ЗЛАТНОТО РУНО

ПЪТЯТ НА АРГОНАВТИТЕ
ФОНДАЦИЯ „ТРАКИЯ“
КОЛЕКЦИЯ ВАСИЛ БОЖКОВ

THE GOLDEN FLEECE

THE QUEST OF THE ARGONAUTS
THRACE FOUNDATION
VASSIL BOJKOV COLLECTION

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ/ДВОРЕЦА
ПЛ. „КНЯЗ AЛЕКСАНДЪР I“

NATIONAL GALLERY/THE PALACE

KNYAZ ALEXANDER I SQ

16. 03. – 10. 06. 2018

Изложбата е подготвена и реали- The exhibition is prepared and real-
зирана от Фондация Тракия и екип: ized by Thrace Foundation and:

Веселина Инкова – ръководител на Veselina Inkova, Head of the Laboratory

Лаборатория за консервация, рестав-
рация и изследване на културни цен-
ности към Фондация Тракия
Елка Пенкова, Любава Конова –
автори, куратори
Елена Бояджиева, Стефан Стефанов
– художествено оформление
for conservation, restoration and re-
search of cultural valuables to Thrace
Foundation.
Elka Penkova, Lyubava Konova –
authors, curators
Elena Boyadzhieva, Stefan Stefanov –
exhibition design and layout

Консерватори/реставратори: Conservators/restorers:
Веселина Инкова Veselina Inkova
Кунка Драганова Kunka Draganova
Александрина Аенска-Чолпанова Alexandrina Aenska – Cholpanova
Емануела Костадинова Emanuela Kostadinova
Марина Калпачка Marina Kalpachka
Незабравка Първанова Nezabravka Parvanova
Николай Ангелов Nikolay Angelov

Фотографи:
Марин Каравелов: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9,
10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20,
21, 24, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 33, 34, 35,
36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46
Ивайло Левичаров: 22, 32, 37
Владимир Алексеев: 1, 28, 42
Разгъвки:
Към №1 Веселина Инкова с екип,
Владимир Алексеев, Елена Бояджиева
Към № 6, 12, 46 Владимир Стаменков
Превод:
Светла Цанева
Сътрудник:
Калина Петкова – Национална галерия
Photographers:
Marin Karavelov: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21,
24, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 33, 34, 35, 36,
38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46
Ivaylo Levicharov 22, 32, 37
Vladimir Alexeev 1, 28, 42
Spread-outs:
To N 1, Vesselina Inkova & team,
Vladimir Alexeev, Elena Boyadzhieva
To N 6, 12 and 46 Vladimir Stamenkov
Translation:
Svetla Tsaneva
Assistant:
Kalina Petkova – National Gallery
Изложбата „Златното руно.
Пътят на аргонавтите" предлага
приказно пътуване назад във вре-
мето, когато легендарните елински
херои, предвождани от Язон, поели
по пътя на вълшебния златен летящ
овен, пренесъл Фрикс и Хела в да-
лечната Колхида.
Фантастичната история за стран-
стванията и изпитанията на екипажа
на кораба Арго, в който са Херакъл,
тракиецът Орфей, Зетес и Калаис –
крилатите синове на северния тра-
кийски вятър Борей, Диоскурите и
още петдесет мореплаватели, е разказ
за опознаването на нови географски
и исторически пространства в Европа
в епохата преди Троянската война.
Прекрасните изделия от злато,
сребро и бронз от Колекция Васил
Божков, Фондация „Тракия“ ще
отведат зрителите в далечни земи
и морета – в Делфи и Самотраки,
в царството на траките-долиони и
техния владетел Кизик, при слепия
тракийски цар-жрец и прорицател
Финей в края на Босфора, при сме-
лите амазонки – жените-войни.
The exhibition “The Golden
Fleece. The Quest of the Argonauts”
offers a fabulous journey back into the
past, when the legendary Hellenic he-
roes led by Jason started their expedi-
tion along the route of the magical fly-
ing golden ram that took Phrixus and
Helle to the distant Colchis
The fantastic tale about the wan-
dering and ordeals of the crew of the
Argo ship that included Heracles, the
Thracian Orpheus, Zetes and Calais –
the winged sons of the north Thracian
wind Boreas – the Dioscuri and fifty
more seafarers, is a story about the ex-
ploring of new geographic and histor-
ical spaces in Europe during the epoch
before the Trojan War.
The beautiful works in gold, sil-
ver and bronze from Vassil Bojkov
Collection, Thrace Foundation will
take the visitors away to distant lands
and seas – to Delphi and Samothrace,
to the kingdom of the Thracians-
Doliones and their king Cyzicus, to
the blind Thracian king-priest and
prophet Phineus at the end of the
Bosporus, to the brave Amazons – the
women-warriors.

