Бай Ганьо е известна литературна личност, характеризираща се
невъзпитаност и скъперничество и с грубо, неприлично и вулгарно държание. Той е алчен и нахален човек с ниска култура, който не се съобразява и доверява на никого. Възползва се от обстоятелствата за личната си изгода, без да обръща внимание на хората, приятелите, които наранява по пътя си. Умее да стои в средно положение, като може да се измъква от всякакви сутиации и да търси келепир във всичко. За съжаление, героят на Алеко Константинов е често срещан в нашето ежедневие. Днес за пример от типичен байганьовски вид можем да вземем повечето бизнесмени и политици – хората замесени с пари и власт, които ни управляват. Те са сами за себе си, търсят собствената си изгода и са готови на всичко за да я намерят. Без да им мигнат очите ни лъжат и подвеждат само за да „напълнят джоба си“, за да бъдат богати и властни. Всеки знае какви измами правят, но малко са в състояние да направят нещо по въпроса. Друг пример може да дадем с ужасно невъзпитаните и некултурни хора от всички възрасти, които срещаме всеки ден. Тези индивиди се характеризират със силното си говорене, крещене и ругаене. Много от тях си мислят, че е „супер яко“ да се държат по такъв начин, но истината е, че така излагат себе си и околните. Намират се и такива българи, които не уважават абсолютно нищо и никого. За тях те са по – добри и по – умни от всички останали. Това са хората, за които думата „приятел“ не съществува, има само интереси. Те влизат в „приятелства“ само за лична изгода и са винаги готови да предадат „ближния“ си. Според тези индивиди културата и историята е нещо под тях, нещо незначително. Винаги ще предпочитат да си „цъкат“ на мобилните устройства и компютри, отколкото да прочетат една интересна книга и да научат за предците си. Всеки в себе си съдържа част от байганьовската личност. Нима никой от нас не е мамил някой невинен човек? Нима никой от нас не се е изказал гръмогласно и вулгарно? Нима никой от нас не е търсил собствената си изгода? Дали тази част ще се развие и ще ни погълне зависи само и единствено от нас. Бай Ганьо не се ражда, а се става. Сами избираме какви да станем, как да говорим и да се държим с околните. Винаги ще срещаме Байганьовци, но не трябва да забравяме, че целта ни трябва да бъде да се извисим не толкова материално, колкото духовно и културно.