М В , 1 6 (3 1 ), 19 8 0 , 1 1 1 -1 1 5 .

М и нчев, 2002 = Ал. М и н чев. Т ъ рговски те контакти на анти чни те гра­

дове от Б ъ лгарското Ч ерном орие с Е ги пе т през IV - I в. п р . Х р - Г В М Б , II,

2 0 0 2 , 19 - 25.

М и нчев, 2003 = Ал. М и н чев. Ел и н и сти че ска оловна статуетка на Вели ­

к и я б о г н а О д е сос о т В а р н е н с к и я м узей. - В: П ъ т я т . С б о р н и к в ч е с т н а 6 0 -

г о д и ш н и н а т а н а Г. К и т о в . С о ф и я , 2 0 0 3 , 1 3 8 - 1 4 4 .

М и н че в, 2005 = Ал. М и н чев. К ул тур ен ж и вот, зрелищ а и спо рт в а н ти ч ­

н и я О д е с о с - И Н М В , 5 3 -5 4 , 2 0 0 2 - 2 0 0 3 (2 0 0 5 ), 2 1 9 - 248.

М и н ч е в , 2 0 0 5 (1 ) = А л . М и н ч е в . А п л и к а ц и и за к о н с к а а м у н и ц и я и к а л ъ п

о т ски тски ти п въ в В ар н ен ски я м узей (V - I I I в. п р . Х р . ) - В: С б . Т р а к и т е и

о к о л н и я т свят. С о ф и я , 2005, 31 - 58.

М и рчев, 1947 - М . М и рчев. Д ве ценни гробни находки във Варна. -

И К Н К , IV , 1 9 4 7 , 2 3 5 - 2 4 3 .

М и р ч е в , 1 9 5 3 = М . М и р ч е в . Р а з к о п к и н а т р а к и й с к о т о с е л и щ е п р и с. Г а ­

л ата. - И В А Д , IX , 1 9 5 3 ,1 - 28.

М и р ч е в , 1 9 5 3 (2 ) = М . М и р ч е в . Л а т и н с к и е п и г р а ф с к и п а м е т н и ц и о т Ч е р ­

н о м о р и е т о . - И В А Д , IX , 1953, 6 9 - 80.

М и р ч е в , 1 9 5 6 = М . М и р ч е в . К о л е к ц и я т а о т т е р а к о т и в м у з е я н а гр. С т а ­

л и н (В а р н а ). - И В А Д , X , 1956, 1 - 50.

М и р че в, 1958 = М . М и р че в. П а м е тн и ц и на гр об н ата а р хи те ктур а в О д е ­

с о с и о к о л н о с т и т е м у. -В : И з с л е д в а н и я в ч е с т н а акад. Д. дечев. С о ф и я , 1958,

5 69 - 582.

М ирчев, 1959 = М . М ирчев. Ед ин нов вид ко н тр ам а р к а на град О д есос

- В. К р . М и т е в , В. М и н о в (р е д .) И з с л е д в а н и я в пам ет на Карел Ш корпил.

С о ф и я , 1959, 321 - 322.

М и р ч е в , 1961 = М . М и р ч е в . К ъ м в ъ п р о са за сечен ето на с к и тск и те м о н е ­

ти . - И В А Д , X II, 1 9 6 1 ,1 3 2 .

М и р ч е в , 1961 (2 ) = М . М и р ч е в . Н о в и епи гр аф ски п ам е тн и ц и о т Ч е р н о ­

м о р и е т о - И В А Д , X II, 1961, 7 - 21.

М и р че в, 1967 = М . М и р че в. За ан ти чн и те храм ове на О десос. - И Н М В ,

3 (1 8 ), 1 9 6 7 ,2 1 - 39.
127
М и х а й л о в , 1 9 7 7 = Г. М и х а й л о в . А н т и ч н и п а м е т н и ц и о т В а р н а и В а р н е н -
 CKO. - И Н М В , 1 3 ( 2 8 ) , 1 4 2 - 1 6 5 . 1 9 7 7 ,
М и х а й л о в , 1 9 8 0 = Г. М и х а й л о в . З а п а д н о п о н т и й с к и я т к о й н о н . - И Н М В ,

1 6 (3 1 ), 1 9 8 0 ,2 1 -4 5 .

Н и кул и цэ, 2002 = И. Н и кули цэ. Ф р аки й ц ы и скиф ы в С е в е р о -за п а д ­

ном П ричерном орье. - In : T h r a c e and the A e g e a n . P r o c e e d in g s o f the E ig h t

In t e r n a t io n a l C o n g r e s s o f T h r a c o lo g y . S o fia , 2 0 0 2 , 2 9 3 - 2 9 9

П реш ленов, 2000 = Xp. П реш ленов. П оли ти чески отнош ени я на ан ти ч ­

н и т е г р а д о в е п о б ъ л г а р с к о т о Ч е р н о м о р и е п р е з I в. п р . Х р . - 1 в. с л . Х р . - Г Д А -

Н Б У , IV -V , 2 0 0 0 , 2 2 5 - 233.

П реш ленов, 2002 = Х р . П р е ш л е н о в . О д е со с, (O d e sso s, O d e ssu s). Ф у н к -

ц и о н а л н то -гр а д о у с тр о й с тв е н а схем а и архи тектурни пространства ( V I в.

п р .Х р . - V II в. с л .Х р .) - В : Р. И в а н о в (Р е д .). Р и м с к и и ран нови занти йски

г р а д о в е в Б ъ л г а р и я . С о ф и я , 2 0 0 2 , 5 9 -8 0 .

Рехо, П р е ш л е н о в, 1997 = М . Рехо, Х р . П р е ш л е н о в. Т е атъ ръ т в к у л т у р н о ­

т о р а з в и т и е н а а н т и ч н и т е гр а д о в е п о Б ъ л г а р с к о т о Ч е р н о м о р и е - В: Д . О в ч а ­

р о в (Р е д .). Т е а т ъ р ъ т к а т о ф е н о м е н в к у л т у р н а т а и с т о р и я н а Е в р о п а . В а р н а ,

1 9 9 7 ,1 1 -2 1 .

Рогал ски , 1979 = А. Рогал ски . Златните статери на О десос - И Н М В ,

1 5 (3 0 ), 1 9 7 9 , 1 - 16.

Русяева, 1998 = А . С . Русяева. К ул ьт А п о л л о н а И е т р о с в С в е р о -за п а д н о м

П ри черном орье - В: М . Л а з а р о в (Р е д .). Б о г о в е т е н а П о н т а . В а р н а , 1 9 9 8 , 12

- 21 .
С аво ва, 1971 = О. С аво ва. Д ве гр о б н и н аход ки въ в В а р н а о т ели н и сти че-

с к а т а е п о х а . - М П К , 3, 1 9 7 1 , 3 - 8, о б р . 1 - 2.

С а п р ы к и н , 1 996 = С . И . С а п р ы к и н . П о н т и й с к о е ц а р ство . М о с к в а , 1996.

Тачева, 1972 = М . Тачева. И к о н о м и ч е с к и и к у л т у р н и в р ъ зк и м е ж д у За-

п а д н о п о н т и й с к и т е г р а д о в е и к л а с и ч е с к и я И з т о к ( V - I в. п р .Х р .). - В: П ъ р в и

к о н г р е с н а Б ъ л г а р с к о т о и с т о р и ч е с к о д р у ж е с т в о , I, С о ф и я , 1 9 7 2 , 3 5 1 - 3 5 3 .

С т о я н о в , 1 9 9 6 = Т. С т о я н о в . Г е тс к а та с т о л и ц а п р и С б о р я н о в о - п р о у ч в а ­

н и я , р е з у л т а т и , и с т о р и ч е с к и п р о е к ц и и . I. - И с т о р и я , 5 - 6 , 1 9 9 6 , 8 4 - 9 2 .

Тачева, 1981 = М . Тачева. О п и т за в ъ зс та н о в я в а н е п о л и ти ч е с к а та и с т о ­

рия на Т ракия от края на IV д о к р а я н а I I I в .п р .н .е . - В е к о в е , X , 3, 1 9 8 1 , 4 7

- 52.

Тачева, 1987 = М . Тачева. И с т о р и я на бъ л гарските зем и в древността.

В т о р а част. С о ф и я , 1987.

Тачева, 1988 = М . Тачева. Т р а к и й с к и те цар е и П о н ти й с к и те к о л о н и и п р е з

к ъ с н о е л и н и с т и ч е с к а т а е п о х а . - T e r r a A n t iq u a B a lc a n ic a , I I I , 1 9 8 8 , 8 7 - 9 2 ).

Тончева, 1951 = Г. Т о н ч е в а . Р а з к о п к и на петте м оги л и край с. Г а л а т а . -

И В А Д , V III, 1 9 5 1 ,4 9 -6 4 .

Тончева, 1953 = Г. Т о н ч е в а . А н ти ч н а гр ъ цка керам ика в м узея н а гр ад

С т а л и н (В а р н а ). - И В А Д , IX , 1953, 2 9 - 40.

Тончева, 1956 = Г. Т о н ч е в а . Т р а к и й с к о т о в л и я н и е в О д е с о с . - И В А Д , X,

1956, 51 - 64.

