ДРЕВНА ГЪРЦИЯ ІІ

/Ранна класика, класика/

Руините на Пестум (Сицилия, Италия) са известни с три сравнително добре
запазени дорийски храма, създадени между 600-450 г.пр.н.е. На снимката –
вторият храм на Хера (ок. 460 г.пр.н.е.)
Храм на Афайа - 500-490 г.пр.н.
Егина, Гъ
Храм на Посейдон (ок.440 г.пр.н.е.) Нос Сунион, Атически полуостров
Храмът на Хефест “Тезейон” в
Атина; 449-444 пр.Хр.
Храмът на Хефест “Тезейон” в
Атина; 449-444 пр.Хр.
Съкровищницата на Атина в Делфи
500-490 г. пр. Хр., Егина – храмът на Афайа източен
и западен фронтон /сцени от Троянската война/
500-490 г. пр. Хр., Егина, храмът на Афайа
източен фронтон; Херакъл стрелящ с лък
500-490 г. пр. Хр., Егина, храмът на Афайа източен фронтон;Умиращ воин
500-490 г. пр. Хр., Егина, храмът на Афайа източен фронтон;Умиращ воин
Умиращ воин:Западен фронтон на Храмът на Афайа в Егина 500-490 г. Пр. Хр.
 Храмът на Зевс в
Олимпия, Гърция –
ранна класика, ок.500
г.пр.Хр.
Храмът на Зевс в Олимпия, Гърция – ранна класика, ок.500
г.пр.Хр. Източен фронтон. (Състезанието между Пелопс и
Еномай)
Храмът на Зевс в Олимпия, Гърция – ранна класика, ок.500 г.пр.Хр.; Западен
фронтон. (Битка между кентаври и лапити)
Храмът на Зевс в Олимпия,
Гърция – ранна класика, ок.500
г.пр.Хр.;
Западен фронтон.

(Битка между кентаври и лапити -

детайли)
Курос Курос Курос от Аполон Курос от Момчето
от от Анависон от Аристодикос от Крит
Мелос Тенеа 540-530 Пирея 510-500 500-480
570-560 550 530-520
Критския младеж
(мрамор); ок.480 г.пр.н.е.
Ранна класика

Атина
Музей на Акропола
Кора от Г-цата Кора от Кората с Синеоката
Делос от Оксер Фрасиклея пеплоса Кора
670-650 Ок 650 550-540 530 480
Аполон от Пиомбино (Италия);
Бронз, вис. 1,15 см.; Лувър;
Откупена 1832 г.
Мирон е гръцки скулптор от средата на 5 век пр. н.е. Той е роден в
Елевтерия, на границата на Беотия и Атика. Съвременник, но много по-
възрастен от Поликлет и Фидий.

Мирон е работил почти само с бронз и въпреки, че е изработил няколко

статуи на богове и герои, неговата слава идва предимно от
изображенията на атлети.

Неговите най-известни творби според Плиний Стари (Естествена история,

34, 57) са статуи на бегачът Ладас, който пада мъртъв в момента на
победата и Дискобол (Дискохвъргач).

Съществуват няколко римски копия на Дискобол, което е косвен белег

свързан с известността на скулптора, но същевременно различията в тях
показват и различните умения на копистите. Атлетът е представен в
момента, когато обърнат назад засилва диска с напълно разпъната ръка,
за да го хвърли с цялата сила на тялото си.

Авторът разработва проблемът за движението в скулптурата и с това

превъзхожда скулптурата на архаиката.
Атина и Марсий ок 5 в .пр. Хр.; отливка Пушкинския музей, Москва
Дискобол, копие от гръцки оригинал Дискобол, копие от гръцки оригинал 5 в.пр.
5 в.пр. Хр., атрибуирано на Мирон, Хр., атрибуирано на Мирон, Бритиш музеум -
Вила Адриана Тиволи - ляво дясно
Дискобол, копие от гръцки оригинал 5
в.пр. Хр., атрибуирано на Мирон, Брит
музеум
Минотавърът –
фрагмент от фонтан в
Атина;

Част от изгубена
скулптурна група
посветена на мита за
Тезей и Минотавъра
от Мирон

Атински
археологически музей
 Скърбящата Атина,
Археологически музей
на Акропола, Атина
 Зевс, хвърлящ мълнии,
Берлински музеен
комплекс, ок.490 г. пр. Хр.
 Бронзова статуя на Зевс или
Посейдон от нос Артемизион
– Евбея, ок 460 г. пр. Хр.
вис.- 202 см.; шир. 210 см.;
Атински арх. музей
 Бронзова статуя на Зевс или
Посейдон от нос Артемизион –
Евбея, ок 460 г. пр. Хр.; вис.-
202 см.; шир. 210 см. ;Атински
арх. музей
Бронзова статуя на Зевс или
Посейдон от нос Артемизион –
Евбея, ок 460 г. пр. Хр.; вис.-
202 см.; шир. 210 см.; Атински
арх. музей
Поликлет (на старогръцки: Πολύκλειτος) е древногръцки скулптор от средата и
втората половина на 5 в. пр.Хр.
Един от най-известните скулптори на класическия период на Древна Гърция.
Поликлет е ваял предимно атлети. От неговите произведения най-известни са:
"Дорифор(ос)" ("Δορύφορος"/"Копиеносец"; бронзова статуя на атлет с
копие),
"Диадумен(ос)" (Младеж, увенчаващ се с диадема).

Нововъведения на Поликлет:

Канон – математически пропорции на човешкото тяло. (Напр. Главата се нанася 7

пъти в тялото; вискочината на лицето 10 пъти; Влияние на питагорейството и
търсене на т.н. “златно сечение”);

Контрапункт (хиазма) – кръстообразно противопоставяне на движение и статика,

покой и напрежение.През епохата на италианското Възраждане терминът е
“контрапосто”.

Раздвижване на човешкото тяло около централната му ос – стремеж към

разгръщане в пространството и избягване на фронталитета характерен за
архаичната скулптура.

Скопас и Лизип са негови последователи

Ляво - Поликлет, Дорифорус, римско копие от гръцки оригинал; находка от Помпей , Неаполски музей;
Средата и дясно – късни бронзови копия

Поликлет, Дорифорус,
римско копие от гръцки
оригинал; находка от
Помпей , Неаполски музей,
Нововъведения на Поликлет:

Канон – математически пропорции на

човешкото тяло. (Напр. Главата се нанася 7
пъти в тялото; вискочината на лицето 10
пъти; Влияние на питагорейството);

Контрапункт (хиазма) – кръстообразно

противопоставяне на движение и статика,
покой и напрежение.През епохата на
италианското Възраждане терминът е
“контрапосто”.
Поликлет - Диадумен – младеж завързващ лента (диадема) на победител в
спортно състезание. Римски копия в Бритиш музеум

Глава на
Диадумен
римско копие
Лувър
Трон Людовизи,
Национален музей Рим
ок.460 г. пр. Хр.
Трон Людовизи 460 г. пр. Хр.
музей Рим, ок. 460 г. пр. Хр.
Трон Людовизи,
Национален музей Рим
ок.460 г. пр. Хр.