епическо произведение в Древногръцката античност. Изучава се и в наши дни поради актуалността на описаните в него, валидни и в днешно време основни ценности, общочовешки проблеми и житейски истини с непреходно значение - преданото приятелство, семейното разбирателство и любовта. Поемата „Илиада“ е базирана на митовете за Троянската война от Троянският митологичен цикъл. В нея авторът е отразил отношенията между човешкия и божествения свят – конфликтът в света на боговете поражда конфликт в света на хората. Наблюдава се градация на епическото действие започвайки с гняв, преминавайки през стремежа към отмъщение и достигане до смирeние. Използвани са множество от изразни средства, на които сме свидетели, че са употребявани и от авторите, творящи и в по-късните векове, и дори в наши дни. Подобно на Илиада, в една от най-известните трагедии на великия английски драматург Уилям Шекспир “Хамлет”, написана през 17 век, присъстват мотивите за гнева и отмъщението. Точно както Ахил мрази Хектор за смъртта на най- добрия си приятел Патрокъл, Хамлет изпитва гняв към чичо си, виновен за смъртта на баща му. Римляните възприемат Омир като свой образцов автор и му подражават в най-развитата си класическа литература - чрез Вергилий. Той е сред авторите, чиито произведения оказват силно влияние върху цялата европейска лирика. Неговият най-известен текст "Енеида" е огледален образ на Омировите "Илиада" и "Одисея". „Илиада“ е вдъхновение и на авторите в днешно време. Пример за това е новелата на писателката Маделин Милър “Песен на Ахил”, която разглежда по нов, интересен и съвременен начин произведението на Омир. Макар и останала като паметник на Древността, поемата не спира да вълнува учените, които продължават да проучват и търсят данни за възникването и сюжета ѝ , който е израз на естествената мъдрост на народа, непокварен от цивилизацията. Този непрекъснат интерес се обяснява с факта, че разбирането за героично поведение, в което човек, макар и обречен да загине, продължава да се бори за идеите и каузите си.