Professional Documents
Culture Documents
(Резюме)
Част първа
І. Гост
Чорбаджи Марко вечеря със семейството си на двора в прохладна майска вечер. На
трапезата са стопанинът, неговата майка (баба Иваница), жена му и многобройната му
челяд. Чорбаджията, както обикновено, насърчава децата да се хранят или им прави
забележки, като по този начин ги възпитава. Той е посвоему строг и отговорен родител,
който държи на учението, добрите нрави и честността. Неслучайно, макар и необразован,
Марко е училищен настоятел в Бяла черква и приема това като голяма чест.
След вечеря децата се събират около баща си. Чорбаджията прави забележка на
майка си, която плаши малките с турците; интересува се как е болният Асен; кара Васил
да разкаже нещо от наученото в училище за Русия.
Неочаквано се чува шум от падане на керемиди от оградата и в двора настъпва
суматоха. Марко взема отнякъде два пищова и отива да види какво става. В обора той
открива непознат човек и след като го разпитва, разбира, че е синът на негов стар приятел
– дядо Манол от Видин. Младият мъж – Иван Кралича, идва от Диарбекир. Като изяснява
това, чорбаджията отива да успокои семейството си. Казва им, че страхът им е напразен;
не споделя с тях, че имат таен гост.
В този момент започва да се хлопа на външната врата. На Марко му става ясно, че е
онбашията, и тръгва направо към обора, за да скрие Иван на друго място. Но Кралича го
няма. Това поражда тревога у чорбаджията.
ІІ. Бурята
Кралича с бързи крачки се отдалечава от дома на чорбаджи Марко. В тишината на
нощта той събужда едно куче и лаят привлича вниманието на стражата. Гонят го, стрелят
по него, но успява да се измъкне. Само връхната му дреха остава в ръцете на един от
преследвачите.
Кралича се озовава извън града. Там го застига силна буря. Намира подслон в една
празна воденица. Принуден е да се скрие, когато се връщат воденичарят и дъщеря му.
Не след дълго вратата се разтриса от удари и се чува лай на хрътка. За зла участ във
воденицата идват Емексиз Пехливан – добре познат на всички в околността със
злодеянията си, и още един въоръжен турчин – негов другар. Воденичарят не е в
състояние нито с молби, нито със сила сам да предотврати заплахата, която грози дъщеря
му Марийка. Кралича не може да остане безучастен. Напада и убива с брадва Емексиз
Пехливан, а след това, с помощта на воденичаря, успява да се справи и с другия насилник
– наръгва го със собствения му нож.
Бащата на Марийка (дядо Стоян) не намира думи да изрази благодарността си.
Двамата мъже заравят труповете в една яма, убиват хрътката и я хвърлят във воденичния
улей. После заедно с момичето тръгват към близкия манастир, да пренощуват при дякон
Викентий. В мрака не забелязват, че някой е станал свидетел на случилото се.
ІІІ. Манастирът
Дядо Стоян, Иван Кралича и Марийка влизат тайно в манастира и намират дякон
Викентий. Воденичарят разказва накратко за случилото се. Свещеникът завежда
непознатия мъж до една килия, в която да пренощува. Кралича му благодари и разкрива
пред него името си и откъде идва. Викентий е истински въодушевен и споделя своите
1
патриотични идеи. Той уверява госта си, че в манастира е в безопасност, и му пожелава
лека нощ.
Когато остава сам, Иван Кралича дълго време не успява да заспи. По-късно чува
стъпки и пеене навън. Вижда странна фигура, излиза и се среща с Мунчо – безобиден
слабоумен човек, който живее в манастира и всъщност е тайнственият свидетел на
случилото се по-рано във воденицата.
V. Продължение на нощта
Доктор Соколов се прибира. В килерчето, в което преди три години е нощувал
покойният вече Левски, се крие Клеопатра. Младият мъж играе с мечето, говори му и пее.
Идва онбашията Шериф ага и отвежда Соколов в конака. Там са беят, Кириак
Стефчов и Нечо Пиронков, аазата 2. Оказва се, че у тях са връхната дреха, която Соколов е
дал на непознатия, и бунтовнически книжа, намерени в джоба й. Докторът обяснява, че е
съжалил един сиромах, дал му е дрехата си и вероятно книжата са негови. Не успява да
убеди разпитващите го, че не е стрелял по заптие, защото не казва къде е бил по това
време. Оставят го да нощува в затвора.
VІ. Писмото
След неспокойната нощ Марко Иванов е първият посетител в Ганковото кафене.
Той научава от кафеджията, че Соколов е задържан и какви са причините за това.
Чорбаджията е озадачен.
Когато идва онбашията, Марко споделя увереността си, че докторът е невинен.
Разбира, че Соколов вече е отведен от Бяла черква и че след малко онбашията също тръгва
към К. с бунтовните книжа и писмо от бея.
1
комшулук – вратичка между съседски дворове
2
ааза – член на съвет, управник
2
Чорбаджията действа бързо, решително и успява да подмени писмото.
VІІ. Геройство
В двора на манастира са старият дядо Йеротей, дякон Викентий, отец Гедеон и
Мунчо – всеки отдаден на своите мисли и занимания. Игумен Натанаил се връща от града
и донася вестта за задържането на Соколов.
Викентий отива веднага в килията при Кралича и му казва какво се е случило. Иван
се чувства длъжен да се предаде, за да помогне на доктора. Игуменът ги изненадва, докато
разговарят. След като разбира кой е гостът в манастира, той го прегръща и целува като
свой син.
