8mat Knu

Емил Колев • Стелиана Кокинова • Иван Георгиев
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
по математика
за 8. клас
БУЛВЕСТ 2ООО
Книга за учителя
за 8. клас
Автори
© Емил Миланов Колев, 2017
© Стелиана Миткова Кокинова, 2017
© Иван Георгиев Георгиев, 2017
Графичен дизайн
© Николай Йорданов Пекарев, 2017
Издателство
© БУЛВЕСТ 2ООО, 2017
ISBN 978-954-18-1061-3
Настоящата книга за учителя е разработена с цел да подпомогне преподавателите по математи-
ка в съответствие с учебната програма за 8. клас.
Обучението по математика в 8. клас е насочено към овладяване на базисни знания, умения и от-
ношения, свързани с постигане на изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет
математика и с изграждане на ключови компетентности на ученика.
Според учебната програма за 8. клас, обла- Основни акценти в учебника по математи-

стите на компетентности са: ка и работата на учителя с него
Учебникът е структуриран по теми и уроци.
Числа. Алгебра Изложението на учебното съдържание следва
• Сравнява реални числа и извършва опера- последователността в разпределението на теми-
циите събиране, изваждане, умножение, деле- те в учебната програма. Обемът на една урочна
ние и степенуване; единица е съответен на продължителността на
• Пресмята числови изрази в множеството на един учебен час.
реалните числа; Разработени са 106 урока в 11 теми:
• Извършва тъждествени преобразувания на 1. Начален преговор;
рационални и ирационални изрази (съдържащи 2. Основни комбинаторни понятия;
квадратни корени); 3. Вектори;
• Умее да решава квадратни уравнения по 4. Триъгълник и трапец;
формулата за намиране на корените им; 5. Квадратен корен;
• Умее да прилага формулите за връзка между 6. Квадратни уравнения;
корени и коефициенти на квадратно уравнение; 7. Окръжност;
• Умее да решава дробни уравнения, свежда- 8. Рационални дроби;
щи се до линейни и квадратни. 9. Вписани и описани многоъгълници;
10. Еднаквости в равнината;
Фигури и тела 11. Годишен преговор.
• Знае основните равнинни геометрични фи- Урочните единици във всяка тема следват
гури: триъгълник, четириъгълник, правилен логическата последователност за въвеждане на
многоъгълник и окръжност; новите понятия, дефиниции и знания и за изг
• Знае основните забележителни точки в три- раждане на необходимите компетентности. За
ъгълник и може да прилага техните свойства; лесно усвояване на новите знания използваната
• Знае взаимното положение на прави и ок- структура на урочните единици са идентични.
ръжности и може да прилага техните свойства; Основен стремеж при разработване на всеки
• Определя по вид и намира ъгли, свързани с урок е лесното възприемане и запомняне на де-
окръжност, познава вписани и описани много- финициите, новите понятия и правилата за ре-
ъгълници. шаване. Решенията на задачите от урока са под-
робни, като целта е да се илюстрират основните
Функции. Измерване правила и методи за решаване, както и модел за
• Знае еднаквостите в равнината (осева записване на решението. В уроците за упражне-
симетрия, ротация, централна симетрия и ние се припомнят основните факти и правила и
транслация) и техните свойства; приложениято им за решаване на съответните
• Намира образ на точка, отсечка, окръжност типове задачи.
и познати геометрични фигури при еднаквост;
• Дели отсечка в дадено отношение в кон-
кретни ситуации.
3
11. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ВЕКТОРИ. СВОЙСТВА
Вид на урока: За нови знания

Цел: Въвеждане и усвояване на
действията сбор и разлика на
вектори.
11. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ВЕКТОРИ.

СВОЙСТВА
y
На три картончета са написани числата 1, 2 и 3
Първо може да се обърне внима- 6
и са сложени в шапка. От шапката се изваждат
ние на това, че броят на различ- 5 две картончета едно след друго и така се обра-
зуват координатите на точка, като първото кар-
ните точки е равен на броят на 4 тонче е за абсцисата, а второто за ординатата.
двуцифрените числа, записани с R L
а) Ако след всяко изваждане картончетата се
3 връщат в шапката, след като точката е отбеляза-
различни цифри. Q P
на в правоъгълна координатна система, то колко
2 различни точки най-много може да построим?
C A
Напишете координатите им.
M N
1
б) Най-късно след кое изваждане на картонче-
B та ще започнем да повтаряме някоя от отбеля-
–1 0 1 2 3 4 5 6 x заните точки?
Решение: а) Начините, по които от числата 1, 2 и 3 можем да образуваме

наредена двойка от различни числа, са 6 и те са
ЩЕ НАУЧИТЕ
Q (1;2), R (1;3), M (2;1), L (2;3), N (3;1) и P (3;2).
Как се събират и б) Най-късно след шестото изваждане.
изваждат вектори
В координатна система са построени точките А(1;1), В(1;0) и С(0;1).
Колко вектора
с начало и край от точките от задача 1 ще са:
Да се обърне внимание на това, а) равни с AB ; б) противопосочни с CO ;

че за да са равни два вектора те в) еднопосочни с CA ;

г) равни на OA ?

трябва да са еднопосочни и да Решение: а) Равни на AB PN
са векторите и
RQ
.
б) Противопосочни CO са векторите NP , ML и QR .
имат равни дължини. с
в) Рднопосочни CA са векторите MN , QP и RL .
с
г) Равни на OA са векторите QL и MP .
„Преместването“ от О до А, като минем през В,
бихме
могли да разглеж-
даме като резултат от сбора от преместванията OB и BA т.е.

OA = OB + BA .
 
a+b СБОР НА ДВА ВЕКТОРА
Да се обърне внимание на 
a

b
 
Сборът на два вектора a и b , при които краят на първия вектор е
факта,  че за произволен начало на втория вектор, е вектор с начало началото на първия и край –
краят на втория вектор.
вектор b и произволна точка  
a+b
Описаното в определението правило за сбор на два вектора се нарича
 
X съществува единствена

a b
правило на триъгълника.
точка Y, за която XY = b .
32
Това свойство помага да
събираме вектори, зададени
по произволен начин, като
„пренесем“ втория вектор
така, че началото му да
съвпадне с края на първия
вектор.
4
11. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ВЕКТОРИ. СВОЙСТВА
B

a C

Когато търсим сбора на два вектора OA и OB с общо начало, постъпва-

   ме по следния начин: Построяваме Да се коментира, че −b  е
b
b+a
 успоредник OACB и „заместваме“ век-
 
a+b b тора OB с равния му вектор AC . Тогава
противоположния вектор на b ,
 OA + OB = OA + AC = OC .
т.е. вектор със същата големина,
O A
a
Това правило се нарича правило на успоредника.
но с противоположна посока.
  
На практика намирането на
B
b  a−b РАЗЛИКА НА ВЕКТОРИ
     
( )
a
O A Разликата a − b на два вектора a и b се нарича векторът a + −b . разлика на два вектора се
OA − OB = BA
Ако двата вектора са с общо начало, тяхната разлика намираме по след-
свежда до намиране на сбор на
ния начин:
два вектора.
( )
OA − OB = OA + −OB = OA + BO = BO + OA = BA
Когато изваждаме вектори с общо начало, разликата се намира по
следното правило:

B
Намирането на разлика на
OA − OB = BA

два вектора с общо начало се
b
 O a
  A .
−b

определя лесно по даденото
a−b
−b   
B2 B1 За произволни вектори a , b и c са изпълнени равенствата:
          правило.
OA − OB = OB1 = BA a+b = b+a a+ b+c = a+b +c( ) ( )
     
a+o = a ( )
a + −a = o .
ЗАДАЧИ
1. Като
използвате
чертежа
от
задача 1, намерете:
  
5) b − h = h

6) d − c = b
Възможност за работа по групи
MN − NP ; ML − LP ; MQ − QP .
7) a + c + d = o

8) e + b − h = g за всеки един от примерите
2. Вярно ли е, че ако:
    

9) d − c + f = h и обсъждане на начина за
а) a ↑↑ b , то a + b ↑↑ a ; ( ) решаването им.
     10) a + b + c + d + f = h
б) a ↑↑ b , то a − b ↑↑ b ? ( )
 
3. На
чертежа
 са построени вектори
a, b, c, d , e, f , g и h . В дясната страна на всяко
g h d
Възможност за диференцирана
от равенствата е записан вектор, който е резултат

f e

и индивидуална работа с част
от действията в лявата страна на тези равенства.
Проверете верността на равенствата.  
c
от примерите.
a b
1) b + f = h 2) e + h = g

3) f + h = o 4) e − f = g
33
Обсъждане на задачата. Възможност за оценяване.
5
86. ОПИСАНА И ВПИСАНА ОКРЪЖНОСТ. УПРАЖНЕНИЕ
Вид на урока: Упражнение

Цел: Да се упражнят необходи-
мите и достатъчни условия за
вписани и описани триъгълници.
Означенията за страните a, b 86. ОПИСАНА И ВПИСАНА ОКРЪЖНОСТ.

и c, ъглите α, β, γ и центровете УПРАЖНЕНИЕ
на описаната окръжност O и на ЩЕ УПРАЖНИТЕ Ще използваме стандартните означения за елементите на триъгълник ABC.
вписаната окръжност I са стан- Свойствата страни – AB = c, BC = a и CA = b
на описаната и
дартни означения и е препоръ- вписаната окръжност ъгли – BAC = α, ABC = β, ACB = γ
чително да не се използват за център на описаната окръжност – O
други означения. Точка O е пресечна точка на симетралите на триъгълника.

център на вписаната окръжност – I
Точка I е пресечна точка на ъглополовящите на триъгълника.
C
O
I
α β
A B
1
Големината на AIB = 90° + γ
2
1
Да се докаже, че AIB = 90° + γ .
зависи само от ъгъла γ при C
2
Решение: Тъй като AI е ъглополовяща на BAC и BI е ъглополовяща на
върха C. γ
ABC , то:
I 1 1
BAI = α и ABI = β .
2 2
α β
A B
Тогава
1 1 1
BAI + ABI = ( α + β ) = (180° − γ ) = 90° − γ .
2 2 2
От триъгълник ABI получаваме:
 1  1
AIB = 180° − ( ABI + BAI ) = 180° −  90° − γ  = 90° + γ
 2  2
Големината на BOC = 2α
C
Да се намерят ъглите α, β и γ , ако AOB = 140° и BOC = 120° .

зависи само от ъгъла α при
върха A.
1200
O
Решение: Тъй като AOB = 2γ , то γ = 70° . Аналогично от BOC = 2α
1400
A B следва, че α = 60° . За ъгъл β пресмятаме:
β = 180° − ( α + β ) = 180° − ( 70° + 60° ) = 50° .
186
6
86. ОПИСАНА И ВПИСАНА ОКРЪЖНОСТ. УПРАЖНЕНИЕ
Ако AIB = AOB , да се намери ъгъл γ .
1
Решение: От задача 1 знаем, че AIB = 90° + γ .
2
Освен това AOB = 2ACB = 2γ , откъдето получаваме:
1
90° + γ = 2 γ .
2
Решението на това уравнение е γ = 60° .
За правоъгълен триъгълник с катети a, b и хипотенуза c е изпълнено ра-

венството a2 + b2 = c2, което се нарича Питагорова теорема.
Някои питагорови тройки:
(3,4,5), (5,12,13), (8,15,17),
C Да се намери радиусът на описаната окръжност на триъгълник ABC, за
който AC = BC = 13 cm и AB = 10 cm.
(7,24,25).
R Решение: Нека M е средата на AB. От Питагоровата теорема за триъгъл-
ник AMC получаваме:
m
13 c
13 c
CM2 = AC2 – AM2 = 144, т.е. CM = 12 cm.

m
Височината в равнобедрен
O
R Ако описаната окръжност има център O и радиус R, то имаме, че

MO = CM – R = 12 – R. триъгълник може да се на-
M
A 10 cm B
От Питагоровата теорема за триъгълник AMO получаваме: мери, като се използва пи-
R2 = 52 + (12 – R)2, откъдето R =
169
cm. тагоровата теорема.
24
ЗАДАЧИ
Обсъждане на задачата.
5. Даден е триъгълник със страни a = 33 m,
1. Ако AIB = 110° , то ъгъл γ е равен на:
А) 20° Б) 40° b = 42 m и c = 37 m. Вписаната окръжност се до- Възможност за демонстрация
В) 50° Г) 60° пира до страните AB, BC и CA съответно в точки-
те C1, A1 и B1. Да се намерят дължините на отсеч-
с електроните ресурси.
°
2. Ако BOC = 90 , то ъгъл α е равен на: ките AB1, AC1, CA1, CB1, BA1 и BC1.
А) 30° Б) 45°
6.* Да се докаже, че ако точките I и O съвпадат, то
В) 50° Г) 75°
триъгълникът ABC е равностранен. Подходящи са за индивидуална
3. Правоъгълен триъгълник има страни 7 cm,
24 cm и 25 cm. Да се намерят радиусът на опи- 7. Точка M е среда на дъгата AB, която не съдържа домашна работа.
саната окръжност R и радиусът на вписаната ок- точката C, от описаната окръжност на триъгъл-
ръжност r. ник ABC. Да се докаже, че MA = MB = MI, където
I е центърът на вписаната окръжност в триъгъл-
4. Да се намерят ъглите α, β и γ, ако AIB = 120° ник ABC.
и BIC = 140° .
187
Обсъждане на задачата – подходяща е за Подходяща е за домашна работа.

домашна работа. Възможност за устно
изпитване.
Обсъждане на задачата и самостоятелна работа.
Самостоятелна работа на базата на задача 2. от
Подходяща е за домашна работа или за оценя-
урока. Възможност за оценяване.
ване.
7
68. ОКРЪЖНОСТ. ОБОБЩЕНИЕ
Вид на урока: Обобщение

Цел: Да се обобщят основните
свойства на хорди в окръжност
и видовете ъгли в окръжност.
Двете допирателни от точка 68. ОКРЪЖНОСТ.

към окръжност са равни. ОБОБЩЕНИЕ
ЩЕ СИ ПРИПОМНИТЕ →
Във вътрешността на pOq = 90° е построен произволен лъч Os . Ок-
Свойствата на ръжностите k1(O1) и k2(O2) се допират съответно до раменете на pOs
хорда в окръжност → →
и qOs, като P и S са допирните точки на k1 с Op и Os , а Q и R са
Свойствата на → →
допирните точки на k2 с Oq и Os . Да се намери:
видовете ъгли в
окръжност а) градусната мярка на O1OO2;
б) дължината на отсечката RS, ако OP = 6 cm и OQ = 4 cm.
q k2
s
Решение: a) От свойството на допирателните от външна точка
Q O2
S за окръжност следва, че OO1 и OO2 са ъглополовящи съответно на
k1
R pOs и qOs.
O1 1 1 1 1
Тогава O1OO2 = pOs + qOs = pOq = .90° = 45°.
Медианата в правоъгълен три- O P p
2 2 2 2
б) От ОP = OS и ОR = OQ (допирателни отсечки към k1 и k2) следва, че
ъгълник е равна на половината RS = OS – OR = OP – OQ = 6 – 4 = 2 cm.
от хипотенузата. Следователно C
Отсечката АВ е хипотенуза на правоъгълните триъгълници АBC и ABD,
центърът на описаната окръж- като върховете С и D лежат в различни полуравнини относно правата
АВ. Да се докаже, че BAC = BDC и ABD = ACD.
ност за правоъгълен триъгъл- A B
Решение: От ACВ = ADB = 90° следва, че точките А, В, С и D лежат
ник е средата на хипотенузата. k на окръжност k с диаметър АВ. Тогава
Вписани ъгли, които се измер- D
BAC = BDC = BC
1 
и ABD = ACD = 
1
AD
ват с една и съща дъга са равни.
2 2
като вписани ъгли в k.
В окръжност k(О) мерките на съответните дъги на хорда АВ се отнасят

както 1:2. Допирателните на k през точките А и В се пресичат в точка М.
Диаметърът, перпендикулярен Правата МО пресича k в точка Р, като Р е между М и О. Да се докаже, че:
на хорда, разполовява съответ- а) ∆АМВ е равностранен; б) правата АР е симетрала на отсечката МВ.
ните на тази хорда дъги. Пери- M Решение: а) От

APB :
AB = 1 : 2 и
APB +
AB = 360° следва, че 
APB = 120° ,
ферен ъгъл се измерва с поло-  1

AB = 240° и АМВ = ( 
2
AB – 
1
APB ) = (240° – 120°) = 60° .
2
вината на съответната му дъга. P
От МА = МВ и АМВ = 60° следва, че ∆АМВ е равностранен.
б) Тъй като MO е ъглополовяща на АМВ, то МО АВ и  .
→
AP = PB
A B Тогава
МАР = 
1 1 
AP , ВАР = BP , МАР = ВАР
O 2 2
→
и AP е ъглополовяща на ВАМ.
Но в равностранния ∆АМВ ъглополовящата е и височина и медиана.
k Следователно правата АР е симетрала на отсечката МВ.
150
8
68. ОКРЪЖНОСТ. ОБОБЩЕНИЕ
Разстоянието между центро-

Дадени са две външно допирателни окръжности k1(O1; R1) и k2(O2; R2)
(R1 > R2) с обща външна допирателна t. Общата им вътрешна допирателна вете на външно допирателни
пресича t в точка М, а N е средата на О1О2. Дa се докаже, че:
1
окръжности е равно на сбора
а) МN = (R1 + R2);
от двата радиуса. Триъгълни-
t A1
M 2
A2
б) окръжността с диаметър О1О2 се допира до t в точка М.
ците A1TA2 и O1MO2 са право-
R1
R2
Решение: а) Означаваме с Т общата точка на k1 и k2, а с А1 и А2 – допир-
k1
O1 N T
k2
O2
ните точки на t с двете окръжности. ъгълни.
От MT = MА1 и MT = MА2 следва, че MА1 = MА2. В трапеца А1O1 O2А2
отсечката MN е средна основа, MN А1O1 и
1 1
МN = (А1O1 + А2O2) = (R1 + R2).
2 2
 R + R2 
б) От MN А1O1 и А1O1 t следва, че MN t. Окръжността k  N ; R = 1 
 2 
1
се допира до t в точка М, тъй като MN t и MN = R = O1O2 .
Когато е построена обща
2
*
Дадени са две вътрешно допирателни окръжности с обща точка Т. През
произволна точка L на малката окръжност е построена допирателна,
която пресича голямата окръжност в точки А и В. Да се докаже, че TL е
външна допирателна в точ-
ъглополовяща на ATB . ката на допиране на две ок-
Решение: Нека k и k1 са две вътрешно допирателни окръжности, TN е
общата им допирателна, а ТВ пресича k1 в точка М.
ръжности, съответният пери-
A
α

BT
BT ферен ъгъл (в случая  NTB )
L От TAB = и NTB = следва, че
α
β
2 2 може да се изрази чрез дъги и
TAB = NTB = α .
β
α
T

от двете окръжности.
M MT MT
B
Аналогично от TLM = и NTM = следва, че
k1 N 2 2
k TLM = α .

LT
LT
От друга страна, LMT = , ALT = и LMT = ALT = β .
2 2
Триъгълниците ALT и LMT имат по два равни ъгъла α и β . Тогава и
третите им ъгли са равни ATL = LTM .
Следователно TL е ъглополовяща на ATB .
ЗАДАЧИ
1. В четириъгълника ABCD ACВ = ADB = 90°. б) разстоянията от точката В до правите t и
Докажете, че CAD = CBD и ABD = ACD. MN са равни.
2. През точка М от окръжност с диаметър АВ е 3. Правата t е обща външна допирателна на окръж- Сравнете със задача 4 от уро-
построена хорда МN, перпендикулярна на АВ, и ностите k1(O1; R1 = 6) и k2(O2; R2 = 2), а О1O2 = 8.
допирателна t на k. Докажете, че: Общата вътрешна допирателна на k1 и k2 пресича ка. Подходяща е за домашна
а) разстоянията от точката А до правите t и MN t в точка М, а N е средата на О1O2 . Намерете дъл-
са равни; жината на отсечката MN. работа.
151
Възможност за работа по групи за всяко

Самостоятелна работа на базата на
едно от подусловията и обсъждане на
задача 2. от урока. Възможност за
начина за решаването им. Използвайте
оценяване.
равенство на ъгли с перпендикулярни
рамене и равенство на вписан и пери-
ферен ъгъл.
9
ВАРИАНТИ ЗА ДИАГНОСТИКА
НА РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
ПО МАТЕМАТИКА В 8. КЛАС
1. НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР
АЛГЕБРА
1. Ако 120% от дължината на дадена отсечка са 78 cm, то 30% от отсечката са равни на:
А) 19,5 cm Б) 25 cm В) 28,08 cm Г) 31,2 cm
2. Ако n ≠ 1 е естествено число, едночленът 6nx y е подобен на:
2 3
Г) ( 6 x y )
2 n
А) ( nxy ) Б) 3 y ( 2 xy ) В) 3 x ( −ny ) 
3 2 2 2 3
3. Ако m ≠ 0 е параметър, определете степента на многочлена 2m x y − 4 xy + 2m xy − m .

