БЛАГОРАЗУМИЕТО СРЕЩУ

РОДОЛЮБИЕТО

Гл. „НОВАТА МОЛИТВА НА

МАРКА“
ЧАСТ 2.
 Как родолюбието побеждава
благоразумието
• Визирайки отделни човешки съдби и
отделни места в обществения живот
на Бяла черква, повествователят
създава представа за
съзряващото с дни и часове
национално съзнание и
самочувствие. То кара хората да
излязат извън
ограниченото пространство на
родовото (дом, семейство, обичайни
задължения) и открито да се заявят в
общественото пространство
(училището, читалището, кафенето)
като българи и свободни хора.
 Процесът на духовно израстване на българина.
Началото:
• Процесът на духовно израстване на българина от нищетата на
робството до величието на революционната идея в най - пълна
степен се персонифицира в образа на чорбаджи Марко. В
трактовката на Вазов това е сложно и драматично
превъплъщение.
• В началото на романа героят отхвърля бунта, защото преценява, че
той ще бъде пропаст", в която робът ще изгуби всичко, което
има: Бунт? Такова нещо...ще бъде пропаст!... Няма да остане
камък тука... ". За Марко Иванов революционерите
са ветрогонци", хора с бръмбар в главите", които не осъзнават, че
България се намира во чрево адово", т.е. в сърцето на Ада. Неговата
философия се изразява в позорната робска пословица Да си
налягаме парцалите ".
• В същото време у чорбаджи Марко като че ли живее друг
човек, поддаващ се на всеобщото увлечение. Той дава
подслон на Огнянов и спасява Соколов чрез подмяната на
писмата.
Последният етап на промяната у Марко.
„Лудостта“ .
• Двете глави от П-та композиционна част  „Около един труп" и 
„Новата молитва на Марка" детайлно проследяват последните етапи
на онази вътрешна борба у героя, която Вазов нарича преврат" в
неговите убеждения: От няколко време насам в убежденията и
понятията на Марка беше се извършил значителен
преврат". Метаморфозата се извършва по Великден, което
подсказва, че както целият български народ, така и Марко
изживява своето духовно възкресение. Докато доскоро е
наричал въстанието лудост", сега произнася ключовите
фрази Лудите ако направят, лудите ще направят
нещо." и Лудите, лудите - те да са живи!", защото осъзнава,
че именно те са двигателите на народното дело; че са мъченици
за нещо велико, възвисяващо човека; че в лудостта им да жертват
живота си за другите сияе примерът на Иисус Христос и апостолите му;
че именно в тая тяхна лудост" е надеждата българският народ да оцелее
и да пребъде. В този контекст Вазов тълкува лудостта като
божествено откровение.
Молитвата за България – връх в
духовното преображение на Марко
• Връх на неговото духовно преображение става молитвата
за България, в която той отъждествява Отечеството с
Бога: Той мълвеше някяква молитва, която не съществуваше в
светчето му... Той се молеше за България!...". Молитвата за
Дома непредсказуемо се е превърнала в молитва и благослов
за България.
• Движението към националното проглеждане е
завършило, народът е узрял за жертвеното дело,
разместването на родовите и националните ценности е
приключило. Възкръсването на свободния човек в душата
на българина е факт, който в обществен план е заявен
още преди бунтът да избухне - робът е яхнал господаря
посред бял ден, ще рече, в душата си вече е излязъл извън
игото", макар че външно все още живее под игото".
•Как става тази промяна?
•Националната идея,
пропагандирана от апостолите,
прехвърля зидовете, запалва
сърцата на млади и стари и
променя установения от векове
ред в самата светая светих" на
родовото - Дома. Там всеки кът се
натоварва с нови функции - в
кухнята кака Гинка меси не само
хляб, но и пексимет за въстаниците;
килерите се превръщат в
скривалища за апостоли и в
складове за съхранение на оръжие,
барут и дрехи (синовете на
чорбаджи Марко крият в килера
всичко необходимо за решителния
час); в мазетата се леят куршуми от
невръстни още деца (чорбаджи
Юрдан изненадва своите внуци
именно в такъв момент);
•Кой пръв се заразява от „лудостта“
на времето?
•Подредените една след друга глави Един
шпионин през 1876 г.", Викентий",
Зелената кесия", Радостна среща",
Около един труп" и Новата молитва
на
Марка" изобразяват окончателния
прелом в душите на българите чрез
постъпките на хора с особен статут в
обществото, с длъжности, които
изискват непроменлива позиция и
поведение. Такива персонажи са турският
шпионин Заманов, дякон Викентий и
чорбаджи Марко. Всеки от тях е
представител на социална
прослойка, принадлежността към
която изисква спазване на
категорични правила. Заради това тези
хора би трябвало да са най-малко
податливи на чужди влияния. Именно
тях е избрал Вазов, за да покаже
магнетичното въздействие на идеята
за свобода, която нарича „пиянство“
и „лудост“.
ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАВАТА „Новата молитва на
Марка“ ЗА СЮЖЕТА НА РОМАНА

