Човек или войн според Илиада

В Омировата поема Илиада има мотиви за война и мир,

както и за човечността на героите в нея. Войната в
произведението не е важна, но тя е фон за участниците в
нея. Те притежават войнските качества храброст и сила, а
човешките качества -любов и тъга са повече и носят
смисъла от нормалния живот на човека без война. Най-
силно тези качества са противопоставени в XXII песен -
битката между обзетия от отмъщение Ахил и „културния
герой“ Хектор.
Образът на Ахил е страшен и могъщ, воден от желание за
отплата. Той е полубог, което е причината за неговата
нечовешка сила. Това отмъщение в крайна сметка доведе
до неговото немислимо действие да закачи Хектор на
колесницата си, нарушавайки войнския кодекс и
предизвиквайки божия гняв, който довел до неговата
гибел.
В образа на Хектор се преплитат качествата на човека и
воина, храбър защитник на троя, но е и съпруг и баща. В
битката си с Ахил се стреми повече към човека. Но той е
човек, играчка в ръцете на боговете- написана му е
съдбата да загине млад. Но над съдбата и личното, той
има дълг- към родината. Неговото чувство за дълг се
превръща в патриотично самосъзнаване, а патриотизма
му позволява да остане с неговите познати. Дори след
 смъртта си от ръцете на Ахил, той още остава достоен
войн.
В XXII глава двубоят на Ахил и Хектор решава не само
тяхната съдба, но и съдбата на цяла Троя. Този дуел също
удовлетворява отмъщението и гнева на Ахил. Този
конфликт може да се проследи още в I песен,
предизвикани от любовта и човешките качества на Ахил
към Бризеида. В този двубой Ахил е сравнен с бога на
войната- Арес, и сокол. Също е обсипан от бляскави
доспехи, които заслепяват противника му- Хектор. Това му
показва неговата войнска страна-толкова отмъстителен и
гневен, че автора го сравнява с бог свързан с война-
нещастие, разруха и скръб. Това много добре описва
Ахил- заради войната и отнемането на любовта му- войн
който е в нещастие и скръб, който носи разруха с него.