2 2 3 6
А) 3 Б) 4 В) 5 Г) 6
4. Колко на брой от дадените равенства са тъждества?
( x + 2y) = x 2 + 2 xy + 4 y 2 ; ( x − y ) ( x 2 + 2 xy + y 2 ) = x3 − y 3 ; ( x + y) = x 3 + y 3 + 3 xy ( x + y ) .
2 3
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) 3
5. Числото x = 1 НЕ е корен на уравнението:
А) ( 2 x − 1) − x = 0 Б) 2 ( x − 1) ( x − 2 ) ( x − 3) = 0
3
В) ( x − 3) − 16 x = 0 Г) ( 3 x + 1) − 8 = 0
2 4 2
( x − 2)
2
6. В кой от посочените случаи са изобразени графично решенията на неравенството > x2 ?
A) x Б) x
1 1
В) x Г) x
2 1 2
7. Многочленът ( 2 x − 3) − ( 4 x − 6 ) ( x − 2 ) + ( x − 2 ) е тъждествено равен на:

2 2
А) ( x − 1) Б) x − 1
2 2
В) ( x + 1)
2
Г) никое от посочените
x + 1 17 x − 5
8. Сумата на естествените числа, които са решения на неравенството < − , са:
2 6 3
А) 10 Б) 9
В) 6 Г) никое от посочените
12
ГЕОМЕТРИЯ
1. Еднакви ли са два правоъгълни триъгълника, ако катет и остър ъгъл на единия триъгълник са рав-
ни на катет и остър ъгъл на другия триъгълник?
А) еднакви са по I признак Б) еднакви са по II признак
В) еднакви са по признака за правоъгълни триъгълници (IV признак)
Г) не може да се твърди, че са еднакви
2. В правоъгълна координатна система хОу са y

C
дадени точките A(1;2), B(5;2), C(2;5), M(–5;3) и 5
N(–2;2). Триъгълникът с върхове точките М, N и 4
P е еднакъв на ∆ABC, ако точката Р е с коорди- M 3
нати:
2
N
А) ( −2; 5 ) Б) (1; 5 ) A B
1
В) ( −1; 6 ) Г) ( −5; − 1)
-5 -4 -3 -2 -1 O 1 2 3 4 5 x
3. На чертежа правите a и b са успоредни. Как ще се изменят стойностите b
β
на ъгъл α, ако β ∈ ( 30°; 50° ) ?
600
А) α ∈ (10°; 30° ) Б) α ∈ ( 20°; 40° ) В) α ∈ ( 30°; 50° ) Г) α ∈ (130°; 150° )
α a
4. Кои от твърденията (1) , ( 2 ) и ( 3) са неверни?
(1) Ъглополовящите на вътрешен и външен ъгъл при връх на триъгълник са перпендикулярни.
( 2 ) Ъглополовящите на два вътрешни ъгъла на триъгълник са перпендикулярни.
( 3) Ъглополовящите на два външни ъгъла на триъгълник са перпендикулярни.
А) само (1) и ( 2 ) Б) само (1) и ( 3)
В) само ( 2 ) и ( 3) Г) и трите твърдения са неверни
5. Отсечките CL и CM са ъглополовящи на вът C
решния и на външния ъгъл при върха С на ∆ABC.
Ако CL = CM и BAC = 100° , то градусната 10
00
мярка на ABC е равна на: M A L B
А) 10° Б) 15° В) 20° Г) 30°
6. Височината към бедро на равнобедрен триъгълник е два пъти по-малка от бедрото. Коя от посоче-
ните стойности не може да бъде мярка на ъгъл в триъгълника?
А) 15° Б) 45° В) 75° Г) 150°
7. В ∆ABC C = 90°, CD ( D ∈ AB ) е височина и AC = 2CD . Посочете невярното твърдение.
А) BC = 2 BD Б) AB = 4 BD В) CAB = DCB Г) BAC = 2ABC
8. В ∆ABC C = 90°, A = 30° и CH ⊥ AB . Колко на брой от твърденията: BC = 2BH; AH = 2BH;

CH = 2AC не са верни?
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) 3
13
2. ОСНОВНИ КОМБИНАТОРНИ ПОНЯТИЯ
Вариант 1
I част
1. Стойността на израза P4 + V5 + C6 е:
3 4
А) 99 Б) 114 В) 79 Г) 100
2. Тест се състои от 5 въпроса с избираем отговор, като на всеки въпрос има 4 възможни отговора.
По колко различни начина може да се попълни теста?
А) 500 Б) 1000 В) 1024 Г) 625
3. Колко са петцифрените числа, записани с различни четни цифри?
А) 64 Б) 96 В) 120 Г) 3125
4. В отбор по футбол от 11 човека трябва да се изберат капитан и помощник капитан. По колко раз-
лични начина може да стане това?
А) 55 Б) 110 В) 121 Г) 132
5. От град A до град B може да се стигне с автомобил или самолет, а от град B до град C може да се
стигне с влак, автомобил или кораб. По колко различни начина може да стигне от A до C като се мине
през B?
А) 5 Б) 6 В) 7 Г) 10
II част
6. В клас от 13 момичета и 14 момчета трябва да се избере комисия от три момичета и едно момче.
По колко различни начина може да стане този избор?
7. В равнината са дадени 20 точки, никой три от които не лежат на една права. Колко триъгълници с
върхове в тези точки могат да се построят?
III част
8. На учредително събрание на политическа партия присъствали 10 човека. От тях трябва да се избе-
ре политическо ръководство от трима, като двама от тези трима трябва да са председател и секретар.
Колко различни ръководства могат да се изберат?
14
Вариант 2
I част
1. Стойността на израза P5 + V4 + C5 е:
2 3
А) 46 Б) 87 В) 99 Г) 142
2. Тест се състои от 4 въпроса с избираем отговор, като на всеки въпрос има 5 възможни отговора.
По колко различни начина може да се попълни теста?
А) 500 Б) 1000 В) 1024 Г) 625
3. Колко са петцифрените числа, записани с различни нечетни цифри?
А) 64 Б) 96 В) 120 Г) 3125
4. В отбор по баскетбол от 10 човека трябва да се изберат капитан и помощник капитан. По колко
различни начина може да стане това?
А) 45 Б) 90 В) 110 Г) 120
5. От град A до град B може да се стигне с влак, автомобил или кораб, а от град B до град C може да
се стигне с автомобил или самолет. По колко различни начина може да стигне от A до C като се мине
през B?
А) 5 Б) 6 В) 7 Г) 10
II част
6. В клас от 14 момичета и 13 момчета трябва да се избере комисия от три момичета и едно момче.
По колко различни начина може да стане този избор?
7. В равнината са дадени 19 точки, никой три от които не лежат на една права. Колко триъгълници с
върхове в тези точки могат да се построят?
III част
8. На учредително събрание на политическа партия присъствали 9 човека. От тях трябва да се избере
политическо ръководство от трима, като двама от тези трима трябва да са председател и секретар.
Колко различни ръководства могат да се изберат?
15
3. ВЕКТОРИ
4. МЕДИЦЕНТЪР НА ТРИЪГЪЛНИК. СРЕДНА ОТСЕЧКА НА ТРИЪГЪЛНИК И ТРАПЕЦ
Вариант 1
I част
1. В равнобедрения ∆ABC с C = 120° СМ е медиана, а G – медицентър. Ако GM = 2, то:
А) AC = 12 Б) AB = 12 В) BC = 6 Г) AB = 6
2. В кой от посочените случаи точката G е медицентър на ∆ABC с медиани AA1 , BB1 и CC1 ?
А) G е на равни разстояния от А, В и С
Б) G = AA1 ∩ BB1
В) G = A1 B1 ∩ CC1
Г) G дели CC1 в отношение 1 : 2 , считано от С
3. Голямата основа на трапец е 30 cm, а малката основа е равна на отсечката, свързваща средите на
диагоналите на трапеца. Големината на средната основа е:
А) 10 cm Б) 15 cm В) 20 cm Г) 25 cm
4. Два вектора са противоположни, ако имат:
А) равни дължини и обратни посоки Б) равни дължини
В) еднакви посоки Г) еднакви дължини и посоки

5. Точката D е средата на страната АВ на ∆ABC . Ако=AB a= , AC b , то векторът CD е равен на:
1 1 1 1 1 
А) a Б) b В) a + b Г) a − b
2 2 2 2 2
II част
1
(
6. Ако G е медицентърът на ∆ABC, докажете, че CG = CA + CB .
3
)
7. Точката М дели вътрешно диагонала АС на успоредника АВСD в отношение 1:2, считано от точка
А. Докажете, че правите BM и DM разполовяват съответно страните AD и AB.
III част
8. Точката M е средата на бедрото AD на трапеца АВCD, а G е медицентърът на ∆BCM. Намерете МG,
=
ако AB 18 =, CD 6 .
16
3. ВЕКТОРИ
4. МЕДИЦЕНТЪР НА ТРИЪГЪЛНИК. СРЕДНА ОТСЕЧКА НА ТРИЪГЪЛНИК И ТРАПЕЦ
Вариант 2
I част
1. В равнобедрения ∆ABC C = 120° СМ е медиана, а G – медицентър. Ако CG = 6, то:
А) AC = 9 Б) AC = 12 В) AC = 18 Г) AB = 18
2. В кой от посочените случаи точката G е медицентър на ∆ ABC с медиани AA1 , BB1 и CC1 ?
А) G е на равни разстояния от А, В и С
Б) G = A1C1 ∩ B1 A1
В) G е на равни разстояния от А, В и С
Г) G дели вътрешно CC1 в отношение 1 : 2 , считано от C1
3. Голямата основа на трапец е 18 cm, а малката основа е равна на отсечката, свързваща средите на
диагоналите на трапеца. Големината на средната основа е:
А) 12 cm Б) 10 cm В) 8 cm Г) 6 cm
4. Два вектора са равни, ако имат:
А) равни дължини Б) еднакви дължини и посоки
В) еднакви посоки Г) равни дължини и обратни посоки

=
5. Точката D е средата на страната АВ на ∆ABC. Ако BA a= , AC b , то векторът DC е равен на:
1 1 1  1 
А) a Б) b В) a + b Г) a − b
2 2 2 2
II част
1
(
6. Ако G е медицентърът на ∆ABC, докажете, че AG = AC + AB .
3
)
7. Точката М дели вътрешно диагонала АС на успоредника АВСD в отношение 2:1, считано от точка
А. Докажете, че правите BM и DM разполовяват съответно страните CD и BC.
III част
8. Точката M е средата на бедрото ВС на трапеца АВCD, а G е медицентърът на ∆ADM. Намерете МG,
=
ако AB 12 =, CD 6 .
17
5. КВАДРАТЕН КОРЕН
Вариант 1
I част
1. Стойността на 36 − 81 е:
А) –5 Б) –3 В) 3 Г) 5
1, 21 25
2. Пресметнете стойността на + .
0, 04 4
А) 6 Б) 7 В) 8 Г) 9
3. Коренът 19 с точност до десетите е равен на:
А) 4 Б) 4,2 В) 4,3 Г) 4,4
( )
2
4. Опростете израза 11 − 22 + 2 242 .
А) 33 + 74 2 Б) 11 − 22 2 В) 22 Г) 33
5. За числата 7 3 , 6 5 и 5 6 е вярно, че:
А) 5 6 < 7 3 < 6 5 Б) 6 5 < 7 3 < 5 6
В) 7 3 < 6 5 < 5 6 Г) 7 3 < 5 6 < 6 5
II част
7 5
6. Опростете израза + .
5 3 − 2 17 4 5 + 5 3
84 2 14 175 a
7. Представете израза − − във вида , където a и b са естествени числа.
3 18 10 b
III част
8. Сравнете околната повърхнина на куб със страна 3 + 1 m и пълната повърхнина на паралелепи-
пед с измерения 2 3 m, 3 − 1 m и 3 + 1 m.
18
Вариант 2
I част
1. Стойността на 49 − 100 е:
А) –5 Б) –3 В) 3 Г) 5
1, 44 36
2. Пресметнете стойността на + .
0, 04 4
А) 6 Б) 7 В) 8 Г) 9
3. Коренът 20 с точност до десетите е равен на:
А) 4 Б) 4,3 В) 4,4 Г) 4,5
( )
2
4. Опростете израза 11 + 22 − 2 242 .
А) 33 + 74 2 Б) 11 − 22 2 В) 22 Г) 33
5. За числата 7 3 , 9 2 и 5 6 е вярно, че:

А) 5 6 < 7 3 < 9 2 Б) 9 2 < 7 3 < 5 6
В) 7 3 < 9 2 < 5 6 Г) 7 3 < 5 6 < 9 2
II част
7 5
6. Опростете израза − .
5 3 + 2 17 4 5 − 5 3
60 2 10 125 a
7. Представете израза − − във вида , където a и b са естествени числа.
3 18 10 b
III част
8. Сравнете околната повърхнина на куб със страна 5 + 1 m и пълната повърхнина на паралелепи-
пед с измерения 3 5 m, 5 − 1 m и 5 + 1 m.
19
6. КВАДРАТНИ УРАВНЕНИЯ
Вариант 1
I част
1. Корените на уравнението x − 2 x = 3 са:
2
А) −1 и −3 Б) −1 и 3 В) 1 и −3 Г) 1 и 3
2. Ако x1 и x2 са корените на уравнението x − 6 x + 2 = 0 , то стойността на израза ( x1 − 2 ) ( x2 − 2 ) е
2
равна на:
А) 16 Б) 6 В) − 6 Г) −14
3. Кое от квадратните уравнения има корени с различни знаци?
А) −3 x + 7 x + 2 = 0 Б) −3 x + 7 x − 2 = 0
2 2
В) 2 x − 7 x + 3 = 0 Г) 2 x + 7 x + 3 = 0
2 2
2x2 + x − 3
4. След съкращаване на дробта се получава:
x2 −1
2x − 3 2x + 3 2x − 3 2x + 3
А) Б) В) Г)
x −1 x −1 x +1 x +1
5. Биквадратно уравнение има 4 корена, като сборът на два от тях е 5. Сборът на другите му два
корена е:
А) 0 Б) −5 В) 5 Г) 25
II част
6. Ако x1 и x2 са корените на уравнението x + 2 x − 4 = 0 , съставете квадратно уравнение с корени
2
1 1
=y1 = , y2 .
x1 x2
7. Намерете сбора от корените на уравнението ( 2 x − 3 x − 2 ) ( x + 3 x + 1) = 0 .
2 2
III част
8. Решете уравнението ( x + 1) ( x − 2 ) ( x − 3) = ( x + 1) .
2
20
Вариант 2
I част
1. Корените на уравнението x − 3 x = −2 са:
2
А) –1 и –2 Б) –1 и 2 В) 1 и –2 Г) 1 и 2
2. Ако x1 и x2 са корените на уравнението x − 3 x − 2 = 0 , то стойността на израза ( 2 x1 + 1) ( 2 x2 − 1) е
2
равна на:
А) 15 Б) 11 В) –9 Г) –15
3. Кое от квадратните уравнения има два различни положителни корена?
А) − 4 x + 7 x − 1 = 0 Б) − 4 x − 7 x + 1 = 0
2 2
В) 4 x − 4 x + 1 = 0 Г) 4 x + 6 x + 1 = 0
2 2
3x 2 − x − 4
4. След съкращаване на дробта се получава:
x2 −1
3x − 4 3x + 4 3x − 4 3x + 4
А) Б) В) Г)
x −1 x −1 x +1 x +1
5. Два от корените на биквадратно уравнение са 2 и − 3 . Другите му корени са:
А) 4 и 3 Б) −2 и 3 В) 2 и 3 Г) −2 и 3
II част
6. Ако x1 и x2 са корените на уравнението x2 + 2x – 4 = 0, съставете квадратно уравнение с корени
y1 = x1 − 1, y2 = x2 − 1 .
7. Намерете произведението от корените на уравнението ( 2 x − 7 x + 3) ( 3 x + 3 x − 5 ) = 0 .
2 2
III част
8. Решете уравнението ( x − 1) ( x + 2 ) ( x + 3) = − ( x − 1) .
2
21
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – I СРОК
Вариант 1
I част
1. Броят на всички възможни отсечки, свързващи върховете на десетоъгълник, е:
А) P10 Б) V10 В) C10 Г) 10
2 2
C
→ → → → →
2. В ∆АВС AB = a , AC = b , а М е средата на АВ. Векторът CM
е равен на:
1→ 1→ 1→ →
А) a + b Б) a − b →
b
2 2 2
→ 1→ 1→ 1→
В) b − a Г) a − b
2 2 2
M
A → B
a
3. Ако G е медицентърът на правоъгълен ∆АВС с хипотенуза AB = 18 cm, то дължината на отсечката

CG е:
А) 3 cm Б) 4 cm В) 6 cm Г) 9 cm
4. В равнобедрен трапец ABCD ( AB  CD ) с периметър 108 cm
D 24 C
BAC = CAD и CD = 24 cm. Дължината на средната основа на
трапеца е:
А) 24 cm Б) 28 cm
В) 30 cm Г) 36 cm
A B
5. Сборът 3 + 12 е равен на:
А) 15 Б) 6 В) 3 12 Г) 27
II част
182 − 142 6 35 − 567
6. Пресметнете стойността на израза m = − +6 5 .
2 7
7. Намерете сбора от квадратите на корените на уравнението x − 2 x − 1 = 0 .

2
III част
8. Точката М дели вътрешно диагонала АС на успоредника АВСD в отношение AM : MC = 1 : 2 . До-
кажете, че правите BM и DM разполовяват съответно страните AD и AB.
22
Вариант 2
I част
1. Броят на диагоналите на осмоъгълник е:
А) 20 Б) 28 В) 40 Г) 56
C
→ → → → →
2. В ∆АВС CA = a , CB = b , а М е средата на АВ. Векторът CM е
равен на:
1→ 1→ 1→ → → →
А) a + b Б) a −b a b
2 2 2
→ 1→ 1→ 1→
В) b − a Г) a − b
2 2 2 A M B
3. Ако G е медицентърът на правоъгълен ∆АВС ( C = 90° ) и CG = 6 cm, то дължината на

страната АВ е:
А) 9 cm Б) 12 cm В) 15 cm Г) 18 cm
4. Голямата основа на равнобедрен трапец ABCD ( AB  CD ) е AB = 12 cm, а D C

диагоналът АС е ъглополовяща на BCD . Ако средната основа на трапеца е
9 cm, то периметърът му е:
А) 38 cm Б) 39 cm В) 42 cm Г) 45 cm
5. Сборът 2 + 18 е равен на:

А) 20 Б) 28 В) 32 Г) 36
A 12 B
II част
6. Пресметнете стойността на израза m = ( )(
27 + 2 6 3 − 2 2 . )
7. Ако x1 и x2 са корените на уравнението x − 3 x − 2 = 0 , пресметнете стойността на израза
2
x12 x2 + x12 x2 − 3
A= .
x1 + x2
III част
8. Точката P е средата на страната АВ на успоредника АВСD. Правата DP пресича диагонала АС в
точка Q. Докажете, че AC = 3 AQ и DQ = 2QP .
23
7. ОКРЪЖНОСТ
Вариант 1
I част
1. Ако МN е диаметър в окръжност k, а АВ е нейна хорда, в кой от случаите А), Б) или В) НЕ може
да се твърди, че MN ⊥ AB ?
А) MN е симетрала на АВ
Б) М разполовява дъгата AB
В) MN разполовява хордата АВ
Г) и от трите твърдения А), Б) и В) следва, че MN ⊥ AB
2. Четириъгълникът ABCD е вписан в окръжност k. Ако дъгата  ACB е с 40° по-голяма от дъгата

ADB , то ACB e:
А) с 40° по-голям от ADB Б) с 20° по-малък от ADB
В) с 40° по-голям от ADB Г) с 20° по-малък от ADB
D
3. Хордите АВ и CD на окръжност k се пресичат в точка М. Ако AMC = 70°
 = 100° , то ABD е равен на:
и BC
А) 50° Б) 60°
В) 70° Г) 80° O
A B
700 M
k
C
4. Отсечката МА е допирателна към окръжност k, АВ е диаметър, а С е общата точка на k и отсечката
МВ. Ако   = 3 : 2 , то AMB е равен на:
AC : BC
А) 18° Б) 36° В) 48° Г) 54°
A
k
M C B
5. Окръжностите k1 ( O1 ; r1 = 2 ) k2 ( O2 ; r2 = 5 ) имат две общи допирателни, ако отсечката O1O2 е с дъл-
жина:
А) 2 2 Б) 3 В) 3 2 Г) 5 2
24
II част
6. В окръжност k е построена хорда CD, перпендикулярна на диаметъра C
АВ. Ако BAC = 15° , намерете отношението CD : AB .
A 150 B
O
D
k
7. През точка М, външна за окръжност k ( O ) , са построени допирателните отсечки МА и МВ. Лъчът

BO → пресича k в точка С, а правата МА – в точка D. Ако ACB −
AB = 112°, намерете големината на
MDB .
D
A
C
M O
k
B
III част
8. Окръжностите k ( O; r ) и k1 ( O1 ; r1 ) ( r > r1 ) се допират външно в точка Р, AA1 ( A ∈ k , A1 ∈ k1 ) е
тяхна обща външна допирателна, а М е пресечната точка на правите AA1 и OO1 . Намерете разстоя-
нието от Р до AA1 , ако r = 6 cm и AMO = 30° .
25
Вариант 2
I част
1. В окръжност k ( O; r = 6 ) АВ е хорда, а една от съответните ѝ дъги е с мярка 240°. Разстоянието от
О до АВ е:
А) 2 Б) 3 В) 4 Г) 12
2. Четириъгълникът ABCD е вписан в окръжност k. Ако ADC е с 60° по-голям от ABC , то дъгата

ADC e:
А) със 120° по-голяма от дъгата  ABC Б) със 120° по-малка от дъгата ABC
В) с 30° по-голяма от дъгата 
ABC Г) с 30° по-малка от дъгата 
ABC
3. Хордите АВ и CD на окръжност k се пресичат в точка М. Ако D