• Ключова за сливането на двата

сюжетни плана/ на битовото и
революционното/
• Показва момента на
преобръщане – нагласата на
покорство се преобръща в порив
за бунт и противопоставяне
• Демонстрира се мащабът на
опълчването срещу
поробителя, който вече не
буди респект и страх
Героите в главата
• Чорбаджи Марко
• В ролята на наблюдател и
анализатор на събитията,
видени през неговия
поглед
• Представен в момент на
преосмисляне и духовна
промяна
Героите в главата
• Безпортев
• Постъпката му – демонстрация на еуфория от
предстоящия конфликт с поробителя и
отърсването от страха
• Действията му – катализатор за прозренията
на чорбаджи Марко
Композиция – основни моменти
• Встъпление – разходката на Марко из
зеленчуковите градини,реката, ливадите и
обстановката в края на града:сватба, хоро
• Завръзка – разсъжденията на Марко
• Развитие на действието – срещата с
Безпортев и описание на неговия ентусиазъм
• Кулминация – безразсъдната постъпка на
пияния Безпортев, който яхва едно заптие
• Развръзка – откриването на арсенала от
пушки в скривалището
• Епилог – молитвата на Марко
 Теми и мотиви
• Преодоляване на страха и робското
примирение, превръщането на роба в
свободен човек/ поведението на общността:
сватбата, хорото, присмеха/
• Мотивът за лудостта и пиянството,
интерпретиран в духа на романтизма – като
състояние на еуфория и бунт в името на
свободата
Пиянството и лудостта – метафори на
промяната
• Вазов показва как последната година преди
въстанието българинът постепенно
изпада в своеобразно пиянство и
лудост под въздействието на идеята за
национална свобода. Тя е виното, което
замайва трезвия разсъдък дори на реалисти
като бай Марко.
Да коментираме:
• „Какво е това време? Отде тая дързост у
раята и тоя страх у господаря? …Или вече,
наистина, часът е ударил на тая империя и
Бейзадето има право, и младежите имат
право?“
• „После подържа още малко свещта пред долапа,
погледа и си пошушна с едно неуловимо
изражение на лицето“
- Лудите, лудите – те да са живи!...“
• „Па отиде пред куностаса и зачини ниски
поклони пред Божия образ. Той мълвеше
някаква молитва, която не съществуваше в
светчето му… Той се молеше за България!...“
Въпроси и задачи:
• 1. Какво е художественото пространство в
главата „Новата молитва на Марко“ и по
какво се отличава от описаното в гл. „Гост“?
• 2. Защо проявите на бунтовния устрем и
новата атмосфера в града са показани през
очите точно на чорбаджи Марко?
• 3. В какво се състои контрастът между речта
на Безпортев и мислите на чорбаджи Марко?
• 4. Открийте в думите и жестовете на
Безпортев и на турчина знаците за размяна
на ролите между господари и роби.
• 5. Какво назовава текстът с думата „лудост“?
Домашна работа