Т о н ч е в а , 1 9 5 9 = Г. Т о н ч ч е в а . З а с ю ж е т а н а е д н а т е р а к о т а о т О д е с о с - А р ­

х е о л о г и я , 1 ,3 - 4 , 1 9 5 9 , 8 0 - 8 2 ).

Т о н ч е в а , 1 9 6 1 = Г. Т о н ч е в а . Д в а н а д г р о б н и п а м е т н и к а о т О д е с о с . - В : С б .

И з с л е д в а н и я в п а м е т н а К а р е л Ш к о р п и л . С о ф и я , 1961, 2 3 1 -2 3 7 ).
128
Т ончева, 1961 (2 ) = Г. Т о н ч ч е в а . Г р о б н и находки о т О д е сос. И В А Д , X II,
1 9 6 1 ,2 9 -5 2 ).

Тончева, 1963 = Г. Т о н ч е в а . О б и конограф и и и характере ф ракий ско­

го Х е р о са и з О дессоса. - A c t a A n t iq u a P h illip p o p o t a n a . S t d ia A r c h a e o lo g ic a .

S e r d ic a e , 1 9 6 3 , 7 1 - 7 9 .

Т о н ч е в а , 1 9 6 4 = Г. Т о н ч е в а . Н о в и находки от старогръ цкия некропол на

О д е с о с . - М А И , X X V , 1 9 6 4 , 111 - 129.

Тончева, 1964 (2 ) = Г. Т о н ч е в а . Х р о н о л о г и ч е с к о развитие на п лочи те с

“п о г р е б а л н о у г о щ е н и е ” о т О д е с о с . - А р х е о л о г и я , 6, 1 9 6 4 , 4, 3 7 - 4 6 .

Тончева, 1969 = Г. Т о н ч е в а . С к у л п т у р а т а в О десос от V - I в . п р . н .е . -

И Н М В , 5 (2 0 ), 1 9 6 9 , 3 - 4 5 .

Т о н ч е в а , 1 9 6 7 = Г. Т о н ч е в а . А р х а и ч н и м а т е р и а л и о т О д е с о с - И А И , X X X ,

1967, 155 - 180.

Тончева, 1972 = Г. Т о н ч е в а . З а е г и п е т с к и т е ф а я н с о в и с ъ д о в е о т О д е с о с .

- И А И , X X X II, 1 9 7 2 ,1 0 3 - 111.

Тончева, 1974 = Г. Т о н ч е в а . Н е к р о п о л ъ т к р а й с в е т и л и щ е т о н а Х е р о с К а -

рабазм ос в О десос. - И Н М В , V (X X ), 1974, 2 8 7 - 302.

Топалов. 1997 = С т. Т о пал о в. П р и н о с к ъ м проучване контрам арките на

З а п а д н о п о н ти й с к и те гр ад ове А п о л о н и я , М е с а м б р и я и О десос III - I в. п р

н .е . С о ф и я 1997.

Топалов, 1999 = С т. Топалов. О десос. П р и н о с към м онетосечен ето на

град а п р е з IV - 1 в. п р . Х р . С о ф и я , 1 9 9 9 .

Т о пал о в, 2001 = С т. Т о пал о в. М о н е то с е ч е н е то н а п л е м е н н о о б е д и н е н и е в

района на О десосот края на IV в. п р .н .е . и н а ч а л о т о н а I I I в .п р .н .е . - П р и н о с и

к ъ м п р о уч в а н е м он е то се че н е то и и сто р и я та в зем и те н а И зто ч н а Т р а к и я о т

края на IV в. п р .н .е . д о к р а я н а I I I в. п р .н .е . С о ф и я , 2 0 0 1 , 1 3 9 - 1 4 8 .

Т р а к и й с ка древност, 1993 = Д. П о п о в (Р е д .). К р а т к а е н ц и к л о п е д и я т р а ­

к и й с к а д р е в н о ст. С о ф и я , 1993.

Ф рел, 1968 = И . Ф рел. Н о в д окум е н т за статуята на А п о л о н от Калам ис

- И А И , X X X I, 1968, 2 0 3 -2 0 9 .

Ш к о р п и л , 1930 - 1931 = К. Ш к о р п и л . А р х е о л о ги ч е с к и бе ле ж ки за Ч е р н о ­

м о р с к о т о к р а й б р е ж и е . - И Б А И , V I, 1 9 3 0 - 1931, 5 7 - 89.

Я й л е н к о , 1990 = В. П . Я й л е н к о . О л ь в и я и Б о с п о р в э л л и н и с ти ч е с к у ю э п о ­

ху. - В: Э л л и н и з м : Э к о н о м и к а , п о л и т и к а , к у л ь т у р а . М о с к в а , 1990, 2 4 9 -2 9 7 .

Л И Т Е Р А Т У Р А Н А Л А Т И Н И Ц А

A u s t in , 1986 = М . М . A u s t in . T h e H e lle n is t ic W o r l d fro m A le x a n d e r to th e

R o m a n C o n q u e s t . C a m b r id g e , 1 9 8 6 .

A v r a m . 2 0 0 0 = A . A v r a m . Z u z w e i In s c h r if t e n a u s A g a t h o p o lis . - Iu b ila e u s , V ,

2 0 0 0 ,1 7 - 22.

C a g g e r o , 1 9 7 8 = G . C a g g e r o . C it o y e n s r o m a i n s d a n s la T h r a c e In d e p e n d e n t e .

- P u lp u d e v a , 2, 1 9 7 8 , 2 5 1 - 2 6 3 .

C a lla t a ÿ , 1994 = F. d e C a lla t a ÿ . L e s d e r n ie r s a le x a n d r e s p o s t h u m e s fra p p e s

â O d e sso s. - В: Д . Д р а г а н о в (С ъ с т.). П о с е л и щ е н ж и в о т в д р е в н а Т р а к и я . Я м ­

бол, 1994, 300 - 342

C o n ra d , 2004 = S. C o n ra d . D ie G r a b s t e lle n aus M o e s ia In f e r io r . L e ip z ig ,

2004.

D anov, R E, 1962 =- Hr. D anov. RE, s u p p l. 9, 1962, 1074 - 1077 (P o n to s

129
E u x e in o s.)
 D anov, 1979 = C h r . D a n o v . P h i lip p o p o lis , S e r d ic a , F o d e s s o s . Z u r G e s c h ic h t e

u nd K u lt u r d e r b e d e u te n d ste n Stä d te T h r a k ie n s v o n A le x a n d e r d e r G r o ß e b is

J u s t in ia n . - A N R W , II , 7/1. B e r l i n - N e w Y o r k , 1 9 7 9 , 2 8 1 - 3 0 0 .

F ra ze r, 1960 = P. M . Fraze r. S a m o th ra c e . In s c r ip t io n s on Sto n e . London,

1960.

F o l e t a l. = A l . F o l , M . C h i c h i k o v a , T . I v a n o v , T . T e o f i l o v . T h e T h r a c i a n T o m b

n e a r t h e v illa g e o f S v e s h t a ri. S o fia , 1 9 8 6 .

F o l, 1996 = A l. F o l. T h r a c ia P o n tic a - T w e n ty Y e a rs L a te r. - In : G. R.

T s e t s k h la d z e (E d .). N e w S t u d i e s o n t h e B l a c k S e a L i t t o r a l . C o l l o q u i a P o n t i c a , I,

O x f o r d , 1 9 9 6 , 1 - 12.

G a r la n , 1 9 9 5 = Y. G a r la n . A p r o p o s d e s t im b r e s a m p h o r iq u e s T h a s ie n s t r o u v e s

e n B u lg a r ie

G o c e v a , 1 9 7 8 = Z I. G o c e v a . D e r A p o l l o n k u l t in O d e s s o s . - S t u d ia in h o n o r e m

V e s e l i n i B e s e v lie v . S o f ia , 1 9 7 8 , 2 8 8 - 2 9 8 .

G oceva, 1980 = Z I. G oceva. P re tre s é p o n im e s d ’O d e s s o s et D io n y s o p o lis .

- K lio , 6 2, 4 9 - 53.

G oceva, O p p e rm a n n , 1981 = Z I. G oceva, M . O p p e rm a n n . C o rp u s c u lt u s

E q u i t u s T h r a c i i . I. E P R O , L e i d e n , 1 9 8 1 .

G o c e v a , 1 9 8 1 = Z I. G o c e v a . D e r K u lt d e s T h e o s M e g a s - D a rz a la s in O d e so s.

- W ü r z b u r g e r J a h r b ü c h e r f ü r d ie A f t e r f u m s w is s e n s c h a f t , 7, 1 9 8 1 , 2 2 9 - 2 3 4 .

