“Аз мразя и презирам животното човек”

Човекът няма правото да се нарече добър!

Мразя, Това е емоция толкова силна, колкото обичам. В днешно време

омразата между хората е много голяма, защото вече не можеш да вярваш на
никого. Всеки е срещу всеки. Вече емоцията любов няма същото значение,
което е имала преди. Причината е, че сега любовта е фалшива, може да бъде
купена, заменена, пречупена. В миналото обичта е била вечна, символ на
единството, на сплотеност, на вечност. Хората почти напълно са заличили тази
емоция. Омразата е последствие от “днешната любов”, защото след като някой
престане да те обича, много често ти започваш да го мразиш, ненавиждаш,
презираш.

Мразиш, ненавиждаш, презираш. Три синонима, които винаги са използвани за

изразяване на недоволство към някого или нещо. Трудно е да намериш
разликата между тях. Те всички могат да срутят света на някого, защото най-
разрушителното нещо са думите. Всеки избира в какво да вярва или кого да
харесва. Това е така, защото ние имаме избор, но дали той е верен, много
често се разбира твърде късно! Според мен може да презираш някого, защото
се страхуваш да опиташ и когато виждаш някого който опитва, опитва и най-
накрая успява, ти го ненавиждаш. Той е по-добър от теб и това те дразни,
затова аз мисля, че в центъра на омразата и презрението стои страхът.

Страхът- най-голямата болест на човека, от която много малко хора са се

излекували. Хубавото на тази болест е, че е лечима, защото има много
страхове като например: страх от високо, страх да опиташ, страх да обичаш.
Трябва да се изправим срещу страховете си, да се борим за любовта, за това, в
което вярваме, защото нищо не идва поднесено на тепсия. Трябва много труд и
упоритост, ако искаш да успееш, да се освободиш, да живееш пълноценно, без
страх за утрешния ден.

Да вземем за пример животните. Те също изпитват страх, но при тях

любопитството надделява. Понякога имам чувството, че животните са “по-
хора” и от нас хората, защото те се обичат до края на живота си, при тях няма
това презрение, което има в нас. И въпреки това хората изкарват някои от
животните, като чудовища. Ние хората поставяме етикети на всичко и всички по
това как нещо изглежда. Сякаш народните поговорки “Не съди книгата по
корицата” и “По дрехите посрещат, по ума изпращат” са изчезнали, защото
много често ми се случва да си вървя и да чувам как се подиграват на някого
без дори да го познават. Същото е и с животните. Слагат им етикети по
външния им вид или по това как са реагирали в дадена ситуация. Хората
изобщо не мислят защо животните са реагирали така. Другото голямо
разделение е между опасни и безобидни животни. Как може да определиш
дали едно животно е зло или не. То може да не е зло, а просто да е
раздразнено или да се чувства заплашено от нещо. Ние сме свикнали да
поставяме всички животни под един знаменател. Например ако моята котка е
добра, значи всички са. Да ама не. Защото тази на приятелят ми да е много
раздразнителна и да не харесва контакта с хора. Ние хората не се ли дразним,
когато създаваме стереотипи, като например: “Русите жени са глупави” или
“Жените са лоши шофьори”. Или защо си мислим, че животните са по-глупави
от нас хората. Напротив познавам хора, които имат по-малко мозък от котката
ми. Животните се учат много бързо с правилната нагласа и мотивация.

Да не забравяме, че за нас домашният любимец е част от живота ни, но за тях

ние сме целият им живот. Трябва да се отнасяме с уважение към всяко едно
животно, както то се отнася към нас. И да не забравяме, че ние хората отсичаме
горите, които са
естествен хабитат за повечето животни, за да построим поредната фабрика, с
която да замърсяваме въздуха и водата. Хората убиват животни, за да си
направят обувки, чанта, яке, салон за кола и много други.

Чудя се, какво щеше да е, ако хората могат да общуват като животните. Сигурно
нямаше да има тази омраза, която има сега. Сигурно планетата щеше да е по-
добро място. Донякъде съм съгласен с думите на Суифт, защото ние хората
оставяме една опустошителна следа навсякъде откъдето минем. Според мен
автора се е изказал неправилно, защото хората също сме животни, които си
мислят, че след като могат да говорят и да ходят на два крака са велики, че
могат да правят каквото си поискат без да мислят за последиците. Хората не
сме животни, ние сме чудовища. Не сме толерантни един към друг, а какво
остава за животните. Всяко едно същество на планетата ни си има важна роля и
не сме ние тези, които ще казват кой ще живее и кой не. За мен, животните са
много по-умни, добри и човечни от нас.... хората.