 = 90° , то AMC е равен на:
ABD = 80° и BC
А) 45° Б) 50°
В) 55° Г) 60° O 800
A B
M
k
C
4. Отсечката МА е допирателна към окръжност k, АВ е диаметър, а С е общата точка на k и отсечката
МВ. Ако AMB = 36° , намерете отношението  .
AC : BC
А) 3 : 2 Б) 2 : 1 В) 4 : 3 Г) 5 : 3
A
360 k
M C B
5. Централата d на окръжностите k1 ( O1 ; r1 = 2 ) и k2 ( O2 ; r2 = 5 ) приема стойности от множеството

{ }
5 , 4, 5 2 . За колко на брой от тези стойности окръжностите нямат общи точки?
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) 3
26
II част
C
6. В окръжност k е построена хорда CD, перпендикулярна на диаметъра
АВ. Намерете BAC , ако CD : AB = 1 : 2 .
A B
O
D
k
7. През точка М, външна за окръжност k ( O ) , са построени допирателните отсечки МА и МВ, ВС е

диаметър, а
ACB − AB = 100° . Намерете големината на ABC .
A C
M O
k
B
III част
8. Окръжностите k ( O; r ) и k1 ( O1 ; r1 ) ( r > r1 ) се допират външно в точка Р, AA1 ( A ∈ k , A1 ∈ k1 ) е
тяхна обща външна допирателна, а М е пресечната точка на правите AA1 и OO1 . Намерете r и r1 , ако
AMO = 30° , a разстоянието от Р до AA1 е 6 cm.
27
8. РАЦИОНАЛНИ ДРОБИ
Вариант 1
I част
1 x 2 − 16 1
1. Колко на брой от числата 1, 2 и 3 са допустими стойности за израза 2 + + ?
x − 2x +1 x − 2 x −3
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) 3
2 2
x −y
2. При x ≠ y изразът е тъждествено равен на:
x+ y
А) x − y Б) x + y В) 2 x − 2 y Г) 2 x + 2 y
x −1 1
3. Разликата на рационалните дроби и е:
x −4
2
x−2
x−2 x x−2 3
А) 2 Б) В) Г)
x −x−2 x + x−6
2
4 − x2 4 − x2
x2 ( x − y )
4. След повдигане в трета степен на се получава НЕСЪКРАТИМАТА дроб:
x2 − y 2
x6 ( x − y )
3
x6 x6 x6
А) Б) В) Г)
(x − y2 ) ( x − y) ( x + y) ( x − y)
2 3 3 3 2
x2 − 9
5. Множеството от решенията на уравнението = 3 е:
x −3
А) {0} Б) {3} В) {− 3} Г) {± 3}
II част
 2   x2 
6. Намерете стойността на израза  2 x + 2 + : x +  за x = 0, 7 .
 x −1   1− x 
x 1 2
7. Решете уравнението −1− = 2 .
x +1 x −1 x −1
III част
1 1
8. Решете уравнението с полагане = 5−4 .
( x + 1) x +1
2
28
Вариант 2
I част
1 x 2 − 16 1
1. Колко на брой от числата 1, 3 и 4 са допустими стойности за израза 2 + + ?
x + 2x +1 x − 4 x −3
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) 3
x2 − y 2
2. При x ≠ y изразът е тъждествено равен на:
x− y
А) x − y Б) x + y В) 2 x + 2 y Г) 2 x − 2 y
x 1
3. Сборът на рационалните дроби A = и B= е равен на:
x −12
1− x
1 1 1 2x +1
А) Б) В) Г)
1 − x2 x −1
2
x 1 − x2
y2 ( x − y )
4. След повдигане в трета степен на се получава НЕСЪКРАТИМАТА дроб:
x2 − y 2
y6 ( x − y )
3
y6 y6 y6
А) Б) В) Г) .
(x − y2 ) ( x + y) ( x − y) x+ y
2 3 3 3
x 2 − 25
5. Множеството от решенията на уравнението = 5 е:
x −5
А) ∅ Б) {5} В) {− 5} Г) {0}
II част
 1   x2  2
6. Намерете стойността на израза  x + 1 +  
: x +  за x = 1 .
 x −1   1− x  5
12 9 − x
7. Решете уравнението = + 1.
x x −3
III част
1 1
8. Решете уравнението с полагане −5 = 4 .
( x − 1) x −1
2
29
9. ВПИСАНИ И ОПИСАНИ МНОГОЪГЪЛНИЦИ
Вариант 1
I част
1. Триъгълник ABC е вписан в окръжност с център O. Ако AOC = BAC = 74° , да се намери
ACB .
А) 111° Б) 69° В) 32° Г) 16°
2. В триъгълник ABC е вписана окръжност с център I. Ако ACB = 82° , то AIB е равен на:
А) 142° Б) 131° В) 110° Г) 90°
3. Външновписаната окръжност към страната BC на триъгълник ABC има център Ia. Ако BAC = 94° ,
то BI a C е равен на:
А) 94° Б) 88° В) 43° Г) 30°
4. В триъгълник ABC са построени височините AA1, BB1 и CC1. Ако α = 54°, β = 70° и γ = 56°, да се
намерят ъглите на триъгълник A1B1C1.
А) 72°, 40° и 68° Б) 70°, 34° и 76° В) 30°, 60° и 90° Г) 62°, 50° и 68°
5. В четириъгълник ABCD е вписана окръжност. Ако AB = 27 cm, BC = 31 cm и CD = 22 cm, то стра-
ната DA е с дължина:
А) 24 cm Б) 22 cm В) 20 cm Г) 18 cm
II част
6. Трапец ABCD е описан около окръжност с радиус 4 cm и е вписан в окръжност. Ако бедрото BC
на трапеца има дължина 11 cm, да се намери лицето му.
7. Да се намери радиусът на вписаната окръжност на правоъгълен триъгълник с катет 5 dm и лице
30 dm2.
III част
8. В остроъгълен триъгълник ABC е построена височината AP. Точки Q и R са среди съответно на
страните AB и на AC. Ако четириъгълникът AQPR е вписан в окръжност, да се намери BAC .
30
Вариант 2
I част
1. Триъгълник ABC е вписан в окръжност с център O. Ако AOC = BAC = 72° , да се намери ACB .
А) 120° Б) 72° В) 70° Г) 65°
2. В триъгълник ABC е вписана окръжност с център I. Ако ACB = 80° , то AIB е равен на:
А) 130° Б) 125° В) 120° Г) 90°
3. Външновписаната окръжност към страната BC на триъгълник ABC има център Ia. Ако BAC = 96° ,
то BI a C е равен на:
А) 95° Б) 86° В) 75° Г) 42°
4. В триъгълник ABC са построени височините AA1, BB1 и CC1. Ако α = 54°, β = 74° и γ = 52°, да се
намерят ъглите на триъгълник A1B1C1.
А) 72°, 40° и 68° Б) 72°, 32° и 76°
В) 30°, 60° и 90° Г) 82°, 40° и 58°
5. В четириъгълник ABCD е вписана окръжност. Ако AB = 32 cm, BC = 37 cm и CD = 28 cm, то стра-
ната DA е с дължина:
А) 24 cm Б) 23 cm В) 22 cm Г) 18 cm,
II част
6. Трапец ABCD е описан около окръжност с радиус 3 cm и е вписан в окръжност. Ако бедрото BC
на трапеца има дължина 12 cm, да се намери лицето му.
7. Да се намери радиусът на вписаната окръжност на правоъгълен триъгълник с катет 7 dm и лице
84 dm2.
III част
8. В триъгълник ABC е построена височината AP. Точки Q и R са среди съответно на страните AB и
на AC. Ако четириъгълникът AQPR е вписан в окръжност, да се намери BAC .
31
10. ЕДНАКВОСТИ В РАВНИНАТА
Вариант 1
I част
1. Образът на точката с координати (–6,11) при централна симетрия с център началото на координат-
ната система е точката:
А) (6,11) Б) (6, –11) В) (–6, –11) Г) (–11,6)
2. Точките (35,–11) и (–35,–11)
А) са симетрични спрямо абсцисната ос
Б) са симетрични спрямо ординатната ос
В) не са симетрични спрямо никоя права
Г) са симетрични спрямо права, различна от абсцисната и ординатната ос
3. Даден е квадрат ABCD с център O. Да се определи ъгъла на ротация φ с център O, ако точка A се
изобразяван в точка D.
А) φ = –90° Б) φ = 90° В) φ = –45° Г) φ = 45°
4. Образът на точка (15,27) при транслация е точката (0,–1). Образът на точката (0,0) при същата
транслация е:
А) (15,28) Б) (–18,20) В) (–15,–28) Г) (15,26)
5. Дадена е ротация ρ с център X и централна симетрия δ с център точка Y. За точка A, съществува
точка B, за която B = ρ(A) = δ(A). Вярно е, че:
А) XY = AB Б) точките X, Y, A и B лежат на една права
В) AB е симетрала на XY Г) XY е симетрала на AB
II част
6. В правоъгълна координатна система с център O е дадена е точка A с координати
(2,–5), ротация ρ
с център точка (1,1) и ъгъл 90° и транслация τ с вектор на транслацията OA . Ако ρ(A) = B, намерете
τ(B).
7. Даден е ∆ABC и вътрешна точка M. Симетричните точки на M относно средите на страните на
триъгълника са X, Y и Z. Докажете, че ∆XYZ ≅ ∆ABC .
III част
8. В триъгълник ABC образът на точка A при осева симетрия с ос височината през върха C е средата
на страната AB. Ако AB = 2AC, намерете ABC .
32
Вариант 2
I част
1. Образът на точката с координати (–5,12) при централна симетрия с център началото на координат-
ната система е точката:
А) (5,12) Б) (5, –12) В) (–5, –12) Г) (–12,5)
2. Точките (73,–8) и (–73,–8)
А) са симетрични спрямо абсцисната ос
Б) са симетрични спрямо ординатната ос
В) не са симетрични спрямо никоя права
Г) са симетрични спрямо права, различна от абсцисната и ординатната ос
3. Даден е квадрат ABCD с център O. Да се определи ъгъла на ротация φ с център O, ако точка C се
изобразяван в точка B.
А) φ = –90° Б) φ = 90° В) φ = –45° Г) φ = 45°
4. Образът на точка (13,29) при транслация е точката (0,–1). Образът на точката (1,1) при същата
транслация е:
А) (29,13) Б) (–13,29) В) (–12,–29) Г) (–28,–13)
5. Дадена е ротация ρ с център X и централна симетрия δ с център точка Y. За точка A съществува
точка B, за която B = ρ(A) = δ(A). Вярно е, че:
А) XY = AB Б) точките X, Y, A и B лежат на една права
В) AB е симетрала на XY Г) XY е симетрала на AB
II част
6. В правоъгълна координатна система с център O е дадена е точка A с координати
(1,–4), ротация ρ
с център точка (1,1) и ъгъл 90° и транслация τ с вектор на транслацията OA . Ако ρ(A) = B, намерете
τ(B).
7. Даден е ∆ABC и вътрешна точка M. Симетричните точки на M относно средите на страните на

триъгълника са X, Y и Z. Докажете, че ∆XYZ ≅ ∆ABC .
III част
8. В триъгълник ABC образът на точка A при осева симетрия с ос височината през върха C е средата
на страната AB. Ако AB = 2AC, намерете ABC .
33
ОТГОВОРИ НА ВАРИАНТИТЕ ЗА ДИАГНОСТИКА
Алгебра
1 2 3 4 5 6 7 8
А Б А Б Г Б А А
Геометрия
1 2 3 4 5 6 7 8
Г Г А В А Б Г Б

Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
А В Б Б Б C133 .C141 = 4004 C20
3
= 1140 10.9.8 = 720
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
Г Г В Б Б C143 .C131 = 4732 C193 = 969 9.8.7 = 504
3. ВЕКТОРИ
4. МЕДИЦЕНТЪР НА ТРИЪГЪЛНИК. СРЕДНА ОТСЕЧКА НА ТРИЪГЪЛНИК И
ТРАПЕЦ
Вариант 1
1 2 3 4 5 8
А Б В А Г МG = 8
Вариант 2
1 2 3 4 5 8
В Г А Б В МG = 6
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
Б В Г Г Г 2 17 + 4 5 Околната повърхнина е
175
по-голяма720
6
34
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
Б Г Г Г В C133 .C141 = 4004 Пълната
125
повърхнина е
6 по-голяма
Вариант 1
1 2 3 4 5
Б В А Г Б
6. 4 y − 2 y − 1 = 0
2
3 3
x1 + x2 + x3 + x4 = − 3 = −
7. 2 2
3 −3
2
8. ( x + 1) ( x − 2 ) ( x − 3) = ( x + 1) ⇔ ( x + 1) ( x − 2 ) ( x − 3) − ( x + 1) = 0 ⇔
2 2
( x + 1) ( x 2 − 5 x + 6 ) − ( x + 1) = 0 ⇔ ( x + 1) ( x 2 − 6 x + 5 ) = 0 ⇔ x1 = −1, x2 = 1, x3 = 5 .
Вариант 2
1 2 3 4 5
Г Г А А Б
6. y + 4 y − 1 = 0
2
3  5 5
x1 x2 x3 x4 = .  −  = − .
7.   2  3 2
3 5
−
2 3
8. ( x − 1) ( x + 2 ) ( x + 3) = − ( x − 1) ⇔ ( x − 1) ( x + 2 ) ( x + 3) + ( x − 1) = 0 ⇔
2 2
( x − 1) ( x 2 + 5 x + 6 ) + ( x − 1) = 0 ⇔ ( x − 1) ( x 2 + 6 x + 5 ) = 0 ⇔ x1 = 1, x2 = −1, x3 = −5 .
35
D C
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 O 3x
M x
В Б В В Г m = 17 x12 + x22 = 6
2x
A B
1 2
8. Означаваме AC = 6 x и от AM : MC = 1 : 2 следва, че =
AM =AC 2 x и = MC = AC 4 x . Ако
3 3
1
AC ∩ BD = O , то AO
= CO
= AC = 3 x и MO = AO − AM = 3 x − 2 x = x . Отсечката АО е медиана
2
в ∆ABD, M ∈ AO и AM :=
MO 2= x : x 2 : 1 . Следователно М е медицентърът на ∆ABD. Тогава
правите BM и DM, свързващи връх на ∆ABD с медицентъра М, ще разполовяват страните
AD и AB.
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – I СРОК D C
Вариант 2
O 3x
1 2 3 4 5 6 7 Q
x
А А Г Г В m= 3 A = −3 2x
A P B
8. Нека AC ∩ BD = O и AO= CO = 3 x . Отсечките АО и DP са медиани в ∆ABD, общата им точка Q

2
e медицентър на триъгълника, DQ = 2QP и= AQ = AO 2 x .
3
Тогава AC = 6 x и AC = 3 AQ .
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7
В Г Б Б В CD : AB = 1 : 2 MDB = 34°
8. В правоъгълните триъгълници АОМ и A1O1M с M = 30° t

A
от MO = 2r , MO1 = 2r1 , OO1 = r + r1 и MO = MO1 + OO1 следва,
P1
че 2r = 3r1 + r , r = 3r1 и Р е средата на ОМ. r A1
r1 300
Ако PP1 е разстоянието от Р до AA1 , то PP1 е средна отсечка в r
O P r1 O1 M
1 r k1
PP1 =
∆AOM и= OM = 3 cm.
2 2 k
36
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7
Б Б В А В CD : AB = 1 : 2 ABC = 25°
8. В правоъгълните триъгълници АОМ и A1O1M с M = 30° от MO = 2r , MO1 = 2r1 , OO1 = r + r1

и MO = MO1 + OO1 следва, че 2r = 3r1 + r , r = 3r1 и Р е средата на ОМ.
1 r
Ако PP1 е разстоянието от Р до AA1 то PP1 е средна отсечка в ∆AOM и=
PP1 =OM = 6 cm.
2 2
Тогава r = 12 cm и r1 = 4 cm.
t
A
P1
r A1
r1 300
r
O P r1 O1 M
k1
8.РАЦИОНАЛНИ ДРОБИ
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
6
А А Г В А – 1,4 ∅ − ; 0
5
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
Б Б А Б Г 7 6 6
− ; 0
5 5
37
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
Б Б В А Г 88 cm2 2 dm 90°
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
Б А Г Б Б 72 cm2 3 dm 90°

Вариант 1
1 2 3 4 5 6 8
Б Б А В Г B(7,2, τ(B = (9,–3 30°
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 8
Б Б А В Г B(6,1, τ(B = (7,–3 30°
38
УТВЪРДИЛ
Директор: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет математика за 8. клас
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 СЕДМИЦИ Х 3 ЧАСА СЕДМИЧНО = 54 ЧАСА
№ Тема на Компетентности като Контекст и Методи и форми на