ІХ. Разяснения
Соколов отива у чорбаджи Марко, за да разкаже за преживяванията си. Той
споделя как, дори за негово учудване, „бунтовническите“ книжа се оказват съвсем
безобидни – вестник, списван в Цариград, и „Практически лечебник от доктора Ивана
Богорова“, а в писмото беят пише, че не го смята виновен за раняването на заптието.
Кадията 6 му се извинява и го освобождават.
Чорбаджи Марко се успокоява. Но историята на доктора има продължение. На
връщане от К. той среща дякон Викентий и човека, на когото е дал дрехата си.
3
отвратки – част от сватбен обред; посещение на младоженците у родителите на булката след сватбата
4
Забележка: В резюмето правописът на приложението хаджи пред имената на герои съответства на
правописа в творбата на Вазов; според актуалната правописна норма приложението следва да се пише с
малка начална буква (хаджи Ровоама, хаджи Смион и пр.) и тази норма трябва да се спазва в
интерпретативни съчинения и други продуктивни текстове.
5
сплетня – клюка, интрига
6
кадия – духовно лице при мюсюлманите, което изпълнява служба на светски съдия
3
Свещеникът му представя Бойчо Огнянов, който е тръгнал да го избави, защото се чувства
виновен за задържането му.
Марко отново е развълнуван – този път изпитва гордост от постъпката на сина на
дядо Манол. А Соколов не престава да се чуди как и кой е подменил документите.
Чорбаджията му разкрива, че самият той е сторил това, и споделя с доктора какво знае за
мъжа, представил се като Бойчо Огнянов.
Х. Женският метох
Женският метох 7 в Бяла черква е шумно място, обитавано от 60-70 калугерки. В
него не само се знаят, но и се раждат голяма част от новините и тайните в града.
Особено активна в това отношение е Хаджи Ровоама. Напоследък тя е недоволна
заради освобождаването на Соколов. Намира свое обяснение за загадъчното мълчание на
доктора, къде е бил през нощта. Според Хаджи Ровоама той е бил при жената на бея. Тази
мълва бързо се разнася из Бяла черква.
След това обект на вниманието на калугерките става Иван Кралича. Появяват се
много и разнообразни версии за него и за пребиваването му в града. Говори се, че е
търговец, учител, кандидат-жених, руски княз, а според Хаджи Ровоама той е турски
шпионин. Сестрата на чорбаджи Юрдан бързо разпространява това мнение подразнена, че
новопристигналият в Бяла черква не е проявил уважение към нея и не я е посетил. След
църковната служба в неделя той отново не я зачита и отива при госпожа Христина,
известна сред калугерките с родолюбивите си идеи и връзките си с хора, близки до
комитетските дела.
7
метох – клон от манастир, манастирски имот със сгради в населено място
8
храненица – чуждо дете, момиче, взето и отгледано като свое
9
послушница – жена, която прислужва в манастир и се готви за калугерка
4
В искрена изповед пред младата жена Кралича разкрива своята същност, разказва й
за миналото си (за осемгодишното заточение в Диарбекир и за убийството на двамата
турци) и споделя плановете си за бъдещето (да участва в организирането на въстание).
Тези признания засилват любовта и близостта между двамата.
ХІІІ. Брошурата
Соколов донася в училището брошура с революционни призиви, написана
изключително патетично и не особено умело. Докторът, Рада и Бойчо я четат и изпитват
истинско въодушевление.
Междувременно идва любовно писмо от Мердевенджиев (псалт 10 и учител) за
Рада. Соколов се прибира и пише отговор на това писмо от името на младата жена. Така
той уговаря среща, на която завежда Клеопатра.
ХІV. Силистра-йолу
Силистра-йолу е красива местност в близост до Бяла черква. Тя е предпочитано
място за веселби и често е огласявана от песни, задевки и пламенни речи.
Там отново са се събрали голяма група мъже от Бяла черква, съмишленици с
патриотични възгледи. Вдигат се тостове за силата на българите и за българската свобода.
Кандов (студент в Русия, увлечен от идеите на утопичния социализъм) и Бойчо Огнянов
провеждат разговор, в който противопоставят разбиранията си за същността на свободата
и за целите на борбата.
Когато веселбата приключва и шумната група тръгва към града, Огнянов
незабележимо за останалите се отделя, защото е получил тайнствено съобщение.
10
псалт – певец в черквата
5
Останали сами, Бойчо и дядо Натанаил споделят смущението си от появата на
хрътката и установяват, че мястото, където са погребани двамата убити турци, е затрупано
с камъни. Отдават го на някаква случайност. Никой не подозира, че това е дело на Мунчо.
Игуменът и Огнянов си тръгват, като на раздяла се шегуват с ролята на граф, която
Бойчо ще изпълнява в предстоящо представление.
ХVІІ. Представлението
В мъжкото училище предстои представление на драмата „Многострадална
Геновева“. Вълнуват се и актьорите, и публиката. Декорите се подготвят с подръчни
средства и с предмети, взети от домовете на граждани. Използват се стари костюми,
изработени преди години за друга постановка – „Райна княгиня“.
По време на представлението зрителите коментират и съпреживяват случващото се
на сцената, наставляват изпълнителите и дори се опитват да направляват развитието на
действието. Накрая, след първите два стиха на финалната песен, от сцената зазвучава:
„Пламни, пламни ти в нас, любов гореща...“. Стефчов вече е напуснал залата, а Дамянчо
Григора умело заблуждава с превода си бея. Песента е подета от Каблешков, който с тази
цел се е качил при актьорите.
Огнянов се надява, че от смелата постъпка няма да има последици. Но на другия
ден го викат в конака, за да го разпитат истина ли е това, което твърди Стефчов. Огнянов
успява да заблуди бея, но онбашията го изпраща със зловещ поглед.
