ІV; Умни ответи

Разделът, наречен от Петър Берон „Умни ответи“ редактирана извадка по

Еклогара на Дарвар, в който съответният раздел има заглавието Απόφθεγματα
(апофтегми). Апофтегмата е кратко произведение, в което героят е много известна
личност, обикновено - знаменит философ, който извършва нещо или - по-често - казва
нещо особено значимо. Обичайната форма на апофтегвата е „Попитаха еди-кого си еди-
какво си и той каза каза еди-какво си“. Този жанр е използван от гръцкия историк на
философията Диоген Лаертски, който през ІІІ в. сл. Хр. съставя знаменитата книга
„Животът на философите“. Думата „апофтегма“ е развила и други, по-късни значения,
но при Даввар е точно в първото си означение на жанра, а Петър Берон е предложил
български превод като означение на този жанр „умни ответи“1.

Апофтегмите (умните ответи) в Рибния буквар основно са адаптации на

апофтегми от сборника на Диоген Лаерций. Някои от тях са от друг знаменит античан
сборник, съдържащ апофтегми , съставен от гръко-римския автор Плутарх. Тъй като
героят в апофтегма № 48 е „Алфонс цар Аргонски“, ясно е, че в сборника присъства и
извадка от по-късен западноевропейски автор. По всяка вероятност самият Дарвар е
използвал някакъв европейски сборник с апофтегми, който е включвал текстове на
Диоген Лаерций и Плутарх (съществуват такива сборници с паралелен текст на гръцки
и латински език или само на латински), а от неговата подборка Петър Берон е направил
своя подборка.

За първи път Алфонс Арагонски се появявя в апофтегми в сборника от 1455 г.

De dictis et factis regis Alfonsi Aragonum.

в сборника на Еразъм. 1531 се появява първото издание на неговите Апофтегми, което е

„A milesone in the history of wit (Barry Taylor, Antonio Beccadelli il Panormita’s De dictis
et factis regis Alphonsi Aragonum: Text and Book In: Brief Forms in Medieval and
Renaissance Hispanic Literature Alejandro Coroleu Lletget Barry Taylor (Author, Editor),
Cambridge Scholars Publishing 2018, p. 83) . Тази книга в следващите си издания
нараства като снежна топка. Второто издание от следващата година съдържа 17
апофтегми за Алфонсо.

Доколкото можах да проуча въпроса, 16 апофтегми за крал Алфонсо Арагонски

са вклъчени в един испански сборник , съставен от Хуат Харава, чието заглавие е „
Libro de vidas y dichos graciosos, agudos y sentenciosos, de muchos notables varones
Griegos y Romanos... “2/ [съставителят не е означен на корицата, но в предговора
съобщава, че книгата е „copilados por ... Desiderio Erasmo Roterodamo; y traduzidos en

1
В по-детайлното разграничаване на жанровете се прави разлика между гнома, апофтегма и хрия. Един
пример ра разликите между тях е даден от М. Л. Гаспаров - „гнома: „Никой не може да обхване
необхватното“; апофтегма: „Мъдрецът Картезий каза: „Никой не може да обхване необхватното“; хрия:
„Мъдрецът Картезий, запитан от един минувач колко звезди има на небето, отговори: „Негодник! Никой
не може да обхване необхватното!“ (М. Л. Гаспаров. Примечания [К „Изречениям царей и полководцев“
Плутарха - Плутарх. Застольные бесседы. Ленинград, 1990, стр. 558. ]
2
„Книга на живота и смешни, остри и изречени думи на много забележителни гръцки и римски мъже...“
romance castellano, por Iuan Iaraua“] (За това, че в този сборник за първи път са
включени текстове за Алфонсо Арагонски, срв. срв. Alicia Morales Ortiz Plutarco en
España: Traducciones de Moralia en el siglo XVI, Universidad de Mircia, 2000, с. 226).

От подборката, която е направил Дарвар за своя сборник, съдържаща 100 текста

от този жанр, Петър Берон е направил допълнителна своя подборка и е дал 64 кратки
литературно-философски творби от жанра апофтегма (или хрея). Гръцките имена той е
предавал в новогръцко четене, което ги отличава от познатите ни форми, които са
според т.нар. Еразмово3 четене.

V- Басни

Това са „Анекдотен“, стр. 44 у Дървар. .

Е - Митои еклектои - стр. 50

Тук - Басни

Берон им е дал заглавията

VІ.

РАЗЛИЧНИ ИСТОРИИ

Ποικίλα Γςορία και Διηγήσεις

Σιωπώσα παρακάλεσις

Разнообразие вещей и мыслей Я молчал

1. Талис Фалес Милетский (ок. 640 – ок. 547 до н. э.) считается родоначальником
греческой философии, математики и астрономии.

(Фалеса) спросили, что на свете трудно? – «Познать себя». Что легко? – «Советовать
другому».