Учебна Урочна
по урочната очаквани резултати Нови понятия дейности за всяка оценяване по теми Забележка
седмица единица за
ред единица от обучението урочна единица и/или раздели
Формули за Използва формулите
Начален Знае формулите за Работа в час.
1. 1 съкратено при решаване на
преговор съкратено умножение. Домашна работа
умножение задачи.
Умее да решава Прилага уменията
Линейни
Начален линейни уравнения. си при решаване на Работа в час.
2. 1 уравнения.
преговор Знае действията със уравнения и действия Домашна работа
Степени
степени. със степени.
Прилага уменията
39
си при решаване на
Числови Начален Умее да решава Работа в час.
3. 1 неравенства и да
неравенства преговор линейни неравенства. Домашна работа
представя решенията
им графично.
Използва признаците
Знае признаците за
Еднакви Начален за еднаквост на Работа в час.
4. 2 еднаквост на триъгъл-
триъгълници преговор триъгълници при Домашна работа
ници.
решаване на задачи.
Умее да решава
Диагностика на мате-
Тема за линейни уравнения и
Входно матическата грамот-
5. 2 самокон- неравенства. Прилага Писмена работа
равнище ност на учениците от
трол знанията си за еднакви
8. клас.
триъгълници.
Определя кога се
Умножение
Знае правилата за използват правилата
и събиране Нови Работа в час.
6. 2 умножение и събиране за умножение и
на възмож- знания Домашна работа
на възможности. събиране на възмож-
ности
ности.
Умножение и
Затвърждава знанията
събиране на Упражне- Устно изпитване.
7. 3 за умножение и съби-
възможности. ние Домашна работа
ране на възможности.
Упражнение
Знае какво е перму-
пермутации и Пресмята пермута-
Пермутации Нови тация и вариация и Работа в час.
8. 3 вариации без ции и вариации в
и вариации знания формулите за пресмя- Домашна работа
повторение конкретни задачи.
тането им.
Работа в час.
Знае какво е комбина- комбинация от Пресмята комби- Домашна работа
Нови
9. 3 Комбинации ция от n елемента k-ти n елемента k-ти нации в конкретни – може да се даде
знания
клас. клас задачи. темата за самокон-
трол.
насочена отсечка,
вектор,
нулев вектор,
дължина на
40
Работа в час.
вектор,
Използва правилно Домашна работа или
Знае понятието „век- посока на вектор,
Нови понятието „вектор“ и малък проект къде
10. 4 Вектор тор“ и понятията, еднопосочни
знания понятията, свързани освен в математиката
свързани с него. вектори,
с него. се използва това
противопосочни
понятие.
вектори,
равни вектори,
противоположни
вектори
Умее да извършва
Събиране и Знае операциите
сбор на вектори, операциите събиране
изваждане Нови събиране и изваждане Работа в час.
11. 4 разлика на и изваждане на
на вектори. знания на вектори и техните Домашна работа
вектори вектори и техните
Свойства свойства.
свойства.
Затвърждава уме-
Събиране и нията да извършва
за операциите съби-
изваждане Упражне- операциите събиране Работа в час.
12. 4 ране и изваждане на
на вектори. ние и изваждане на Домашна работа
вектори и техните
Упражнение вектори и техните
свойства.
свойства.
произведение на
Умножение Знае операцията вектор Умее да извършва
на вектор Нови умножение на вектор с число, операцията умноже- Работа в час.
13 5
с число. знания с число и нейните колинеарни ние на вектор с число Домашна работа
Свойства свойства. вектори; неколи- и нейните свойства
неарни вектори
нията да извършва
за операцията умноже-
операцията умноже-
ние на вектор с число Работа в час.
Умножение ние на вектор с число
и нейните свойства. Домашна работа
на вектор Упражне- и нейните свойства.
14. 5 Знае в конкретна – може да се даде
с число. ние Умее в конкретна
ситуация как се темата за самокон-
Упражнение ситуация да пред-
представя вектор като трол.
ставя вектор като
линейна комбинация
линейна комбинация
на вектори.
на вектори.
Делене на
41
отсечка Нови Знае понятието „отно- отношение на Умее да намира от- Работа в час.
15. 5
в дадено знания шение на отсечки“. отсечки ношение на отсечки. Домашна работа
отношение
Умее да използва
Средна Знае понятието „сред-
Нови средна отсечка в понятието „средна Работа в час.
16. 6 отсечка в на отсечка в триъгъл-
знания триъгълник отсечка в триъгъл- Домашна работа
триъгълник ник“ и свойствата ѝ.
ник“ и свойствата ѝ.
нията да използва
понятието „средна
Средна за средна отсечка в
отсечка в триъгъл-
отсечка в Упражне- триъгълник и свой- Работа в час.
17. 6 ник“ и свойствата
триъгълник. ние ствата ѝ. Знае ситу- Домашна работа
ѝ. Умее да открива
Упражнение ации, свързани със
и създава ситуации,
средни отсечки.
свързани със средни
отсечки.
Знае понятието „меди-
Медицентър Нови медицентър в понятието „медицен- Работа в час.
18. 6 център в триъгълник“
в триъгълник знания триъгълник тър в триъгълник“ и Домашна работа
и свойствата му.
свойствата му.
нията да използва
понятието „медицен-
Медицентър Затвърждава знанията
тър в триъгълник“ и
в триъгъл- Упражне- за медицентър в три- Устно изпитване.
19. 7 свойствата му. Умее
ник. Упраж- ние ъгълник и свойствата Домашна работа
да открива и създава
нение му.
ситуации, свързани
със медицентър в
триъгълник.
понятията „трапец“ и
Трапец. Знае понятията „тра-
Нови трапец; равнобе- „равнобедрен тра- Работа в час.
20. 7 Равнобедрен пец“ и „равнобедрен
знания дрен трапец пец“. Умее да при- Домашна работа
трапец трапец“.
лага свойствата на
равнобедрен трапец.
Трапец. Затвърждава знанията Умее да разгранича-
Работа в час. Устно
Равнобедрен Упражне- за понятията „тра- ва твърденията като
42
21. 7 изпитване.
трапец. ние пец“ и „равнобедрен необходими и доста-
Домашна работа
Упражнение трапец“. тъчни условия
Средна Умее да открива и
Знае понятието „сред- средна отсечка
отсечка Нови създава ситуации, Работа в час.
22. 8 на отсечка“ (основа) (основа) на
(основа) на знания свързани със средни Домашна работа
на трапец. трапец
трапец отсечки.
Умее да анализира
Средна Затвърждава знанията
условието на твър- Работа в час. Устно
отсечка Упражне- за понятието „средна
23. 8 дение и да избира изпитване.
на трапец. ние отсечка“ (основа) на
подходящи средства Домашна работа
Упражнение трапец.
за доказателство.
Диагностика до кол-
Знае понятията „отно- ко умее да открива
шение на отсечки“, и създава ситуации,
Триъгълник „средна отсечка в свързани със средни
и трапец. триъгълник“, отсечки, и дали умее
24. 8 Контрол Писмена работа
Тема за „медицентър“ на да анализира усло-
самоконтрол триъгълник, вието на твърдение и
„средна отсечка“ да избира подходящи
(основа) на трапец. средства за доказа-
телството му.
квадратен корен,
Ирационал- Знае кои числа са
радикал, подко-
ни числа. Нови ирационални и какво Знае как се намира Работа в час.
25. 9 ренна величина,
Квадратен знания е квадратен корен от квадратен корен. Домашна работа
ирационални
корен неотрицателно число.
числа
Ирационал-
ни числа.
Знае как се намира Намира приближена
Приближена Нови приближена Работа в час.
26. 9 приближена стойност стойност на квадра-
стойност на знания стойност Домашна работа
на квадратен корен. тен корен.
квадратен
корен
Намира квадратен
Свойства на
Нови Знае свойствата на корен, като използва Работа в час.
27. 9 квадратните
знания квадратните корени. свойствата на ква- Домашна работа
корени
дратните корени.
Действия с Знае правилата за
Нови Извършва действия с Работа в час.
28. 10 квадратни умножение и деление
43
знания квадратни корени. Домашна работа
корени на корени.
Действия с
Затвърждава знанията Устно изпитване.
квадратни Упражне-
29. 10 за действия с квадрат- Работа в час.
корени. ние
ни корени. Домашна работа
Сравняване
на ирацио- Сравнява квадратни
нални числа, Нови Знае как се сравняват корени и изрази, Работа в час.
30. 10
записани с знания квадратни корени. съдържащи Домашна работа
квадратни квадратни корени.
корени
Преобра- Преобразува изрази,
зуване на съдържащи квадрат-
Знае как се преобразу-
изрази, Нови ни корени, като Работа в час.
31. 11 ват изрази с квадратни
съдържащи знания използва формулите Домашна работа
корени.
квадратни за съкратено умно-
корени жение.
Сравняване
на ирацио-
нални числа и
преобразува- Затвърждава знанията Устно изпитване.
Упражне-
32. 11 не на изрази, за преобразуване на Работа в час.
ние
съдържащи квадратни корени. Домашна работа
квадратни
корени.
Рациона-
лизиране
на изрази, Нови Знае как се рационали- Работа в час.
33. 11 Рационализира дроб.
съдържащи знания зира дроб. Домашна работа
квадратни
корени
Квадратен Устно изпитване.
34. 12 корен. Обобщение Работа в час.
44
за квадратни корени.
Обобщение Домашна работа
Квадратен
корен. Тема
35. 12 Контрол Проверка на знанията. Писмено изпитване
за самокон-
трол
квадратно
Умее да определя
Квадратно Знае кое уравнение е уравнение,
коефициентите на
уравнение. квадратно, понятията, коефициенти
Нови квадратно уравнение Работа в час.
36. 12 Непълни свързани с него, и на квадратното
знания и как се решават Домашна работа
квадратни видовете квадратни уравнение, не-
непълни квадратни
уравнения уравнения. пълно квадратно
уравнения.
уравнение
Формула за Знае и използва фор- дискриминанта Умее да прилага
корените на Нови мулата за решаване на квадратно формулата за нами- Работа в час.
37. 13
квадратното знания на пълни квадратни уравнение, двоен ране на корените на Домашна работа
уравнение уравнения. корен квадратно уравнение.
Формула за
Усвоява технически
корените на Затвърждава знанията Устно изпитване.
Упражне- похвати при реша-
38. 13 квадратното си за решаване на Работа в час. Домаш-
ние ване на квадратни
уравнение. квадратни уравнения. на работа
уравнения.
Съкратена
Знае съкратената фор-
формула за
Нови мула за намиране на съкратена Прилага съкратената Работа в час.
39. 13 корените на
знания корените на квадратно формула формула. Домашна работа
квадратното
уравнение.
уравнение
Зависимости
между коре-
ните и коефи- Знае какви зависимо-
Умее да прилага
циентите на Нови сти има между коре- Работа в час.
40. 14 правата и обратната
квадратното знания ните на квадратното Домашна работа
теорема на Виет.
уравнение. уравнение.
Формули на
Виет
Зависимо-
Съобразява кои са
сти между
корените на някои
корените и Прилага теоремите на
уравнения. Умее да
коефици- Виет за решаване на
45
съставя квадратни
ентите на Упражне- квадратни уравнения и Работа в час.
41. 14 уравнения, чиито ко-
квадратното ние за съставяне на ква- Домашна работа
рени са в определена
уравнение. дратно уравнение по
зависимост спрямо
Формули на зададени корени.
корените на дадено
Виет. Уп-
уравнение.
ражнение
Прилага теоремите на Умее да преобразува
Виет за пресмятане на симетричен израз
Приложения Устно изпитване.
Упражне- симетрични изрази и симетричен на корените и да
42. 14 на формули- Работа в час. Домаш-
ние за определяне на зна- израз определя знаците на
те на Виет на работа
ците на корените на корените на квадрат-
квадратно уравнение. но уравнение.
Разлагане на квадратен
Знае да разлага на Прилага теоремата за
квадратния Нови тричлен, корени Работа в час.
43. 15 множители квадратен разлагане на квадрат-
тричлен на знания на квадратния Домашна работа
тричлен. ния тричлен.
множители тричлен
Решаване на
уравнения
Знае да решава урав- Разлага на множите-
от по-висока Нови кубично уравне- Работа в час.
44. 15 нения от по-висока ли изрази от по-висо-
степен чрез знания ние Домашна работа
степен чрез разлагане. ка от втора степен.
разлагане на
множители
уравнения Затвърждава знанията Усвоява различни
от по-висока си за решаване на похвати за решаване Устно изпитване.
Упражне-
45. 15 степен чрез уравнения от по- на уравнения чрез Работа в час. Домаш-
ние
разлагане на висока степен чрез разлагане на множи- на работа
множители. разлагане. тели.
уравнения
от по-висока Знае да решава урав- биквадратно Въвежда подходящо
Нови Работа в час.
46. 16 степен чрез нения от по-висока уравнение, бик- неизвестно при реша-
знания Домашна работа
въвеждане степен чрез полагане. вадратен тричлен ване на уравнения.
на помощно
неизвестно
Затвърждава уменията
уравнения Определя знаците на
за решаване на урав-
от по-висока корените на биква-
46
нения от по-висока Устно изпитване.
степен чрез Упражне- дратно уравнение и
47. 16 степен чрез полагане. Работа в час. Домаш-
въвеждане ние разлага биквадратен
Знае да разлага бик- на работа
на помощно тричлен на множи-
вадратния тричлен на
неизвестно. тели.
множители.
Знае как се моделират
Моделиране Отчита етапите при
Нови различни ситуации с Работа в час.
48. 16 с квадратни решаване на текстови
знания уравнения, свеждащи Домашна работа
уравнения задачи.
се до квадратни.
Знае как да оценява
Моделиране формално и интерпре- Прилага закони от
с квадратни Упражне- тира съдържателно механиката за реша- Работа в час.
49. 17
уравнения. ние резултати, получени ване на практически Домашна работа
Упражнение от решението на мате- задачи.
матически модел.
Квадратни
уравнения.
50. 17 Контрол Проверка на знанията Писмено изпитване
Тема за
самоконтрол
Класна
51. 17 Контрол Проверка на знанията Писмено изпитване
работа
външна и въ-
Взаимни трешна точка Прилага критериите
Знае как да определя
положения за окръжност, за определяне на
Нови взаимни положения на Работа в час.
52. 18 на точка допирателна взаимните положе-
знания точка и права с окръж- Домашна работа
и права с и секуща на ния на точка и права
ност.
окръжност окръжност, с окръжност.
допирна точка
Взаимни
Знае кое е геометрич-
положения
ното място на върхо- Определя взаимните
на точка Упражне- геометрично Работа в час.
53. 18 вете на правоъгълните положения на точка
и права с ние място на точки Домашна работа
триъгълници с обща и права с окръжност.
окръжност.
хипотенуза.
Допира-
телни към Знае свойствата на
Нови допирателни Прилага свойствата Работа в час.
54. 18 окръжност допирателните през
знания отсечки на допирателните. Домашна работа
през външна външна точка.
47
точка
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК – 18 СЕДМИЦИ Х 3 ЧАСА СЕДМИЧНО = 54 ЧАСА

Знае основните
централен ъгъл, Запознава се с
понятия, свързани с
Централни принадлежаща означенията при из-
Нови окръжност, и връзките Работа в час.
55. 19 ъгли, дъги и дъга, градусна разяване на връзките
знания между централни ъгли Домашна работа
хорди мярка на дъга, между централен
и съответните им дъги
равни дъги ъгъл и дъга.
и хорди.
Централни Знае как да прилага
вписан много- Решава задачи, свър- Устно изпитване.
ъгли, дъги Упражне- зависимостите между
56. 19 ъгълник, описана зани с разглежданата Работа в час. Домаш-
и хорди. ние централни ъгли, дъги
окръжност тема. на работа
Упражнение и хорди в окръжност.
Запознаване със
Диаметър, Знае основните
свойствата и при-
перпенди- Нови твърдения, свързани Работа в час.
57. 19 знаците, свързани с
кулярен на знания с диаметър, перпенди- Домашна работа
перпендикулярност
48
хорда кулярен на хорда.
на диаметър и хорда.
Диаметър,
перпенди- Знае да прилага Запознава се със
Упражне- Работа в час.
58. 20 кулярен свойства на хорди в свойството на успо-
ние Домашна работа
на хорда. окръжност. редните хорди.
вписан ъгъл,
Нови Знае свойството на съответен Доказва свойството Работа в час.
59. 20 Вписан ъгъл
знания вписан ъгъл. централен ъгъл, на вписан ъгъл. Домашна работа
съответна дъга
Умее да прилага Решава задачи, свър-
Вписан ъгъл. Упражне- Работа в час.
60. 20 свойството на вписан зани с разглежданата
Упражнение ние Домашна работа
ъгъл. тема.
периферен
Периферен Нови Знае свойството на ъгъл, съответен Доказва свойството Работа в час.
61. 21
ъгъл знания периферен ъгъл. централен ъгъл, на периферен ъгъл. Домашна работа
съответна дъга
Периферен Умее да прилага свой- Решава задачи, свър- Устно изпитване.
Упражне-
62. 21 ъгъл. Упраж- ството на периферен зани с разглежданата Работа в час.
ние
нение ъгъл. тема. Домашна работа
Ъгъл, чийто
Съответни дъги Доказва свойството
връх е Знае свойството на
на ъгъл, чийто на ъгъл, чийто връх
вътрешна Нови ъгъл, чийто връх е Работа в час.
63. 21 връх е вътрешна е вътрешна или
или външна знания вътрешна или външна Домашна работа
или външна точ- външна точка за
точка за точка за окръжност.
ка за окръжност. окръжност.
окръжност
Ъгъл, чийто
връх е Умее да прилага
вътрешна свойството на ъгъл, Решава задачи, свър-
64. 22 или външна чийто връх е вътрешна зани с разглежданата
точка за или външна точка за тема.
окръжност. окръжност.
Видове окръжно-
сти: външни една
на друга; външно
49
допирателни;
пресекателни; Запознава се с
Взаимно Знае различните поло- вътрешно допи- определенията и
положение Нови жения на две окръж- рателни; едната признаците за уста- Работа в час.
65. 22
на две знания ности и признаците за окръжност е новяване на взаимни- Домашна работа
окръжности определянето им. вътрешна за те положения на две
другата. Концен- окръжности.
трични окръжно-
сти.
Централа на две
окръжности.
Взаимно
Умее да прилага
положение Решава задачи, свър-
Упражне- знанията си за различ- Работа в час.
66. 22 на две зани с разглежданата
ние ните положения на две Домашна работа
окръжности. тема.
обща допира-
Общи допи- Знае как се определя
телна, външна Запознава се с новите
рателни на Нови броят на общите Работа в час.
67. 23 допирателна, понятия и твърдения-
две окръж- знания допирателни на две Домашна работа
вътрешна допи- та, свързани с тях.
ности окръжности.
рателна
Общи
Умее да доказва фа-
допирател- Решава задачи, свър- Устно изпитване.
Упражне- кти, свързани с общи
68. 23 ни на две зани с разглежданата Работа в час.
ние допирателни на две
окръжности. тема. Домашна работа.
за окръжност. Умее да
Устно изпитване.
Окръжност. разграничава твърде- Решава общи задачи
69. 23 Обобщение Работа в час.
Обобщение нията от раздела като от раздела.
Домашна работа
необходими и доста-
тъчни условия.
Окръжност.
70. 24 Тема за Контрол Писмено изпитване
Знае понятията Умее да намира
рационални дро-
Рационални „рационална дроб“, дефиниционно
50
би, дефиницион-
дроби. Де- Нови „дефиниционно множество и умее Работа в час.
71. 24 но множество,
финиционно знания множество“, „допус- да пресмята числена Домашна работа
допустими стой-
множество тими стойности“ и стойност на рациона-
ности, тъждество
„тъждество“. лен израз.
Основно
свойство на
рационал-
Знае алгоритъм за
ните дроби. Умее да разширява и
Нови разширяване и съкра- Работа в час.
72. 24 Съкращава- съкращава рационал-
знания щаване на рационални Домашна работа
не и разши- ни дроби.
дроби.
ряване на
рационални
дроби
Привеждане
на рацио- Умее да привежда
Нови привеждане на рацио- Работа в час.
73. 25 нални дроби дроби към общ
знания нални дроби към общ Домашна работа
към общ знаменател.
знаменател.
знаменател
Събиране и
Знае алгоритмите за Умее да събира и
изваждане Нови Работа в час.
74. 25 събиране и изваждане изважда рационални
на рационал- знания Домашна работа
на рационални дроби. дроби.
ни дроби
Събиране и
изваждане
75. 25 на рационал-
ни дроби.
Умножение,
Знае алгоритмите за Умее да умножава,
деление и
Нови умножение, деление и да дели и да повдига Работа в час.
76. 26 степенуване
знания степенуване на рацио- в степен рационални Домашна работа
на рационал-
нални дроби. дроби.
ни дроби
Преобра- Умее да прилага
Знае алгоритмите за
зуване на Нови алгоритмите за Работа в час.
77. 26 операциите с рацио-
рационални знания действия с рационал- Домашна работа
нални изрази.
изрази ни дроби.
Преобра-
зуване на
51
78. 26 рационални
изрази.
Умее да решава
решаване на дробни
дробни рационални
Дробни Нови рационални уравне- дробни уравне- Работа в час.
79. 27 уравнения, свеждащи
уравнения знания ния, свеждащи се до ния Домашна работа
се до линейни или
линейни или квадрат-
квадратни уравнения.
ни уравнения.
Затвърждава знанието Затвърждава уме-
как да решава дробни нието да решава
Дробни
Упражне- рационални уравне- дробни рационални Работа в час.
80. 27 уравнения.
ние ния, свеждащи се до уравнения, свеждащи Домашна работа
линейни или квадрат- се до линейни или
ни уравнения. квадратни уравнения.
Умее да моделира
различни ситуации с
уравнения, свеждащи
Знае как се моделират се до дробни, и да
Моделиране Устно изпитване.
Нови различни ситуации с математически оценява формално и
81. 27 с дробни Работа в час.
знания уравнения, свеждащи модел интерпретира съдър-
уравнения Домашна работа
се до дробни. жателно резултати,
получени от реше-
нието на математиче-
ския модел.
Затвърждаване
на умението да
моделира различни
ситуации с уравне-
Затвърждаване на
Моделиране ния, свеждащи се до
знанието да моделира Устно изпитване.
с дробни Упражне- дробни, и да оценява
82. 28 различни ситуации с Работа в час.
52
уравнения. ние формално и интер-
уравнения, свеждащи Домашна работа
Упражнение претира съдържател-
се до дробни.
но резултати, полу-
чени от решението
на математическия
модел.
Умее да пресмята
числена стойност на
рационален израз, да
извършва тъждестве-
ни преобразувания
Рационални Знае алгоритмите за Устно изпитване.
на рационални изра-
83. 28 дроби. Обобщение операциите с рацио- Работа в час.
зи, да доказва тъж-
Обобщение нални изрази. Домашна работа
дества и да решава
уравнения, свеждащи
се до линейни или
квадратни уравнения.
Знае да пресмята числе