ХІХ. Отзиви
В Ганковото кафене в присъствието на Стефчов се подновяват разговорите за
представлението. Мнозина вече наричат Бойчо „Графа“ заради ролята му. Ехидното
отношение на Кириак предизвиква остри реакции от страна на повечето посетители.
Враждата между Стефчов и Огнянов е явна.
За щастие Кириак не забелязва отношението на Мунчо към Бойчо и движенията,
които лудият прави, наподобявайки прерязване на гърло. Но Стефчов има нови основания
да търси нещо тайнствено и нередно около Огнянов. Случайно той е срещнал мъж от
Лозенград (според твърденията Бойчо е оттам) и е научил, че в града няма човек с такова
име.
ХХ. Безпокойства
Огнянов и Соколов излизат от кафенето и вървейки, обсъждат доколко голяма
заплаха за Бойчо е Стефчов. Споделят и недоумението си, породено от поведението на
Мунчо. А предстоящият годеж на Кириак Стефчов с Лалка е повод да говорят за
чувствата и терзанията си. Соколов, за разлика от своя другар, не е така сигурен в любовта
си към дъщерята на чорбаджи Юрдан, но у него се заражда желание да направи всичко
възможно, за да попречи на годежа.
6
Когато двамата се разделят, Огнянов отива в училището. Там намира само
Мердевенджиев, зачетен в турска книга. Случайно Бойчо вижда в оставения на масата
вестник „Дунав“ съобщение за бягството от Диарбекир на Иван Кралича и за издирването
му. Под предлог, че иска да прегледа вестника, го взема със себе си – това е единственият
брой, който се получава в Бяла черква.
ХХІ. Козните
Кириак Стефчов отива при Хаджи Ровоама. Той е твърдо решен да се разправи със
своя неприятел. Затова си е уговорил среща в метоха с Мердевенджиев, когото използва
за осъществяването на плана си. Мердевенджиев иска да заеме длъжността на Бойчо в
училището и по тази причина участва в устройването на капана с вестника. Той с гордост
съобщава, че Огнянов се е хванал.
Стефчов не разкрива изцяло действията си пред Хаджи Ровоама. Разговаря с нея за
предстоящия годеж.
Като излиза от метоха, се отправя към конака. По пътя среща Михалаки
Алафрангата и му казва за разкритията за Огнянов, направени уж от Мердевенджиев.
7
извести Бойчо, но бързо му става ясно, че молбата му няма да бъде изпълнена. За щастие в
училището идва слепият Колчо, който, щом научава каква опасност грози Огнянов,
веднага тръгва към църквата.
Причина за разкритията е Стефчов. Отведен в конака от дома на Милка, той
запознава бея с всичко, което е разбрал за Бойчо. Междувременно той е свързал
изчезването на Емексиз Пехливан и случката с хрътката, на която е станал свидетел
онбашията.
ХХVІІ. Скитник
Огнянов успява незабелязан да напусне града. Скрива в един храст калимавката и
кожуха и продължава да върви през полето и лозята. Спира да си почине и размишлява за
злощастните събития, които сигурно ще попречат на делото, ще засегнат другарите му и
Рада. Колебае се накъде да поеме. Решава, че е най-безопасно и разумно да изчака нощта в
близките габърови гори в подножието на Стара планина. Там обаче го откриват две
ловджийски хрътки. Той побягва, улучен е в крака от преследващите го ловци, но успява
да се измъкне. Спотайва се в един гъсталак, където превързва крака си.
Когато се стъмнява, потегля. Минава през едно турско село, прегазва река Стрема и
поема към Средна гора, към село Овчери, където има познати съмишленици. Заблуждава
11
калимавка – черна цилиндрична шапка на православен свещеник или калугер
8
се в мрака и попада на трима въглищари. Познава единия от тях и им се обажда. Мъжете
се погрижват ранения Огнянов да се стопли и нахрани.
Сутринта Огнянов е отведен на кон в село Веригово, в дома на чичо Марин.
12
тлакà – седянка, където работят безплатно на домакините
9
ХХХІІ. Бог високо, цар далеко
След седянката у Цанкови неочаквано пристигат две заптиета, водени от кмета
дядо Дейко. Турците си поръчват богата софра и искат домакините да доведат дъщеря си
и момите, които са били у тях.
Намират забравена кама. Разбират, че е на Петър Овчаря, и единият отива да го
търси в дома му. Като не го намират, извикват баща му дядо Стойко.
Междувременно Цанко изпраща дъщеря си Донка да пренощува у своя чичо. А
двамата с жена му стават свидетели на жестокото отношение на турците към дядо Стойко,
който се държи мъжки и е повален с удари на земята.
Заптиетата решават да претърсят къщата. Цанко ги води из стаите, като оставя
последно да влязат в килера. Там намират изхода за бягство отворен. Турците заключват
стопанина в тъмното помещение и заявяват намеренията си сутринта да го отведат в
Клисура. Жената на Цанко и Дейко дават на агите всичките рубета 13 на Донка, за да
откупят свободата на баща й и камата на Петър.
ХХХІV. Фъртуна
Боримечката води другарите си към Алтъново. В далечината се виждат къщите и
събралото се множество, което отива да погребе дядо Стойко; чува се клепалото на
църквата. Мъжете се придвижват мълчаливо в снега брулени от студен вятър, а силите им
отслабват. Огнянов усеща болки в крака, но не споделя с другите. Когато установяват, че
не могат да намерят пътека, решават да се насочат към Дичовата къшла 14, която трябва да
е наблизо. Налага им се да спрат и да изчакат разразилата се виелица да отслабне. А
студът предизвиква сънливост и слабост.
