I-ва песен - представя гнева на Ахил.

I-ва песен започва с призоваването на музата Калиопа, която задава централната тема
на епопеята - темата за гнева, логически свързана с темата за възмездието. Гневът е
представен като справедлива реакция и на героите, и на боговете: Ахил се гневи на
поведението на Агамемнон. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения
образ на войната. Представени като племенни военни вождове, героите символизират
най-същественото, най-доброто от идеала за воинска чест и достойнство, но в същото
време са носители на обикновени човешки слабости. Агамемнон трябва да бъде наказан
за грозната си разрушителна страст към власт и богатства, срещу него се изправя
Ахил - получовек, полубог. Той е художествена връзка между света на хората и
боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с
Агамемнон. Ахил е бързоног и божествен. Гневът му е страшен и разрушителен, а
обидата - неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с
безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се
стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. Конфликтът между Ахил и
Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е
разделението както в човешкия, така и в божествения свят. В Първа песен на "Илиада"
Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната
и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.

Особености на епическия стил

Основен принцип в стила на Омир - надмощие на общото над личното

Обективност - моделира цялостен и завършен свят без да навлиза в психиката на героя

Пластичност - чрез описание на физическите реакции на човека. (плачът на Ахил на

морския бряг, любовта, убийствата)

Традиционост - широко обхватност на миналото и настоящето, описано и в най-малки

подробности - обстоятелственост на избора.Това придава на творбата тържественост и
възвишеност.

Уравновесено спокойствие - описвайки събитията от природно-космческия порядък и

осмисляйки ги като един вечен кръговрат и ритъм, епическият творец добива функциите
на мъдрец, който е посветен на знанието.

Сентенциозност на образа - наситеност със сентенции - кратки мъдрости и готови

фрази

Формулен стил - използването на постоянни епитети, разгърнати сравнения, общи места

в повествованиет,о имащи важна роля в епическата творба.

Ахил - бързоног

Хектор - шлемовеец и мъжеубиец

Един и същ епитет може да се отнася за различни герои, а може да се употребява и в

ироничен смисъл.

III-та песен - Образът на Парис и Елена

Тази песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. За пръв

път са въведени главните виновници за войната: Парис и Елена

Парис е красив, горд, дързък, но в решителния момент проявява малодушие. Думите на

Хектор го връщат към подобаващото поведение. Но проявата на малодушие оставя
впечатление за обърканост и непоследователност. Между характера на героя и
неправомерното му деяние (действие) съществува един вид паралелизъм. Нарушаването
на реда носи смут и нестабилност в човешкия живот. Образът на Парис спомага целия
низ от събития и изхода от войната да бъдат осмислени в перспектива на идеята за
световна справедливост. В крайна сметка, герой като Парис не може да опази Елена и
да отстоява избора си.

Образът на Елена е сложен и противоречив, героинята не е показана като лекомислена

и себична прелъстителка. Тя следва правилата за поведение на знатните жени от
Омировото общество, занимава се с типично женска работа, проявява сръчност и
умения, отнася се с уважение и привързаност към Приам, горчиво се укорява за
постъпката си. Елена е едновременно виновна и невинна, съдбата й се оглежда в
общата човешка съдба, подвластна на боговете, изпълнена с премеждия и терзания,
животът й е объркан от угризения и помрачен от сянката на позора. Щастието,
заплатено с такава цена се оказва нетрайно, непълно и илюзорно.

Образите на Парис и Елена допринасят за подреждането на пъзела на човешкия живот с

неговите закономерности и равновесие. Всяко излизане извън установените правила
размества подредбата на пъзела, като това води до нестабилност и смут в личната и
общностната съдба. Човешкият живот е неразделна част от божествения и световен ред.

6-та песен - Светът на войната и светът на мира

В Шеста песен на "Илиада" Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на

Хектор - защитникът на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи
бъдещата участ на Троя и всички троянци. Чрез поредицата от срещи на Хектор, поетът
очертава символично социалните групи, с които е обвързан героят. Композицията на
епизодите изгражда усещането за ред. Движението е от вън на вътре, от по общи към
по интимни връзки: политическа общност (съграждани) семейна общност (майка, сестра,
брат, снаха) брачна общност (съпруга, дете). Тази поредица е картина на живота на
общността, в която всеки е включен и извън нея няма житейска опора и лична кауза.

Единствения мъж, с когото Хектор се среща е Парис. Сякаш всички сили на троянците
са хвърлени във войната, а в света на мира са останали само жените и Парис.

Срещата на Хектор с Парис и Елена както и мястото, така и самото действие

контрастират с поведението на останалите троянски бойци, които са на бойното поле и
се сражават с оръжие в ръка. Успехът или неуспехът на един герой в състезанието за
престиж в общността, рефлектира на отношението му към семейството.