на стойност на рациона-
лен израз, да извършва
тъждествени преобра-
зувания на рационални
изрази, да доказва
тъждества и да решава
уравнения, свеждащи се
до линейни или ква-
Диагностика доколко
дратни уравнения.
умее да прилага ал-
Знае да използва логи
горитмите за опера-
ческите съюзи „и“ и
циите с рационални
„или“, кванторите „за
изрази и на умението
всяко“ и „съществува“ и
да моделира раз-
Рационални релацията „еквивалент-
лични ситуации с
53
дроби. Тема ност“ при преобразува
84. 28 Контрол уравнения, свеждащи Писмено изпитване
за самокон- не на рационални изра-
се до дробни, да
трол зи и при решаване на
оценява формално и
рационални уравнения.
интерпретира съдър-
Използва отрицание на
жателно резултати,
твърдение при опреде-
получени от реше-
ляне на допустими и
нието на математиче-
недопустими стойности
ския модел.
на рационални изрази,
преценява рационал-
ност при избор на
алгоритъм за преобра-
зуване на дробни изрази
и решаване на дробни
уравнения, моделира
различни ситуации с
уравнения, свеждащи се
до дробни.
описана ок-
Окръжност, Определя центъра
Знае какво е описана ръжност около
описана Нови на описаната окръж- Работа в час.
85. 29 окръжност и как се триъгълник и
около триъ- знания ност и намира ъгли, Домашна работа
намира центърът ѝ. център на описа-
гълник свързани с него.
на окръжност
вписана ок-
Определя центъра
Окръжност, Знае какво е вписана ръжност около
Нови на вписаната окръж- Работа в час.
86. 29 вписана в окръжност и как се триъгълник и
знания ност и намира ъгли, Домашна работа
триъгълник намира центърът ѝ. център на вписа-
свързани с него.
на окръжност
Описана
и вписана Упражне-
87. 29 за описана и вписана Работа в час.
окръжност. ние
окръжност. Домашна работа
външновписана
Определя центъра
Знае какво е външно- окръжност около
Външновпи- на външновписаната
Нови вписана окръжност и триъгълник Работа в час.
88. 30 сана окръж- окръжност и намира
знания как се намира центъ- и център на Домашна работа
ност ъгли, свързани с
рът ѝ. външновписана
него.
окръжност
Намира ъгли, свърза-
54
Ортоцентър Нови Знае какво е ортоцен- Работа в час
89. 30 Ортоцентър ни с ортоцентъра на
в триъгълник знания тър на триъгълник Домашна работа
триъгълник.
Затвърждава знани-
Забележи-
ята за медицентър,
телни точки Устно изпитване.
Упражне- център на описаната
90. 30 в триъгъл- Работа в час.
ние окръжност, център на
ник. Упраж- Домашна работа
вписаната окръжност
нение
и ортоцентър.
четириъгълник,
вписан в окръж- Намира център на
Знае кога четириъ-
Вписан чети- Нови ност, център описана окръжност Работа в час.
91. 31 гълник е вписан в
риъгълник знания на окръжност, и ъгли на вписани Домашна работа
окръжност.
описана около четириъгълници.
четириъгълник
четириъгълник,
Четириъгъл- описан около Намира центъра на
Знае кога четириъгъл-
ник, описан Нови окръжност, вписана окръжност Работа в час.
92. 31 ник е описан около
около знания център на окръж- и страни на описани Домашна работа
окръжност.
окръжност ност, вписана в четириъгълници.
четириъгълник.
Вписани и
описани чети- Упражне-
93. 31 за вписани и описани Работа в час.
риъгълници. ние
четириъгълници. Домашна работа
Вписани и
описани мно-
94. 32 гоъгълници. Контрол Проверка на знанията. Писмено изпитване
Тема за
централна
симетрия, център
Знае какво е централ- Намира образ на
Централна Нови на симетрия, Работа в час.
95. 32 на симетрия и нейните точка при централна
симетрия знания централно Домашна работа
свойства. симетрия.
симетрична
фигура
55
осева симетрия,
Знае какво е осева ос на симетрия, Намира образ на
Осева Нови Работа в час.
96. 32 симетрия и нейните симетрични точка при осева
симетрия знания Домашна работа
свойства. точки, симетрич- симетрия.
на фигура
ротация, център
Нови Знае какво е ротация и на ротация, ъгъл Намира образ на Работа в час.
97. 33 Ротация
знания нейните свойства. на ротация, точка при ротация. Домашна работа
ориентиран ъгъл
Знае какво е тран- транслация,
Нови Намира образ на точ- Работа в час
98. 33 Транслация слация и нейните вектор на тран-
знания ка при транслация. Домашна работа
свойства. слация
Еднаквости Устно изпитване.
Упражне- Затвърждава знанията
99. 33 в равнината. Еднаквост Работа в час.
ние за еднаквости.
Упражнение Домашна работа
Класна
100. 34 Контрол Проверка на знанията. Писмено изпитване
работа
Проверка на знанията за
Прилагане на ос-
Основни броене. Знае основните Устно изпитване.
Годишен новните формули
101. 34 комбинатор- комбинаторни понятия Работа в час.
преговор при пресмятане на
ни понятия и умее да пресмята броя Домашна работа
съединения.
на различни съединения.
Намиране на сбор и
Вектор.
Проверка на знанията разлика на вектори и
Средна Устно изпитване.
Годишен за вектори, средна решаване на задачи,
102. 34 отсечка в Работа в час.
преговор отсечка, триъгълник и свързани със средна
триъгълник Домашна работа
трапец. отсечка в триъгълник
и трапец
и трапец.
Знае и умее да прилага
Прилагане на ос-
Квадратен основни свойства на
новни похвати при
корен. Годишен корените. Умее да Оценяване от работа
103. 35 решаване на задачи
Квадратно преговор решава квадратни в часа
по преговаряните
уравнение уравнения и уравнения
теми.
от по-висока степен.
Знае основните поня- Прилагане на ос-
тия и умее да прилага новни похвати при
Годишен Оценяване от работа
104. 35 Окръжност важни зависимости, решаване на задачи
преговор в часа
свързани с окръжно- по преговаряните
56
стите. теми.
Знае правилата за пре- Пресмятане на Устно изпитване.
Рационални Годишен
105. 35 смятане с рационални изрази с рационални Работа в час.
дроби преговор
дроби. дроби. Домашна работа
Проверка на знанията
за вписани и описани Намиране на ъгли и
Вписани
многоъгълници. Знае страни на вписани и Устно изпитване.
и описани Годишен
106. 36 свойствата на впи- описани многоъгъл- Работа в час.
многоъгъл- преговор
саните и описаните ници чрез използване Домашна работа
ници
триъгълници и чети- на свойствата им.
риъгълници.
Проверка на знанията
за еднаквости. Знае
основните свойства на Намиране на образи Устно изпитване.
Годишен
107. 36 Еднаквости еднаквостите централ- на точки при еднак- Работа в час.
преговор
на симетрия, осева вост. Домашна работа
симетрия, ротация и
транслация.
Изходно
108. 36 равнище. Са- Контрол
моконтрол
Приложение № 14 към т. 14
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО МАТЕМАТИКА ЗА VIII КЛАС

(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Обучението по математика в VІІІ клас е насочено към овладяване на базисни знания,

умения и отношения, свързани с постигане на изискванията за резултатите от обучението по
учебния предмет математика и с изграждане на ключови компетентности на ученика.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА
Области на Знания, умения и отношения

компетентности В резултат на обучението си ученикът:
Числа. Алгебра • Сравнява реални числа и извършва операциите събиране, изваждане, умножение, деление и
степенуване;
• Пресмята числови изрази в можеството на реалните числа;
• Извършва тъждествени преобразувания на рационални и ирационални изрази (съдържащи
квадратни корени);
• Умее да решава квадратни уравнения по формулата за намиране на корените им;
• Умее да прилага формулите за връзка между корени и коефициенти на квадратно уравнение;
• Умее да решава дробни уравнения, свеждащи се до линейни и квадратни.
• Знае основните равнинни геометрични фигури: триъгълник, четириъгълник, правилен много-
Фигури и тела ъгълник и окръжност;
• Знае основните забележителни точки в триъгълник и може да прилага техните свойства;
• Знае взаимното положение на прави и окръжности и може да прилага техните свойства;
• Определя по вид и намира ъгли, свързани с окръжност, познава вписани и описани многоъгълници.
Функции. • Знае еднаквостите в равнината (осева симетрия, ротация, централна симетрия и транслация) и
Измерване техните свойства;
• Намира образ на точка, отсечка, окръжност и познати геометрични фигури при еднаквост;
• Дели отсечка в дадено отношение в конкретни ситуации.
Логически знания • Разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“, „или“, „ако..., то...“, отрицанието „не“
и на релациите „следва“ и „еквивалентност“;
• Преценява вярност и рационалност в конкретна ситуация и умее да обосновава изводи;
• Умее да разграничава конкретни твърдения като необходими и достатъчни условия;
• Образува на конкретно ниво отрицание на просто съждение.
Елементи от • Разпознава и пресмята комбинаторни съединения без повторения;
вероятности и • Умее да прилага основни правила за събиране и умножение в комбинаториката.
статистика
Моделиране • Знае понятието вектор, операциите събиране и изваждане на вектори, умножение на вектор с число;
• Оценява съдържателно получен резултат, коректност на аргументи и ги интерпретира; предвиж-
да в определени рамки очакван от моделирането резултат;
• Моделира с уравнения, свеждащи се до квадратни;
• Моделира с дробни уравнения;
• Моделира с пермутации, вариации и комбинации.
57
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Компетентности като очаквани

Теми Нови понятия
резултати от обучението
9 Основни комбинаторни
91. • Умее да пресмята възможности по правилата за съ- 9Съединение
9 без повторение,
понятия биране и за умножение; 9
9пермутации без повторение от
9 Умножение и събиране на • Умее да пресмята пермутации, вариации и комбина- n елемента,
91.1.
възможности. ции без повторение; 9
9вариации без повторение от n
9 Пермутации, вариации и • Умее да моделира конкретни ситуации.
91.2. елемента k-ти клас,
комбинации. 9
9комбинации без повторение от
n елемента k-ти клас,
9
9граф-дърво.
9 Вектори
92. • Знае понятието вектор и понятията, свързани с 9
9Насочена отсечка,
9 Вектор.
92.1. него; 9
9вектор,
9
92.2. Събиране и изваждане на • Умее да извършва операциите с вектори; 9
9нулев вектор,
вектори. Свойства. • Умее в конкретна ситуация да представя вектор 9
9дължина на вектор,
9
92.3. Умножение на вектор с като линейна комбинация на вектори. 9
9посока на вектор,
число. Свойства. 9
9еднопосочни вектори,
9
9противопосочни вектори,
9
9равни вектори,
9
9противоположни вектори,
9
9сбор на вектори,
9
9разлика на вектори,
9
9произведение на вектор с
число,
9
9колинеарни вектори;
9
9неколинеарни вектори.
9 Триъгълник и трапец
93. • Умее да намира отношение на отсечки; 9
9Отношение на отсечки,
9 Делене на отсечка в даде-
93.1. • Знае понятието средна отсечка в триъгълник, 9
9средна отсечка в триъгълник,
но отношение. свойствата ѝ и умее да ги използва; 9
9медицентър на триъгълник,
9 Средна отсечка в триъ-
93.2. • Умее да прилага свойствата на медицентър на 9
9средна отсечка (основа) в
гълник. триъгълник; трапец.
9 Медицентър на триъгъл-
93.3. • Умее да прилага свойствата на равнобедрен
ник. трапец;
9 Трапец. Равнобедрен
93.4. • Знае понятието средна отсечка в трапец, свой-
трапец. ствата ѝ и умее да ги използва;
9 Средна отсечка (основа)
93.5. • Умее да открива и създава ситуации, свързани
на трапец. със средни отсечки;
• Умее да разграничава твърденията от темата
като необходими и достатъчни условия;
• Умее да образува отрицание на твърдения,
съдържателно свързани с темата;
• Умее да анализира условието на твърдение и да
избира подходящи средства за доказателство.
58
9 Квадратен корен
94. • Знае понятието квадратен корен на неотрицател- 9
9Квадратен корен,
9 Ирационални числа. Ква-
94.1. но число и свойствата му; 9
9ирационално число,
дратен корен. • Умее да сравнява квадратни корени и изрази, 9
9реални числа,
9 Свойства на квадратните
94.2. съдържащи квадратни корени; 9
9подкоренна величина,
корени. • Умее да извършва действия с квадратни корени; 9
9коренуване,
• Знае приближена стойност на корен;
9 Действия с квадратни
94.3. 9
9радикал.
• Умее да рационализира дроб.
корени.
9 Сравняване на ирационал-
94.4.
ни числа, записани с квадрат-
ни корени.
9 Преобразуване на изрази,
94.5.
съдържащи квадратни корени.
9 Рационализиране на
94.6.
изрази, съдържащи квадратни
корени.
9 Квадратни уравнения
95. • Знае понятието квадратно уравнение, понятията, 9
9Квадратен тричлен,
9 Квадратно уравнение. Не-
95.1. свързани с него, и видовете квадратни уравне- 9
9квадратно уравнение,
пълни квадратни уравнения. ния; 9
9коефициенти на квадратно
9 Формула за корените на
95.2. • Знае пълна и кратка формула за корените на уравнение,
квадратното уравнение. квадратно уравнение и умее да ги прилага; 9
9пълно квадратно уравнение,
9 Съкратена формула за
95.3. • Умее да разлага на множители квадратен трич- 9
9непълно квадратно уравнение,
корените на квадратното лен; 9
9дискриминанта на квадратно
уравнение. • Умее да решава уравнения, свеждащи се до уравнение,
9 Разлагане на квадратния
95.4. квадратни; 9
9двоен (двукратен) корен,
тричлен на множители. • Умее да решава уравнения от по-висока степен 9
9биквадратно уравнение.
9 Биквадратно уравнение.
95.5. чрез:
9 Уравнения от по-висока
95.6. – разлагане;
степен, свеждащи се до ква- – полагане;
дратни. • Умее да преценява вярност и рационалност в
9 Зависимости между
95.7. конкретна ситуация;
корените и коефициентите • Знае и умее да прилага теоремите на Виет за:
на квадратното уравнение. – определяне знаците на корените на квадратно
Формули на Виет. уравнение;
9 Приложение на формули-
95.8.
– съставяне на квадратно уравнение по зададе-
те на Виет.
ни корени;
9 Моделиране с квадратни
95.9.
• Моделира различни ситуации с уравнения,
уравнения.
свеждащи се до квадратни;
• Оценява формално и интерпретира съдържа-
телно резултати, получени от решението на
математически модел.
59
9 Окръжност
96. • Знае и може да определя взаимни положения на 9
9Вътрешна точка за окръжност,
9 Окръжност. Взаимни
96.1. – точка и окръжност; 9
9външна точка за окръжност,
положения на точка и окръж- – права и окръжност; 9
9допирателна към окръжност,
ност. – две окръжности; 9
9допирна точка,
9 Взаимни положения на
96.2. • Знае и умее да прилага свойства на хорди в 9
9секуща на окръжност,
права и окръжност. окръжност; 9
9принадлежаща дъга на центра-
9 Допирателни към окръж- • Знае видовете ъгли, свързани с окръжност,
96.3. лен ъгъл,
ност. твърденията за тях и умее да ги прилага. 9
9вписан ъгъл,
9 Централни ъгли, дъги и
95.4. • Умее да разграничава твърденията от темата 9
9периферен ъгъл,
хорди. като необходими и достатъчни условия. 9
9ъгъл, чийто връх е вътрешна
9 Диаметър, перпендикуля-
96.5. точка за окръжност,
рен на хорда. 9
9ъгъл, чийто връх е външна
9 Вписан ъгъл.
96.6. точка за окръжност,
9 Периферен ъгъл.
96.7. 9
9външнодопирателни окръжности,
9 Ъгъл, чийто връх е въ-
96.8. 9
9вътрешнодопирателни окръж-
трешна точка за окръжност. ности,
9 Ъгъл, чийто връх е външ-
96.9. 9
9концентрични окръжности,
на точка за окръжност. 9
9пресичащи се окръжности,
9
96.10. Взаимно положение на 9
9централа на две окръжности,
две окръжности. 9
9обща допирателна към две
9
96.11. Общи допирателни на окръжности.
две окръжности.
9 Рационални изрази
97. • Знае алгоритмите за операциите с рационални 9
9Рационална дроб,
9 Рационални дроби. Дефи-
97.1. изрази; 9
9дефиниционно множество,
ниционно множество. • Умее да: 9
9допустими стойности,
9 Основно свойство на
97.2. – пресмята числена стойност на рационален израз; 9
9тъждество,
рационалните дроби. Съкра- – извършва тъждествени преобразувания на 9
9дробно уравнение.
щаване и разширяване на рационални изрази;
рационални дроби. – доказва тъждества;
9 Привеждане на рационал-
97.3. – решава дробни рационални уравнения, свеж-
ните дроби към общ знаме- дащи се до линейни или квадратни уравнения;
нател. • Използва:
9 Събиране и изваждане на
97.4. – логическите съюзи „и” и „или”;
рационални дроби. – кванторите „за всяко” и „съществува”,
9 Умножение, деление и
97.5. – релацията „еквивалентност” при преобразу-
степенуване на рационални ване на рационални изрази и при решаване на
дроби. рационални уравнения;
9 Преобразуване на рацио-
97.6. • Използва отрицание на твърдение при опреде-
нални изрази. ляне на допустими и недопустими стойности на
9 Дробни уравнения.
97.7. рационални изрази;
9 Моделиране с дробни
97.8. • Преценява рационалност при избор на алго-
уравнения. ритъм за преобразуване на дробни изрази и
решаване на дробни уравнения;
• Моделира различни ситуации с уравнения,
свеждащи се до дробни;
• Оценява формално и интерпретира съдържа-
телно резултати, получени от решението на
математическия модел.
60
9 Вписани и описани много- • Знае забележителни точки на триъгълник и
98. 9
9Описана окръжност около
ъгълници твърдения, свързани с тях; триъгълник,
9 Окръжност, описана око- • Умее да построява вътрешно- и външновписана
98.1. 9
9център на описана окръжност
ло триъгълник. окръжност за триъгълник; около триъгълник,
9 Окръжност, вписана в
98.2. • Знае необходими и достатъчни условия за 9
9вписана окръжност в триъгъл-
триъгълник. вписани и описани четириъгълници и умее да ник,
9 Външновписани окръж-
98.3. ги прилага. 9
9център на вписана окръжност в
ности. триъгълник,
9 Ортоцентър на триъгъл-
98.4. 9
9външновписана окръжност за
ник. Забележителни точки в триъгълник,
триъгълника. 9
9център на външновписана ок-
9 Четириъгълник, вписан в
98.5. ръжност за триъгълник;
окръжност. 9
9ортоцентър,
9 Четириъгълник, описан
98.6. 9
9четириъгълник, вписан в ок-
около окръжност. ръжност,
9
9център на окръжност, описана
около четириъгълник,
9
9четириъгълник, описан около
окръжност,
9
9център на окръжност, вписана
в четириъгълник.
9 Еднаквости в равнината
99. • Има представа за геометрично преобразувание 9
9Геометрично преобразувание,
9 Осева симетрия.
99.1. и преобразуванието еднаквост в равнината; 9
9еднаквост,
9 Ротация.
99.2. • Знае различните видове еднаквости и понятия- 9
9образ,
9 Централна симетрия.
99.3. та, свързани с тях; 9
9първообраз,
9 Транслация.
99.4. • Умее в конкретни ситуации да открива симе- 9
9осева симетрия,
трични фигури; 9 на симетрия,
9ос
• Умее да построява образи на познати геомет- 9
9симетрична фигура,
рични фигури при еднаквост. 9
9симетрични точки,
9
9ротация,
9
9ориентиран ъгъл,
9
9център на ротация,
9
9централна симетрия,
9
9център на симетрия,
9
9централносиметрична фигура,
9
9транслация,
9
9вектор на транслация.
Годишен брой учебни часове в осми клас – 108 часа.

• При реализация на програмата спазването на хронологията в тематичното разпределение на съ-
държанието е задължително.
• Разпределението на съдържанието, включено в посочените в програмата подтеми (заглавия с
двойна номерация), се прави по преценка на този, който я реализира (автори на учебници и учебни
помагала, преподаватели).
61
Препоръчително процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината
За нови знания до 60%

За упражнения
За преговор
над 30%
За обобщение
Практически дейности
За контрол и оценка (за входно и изходно ниво, за класни и за контролни работи и проекти) до 10%
Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците
Форми на оценяване:
Устно изпитване – оценяват се мнението и аргументите на ученика при решаването на
конкретна математическа задача.
Писмено изпитване – оценява се постигането на стандартите чрез кратки писмени
индивидуални или групови изпитвания.
Контролни и класни работи – оценява се постигането на стандартите за по-големи
обособени фрагменти от учебното съдържание (в края на раздел, в края на учебния срок).
Практическа работа – изпълнение на домашна работа, разработка на проект и др.
Съотношение при формиране на срочна и годишна оценка:
Текущи оценки (от устни, от писмени, от практически изпитвания) 25%

Оценки от контролни и от класни работи 45%
Оценки от други участия (работа в час, изпълнение на домашни работи, работа по проекти и др.) 30%
Дейности за придобиване на ключовите компетентности, както и междупредметни връзки
Практически дейности, които могат да се Установяване на междупредметни връзки:

реализират в класната стая: • С физиката при темата вектори, квадратно уравнение
• Да използват динамичен софтуер за демонстрация на и еднаквости. Да се търсят възможности за провежда-
свойствата на геометричните фигури, което спомага не на съвместни уроци по подходящи теми.
за придобиване на математическа култура и ключови • С информатиката и информационните технологии
компетентности: умения за общуване на чужди ези- – там, където е необходимо по-добро онагледяване
ци; основни компетентности в областта на природни- на учебния процес или формиране на определени
те науки и технологиите; дигитална компетентност; практически умения. Може да се търсят възможности
социални и граждански компетентности; инициатив- за провеждане на съвместни уроци с информационни
ност и предприемчивост. технологии, например при използване на конкретен
• Да използват динамичен софтуер за построяване на динамичен софтуер.
образи на фигури при еднаквост. • С биология, физика, информатика, гражданско обра-
• Да построяват (с линийка и пергел или с подходящи зование и др.
софтуерни продукти) несложни геометрични кон-
струкции.
• Да използват калкулатор при решаване на практичес-
ки задачи.
62
ОТГОВОРИ, УПЪТВАНИЯ И РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ
ОТ УЧЕБНИКА ПО МАТЕМАТИКА ЗА 8. КЛАС
1. Формули за съкратено умножение
1. а) x3 + 10x2 + 15x +43; б) 5x2 – 13x –1; 2. а) (x + 3)2; б) (2y – 1)3; в) (ab – 2)2; г) (3z + 1)3
3. (x – 1)(x2 + 1); б) (x – y)(x + y + 1); в) (a + b)(2a + b); г) (1 + ab)(a2 – b);
3
 27 
4. а)  −  ; б) 0; 5. а) (x – y)(x2 + y2 + 1); б) (x + 2)(x + 3); в) (2x – 1)(x + 1); г) (x + 1)(x + 2)(x + 3).
 7 
2. Линейни уравнения. Степени
32 19 5
1. а) x = ; б) x = ; в) x = ; г) x = 3; 2. Б) 3. А) 4. А) 5. 6000 литра 6. В).
73 18 23
3. Числови неравенства
80 5 8 1
1. а) x < ; б) x ≥ − ; в) x < − ; г) x ≤ 2. x ≤ 1; 3. А) ; 4. Г); 5. В) 6. Б).
117 24 15 5
4. Еднакви триъгълници
3. 10 cm и 20 cm. Понеже DAC = BCA , то ∆ ABC е равнобедрен с AB = BC = 2AC. Следовател-
но височините през A и C са равни и са два пъти по-малки от височината през B.
1
MB =
4. 30° и 60°. Ако M е средата на хипотенузата AB, а H е петата на височината, то= AB 2 BH ,
т.е. H е среда на MB. Следователно ∆ MBC е равностранен. 2
5. 18 cm2. Ако M е средата на хипотенузата AB, а H е петата на височината, то BMC = 30° , откъдето
AB = 2, CM = 4, CH = 12 cm.
6. Нека AB = 2 AC и BAC = 60° . Ако M е средата на AB, то ∆ AMC е равностранен, а ∆MBC е

равнобедрен с ъгли 30°, 30° и 120°. Следователно ACB = ACM + MCB = 90°.
7. 70°, 50° и 60°. От AOC : BOC = 23 : 25 и AOC + BOC = 240° следва, че AOC = 115° и
BOC = 125°. Тогава от ∆ ABO получаваме BAC + ABC = 2(180° − 120°) = 120°, откъдето
намираме ACB = 180° − BAC − ABC = 60° и аналогично BAC = 70° и ABC = 50°.
5. Входно равнище. Тема за самоконтрол
1 2 3 4 5 6 7 8
Б А Б Г В 123° 3% 150°
64
6. Умножение и събиране на възможности