(Диоген Лаэртский, I, 36) (49, с.74)

3
Еразмовото четене на гръцките букви е предложено от големия ренесансов мислител Еразъм
Ротердамски (1466-1536) като реконструкция на четене, характерно за старогръцкия език и променено
по-късно във византийския и новогръцкия период.
2. Димонак Демонакт (II в.), философ-киник родом с Кипра.

3. Аристип

Аристипп Киренский (ок. 435 – после 366 до н. э.), философ, основатель школы
киренаиков; работал в Афинах, Сиракузах и Кирене (Северная Африка). Его сочинения
не сохранились; возможно, он вообще ничего не писал.

4. Епиктит

Эпиктет (ок. 50 – ок. 140), философ-стоик, грек по происхождению. Родился рабом в

Гиерополе (Фригия). Жил в Риме, затем в Никополе (Греция), где основал собственную
философскую школу.

5. Диоген

Диоген из Синопы (Малая Азия) (ок. 410 – ок. 320 до н. э.), философ-киник,
последователь Антисфена. Долго жил в Афинах; много странствовал. Большая часть
историй о нем была сложена, по-видимому, лишь во II в. н. э.

6. Аристотел

На вопрос, что есть друг, он ответил: "Одна душа в двух телах".

Диоген Лаертски, Книга V, 1.

7. Сократ

8. Платон

9. Александър

10. Дионис

11. Талис

12. Талис

13. Сократ

14. Мусаний

15. Аристотел

16. Метел Македонянин

17. Рутил Руф

18. Агид

19. Леонид и Ксеркс

20. Александър и Дарий

21. Фокион и Димостен

22. Анахарс

23. Платон

24. Вион

25. Зинон

26. Безименен философ

27. Хилон

28. Антистен

29. Платон

30. Аристотел

31. Безименен философ

32. Безименен философ

33. Диоген.

34. Клеант

35. Анахарс

36. Безименен търговец.

37. Димонак

38. Виас

39. Антистен

40. Талис

41. Сократ

42. Аристотел

43. Талис.

44. Солон

45. Симонид

46. Лизимах.
47. Зинон.

48. Алфонс цар Арагонски

Alfonso V of Aragon 2 April 1416 – 27 June 1458 Alfonso engaged in much diplomatic and
military activity in Africa, the Balkans, and the eastern Mediterranean in order to protect his
commerce with the East and to share in the defense of Christendom against the Turks. He
helped the Knights of St. John defend Rhodes; allied himself with Hungary (1444), Serbia
(1447), and Abyssinia (1450); and fought against Egypt (1453–54). But he was not strong
enough to prevent the fall of Constantinople to the Turks in 1453.

Alfonso was also a powerful and faithful supporter of Skanderbeg, whom he decided to take
under his protection as a vassal in 1451, shortly after the latter had scored his second victory
against Murad II. In addition to financial assistance, he supplied the Albanian leader with
troops, military equipment, and sanctuary for himself and his family if such a need should
arise. This was because in 1448, while Skanderbeg was victoriously fighting off the Turkish
invasions, three military columns, commanded by Demetrio Reres along with his sons
Giorgio and Basilio, had been dispatched to help Alfonso V defeat the barons of Naples who
had rebelled against him.

49. Агасикъл лакедемонски цар.

One of the early kings of Sparta

50. Агисил

51. Муник

52. Антипатър.

53. Ификрат

54. Аристотел

55. Димостен

56. Диоген

57. Димокрит

58. Есоп

59. Аристотел

60. Леотихид

61. Солон

62. Антистен

63. Безименен персийски цар

64. Антистен.

АНТИЧНОСТТА В „БУКВАРА“ НА БЕРОН

ОКТОМВРИ 28, 2014 НИКОЛАЙ ГОЧЕВ ПУБЛИКУВАНЕ НА КОМЕНТАР

І.

„Букварът“ на Берон е около 150 стр. и е разделен на седем части. От тях четвъртата
(„Умни ответи”) и шестата („Различни истории“) съдържат сведения за античността.
Това са преди всичко изказвания, приписвани на исторически личности, и разкази за
случки от живота им.

В „Умни ответи“ (64) се срещат имената на (цитирам по реда в „Буквара“):

Талес, Аристип, Епиктет, Диоген (сигурно от Синопа), Аристотел, Сократ, Платон,

Александър (Македонски), Дионисий (може би Втори, Сиракузки), Мусаний (вероятно
Музоний Руф) Метел (сигурно Квинт Цецилий Втори, воювал в Испания), Рутилий
Руф, Агис, Леонид (спартанският цар от Втората персийска война), Ксеркс, Фокион,
Демостен, Анахарсис, Бион (сигурно киникът, от Бористен), Зенон (стоикът, от
Китион), Хилон, Антистен, Клеант, Биант, Солон, Симонид, Лизимах, Агезилай,
Ификрат, Демокрит, Езоп, Леотихид (сигурно Втори, от Втората персийска война).

Някои са споменати повече от веднъж. Най-често: Аристотел (6 пъти), Талес и

Антистен (по 4), Сократ, Платон, Диоген (по 3).