13
рубе – някогашна малка жълтица
14
къшла – зимна кошара за овце
10
Бурята преминава. Пръв идва на себе си Боримечката и подканва другите да
тръгват, за да не замръзнат. В този момент установяват, че Огнянов го няма. Откриват го
недалеч затрупан в снега. Разтриват тялото му и го понасят на ръце. Със сетни сили стигат
до къшлата.
ХХХV. В колибата
Топлината в овчарската колиба спасява изтощените мъже от замръзване. Там ги
посрещат овчарско куче и едно овчарче. Момчето ги гощава с оскъдната храна, която има.
Огнянов наблюдава Боримечката и се удивява от неговото огромно тяло, от
великанската му сила и добродушното изражение на лицето му. Едрият селянин е
подтикнат да разкаже за борбата с мечка, откъдето идва името му.
В колибата се връща братът на стопанина – Калчо, който е ходил до селото и носи
вест, че вълци са изяли две заптиета от Клисура. Четиримата мъже не разкриват, че имат
нещо общо със случая. Те казват на Калчо, че са били на лов. Представят Огнянов като
другар, с когото са се срещнали в планината. Пият за паметта на дядо Стойко и подпитват
овчаря дали има някакви съмнения за смъртта на двамата турци.
Привечер тримата селяни тръгват към Алтъново, а Огнянов отива да нощува в
близкия хан на бай Дочко. Малко след него пристигат петнайсетина въоръжени турци,
водени от заптие, който Бойчо е видял предния ден в турското село, в кафенето.
Част втора
І. Бяла черква
След разкриването на самоличността на Огнянов и на истината за смъртта на
Емексиз Пехливан в Бяла черква е неспокойно. Българите се страхуват и нагласите за бунт
отслабват. Соколов и дядо Стоян воденичарят са затворени. Дякон Викентий се е скрил
някъде. А Рада вече не е учителка.
В града започват да се разпространяват различни слухове за смъртта на Огнянов.
Дори му отслужват панихида.
Стефчов се жени за Лалка, а предателството, което е извършил, остава неразкрито.
Хората мислят, че Мунчо неволно е издал Огнянов. Затова той е затворен в една килия в
манастира.
Рада не е на себе си от мъка.
Постепенно объркването и страхът на хората отслабват. Соколов е освободен с
поръчителството на чорбаджи Марко и Мичо Бейзадето, но и с дискретната намеса на
бейовицата (с която той наистина е имал мимолетна връзка).
През февруари в Бяла черква идва Каблешков, отсяда в дома на Ярослав
Бързобегунека и се възобновява дейността на комитета за организиране на въстание.
Каблешков посещава повторно града в началото на април.
11
При едно посещение на Бързобегунека у Соколов идва и Кандов. Става ясно, че
студентът се интересува от дейността на комитета и иска да се включи в нея. Той заявява,
че е воден от желание за отмъщение за Огнянов. Кандов пламенно обяснява, че
предателят е Стефчов, и с това спечелва симпатиите на Соколов.
При доктора идва и синът на чорбаджи Юрдан – Пенчо Диамандиев, който също е
член на комитета.
V. Предателство
Стефчов отива при бея и го намира да играе табла със Заманов („официален
шпионин на турската власт“). Посетителят изчаква да свършат играта и след това споделя
с бея какво е дочул за подготовката на бунт в Бяла черква.
След разговор с двамата мъже Хюсеин бей решава вечерта, като се съберат у
Бейзадето, членовете на комитета да бъдат задържани. Заманов взема писмото, донесено
от Кириак, за да го разшифрова.
Стефчов си тръгва доволен. По пътя го настига Заманов, подхвърля уж на шега, че
може да разобличи Стефчов като предател, и иска пари, за да си мълчи. По-късно Заманов
15
пексимет – препечени филии хляб, сухар
12
изнудва и поп Ставри, за да не съобщи, че синът му е секретар на комитета. Когато се
прибира в стаята си в хана, шпионинът разчита писмото, което е написано със
симпатическо мастило. Съдържанието му е свързано с дейността и плановете на комитета
в Бяла черква.
VІ. Една женска душа
Лалка излиза от дома си веднага след като Стефчов тръгва към конака. Младата
жена върви като че ли без посока, объркана и много притеснена. Смущението й нараства,
когато съзнава, че е тръгнала да спасява Соколов. Тя не може сама да предаде
съобщението за предстоящото задържане. Не успява да намери и доверен човек, който да
направи това.
След безрезултатното ходене из града Лалка се прибира у дома изтощена и
безпомощна. Поваля я силна треска.
VІІ. Комитетът
В дома на бай Мичо се провежда заседание на комитета. Каблешков говори дълго и
пламенно. Той развива идеята, че масово въстание може да сложи край на турската
империя, която вече е загубила мощта си и ще сключи споразумение с българите. Всички
присъстващи са особено въодушевени. Спомнят си с мъка за Огнянов, когото мислят за
мъртъв, и съзнават, че неговата смърт е голяма загуба за тях самите и за народното дело.
13
автор. Всички са развълнувани и се надпреварват да кажат добри думи за Заманов. Те не
знаят, че той е убедил бея да отложи планираното задържане на членовете на комитета
същата вечер.
ХІ. Викентий
Късно вечерта, след края на заседанието, Огнянов отива направо в манастира.
Дякон Викентий е изумен и много радостен от появата му. Бойчо разкрива истинската
причина за посещението си – той иска да вземат тайно пари от отец Йеротей, за да се
платят пушките. Свещеникът изобщо не е склонен да извърши кражба, но Огнянов успява
да го придума, като му повтаря многократно, че става дума за свято дело.
