Илиада – начало на европейската памет

Омировата поема “Илиада” е първото и най-важно

епическо произведение в Древногръцката античност.
Изучава се и в наши дни поради актуалността на
описаните в него, валидни и в днешно време основни
ценности, общочовешки проблеми и житейски
истини с непреходно значение - преданото
приятелство, семейното разбирателство и любовта.
Поемата „Илиада“ е базирана на митовете за
Троянската война от Троянският митологичен цикъл.
В нея авторът е отразил отношенията между човешкия
и божествения свят – конфликтът в света на боговете
поражда конфликт в света на хората. Наблюдава се
градация на епическото действие започвайки с гняв,
преминавайки през стремежа към отмъщение и
достигане до смирeние. Използвани са множество от
изразни средства, на които сме свидетели, че са
употребявани и от авторите, творящи и в по-късните
векове, и дори в наши дни. Подобно на Илиада, в една
от най-известните трагедии на великия английски
драматург Уилям Шекспир “Хамлет”, написана през
17 век, присъстват мотивите за гнева и отмъщението.
Точно както Ахил мрази Хектор за смъртта на най-
добрия си приятел Патрокъл, Хамлет изпитва гняв към
чичо си, виновен за смъртта на баща му. Римляните
възприемат Омир като свой образцов автор и му
подражават в най-развитата си класическа литература
- чрез Вергилий. Той е сред авторите, чиито
произведения оказват силно влияние върху цялата
европейска лирика. Неговият най-известен текст
"Енеида" е огледален образ на Омировите "Илиада" и
"Одисея". „Илиада“ е вдъхновение и на авторите в
днешно време. Пример за това е новелата на
писателката Маделин Милър “Песен на Ахил”, която
разглежда по нов, интересен и съвременен начин
произведението на Омир.
Макар и останала като паметник на Древността,
поемата не спира да вълнува учените, които
продължават да проучват и търсят данни за
възникването и сюжета ѝ , който е израз на естествената
мъдрост на народа, непокварен от цивилизацията.
Този непрекъснат интерес се обяснява с факта, че
разбирането за героично поведение, в което човек,
макар и обречен да загине, продължава да се бори за
идеите и каузите си.