G o c e v a , 1 9 8 5 = Z I. G o c e v a . E i n i g e B e m e r k u n g e n z u m P r o b l e m d e r m e t r o p o li a

d e s w e st p o n tisc h e n K o in o n - In : T e r ra a n t ig n o B u lg a r ic a II, S o fia , 1985, 247 -

249

G o c e v a , 1 9 8 6 = Z I. G o c e v a . E i n i g e B e m e r k u n g e n z u m P r o b le m d e r M e t r o p o l ia

d e s w e st p o n tisc h e n K o in o n - In : T e r r a a n t iq u a B u lg a r ic a II, S o fia , 1986, 247 -

249

G o c e v a , 1 9 9 6 = Z I. G o c e v a . O r a g n i z a t i o n o f R e l i g i o n s L if e i n O d e s o s - K e r n o s ,

9, 1 9 9 6 , 121 - 127

G oceva, 1997 = Z I . G o c e v a . P a r t i c u l a r i t é s d e l ’i c o n o g r a p h i e d u C a v a l i e r à
O d e sso s et d a n s so n t e r rit o rie . - In : P u lp u d e v a , V I, S u p p le m e n t u m . S e r d ic a e ,

1 9 9 7 ,1 2 1 - 128

Io u r o u k o v a , 1 9 7 7 = J. I o u r o u k o v a . N o u v e l l e s d o n n é e s s u r l a c h r o n o l o g i e d e s

r o is s c y t h e s e n D o b r o u d j a . - T h r a c ia , IV , 1 9 7 7 , 1 0 6 - 12 1 .

Iv a n o v , 1 9 9 7 = R . Iv a n o v . D a s r ö m is c h e V e r t r e id i g u n g s s y s t e m a n d e r u n te re n

D on a u z w is c h e n D o r ic u m und D u r o s t o r u im (B u lg a r ie n ) von A u g u stu s b is

M a u r ik io s . - B R G K , 7 8 ,1 9 9 7 , 4 6 9 - 617.

Jähne, 2 0 0 2 = A. Jähne. D ie “t h r a k e s a u t o n o m o i” in A ria n s B e r ic h t über

d e n D o n a u f e ld z u g A le x a n d e r s d e r G r o ß e n . - In : T h ra c e and th e A e g e a n . E ig h t

In t e r n a t io n a l C o n g r e s s o f T h r a c o lo g y . S o fia , 2 0 0 2 , 3 9 9 - 4 0 9 . J o rd a n o v , 1 9 9 4 = K .

J o r d a n o v . L a r e v o l t e d u s t r a t è g e M e m n o n e n T h r a c e . B H R , 1, 1 9 9 4 , 3 - 1 1 .

L a z a r e n k o , 2 0 0 2 = I. L a z a r e n k o . T h e S o u t h e r n B o r d e r o f T e r r a O d e s s i t a n o r u m .

- ( 1 s t - b e g i n n i n g o f 2 n d c.). A r h e o l o g i a B u l g a r i c a , 6 , 2 0 0 2 , 4 5 - 5 7 .

L a z a r o v , 1 9 9 2 - 1 9 9 3 = L . L a z a r o v . D i e B le ig e w ic h t e v o n O d e s s o s . - T a la n t a , 2 4

- 2 5 ,1 9 9 2 - 19 9 3 , 7 7 - 84.

L a z a ro v , 1 9 9 3 = L. L a z a ro v . T h e P r o b le m o f t h e C e lt ic Sta te in T h r a c e ( o n th e

B a z i s o f K a v a r ’s c o i n s f r o m P e a k A r k o v n a . - B H R , 2 - 3 , 1 9 9 3 , 3 - 7.

M ih a ilo v , 1970, IG B , I2 = G. M ih a ilo v . In s c r ip t io n e s G re cae in B u lg a r ia

130
r e p e r t a e . S e r d i c a e , I 2, 1 9 7 0 .
 M ih a ilo v , 1997, IG B , V = G. M ih a ilo v . In s c r ip t io n e s G re cae in B u lg a r ia

r e p e rt a e . V . S e r d ic a e , 1 9 9 7 .

M in t s h c e v , 1 9 8 3 = A l. M in t s c h e v . E i n v e r s c h w u n d e n e n t h r a k is c h e n G o ld s c h a t z

a u s K a v a r n a u n d e in ig e B e m e r k u n g w e n ü b e r d ie r G o ld s c h m ie d e k u s n t T h r a k ie n s

im I V - I I I Jh. V . u. Z . - P u lp u d e v a , 4, 1 9 8 3 , 3 1 0 - 3 2 3 .

M in c h e v , 1 9 9 0 = A l. M in c h e v . E a r l y H e lle n is t ic J e w e lle ry f r o m O d e s s o s . - In :

A kte n des X III In t e r n a t io n a le n K o n gre sse s f ü r k la s s is c h e A r c h ä o lo g ie - 1988.

B e r lin , 1 9 9 0 , 4 6 3 - 4 6 4 .

M in c h e v , 1994 = A l. M in c h e v . L e s s p e c t a c le s a n t iq u e s â O d e s s o s . - In : C h r .

L a n d e s ( E d . ) L e s t a d e r o m a i n et s e s s p e c t a c le s . L a tte s , 1 9 9 4 , 5 5 - 5 9 .

M in c h e v , 2 0 0 3 = A l . M i n c h e v . O d e s s o s ( 6 t h c. В С - t o e a r l y 1 s t c. A D ) . - In :

D . V . G r a m m e n o s , I. K . P e t r o p o l o u s ( E d s . ) A n c i e n t G r e e k C i t i e s i n t h e B l a c k S e a .

T h e s s a lo n ik i, 2 0 0 3 .

M in c h e v , 2 0 0 4 = A l. M in c h e v . M a r c ia n o p o lis b e fo r e t h e R o m a n s : S o m e D a t a

a b o u t E a r l i e r S e t t l e m e n t s a t t h e S it e . - In : P r i n o s l u i P e t r e D i a c o n u l a 8 0 d e a n i.

B r a ila , 2 0 0 4 , 2 1 5 - 2 3 5 .

O p p e rm a n n , 2002 = M . O p p e rm a n n . Ü b e r le g u n g e n zum K u lt des Theos

M e g a s a m W e s t p o n t o s in V o r r ö m is c h e r Z e it - И Н М Б , 4 ,2 0 0 2 , (S tid ia in h o n o r e m

Iv a n i K a ra y o to v ), 5 0 - 5 8

O p p e rm a n n , 2004 = M . O p p e rm a n n . D ie w e st p o n tisc h e P o le is u nd ih r

in d ig e n e s U m f e l d in v o r r ö m i s c h e r Z e it. L a n g e n w e iß b a c h , 2 0 0 4 .

O p p e rm a n n , 2006 = M . O p p e rm a n n . D e r T h ra k is c h e R e it e r des

O s t b a lk a n k a u m e s im s p a n n u n g s fe ld von G r a e c it a s , R o m a n ita s u nd lo k a le n

T ra d it io n e n . L a n g e n w e is s b a c h , 2 0 0 6 .

P a r la s k a , 1 9 7 6 = K . P a r la s k a . Z u r V e r b r a it u n g P t o le m a is c h e r . F a y e n c e k e r a m ik

a u se rh a b Ä g y p te n s. J D A I, 91, 1976, 1 35 - 156.

P e d r iz e t , L e fe b re , 1919 = P. P e d r iz e t , G. Le fe b re . Les g r a ff it e s gre cs du

M e m n o n io n d Ä b y d o s. N a n c y , 1919.

P fo rm e r , 1 9 8 7 = S t u d ie n z u r a le x a n d r in is c e r T o r e u tik . B e r lin , 1 9 8 7 .

P ic k , 1 9 1 0 = B . P ic k , K . R e g lin g . D ie a n t ik e n M ü n z e n v o n D a c ie n u n d M ö s ie n ,

I, 2 , B e r l i n , 1 9 1 0 .

P ip p id i, 1 9 6 2 = D . P ip p id i. E p ig r a p h is c h e B e it r ä g e z u r G e s c h ic h t e H is t r ia s in

d e r H e ll e n is t is c h e r Z e it. B e r lin , 1 9 6 2 .

P r e d a , 1 9 9 8 = C . P r e d a . Is t o r ia m o n e d e i in D a d a R o m a n ä B u c u r e ç t i, 1 9 9 8 .

P r e s h le n o ff, 2002 = H r. P re s h le n o ffi D ie w e st p o n tisc h e n Stä d te und d ie

K o n s t it u ir u n g der r ö m is c h e r M acht in den G e b ie te n an der u n te re n D on a u

( p o lit is c h e u n d f in a n z ie lle A s p e k t e ) . - In : L in e s . A c u r a d i G ia n c a r lo S u s in i. R o m a ,

1994, 1 6 9 - 175.

P r i c e , 1 9 9 1 = M . J. P r i c e . T h e C o i n a g e i n t h e N a m e o f A l e x a n d e r t h e G r e a t a n d

P h illip A r h id a e u s . A B r it is c h M u s e u m C a ta lo g u e . Z ü r ic h / L o n d o n , 19 9 1 .

R e in a c h , 1 8 9 8 = S. R e in a c h . A p h r o d it e et A d o n is . G a z e tte d e b e a u x a rts, X X ,

1 8 9 8 , 1 0 6 - 1 1 8 ( n o n v id i).

