Ахил и Хектор са най-силните герои от двата лагера.

Изобразени като храбри и достойни

противници, те представят двете лица на героизмаи смелостта-единият,направил своя избор и
препочел краткия, но славен живот пред спокойното дълголетие, а дригия, защитаващ
семейството и града си.И у дваматаима предчувствие, че ще умрат млади, но за тях е по-важно
да загинат достойно на бойното поле и славата на подвизите им да отеква през вековете.Това
внася известен трагизъм във величествените им образи, ала още повече ги извисява.Като
характери са много различни, но с делата и поведението си и двамата са достоен пример за
потомците.

Между героите има немалко сходства.На първо място това е произходът.Хектор е наследникът
на троянския цар Приам.Ахил а син на цар Пелей и морската богиня Тетида.Майка му го е
направила неуязвим(единственото слабо място е петата му), което го превръща в почти равен
на безсмъртните богове.

Освен произход,който ги издига над останалите воини, Ахил и Хектор притежават физическа
красота и сила-качества, които ги превръщат в лидери.С поредица разширени сравнения,
характерни за епическия стил, Омир представя Хектор като водач, който разпалва бойния дух:

... Сила и смелиост пробуди у всеки троянец.

Както ловец белозъби и яростни псета насъсква

срещу глиган ненаситен и лъв настървен във гората,

също тъй Хектор,подобен на мъжеубиеца Арес,

свойте сърцати троянци подтикваше срещу ахейци.

Сам се понесе със гордост сред първите бойни редици,

врязващ се в боя навред като вихър, свистящ страховито,

който връхлита и вдига вълни теменужни в морето.

Силата на Ахил пък личи повече с неговото отсъствие-когато той напуска боевете, разгневен на
Агамемнон, гърците започват да губят надмощие.Появата на Патрокъл с неговите доспехи
всява ужас сред троянците, защото мислят, че Ахил отново влиза в боя.

Когато са на бойното поле, двамата противници са склонни към проява на жестокост. С

анатомични и натураистични детайли поетът изобразява подобни прояви.Но и двамата са
способни на благородство.

Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и

Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата
герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов
любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен,
преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските
обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.
 Образите и на двамата герои са взети от митологията. Ахил е син на цар Пелей и
морската богиня Тетида. Той е галеник на боговете, любимец Зевсов , покровителстван е от тях
и най-много от Атина Палада и Хера - най-могъщите богини на Олимп. Силата и величието на
героя са му дар от боговете. Те са предопределили и неговата съдба - да участва в Троянската
война, да загине млад, но достигнал така жадуваната от всички Омирови епически герои слава.

Ахил и Хектор са типични епически герои с трагична съдба. И двамата са

военноплеменни вождове, които предвождат воините на бойното поле. Поведението им е
героичен идеал за подражание. В техните образи е въплътен идеала на Омир за човек и воин.
Едно от основните им качества е физическата сила и красота. Тези качества се усещат в
снажния и мощен ръст на двамата герои. Те са по-силни от обикновените хора, защото стоят
по-високо от тях в обществото.

Физическата сила и красота на Ахил и Хектор естествено преминават в красота и

качества на ума , защото и за двамата над всичко стои достойнството и войнската им чест,
заради които са готови на върховна саможертва.Те са носители на високи нравствени
добродетели , една от които е осъзнатото чувство за дълг към колектива. То се изразява в
грижа за живота на войската, в чувството, че истинският водач е винаги начело.

Общовалидно и за двамата герои е чувството за войнска чест. Тя задължава Ахил да

изпълни клетвата си и да се включи във войната . Тази войнска чест помага на Хектор да
преодолее страха и да приеме двубоя с Ахил (XXII песен). Тя става причина и за гнева на Ахил,
донесъл безкрайни беди на ахейците. Чувството за дълг и чест не позволява на сина на цар
Приам да изостави войската си и да спаси живота си , скривайки се зад стените на Троя.

И Ахил и Хектор са готови на саможертва . И двамата избират смъртта пред безславния

живот. За тях смъртта е като част от славата, а славата - за себе си и за рода е основна цел на
живота на двамата епически героя. Всички тези общи черти в образите на Ахил и Хектор ги
определят като типични герои на класическия героически епос. Чрез тях Омир изразява
древногръцкия идеал за човека и война .