Викентий, въоръжен с кама, дадена му от Бойчо, се промъква тихо в килията на
стария отец. Той отключва сандъка, намира зелена кесия с жълтици и отброява двеста
лири. Докато ги слага в джоба си, зад него застава отец Йеротей.
14
ХІV. Около един труп
Марко Иванов отива в работилницата на Калчо кацаря, за да види как той майстори
топ от „трупа“ на неговата череша, която чорбаджията е отсякъл, за да подпомогне бунта.
Там заварва и бай Мичо. По-късно идва и секретарят на комитета – Ганчо Попов. От него
разбират, че началото на въстанието вероятно ще бъде обявено за първи май. Чорбаджи
Марко споделя притесненията си, че може да не се вдигнат всички градове и села. Мичо
го убеждава разпалено, че нещата са добре обмислени и организирани. Неговите доводи
се основават и на пророчествата на Мартин Задека, които често цитира, и на една
шарада 16, при чието разгадаване се получава фразата „Турция ке падне. 1876“. За да убеди
Марко, той я написва върху топа.
Постепенно при кацаря се събират всички членове на комитета с изключение на
Димо Безпортев. Без да се уговарят, те са дошли да видят как върви работата по топа.
Решават да не излизат извън града, а да проведат заседанието си в двора на Калчо.
16
шарада – загадка, чиято цел е познаване на определена дума или съчетание от думи
17
хром – куц
18
Мека – свещен мюсюлмански град в Саудитска Арабия
15
Поведението и действията на поробените разкриват решимостта им да се вдигнат
срещу своите поробители, самоувереността им, граничеща с лудост, и величието на
идеята за свобода.
ХVІІ. Плесница
В Ганковото кафене се водят разпалени разговори на незначителни теми и се чува
смях. Само Кандов не се включва, стои встрани умислен и тъжен.
В помещението утихва, когато улицата се изпълва с хора, излизащи от църквата
след края на службата. Погледите на посетителите се обръщат към минувачите. Отвън
върви и Рада, за която недоброжелателите, които са видели Огнянов да излиза от дома й и
не са го познали, са пуснали слух, че тайно е посещавана нощем от любовници. Стефчов
отправя ехидни забележки по адрес на младата жена и някои от мъжете започват
неприличен разговор за нея.
Кандов не се стърпява и се намесва. Защитава Рада, открито заявява, че нейният
нощен гост е бил Бойчо, нарича Стефчов клеветник и му удря плесница. Присъстващите
не допускат двамата мъже да се сбият.
Стефчов излиза навън разгневен, твърдо решен да отиде направо при бея и да го
накара да проучи дали са истина думите на студента. Не успява да осъществи намеренията
си, защото един слуга му съобщава, че у тях е дошъл лекарят от Пловдив, извикан да
прегледа тежко болната Лалка.
ХVІІІ. Кандов
Избухването на Кандов в кафенето се дължи на факта, че младият мъж е влюбен в
Рада. Той се опитва да потиска чувствата си, защото ги възприема като подлост спрямо
Огнянов. Търси друга страст, на която да се отдаде. Затова става член на революционния
комитет и предлага именно той да убие Стефчов.
Но трепетите на сърцето се оказват по-силни от отдадеността на борбата. Докато
всички мислят Бойчо за мъртъв, Кандов все по-често намира поводи за срещи с Рада.
Младата жена се досеща за чувствата му, но деликатна и свенлива, тя не го отблъсква,
държи се добронамерено и любезно. Без да съзнават, с поведението и действията си
двамата не потушават, а задълбочават чувствата, които студентът изпитва.
16
Траурното шествие стига до мегдана, където е Кандов, и спира за молитва.
Соколов отправя високо заплаха към Стефчов, че е погубил жената и ще отговаря първо
пред него за това. По-късно Безпортев, пиян и силно развълнуван, привлича вниманието с
думите си за святата душа на Лалка, за саможертвата в името на народа, която прави
човека безсмъртен. Той хули предателите и подгонва случайно минаващия оттам Рачко.
Случващото се като че ли не достига до съзнанието на Кандов. Студентът мисли
единствено за Рада и я търси с поглед в тълпата, но не я открива.
ХХІ. Опелото
Погребалната процесия влиза в църквата. След заупокойните молитви Франгов
започва своето слово за покойната. Но е прекъснат от настъпила около входа суматоха и
викове, че турците идват. Настава паника. Някои от хората се струпват около чорбаджи
Юрдан и Стефчов, търсейки защита. Други, обезумели от страх, крещят и бягат в
различни посоки. Само Кандов не помръдва.
Соколов вижда през прозореца, че не идват турци, и се опитва да успокои хората.
Оказва се, че паниката е възникнала в резултат на недоразумение. В църквата е
влязъл Рачко, викайки, че идват преследвачите му – Безпортев и неговата група.
ХХІІІ. Лекът
Кандов отива при доктора, който се е грижил за Лалка. Заварва го да си събира
багажа, защото работата му в Бяла черква вече е приключила.
Младият мъж е смутен и трудно намира думи, с които да обясни причината за
посещението си. Той казва, че се опитва да разреши един психологически проблем,
свързан с роман, който пише. Обрисува героя си като безнадеждно влюбен, стигнал до
идеята за самоубийство, и споделя, че като автор иска да намери друг изход от
ситуацията. Докторът прави аналогия с Вертер 19 на Гьоте и изразява мнение, че най-
доброто решение е смъртта. В отговор на упорството на Кандов, той дава и други съвети –
лечение по бабешки с омразно биле, вода от река Лета, друга любов, продължително
пътешествие в далечни места. Накрая иска посетителят да му плати за съветите и го
изпраща. За доктора е ясно, че младият мъж търси лек за себе си, за своята отчаяна любов.