1. 45 (за първата цифра има 9 възможности, а за втората – 5);
2. 36 (и за двете хвърляния има по 6 възможности);
3. 900 (за първата цифра има 9 възможности, за втората и третата по 10 и за последната само
една възможност);
4. 6; 5. 144 = 3.3.4.4; 6. 48 = 3.2.2.4.
7. Умножение и събиране на възможности. Упражнение

1. 5.4.3.2 = 120; 2. 2.3.2 = 12;
3. Понеже гласните букви са 6, трите букви могат да се изберат по 63 = 216 начина. Трите различни
ненулеви цифри могат да се изберат по 9.8.7 = 504 начина. Общо 216.504 = 108 864 начина.
11.10 7.6
4. = 55 5. 12.11=132; 6. = 21 ;
2 2
7. Ако A и C са оцветени еднакво имаме 4.3.1.3 = 36 оцветявания , а ако A и C са оцветени раз-
лично имаме 4.3.2.2 = 48 оцветявания, общо 84 възможности.
8. От 8а по 10.14 =140 начина, а от 8б по 15.11=165 начина. Общо 305 начина.
8. Пермутации и вариации
1. а) P5 = 5.4.3.2.1 = 120; б) P7 = 7.6.5.4.3.2.1 = 5040; в) V= 4= г) V6 6=
.3 12 ; =
2 4
4 .5.4.3 360
2. 7! = 7.6.5.4.3.2.1 = 5040; 3. 9.9.8.7 = 4536; 4. 6.6.6 = 216;
5. Буквите в английската азбука са 26. Кодовете са 26.26.104 = 6 760 000.
9. Комбинации
5.4.3.2 6.5 7.6.5 50.49
а) C5
1.= = 5 ; б) C
= C73 = 35 ; г)=
= 15 ; в)= C502 = 1225
4 4
6
1.2.3.4 1.2 1.2.3 1.2
V63 6=
2. а) P4 = 4.3.2.1 = 24; б)= V83 8=
.5.4 120 ; в)= .7.6 336 ; г) P6 = 6.5.4.3.2.1 = 720
10.9 4.3 10.9.8

C10
3. =
2
= 45 ; 4. C
= 2
4 = 6 и от Pn=6 следва, че n = 3; =
5. C103 = 120
2 2 1.2.3
Тема за самоконтрол
1 2 3 4 5 6 7 8
Г Б А Б Б 335 168 48
65
3. ВЕКТОРИ
10. Вектор
2. а) противоположни; б) равни; в) успоредни (колинеарни); г) разнопосочни
11. Събиране и изваждане на вектори. Свойства

    
( )
2. а) Ако a ↑↑ b , то a + b ↑↑ a , т. е. твърдението е вярно;
    
( )
б) Ако a ↑↑ b , то не следва, че a − b ↑↑ b , т. е. твърдението не е вярно.
13. Умножение на вектор с число. Свойства A 2 M 5 B

2 2 2
( )
1. OM = OA + AM = a + AB = a + OB − OA = a + b − a =
7 7 7
( )
→ →
a b
 2 2 5 2
= a+ b− a = a+ b
7 7 7 7
O
y
N
2. Построяваме векторите
3 2 2→
MP = a , PN = b и MN = MP + PN . B 3b
2 3
3 2 M 3→ P
Тогава MN = a + b и N (1; 5 ) . 2a
→ M
2 3 b
O → A x
a
 2   1 7 
3. От AM = 2  a − b  − 3  a − b  = D M C
 3  2 9 
 4 3 7 1 
= 2a − b − a + b = a + b и AM = AD + DM = b + DM →
3
2 3 2 b
1 1
следва, че DM = a , DM = DC и М е средата на CD.
2 2
A → B
a
66
14. Умножение на вектор с число. Упражнение

1. Б) AB − AC = 2 MB .

2. От условието имаме, че BC = b − a . Тогава AC −
AB = b − a ⇒ AC = b + 3a .

4a
 
Но CD =
AD −

AC = 3  b
− a  = 3BC . Следователно В, С и D лежат на една права.

4b b +3a  BC 
Тема за самоконтрол
1 2 3 4 5
А В Г Б Г
6. Означаваме с Р и Q петите на перпендикулярите, спуснати

от
С съответно
към Ох и Оу.
Отправилото на успоредника за сбор на вектори следва, че OC = OP + OQ .
4 3 4 3 4 3 4 1
Но OP = OA OQ = OB , OC = OA + OB и BC = OC − OB = OA + OB − OB = OA − OB
3 4 3 4 3 4 3 4
y
B(0; 4)
Q C(4; 3)
O A(3; 0) P x
7. N(1;5)
8. Виж решението на задача 3 от урок 13.
67
4. ТРИЪГЪЛНИК И ТРАПЕЦ
15. Делене на отсечка в дадено отношение

16 BM 3 AH 1 AC 1 AH 1 BH 3
1. ВС = cm. 2. = . 3. а) = ; б) = ; в) = ; г) = .
3 NM 4 AC 2 AB 2 AB 4 AC 2
4. Б); 5. А); 6. Г).
16. Средна отсечка в триъгълник

1. а) AB = 8,02; б) BC = 6,92; в) PN = 2,005; г) периметъра на ∆MPN = 9,475;
д) периметъра на ∆ABC = 18,95; е) отношението на периметъра на ∆MPN и периметъра на ∆ABC е 1:2.
2. а) AB = 6; б) BC = 6,92; в) PN = 4; г) PNM = 32 ;

CAB =
д) = PNM 32 ; е) AMN = 180 − PNM = 148 .
17. Средна отсечка в триъгълник. Упражнение

1. P = 43;
D 18 C
3. В ∆ABD М е средата на АD и от MN  AB следва, че N е среда-

1 M P
та на BD и =MN = AB 25 . Но в ∆BCD NP  CD ( NP  AB и N
2
AB  CD ), а N е средата на BD. Тогава Р е средата на BС
1
NP
и= =CD 9 . A 50 B
2
D N C
1 1
DN =
4. От = CD AB = MB и DN  MB следва, че MBND е
2 2 Q
3
успоредник и BN  DM . В ∆ABQ М е средата на АВ и MP  BQ.
P
Тогава Р е средата на AQ и AP = PQ = 3 cm.
Аналогично се доказва, че Q е средата на PC и CQ = PQ = 3cm.
Следователно AC = 9 cm. A M B
D
P
C
Q
N
5. а) AC = BD ⇔ MNPQ е ромб ⇔ MP ⊥ NQ ;
б) AC ⊥ BD ⇔ MNPQ е правоъгълник ⇔ MP = NQ . A M B
68
6. Постройте MQ  AP , Q ∈ BP и използвайте, че MQ и NP са C
средни отсечки съответно в ∆ABP и ∆ABP.

P
CP : PB = 1 : 2 , AN : NP = 3 : 1 .
7. Г); 8. В); 9. А); 10. Б). N
Q
A M B
18. Медицентър на триъгълник
1. Нека AC ∩ BD = O . В успоредника ABCD BO = OD и AO = OC . Медицентровете М и N
2 2 1 1
AM =
лежат на медианите АО и ВО в ∆ABD и ∆ABC. От = AO . AC = AC следва, че
3 3 2 3
AC 3=
= AM 12 . Аналогично доказваме, че=BD 3=BN 9 . C
2. Точката М е медицентър на ∆ABC (CD е височина и медиана, P

M ∈ CD и CM:MD = 2:1), АР е медианата към страната ВС и M
CP = BP. В ∆ABP DQ е средна отсечка (AD = BD и DQ||AP) и Q
PQ = QB = 2 cm. Тогава PB = 4 cm и AC = BC = 8 cm.

A D B
D C
3. Нека AC ∩ MD = P, BD ∩ MC = Q.
AB G
От AM
= MB
= = CD и AB||CD следва, че четириъгълниците
2
P Q
AMCD и MBCD са успоредници.
Тогава DP = PM, CQ = QM, СР и DQ са медиани в ∆CMD, а G е
негов медицентър.
A M B
19. Медицентър на триъгълник. Упражнение
1. Упътване: Докажете, че GN = 3 cm, GN = 5 cm и MN = 7 cm; AB = 14 cm.

2
5. От CM = CD ⇔ CM : MD = 2 : 1 и M ∈ CD следва, че
3
М е медицентър на ∆ABC. Тогава АN е медиана, а Р е C
средата на CD, тъй като NP e средна отсечка в ∆BCD
(N е средата на ВС и NP||BD). Ако CD = 6x,
P 3x N
2 x
то CP
= PD = 3x , =CM = CD 4 x , MD = 2 x и PM = x . M
3 2x
Следователно CP : PM
= : MD 3=x : x : 2x 3 :1: 2 . A D B
69
6. Упътване: Докажете, че LN = DN и използвайте, че М е ме- C
2
дицентърът на ∆ADC.DM = a cm.
3
7. А); 8. Б); 9. В); 10. А); 11. Б). a L
N
H
20. Трапец. Равнобедрен трапец M
1. Г); 2. 30°, 150° или 75°, 105°; 3. а) да, AB  CD ; б) не; в) не.

A D B
21. Трапец. Равнобедрен трапец. Упражнение

1. Б). 3. а) 90°, 45°, 135°, 90°; б) 60°, 80°, 100°, 120°.
22. Средна отсечка (основа) на трапец

, BC b , MP = 4 x , PQ = 3 x .
AB a=
1. Нека=
D C
b
От MP
= QN
= (МР и NQ са средни отсечки в
2
∆ACD и ∆BCD) и MP + PQ + QN = MN M N
P Q
намираме 4 x + 3 x + 4 x = 33 , 11x = 33 и x = 3 .
Тогава MP = 12 cm и b = 24 cm.
A B
a+b a + 24
От MN = ⇔ 33 = намираме a = 42 cm.
2 2
2. От ACB = ACD (АС е ъглополовяща на BCD ) и D C
ACD = BAC (кръстни ъгли) следва, че ACB = BAC ,

∆ACD е равнобедрен с бедра AB
= BC
= 20 cm. Точката Р е
P
средата на диагонала АС. Тогава в ∆ABC и ∆ACD PN и МР M N
P
1 2
PN =
са средни отсечки и = AB 10 cm,= MP = PN 4 cm
2 5
и=CD 2= MP 8 cm. Основите на трапеца са AB = 20 cm
A B
и CD = 8 cm.
70
23. Средна отсечка на трапец. Упражнение D 10 C
1. Нека=AB a= , CD b са основите на равнобедрения трапец

a+b M N
АBCD . Тогава средната основа има дължина MN = .
2
a −b
Знаем, че ако DP ⊥ AB ( P ∈ AB ) , то AP = . A 4 P B
2
= 10 и AP = 4 намираме:
b CD
От=
a −b
= 4 ⇔ a = b + 8 ⇔ a = 18 .
2
a + b 18 + 10
Следователно MN = = = 14 .
2 2
2. Нека=AB a= , CD b са основите, а М и N – средите на

бедрата на трапеца АBCD. D b C
Тогава MN е средна основа на трапеца и MN  CD ,

a + b 3b
MN = = (по условие a = 2b ).
2 2
M N
Ако G е медицентърът на ∆BCM то G ∈ MN и b G
2 2 3b
MG
= = MN . = b.
3 3 2
В четириъгълника MGCD MG  CD и MG
= CD
= b.
A a = 2b B
Следователно MGCD е успоредник и CG  MD , т.е. CG  AD .
3. В трапеца АВCD MN е средна основа и MN  AB .

По условие точката Е дели вътрешно основата АВ в
AE
отношение k, т.е. = k ⇔ AE = k .BE ⇔ AE = 4k .
BE
От това, че M и N са среди на AD и BC и MN  AB , следва,
че MP, PQ и QN са средни отсечки съответно в
триъгълниците AED, CDE и BEC. D 6 C
1 1 1
MP
Тогава = =AE 2k = , PQ = CD 3 ,=NQ = BE 2
2 2 2
и от MN = MP + PQ + QN = 20 получаваме, 2k 3 2
M N
P Q
че k = 7, 5 . За отсечките МР и АВ намираме:
MP 2=
= .7, 5 15 ; AB = AE + BE = 4.7, 5 + 4 = 34 .
A 4k E 4 B
71
24. Триъгълник и трапец. Тема за самоконтрол
1 2 3 4 5
А В Г Г В
6. Нека в равнобедрения трапец ABCD BAC = CAD . D 24 C
Но BAC = ACD (кръстни ъгли при AB  CD ).

Тогава CAD = ACD , от което следва, че ∆ACD е равнобе-
дрен и AD
= CD= 24 .
От PABCD = AB + CD + 2 AD = AB + 3CD намираме
AB = 108 − 3.24 = 108 − 72 = 36 .
A B
Следователно AB = 36 cm.
7. Нека M, N и Р са средите на страните AB, AD и ВС на успо-

редника ABCD.
1 1 1
Тогава MA = BA = − AB, AN = AD и
2 2 2
1 1
MN = MA + AN = − AB + AD . D C
2 2

Аналогично, за MP намираме:
N P
1 1 1 1
MP = MB + BP = AB + BC = AB + AD .
2 2 2 2
1 1 1 1
Следователно MN = − AB + AD , MP = AB + AD . A B
2 2 2 2
8. От AM
= MP = PD и PQ  MN  AB следва, че четириъгъл-
ниците ABQP и MNCD са трапеци със средни основи MN и PQ.
AB + PQ
Да означим= MN x= , PQ y и от MN = ,
2
MN + CD a+ y x+b
PQ = намираме x = и y= .
2 2 2
D b=9 C
x+b
Тогава 2 x = a + y ⇔ 2 x = a + ⇔ 4 x = 2a + x + b ⇔
2 y
2a + b 2. 24 + 9 P Q
⇔ 3 x = 2a + b ⇔ x = , т.е. MN = = 19 .
3 3 x
M N
x + b 19 + 9
От y = = = 14 намираме, че PQ = 14 .
2 2
A a = 24 B
72
25. Ирационални числа. Квадратен корен

1
1. а) 4; б) 6; в) 11; г) 0,5; д) 9; е) . 2. а) да; б) не; в) да; г) да.
2
3. Естествено Цяло Рационално Ирационално
11 Да Да Да Не
–190 Не Да Да Не
3 Не Не Да Не
4
5,75 Не Не Да Не
π Не Не Не Да
4. а) 7; б) –3; в) 0,32; г) π.
26. Ирационални числа. Приближена стойност на квадратен корен

2 23 1 1 235 47 37
1. Рационални: 3 = ; = ; 2,=
35 = ; − ; 100 = 10 ; ирационални: 3; 99 .
7 7 4 2 100 20 45
2. а) 3 ≈ 1,7; б) 5 ≈ 2,2; в) 11 ≈ 3,3; г) 90 ≈ 9,5.
3. а) 8 ≈ 2,8; б) 15 ≈ 3,9; в) 45 ≈ 6,7; г) 75 ≈ 8,7
27. Свойства на квадратните корени

7 5 2 6 3 8
1. а) 12; б) 35; в) 27; г) 44; д) 32; е) 70. 2. а) ; б) ; в) ; г) ; д) ; е) .
4 9 3 11 10 11
3 9 323
3. а) 7; б) 85; в) ; г) . 4. а) 105; б) ; в) 11; г) 0,07.
5 4 15
28. Действия с квадратни корени

1 5
1. а) 10; б) 12; в) 22; г) 39; д) 90; е) 45. 2. а) 11; б) 9; в) ; г) ; д) 2; е)7.
8 2
3. а) 2 5 ; б) 3 3 ; в) 48 5 ; г) 9 3 ; д) 22 2 .
4. S A = 144 cm2 и S B = 72 cm2. Следователно

= b =
72 6 2 cm.
29. Действия с квадратни корени. Упражнение

1 1
1. а) 10; б) 15; в) 34; г) 36; д) 14; е) 6 6 . 2. а) 15; б) 9; в) ; г) 5 ; д) 3; е) .
8 8
3. а) 2 10 ; б) 3 6 ; в) 6 70 ; г) 5 7 ; д) 10 3 .
4. а) 5 ≈ 2,2; б) 7 ≈ 2,6; в) 11 ≈ 3,6; г) 2 13 ≈ 7,7. 5. 5,8 m.

73
30. Сравняване на ирационални числа, записани с квадратни корени
1. а) 8 ; б) 27 ; в) 320 ; г) 99 ; д) 50 ; е) 63 ; ж) 539 ; з) 1350 .
2. а) 348 < 1954 ; б) 77 > 6 2 ; в) 4 5 < 9 ; г) 15 < 227 .
3. а) 2 38 < 13. 11 ; б) 7 3 + 27 > 2 74 ; в) 125 + 5 > 5 7 .
( ) 110
2
4. S1
= =
35.14 490 cm2, S 2 = 2 5 = 20 cm2; S1 < S 2 ; 5. 50 > .
π
31. Преобразуване на изрази, съдържащи квадратни корени

1. а) 99; б) 48; в) –8; г) 99 ; д) 42.
2. а) 6 2 < 4 5 ; б) 44 + 11 < 10 ; в) 18 + 128 < 40 + 90 .
( )
2
3. а) 45 5 ; б) 9; в) 12 + 10 ; г) 247. 4. S = 15 + 12 = 27 + 6 20 cm2.
32. Сравняване на ирационални числа и преобразуване на изрази, съдържащи квадратни

корени. Упражнение
1. а) 5 5 ; б) 3 11 ; в) 4 10 ; г) 12 3 .
2. а) 5 3 = 75 > 45 = 3 5 ; б) 4 7 = 102 < 125 = 5 5 ;
7 2
в) 7 3 = 147 > 144 = 12 ; г) 8 + 450 = 17 2 = 578 > 512 . ; б) 26. 3. а)
6
5. Страната на една плочка е 3 dm, а ширината на алеята е 10 3 dm. Дължината е 30 плочки;
което е 30 3 dm ≈ 5,2 m.
33. Рационализиране на изрази, съдържащи квадратни корени

7 4 6 11 + 11 11
1. а) 3 ; б) ; в) ; г) = 1 + 11 .
7 3 11
24 + 3 2 13 + 3
2. а) 3 − 2 ; б) 11 + 7 ; в) 3 3 − 2 2 ; г) . 3. а) ; б) −3 3 − 4 2 .
2 2
34. Квадратен корен. Обобщение
1. а) 7 3 ; б) 5 5 ; в) 3 6 ; г) 11 3 . 2. а) 3 3 > 5 ; б) 25 2 > 9 15 ; в) 52 + 325 = 9 13 > 25 ;
г) 735 + 240 = 11 15 < 20 6 . 3. а) 26 − 2 165 ; б) 44; в) 35.
3 1 5 3 −7
4. а) 11 7 ; б) ; в) ; г) .
2 3 26
35. Квадратен корен. Тема за самоконтрол

1 2 3 4 5 6 7 8
Б Г Б В В 4 + 20 3 π
6 + 22 > 5
3 2
74
36. Квадратнo уравнениe. Непълни квадратни уравнения

1. а) a = 9, b = 0, c = −1 ; б) a = 1, b = −1, c = 0 ; в) a = 1, b = 2, c = −3 ;
г) a = −2, b = 3, c = 1 ; д)=a 4= , b 4, c = 1 .
1 2 3 1
2. а) x1,2 = ± ; б)= , x2 1 ; в) x1 = 0, x2 = −
x1 0= x1 0=
; г) x ∈ ∅ ; д)= , x2 .
3 3 3
5 7 1± 5 7
x1 0=
3. а)= , x2 ; б) x1,2 = ± . 4. а) x ∈ ∅ ; б) x1,2 = ; в) x1 = 4, x2 = − .
16 4 4 2
37. Формула за корените на квадратното уравнение
1. а) D = 25 ; б) D = −3 ; в) D = 0 ; г) D = 17 .
2. а) два корена; б) два корена; в) няма корени (0 корена); г) един корен.
1 ± 13 −3 ± 5 3
3. а) x1,2 = ; б) x1,2 = ; в) x ∈∅ ; г) x = .
2 2 2
1 2 1 4± 2 8
4. а) x1 = , x2 = − ; б) x1 = 2, x2 = − ; в) x1,2 = x1 2=
; г)= , x2 .
2 3 6 3 9
38. Формула за корените на квадратното уравнение. Упражнение

1 5 7 30
1. а) x1 = 0, x2 = − ; б)=
x1 0=
, x2 ; в) x1,2 = ± ; г) x1,2 = ± .
3 2 2 2
3 3 5 2 5
2. а) x = − =− ; б) x1 = 1, x2 = −2 ; в) x = ; г) x1 = 1, x2 = − .
5 5 3 2
1 3 1
3. а) x1 = −10, x2 = −2 ; б)= x1 1,= x2 ; в) x1 = 2, x2 = − ; г)=x1 1,=x2 .
5 4 3
3
4. а) ( 5 x − 3) − ( 2 x ) = 0 ⇔ ( 7 x − 3) ( 3 x − 3) = 0 ⇔ x1 = , x2 = 1 ;
2 2
7
2
б) ( 6 x − 5 ) − ( 4 x + 1) = 0 ⇔ (10 x − 4 ) ( 2 x − 6 ) = 0 ⇔ x1 = , x2 = 3 ;
2 2
5
( ) ( )
в) x + 1 − 2 x − 2 = 0 ⇔ ( x + 1) x − 2 = 0 ⇔ x1 = −1, x2 = 2 ;
2
г) x
2
+( ) ( )( )
3 + 2 x + 6 = 0 ⇔ x + 3 x + 2 = 0 ⇔ x1 = − 2 , x2 = − 3 .
3
5. x1 = 3, x2 = − .
2
39. Съкратена формула за корените на квадратното уравнение

1. а) x1,2 = 1 ± 3 ; б) D1 = 10 − 3.34 = −2 и x ∈ ∅ .
2
2. D1 = 36 − 3c = 3 (12 − c ) .
а) x1 ≠ x2 ⇔ D1 > 0 ⇔ c < 12 и c = −3 или c = 0 .
75
б) x1 = x2 ⇔ D1 = 0 ⇔ c = 12 ∈ M .
в) x ∈ ∅ ⇔ D1 < 0 ⇔ c > 12 и c = 13 или c = 10 2 .
8 5 1
3. а) x1 + x2 = , x1 x2 = ; б) x1 + x2 = 2, x1 x2 = ;
3 3 2
12 6 8 5
в) x1 + x2 = − , x1 x2 = ; г) x1 + x2 = , x1 x2 = .
5 5 3 3
40. Зависимости между корените и коефициентите на квадратното уравнение. Формули на

Виет
1 13
1. а) x1 + x2 = 7, x1 x2 = 3 ; б) x1 + x2 = 1 x1 x2 = − ; в) x1 + x2 = − , x1 x2 = −12 .
3 2
2. Само 2 x − 7 x + 6 = 0 .
2
3. а) x + 5 x + 6 = 0 б) 4 x − 12 x + 9 = 0 ; в) 4 x − 5 x − 6 = 0 .
2 2 2
4. а) 6 x − 13 x + 6 = 0 ; б) x − 2 x − 1 = 0 ; в) x − 2 2 x + 2 = 0 .
2 2 2
41. Зависимости между корените и коефициентите на квадратното уравнение.