R uscu , 20 0 4 = L. R u s c u . “P e r s o n a l“ E x t e r n a l R e la t io n s o f th e W e s t e r n P o n t ic

c it ie s i n P r e - R o m a n P e r io d . - В : Ч е р н о м о р е м е ж д у И з т о к а и З а п а д а . I X П о н ­

т и й с к и ч е т е н и я . В а р н а , 2 0 0 4 ,1 4 4 - 160.

S to y a n o v , S to y a n o v a , 1 9 9 7 = T. S to y a n o v , D . S to y a n o v a . T h e T h o lo s o f O d e s so s.

- A r c h a e o l o g i a B u l g a r i c a , 1, 3 , 1 9 9 7 , 2 2 - 2 3 .
131
T a tsch e va , 2001= M . T a tsch e va , Ü ber d ie C h o r o t h e s ie aus D io n y s s o p lis
 (T h r a c ia ) IG B u lg . V , N o . 5 0 1 1 . - Z e it s c h r if f ü r P a p y r o lo g ie u n d E p ig r a p h ik , 136,

2 0 0 1 , 7 7 - 84.

Taceva, 1995 = M . Taceva. T h e L a st T h ra s ia n in d é p e n d a n t D y n a s t y o f the

R h a s c u p o r id s . - In : S t u d ia in h o n o r e m G e o r g i i M ih a ilo v . S o fia , 1 9 9 5 , 4 5 9 - 4 6 7 .

T o n k o v a , 1 9 9 7 = M . T o n k o v a . H e lle n is t ic J e w e lle ry f r o m th e C o lo n ie s o n th e

W e s t B l s c k S e a C o a s t . - A r c h a e o l o g y i n B u l g a r ia , I, 1 9 9 7 , 8 3 - 9 3 .

T o n tc h e va , 1970 = G. T o n tc h e va . Le s a n c t u a ir e du H é ro s K a ra b a zm o s

d ’O d e s s o s . - I n : A c t e s d u P r e m i e r e c o n g r e s i n t e r m n a t i o n a l d e s e t u d e s b a l c a n i q u e s

et S u d - e s t E u r o p é e n n e s . S o fia , 1 9 7 0 , 3 5 3 - 3 6 4 .

V a g a lin s k i, 2001 = L. F. V a g a lin s k i. D ie E p h e b ie in den w e s t lic h e n

S c h w a r z m e e r s t ä d t e . - I n : К . W e n d e l ( H r s g . ) K a r a s u r a , I, W e i s s b a c h , 2 0 0 1 .

V e lk o v , 1 9 9 4 = V . V e lk o v . L e p o r t d e la c o lo n ie g r e c q u e A g a t h o p o lis . - T h r a c ia

P o n tic a , V , 1 9 9 4 , 1 0 5 - 112.

Y o u r o u k o v a , 1 9 7 7 , = Y . Y o u r o u k o v a . N o u v e l l e s d o n n é e s s u r le c h r o n o l o g i e d e s

R o is S c y t h e s e n D o b r o u d z a . - T h r a c ia , IV , 1 9 7 7 , 1 0 5 - 1 1 1 .

Z i r r a , 1 9 7 6 = V I . Z i r r a . L e p r o b l è m e d e s C e l t e s d a n s l ’e s p a c e d u B a s D a n u b e .

- T h r a c o - D a c i c a . I, B u c u r e ş t i , 1 9 7 6 , 1 7 5 - 1 8 2 .

И З В О Р И

A r r . = A r r i a n u s , F l. A n a b a s i s A l e x a n d r i ( R o o s , W i r t h ) .

C u r t . = C u r t iu s R u f u s C . H is t o r ia A le x a n d r i M a g n i ( H e id ic k e , D a m s t ) .

D e x i p p . = D e x i p p u s P. H e r . F r a g m e n t a ( J a c o b y ) .

D i o n C h r. = D i o n C h r y s o s t o m u s . O r a t io n e s - B o r y s t h e n e s ( v o n A r n im ) .

D i o d . = D i o d o r u s S ic ilic u s . B ib lio t h e c a h is t o t o r ic a e ( V o g e l) ,

lo r d . = Io r d a n e s . D e o r ig in i a c t ib u s q u e G e t a r u m (M o m se n )

I u s t . = I u s t i n u s M . I. T r o g i P o m p e i . H i s t o r i a r u m P h i l i p p i c a r u m e p i t o m e ( R u h l ;

S e e l) .

P o m p . T r o g = P o m p e i u s T r o g . P r o l o g o s (S e e l).

P lu t . = P lu t a r c h u s . A l e x a n d e r ( Z ie g le r ) .

S t r a b o = S tra b o . G e o g r a p h ic a . (M e in e c k e ) .

За изворите са ползвани преводи от серията на БАН “Гръцки извори за

българската история” и “Латински извори за българската история”.

С Ъ К Р А Щ Е Н И Я

А О Р = А р х е о л о ги ч е с к и о т к р и т и я и р а з к о п к и - р е зю м е та (р а зл и ч н и гр а ­

дове)

Г В М В = Г о д и ш н и к н а В о е н н о м о р с к и я м у зе й - В а р н а (В а р н а )

Г Д А -Н Б У = Го д и ш н и к н а Д е пар там е н та п о археология - Н о в бъ л гар ски

у н и в е р си те т (С о ф и я )

И А И = И зв е с т и я на А р х е о л о ги м с к и я и н с т и т у т (С о ф и я )

И В А Д = И з в е с т и я н а В а р н е н с к о т о а р х е о л о ги ч е с к о д р у ж е с т в о (В а р н а )

И Н М Б = И з в е с т и я н а Н а р о д н и я м у зе й - Б у р га с (Б у р га с )

И Н М В = И з в е с т и я н а Н а р о д н и я м у зе й - В а р н а (В а р н а )

И Н И М = И зв е с т и я н а Н а ц и о н а л н и я и сто р и ч е с к и м узе й (С о ф и я )

И К Н К = И зв е с ти я та н а кам ар ата н а н а р о д н а та к у л ту р а (С о ф и я )

Н И = Н у м и зм а ти ч н и и зсл е д ван и я (С о ф и я )

A N R W = A u f s t ie g u n d N ie d e r g a n g d e r R ö m is c h e n W e lt ( B e r l i n - N e w Y o r k )

B H R = B u lg a r ia n H is t o r ic a l R e v u e (S o f ia )
132
B R K G = B e r ic h t d e r r ö m is c h - g e r m a n is c h e s K o m m is s io n ( M a in z )

J D A I = J a h r b u c h d e r D e u t s c h e n a r c h ä o lo g is c h e r In s t it u t s ( B e r lin )
 ODESSOS DURING
THE HELLENISTIC TIMES
(late 4 th c. B C - early 1st c. A D )

Aleksandar Minchev
(summary)

