Омировият епос „Илиaда“

1. Омир
- Омировият въпрос възниква през 8-ми век преди Христта и се отнася до
това дали Омир е съществувал и дали наистина е автор на „Илиaда“.
Въпреки, че е признат за един от най-големите поети на всички времена,
личността му си остава загадка, а животът му - забулен в легенди.
- Древните гърци вярвали, че е бил сляп поет и аед, Слепотата му може да се
тълкува като символ на мъдрост и прозрение.
- От античността до днес е прието „Илиaда“ и „Одисея“ да се свързват с Омир

2. „Илиaда“
- Жанрът на „Илиaда“ е епическа поема (епопея). Разказът се води от
третоличен, всевиждащ разказвач. Отличава се поради стихотворната
форма с голям обем и представлява повествование – разказ за минали
събития с голяма важност.
- Поемата е героически епос – говори за големите герои от далечното
минало. Героичните епоси са в основата си митологични, защото в тях също
участват богове, но на преден план излизат делата на хората.
- Епическите герои притежават изключителни качества, извършват велики
подвизи и въплъщават идеалите на общността. Появяват се в мащабни
събития – войни, пътешествия, срещи с богове. По този начин се поставят
значими теми – за живота и смъртта, за достойните и недостойните
постъпки, за народната съдба .
- Героите са богоподобни, но смъртни. Изключителни, но част от земния
живот. Боговете живеят на Олимп, имат човешки облик, но са дарени с
вечен живот. Над хората и боговете стои по-висша сила – съдбата.
- Заглавите на „Илиaда“ идва от другото име на Троя – Илион, което сочи, че
става дума за Троянската война. В поемата е пресъздаден един кратък
епизод от войната – 51 дни от последната 10-та година, като акцентът е
върху темата за гнева на Ахил и последствията от него.
- Главните действащи лица в разказа:

Гърци: (Хера, Атина, Посейдон)

Агамемнон – цар на Микена, водач на похода
Менелай – цар на Спарта, брат на Агамемнон, съпруг на Елена
Ахил – цар на Фтия, водач на мирмидонците
Патрокъл – другар на Ахил
Нестор – възрастен цар на Пилос, въплъщение на опит и мъдрост
Одисей – цар на о. Итака
Елена – дъщеря на Зевс и Леда, сестра на Клитемнестра, съпруга на
Менелай и после Парис

Троянци: (Афродита, Арес, Аполон)

Приам – цар на Троя
Хекуба – съпруга на Приам
Парис (Александър) – син на Приам и Хекуба, похитител на Елена
 Хектор – син на Приам, водач на троянската отбрана
Андромаха – съпруга на Хектор
Касандра – дъщеря на Приам, порочица
- Основните теми в разказа:

Темата за гнева
Войната и мирът
Отмъщението и помирението
Славата на войните, войнската чест и достойнството им
Взаимодействието между човешкия и божествения свят
Живота и смъртта
Патриотизма
Силата на съдбата

- В „Илияда“ ходът на действието се забавя от описания на битки, речи на

герои, сцени от света на боговете – ретардация.
- Разказът следва една основна сюжетна линия, отнасяща се до гнева и
постъпките на Ахил.
- Действието се развива на едно място (Троя и околностите ѝ), в много кратък
период от време – няколко седмици.
- Композицията следва сюжетната линия ясно и последователно. Според
действието и бездействието на главния герой „Илиaда“ може да се раздели
на три равни части:

От първа до девета песен – скарване с Агамемнон, оттегляне и отсъствие на

Ахил от битки, начална фаза на бойните действия с променлив успех –
неуспешен опит за обрат в действието.

От десета до седемнайсета песен – отсъствие на Ахил от битките,

надмощие на троянците, което води гибелта на Патрокъл

От осемнайсета до двайсет и четвърта песен – обрат в действието,

завръщане на Ахил, надмощие на гърците, което води до кулминацията
(двубоя между Ахил и Хектор) и развръзката (помирението с Приам)

- Във всяка от тези части водещо остава поведението на Ахил.

- Първа песен играе ролята на експозиция. Двубоят между Ахил и Хектор е
кулминацията на разказа, последвалата смърт на Хектор е развръзката, а
епилогът представлява последната сцена на мирна беседа между Ахил и
бащата на Хектор.
- Принципът на симетрията в „Илиaда“ – разполага сходни епизоди в подобна,
огледална позиция спрямо един друг. Произведението започва с молба и
предложение за откуп и завършва с молба и даване на откуп. Първа песен
започва със свада на земята и завършва със свада на Олимп.