Кандов излиза с идеята, че само раздялата може да му донесе спасение. Решава, че
е най-добре да замине за Москва. На следващата сутрин вече е готов за път. Но случайно
чува разговор на баба Лиловица с друга жена и разбира, че Рада е отишла в Клисура.
Веднага тръгва и той натам.
19
Вертер – персонаж от романа на Гьоте „Страданията на младия Вертер“, символ на трагично завършила
любов
17
Николай Недкович и Франгов отиват да посетят Кандов. Не го намират, но виждат
безпорядъка в стаята, разтворения роман на Гьоте („Страдания молодого Вертера“) и
писмо до Рада. Разбират причината за терзанията на младежа и прибират писмото, за да не
стане тайната достояние на други.
ХХV. Въстание
На 20 април Клисура въстава, веднага след Копривщица. Всички са опиянени от
значимостта на случващото се и вземат дейно участие в събитията. На следващия ден
привечер започва да се заражда тревога, защото не идват вести за други въстанали
градове. На 22 април клисурските въстаници убиват двама турци. Бунтът е окървавен и
връщане назад няма. Хората бягат в планината и чакат помощ от Копривщица. На 23-ти е
Гергьовден, но никой не е в празнично настроение. Настъпва оживление, когато пристига
Волов. Войводата успява да повдигне духовете, оставя петдесет души подкрепление и си
тръгва. През следващите два дни не се случва нищо. Така на петия ден от въстанието
клисурци са объркани и отчаяни, някои дори разколебани.
ХХVІІ. Изпит
Огнянов се намира на едно възвишение в близост до Зли дол. Там са разположени
около трийсет въстаници, които също са отпаднали духом.
18
Боримечката е заловил наблизо шпионин (Рачко Пръдлето) и го води при Бойчо да
го разпита. Оказва се, че Рачко всъщност не е разузнавал наоколо. Той е напуснал предния
ден Бяла черква по работа, без да подозира за бунта в съседните градове. От него Огнянов
научава, че в Бяла черква въстанието все още не е започнало.
Иван Боримечката се връща на Зли дол, а Рачко остава, намират му работа в
окопите.
20
башибозук – нередовна турска войска през ХVІІІ – ХІХ век, особено свирепа
21
орда – безредна, неорганизирана тълпа
19
за верни думите му, че там има и московци. Тосун бей нарежда на преоблечения като
турчин Бойчо да се връща с тях и тълпата повлича Огнянов в обратна посока.
ХХХІІ. Аврам
Огнянов има намерение да е откровен с ханджията. А Аврам се появява пред него
усмихнат и благоразположен. Той веднага дава съгласието си Нанко да отиде в Бяла
черква и изрича пламенни думи за дълга на всеки българин да помага на народното дело.
Бойчо набързо написва няколко реда, в които дава указания в Бяла черква веднага
да се обяви въстание, да се нападне Тосун бей в гръб и да се вдигнат и околните села. В
това време Аврам е отишъл да нагледа дюкяна си, където е пълно с турци.
Чува се писъкът на Аврамица. Огнянов е озадачен и завладян от съмнения. Опитва
се да излезе през посочения му по-рано изход, но вратата е заключена. Разбира, че е
предаден. Изведнъж чува превъртане на ключ в ключалката отвън и насреща му застава
жената на ханджията. Тя го подканва да излезе и му показва накъде да бяга. Бойчо успява
бързо да изчезне в тъмните улици на селото.
ХХХІІІ. Нощта
Огнянов успява да стигне до укреплението. Минава полунощ, а въстаниците още
не спят. Бойчо се промъква сред тях незабелязано и ляга изтощен. Но не успява да заспи,
защото го измъчват мисли за предстоящото сражение.
Дочува разговор близо до себе си. Думите на въстаниците разкриват, че те се
чувстват подведени да се включат в едно безумие. Кроят планове за бягство. Смятат, че
Огнянов вече се е измъкнал и ги е изоставил. Бойчо извиква, че това е лъжа, и гласовете
замлъкват.
Случилото се кара Огнянов да се отдаде на мрачни мисли – за разочарованията,
които преживява; за подлостта, с която се сблъсква; за Кандов, Аврам и Рада. Чувства се
изоставен, предаден.
ХХХІV. Утринта
Бойчо се събужда рано, след кратък сън, и тръгва към Зли дол.
Въстаниците в неговото укрепление са по-ведри и обнадеждени, защото Марчев им
доверява, че според Огнянов Бяла черква ще въстане в този ден. Мъжете се опитват да
водят шеговити разговори, като вземат на подбив четиримата си другари, които са
изпълнили присъдата на циганина, Рачко Пръдлето и артилерията на Зли дол.
20
Стражите дават сигнал, че забелязват приближаващ враг. Задават се две групи
турци (по двайсетина души) на коне. Но те са пресрещнати от два по-многобройни отряда
въстаници, предвождани според Рачко от Огнянов. Като виждат настъплението, турците
отстъпват. Тази сцена повдига още повече духа на българите в укреплението.
ХХХV. Бой
Огнянов получава по Боримечката писмо от Рада. Той го смачква, без да го
прочете, но не го хвърля, за да не привлича вниманието. Пъха го в джоба си.
Стражите дават знак за появата на неприятели. Наблюдателите отстъпват към по-
задните позиции с викове, че турците са много. Огнянов заповядва всички да заемат
местата си.
