Проблемът за силната воля и несломения човешки

дух в поемата “Ралица”

1. Увод

Творбата „Ралица“ е поема, написана от Пенчо Славейков. Темата на

произведението е нравствените ценности и духовността на жената.

2. Теза

Славейков изгражда образа на Ралица с дълбок психологизъм вниквайки в

духовния и свят. Той утвърждава силната воля, с която неговата героиня отстоява
истински стойностното в живота и правото си на личен избор в любовта.

3. Аргументативна част

I аргумент:

Физическата и нравствената характеристика на героинята градят хармоничност.

Външната красота /”Като оназ вечерница в небето,/ една бе в село Ралица
девойка”/ е в съответствие с нравствения облик. Фолклорните сравнения,
образност и естетика /”Той беше строен явор столоват,/тя тънка, вита, кършена
лоза”/ са следствие от интереса на автора към народното творчество, който се
засилва след престоя му в Лайпциг през 1892г. Не ценностите на “родното”, а
тези на “личното”, “на своята воля” са висшите в поемата. Отстояването на
правото на личен избор в любовта / “Сърцето силом се не зема./ Не е то пита, то
се не ломи”/ не е обвързано с материални блага /”сиромах е Иво”/.Богатият и
охолен живот е отхвърлен от героинята в името на нравствеността, любовта и
духовната чистота. С поставянето на нравствеността над материалните блага и
със силната воля, проявена при отстояването на тази позиция Ралица напомня за
Гергана от “Изворът на белоногата”/Петко Славейков/, която също изтъква
наличието на “своя воля” като най-силен аргумент в диалога между “робиня” и
“господар”. В това отношение Гергана надхвърля характерните за българското
Възраждане ценности на “рода”, “народното”, “традиционното” и се доближава
до ценностната система на Ралица, до “модерната” епоха на сина Славейков.

II аргумент:
 Трагизмът в поемата е породен от условията, от обстоятелствата, а не от
вътрешна конфликтност в характера на литературния образ. Драмата, която
Ралица носи в сърцето си е последица от фатално събитие / Стоичко Влаха убива
Иво/, пред което тя е безпомощна. Но вниманието на поета е насочено не върху
събитието, а върху неговите последствия. Не убийството на Иво е идейно-
емоционалният център на творбата, а реакцията на Ралица. Със силна воля и
несломен човешки дух тя успява да преодолее трагизма. В случая трагизмът е
породен не от смъртта, а от погубената младост и несправедливостта,
жестокостта на съдбата. Героинята отстоява правото си на личен избор в
любовта, но това не я дарява с трайно щастие: ”Живей сиротно със своето
сираче/ живот неволен тя сега”. Ралица търси погледа на Иво във “ваклите очи
на свойта рожба”.

III аргумент:

Посланието, което Славейков отправя чрез нейния образ е, че човек може само
физически да бъде сломен: “ и пак оная хубава усмивка/ на устните й цъфва, от
живота/ ненадломена – с несломено сърце”. В нравствен план идеалът
побеждава. Морално грозното не е окончателен финал, то е временно явление.
Но силната воля и несломеният дух на Ралица , разгледани широко, извън
тесните рамки на отделната личност, говорят и за нравственността на един
народ, който е изваял героинята. В несломения дух на Ралица се проектира
несломения дух на един народ, отстоял на вековен робски мрак.

4. Заключение

Ралица е изградена от своя автор с проявен вкус към трагизма на човешкото

битие, утвърждава един горд духовен идеал, в чиято основа е вградена силната
човешка воля. Нейният несломен човешки дух ни отвежда към пределните тайни
на човешкото съществуване.