Формули на Виет. Упражнение
1 5
1. а) x = 1 ; б) x = − ; в) x = − .
3 4
2. а)=x1 4= , x2 3 ; б) x1 = − 4, x2 = −3 ; =
в) x1 10
=, x2 3 ; г)=
x1 6=
, x2 8 .
3. а) 4 y − 4 y − 3 = 0 ; б) 8 y − 6 y − 1 = 0 ; в) 2 y − 11 y + 13 = 0 .
2 2 2
42. Приложения на формулите на Виет

4 24
1. а) ; б) 18; в) ; г) − 4 .
3 5
1
2. а) x1 x2 = − и x1 x2 < 0 ⇔ x1 < 0 < x2 ;
2
1
б) x1 x2 = − и x1 x2 < 0 ⇔ x1 < 0 < x2 ;
2
D>0
1 7
в) D = 41, x1 x2 = , x1 + x2 = − и x1 x2 > 0 ⇔ x1 < x2 < 0 ;
2 2
x1 + x2 < 0
D>0
1 7
г) D = 41, x1 x2 = , x1 + x2 = и x1 x2 > 0 ⇔ x1 > x2 > 0 .
2 2
x1 + x2 > 0
76
43. Разлагане на квадратния тричлен на множители
1. 2 x − 5 x − 7 = ( 2 x − 7 ) ( x + 1) .
2
2. 2 x − x + 1 не се разлага на линейни множители, тъй като има отрицателна дискриминанта

2
( D = −7 ) .
3. а) x − 3 x − 4 = ( x + 1) ( x − 4 ) ; б) − x + x + 2 = − ( x + 1) ( x − 2 ) = ( x + 1) ( 2 − x ) ;
2 2
( )
в) x + 2 2 x + 2 = x + 2 ; г) 2 x − 4 x + 6 = 2 ( x − 2 x + 3) .
2
2 2 2
x 2 − 3 x − 4 ( x + 1) ( x − 4 ) x−4 2 x 2 − x − 1 ( x − 1) ( 2 x + 1) x − 1
4. а) = = ; б) = = ;
2 x 2 + x − 1 ( x + 1) ( 2 x − 1) 2 x − 1 4 x2 + 4 x + 1 ( 2 x + 1)
2
2x +1
3x 2 − 8 x + 4 ( 3x − 2 ) ( x − 2 ) x − 2 x3 − 8 ( x − 2) ( x2 + 2x + 4) x2 + 2x + 4
в) = = ; г) = = .
3x 2 − 2 x x ( 3x − 2 ) x 2x2 − 6x + 4 2 ( x − 1) ( x − 2 ) 2 ( x − 1)
44. Решаване на уравнения от по-висока степен чрез разлагане на множители

1. а) x − 3 x + 2 x = 0 ⇔ x ( x − 3 x + 2 ) = 0 ⇔ x1 = 0, x2 = 1, x3 = 2 ;
3 2 2
б) 8 x = 27 ⇔ ( 2 x ) − 3 = 0 ⇔ ( 2 x − 3) ( 4 x + 6 x + 9 ) = 0 ⇔ x = ;
3 3 3 2 3
2
в) ( x − 1) = ( x − 1) ⇔ ( x − 1) − ( x − 1) = 0 ⇔ ( x − 1) ( x − 2 ) = 0 ⇔ x = 1, x = 2 ;
3 2 3 2 2
г) ( x − 1) = x − 1 ⇔ ( x − 1) − ( x − 1) = 0 ⇔ ( x − 1) ( x − 2 x − 2 ) = 0 ⇔ x1 = 1, x2,3 = 1 ± 3 ;
3 3 2
д) ( x − 1) ( x − 2 ) x = ( x − 1) ( x − 3) ⇔ ( x − 1) ( x − 2 ) x − ( x − 1) ( x − 3) = 0 ⇔
⇔ ( x − 1) ( x 2 − 3 x + 3) = 0 ⇔ x = 1 .
2. а) 1 и 2; б) 1, −1 и 2; в) 2.
3. а) b = 4 ; б) c = −7, 5 .
4. а) x − x + x − 1 = 0 ⇔ ( x − 1) ( x + 1) = 0 ;
3 2 2
б) 2 x − 2 = x − x ⇔ 2 ( x − 1) ( x + x + 1) − x ( x − 1) = 0 ⇔ ( x − 1) ( x + x + 2 ) = 0 ;
3 2 2 2
в) x − x − x + 1 = 0 ⇔ ( x − 1) x − ( x − 1) = 0 ⇔ ( x − 1) ( x − 1) = 0 ⇔
4 3 3 3
⇔ ( x − 1) ( x 2 + x + 1) = 0 .
2
5. а) x + 3 x − x − 3 = 0 ⇔ ( x + 3) ( x − 1) = 0 ⇔ x1 = −3, x2,3 = ±1 ;
3 2 2
б) x + x − x − 1 = 0 ⇔ ( x + 1) x − ( x + 1) = 0 ⇔ ( x + 1) ( x − 1) = 0 ⇔
4 3 3 3
⇔ ( x + 1) ( x − 1) ( x 2 + x + 1) = 0 ⇔ x1,2 = ±1 .
6. а) ( x − x ) = x + 5 x ⇔ x ( x − 1) − x ( x + 5 ) = 0 ⇔ x ( x − 3 x − 4 ) = 0 ⇔
2 3 2 2 2 2 2 2 2
⇔ x = 0, x = −1, x = 4 ;
б) ( 4 x − 1) = 4 x + 4 x + 1 ⇔ ( 2 x + 1) ( 2 x − 1) − ( 2 x + 1) = 0 ⇔
2 2
2 2 2 2
1
⇔ ( 2 x + 1) ( 2 x − 2 ) .2 x = 0 ⇔ x = 0, x = 1, x = − .
2
77
45. Решаване на уравнения от по-висока степен чрез разлагане на множители. Упражнение
1. а) ( x − x − 1) − ( x − 2 ) = 0 ⇔ ( x − 3) ( x − 2 x + 1) = 0 ⇔ x = ± 3 , x = 1 ;
2 2 2 2 2
б) ( 2 x − 1) − ( 2 x − 1) x = 0 ⇔ ( 2 x − 1) ( 4 x − 5 x + 1) = 0 ⇔ x = , x = 1, x = .
3 2 1 1
2 4
2. а) ( x + 3) ( x − 3) − ( x − 3) x = 0 ⇔ ( x − 3) ( x − x + 3) = 0 ⇔ x1,2 = ± 3 ;
2 2 2 2 2
−1 ± 13
б) ( x + 3) ( x − 3) + x ( x + 3) = 0 ⇔ ( x + 3) ( x + x − 3) = 0 ⇔ x1,2 = .
2 2 2 2 2
−1 ± 21
3. а) ( x + 1) ( x + x − 5 ) = 0 ⇔ x1 = −1, x2,3 = ;
2
б) ( x + 1) ( x − 4 x − 1) = 0 ⇔ x1 = −1, x2,3 = 2 ± 5 .
2
3 ± 17
4. d = 4 и x − 5 x + 4 x + 4 = 0 ⇔ ( x − 2 ) ( x − 3 x − 2 ) = 0 ⇔ x1 = 2, x2,3 = .
3 2 2
46. Решаване на уравнения от по-висока степен чрез въвеждане на помощно неизвестно

1. а) x = ± 2, x = ± 2 ; б) x = 0, x = ± 7 ; в) x = ± 3 + 14 ; г) x = 0 .
2. Нечетен брой – един корен или три корена.
3. а) два корена; б) няма корени; в) четири корена;
г) два корена; д) три корена; е) един корен.
4. а) x + 4 x − 5 = 0 с корени x1,2 = ±1 ; б) x − 3 x − 15 = 0 с корени x1,2 = ± 5 .

4 2 4 2
3 ± 17
5. а) x1 = 1, x2,3 = ± 2, x4 = −3 ; б) x1,2 = .
2
47. Решаване на уравнения от по-висока степен с въвеждане на помощно неизвестно.

2
1. При u = x :
x 4 − 3 x 2 + 2 = 0 ⇔ u 2 − 3u + 2 = 0 ⇔ u1 > u2 > 0 и x 4 − 3 x 2 + 2 = 0 има 4 решения;
x 4 + x 2 − 6 = 0 ⇔ u 2 + u − 6 = 0 ⇔ u1 < 0 < u2 и x 4 + x 2 − 6 = 0 има 2 решения;
x 4 − 2 x 2 + 1 = 0 ⇔ u 2 − 2u + 1 = 0 ⇔ u1 = u2 > 0 и x 4 − 2 x 2 + 1 = 0 има 2 решения.
2. A = ( )(
2x +1 )
2 x − 1 ( 2 x 2 + 1) , B = x 2 ( 4 x + 3) ( 4 x − 3) , C = ( x + 3) ( x − 3) ( x 2 + 1) ,
78
D = ( x + 3) ( x − 3) ( x + 1) ( x − 1) .
x 4 − 5 x 2 + 4 ( x + 1) ( x − 1) ( x + 2 ) ( x − 2 )
3. а) = = ( x + 2 ) ( x + 1) = x 2 + 3 x + 2 ;
x 2 − 3x + 2 ( x − 2 )( )x − 1
x4 − 4 x2 + 3 ( x + 1) ( x − 1) ( x 2 − 3) x 2 − 3
б) = =
( x + 1) ( x 2 + x − 2 ) ( x + 1) ( x + 2 ) ( x − 1) x + 2
4. Уравнението е равносилно на x + 4 x − 5 = 0 с корени x = ±1 .

4 2
 1 4
5. Положете u = x ( 3 x + 1) = 3 x + x и решете уравнението u − 5u + 4 = 0 . x ∈ −1, , 1, −  .
2 2
 3 3
48. Моделиране с квадратни уравнения
1. а) 10 и 12 или –12 и –10; б) 6 и 8 или –8 и –6. 2. а) 4 и 5 или –5 и –4; б) 4 и 5 или –5 и –4.
3. Нека а и b са основите на трапеца, а h – височината му. Дължината на средната основа е
a+b a+b a+b
, а от S = .h и = h − 2 получаваме уравнението h ( h − 2 ) = 80 с положителен корен
2 2 2
h = 10.
4. 6 m и 8 m. 5. По 20 литра.
49. Моделиране с квадратни уравнения. Упражнение

1. След около 6 s. 2. а) 10 s; б) 50 s. 3. 15. 4. а) 12; б) 20.
50. Квадратни уравнения. Тема за самоконтрол
1 2 3 4 5
А В В В В
5 9
6. y + 9 y − 126 = 0 7. x1 + x2 + x3 = 1 + 0 + = .
2
4 4
2
8. Полагаме u = x + 2 x и получаваме уравнението u − 2u − 3 = 0 с корени u1 = −1 и u2 = 3 . От
2
x 2 + 2 x = −1 ⇔ x 2 + 2 x + 1 = 0 намираме x = −1 , а от x 2 + 2 x = 3 ⇔ x 2 + 2 x − 3 = 0 получаваме
x = 1 и x = −3 .
Следователно уравнението има три решения: x = ±1 и x = −3 .
79
51. Взаимни положения на точка и права с окръжност

1. а) r > 10 ; б) r = 10 ; в) 0 ≤ r < 10 . 2. а) 0 < r < 6 ; б) r = 6 ; в) r > 6 . 3. а) 2, 0, 5 ; б) 2, 0, 5 .
52. Взаимни положения на точка и права с окръжност. Упрaжнение

1. а) CD е секуща на k; б) CD няма общи точки с k; в) BC= x= 6 и CD е допирателна на k.
2. Нека в равностранния ∆ABC М е средата на височината CО ( O ∈ AB ) , C
а ОP и ОQ ( P ∈ AC , Q ∈ BC ) са разстоянията от О до АС и ВС. Докажете,
1
че в правоъгълните триъгълници PОС и QОС PO = QO = CO = MO .
2 M
3. а) 45°; б) 30°.
P Q
A O B
4. а) симетралата на дадената отсечка; б) ъглополовящата на дадения ъгъл.
5. Ако d разстоянието между двете прави, то ГМТ е права, успоредна на тези прави и на рзстоя-
d
ние до всяка от тях.
2
d
2
d
2
53. Допирателни към окръжност през външна точка C

1. От AP = AS (допирателни отсечки) следва, че OP = OS R
и АО е ъглополовяща на A . D
Аналогично се доказва, че OP = OQ , OQ = OR , OR = OS Q
S
и ВО, СО, DO са ъглополовящи на B , C и D .
O
k
A P B
M r A
2. Докажете, че четириъгълникът МАОВ е квадрат.

r r
Тогава MA
= MB = r = 2 cm.
3. Докажете, че четириъгълникът МАОВ е квадрат. B
r O
Тогава AMB = 90° .
80
C T D M
4. Нека AD ⊥ t и BC ⊥ t са разстоянията от А и В до правата t. t 300
В правоъгълните триъгълници МОТ, МАD и МВC с M = 30° след-
ва, че OM
= 2= OT 4 , AM = MO − AO = 2 , MB = AB + AM = 6 , 2 A
AM BM 2
AD = 1 cm и =
= BC = 3 cm. O
2 2 2
B k
5. Ъглополовящата на дадения ъгъл (вж. зад. 4б) след урок 52).
6. Ако О е центърът на k, докажете, че О е средата на D C

АВ, AOСD е квадрат, AВСD е правоъгълен трапец с лице
AB + CD 8+ 4 4
S= . AD = .4 = 24 cm2.
2 2
A B
4 O 4
54. Централни ъгли, дъги и хорди

1. a)   = 40°, CA
AB = 60°, BC  = 260° ; б)   = 40°, CA
AB = 300°, BC  = 20° .
2. a) AOB = 180°, BOC = 144°, COA = 36° ;
б) AOB = 80°, BOC = 120°, COA = 160° .
3. Ако АВ е хорда в окръжност k ( O; r ) и 
AB = 60° , докажете, че ∆ABC е равностранен (вж. ос-
новната задача от урока).
4. От 
AB = 180° следва, че АВ е диаметър на k и AB  = 60° и задача 3 намира-
r 4 cm. От BC
= 2=
ме BC= r= 2 cm.
55. Централни ъгли, дъги и хорди. Упражнение

C
1. Oт = 360° и 
ABC + CA ABC = 252° намираме 
AC = 108° и
=2
BC AC = 72° . Тогава
AB = = 180° , от което следва,
ABC − BC
3 A B
O
че АВ e диаметър на k.
k
2. A = B = 75°, C = D = 105° или A = B = 45°, C = D = 135° .
D C
r
O
O
A B A B
r k
k
D C
81
1
3. Използвайте, че в правоъгълния ∆HOC CH = OC ,
2 C
HOC = 30° и CB = 30° .
O
Тогава   : BD
AC : CB  : DA
 = 150° : 30° : 90° : 90° = 5 : 1 : 3 : 3 A
H
B
4. Използвайте, че в успоредника ABCD от AB = CD и AD = BC следва, че   и

AB = CD
  (вж. задача 4 от урока).
AD = BC
56. Диаметър, перпендикулярен на хорда

1. BAO = ABO = 45°, AOB = 90° . 2. MAN = MBN = 90°, AMB = 30°, ANB = 150° .
3. Докажете, че MN е диаметър на окръжността, като използвате, че  , 
AM = BM  и
AN = BN

AM + + BN
AN = BM = 180° .
4. а) Докажете, че МН е медиана в ∆AMB и MO : OH = 2 : 1 .
б) Изполвайте, че правата МО е симетрала на АВ, а правата
АО е симетрала на МВ.
5. От MA = MB (допирателни на k) и AO
= CO = r следва, че A
правата МО е симетрала на АС и MO ⊥ AC .
O
а) От BD ⊥ AC следва, че   и 
AD = CD  (BD е диаме-
AB = CB M
D
B
тър, перпендикулярен на хордата АС).
б) От   следва, че 
AD = 30° = CD ADC = 60° , AOC = 60° , C
k
∆AOC е равностранен и AC= r= 2 . Като вземем предвид, че
AC.BD 2.4
BD ⊥ AC , намираме= S ABCD = = 4.
2 2
57. Диаметър, перпендикулярен на хорда. Упражнение
1. Използвайте, че от AB  CD и задача 1 от урока следва, че  .
AD = BC
Тогава 
AC =   = BC
AD + CD  + CD
 = BD
 и AC = BD .
2. От следствието на задача 1 от урока следва, че ABCD е равнобедрен трапец. Тогава AD = BC ,
AC = BD и BAD = ABC . От AD = BC следва, че разстоянията от О до тези хорди са равни.
Забележка: Задачата може да решите и с разсъждения, подобни на тези при решаването на зада-
ча 1 от урока.
M
P Q
3. I начин. Ако Р и Q са допирните точки на МА и МВ с k1, от R
A B
OP ⊥ MA , OQ ⊥ MB и OP = OQ = r следва, че MA = MB , а r
Р и Q са средите на хордите МА и МВ на k.
O
k1
k
82
M
В правоъгълния ∆MOP PMO = 60° (МО е ъглополовяща
MO R
на AMQ = 120° ) и PM
= = = 3 . Следователно A R B
2 2
AM
= MB = 6 cm.
II начин. От AO
= MO = BO = R следва, че АОМ и ВОМ са рав- O
нобедрени триъгълниците. Но AMO = BMO = 60° , тъй като k1
МО е ъглополовяща на AMB = 120° между допирателните k
МА и МВ. Тогава АОМ и ВОМ са равностранни триъгълници и
AM
= MB = R = 6 cm.
M P A
4. Ако ОР и OQ са разстоянията от О до хордите МА и МВ, то
P и Q са средите на хордите, а MPOQ е правоъгълник.
Q
а) OP = 1 cm, OQ = 2 cm; б) MA = 4 cm, MB = 6 cm. O
B k
5. Ако OM ⊥ AB ( M ∈ AB ) , използвайте, че М е средата на A D C B

хордата АВ на k и на хордата CD на k1 . M
Забележка: Не е необходимо построяването на самия диаметър, а
O
само на перпендикуляра ОМ от центъра О към хордата АВ.
k1
k
58. Вписан ъгъл

1. а)72°; б) 180°; в)270°. 2. а) A = B = 45°, O = 90° ; б) A = B = 30°, O = 120°
в) A = B = O = 60° ; г) A = B = 45°, O = 90° . 3. а)18°; б) 45°; в) 75°; г)110°.
4. а)72°; б)180°; в)260°; г)300°. 5. От AB = r следва, че 
AMB = 60° и  ANB = 300° .
Тогава AMB =
1
ANB = 150° и ANB =
1
AMB = 30° .
2 2
 = 60° , 
6. От CD = 0, 5 AB следва, че CD  = 120° ,
AD + BC D
  = 30° . BAD = 1 BCD

AD = 90° и BC = 45° , C
2
1 1 A B
ABC = ADC = 75° , BCD = BAD = 135° и O
2 2
1
ADC = ABC = 105° . k
2
7. а) BAC = 60°, ABM = 105°, BMC = 120°, ACM = 75° ;
б) BAC = 60°, ABM = 100°, BMC = 120°, ACM = 80° .
83
59. Вписан ъгъл. Упражнение C
1. Вижте решението на задача 4 от урока. k
400
 = 60° и CBD = 40° .

2. Докажете, че BD D
O r
A B
C
D
3. Вижте задача 5 от урока.