The ancient Black sea town Odessos (today’s Varna) was found
in the second quarter of 6th c. BC (approx. 575 - 550 BC) by
Greeks - settlers as an Apoikia - sister town (a colony) of the town
of Millet in Asia Minor. There has been a Thracian settlement of
even older origin on the site (if considering its non-Greek name)
which the immigrants adopted from the native population and
did not change. In the next two centuries Odessos became one
of the important commercial centers and ports along the West
Black sea coast. The town permanently connected the Thracian
inhabitants in the interior of Northeast Thrace with the ancient
Greek world and culture. During Hellenistic period the town
reached its first truly big boom.
In this book for the first time an attempt has been made to
follow the history, as well as the political, economic and cultural
development of Odessos in the Hellenistic times. The time
from the reigning of Alexander the Great (336 - 323 BC) till the
incorporation of the ancient polis (in AD 15) in the new Balkan
province of the Roman Empire- Moesia has been covered. For
the purpose, a large number of historical resources related to the
West Black sea coast and ancient Thrace in this period, as well as
epigraphic data from Bulgaria and from abroad have been taken
in account. The research is complemented with the results of the
excavations and exploration in the very city and its contiguous
region in the last nearly 120 years. Published and unpublished
archaeological monuments from the Varna Archaeological
Museum and the Archaeological Institute with a museum in Sofia,
some of which interpreted in a new way, have been used too.
The book is divided in general into two parts: historical and
archaeological one. In the first one, based on ancient written sources
133
and epigraphic monuments, consecutively - in a chronological
 order the political events on the Balkans and particularly along
the Black sea coast of Thrace during this epoch have been
examined seeking and pointing the place and role of Odessos in
them. In the second part, based on the known archaeological and
epigraphic material, the picture of the development and life in the
town during the last three centuries of the first millennium BC
has been reconstructed.
In the first chapter of the book “The Historical Events during
Hellenistic period and Odessos”, the conquering of Thrace and
the West Black sea coast by the Macedonians, as well as the
mutual relations of Odessos with Alexander the Great and his
successor in the Thracian lands - Lysimachos (323 - 280 BC)
have been followed. Namely, to Lysimachus in a big extend the
enrichment of the citizens of that time and the wide spreading of
the Hellenistic culture here was due, as he chose at first the region
for his basic seat in his wars against the rest diadochs - heirs of the
Alexander’s empire. An attention has been paid to the connections
of the town with the new population that appeared in the Balkans
after 280 - the Celts and their Celtic Kingdom, because today’s
Northeastern Bulgaria is one of the places where they settled
compactly. Described in a large scale are also the traditional
and as a whole good relationships in 4th - 1st c. BC with the
Thracians from the interior of the region, mostly the Getal, with
the local and northern Thracian dynasties, as well as the major
Thracian state - unions in South Thrace led by the Odryssian and
the Sapaeian dynasties. The mutual relations with the Scythians
who at a certain moment settled in Northeastern Thrace and even
the town-neighboring regions have been observed. As far as there
is available data, attention has been paid to the town’s connections
with the other Greek towns of the Mediterranean and Asia Minor
and especially to the relations with the other apoikias along the
West Black sea coast. Most of the time they were friendly but
sometimes hostile and in certain cases different in consistence
and interests contradictory coalitions were established.
The invasion and military actions of the Romans to conquer
the Balkans and the West Black sea coast are also described. It
has been pointed to the participation of Odessos in the resistance
134 against them in collaboration with the other Black sea towns or
relied on the major Roman enemy - the Pontos king Mithridates
VI Eupathor (approx. 132-63 BC). Followed is the gradual falling
of Odessos under the dependence of Rome in 1st c. BC. In the
beginning it was a federative town and the ultimate loss of its
relative autonomy happened after its inclusion within the borders
of the Empire in 15 AD as a part of the province of Moesia.
In the second chapter “Administrative System and Public
Life” the way of governing of Odessos as an ancient polis created
alike the democratically ruled free Hellenic city-states has been
explained. The tight connection of its social system with the one
in its mother town Millet, the permanent contacts and influences
of the ancient Greek Diaspora, especially its Asia Minor part has
been proved.
All public duties and institutions in the Black sea town during
the Hellenistic epoch known drawn from records and epigraphic
monuments, as well as their activities are described. Outlined
is the attention which the local authorities have devoted to the
training of the rising boys and juniors in the town gymnasion and
its impact on town life.
The third chapter “Population and Religion” represents the
ethnical structure of the town and the region as well as the changes
occurring in it, particularly at about the end of Hellenistic period.
A special attention has been paid to the epigraphic, archaeological
and numismatic data on the variety of the religious life in it. In
virtue of the known up to now information the famous deities of
the towns pantheon have been described: Greek, Thracian and
Eastern ones. The relations with big religious centers in ancient
Greece, such as the isle of Samothrace, as well as the place of
the Thracian cults in the beliefs of the local and the neighboring
population have been noted. A special significance of the
Thracian God-horseman in the town during the late Hellenism
has pointed.
“Town Planning, System of Defense and Architecture” is the
subject of the fourth chapter of the book. In it all published data
about the architectural development of Odessos till 15 AD has
been gathered.
In chapter Five “Necropolises, Tombs and Gravestones” these
specific for any town sites and monuments have been represented.
The places of the necropolises used in 4th - 1st c. BC, the way of 135
burial, the kinds of tombs and tombstones are described in details.
 Examples of some more complex sepulchral structures have been
given and the different types of gravestones have been examined.
Chapter Six “Trade and Crafts” is dedicated to the main crafts
in town and the wide trade connections of its citizens. They
included the continental and Island Greece, Asia Minor, the East
Mediterranean coast, Egypt, etc. Outlined is the permanent trade
with the neighboring Thracians and the intermediary role of
Odessos for entering of imported goods into the markets in the
hinterland of Northeastern Thrace. Other occupations and crafts
of its citizens who supplied their neighbors from the interior not
only with imported goods but also with their own craftworks and
exported for their needs the there agricultural foods, products
and raw materials have been described in full according to the
known archaeological data.
“Art and Culture” these immutable elements in the life of
every ancient city have been thoroughly examined in the seventh
chapter of the book. Noted is the rapid entering of the Hellenistic
influence into the local art, the presence of local sculptors (one of
them is known by name) and terracotta workshops (producing
terracotta figurines and reliefs) in town. Important information
about the existence of theater, music and poetry in Odessos and
the interest of its citizens in these arts has been given.
A separate eighth chapter “Sport and Public Games” is dedicated
to the passion of the local population to athletism and the great
public games of sporting and cultural character organized in
town. They wore the name Hermaia - on behalf of god Hermes,
but sometimes they were dedicated to another deity patron of
sports - Heracles. These games hardly differed from the famous
similar competitions in the big cities of ancient Greece.
In the last ninth chapter “Coinage” the different types of coins,
cut by the administration of Odessos in the local mint from late
the 4th c. BC till early the 1st c. AD have been described. Examined
are the certain values, types of coin emissions made mainly of
bronze and silver but also of gold, stressing on the characteristic
for the town images upon them. Some coins that give precious
information about the religion and monuments of art in town are
notted too.
136 In conclusion, it is outlined that as a whole the development
of Hellenistic Odessos in economic and cultural aspect has
been close enough to all the rest much more famous towns in
the ancient Greek world, particularly in Asia Minor. Some local
distinctive features, connected with the geographical disposition
and the ethnical composition of the town are.
The book is illustrated and supplied with a vast bibliography
on all examined aspects of history and archaeology of Odessos,
and to a great extent - of the West Pontos coast and the Balkans,
too.

137
 ODESSOS A L’EPOQUE HELLENISTIQUE
(fin du IVes. av. J.-C. - début du Ier s. ap. J.-C.)

Alexandre Mintchev
(Résumé)

