В Омировата поема Илиада основните мотиви са за войната
и мира, за човечността на героите в нея, техния духовен свят и войната, която е изпитание за техните характери. Войната в произведението не е толкова важна, но точно тя е средата, в която героите проявяват най-силно същността си на хора или войни. Те притежават войнските качества храброст, сила и чест, а човешките - любов, благородство и тъга са повече, но са поставени пред изпитание във време на жестока война. Най-силно тези качества са противопоставени в XXII песен - битката между обзетия от отмъщение Ахил и „културния герой“ Хектор. Омир пресъздава образа на Ахил като страшен и могъщ, воден от желание за отплата. Той е полубог, което е причина за неговата нечовешка сила и също му придава самочувствие на безсмъртен. В този двубой Ахил е сравнен с бога на войната – Арес, сокол – граблива птица, зло куче. Също така героят е обсипан с бляскави доспехи, които заслепяват противника му Хектор. Това засилва войнска страна на Ахил – той е толкова отмъстителен и гневен като войната, която носи само нещастие, разруха и скръб. Така Ахил е по-близко до образа на типичен безмилостен войник. Воден от силата на отмъщението, Ахил дори закача убития Хектор на колесницата си и го влачи, нарушавайки така войнския кодекс за уважение към победения враг, като предизвиква и божия гняв. Това води след себе си до трагичната гибел и на самия победител Ахил в следващ момент от Илиада. Той се проявява и с човешката си същност – Ахил скърби по смъртта на Патрокъл, любовта му към Бризеида и мъката от съдбата й засилват чувството му за мъст. Във фигурата на Хектор се преплитат качествата на човека и война, като човешкото е в повече. Омир го представя като състрадателен и добър. Храбър защитник на Троя, той е също съпруг и баща. Изпитва колебание преди битката с Ахил, защото усеща, че може да загине. Несигурността също е по-близо до човешкото, отколкото до войнското. Трагичният му край предизвиква огромна мъка и безпомощност у близките му. Хектор е просто един човек - играчка в ръцете на боговете – съдбата му е начертана и трябва да загине млад. Над трагичната участ и дълг към най-близките му стои дългът му към родината. Образът на Хектор е величествен и след неговата смърт. Жестокото отношение към мъртвото му тяло засилва усещането, че той в по-велик войн от Ахил. Читателят е заставен да страда от безмилостното отношение на победител над победен. В XXII глава двубоят на Ахил и Хектор решава не само тяхната съдба, но и съдбата на цяла Троя. Този дуел също удовлетворява отмъщението и гнева на Ахил. Чрез ярките описания и поведение на двамата основни участници, Омир кара всички да усетят силно противопоставянето не само по външни белези, но и между характерите на „война“ Ахил и „човека“ Хектор. Победата и славата от битката не носят покой на Ахил. Войнът в него продължава да разрушава до самия му край.