3
 След като достигнали до владе-
теля на Колхида Еет (син на Хелиос)
и придобили златното руно, ар-
гонавтите поели по обратния път.
Като преминали през земите на ти-
рените, на сладкогласните, но смър-
тоносни сирени, и остров Крит, те
се завърнали в Йолкос (дн. Волос) в
Тесалия.
Епическият сюжет, познат от
по-късни версии (след VІ в. пр. Хр),
е развит най-пълно от Аполоний
Родоски (ІІІ в. пр. Хр.), Валерий
Флак (І в.) и в Аргонавтиката, при-
писвана на Орфей.
4 5
After reaching the ruler of Colchis
Aeëtes (son of Helios) and getting the
Golden Fleece, the Argonauts sailed
along the route back. Passing through
the lands of the Tyrrhenians, of the
sweet-voiced, but deadly, sirens and
the Isle of Crete, they returned to
Iolcus (pres. Volos) in Thessaly.
The epic subject-matter, known by
later versions (later than the 6th centu-
ry BC), was developed in greatest de-
tails by Apollonius of Rhodes (3rd cen-
tury BC), Valerius Flaccus (1st century
AD) and in the Argonautica ascribed
to Orpheus.
1. Кантарос, сребро с позлата, края на V в. пр. Хр.
Сцена на жертвоприношение на овен. Около пламтящ олтар са изобразени:
вляво Фрикс с венец, петасос и богато орнаментирано наметало, а вдясно
царят на колхите Еет.
1. Kantharos, partially gilt silver, late 5th century BC
Scene showing sacrifice of a ram. Phrixus with wreath, petasos and richly ornamented
mantle (to the left) and the king of the Colchians Aeëtes (to the right) are represented
on both sides of a blazing altar.
 Карта на похода на аргонавтите от „Парергон" на Абрахам Ортелиус,
публикувана през 1624 г.
Map of the route of the Argonauts, reprint from Abraham Ortelius "Parergon"
published in 1624
източник/source https://en.wikipedia.org/wiki/Argonautica#/media/File:MapoftheVoyageoftheArgonauts.jpg

Идеята за „златното руно“ се The idea about the Golden Fleece

оформя след средата на ІІ хил. пр.
Хр. в резултат на взаимодействията
между носителите на микенската
култура в южната част на Европа
и цивилизациите в Анатолия (най-
вече Хититското царство). Тя е ярък
пример за духовни заемки от кул-
турното наследство на предшестве-
ници и съседи в хода на линейното
историческо време.
В хититските текстове от ХVІ –
ХІ в. пр. Хр. се говори за „дървото
ея – висяло на него овче руно. Вътре
имало лой, жито и вино, вътре има-
ло волове и овце, вътре имало дъл-
ги години (живот). Вътре имало
плодородие, изобилие и ситост. И
Телепину го предал на царя и всич-
ки блага му дал.”
took shape after the mid-second mil-
lennium BC as a result of the inter-
actions between the bearers of the
Mycenaean culture in the south part
of Europe and the Anatolian civiliza-
tions (most of all – that of the Hittite
Kingdom). It is a vivid example for
spiritual borrowings from the cultural
heritage of predecessors and neigh-
bors in the course of the linear histori-
cal time.
The Hittite texts of the 16th – 11th
centuries BC speak that “on the еya-
tree was hanging a sheepskin. There 2. Амфора-ритон, сребро, края на VІ в. пр. Хр.
were inside sheep-fat, cereal and 2. Amphora-rhyton, silver, late 6th century BC
wine; there were inside cattle and
sheep; there were inside long years
(life). There were inside fruitfulness,
abundance and satiety. And Telepinu
handed it to the king and all the goods
he gave to him.”

6 7
3. Ритон, сребърен рог и златна лъвска глава, края на VІІ – началото на VІ в. пр. Хр.
3. Rhyton, silver horn and a gold lion head, late 7th – early 6th centuries BC

5. Ритон с протоме на крилат ибекс, сребро с позлата,

първа четвърт на V в. пр. Хр.
5. Rhyton with a protome of a winged ibex, partially gilt silver,
first quarter of the 5th century BC

4. Фиала, злато, VІ в. пр. Хр.

4. Phiale, gold, 6th century BC

8 9
 Историята започнала с царя на
Йолкос Пелий, който обещал да
предаде властта на законния на-
следник Язон, ако върне в Елада
руното на златния овен, принесен в
жертва на Зевс от Фрикс.
10
The story had begun with the king
of Iolcus Pelias, who promised to give
back the power to Jason, the right-
ful heir of the throne, if he returns in
Hellas the fleece of the golden ram
that had been sacrificed to Zeus by
Phrixus.
6. Ритон с глава на овен, сребро с позлата, 410–400 г. пр. Хр.
Представен е митът за тесалийската принцеса Тиро, която била прелъстена
от бога на моретата Посейдон, и родила от него близнаците Пелий и Нелей. По-
късно Пелий, който незаконно се възцарил в Йолкос,
изпратил Язон за златното руно.
6. Rhyton with a head of a ram, partially gilt silver, 410–400 BC
It represents the myth of the Thessalian princess Tyro that had been seduced by the god
of the seas Poseidon, and had by him the twins Pelias and Neleus. Later, Peleus who
unrightfully sat on the throne of Iolcus, sent Jason in the quest of the Golden Fleece.
11
 Преди да предприеме риско-
ваното пътуване към Колхида, за
да върне вълшебното златно руно
в родината му, Язон посетил зна-
менития общоелински оракул в
Делфи, където получил от жрицата
Пития меден триножник.
Делфийското светилище, чий-
то произход възхожда към мно-
го по-дълбока трако-пеласгийска
древност, има ключова роля в ели-
низацията на старата тракийска ор-
фическа вяра. Според легендата то
е основано от Аполон, доплувал от
юг до мястото, на гърба на делфи-
ни, които дали и името на оракула.
Именно в Делфи жреците Тракиди
назовали двете същности на ано-
нимния тракийски Бог – соларната
(слънчевата) с Аполон и хтонична-
та (огнената, земната) с Дионис.
Jason visited the famous Pan- През пролетта с химни и об- The birth of Apollo (and the es-
Hellenic oracle in Delphi before реди се отбелязвало раждането на tablishment of the oracle) was cele-
launching the risky expedition to Аполон (и основаването на ораку- brated with hymns and rituals in the
Colchis to return the magical Golden ла), а в късната есен богът се изпра- spring, while in the winter, the god
Fleece in its motherland, and he was щал на север, в земите на хипербо- was sent to the north, in the lands of
presented with a copper tripod by реите. През зимните месеци госпо- the Hyperboreans. Dionysus, with the
priestess Pythia. дар на светилището е Дионис с ор- orgiastic processions of the Thyiades,
The Delphic sanctuary, the ori- гиастичните шествия на тиадите, с with the feasts dedicated to the dead
gin of which arose from much earlier празниците, посветени на мъртвите and the sacrificial bloody rites, was
Thracian-Pelasgian antiquity, played и с жертвоприносителната кървава the lord of the sanctuary during the
a key role in the Hellenization of the обредност. winter months.
old Thracian Orphic faith. According
to the legend, it had been established
by Apollo, who swam to the place
from south riding dolphins that gave
the name of the oracle. The Thrakides
priests termed namely in Delphi
the two essences of the anonymous
Thracian God – the solar, associated
with Apollo, and the chthonic (the
fiery, earthen) one allied to Dionysus.