La ville antique d’Odessos, sur la mer Noire, (l’actuelle Varna) est

créée durant la seconde moitié du IVe s. av. J.-C. (aux environs des
années 575 - 550 av. J.-C.) par les grecs - ayant émigrés pour une
« Apoïka » (l’actuelle terminologie historique emploierait le mot
colonie), dont la filiation est à attribuer à la ville de Milet en Asie
Mineure. Au même endroit était implanté un village thrace aux ori­
gines bien plus anciennes (si l’on en juge d’après son nom qui n’est
pas grec), que les immigrants prennent de la population d’alors et
conservent. Au cours des deux siècles suivants Odessos devient un
centre important de commerce et port de l’ouest de la Mer Noire.
La ville assure un lien constant entre la population thrace de l’inté­
rieur des terres de la Thrace du Nord-est et le monde antique grec
et sa culture. Durant l’hellénisme la ville vit sa première véritable
période de prospérité.
Cet ouvrage est le premier du genre à proposer une étude suivie
de l’histoire, du développement politique, économique et culturel
d’Odessos au cours de la période hellénistique. La période couverte
débute au cours du règne d’Alexandre le Grand ( 336 - 323 av. J.-C.)
et se termine par l’intégration de la « polis » à la nouvelle province
balkanique de l’empire Romain - la Mysie, 15 ans après le Christ.
Ce travail a nécessité l’étude de nombreuses sources historiques,
liées à la Thrace antique et aux rives Ouest de la Mer Noire au cours
de cette période, ainsi que des données épigraphiques de Bulgarie
et de l’étranger. Cette recherche est également complétée par les ré­
sultats des fouilles et études effectuées dans la ville et ses alentours
au cours des 120 dernières années. Certains matériels archéologi­
ques publiés ou non des fonds documentaires du Musée d’Archéo-
logie de Varna et de l’Institut d’Archéologie avec Musée de Sofia,
ont également été étudiés, et certains se voient même proposer une
nouvelle interprétation.
138 Ce livre est composé de deux parties : historique et archéolo­
gique. La première partie propose une lecture suivie, par ordre
chronologique, sur la base des sources antiques et des documents
épigraphiques, des événements politiques des Balkans et de cette
partie de la Mer Noire de la Thrace à travers cette époque et cherche
ou indique la place et le rôle joué par Odessos.
La deuxième partie, grâce aux différents matériels épigraphiques
et aux connaissances archéologiques, fait renaître en grande partie
le tableau du développement et de la vie de la ville au cours des trois
derniers siècles du premier millénaire avant J.-C.
Le premier chapitre intitulé « Evénements historiques au cours
de l’hellénisme et Odessos » est une étude de la conquête de la
Thrace et de la côte Ouest de la Mer Noire par les Macédoniens,
ainsi que les relations entre Odessos et Alexandre le Grand et son
successeur sur les terres thraces - Lysimaque (323 - 280 av. J.-C.).
C’est à ce même Lysimaque que les habitants de la ville doivent en
grande partie leur enrichissement à cette époque et l’hellénisation
de la culture. Lysimaque fait dans un premier temps de la région,
son siège principal pour mener ses batailles contre les Diadoches,
autres héritiers de l’empire d’Alexandre le Grand. L’attention est
également portée sur les liens de la ville avec les nouveaux habitants
s’établissant dans les Balkans après 280 - les celtes et leur royaume
Celte, puisque Factuelle Bulgarie du nord-est est l’une des régions
où ils s’installent massivement. L’auteur y expose également les re­
lations traditionnelles, bonnes la plupart du temps, au cours des
IVe - Ier s. av. J.-C. avec les Thraces de l’intérieur des terres, princi­
palement les tribus, les dynasties thraces locales ou situées plus au
Nord, ainsi qu’avec les principaux états unis de la Thrace du sud,
les royaumes des Odrysses et des Sapeenes. Les relations avec les
Scythes qui, à un certain moment, s’installent en Thrace du Nord-
est et même dans des endroits proches de la ville, sont partielle­
ment étudiées. En fonction des données à disposition, l’attention
est également portée sur les relations avec les autres villes hellènes
de la Méditerranée et de l’Asie Mineure, et l’accent est posé sur les
relations avec les autres colonies de l’Ouest de la mer Noire. Si la
plupart du temps ces relations sont amicales, elles peuvent être par­
fois hostiles, et sont à l’origine de la création de regroupements, de
coalitions dont la constitution diffère en fonction des intérêts.
L’auteur y décrit l’invasion et les attaques guerrières des romains 139
pour le contrôle des Balkans et de l’ouest de la mer Noire. On y dé-
 couvre le rôle joué par Odessos dans la résistance aux romains, en
union avec les autres villes de la mer Noire ou en soutien au princi­
pal ennemi des romains, le roi du Pont Mithridate VI Eupator (env.
132 - 63 av. J.-C.). Le chute de la ville sous l’influence des romains
au cours du 1er s. av. J.-C. s’y trouve détaillé. Il s’agit au début d’une
ville fédérée et sa perte définitive d’autonomie a lieu dans les années
15 lors de son intégration dans les frontières de l’empire comme
partie prenante de la province de Mysie.
Le deuxième chapitre - « Structure administrative et vie socia­
le » évoque le mode de gestion de la « polis » antique d’Odessos,
créé sur le modèle des cités-états hellènes libres au fonctionnement
démocratique. On y prouve les liens étroits de son organisation so­
ciale avec celle de sa « ville-mère » de Milet, les contacts permanents
et l’influence de la diaspora grecque antique, particulièrement dans
sa partie d’Asie Mineure. Toutes les institutions et fonctions publi­
ques de la ville de la mer Noire au cours de l’époque hellénistique
ainsi que leurs activités y sont détaillées grâce aux sources écrites et
documents épigraphiques étudiés. On y expose l’attention que les
pouvoirs publics accordent à l’éducation des enfants et des jeunes
hommes dans le « gymnasion » et son influence dans la vie de la
cité.
Le chapitre trois - « Population et religion » présente la compo­
sition ethnique de la ville et de la région ainsi que les changements
qui surviennent dans sa structure principalement à la fin de l’hellé­
nisme. L’attention est particulièrement portée sur les données épi­
graphiques, archéologiques et numismatiques et les informations
quelles apportent sur la diversité de la vie religieuse dans la région.
A la lueur des témoignages actuellement recensés, on y présente
les divinités connues du panthéon de la ville - grecques, thraces
et orientaux. Les liens avec les grands centres religieux de la Grèce
antique - comme l’île de Samothrace, ainsi que les lieux de cultes
thraces dans la religion des populations locales et voisines y sont
décrits et l’attention est particulièrement orientée sur l’importance
du dieu chevalier Thrace dans la ville au cours de l’hellénisme tar­
dif.
« Urbanisme, système de défense et architecture » est le thème
du quatrième chapitre de cet ouvrage qui rassemble toute les don­
140 nées connues sur le développement architectural d’Odessos jusqu’à
l’an 15 après J.-C. On y trouve la description, basée sur les recher­
ches archéologiques connues, des systèmes de défenses, de leurs
modifications, des témoignages sur les bâtiments publics, religieux
et privés, leurs plans, leur décoration, l’alimentation en eau de la
ville, etc.
Dans la cinquième partie du livre « Nécropoles, tombeaux et m o­
numents mortuaires », sont présentés les monuments spécifiques à
chaque ville. Les nécropoles utilisées au cours des IVe - 1er s. av. }.-
C. et leur emplacement spécifique y sont décrits en détail, de même
que les rites funéraires, les différents types de tombes et sépultures.
On y trouve également des exemples sur des types plus complexes
de sépultures et sur la diversité des monuments funéraires.
Le chapitre six « commerce et artisanat » est consacré aux mé­
tiers dans la ville et aux larges liaisons commerciales de ses habi­
tants. Ces échanges incluent des liens avec la Grèce continentale et
ses îles, l’Asie Mineure, l’est de la Méditerranée, l’Egypte et autres...
L’accent est mis sur la permanence du commerce avec les Thraces
voisins et l’importance du rôle d’intermédiaire que joue Odessos
dans l’import de marchandises étrangères sur les marchés intéri­
eurs de la Thrace du Nord-est. Les descriptions des métiers des ha­
bitants de la ville sont détaillés d’après les matériels archéologiques,
non seulement ceux qui approvisionnaient leurs voisins avec des
marchandises d’importation ou leurs propres productions, mais
aussi ceux achetant et se fournissant en denrées agricoles, produc­
tions et matières premières pour leur propres besoins.
« Art et culture » - ce s éléments indissociables de la vie de cha­
que ville antique sont largement étudiés dans le chapitre sept de cet
ouvrage. L’auteur y insiste sur la rapidité avec laquelle l’influence
hellénistique se fait ressentir dans la production artistique locale,
parmi lesquels les sculpteurs (le nom de l’un d’entre eux est célè­
bre) et les ateliers de poterie (travaillant les figures et les reliefs en
argile) de la ville. Des témoignages importants prouvent l’existence
des arts du théâtre, de la musique et de la poésie, ainsi que l’intérêt
que les habitants d’Odessos leur portent.
Le chapitre huit « sport et jeux collectifs » est consacré à la pas­
sion que la population locale entretient envers l’athlétisme et l’o rga­
nisation dans la ville de grandes manifestations de jeux collectifs à
caractère sportif et culturel. Ils portent le nom d’Herman, dédiés au
Dieu Hermès, mais ont été quelquefois dédiés à une autre divinité, 141
le protecteur des sport Hercule. Ces jeux se sont un peu distingués
 des autres manifestations de ce genre organisées dans les autres vil­
les de la Grèce antique.
Le neuvième et dernier chapitre « frappe monétaire » est dédié
au différents types de monnaies frappées par le pouvoir d’Odessos
dans les ateliers locaux entre la fin du IVe av. J.-C. et le début du Ier
siècle ap. J.-C. L’auteur y détaille les différents types de monnaies,
de valeurs nominales, d’é mission, principalement en bronze et en
argent, mais aussi en or et accorde une importance particulière aux
représentations de la ville sur ces monnaies. Une attention spéciale
est accordée aux monnaies qui donnent des témoignages précieux
sur la religion et les monuments culturels de la ville.
En conclusion, l’auteur insiste sur la ressemblance entre le
développement économique et artistique de l’Odessos hellénistique
et celui des villes beaucoup plus célèbres du monde hellène antique,
particulièrement en Asie Mineure. Il détaille cependant les
caractéristiques locales liées à la disposition géographique et à la
composition ethnique de la ville.
Le livre est illustré et documenté par une large bibliographie sur
chacun des aspects étudiés de l’histoire et de l’archéologie d’Odessos,
ainsi que, jusqu’à un certain point, de la côte Ouest Pontique et des
Balkans.

142
 ODESSOS IN DER HELLENISTISCHE
EPOCHE
(Ende des IV. Jahrhunderts vor Chr. -
Anfang des I. Jh. n. Chr.)

Alexander Mintschev
(Zusammenfassung)

