Трети епизод на „Антигона“

Хемон, Креон и Хорът. Хемон обвинява баща си, че е взел неправилно решение,
защото народът на Тива смята така. Креон обвинява сина си, че пренебрегва баща си
заради жена. Според него управникът има право дори когато не е прав. Хемон напуска
с яд. Хорът отдава гнева му на възрастта. Креон потвърждава пред Хора присъдата над
Антигона и помилването на Исмена.

Вторият сблъсък противопоставя Креон и сина му Хемон - е годеник на Антигона.

Коравосърдечието и бездушието на Креон проличават и в тази среща. Благородните
идеи в началото на трагедията, изказани от царя - да брани града, да го издигне, да
защитава гражданите, се променят. Властникът сам нарушава писаните закони и се
обръща срещу града, нарушава клетвата, погазва чувството за дълг:

Градът ли ще диктува мойта заповед?

С риторичен въпрос Креон отговаря на обвиненията на сина си, че цяла Тива защитава
и скърби за съдбата на Антигона. Разгневен и властен, Креон превръща своите права на
владетел в неограничени:

Не трябва ли тук аз да бъда властникът?

... Какво, нима градът не е на вожда си?

Подчинението за царя е най-важно в държавата и затова той мисли, че така би могълда

наложи мир в нея:

Безредие - това е най-голямото зло!

...Тъй трябва да се пази ред и никога не бива на жена да се поддаваме.

Креон е искрено убеден в правотата си. Той не се съобразява нито с думите на своя
син, нито вярва в мнението на народа. Създал своя истина, царят не осъзнава, че би
могъл и да греши. Не приема, че съществуват и други, освен писаните държавни
закони- тези на човечността.

Позицията на младежа се основава не само на любовта му към Антигона, а преди

всичко на убеждението, че сляпото придържане към писмените закони води до
нравствено беззаконие и това че той е бъдещият владетел на държавата. Синът се
стреми да внуши на баща си, че заради малката истина не съумява да види голямата си
заблуда. Репликата “Смекчи гнева си, отмени присъдата” превръща Хемон в
изразител на общественото мнение. Законите трябва да служат на народа, а не да са
обърнати срещу тях и висшата човечност.