Хектор от една страна е любящ баща и съпруг, а от една друга – смел воин, който
предпочита смъртта пред позора. Обичта му към Андромаха и сина му е преценена от
позицията на на неговата войнска чест. Той се чувства задължен да брани и защитава както
семейството си, така и честта на Троя и безопасността на нейните жители. В древния свят
идеалът за сила и красота е въплътен най – вече в образите на боговете и в образите на някои
от епическите герои. Ахил често е определян от поета като „ богоравен”, „богоподобен”,
„божествен”. Ахил е символ на древния, архаичен и жесток воин, докато Хектор е с по–богати
психологически преживявания. Той осмисля положението по – цивилизовано, приема двубоя
като воин с явно достойнство, което се стреми да съхрани дори в критичния момент преди
смъртта си. Чрез двамата герои са представени два различни идеала на древните гърци за
воин.

Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е
типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския
воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна
стихия. За да подчертае качествата му, Омир го нарича “богоравен”, “богоподобен”,”планински
ястреб”,”кучето на Ориона”. Най- силен между всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не
познава страх от врага.

Предводителят на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в ХХІІ

песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са
провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел - Патрокъл. В образа на
ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер - първоначално ръководен
от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се
във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя
противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната
жестокост и безсърдечност на воина.

Другият образ на “висок”герой в “Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските

воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и
атлетично, осанката - горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския
вожд: “славен”, “блестящ”, “снажен”, “велик” издават пристрастието на епическия поет към
този герой. Троянският “шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в
себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща. За разлика от повечето
ахейски воини Хектор не воюва за богатства и лични облаги - той защитава народа и родината
си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта
на воини като него.

Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на

троянските воини. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен
идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия
род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя. Хектор
жертва щастиет на семейството си, избирайки героичната смърт на гражданин, изпълнил
достойно дълга си.

Героите на Омир са възхвала на героичното, мъжественото, достойното и доблестното

поведение. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на
“Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за
подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на
следващите поколения.

В поемата „Илиада” се разказва за живота на древните гърци и най-вече за войните, които те са

водели. Войната е присъствала в живота на древните гърци. Мястото на мъжа е било на
бойното поле с меч в ръка, а мястото на жената – у дома.

Двете лица на героизма в „Илиада” са Ахил и Хектор. Тези два Омирови героя са главни в тази
поема. Те много си приличат, но в същото време са много различни. Ахил е водач на елините, а
Хектор – на троянците.

В първата песен на „Илиада” се разказва за това как след поредната битка на елините с
троянците и победата им над тях славните водачи се събират и разделят спечеленото през
целия ден на полето по-между си. Наградите, които получават водачите, са скъпоценности и
най-важното нещо – жените. След подялбата Ахил се прибира в шатрата си недоволен от това,
което е получил в сравнение с Агамемнон и поради това се затваря и отказва да се бие повече.
Тук са разкрити лошити качества от Ахил – полубога. Той изпитва завист от това, че не на него
са дали Бризеида. За елините Ахил е съвършен, но всъщност не е точно така. Той е
коравосърдечен, завистлив и още куп други лоши качества, които не са разкрити пряко в
творбата.

Ахил е полубог и е избрал кратък, но славен живот. Троянците много се боят от него и дори
бягат като го видят. Ахил е красив на външен вид и никога не трябва да изпитва страх, защото
колективът вярва в него. Неговите доспехи са изковани от бога Хефес.

След като Ахил отказва да се бие, троянците си вдъхват кураж, че могат да надвият елините,
когато Ахил го няма и наистина става така. Патрокъл, обаче, най-добрият приятел на Ахил,
взима блестящите доспехи, облича ги и отива на бойното поле, представяйки се за Ахил. За
нещастие Патрокъл бива убит и Ахил много страдал и плакал. Това, че Ахил плаче показва
неговата слабост, но елините не виждат това. Патрокъл е убит от водача на троянците – Хектор.
След като погребват приятела на Ахил, както подобава, полубогът облича новите доспехи,
изковани от Хефес, и отива на бойното поле с целта да убива, колкото се може повече. Тук
проличава злобата, яростта, омразата, която Ахил изпитва към Хектор.

В шеста песен на „Илиада” се разказва за сбогуването на Хектор със семейството му. Той много
обича сина си Астианакс и жена си Андромаха, но въпреки това той трябва да отиде и да
защитава стените на Троя. Хектор е един трагически герой в „Илиада” – също както и Ахил.
Неговата съдба е предоопределена – да умре на бойното поле. Той трябва да направи много
по-труден избор от Ахил – дали да остане при семейството си, или да отиде и да се бие срещу
Ахил. Но заради колектива избира да умре от меча на Ахил. Хектор е любимото чедо на Омир.
Той има повече човешки качества от Ахил. Преди да излезе на бойното поле срещу Ахил, се
страхува, защото знае, че не може да победи един полубог, но този страх трае само няколко
секунди. Той има за какво да живее – семейството. Границата между семейството и битката са
Скейските порти. Там се сбогува с Андромаха и Астианакс и отива на сигурна смърт.