8. Червенофигурен кратер, керамика, І пол. на ІV в. пр. Хр.

7. Червенофигурно пелике, керамика, края на V в. пр. Хр.
В центъра е изобразен Аполон Стрелец с лавров клон.
7. Red-figure pelike, ceramic, late 5th century BC
Apollo the Archer with a laurel branch is represented in the center.
От двете страни на Делфийския триножник, увенчан с лавров венец,
е представена вакхическа сцена – Дионис, менади и сатир.
8. Red-figure crater, ceramic, first half of the 4th century BC
A Bacchic scene – Dionysus, maenads and a satyr – is represented on both sides
of the Delphic tripod, crowned with a laurel wreath.

12 13
 Преди да потеглят от приста-
нището на Йолкос, Язон и хероите
извършили жертвоприношение на
Аполон. Морският път на кораба
„Арго“ през „морето на Хела“ –
Хелеспонта (дн. проток Дарданели)
и Босфора, очертава посоката на
ранните контакти между траки и
елини по бреговете на Тракийско,
Мраморно и Черно море.
Първата спирка на аргонавтите
е остров Лемнос, населен от войн-
ствените жени, начело с Хипсипила.
Като напуснали острова, се откло-
нили от пътя си и поели курс към
о. Самотраки. Там Орфей ги пос-
ветил в прочутите мистерии на
Самотракийските богове.
Орфей е най-ярката персони-
фикация на елинската визия за
тракийската легендарна древност,
която е подхранвала старогръцкото
митотворчество, основаващо се на
обредност, забелязана, наблюдава-
на, а понякога и съизживявана в ре-
гиона на Югоизточна Европа.
Jason and the heroes performed
sacrifices to Apollo before sailing the
ship of Argo from the harbor of Iolcus.
The sea-route of Argo through the
“sea of Helle” – the Hellespont (the
present strait of Dardanelles) and the
Bosporus, outlined the direction of
the early contacts between Thracians
and Hellenes along the coasts of the
Thracian Sea, Sea of Marmara and the
Black Sea.
The Argonauts first stopped on
the isle of Lemnos, inhabited by the
bellicose women led by Hypsipyle.
Living the island, they deviated from
their course and sailed to the isle of
Samothrace. There, Orpheus initiated
them in the famous mysteries of the
Samothracian gods.
Orpheus was the most vivid per-
sonification of the Hellenic vision of
the Thracian legendary antiquity that
fed the Old Greek creation of myths,
which was based on a ritual tradition
that had been observed and some-
times co-experienced in the region of
Southeast Europe.

9. Ритон, сребро с позлата, края на ІІІ или началото на ІІ в. пр. Хр.

В предната част на рога е моделирана фигура на Силен,
излегнат върху мех с вино.
9. Rhyton, partially gilt silver, late 3rd or early 2nd centuries BC
A figure of Silenus reclining on a bag of wine is molded on the front part of the horn.
10. Киликс, сребро с позлата, края на 420–410 г. пр. Хр.
Орфей, облечен в тракийско облекло, свири на лира.
10. Cylix, partially gilt silver, late 5th century BC
Orpheus dressed in Thracian clothes is playing lyre.

14 15
 Митът за Орфей е изграден от
разнородни и на пръв поглед про-
тиворечиви мотиви, които през раз-
личните епохи се обогатяват с нови
елементи и идеи. Това, което остава
неизменно, е символиката на идея-
та за Отвъд - крайната цел на човеш-
кото съществуване в общата орфи-
ческа концепция за света.
The myth about Orpheus was
built up on miscellaneous at first sight
controversial motifs that had been en-
riched during the various epochs with
new elements and ideas. However,
the symbolics of the idea about the
Yonder – the final target of the hu-
man existence in the general Orphic
concept about the world – remained
constant.

11. Кантарос, сребро с позлата, 420–410 г. пр. Хр.

11. Kantharos, partially gilt silver, 420–410 BC

Орфеевият образ е възможно The image of Orpheus is the best

най-добрата метафора на тракий-
ската Вяра в безсмъртието, която е
чужда на олимпийската митология
и религия. Името му се свързва с
елинските философи Питагор и
Платон. Тракиецът става епоним
на елинския литературен орфи-
зъм – религиозно-философско уче-
ние, което предлага друга визия за
смъртта и отвъд нея, основана на
безсмъртната божествена душа.
possible metaphor of the Thracian
Faith in the immortality that was for-
eign to the Olympic mythology and
religion. His name is associated with
the Hellenic philosophers Plato and
Pythagoras. The Thracian became
an eponym of the Hellenic literature
Orphism – a religious philosophical
teaching that presented another vision
about death and that beyond it, based
on the immortal divine soul.