A 300
B
M k
C
4. Докажете, че ACD = BCN , като сравните ъглите на k
∆ADC и ∆HCB. От ACD =

1 1
AD и BCN = BN следва,
2 2 O
че  .
AD = BN
A B
H
D N
C
5. Означаваме BM = x , CM
 = 2x и  AC
= BC = 3 x , тъй като
AC = BC . 2x
3x
От BM  AC следва, че =
AB CM = 2 x . Тогава 8 x = 360° ,
M
x = 45° , 
AB = 90° , 
AC = 135° и ACB =
1
AB = 45° , k
2 x
BAC = ABC =
1
AC = 67, 5° = 67°30′ .
2 A B
2x
60. Периферен ъгъл

1. а) 40° 140°; б) 240°, 120°. 2. BAM = ABM = 72°, AMB = 36° .
C M
3. a) От AB  CM следва, че CMA = MAC (кръстни ъгли).
Но CMA =
1
AM (периферен ъгъл), ABM =
1
AM (вписан
2 2
O
ъгъл). Тогава MAB = ABM и ∆ABM е равнобедрен.
A B
б) BAM = ABM = 50°, AMB = 80° .
4. CAB = 40°, ABC = 80°, ACB = 60° . k
84
61. Периферен ъгъл. Упражнение
C
1. Означаваме ABC = β , ACB = γ и BMC = ϕ . Тогава γ
β
1
MCA = AC = ABC = β ( MCA е периферен, а ABC O
2 φ β
 M B
AB A
е вписан), a γ = . a) От CM = CB и 
ACB = 150° k
2
следва, че ϕ = β , 
AB = 210° и γ = 105° . В ∆MBC 3β + γ = 180° ,
3β = 75° и β = 25° . Ъглите на ∆ABC са B = 25°, C = 105° и A = 50° .

б) От BMC = 2MBC и 
ACB = 200° следва, че ϕ = 2β , 
AB = 160° и γ = 80° , 4β + γ = 180° ,
4β = 100° и β = 25° . Ъглите на ∆ABC са B = 25°, C = 80° и A = 75° .
2. A = 40°, B = 65°, C = 75° (вж. задача 3 от урока). 3. Докажете, че ∆ACP ≅ ∆AHC и
∆BQC ≅ ∆BHC (вж. втория начин от решението на задача 4 от урока).
4. От H ∈ k с диаметърът ВС следва, че BHC = 90° . C

Равенството MCH = MHC следва от ACH = ABC
M
1
и MHC
= = HC HBC ( MHC е периферен, а HBC е O
2
вписан). Може да използваме и факта, че AC е допирателна на A H B
k ( AC ⊥ BC ) и MH = MC като допирателни отсечки. k
62. Ъгъл, чийто връх е вътрешна или външна точка за окръжност

1. а) 50°; б) 90°; в) 150°. 2. а) 25°; б) 30°; в) 30°. 3. а) 100° и 50°; б) 90° и 60° в) 75° и 75°.
4. а) 120° и 60°; б) 180° и 120°; в) 100° и 40°.
Q
1  = 60° и 
CD =
5. От= AB r следва, че CD AB = 180° .
2
180° + 60° D
AB + CD
Тогава APB = = = 120° и
2 2 P C
180° − 60°
AB − CD
AQB = = = 60° . A B
2 2 O
63. Ъгъл, чийто връх е вътрешна или външна точка за окръжност. Упражнение
1. APB = 110° (вж. задача 1 от урока).

AB + CD
 = 60° и докажете, че 
2. Използвайте, че CD AB = 200° . Тогава APB = = 130° и
2
BPC = 50° (вж. задача 2 от урока).
85
−
BC AC α
−
3. Ако BAC = α , то BC AC = α и BMC = = .
2 2 C
α
Тогава ACM = ( BAC = α е външен за ∆AMC) и
2
1 α O
ABC = AC = ACM = ( BAC е вписан, а ACM α
2 2 M B
A
е периферен). Следователно триъгълниците АСМ и ВСМ са
k
равнобедрени, MA = AC и MC = BC .
4. Докажете, че MB = BC . Тогава AM = AB + BM = AB + BC = PABC − AC = 40 − 18 = 22 cm.
64. Взаимно положение на две окръжности

1. а) пресекателни; б) пресекателни; в) външно допирателни; г) k1 е вътрешна за k.
2. а) 0 < r2 < 2 ; б) r2 = 2; в) r2 = 14; г) r2 > 14 . 3. а)r2 = 4,8 cm r2 = 3,2 cm; б) r1 = 24 cm, r2 = 16 cm.
2 S AOBO1 2.36
=
4. OO1 = = 18 cm (вж. задача 2 от урока).
AB 4
M
A B
65. Взаимно положение на две окръжности. Упражнение
1. Ако О е центърът на двете окръжности, докажете, че
MO ⊥ AB . O
k1
k
2. От задача 2 от урока следва, че AB  A1 B1 . Тогава ∆ATB ≅ ∆ATB

1 1 по II признак
( AT = AT
1 , A = A1 , B = B1 ) , от което следва, че BT = B1T . Тогава AB1 A1 B е успоредник,
AB = A1 B1 и AB1 = A1 B .
B
A1
O T O1
k k1
A
B1
3. От AB ⊥ OO1 и CD  OO1 следва, че AB ⊥ CD , ВС и B

BD са диаметри, а OO1 е средна отсечка в ∆BCD. Тогава
BC= 2= R 8 cm, BD = 2=r 4 cm и= CD 2= OO1 10 cm. O O1
k1
C A D
k
86
4. Използвайте, че в равнобедрените триъгълници АОТ и
A1O1T ъглите при основите АТ и AT
1 са равни.
k1
O O1
T
A1
A k
66. Общи допирателни на две окръжности
1. а) 2; б) 1; в) 4; г) 3. 2. Ако АВ и А1В1 са общите външни допирателни на окръжностите
k ( O; r ) и k1 ( O1 ; r ) , то AА1BВ1 правоъгълник.
A A1
O O1
k k1
B B1
3. Вж. предходната задача 2. 4. Ако АА1 и BB1 са външните допирателни на окръжностите k и
k1 ( A, B ∈ k , A1 , B1 ∈ k1 ) , докажете, че AB  A1 B1 .
1 1
BAA1 =
Например, от = ABB1 AB (периферни ъгли за k) и =AA1 B1 = BB1 A1 A1 B1
2 2
(периферни ъгли за k1 ) следва, че BAA1 + AA1 B1 = 180° и AB  A1 B1 От AА1 = BB1 следва, че
AА1В1B e равнобедрен трапец.
A
A1
O O1
k1
B1
k
B
5. Ако AА1 и BB1 са вътрешните допирателни на окръжностите k и k1 ( A, B ∈ k , A1 , B1 ∈ k1 ) , а М

е общата им точка, от MA = MB (допирателни на k) и MA1 = MB1 (допирателни на k1 ) следва, че
AA1 = AM + MA1 = BM + MB1 = BB1 .
A
B1
O М O1
k1
A1
k B
87
67. Общи допирателни на две окръжности. Упражнение A
M
B
1. От задача 1 от урока следва, че ∆OMO1 е правоъгълен. 300
Използвайте свойството на катета срещу ъгъл от 30° в правоъ- O R T r O1
k1
гълните триъгълници MTO1 и OMO1.
k
t A
r A1
2. Ако А и А1 са допирните точки на t с k и k1 , разгледайте r1 300
правоъгълните триъгълници АОМ и A1O1M с M = 30° . O r P r1 O1
M
Като вземете предвид, че OO1 = r + r1 , докажете, че r = 3r1 . k1
Ако Р е общата точка на k и k1 , от OP = r и OM = 2r следва, k
че Р е средата на ОМ.
T1
3. Ако T1T2 пресича правата O1O2 в точка М, постройте r1 H T2

r2
O2 H  MT1 .
M
Докажете, че O1O2 H H = 90° , O1 H = r1 − r2 = 4 , O2 H = 4 и O1 O2
k2
O1O2 H = 45° .
k1
S P
1 1
4. а) Използвайте, че PTS = TO1M и PTS = TOS
2 2
(връзка между периферния ъгъл и съответния му централен M
ъгъл) и докажете, че O1M  OS и O1M е средна отсечка в O T
O1
∆OTS.
б) Докажете, че ∆OTS е равностранен. Тогава PTS = 30° . k1
k
68. Окръжност. Обобщение
1. Докажете, че четириъгълникът ABCD е вписан в окръжност.
2. Ако P и Q са петите на перпендикулярите, спуснати от А и P
t
В към правата t, а H е пресечната точка на АВ и MN. Докаже- M
те, че AMP = AMN , BMQ = BMN , ∆AMP ≅ ∆AMH и Q
∆BMQ ≅ ∆BMH .
A B
H
88
A
3. Окръжностите k1 и k2 се допират външно, тъй като O1O2 = R1 + R2 .
M
Дължината на отсечката MN може да се пресметне по два начина. B
R + R2
I начин. От задача 4 от урока следва, че MN = 1 =4. O1 N O2
2 k2
II начин. В правоъгълния ∆O1MO2 (вж. задача 1 от урок 67) MN е k1
1 R + R2
медиана и MN = O1O2 = 1 .
2 2
69. Окръжност. Тема за самоконтрол

1 2 3 4 5 6 7
А Г В Б Б ADC = 60° BAC = 66°
8. От свойството на допирателните МТ и МА на k и МВ и МТ на k1 следва, че МТ е медиана в

∆ABT, MT = AB и ATB = 90° . В окръжността k от AT = r намираме 
1
AT = 60° и
2
BAT =
1
AT = 30° (периферен ъгъл).
2
Следователно ъглите на ∆ATB са ATB = 90° , BAT = 30° и ABT = 60° .
A
M
B
O T O1
k1
89
70. Рационални дроби. Дефиниционно множество

x 1 6
1. Множеството от недопустимите стойности на израза + − 2 е {± 3} ;
x − 9 13 x + 1
2
2 − x x2 − 4
2. Изразът е дефиниран при x + 3 ≠ 0 ⇔ x ≠ − 3, x − 4 ≠ 0 ⇔ x ≠ ± 2 и
2
:
x + 3 2x
2 x ≠ 0 ⇔ x ≠ 0 , т.е. за x ≠ 0, x ≠ − 3, x ≠ ± 2 (отг. Г);
2x + 3
3. Изразът 2 е дефиниран при x + 1 ≠ 0 , което е изпълнено за ∀x ∈ ( − ∞; ∞ ) (отг. В);
2
x +1
4. Недопустимите стойности на дадения израз са корените на уравненията:
1
2x −1 = 0 ⇔ x = = 0, 5; 1 − x 2 = 0 ⇔ x = ± 1; x + 2 = 0 ⇔ x = − 2; Следователно допустимите
2
стойности са x ≠ 0, 5; ± 1; − 2 (отг. Г); 5. A).
71. Основно свойство на рационални дроби. Съкращаване и разширяване на рационални

дроби
1. а) да; б) да; 2. А).
72. Привеждане на рационални дроби към общ знаменател

x2 1 x +1 3
1. а) 2 при x = 1 е ; б) 2 при x = 2 е ;
x + 4x + 3 8 x −x+2 4
x2 −1 x+2 1
в) при x = 3 е 2; г) 2 при x = 10 е .
x − 2x +1
2
x + 2x 10
3 x 2 + 24 x 3x x 2 − 16 x+4 x 2 − 16 x−4
2. а) = ; б) = ; в) = 2 ;
x + 16 x + 64 x + 8
2
x − 64 x + 4 x + 16
3 2
x + 64 x − 4 x + 16
3
3x − 2 1 3x + 2 1 2x − 2 1
г) = ; д) = ; е) 2 = .
3x − 4
2
3x + 2 3x − 4
2
3x − 2 2x − 4 2x + 2
3. а) x − 4 ; б) ( x − 2 ) ( x − 5 ) ; в) x − 2
2
( ) ( x + 2 ) ; г) ( x − 5) .2
4. a) A =1, B = – 2 , A >B; б) A = – 1,25, B = – 2 , A >B.
73. Събиране и изваждане на рационални дроби

−x 26 3 2−x 20 x 10
1. а) ; б) ; в) ; г) ; д) − 2 .
x −4
2
5 ( x − 2) 4x − 8
2
( x − 5) ( x + 5)
2
( x − 3) . ( x − 1)
2
5x2
2.
( x − 3) . ( x − 1) . ( x + 4 )
90
74. Събиране и изваждане на рационални дроби. Упражнение
1. А); 2. Г); 3. Б).
75. Умножение, деление и степенуване на рационални дроби
1. а)
2
; б) 25; в)
(
16 x − 2 )
; г)
5
. 2.
x −1
.
x+2 x+ 2 x+5 x+4
76. Преобразуване на рационални изрази

 1 1  x+2 3
1. а)  +2 . = , x ≠ −2, x ≠ 0, x ≠ 1;
 x −1 x + 2  4x 4x − 4
 5 1  x+3 2
б)  − . = , x ≠ −1, x ≠ −3, x ≠ −3, 5;
 x +1 x + 3  2x + 7 x +1
 3x 3x + 1  5 x + 1 −2 1
в)  − : = , x ≠ −2, x ≠ − , x ≠ 1;
 x + 2 x −1  x −1 x + 2 5
 1 1  3 x
г)  +2 : =− , x ≠ 1, x ≠ −2.
 x −1 x + 2  x −1 x+2
 x x  xy 5− x+ y  1 1  x z 1
2. а)  − : = = 2 при x = 4, y = 1; б)  +  :  −  = при x = 1 ,
 x− y 5 x− y 5y  xy yz   z x  4
 x− y x+ y  x y 4 1
y = 2 и z = −1; в)  +  :  +  = при x = 1 , y = ;
 x+ y x− y  y x 3 2
 3x − 3 y 1  x 2 − y 2 3
г)  + : = = −1 при x = 1 , y = 2.
 ( x − 2 )2 yz  x − 2
  ( x − 2 ) ( x + y )
77. Преобразуване на рационални изрази. Упражнение

x+ y x 2 − xy + y 2 7 2x2 − 3 y 2 3
1. а) = 4; б) = ; в) 2 = .
y ( x + y) 3x − 2 y 2 5
2
16
 a +b a −b   a +b a −b  a +b
2 2 2 2 2 2
2. а)  −   2 2
: − 2 
= , a ≠ ±b, a ≠ 0, b ≠ 0;
 a −b a +b   a −b a +b  ab
2
 a2
− 2
a3   a
−
a2 
= −
( a − b ) a , a ≠ ±b, a ≠ 0.
б)   :  
 a + b a + 20b + b   a + b a − b  a+b
2 2 2
78. Дробни уравнения

1
1. а) x ≠ 7 , x ≠ − ; б) ∀x; в) x ≠ 0, x ≠ ±1; г) x ≠ − 2. 2. а) 0; б) ∀x ≠ 1; 3.
3
1
3. а) x = ± 3; б) x ∈∅; в)
= x1 2=
, x2 ; г) x = 1; д) x = 1; е) x ∈ ∅.
2
91
79. Дробни уравнения. Упражнение
1
1. а) 70; б) x ∈∅; в) x = ± 5; г) x = 4. 2. а) x = 0; б) x1 = − , x2 = −1; в) x ∈ ∅; г) x = ±7 , ±1.
4
80. Моделиране с дробни уравнения
3 3 1
1. 12,5 cm2; 2. – 1; 3. ; 4. ; 5. ; 6. ( AB )1 = 3, ( AB )2 = 2.
5 2 6
81. Моделиране с дробни уравнения. Упражнение
1. 80 km/h; 2. 12 km/h; 3. 25 топки; 4. 15 часа, 30 часа 5. MN = 3.
82. Рационални дроби. Обобщение

 a  ab 1 11 y − 5 ( 3 y − 2 ) : 2 2 y − 1
1. а) 1 − : = − ; б) + = ;
 a −b  a −b a 14 y 7y 2y
3. а)Дефиниционното множество на уравнението е DM : x ≠ − 4, x ≠ −2.

x+4 3 6 x+4 3 6
Тогава − = 2 ⇔ − = ⇔
x + 2 x + 4 x + 6x + 8 x + 2 x + 4 ( x + 2) ( x + 4)
⇔ ( x + 4 ) − 3 ( x + 2 ) = 6 ⇔ x 2 + 8 x + 16 − 3 x − 6 = 6 ⇔ x 2 + 5 x + 4 = 0 ⇔
2
⇔ x1 = −1 ∈ DM , x2 = − 4 ∉ DM . Следователно уравнението има единствен корен x = −1.

5 1 10 x 5 1 10 x
б) + = ⇔ + =− .
x − 3x − 4 x + 1 4 − x
2
( x + 1) ( x − 4 ) x +1 x−4
Дефиниционното множество на уравнението е DM : x ≠ −1, x ≠ 4.

5 1 10 x
При x ∈ DM : + =− ⇔ 5 + x − 4 = −10 x ( x + 1) ⇔
( x + 1) ( x − 4 ) x + 1 x − 4
1
⇔ x + 1 = −10 x 2 − 10 x ⇔ 10 x 2 + 11x + 1 = 0 ⇔ x1 = −1 ∉ DM , x2 = − ∈ DM .
10
1
Следователно уравнението има единствен корен x = − .
10
x2
в) Полагаме + 1 = u и получаваме уравнението u 2 + 9u = 10 ⇔ u 2 + 9u − 10 = 0
x −1
x2
с корени u1 = 1, u2 = −10. При x ≠ 1 решаваме + 1 = 1⇔ x2 = 0 ⇒ x = 0 ≠ 1 и
x −1
x2 −11 ± 165
+ 1 = −10 ⇔ x 2 + x − 1 = −10 x + 10 ⇔ x 2 + 11x − 11 = 0 ⇒ x3,4 = ≠ 1.
x −1 2
−11 ± 165
Следователно уравнението има корени x1,2 = 0 , x3,4 = .
2
y2 1 13
г) 2 + 2 = ⇒ y1,2 = ±2
y −2 y +2 6
92
83. Рационални дроби. Тема за самоконтрол
1 2 3 4 5 6 7 8
2 1 1
В Б Г Г А ; − x1 = −4, x2 = − .
2 6 3
84. Окръжност, описана около триъгълник

1. Б) 2. В) 3. AOB = 2 γ = 2(180° − 35° − 75°) = 140°.
1
4. А); Триъгълникът BOC е равностранен и α = BOC = 30°.
2
5. Съществува единствена точка от симетралата, за която AOB = 2γ.
6. AOB = 360° − 2.130° = 100°.
85. Окръжност, вписана в триъгълник

1. AB1 = AC1 = 6,5 cm, BC1 = BA1 = 7 cm и CA1 = CB1 = 1,5 cm.
13 + 14 + 15 S
2. S = r. p = 4. = 4.21 = 84 cm2. r
3. От S = r.p получаваме = = 1 cm.
2 p
1
4. AIB = 180° − ( α + β ) = 115°.
2
86. Описана и вписана окръжност. Упражнение
1. Б) 2. Б) 3. R = 12,5 cm, r = p – c = 3 cm.
1
4. От  AIB = 90° + γ следва, че γ = 60° и по същия начин α = 100° и значи β = 20°.
2
5. AB1 = AC1 = 23 m, BC1 = BA1 = 14 m и CA1 = CB1 = 19 m.
1
6. От AIB = AOB следва, че 90° + γ = 2 γ , откъдето γ = 60° и аналогично α = β = 60°.
2
87. Външновписана окръжност
1 1 1 1
1. Тъй като CAI b = (180° − α ) = (180° − 80° ) = 50° и ACI b = (180° − γ ) = (180° − 40° ) = 70°
2 2 2 2
следва, че AI bC = 180° − 50° − 70° = 120°. 2. CR = p – b = 60,5 – 37 = 23,5 cm.
3. Като в зад.1 получаваме AI c B = 60° , BI a C = 55° и CI b A = 65° .

1 1 1
4. От BMC = α и MBI c = MBI c = ABI c − ABM = 90° − β − γ = α следва, че
2 2 2
1
MI c B = α . Следователно MB = MIc , а MB = MC тъй като M е средата на дъгата AB .
2
93
88. Ортоцентър в триъгълник
1. Г) 2. А) 3. От α + β + γ = 180°, AHC = α + γ = 150° и BHC = β + γ = 115° намираме
α = 65°, β = 30° и γ = 85°.
4. Триъгълниците AHC1 и CBC1 са еднакви (AH = BC, HAC1 = BCC1 = 90° − β
и AC1C = CC1 B = 90° ), откъдето AC1 = CC1. Следователно BAC = 45°.
89. Забележителни точки в триъгълник. Упражнение

1
1. От BHC = 180° − γ = 136° намираме, че γ = 44°. Следователно  BIC = 90° + γ = 112° и
2
BOC = 2 γ = 88°.
1
2. От BIC = 90° + γ = 115° намираме, че γ = 50°. Следователно BHC = 180° − γ = 130° и
2
BOC = 2 γ = 100°.
1
3. От BOC = 2 γ = 140° намираме, че γ = 70°. Следователно BIC = 90° + γ = 125° и
2
BHC = 180° − γ = 110°.
4. Ако C1 е средата на AB, то CC1 е медиана (тъй като M ∈ CC1 ) и височина (тъй като O ∈ CC1 ) и
следователно CA = CB. Аналогично BC = BA.
5. Ако C1 е петата на височината от C към AB, то CC1 е височина (тъй като H ∈ CC1 ) и ъглополо-
вяща (тъй като I ∈ CC1 ) и следователно CA = CB. Аналогично BC = BA.
90. Вписан четириъгълник

1. Б) 2. DAB = 180° − BCD = 105° и CDA = 180° − ABC = 45°.
3. BAC = 180° − DBC − ACD − BDA = 18°. 4. Следва от равенствата IAI c = IBI c = 90°.
5. Тъй като ABCD е вписан, то ADC + ABC = 180° и тъй като е трапец, то
ADC + DAB = 180°. Следователно ABC = DAB, т.е. трапецът е равнобедрен.
6. От AHB = α + β следва, че AH1 B = α + β. Това означава, че
ACB + AH1 B = α + β + γ = 180°.
91. Четириъгълник, описан около окръжност

1. а) да, б) да 2. От AB + CD = AD + BC = 2AD следва AD = 34 cm. 3. Б)
4. