Човек или войн според Илиада

В Омировата поема Илиада основните мотиви са за войната

и мира, за човечността на героите в нея, техния духовен
свят и войната, която е изпитание за техните характери.
Войната в произведението не е толкова важна, но точно тя е
средата, в която героите проявяват най-силно същността си
на хора или войни.
Те притежават войнските качества храброст, сила и чест, а
човешките - любов, благородство и тъга са повече, но са
поставени пред изпитание във време на жестока война.
Най-силно тези качества са противопоставени в XXII песен -
битката между обзетия от отмъщение Ахил и „културния
герой“ Хектор.
Омир пресъздава образа на Ахил като страшен и могъщ,
воден от желание за отплата. Той е полубог, което е
причина за неговата нечовешка сила и също му придава
самочувствие на безсмъртен. В този двубой Ахил е сравнен
с бога на войната – Арес, сокол – граблива птица, зло куче.
Също така героят е обсипан с бляскави доспехи, които
заслепяват противника му Хектор. Това засилва войнска
страна на Ахил – той е толкова отмъстителен и гневен като
войната, която носи само нещастие, разруха и скръб. Така
Ахил е по-близко до образа на типичен безмилостен
войник. Воден от силата на отмъщението, Ахил дори закача
убития Хектор на колесницата си и го влачи, нарушавайки
така войнския кодекс за уважение към победения враг, като
предизвиква и божия гняв. Това води след себе си до
трагичната гибел и на самия победител Ахил в следващ
момент от Илиада. Той се проявява и с човешката си
същност – Ахил скърби по смъртта на Патрокъл, любовта му
към Бризеида и мъката от съдбата й засилват чувството му
за мъст.
Във фигурата на Хектор се преплитат качествата на човека и
война, като човешкото е в повече. Омир го представя като
състрадателен и добър. Храбър защитник на Троя, той е
също съпруг и баща. Изпитва колебание преди битката с
Ахил, защото усеща, че може да загине. Несигурността също
е по-близо до човешкото, отколкото до войнското.
Трагичният му край предизвиква огромна мъка и
безпомощност у близките му. Хектор е просто един човек -
играчка в ръцете на боговете – съдбата му е начертана и
трябва да загине млад. Над трагичната участ и дълг към
най-близките му стои дългът му към родината. Образът на
Хектор е величествен и след неговата смърт. Жестокото
отношение към мъртвото му тяло засилва усещането, че той
в по-велик войн от Ахил. Читателят е заставен да страда от
безмилостното отношение на победител над победен.
В XXII глава двубоят на Ахил и Хектор решава не само
тяхната съдба, но и съдбата на цяла Троя. Този дуел също
удовлетворява отмъщението и гнева на Ахил. Чрез ярките
описания и поведение на двамата основни участници, Омир
кара всички да усетят силно противопоставянето не само по
външни белези, но и между характерите на „война“ Ахил и
„човека“ Хектор. Победата и славата от битката не носят
покой на Ахил. Войнът в него продължава да разрушава до
самия му край.