16 17
 След посвещението в Самотра-
ки, аргонавтите преминали през
Хелеспонта и акостирали в земите
на траките – долиони, на южния
бряг на Пропонтида (дн. Мраморно
море). Техният цар Кизик, който
по-късно дава името си на полиса,
основан на същото място, ги по-
срещнал дружелюбно и устроил
пир в тяхна чест. За да измолят по-
кровителството на местните богове,
мореплавателите извършили раз-
лични ритуали в свещените места
на долионите и издигнали олтар на
Аполон Екбасиос.
Описаните епизоди вероятно
отразяват реална историческа ситу-
ация, отглас от заселването на ели-
ните по тракийските крайбрежия
през VІІІ – VІІ в. пр. Хр. и техните
взаимоотношения с местните цар-
ства и владетели.
12. Ритон с протоме на козел, сребро с позлата, 420–410 г. пр. Хр.
Сцените върху двата съда представят мита за смъртта на Орфей, разкъсан от
тракийските жени (басариди). Татуировките и оръжията предават обредната
им позиция на жрици на Великата богиня, които ще извършат кървавото
жертвоприношение на Орфей.
12. Rhyton with a he-goat protome, partially gilt silver, 420–410 BC
The scenes represented on both vessels show the myth about the death of Orpheus, torn- 13. Ритон с протоме на елен, сребро, позлата,
to-pieces by the Thracian women (Bassarids). The tattoos and weapons convey their ниело, първа половина на ІV в. пр. Хр.
ritual position as priestesses of the Great Goddess that will perform 13. Rhyton with a stag protome, partially gilt silver,
the bloody sacrifice of Orpheus. niello, first half of the 4th century BC
18
After the initiation on the isle of
Samothrace, the Argonauts passed
the Hellespont and berthed at the
lands of the Thracian-Doliones, on
the south coast of the Propontis (pres.
Sea of Marmara). Their king, Cyzicus,
who later gave his name to the polis
established at the same place, greeted
them friendly and gave a banquet in
their honor. The seafarers performed
various rituals at the sacred places of
the Doliones and erected an altar to
Apollo to obtain by prayer the protec-
tion of the local gods.
The episodes described by
Apollonius reflected possibly a real
historical situation, an echo of the
settlement of the Hellenes along the
Thracian coasts during the 8th – 7th cen-
turies BC and their relationship with
the local kingdoms and rulers.
19
 Важно събитие, което бележи на
обредно ниво сключваните полити-
чески съюзи, е пирът. Ролята му в
тракийската царска идеология е из-
вестна от писмените сведения за тра-
кийските исторически царе – угоще-
нието, което парадинастът Севт дава
на прочутия елински историк и вое-
началник Ксенофонт, и пирът в дво-
ра на гетския владетел Дромихайт
в чест на Лизимах, приемника на
Александър ІІІ Велики в Тракия.
14.
17.
20
The banquet was an important
event that marked on ritual level the
contracts for a political union. Its
role in the Thracian royal ideology
is known from the written evidence
concerning the Thracian historical
kings – the feast given by the Para-
dynast Seuthes to the famous Hellenic
historian and commander Xenophon,
and the banquet at the court of the
ruler of the Getae Dromichiates in the
honor of Lysimachus, the successor of
Alexander III the Great in Thrace.
15.
16.
14 –19. Съдове от обредни сервизи:
ритони, ситула, цедка, черпак, сребро,
сребро с листова позлата, ІV в. пр. Хр.
14 –19. Vessels from ritual sets – rhyta,
situla, strainer, laddle, silver, silver-gilt,
18. 19. 4th century BC
21
 При отплаването на Арго от
пристанището, в морето се разрази-
ла силна буря, която върнала кора-
ба обратно. За нещастие, нито арго-
навтите, нито долионите разбрали
това и между тях се разразила бит-
ка. В нея загинали много от първи-
те мъже на царството и самият цар
Кизик, който бил погребан с поче-
сти. Предвождани от Орфей, мла-
дежите изпълнили обреден танц,
удряйки с мечове щитовете си,
подобно на войнствените Курети
(Корибанти, Дактили) от свитата
на Планинската майка на боговете.
Картината на погребалната об-
редност, предадена у Аполоний,
както и издигането на могила над
гроба на Кизик, удивително напом-
нят разказите на античните автори
за пищната церемония, устройвана
при погребенията на знатните тра-
ки.
A heavy storm burst forth when
Argo sailed away from the harbor and
sent back the ship. Unfortunately, nei-
ther the Argonauts nor the Doliones
realized it, and they both rushed into
a battle. Many of the eminent men
of the kingdom and Cyzicus himself
died in this battle, and he was bur-
ied with honors. The young men,
led by Orpheus, performed a ritual
dance, beating their shields with their
swords like the bellicose Kouretes
(Korybantes, Dactyls) from the reti-
nue of the Mountainous Mother of the
Gods.
The description of the rites pre-
sented by Apollonius, as well as the
piling of the tumulus over the grave of
Cyzicus, amazingly repeat the stories
told by the ancient authors about the
splendid ceremony performed at the
funeral of the noble Thracians.
Жертвоприношения, игри и
състезания се извършвали около
и в издигнатите за целта могили,
каменни гробове или гробници.
Богатите дарове, които полагали в
тях – символи на царското достойн-
ство (венци, нагръдници, пръсте-
ни-печати), ритуални съдове, па-
радно и бойно въоръжение, накити
и конски амуниции, предават док-
триналната позиция на царя и ари-
стократите-войни, както и степени-
те на самоусъвършенстване, през
които преминават.
Sacrifices, games and competi-
tions were performed around and
into the erected for that reason tumuli,
stone graves or tombs. The doctrinal
position of the king and the aristo-
crat-warriors, as well as the levels of
self-perfection they had passed, were
marked by the rich offerings depos-
ited in them – symbols of royal dig-
nity (wreaths, pectorals, signet-rings),
ritual vessels, ceremonial and martial
armament, adornments and horse am-
munitions.

20. Киликс, сребро с позлата, 420 г. пр. Хр.