Die antike Schwarzmeer Stadt Odessos (heutiges Varna) wurde

im zweiten Viertel des VI: Jh. v. Chr. (cc. 575 - 550 v. Chr.) von
Griechen - Umsiedlern als eine Apoikia oder Tochterstadt
(Kolonie) von der Stadt Milet in Kleinasien. An diesem Ort hatte
eine noch ältere Siedlung aus thrakischer Zeit existiert (angesichts
ihres Namens, der nicht griechisch ist), die die Emmigranten von
hiesgier Bevölkerung aufnahmen und weiter benutzen. In den
nächsten zwei Jahrhunderten wurde Odessos eins der wichtigsten
Kommerzzentrenn und eine der bedeutendsten Hafrenstädte an
der westlichen Schwarzmeeresküste. Die Stadt verwieklichte eine
ständige Verbindung zwischen der thrakischen Bevölkerung aus
dem Inneren des nord-östlichen Trakiens und der griechischen
Welt und Kultur.
In diesem Buch macht der Autor zum ersten Mal einen Versuch
die Geschichte, die politische, ökonomische und kulturelle
Entwicklung von Odessos im Hellenismus zu verfolgen. Das
umfasst den Zeitraum von der Herrschung Alexander des Großen
(336- 323 v. Chr.) bis zur Aufnahme der antiken Polis in die neue
Balkanprovinz des römischen Reiches - Mösien im 15. Jahr n.
Chr. Dazu wurde eine große Zahl historischer Quellen, die mit der
westlichen Schwarzmeerküste um des antiken Thrakiens in dieser
Periode verbunden sind, sowie epigraphische Daten aus Bulgarien
und Ausland. Dazu kommen die Ergebnisse von den Ausgrabungen
und der Untersuchungen in der Stadt und ihrer Umgebung in den
letzten fast 120 Jahren. Publizierte und unpublizierte archäologische
Denkmäler aus den Sammlungen des Varnaer Archäologischen
Museums und des Archäologischen Institutes in Sofia wurden auch
benutzt, einige davon sind neu interpretiert.
Das Buch hat historischen und archäologischen Teil. Im ersten 143
werden auf Grund der antiken Quellen und der epigraphischen
 Denkmäler chronolgisch die politischen Erreignisse auf der Balkan
Halbinsel und an devr Schwarzmeerküste Thrakiens in dieser
Epoche untersucht.
Dabei akzentiert der Autor auf die Rolle von Odessos in diesen
Erreignissen. Im zweiten versucht er angesichts der bekannten
archäologischen und epigraphischen Materialien das Bild der
Entwicklung und des Lebens in Odessos während der letzten drei
Jahrhunderte vor Chrsti Geburt wieder herzustellen.
Im ersten Kapitel des buches : „Historische Erreignisse im
Hellenismus und Odessos” verfolgt der Autor die Eroberung
Thrakiens und der Westschwarzmeerküsten von den Macedoniern,
sowie die gegenseitigen Verhältnisse zwischen Alexander des
Großen und seinens Nachfolgers Lysimachos (323 - 280 v. Chr.)
und der Stadt Odessos. Die Stadt erlebte einen Aufschwung
während Lysimachos Herrschung, da er diese Region als Hauptsatz
in den Kriegen gegen die anderen Diadochen - Nachfolger des
Reiches Alexander des Großen benutzte. Untersucht werden auch
die Verbindungen der Stadt mit den Kelten und ihrem Reich, da
heutiges Nordöstliches Bulgarien zu den Gebieten gehört, die relativ
kompakt von den Kelten besiedelt wurden. Der Autor studiert auch
die traditionellen und meistens guten Verhältnisse mit den Trakern
aus dem Hinterland der Region, vor allem mit den Geten, sowie mit
den anderen Stämmen, Dynastien und Stadtsverbindungen dort. Er
verfolgt einigermaßen auch die gegenseitigen mit den Skythen, die
sich zu einem gewissen Zetipunkt auch in Nordöstliches Trakien
und sogar nicht weit von der Stadt ansiedelten. Soweit von den
Daten bekannt ist, untersucht der Autor auch die Verbindungen von
Odessos mit den anderen hellenischen Städten im Mittelmeerraum
und Kleinasien, besonders mit den anderen Kolonien an der
westlichen Schwarzmeerküste. Sie waren meist freundlich, aber
es gab auch zeitweiliche feindliche Koalitionen, die verschiedene
Interessen verfolgten.
Beschrieben wurden auch der einbruch und die militärischen
Handlungen der Römer, die die Balkanhalbinsel und die
Westschwarzmeerküste erobern wollten. In diesem Kapitel kann
man auch über den Wiederstand gegen die Römer lesen, den
Odessos in Verbindung mit den anderen Schwarzmeerstädten und
144 dem pontischen König Mithradates VI Eupator (cc. 132- 63 v. Chr.)
leistete. Der Autor verfolgt den allmählichen Untergang der Stadt
im ersten Jahrhundert vor Chrsti Geburt. Zuerst gehörte Odessos
zum römischen Reich als Födörationsstadt, aber im 15. Jahr n.
Chr., verlor es endgültig seine Unabhängigkeit und es als Teil von
römischen Provinz Mösien wurde.
Im zweiten Kapitel - „Administrative Ordnung und
Gesellschaftsleben” erörtert der Autor die Art und Weise der
Verwaltung von Odessos, das als antike Polis, nach dem Muster
der freien hellenischen Stadt - Staaten mit demokratischer
Selbstverwaltung gegründet wurde. Die enge Verbindung seiner
administrativen Ordnung mit dieser der Stadt-Mutter Milet und
die Kontakte, sowie der Einfluss der antiken griechischen Diaspore,
besonders ihres Kleinasiathischen Teils werden hier bewiesen. Es
gibt eine Beschreibung aller schriftlichen Quellen und epigrafischen
Denkmälern bekannten Gesellschaftsposten und Institutionen und
deren Tätigkeit in der Schwarzmeerstadt während des Hellenismus.
Betont sind die Bemühungen der örtleichen Stadtsorgane, die
Jungen und die Jugendlichen im Stadtsgymnasion auszubilden,
sowie der Einfluss dieser Lehranstalt im Leben von Odessos.
Der dritte Kapitel : „Bevölkerung und Religion” stellt
den ethnischen Bestand der Stadt und der Region, sowie die
Veränderungen, die in ihm meistens am Ende der hellenistischen
Periode eintraten. Es gibt mehrere Daten - archäologische,
epigraphische und numismatische, die von der Vielfalt des religiösen
Lebenszeugen. Auf dem Grund, der bis jetzt bekannten Zeugnisse
sind die in der Stadt verehrten Gtter griechischen, thrakischen und
östlichen aufgezählt. Der Autor hebt die Verbindungen mit den
großen religiösen Zentren im antiken Griechenland hervor, sowie
die Bedeutung der thrakischen Kulte in der Religion der hiesigen
Bevölkerung und die besondere Rolle des thrakischen Reitergottes
im Leben von Odessos während des Späthellenismus.
Der vierte Kapitel heißt: Stadtordnung, Verteidigungssüstem
und Architektur. Hier sind alle bekannten Daten über die
architektonische Entwicklung von Odessos bis 15 Jahr n. Chr.
gesammelt. Man kann über die archäologischen Untersuchungen
lesen, die von den Änderungen im Verteidigungssüstem zeugten.
Es gibt reiche Zeugnisse von den gesellschaftlichen, religiösen, und
privaten Gebäuden und der Wasservesrorgerung der Stadt.
Im fünften Kapitel: „ Necropole, Grabanlagen und 145
Grabdenkmäler“ stellt der Autor alles vor, was bis jetzt von den
 Orten der Necropole, den Begrabungsbräuchen, Grabarten und
Grabstätten in der Zeit IV. - 1. Jh vor Chr., bekannt ist. Er führt auch
Beispiele über die komplizierten Grabanlagen an, und untersucht
die Typen der Grabdenkmäler.
Der Kapitel: „Handel und Handwerke“ ist den Hauptberufen
in der Stadt und den breiten Handelsbeziehungen ihrer Bewohner
gewidmet. Sie umfassen Griechenland, Kleinasien, östlichen
Mittelmeerraum, Egypten u. a. Der Autor betont auf die ständigen
Handelsbeziehungen mit den Nachbarstämmen und die wichtige
Rolle von Odessos für das Eindringen von Fremdwaren auf die
Märkte des Inneren von Nordöstlichen Trakien. Sehr ausführlich
sind die von bekannten archäologischen Materialien andere Berufe
und Handwerke seiner Bewohner beschrieben, die nicht nur mit
Einführungswaren und eigenen Werken handelten sondern auch
landwirtschaftliche Rohstoffe und Lebensmittel benutzten und
ausführten.
Sehr wichtig ist der kapitel: Kunst und Kultur, in dem diese
bedeutenden Elemente vom Leben der antiken Städte untersucht
sind. Der Autor schreibt über das schnelle Eindringen des
hellenischtischen Einflusses in die hiesige Kunst, die Tätigkeit
einheimischen Bildhauer und die Entwicklung der Coroplasstik
(Ausarbeitung von Terrakottenfiguren und Terrakottenreliefen)
in der Stadt. Es werden wichtige Zeugnisse von dem Theater, der
Musik und der Poesie in Odessos angeführt, die große Interesse bei
den damaligen Einwohnern hervorriefen.
Im achten Kapitel: „Sport und Gesellschaftsspiele“ kann der
Leser von der Leidenschaft der einheimischen für den Athletismus
und die in der Stadt durchgeführten Sportspiele. Sie wurden
Hermaia genannt, nach dem Namen von Gott Hermes, aber
manchmal wurden sie auch dem Beschützer des Sportes - Herkules
gewidmet. Diese spiele waren den bekannten Wettkämpfen in den
großen antiken griechischen Städten sehr ähnlich.
Der letzte, neunte Kapitel umfaßt der lokaler Münzenprägung.
Hier werden verschiedene Typen von Münzen beschrieben, die von
der Verwaltung der Stadt im Münzamt von Odessos während der
Periode IV. - I. Jh. vor. Chr. geprägt wurden. Der Autor untersucht
die einzelnen Nominale, sowie die verschiedenen Typen, und
146 Emissionen, vor Allem aus Bronze und Silber, aber manchmall
auch aus Gold, in dem er besonders auf die für die Stadt typischen
Gestaltungen betont. Erwähnt sind Münzen, die auch wichtigen
Daten über die Religion und die Kunstdenkmäler in Odessos
geben.
Zum Schluss hebt der Autor die Nähe in der ökonomischen und
kulturellen Entwicklung der Stadt zu den der bekannteren Städte in
der antiken hellenistischen Welt, besonders der Städte in Kleinasien
hervor. Er schreibt aber auch über einige einheimische typische
Merkmale, die mit der geographischen Lage und dem ethnischen
Bestand von Odessos verbunden sind.
Das Buch ist illustriert und enthält eine reiche Bibliographie zu
allen untersuchten Aspekten der Geschichte und der Archäologie
von Odessos, der westpontischen Küste und der Balkanhalbinsel.

