Домашно

Есе
„В сълзи отиде Ахил надалеч от другари…“ – обидата и уязвимостта

Всеки, който е чел вековното произведение на Омир – „Илиада“, помни смелия, но и

чувствителен герой – Ахил. Макар и в първа песен от епическата поема главна тема да е гневът
на Ахил, в този стих можем да видим друга черта на неговият характер, а именно колко
подвластен е героят на чувствата си. Сълзите символизират интимната страна на Ахил, лишена
от гнева и смелостта. Сълзите също така са външен израз на нарушената му вътрешна
хармония.

Ахил е засегнат, защото не е зачетен спрямо заслугите си. Чрез незачитането се

погазени две ценности, които са от най-голяма важност за героя - чест и достойнство.

По време на този момент Ахил изпитва обида. Той се чувства наранен, достойнството
му е накърнено. В изпитване на тези силни чувства той също може да бъде и психически
уязвим, но не е. Обидата е поведение, което се смята за унизяващо, а героят няма как да се
помири с това да бъде унизен. Ахил не се показва като уязвим, той само иска Агамемнон да се
покае за постъпката си. Да разбере колко трудно ще бъде на ахейците без него на бойното
поле.

Героят е честолюбив, поради което не може да понесе лесно да се нарани

достойнството му. Макар и да е наранен, той все още има чест. Той отива и се опълчва на
вожда – Агамемнон, като не се съобразява с йерархията. Също така успява да разклати
доверието към него. За смъртните хора има огромно значение какво ще постигнат в живота и
как ще се отличи от другите. Именно заради това, отнемането на пленницата е нараняване на
честта на Ахил. Героят не може да се откаже от своята част от богатството именно, защото
отстъплението за тях е равносилно на поражение и посрамване. „Щом като Феб Аполон
Хризеида отнема от мене,/ аз ще я пратя със черния кораб и с мои другари,/ а Бризеида
прекрасна, наградата твоя, ще взема,/ лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш/
колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее/ равен на мен да се смята и да ми излиза
насреща.“ – тези думи са на Агамемнон и са част от причината за обидата на Ахил. Думите
показват колко надменно може да се държи Агамемнон с останалите. Също така царят казва,
че може да замени Ахил. Поради тези думи героят отказва да отиде на бойното поле.

Това доказва, че Ахил, наранен, може да върши неща, които после ще се върнат като
бумеранг при него и ще съжалява. Ахил е обиден поради незачитането на действията му,
макар и той да е героят, който е пазител на родовата традиция – всеки да получава наградата
спрямо това, какво е заслужил, а не спрямо общественото си положение. Наранен героят отива
при майка си – Тетида. Той отива там, за да отправи молба към богинята да помогне на
троянците, за да може ахейците да разберат загубата на Ахил от бойното поле. Именно и това
прави Тетида, тя уговаря Зевс за временен превес на троянците, но тук ефектна на доминото се
проявява и заради тази временна победа на троянците, Ахил губи своя най-близък приятел. От
тази сцена Ахил може да се определи като уязвим, защото отива да поиска майчина помощ. Но
героят също така може и да не приеме за уязвим, защото предприема действия, които показват
на ахейците, че за да спечелят Ахил им е нужен. Доста хора в днешно време използват
стратегията на Ахил, като показват, че всъщност не могат да бъдат заменени толкова лесно. В
крайна сметка Ахил успява да постигне желаното, макар и да губи близък приятел.
 През вековете поведението на Ахил се е проявило от много хора. И днес има хора,
които имат гнева на Ахил и са податливи на чувствата си. Ахил непрестанно се доказва със
своите качества, които го повдигат над другите герои. Героят е противоречив със своята
войнственост и ранима душа. Образът на Ахил се доближава до съвременния човек, по това че
и днес има хора, които ментално приличат на Ахил – могат да имат огромен гняв, да са
податливи на чувствата си и това да доведе до ефекта на доминото, като сами навредят на себе
си.

Калоян Първанов №14 8А