Жена, седнала на стол, и Хермес Психопомп, облегнат върху надгробна
стела с надпис. 21. Хидрия-урна, сребро с позлата, ІІІ в. пр. Хр.
20. Cylix, partially gilt silver, 420 BC 21. Hydria-urn, silver-gilt, 3rd century BC
A woman sitting in a chair and Hermes Psychopomp leaning against a tomb stela 22. Венец, злато, ІV в. пр. Хр.
with an inscription. 22. Wreath, gold, 4th century BC

22 23
 23. Полусферичен съд, сребро с
позлата, втора половина на ІV в. пр. Хр.
23. Hemispherical vessel, partially gilt
silver, second half of the 4th century BC

25. Ритон с глава на лъв, сребро с позлата, края на V в. пр. Хр.

25. Rhyton with a lion’s head, partially gilt silver, late 5th century BC

24. Племохое, сребро с позлата, началото на V в. пр. Хр.

24. Plemochoe, silver-gilt, early 5th century BC 26. Фиала, злато, края на VІ – V в. пр. Хр.
26. Phiale, gold, late 6th – 5th centuries BC

24 25
 28. Шлем с маска, бронз, злато, края
на VІ – началото на V в. пр. Хр.
28. Helmet with a mask, bronze, gold,
late 6th – early 5th centuries BC

31. Конска амуниция, сребро, първа половина – средата на ІІІ в. пр. Хр.
31. Horse ammunition, silver, first half – mid-3rd century BC

27. Броня, украсена с двойна брадва,

бронз, сребро, ІV в. пр. Хр.
27. Armor, decorated with a double axe,
bronze, silver, 4th century BC

30. Меч, желязо, медни

инкрустации,
ІV в. пр. Хр.
29. Наколенник с глава на Атина,
30. Sword, iron, copper inlay,
бронз, края на ІV в. пр. Хр.
4th century BC 32. Апликации за конска амуниция, сребро, втора половина
29. Greave with head of Athena,
на ІV в. – началото на ІІІ в. пр. Хр.
bronze, late 4th century BC
32. Horse ammunition appliques, silver, second half of the 4th – early 3rd centuries BC

26 27
 В областта Мизия могъщи- The mighty Heracles left the crew Като достигнали до северния
ят Херакъл напуснал екипажа на of Argo in the region of Mysia, be- край на Босфора, аргонавтите спре-
„Арго“, тъй като по волята на богове- cause he was destined by the gods to ли на европейския бряг на Тракия,
те му бил предопределен друг жре- complete twelve labors in service to в земите на слепия Финей – тракий-
бий – да извърши дванадесет подви- King Eurystheus. ски цар-жрец и Аполонов прорица-
га на служба при цар Евристей. тел. Около него кръжали хищните
харпии, които изяждали храната
му. Те били изпратени от Зевс като
наказание „заради способността
му да предсказва непогрешимо на
хората и да бъде свещен за тях“.
Според някои от версиите на мита,
Финей бил ослепен, защото показал
на Фрикс как да прелети през не-
престанно блъскащите се с грохот
скали, за да достигне до Колхида,
където принесъл в жертва златния
овен и подарил руното му на царя
Еет.
Крилатите тракийски херои
Зетес и Калаис изпълнили мисията
си, заради която били на кораба, и
избавили пророка от страданията.
В отплата, той обяснил на морепла-
вателите как и кога да пуснат гълъб
между подвижните Кианейски ска-
33. Киликс, сребро с позлата, 430–420 г. пр.Хр. пр. Хр. ли и да преминат след него.
Представен е един от подвизите на Херакъл – залавянето По този начин, чрез извърше-
на Киренейската сърна. ното жертвоприношение, хероите
получили разрешение да навля-
33. Cylix, partially gilt silver, 430–420 BC
зат в Понтос Аксейнос – „Негосто-
The scene presents one of the labors of Heracles, that of the capture
приемното“ (Черно) море. Финей
of the Ceryneian Hind.
разказал на аргонавтите и за пред-
стоящия им път по непознатите
крайбрежия. Плавайки на изток
край малоазийския му бряг, те
щели да достигнат амазонките и
страната на халибите, вещи в об-
работката на желязо. Царството
на жените-войни се простирало от
Амазонските планини във вътреш-
ността, до нос Темискира, на усти-
ето на река Термодонт, където те
почитали бога на войната Арес в
каменен храм.
34. Каничка, сребро с позлата, втора
половина на ІV в. пр. Хр.
Глава на Херакъл с кожата на
Немейския лъв.
34. Jug, partially gilt silver, second half
of the 4th century BC
Heracles’ head with the skin of the
Nemean Lion.
28
Reaching the northern end of the
Bosporus, the Argonauts stopped
at the European coast of Thrace, in
the lands of the blind Phineus – a
Thracian king-priest and prophet of
Apollo. The predatory Harpies min-
gled around him and ate his food.
They had been sent by Zeus as a pun-
ishment “for his ability to predict un-
mistakably to people and for his being
'sacred' for them”. According to some
versions of the myth about Phineus,
he had ben blinded because he taught
Phrixus how to fly through the con-
stantly clashing with thunder rocks in
order to reach Colchis, where he sacri-
ficed the golden ram and presented its
fleece to King Aeëtes.
The winged Thracian heroes Zetes
and Calias fulfilled their mission, the
reason for their being on the ship,
and delivered the prophet from his
torment. As a reward, he explained
to the seafarers how and when to re-
lease a pigeon between the moveable
Cyanean rocks, and to pass after it.
Thus, by the performed sacrifice, the
heroes received a permission to get
into the Pontos Axeinos, the “inhospi-
table” (Black) Sea. Phineus told the
Argonauts somethings about their fu-
ture way along the unknown coasts.
Sailing in the east along the Anatolian
shore of the Black Sea, they were to
reach the Amazons and the country
of the Chalybes, the master-black-
smiths. The Kingdom of the women-
warriors spread from the Amazon
Mountains in the inner lands, to the
Cape Themiscyra, at the mouth of the
river of Thermodon, where they wor-
shipped the god of war Ares in a stone
temple.
29
 Най-ранните версии на мита за
амазонките се раждат в средата на
йонийските полиси в Мала Азия.
Променящата се локализация на
легендарното им царство следва
северната посока на Великата елин-
ска колонизация и маркира места-
та, на които елините основават свои
селища в различни исторически пе-
риоди. Подобно на митологичните
тракийски царе-жреци, античната
литературна традиция устойчиво
приписва на амазонките Аресови
качества. Част от авторите ги виж-
дат като служителки, спътнички и
жрици на Артемида (Великата бо-
гиня), а други ги отъждествяват с
войнствените менади на Дионис.
The earliest versions of the myth
about the Amazons was created in the
Ionian poleis in Asia Minor, and the
changing localization of their king-
dom was following the north direc-
tion of the Great Hellenic colonization
and the places where the Hellenes es-
tablished their settlements in different
historical periods. The ancient litera-
ture tradition ascribed Ares' qualities
to the legendary women-warriors,
similarly to the mythological Thracian
kings-priests. Some of the authors
saw them as servants, companions
and priestesses of Artemis (the Great
Goddess) or as the bellicose maenads
of Dionysus.