В далечината се вижда приближаващата многобройна орда на Тосун бей и това
поражда страх у въстаниците. Но Бойчо ги следи строго и те не смеят да напуснат
позициите си. Заповядва да се стреля и няколко души са повалени. В това време Огнянов
съзира, че трима от неговите хора се опитват да избягат. Спира ги и познава единия от тях
– дякон Викентий. Нарежда им да се върнат в окопите и дава заповед, ако отново опитат
да бягат, да бъдат застреляни.
Започва същинското сражение. Бойчо с учудване забелязва, че един то най-
самоотвержените въстаници е Кандов. Поздравява го и вижда, че студентът е ранен.
Оглежда се – повечето му другари са напуснали укреплението, останали са пет-шест
души. Сред тях е Викентий, който скоро бива ранен смъртоносно.
Турците се придвижват към Клисура почти без да срещат съпротива. Въстаниците
са оставили оръжията, дрехите, чантите си, дори заредените топове, които така и не са
гръмнали.
ХХХVІ. Рада
Клисурци панически напускат града, отправят се към Копривщица, за да се спасят
от турците, които вече са близо. Госпожа Муратлийска не успява да убеди Рада да тръгне
с нея. Младата жена е безкрайно отчаяна заради възникналите недоразумения между нея и
Бойчо, заради това, че той се мисли за отхвърлен и предаден от любимата си. Рада е
решена да остане и да загине в Клисура, за да докаже своята невинност и способността си
да се жертва в името на любовта.
Когато вижда как турците съсичат двама души на улицата, тя е обзета от ужас.
Опитва се да напусне къщата, но вижда, че някой влиза в двора. Младата жена се връща и
заключва вратата след себе си. Забелязва на масата една вулия 22 с барут и мигновено
взема отчаяно решение. В момента, в който поднася свещ към барута, в стаята влизат
Иван Боримечката и Стайка. Но Рада не ги вижда.
22
вулия – мех, торба от кожа
21
През дола на Върлищница сега преминава и друга „река“ – от обезумелите
клисурци, които напускат града. Огнянов върви срещу тях и мисли единствено за Рада.
Вдига от земята едно изоставено бебе, което тълпата може всеки момент да прегази, и го
понася със себе си. Вижда госпожа Муратлийска и тя потвърждава, че Рада е останала в
къщата. Бойчо й дава детето и продължава към Клисура. Когато наближава града, спира и
внимателно се взира. Сградата, която търси с поглед, вече е обхваната от пламъци. Той се
втурва натам.
Част трета
І. Пробуждане
Погромът на бунта води до пробуждане, до осъзнаване на безумието на надеждите
и очакванията и на трагизма на проявения героизъм.
Но Априлското въстание има и своя значим исторически принос – то довежда до
Освободителната война.
***
Изтощен и обезверен, Огнянов бавно и предпазливо се придвижва през планината
към Бяла черква. От възвишенията се виждат пожарите, които продължават да
изпепеляват околните селища. Бойчо отчаяно си мисли за своите погубени идеали – за
провала на бунта поради малодушие и слабост; за измяната на Рада и нейната смърт. Той е
съвсем сам в планинските усои и не може да разчита на помощ от никого, защото всички
се страхуват да дават убежище на оцелели въстаници и са готови на убийство или
предателство, за да спасят себе си.
ІІІ. На север
Огнянов чува стъпки и вижда пред отвора на пещерата краката на преминаващи
мъже. Готов е да стреля. Оказва се, че това са група въстаници, сред които и Боримечката.
Клисурците влизат при него. Те също са гладни, изтощени и обезверени от погрома.
Споделят огорчението си, че Бяла черква изобщо не е въстанала, и определят поведението
на жителите й като хитрост. Изразяват съжаление, че са се подвели да участват в едно
безумие. Само Боримечката пази присъствие на духа и се опитва да утеши другите. От
него Бойчо научава, че Рада не е загинала в срутилата се пред очите му горяща къща.
Иван подробно разказва как Стайка е научила от госпожа Муратлийска за отказа на
даскалицата да напусне Клисура и как двамата с жена му са успели да я спасят. Стайка и
Рада са отведени от Боримечката в Алтъново, а оттам вече трябва да са отишли в Бяла
черква.
23
гуне – ямурлук; някогашна дебела горна селска дреха за дъжд
24
черкези – кавказка народност, населяваща североизточното крайбрежие на Черно море, част от която се
заселила в България по време на турското робство
22
Това променя плановете на Огнянов. Той вече не иска да отиде в Бяла черква.
Отказва да тръгне за Влашко с Иван и другарите му и се разделя с тях. Остава отново сам
и дава воля на сълзите си, породени от сломената му сила, от мъката за отечеството и най-
вече от мъката за Рада. Раздвоен и объркан от чувствата си, Бойчо решава все пак да
тръгне на север, към Влашко. Но когато сутринта се озовава близо до Бяла черква, отново
е разколебан.
ІV. Знамето
Неувереността на Бойчо се дължи на това, че за пръв път с чувствата си към Рада
той се среща с любовта и не познава добре нейната същност и нейната сила. В този
момент се намесва съдбата. Привечер Огнянов забелязва развято червено знаме на едно
възвишение над града. Разбира, че това е сигнал за бунт, и бързо се отправя към Бяла
черква.
V. Гробища
Придвижвайки се в мрака, Бойчо минава край манастира, но не се отбива, за да не
губи време. Вижда, че градът е потънал в мрак, няма никакво необичайно движение.