В „Различни истории“ (51) се срещат някои от споменатите имена, а също и:

Деметрий Полиоркет, Стилпон (от Мегара), Октавиан Август, Емилий Павел (сигурно
Втори, победител при Пидна – 168 г.), Зевксис, Паразий, Поликлет, Перикъл, Теофраст,
Ксантипа (съпругата на Сократ), Алкивиад, Хабрий, Кир, Темистокъл, Сенека, Евклид
(сократикът от Мегара), Агатокъл (Сиракузки, воювал срещу картагенците), Ликург
(спартанският законодател), Анаксимен (реторът от Лампсак), Тит (императорът),
Архелай (Първи, Македонски), Дионисий (Първи Сиракузки, покрай случая с
Дамокъл), Крез, Антигон (сигурно Втори, Гонат, във връзка с приятелството му със
стоика Зенон), Ивик, Камил (Марк Фурий, воювал с фалиските).
Най-често: Александър (5 пъти), Перикъл, Сократ, Дионисий Стари, Филип (по 3)

ІІ.

Антологии като Бероновата помагат да се узнае какво по-точно се има предвид, когато
се говори общо за „класическо образование“. Такива сборници нямат за цел да
подготвят специалисти-античници, но насочват четящия към онова, което е
„характерно“ за античността и си струва да бъде споменавано.

При съставителството Берон несъмнено си е послужил с други подобни антологии.

Техните съставители обикновено се интересуват от античните държавници и мислители
(„мъдреци“). Целта е въз основа на популярни анекдоти от техния живот да се дадат
примери за житейска мъдрост и нравствена добродетел. Обикновено не се дават
датировки или други справки за споменатите личности.

Ако все пак подредим споменатите при Берон древни мъже хронологически, едни от
най-ранните ще са т.нар. „седем мъдреци“. Споменати са Талес, Биант, Хилон, Солон и
Анахарсис, заедно с техния предполагаем събеседник Крез. (Него още античните го
правят домакин на тяхна среща, а и Херодот говори надълго за разговора му със
Солон).

Спартанският законодател Ликург е вероятно по-древен и от тях. Той и Солон са

представени от Плутарх в „Биографиите“. (Плутарх изобщо е автор, съдействал
извънредно много за популярността на личностите, избрани да станат герои на
биографиите му.) Техен съвременник може би е бил Езоп.

От времето преди персийските войни (VІ в.) се споменават имена и на поети – Симонид
от Кеос, Ивик от Регион.

От класическата епоха (V в.):

Има немалко имена на атиняни. Сред тях някои са известни като държавници и военни
(Темистокъл, Перикъл, Алкивиад – и тримата представени от Плутарх); други – като
„философи“ (Демокрит, Сократ, Антистен, Платон). Също – художници и скулптори
(Поликлет, Зевксис, Паразий)

ІV в. и времето на диадохите:
От държавниците и военните – Хабрий, Ификрат, Демостен, Фокион (последните двама
са представени от Плутарх).

Сред мислителите („философи“) има мнозина, които произхождат отдругаде, но се

заселват постоянно или временно в Атина – Евклид от Мегара, Аристип от Кирена,
Диоген от Синопа, Аристотел, Теофраст, стоиците Зенон и Клеант, Бион от Бористен.
Някои, макар и от континентална Гърция, не са свързани непременно с Атина – като
Стилпон от Мегара.

За спартанците се говори като цяло и отделно. Те са особена държава: военно могъщи,

те избягват търговията и възпрепятстват индивидуалното забогатяване на гражданите.
В града мъчно се допускат чужденци. С тази политика, съвсем различна от атинската,
Спарта винаги е била конкурент и културен опонент на Атина.

Освен Ликург, от известните спартанци са споменати Леонид (героят при

Термопилите), Агезилай ІІ (V-ІV в.) и Агис (ІІІ). И последните двама имат биографии
при Плутарх. Също и Леотихид (V в.).

Встрани от Атина и изобщо от континентална Гърция стоят сицилийците и естествено

свързваните с тях питагорейци. Най-популярни са имената на двамата Дионисиевци от
Сиракуза (ІV в.). Споменат е и цар Агатокъл (ок 300 г.).

Много внимание се отделя на македонските царе – заради твърде голямото им влияние

в Гърция и изключителните им военни успехи на Изток.

Най-напред Архелай І (V в.) – достатъчно известен, за да бъде обсъждана кариерата му

в Платоновия „Горгий“. После Филип и сина му Александър, а покрай и след тях –
Антигон І, Лизимах, Деметрий Полиоркет.

Може би главна причина за популярността на Аристотел е наследствената му

сварзаност с македонския царски двор. Покрай македонците е споменат и реторът
Анаксимен от Лампсак.

За „варварите“ през полисната епоха у Берон се споменава сравнително рядко. Освен

скита Анахарсис това са някои източни царе – лидиецът Крез и персите Кир и Ксеркс.

Много любопитен, с оглед на един анекдот от българската история, е разказът за

скитския цар „Скилур“ (в „Братска любов“). Той поканил синовете си да счупят един
сноп дървени копия, и след като те не успели, им показал, че копията се чупят лесно
едно по едно.