Гост

В прохладната майска вечер, Чорбаджи Марко вечеря със семейството си на двора. На

трапезата са седнали неговата майка (баба Иваница), стопанинът, жена му и многобройни му
деца. Марко прави забележки на децата при храненето, като по този начин ги възпитава. Той е
стриктен и отговорен родител, който държи на учението и на честността. Дори и необразован,
Чорбаджията е училищен настоятел в Бяла черква, което приема за голяма чест.

След вечеря децата се събират в кръг около баща си. Марко се интересува как е болният
Асен, кара синът си Васил да разкаже нещо научено в училище за Русия и прави забележка на
майка си, която плаши малките с турците.

В двора настъпва суматоха при неочакван шум на падане на керемиди от оградата. Марко
взема два пищова напът за да види какво се случва. В обора си той открива непознат човек, но
след разпити той разбира, че това е синът на негов стар приятел – дядо Манол, на име Иван
Кралича от Диарбекир. След изяснението чорбаджията се връща обратно за да успокои
семейството си, но не споделя с тях за тайния гост.

В същия момент на външната врата се започва хлопане. Марко разбира, че това са турците
и тръгва към обора, за да скрие младият мъж. Кралича го няма и това поражда тревога в
чорбаджията.

Новата молитва на Марка

Навръщане от „тополивницата“ на Калчо, Марко минава покрай крайградските градини и
ливани. Пред него се озовава голямо сватбено хоро с водещ пияният и развеселен Безпортев.

След като пияният Безпортев вижда Марка, той се откъсва от хорото и се затичва към него.
Започва да говори за необходимостта от бунт и непокорство. Прекъсва се сам, когато вижда
минаващ турчин на кон. Зачитва се към него с невидимата му дружина, заявавя му, че няма право
да гази по българските земи и го кара да целуне земята. Първоначално турчинът не му обръща
внимание, но тогава Безпортев се спуска и хваща коня му за юздата. След смъртни заплахи
турчинът слиза от коня уплашено и позволява на Безпортев да го яхне. Заповядва му да поеме към
Мека пред целия сбор, което го прави за смях.

Марко e изумен от дързостната постъпка на поробения и страха на поробителя. Не може

да повярва на очите си колко просто и ненадейно турчинът забрави османлъка си и се чуди дали
часът на империята е ударил, дали е наистина време за бунт.

Става още по учуден, когато по пътя към дома си вижда група от мършируващите ученици
на Мердевенджиева, от които и сина си Асен, който развява българското знаме. Чорбаджията се
чуди кое от двете е по – добре – да участват или да не участват синовете му в тази лудост.

Марко се връща вкъщи и отваря тъмен килер, който служи за скривалище. В него
изненадано открива оръжия и четнически дрехи. Учудено пита майка си кой е отварял
скривалището и разбира, че именно децата му бърникат там.В него се пораждат смесени чувства
което го кара да отправи молитва, нова молитва – молитва за България.
 Пиянство на един народ
През пролетта готовността за бунт става още по-осезаема. Тя не е плод на моментни
настроения, а на делото на велики, знайни и не¬знайни патриоти, на осъзнатата през вековете на
робството потреб¬ност от свобода. Идеята за бунт е завладяла всички - сиромасите и
чорбаджиите, монасите и светските люде. Навред българите трескаво се подготвят за въстание.

Турските управници не приемат сериозно настъпилото оживление сред раята.

Поведението и действията на поробените разкриват решимостта им да се вдигнат срещу

своите поробители, самоувереността им, граничеща с лудост, и величието на идеята за свобода.

Бай Ганьо се върна от Европа

Марк Аврелий съобщава, че бай Ганьо се е върнал от Европа. Разказва, че е ходил на
Искърските ханчета с Герванича. Срещнали са чуждестранни хора, които са се възползвали от
хубавото време да се веселят със семействата си.

Надвечер влизат в хан да пият кафе. Пред хана спира кола и от нея слиза бай Ганьо,
различен от преди по вратовръзката си и впечатляващия си външен вид. Той веднага започва да
сравнява България с чуждите страни в Европа. Не разпознава Марк Аврелий като влиза в кръчмата
и започва да обсъжда срещата с големеца със съпътниците си. Обяснява им как трябва да се
държат пред големеца. Тогава забелязва вестник в кръчмата. Желае да го прочете, но не иска да
си създава проблеми. В този момент, малко момче започва да пее бунтовническа песен срещу
Стамболов. Бай Ганьо вижда полицай отвън, който няма против чутото. Тогава разбира какво
вероятно се е случило и придумва слугата си да прочете какво пише във вестника. Той не се
съгласява. Приближава се до вестника и го разгръща. Прочита, че Стамболов е бил свален и на
власт е Стоилов. Пътниците не знаят какво да правят.

Бай Ганьо изважда хартия от джоба си и я дава на Гуньо. На хартията е написано

оплакване към височеството, относно избора му за министър-председател. Осъзнавайки че няма
връщане назад, те се захващат да пишат писмо към Стоилов, с цел да се угодничат. Изречение по
изречение обръщат наопаки неодобрението си към одобрение. По път на писане, се появат
спорове относно как трябва да са написани изреченията. След като Бай Ганьо бива конфронтиран
от Гуньо за подхода му към княза, той избухва и яростно му напомня, че е ходил из цяла Европа и
е почитан от чужденците. След много несъгласия и спорове, пътниците завършват писмото и
заминават за София.

На другия ден Марк Аврелий съобщава, че е прочел в местен вестник за депутацията на

Ганьо и се запътил към хотела му, с цел да го накара да осъзнае постъпката си, но той отдавна е
заминал. Върху масата в стаята имало къс хартия, задраската на кръст, в която са били задраскани
и писани наново изречения.