147
 ОДЕСОС В ЭПОХУ ЭЛЛИНИЗМА
(Конец IV в. до Хр. - начало I в. после Хр.)

Александр Минчев
(резюме)

Античный черноморский город Одесос (сегодняшняя Ва­

рна) основан во второй четверти VI в. до Хр. (около 575 - 550
г. до Хр.) греками - переселенцами из Апойкии - дочерний
город (или как еще называется современным историческим
термином - колония) города Милета в Малой Азии. На том
месте существовало фракийское поселение еще более древне­
го происхождения (судя по его имени, явно не греческого),
которое иммигранты принимают от местного населения и со­
храняют. В следующие два столетия Одесос становится одним
из важных торговых центров и портов Западного Черномо-
рия. Город осуществляет постоянную связь фракийского на­
селения Северо-восточной Фракии с древнегреческим миром
и культурой. В эпоху эллинизма город достиг своего первого,
понастоящему большого расцвета.
В книге впервые предпринимается попытка проследить
историю политического, экономического и культурного раз­
вития Одесоса в эпоху эллинизма, со времени царствования
Александра Великого (336 - 323 г. до Хр.) до включения в 15-
ом году после Христа античного полиса в новую балканскую
провинцию Римской империи - Мизию. Для этой цели ис­
пользовано большое количество исторических источников,
связанных с Западным Черноморским побережьем и древней
Фракии того периода, как и эпиграфические данные - бол­
гарские и заграничные. Исследование дополняют результаты
раскопок в городе и прилежащем районе за последние почти
120 лет. Использованы также опубликованные и неопублико­
ванные археологические памятники из коллекций варненско­
го Археологического музея и Института археологии и музея в
Софии, некоторые из них в новой интерпретации.
Книга условно делится на две части: историческая и архео­
логическая. В первой, на основе античных источников и эпиг­
148 рафических памятников, рассматриваются последовательно
- в хронологическом порядке - политические события на Бал­
канах и, в частности, на Черноморском побережье Фракии в
ту эпоху, отыскивая или указывая на место и роль Одесоса в
них. Во второй части , на основе знакомого археологического
и эпиграфического материала, в большой степени восстанав­
ливается картина развития и жизни города за последние три
столетия первого тысячелетия до Христа.
В первой главе книги - „Исторические события в период эл­
линизма и Одесос“ - прослеживается завоевывание македон­
цами Фракии и Западного Черномория, а также взаимоотно­
шения Одесоса с Александром Великим и его наследником на
фракийской земле - Лизимахом (323 - 280 г. до Хр.). Именно
Лизимаху в большой степени обязаны здешние люди за то, что
разбогатели, и именно тогда широко распространяется здесь
эллинская культура, так как Лизимах первоначально опреде­
ляет этот регион своей основной базой, воюя с остальными
диадохами - наследниками империи Александра.Уделено вни­
мание и рассматриваются также связи города с появившимся
на Балканах после 280 года новым населением - кельтами и
их Кельтским царством, так как сегодняшняя Северо-восто­
чная Болгария одно из мест, куда они поселились компактно.
Широко исследованы и традиционные (и в целом хорошие) в
IV-1 в. до Хр. связи с фракийцами внутреннего региона, бо­
льше всего с гетами, с местными и - севернее - фракийскими
династами, как и с основными фракийскими государственны­
ми объединениями в Южной Фракии - одриским и сапейским
царством. Прослеживаются частично и взаимоотношения со
скифами, которые в определенный момент поселяются в Се­
веро-восточную Фракию и даже в близкие к городу районы.
Поскольку есть данные, уделено внимание и связям Одесоса с
эллинскими городами Средиземномория и Малой Азии и осо­
бенно с остальными апойкиями Западного Черномория. Эти
связи преимущественно дружеские, но порой и враждебные,
из-за чего в некоторых случаях создаются различные по со­
ставу и интересам противоборствующие коалиции.
Рассматриваются военные действия римлян, стремящихся
завладеть Балканами и Западным Черноморием. Указывается
на участие Одесоса в сопротивлении, в союзе с остальными 149
черноморскими городами или опираясь на главного римского
 врага - понтийского царя Митриада VI Евпатора (ок. 132 - ок.
63 г. до Хр.)· Прослеживается, как город постепенно становит­
ся зависимым от Рима в I веке до Хр. Сначала Одесос федери­
рованный город, он окончательно теряет свою относительную
зависимость после его включения в 15 году в границы импе­
рии, как часть провинции Мизии.
Во второй главе - „Административное устройство и об­
щественная жизнь“ - анализируется управление Одесоса, как
античного полиса, созданного по образцу свободных эллин­
ских городов-держав с демократическим самоуправлением.
Доказана узкая связь его общественного устройства с устрой­
ством города-матери Милета, постоянные контакты и влияние
древнегреческой диаспоры, в особенности ее малоазийской
части. Описаны все известные из письменных источников
или эпиграфических памятников общественные должности и
институции в черноморском городе эпохи эллинизма и их де­
ятельность. Подчеркнуто внимание, которое местные власти
уделяли обучению молодых людей в городском гимназионе и
его влияние на жизнь города.
В третьей главе - „Население и религия“ - представлен эт­
нический состав города и региона, как и изменения, насту­
пившие в нем, особенно к концу эллинизма. Уделено внима­
ние эпиграфическим, археологическим и нумизматическим
данным, свидетельствующим о многообразии религиозной
жизни в городе. На основе найденных сведений перечислены
знакомые сегодня нам божества - греческие, фракийские и
восточные. Отмечены связи с большими религиозными цен­
трами древней Греции, как, например, о. Самотраки., а также
место фракийских культов в религии местного и соседнего на­
селения, подчеркивая особое значение для города Фракийско­
го бога-всадника в период позднего эллинизма.
„Устройство города, система обороны и архитектура“ - тема
четвертой главы книги. В ней собраны все известные данные
об архитектурном развитии Одесоса до 15 г. после Хр. Опи­
саны известные из археологических исследований изменения
в системе обороны, сведения об общественных,религиозных
и частных зданий, их планы, оформление; о водоснабжении
150 города и др.
В пятой главе - „Некрополы, могильные сооружения и па-
мятники“ - представлены эти специфические для каждого го­
рода районы и памятники. Подробно описаны места некро-
полов, использованных в IV-1 в. до Хр., способы захоронения,
виды могил и гробниц. Приведены примеры известных, более
сложных могильных сооружений, и рассмотрены типы моги­
льных памятников.
Шестая глава - „Торговля и ремесла“ - посвящена основным
занятиям в городе и широким торговым связям его жителей.
Они включают континентальную и островную Грецию, Ма­
лую Азию, Восточное Черноморие, Египет и др. Подчеркнута
постоянная торговля с соседними фракийцами и важная по­
средническая роль Одесоса для появления чужих товаров на
рынках внутренних районов Северо-восточной Фракии. Оче­
нь подробно рассмотрены знакомые по археологическим ма­
териалам другие занятия и ремесла его жителей, снабжавших
своих внутренних соседей , кроме импортных товаров, еще и
своими различными ремесленными произведениями. Сами
жители города использовали для своих нужд и экспортирова­
ли купленные ими продукты, произведения и сырье.
„Искусство и культура“ - эти неизменные элементы ж из­
ни каждого античного города рассмотрены подробно в седь­
мой главе книги. Отмечено, как быстро на местное искусство
сказывается эллинистическое влияние; отмечается наличие в
городе скульпторов (имя одного из них известно) и многих
ателье керопластики (выработки фигур и релефов из террако­
ты). Приводятся важные сведения о театре, музыке и поэзии в
Одесосе и об интересе к ним жителей города.
Отдельная, восьмая глава „Спорт и общественные игры“
посвящена страстному влечению местного населения к атле­
тизму и проводимым в городе большим общественным играм
спортивного и культурного характера. Они носят имя Хермаи
- по имени бога Гермеса (по болг. Хермес - прим.пер.), но в
некоторых случаях посвящались и другому божеству, покро­
вителю спорта Гераклу. Эти игры мало чем отличались от из­
вестных подобных соревнований в больших городах древней
Греции.
В последней, девятой главе ,Чеканка монет“ дается описа­
ние различных типов монет, которые чеканила управа Одесо­ 151
са в местном монетном дворе с конца IV в. до Хр. до начала I
 в. после Хр. Рассмотрены отдельные номиналы, типы и эмис­
сии преимущественно из бронзы и серебра, а также из золота,
с акцентом на характерные для города изображения на них.
Отмечены монеты, дающие ценные сведения о религии и па­
мятниках искусства в городе.
В заключении подчеркивается близость в целом развития
эллинистического Одесоса в экономическом и культурном
отношении к развитию остальных, гораздо более известных
городов в древнем эллинском мире, особенно в Малой Азии.
Указано, однако, и на некоторые местные характерные осо­
бенности в связи с географским положением города и этниче­
ским составом его жителей.
Книга иллюстрирована и снабжена обширной библиогра­
фией по всем рассмотренным аспектам истории и археологии
Одесоса, а в большой степени также Западнопонтийского по­
бережья и на Балканах.

152