Внушен чрез контрастта между двете сцени, срещата на Хектор с Парис и Елена и
срещата му с Андромаха. При първата среща се усеща пасивност и статичност, а при
втората активност и подвижност. Сцената на прощаване между Хектор и Андромаха е
прочувствена и трогателна, без да се стига до сантименталност. Любовта и
сантименталността на двамата съпрузи, взаимната им загриженост и споделената обич
към детето са универсални отношения и емоции, присъщи на всеки човек. Отношенията
между съпрузите в Омировото общество не се определя само от лични чувства,
семейството е онази най-малка общност, в която личността намира сигурност и
уютност.

Образът на Хектор - епическият идеал за човешка личност, с неговата непоклатима

храброст, доблест, жажда за подвиг и признание. Той е уравновесен, загрижен за
близките си. Хектор трябва да се бие, няма избор, родината му е в опасност, длъжен
е да спазва правилата на героическата етика. Хектор знае какво очаква него и
семейството му, но това не влияе върху решението му. Желанието му да бъде на
висотата на своя дълг - на царски син, на войн и герой надделява.

Речите в "Илиада" не са самоцелни, те спомагат за ясното и убедително разкриване на

героите и ситуациите, и същевременно отдалечава развръзката и създава ефект на
ретардация. Епическият поет не се стреми към бързо развитие на действието, а
напротив изостря вниманието с богатство на картини и отлагането и очакването на
развръзките. Това е важна функция за изясняване на състоянието и мотивациите на
героите в тяхната дълбочина и житейски драматизъм, съкровените им вълнения и
мотивите им за божествена война.

22-ра песен - кулминация в сюжетния ход - Двубоят между Ахил и Хектор

Двубоят между Хектор и Ахил в "Илиада" заема централното място в творбата. Двамата
велики герои от древността се срещат в ожесточен сблъсък. Злобата на Ахил погубва
сина на Приам. Причината за битката между двамата е убийството на скъпия приятел и
спътник на Ахил - Патрокъл. Двубоят между Ахил и Хектор е ожесточен, единият
трябва да падне мъртъв. Двамата мъже показват две съвсем различни лица по време на
двубоя. Те са еднакви по храброст и слава и са утвърдени и от двата лагера като
герои. Но в сърцата им са заложени различни ценности. Ахил - синът на морската
нереида Тетида, който е почти богоравен е жаден за слава, за да бъде помнен
хилядолетия напред. Хектор, първороден царски син. Победите му са победи на всички
троянци. В него е събрана надеждата на цяла Троя и той не би могъл да се държи
недостойно. Ахил и Хектор дават началото на една съвсем нова ценностна система за
елините, а по късно и за целия свят.

Образът на Ахил

Ахил е първият от Омировите герои, с който читателят се запознава още от I -ва

песен на "Илиада". Още в началото на текста, той е представен като силна личност,
изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. Най-храбрият
герой от ахейците в Троянската война. За Ахил помощта не е напълно безкористна. Той
възприема войната като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на
победителя. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и
алчност, а на достоинство му. Той е част от света на боговете. Те бдят над него и
му помагат, макар че са решили и смъртта му. Богоподобният Ахил е носител на
доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с
низостта у него има и частица възвишеност проличаваща си при трогателната спогодба
между ахейския герой и мъдрия цар Приам. В образа на ахейския воин се проявява
противоречивостта на неговия характер - първоначално ръководен от благородни
подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във
властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя
противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с
типичната жестокост и безсърдечност на воина. Ахил е противоречива личност. Героят
знае, че е велик вожд и воин. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи
на всички хора.

Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми
към смъртта, която е избрал в името на вечната слава.

Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия - като разрушителна
стихия. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните
гърци за истинския воин. Изразните средства, чрез които Омир изгражда портретната
характеристика на този герой, са най-вече постоянните епитети.

Хора и богове:

Боговете се явяват като могъщи надчовешки сили, които направляват обстоятелствата и

случките в човешкия живот. Но колкото и пряко и енергично да се намесват в
човешките дела, те не вършат чудеса, които противоречат на логиката на характерите.
Те подсилват характерните черти на героите, подтикват ги към поведение, което не им
е чуждо.Божията воля е онази висша инстанция, която налага правилата и крепи
социалния ред. Боговете не само са подвластни на висша сила като хората, те живеят
като тях, събират се на съвет, имат свои семейни отношения, и своя йерархия,
спорят, бият се, заговорничат, обичат и мразят, борят се за своя престиж. Светът на
боговете е огледален свят на човешкия. И в двата свята се оглежда всеобщия порядък
на битието. Разликата е, че боговете са силни и видът им е несъизмерим с човешкия,
в живота им има тъга, обида и гняв, но няма болка, смърт и страдание. За боговете
войната е само един епизод в безкрайната бездна на времето, а хората страдат и
гинат в тази война, печелят или губят всичко и завинаги.