Никога не е лесно да преглътнеш болаката и да се изправиш лице в лице с човека нанесъл
ти най-много стардание,както прави един от най-запомнящите се образи в Епическата поема "Илияда" ,а имено този на Приям.Владетел на град Троя ,но също така и баща на храбрият Хектор и Парис , се опитва да опзи народа си . В двадесет и втора песен пред погледа на близките му, Хектор бива победен от Ахил ,след което Ахила се гаври с тялото му, като говлачи с колесницата си. В 24-та както и последна глава, Приам се отправя с божията подкрепа при ахейския стан и доброволно целува ръцете и коленете на убиеца на своя син, с молба да му бъде върнато тялото в замяна на дарове . Ахил ,вече осъзнал грашката си и последиците от нарушаването на божийте закони ,е решен да върне тялото на Хектор.Главата доизгражда образът на Приам показвайки на какво е способен един човек ,дори да ако трябва да се молиш на този нанесъл ти най-много болка,за да постигнеш желанието си.Припомняйки му за смъртта на Патрокъл и за това как ли би се чуствал ако някои се е изгаврил с тялото му, приражда в Ахила чуство за вина. Пред боговете и смъртта всички са равни. Не можеш да нарошиш някой божии закон без да си платиш. А стане ли дума за някой близък, разумът е след действията и чуставата не могат да бъдат овладяни.