Отправя се към мъжкото училище и минава през гробището в двора му. Побиват го
тръпки и бърза да се махне от това страховито място. Но вниманието му е привлечено от
слаба светлина, която се вижда през прозореца на църквата. Когато приближава и наднича
вътре, пред очите му се разкрива ужасяваща гледка – труповете на трима души, единият –
Кандов. Огнянов бързо се отдалечава и в съзнанието му нахлуват множество въпроси. Той
не може да разбере какво точно се е случило и се случва в момента в Бяла черква. Затова
решава да не поема излишни рискове, а да прекара нощта в дола край манастира.
VІ. Посланица
Огнянов прекарва нощта в една воденица. На сутринта се скрива на място,
откъдето може да наблюдава дола. Първият човек, когото вижда, е Марийка, дъщерята на
покойния вече дядо Стоян. Отива при нея и започва да я разпитва какво става в града, но и
тя нищо не знае. Бойчо я моли да занесе написана набързо бележка на доктор Соколов или
на Бързобегунека и да им каже къде се крие Огнянов.
След около час Бойчо вижда, че Марийка тръгва към Бяла черква.
23
VІІІ. Ливадата
Семейството на чорбаджи Юрдан е излязло навън сред природата, на ливада край
града. Пази ги едно заптие. С тях са Стайка и Рада, които в момента живеят в дома на кака
Гинка.
Рада е особено тъжна заради твърдението на Хаджи Ровоама, че Бойчо е загинал.
Успокоителните думи и грубоватите шеги на Стайка не могат да я разведрят.
Към групата се присъединява Стефчов, който с гордост донася вестта, че чорбаджи
Юрдан, начело на депутация, е успял да измоли от Тосун бей милост за Бяла черква.
Кириак съобщава също, че Бойчо е избягал в планината и вероятно още е жив. Това
поражда радостно вълнение не само у Рада. Кака Гинка открито обвинява Стефчов и баща
си за поведението им и за готовността им да предават достойни българи. Споменава името
на Лалка и жените се разплакват, не само за покойната, но и за пожертваните бунтовници.
Заптието казва на Стефчов и на Хаджи Смион, че наблизо отново се е появил
комита. Тримата стигат до заключението, че това може да е Огнянов, и Кириак тръгва
незабавно да съобщи в конака. Хаджи Смион не успява да го спре.
ІХ. Съюзникът
Рада е силно разтревожена, защото има предчувствие, че комитата, за когото
Стефчов отива да съобщи, е Бойчо. При нея дотичва Марийка и й казва, че носи
съобщение от Огнянов. Но не успява да й предаде бележката, тъй като Стефчов ги
наблюдава отстрани и идва при тях, за да види какво държи девойката в ръката си.
Марийка побягва уплашена, а Стефчов я последва. Стайка дръзко се опитва да му попречи
да настигне Марийка. Преследвачът все пак успява, защото момичето припада. Но той не
открива тайната бележка. Намира я Стайка и я дава на Рада. Младата жена разбира, че
любимият й е жив и има нужда от храна и дрехи. Той е написал съобщението до Соколов
върху парче хартия, откъснато от нейното писмо.
Рада незабелязано се отделя от групата.
Х. Любов – героизъм
Рада избира спокойно място, където да седне и да размисли. Решава, че най-
важното е да предупреди Бойчо, че е забелязан. Младата жена вижда наблизо Колчо и
споделя с него какво е научила. Слепецът бързо приготвя вързоп със собствените си
дрехи, хляб и стотина гроша. Дава ги на Рада и тя тръгва към манастирския дол, защото
предполага, че Огнянов е някъде там.
ХІ. Башибозук
Времето минава и притеснението на Бойчо, скрит в една изоставена воденица,
нараства. Вижда, че по пътеката се задава турчин, „един башибозук“, въоръжен с ятаган.
Огнянов изважда револвера си. Когато неприятелят приближава и сваля чалмата си, за да
я оправи, Бойчо познава Соколов. Срещата е вълнуваща и за двамата.
24
черква; Кандов, Бързобегунека и още двама клисурци, които са се криели в училището, са
били обградени и убити. Докторът е избягал от града, макар че никой не е посмял да му
помогне.
ХV. Среща
Неочаквано към воденицата се задава Рада. Бойчо я познава и я извиква. Те се
прегръщат развълнувани. Младата жена разказва защо е дошла по тези места и за
заплахата, която грози двамата мъже. Тя настоява да бягат, да се спасяват. Бойчо е
категоричен, че ще тръгне само ако и Рада ги последва.
Тримата излизат от воденицата и разбират, че опитът им за бягство е закъснял. Към
убежището им се спускат въоръжени турци и заемат позиции. Хванати като в капан, Рада,
Огнянов и Соколов нямат друг избор освен да се бранят, докато могат, и да умрат с чест.
По команда на Тосун бей турците извикват на Бойчо да се предаде (мислят, че той
е сам) и започват да стрелят. Силите от двете страни са неравностойни. Огнянов и
Соколов си разделят последните куршуми – два за Бойчо (за него и за Рада) и един за
доктора. Но скоро става ясно, че младата жена вече е простреляна от неприятеля. Тя е
мъртва. Огнянов се прощава с нея.
ХVІ. Гибел
Когато вижда, че Рада е мъртва, Соколов се изправя и изпразва револвера си срещу
башибозука. Ранен е в ръката, а е изстрелял последния си куршум. Огнянов му дава
оръжието си, взема ятагана от кръста му и се спуска срещу турците.
***
След половин час победителите в неравното сражение се отправят към Бяла черква
със зловещ трофей – главата на Огнянов. Градът е притихнал и пуст. На мегдана е само
Мунчо, който познава чия е главата и започва посвоему да ругае. Той е единственият,
дръзнал да се появи в този момент и да наддаде глас. Затова бива обесен.
25