Димчо Дебелянов е един от емблематичните автори в българската литература.

Твори през
първото десетилетие на ХХ век. Приживе не отпечатва самостоятелна книга. Когато умира
негови приятели издават сборник с негови стихотворения. Творчеството му се свързва с
направлението символизъм. Лириката му се характеризира с трагичен тон, липсва силната
емоционалност, преобладават тихите настроения.. Основни конфликти са за липсата на
хармония между лирическия Аз и заобикалящия го свят и между спомена блян и
горчивата реалност. Меланхолията, носталгията, скръбта и тревогата доминират в поезията му
и предопределят нейния елегичен характер. Самотата и отчуждението, скитничеството,
откраднатото детство, пречупената младост и невъзможното завръщане в спомена блян
са част от мотивите, които се срещат в творчеството му. В последните творби основна е
темата за войната.