36. Ситула, бронз, средата на ІV в. пр. Хр.

Изобразен е двубой между ефеб и амазонка, въоръжена с крив меч и
две копия, стъпила върху овнешко руно.
36. Situla, bronze, mid-4th century BC
A fight between an ephebe and an Amazon, armed with a curved sword
and two spears, stepping on a ram fleece.

След многобройни изпитания, After numerous trials, the heroes

хероите достигнали крайната си цел
– царството на Еет (син на Хелиос)
в Колхида. Кулминационният мо-
мент от пътуването е пресъздаден
в запазения текст от орфическата
Аргонавтика. Златното руно виси
на огромен дъб в свещено прос-
транство, оградено от високи сте-
ни със зъбери от злато и врати от
кована мед. Пази го златолюспест
35. Фиала със сцена на амазономахия, сребро с позлата, 410–400 г. пр. Хр. дракон, а самата богиня Артемида,
35. Phiale with a scene of Amazonomachy, partially gilt silver, 410–400 BC с факла в ръка, заобиколена от ку-
чета, охранява прага.
reached their final destination – the
kingdom of Aeëtes (son of Helios) in
Colchis. The culmination of the voy-
age is presented in the preserved
text of the Orphic Argonautica. The
Golden Fleece was handing on a huge
oak-tree in a sacral space surrounded
by high walls with pinnacles of gold
and gates of hammered copper. A
gold-scaled dragon was guarding
the fleece, while the threshold was
protected by Goddess Artemis her-
self with a torch in her hand and sur-
rounded by dogs.

