"Силата на духа срещу силата на изкушенията"

Есе
Каква всъщност е силата на духа, може ли тя да бъде по силна от тази на
изкушението? Да, разбира се. На пример в ситуация, когато един ученик може да се
добере до отговорите на един тест, но се чуди дали това е правилно или не, той
изразява силата на своя дух, който го възпира от силата на изкушението. И после този
ученик ще се замисли, дали всъщност решението му е било правилно и как ще
рефлектира на бъдещето му. Дали наистина силата на духа в случая му е помогнала,
дали не е било по добре да се изкуши и съответно обратното?
Силата на духа и изкушенията винаги се противопоставят. Както знаем за
баланса на света са нужни както добро, така и зло. Силата на духа винаги е по-добра,
биха казали някои, а други – силата на изкушението. През вековете в много
произведения – религиозни или не, имаме много примери за противопоставянето на
двете сили. Но няма как абсолютно всички да сме на едно мнение по въпроса.
Пример за силата на духа и волята са преживяванията на Исус в пустинята. Там
Дяволът се опитва да го изкуши и да го подчини на себе си. По този начин той отделя
мъжа от Бога, което е против десетте божи заповеди. Така Дяволът кара Исус да стане
грешник, но поради силната си вяра, дух и воля, той не се поддава на Сатаната и успява
да избегне изкушението. Господ успява да избегне трите изкушения на дявола само със
своето слово, което са цитати от Библията. Това показва колко всъщност силна е и
вярата на Исус към Бог.
Живота на светеца Константин-Кирил е описан в „Пространно житие на св.
Кирил“. В това житие има една много показателна случка, в която наблюдаваме силата
на духа на св. Кирил. На светеца се предлага брак с кръщелницата на логотета, също
така са му предложени и други неща като работа и цяла катедра, но той чрез поставяне
на знанието и мъдростта над всичко отказва. В тази ситуация се изразяват силния дух и
воля на Константин-Кирил, чрез които той успява да се измъкне от изкушението, чрез
което той продължава да води своя живот по модела на Исус.
Молитвата „Отче наш“ ни показва желанието на хората, вярващи в Бог, да бъдат
избавени от изкушението. Цитата – „и не въведи нас в изкушение,“, ни показват, че
хората не желаят да се поддадат на изкушението, което може дявола да им изпрати. За
тях това е лошо нещо, което не трябва да се случва, именно защото изкушението води
до прегрешение към Бога и прекрачването на божите заповеди. Това показва как ние
хората се стремим към силата на духа и волята ни.
Примери за силата на духа и изкушението не съществуват само в религиозните
текстове. Те ни заобикалят и са непрестанно около нас. Много хора са се поддали на
изкушението и сега живеят прекрасен живот, само защото са успели да се измъкнат от
съдбата или просто не са се срещнали все още с нея. На тях изкушението е помогнало и
те нямат никакъв проблем с това, че са се поддали на него. Пример за това са много
известни личности, които правят публични изявления, казвайки не това, което мислят,
само защото някой им е обещал нещо материално. И това не е лошо за тях, но по този
начин те лъжат хората, които им вярват и след време, ако тази тяхна постъпка излезе
на яве, то ще има огромни последствия.
Силите на духа и изкушението никога нямат да спрат да се противопоставят,
нито пък няма да изчезне някоя от тях. Винаги ще се борим с избора между
изкушението и духа и кое всъщност от тях е правилният избор. Тези две сили ще ни
съпътстват в бъдещето както доброто и злото.
Калоян Първанов 8А