30 31
 Единствено Орфей и жрица-
та Медея, дъщерята на Еет, са спо-
собни да преодолеят страховитите
пазители и да помогнат на Язон
да изпълни мисията си. Преди да
извършат магическите жертвопри-
носителни действия, Орфей намя-
та плащ в цвят, назован от поета
„орфнинос“ – смес от червено, чер-
но и бяло, от който, според проф.
Александър Фол, произлиза името
на Тракиеца. В него се съдържат об-
редните цветове на разкъсването,
смъртта и новото раждане, както и
тези на металите – среброто е блес-
тящо бяло, медта е наситено черве-
на, а желязото е черно.
Когато „враждебните образи,
излезли от Хадес“ са усмирени,
Артемида захвърля факлата си, а
драконът изпада в дълбок сън, упо-
ен от напевите на Орфей и билките
на Медея. Язон взема златното руно
и всички заедно отплават на борда
на „Арго“, вдигнали ръце за молит-
ва към небесните богове.
32
Only Orpheus and the priest-
ess Medea – Aeëtes' daughter – were
able to vanquish the fearful guardians
and to help Jason to fulfil his mission.
Before the performance of the magical
sacrificial acts, Orpheus threw over
his shoulders a cloak in a color called
by the poet “orphininos” – a mixture of
red, black and white, which – accord-
ing to Prof. Alexander Fol – was the 37. Фалери, сребро, втора половина на ІV в. пр. Хр.
root of the name of the Thracian. It
37. Phalerae, silver, second half of the 4th century BC
contained the ritual colors of the tear-
ing-to-pieces, death and the new birth,
as well as those of the metals – the
shiningly white silver, the intensively
red copper, and the black iron.
When “the hostile images that
had come out of Hades” were tamed,
Artemis threw away the torch and
the dragon fell into a deep sleep, en-
chanted by the Orpheus' incantations
and by the herbs of Medea. Jason took
the Golden Fleece and they all sailed
away abroad Argo with prayers to the
heavenly gods.
38. Блюдо, сребро с позлата, 360–340 г. пр. Хр.
38. Dish, partially gilt silver, 360–340 BC
33
 В ранните писмени извори ру-
ното е обагрено в пурпур (равнос-
тоен на златото), който символизи-
ра царствения и божествен сан на
притежателя му. Някои антични
автори (Страбон, Апиан) предла-
гат рационализирано обяснение на
легендата чрез методите за добив
на злато с помощта на овчи кожи,
които се потапяли в златоносните
реки, за да полепне по тях златният
пясък. Тази версия дава възможност
за реконструкция на внушителна
обредна картина:
39. Чаша с форма на овнешка глава, сребро с позлата, V в. пр. Хр.
39. Cup in the shape of a ram’s head, partially gilt silver, 5th century BC
34
The fleece in the early written
sources is described as colored in pur-
ple (of equal worth as gold) that sym-
bolized the regal and divine dignity of
its owner. Some later authors (Strabo,
Appian) offer a rationalized explana-
tion of the legend, associating it with
the methods of gold extraction with
the help of sheepskins. The latter were
dipped in gold bearing rivers, to gath-
er the floating gold particles. This ver-
sion makes it possible to reconstruct
an inspiring ritual picture:
Кожите се сушели, окачени на
дърветата, и когато слънцето ги ог-
рявало през деня, златните песъчин-
ки засиявали. След като изсъхнат,
ги събирали на голям куп и през но-
щта го запалвали. Лумвал буен пла-
мък, който осветявал околността, и
когато огънят загаснел, сред чер-
ната пепел заблестявали по-големи
или по-малки златни зърна. Така
”Златното руно” се превръщало в
“златните ябълки на Хесперидите”,
споменати наред с „валмото вълна“
(= руно) сред свещените предмети
– символи на посвещението в ор-
фическите Дионисово – Загрееви
тайнства.
Основна фигура в описаната
обредност е царят-жрец, не защото
в етносните общества добивът на
злато е бил винаги царски преро-
гатив, а поради това, че именно той
ще умре ритуално (чрез жертвата
на овена) и ще се възроди в огне-
ната стихия. Същевременно ще за-
пази чудотворната „златна“ кожа,
която ще го свърже с новия цар.
40. Кантарос, злато, ХІІ – VІІ в. пр. Хр.
40. Kantharos, gold, 12th – 7th centuries BC
The skins were dried hanging on
trees, and when the sun rose, the gold
particles shone. When dried, they were
gathered in a big pile and that was
lit during the night. A blazing flame
burst that illuminated the surround-
ings, and when the fire extinguished
– bigger and smaller gold granules
shone among the black ashes. Thus,
the Golden Fleece turned into the
“golden apples of the Hesperides”,
mentioned together with the “ball of
wool” (=fleece) among the sacred ob-
jects – symbols of the initiation in the
Orphic Dionysian-Zagrean mysteries.
The major figure in the ritual de-
scribed was the king-priest, not be-
cause in the ethnic societies the ex-
traction of gold was always a royal
prerogative, but because namely he
will die ritually (by the sacrifice of the
ram) and will be reborn in the fiery el-
ement. In the same time, he will keep
the wonder-working “golden” skin
that will join him to the new king.
35
Пред своите поданици владетелят,
син на Великата богиня-майка и
Слънцето (Огъня), ще се появи си-
яен, блестящ, самият той Слънце и
Огън. Ще язди най-едрия кон, “по-
бял от сняг, бързобег като вихър, с
оръжия златни, огромни, дивни да
ги видиш; не прилича на смъртни
мъже да ги носят, а на безсмъртни-
те богове”.
41. Набузници от шлем, сребро с позлата, ІV в. пр. Хр.
41 Helmet cheek-pieces, silver-gilt, 4th century BC
Обратният маршрут на „Арго“,
през устието на Дунав, по ръкав,
който се влива в Средиземно море, е
почти невероятен. Аполоний обяс-
нява дългото пътуване с наказание-
то на Зевс заради братоубийството,
извършено от Медея. Всъщност, по
този начин той разширява простран-
ството на запад и го затваря в кръг,
което е митологичната концепция
за строежа на света. Аргонавтите
преминали през земите на лигии-
те и келтите, по Сардинско море
и Тирения. Античната традиция
свързва тирените с трако-пеласгий-
ската етнокултурна общност, които
след заселването си на Апенините,
започнали да се наричат етруски.
36
The ruler, son of the Great Mother
Goddess and the Sun (Fire) will ap-
pear before his subjects shining and
glorying – he himself Sun and Fire.
He will be riding the largest horse –
“whiter than snow, faster than the
whirlwind, with gold weapons – huge
and wonderful to see them; it does not
suite for mortal men to carry them,
but of immortal gods”.
The described return course
of Argo through the mouth of the
Danube River, along a branch that
flowed into the Mediterranean Sea
is almost impossible. Apollonius
explained the long journey with
the punishment of Zeus because of
the fratricide of Medea. In fact, the 42. Хидрия, бронз, V в. пр. Хр.
space was thus broadened in the Върху дръжката на аташето са
west, and closed into a circle, which изобразени Пан и Дионис с крила и
was the mythological concept of the тирс. Иконографията е рядка и се
world construction. The Argonauts среща върху етруски огледала – по този
passed the lands of both Lygians and начин се представя Дионис Кабир.
Celts, across the Sardinian Sea and
42. Hydria, bronze, 5th century BC
Tyrrhenia. The ancient tradition asso-
Pan and Dionysus with wings and thyrsus
ciated the Tyrrhenians with the Trace-
are represented on the attachment plate of
Pelasgian ethno-cultural community,
the handle. The iconography is rare and
which started to call them Etruscans
is seen on Etruscan mirrors – Dionysus
after their settling on the Apennines.
Kabeiros was represented this way.
37
 Бурен вятър отклонил арго-
навтите към острова на сирените,
чиято вълшебна песен привличала
мореплавателите и отправяйки се
към тях, те загивали във вълните и
подводните скали. В този момент
Орфей взел своята китара и с бо-
жествения си глас победил жените-
птици и спасил аргонавтите от си-
гурна смърт.
A stormy wind swerved the
Argonauts towards the isle of the si-
rens, the magical song of whom at-
tracted the seafarers, but they died in
the waves and the underwater rocks
taking the direction towards them. At
this instant, Orpheus took his guitar
and with his divine voice conquered
the women-birds, and delivered the
Argonauts from a certain death.
Корабът достигнал и до Крит.
Легендите свързват острова с Идай-
ските дактили, които в качеството
си на майстори на огъня и метала,
са наричани вълшебници. Там ги
посрещнал с камъни медният ве-
ликан Талос, създаден от Хефест и
изпратен от Зевс да пази острова от
нашественици и пирати. Той често
е наричан небесен бик и цар-жрец,
а някои смятат че е бронзова отлив-
ка по восъчен модел. Митологията
му вероятно възхожда към древ-
ната представа за царя Минос и
неговото биче превъплъщение –
Минотавъра. В легендата чудови-
щето с бича глава и човешко тяло
е победено от Тезей, с помощта на
дъщерята на критския владетел
Ариадна. Така хероят избавил ати-
няните от кървавия данък, който
плащали на всеки седем години –
„по седем красиви девойки и смели
младежи“.
The ship reached the isle of Crete.
The legends associate the island with
the Idaean Dactyls, which in their
quality of masters of fire and metal,
were called wizards. The Argonauts
were met with stones by the copper
giant Tholos, created by Hephaestus
and sent by Zeus to guard the island
from invaders and pirates. He was
often called heavenly bull and king-
priest, and some believed that he was
a lost-wax bronze cast. His mythology
arose probably from the ancient no-
tion about king Minos and his incar-
nation as a bull – the Minotaur. In the
legend, the monster with a bull head
and human body was defeated by
Theseus with the help of Ariadne, the
daughter of the Cretan ruler. Thus, the
hero delivered the Athenians from the
bloody duty, which they had to pay
each seventh year – “…seven beauti-
ful maids and brave young men”.

43. Хидрия с бюст на сирена на аташето на дръжката, бронз,

средата на V в. пр. Хр. 44 Киликс, сребро с позлата, 445–440 г. пр. Хр.
43. Hydria with bust of a siren on the attachment plate of the handle, bronze, Сцената представя победата на Тезей над Маратонския бик.
mid-5th century BC
44. Cylix, partially gilt silver, 445–440 BC
The scene presents the victory of Theseus over the Marathon Bull.

38 39
 Ранната епическа традиция
е съхранила мита за невръстната
Елена, отвлечена от Тезей в Атина,
за да му стане съпруга, след като
порасне. През дългите години, в
които Тезей остава в плен в под-
земното царство, нейните братя
– Диоскурите, спасяват девойката
и я връщат обратно в Спарта. Там
дъщерята на Зевс и Леда става съ-
пруга на цар Менелай, а по-късно,
по волята на Афродита, се влюбва в
троянския принц Парис. Бягството
на хубавата Елена в Троя е митоло-
гичният повод за Троянската война.
45. Кантарос, сребро с позлата, втора пол. на V в. пр. Хр.
Изобразени са Тезей, Атина, Кносос, Ариадна, Афродита и Минос,
обозначени с надписи под фигурите.
45. Kantharos, partially gilt silver, second half of the 5th century BC
It shows Theseus, Athena, Knossos, Ariadne, Aphrodite and Minos,
marked with inscriptions below the figures.
40
The early epic tradition kept the
myth about the infant Helen, which
Theseus chose for a wife and kidnaped
to Athens to merry her when she came
to age. During the long years Theseus
had to spend as a captive in the un-
derworld kingdom, her brothers – the
Dioscuri – saved the girl and took her
back to Sparta. There, the daughter of
Zeus and Leda became wife of king
Menelaus, and later, by the will of
Aphrodite, fell in love with the Trojan
prince Paris. The flight of the beauti-
ful Elena to Troy is the mythological
cause for the Trojan War.
41
 Датировките на анотациите под изображенията са по публикациите на:
The dating in the annotations below the illustrations is in accordance with the
following publications:
Маразов И. 2011. Тракия и древният свят ХV – І в. пр. Хр. Колекция Васил
Божков. Фондация Тракия. – № 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 22, 23, 27, 31, 32,34, 37, 41
Маразов И. 2013. Фракийское золото из Болгарии. Ожившие легенды. Каталог.
Москва – № 29, 30
Sideris A. 2016. Metal vases & utensils in the Vassil Bojkov Collection. Achaemenid,
Greek, Etruscan, and Thracian. Vol. 1. Thrace Foundation. – № 2, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 11,
12, 20, 24, 25, 26, 33, 35, 36, 38, 39, 43, 44, 45, 46
Sideris A. 2017. Splendor and passion of the Hellenistic World in the Vassil Bojkov
Collection. Thrace Foundation. – № 9, 21
Непубликувани: № 1, 7, 8, 28, 40, 42
Unpublished: № 1, 7, 8, 28, 40, 42
46. Кантарос, сребро с позлата, 420–410 г. пр. Хр.
Представен е сюжет от троянския цикъл легенди: Парис/Александър,
отвлича хубавата Елена.
46. Kantharos, partially gilt silver, 420–410 BC
It presents a subject-matter from the Trojan cycle of legends: Paris/Alexander
is kidnapping the beautiful Helen.

В „Илиада“ Тезей, основате- In the Iliad, Theseus – the founder

лят на Атинския полис, е причис-
лен към поколението херои, които
участниците в Троянската война
„помнят от детството си“. Сред тях
са и аргонавтите, за които Омир,
обръщайки се към ахеите, казва „...
вие сте велики мъже, но имаше и
по-велики от вас, и това бяха ваши-
те бащи… Те бяха и по-храбри и по-
разумни от вас.“
of the Athenian polis – is associated
to the generation of heroes that the
participants in the Trojan War “re-
membered from their childhood”. The
Argonauts were also among them.
Homer qualified them addressing the
Achaeans: “… you are great men but
there were greater than you, and those
were your fathers… They were braver
and more sensible than you.”

42 43
 Дизайн и предпечат: Елена Боджиева
Печат: Булвест Принт
Layout & prepress: Elena Boyadzhieva
Printing: Bulvest Print

44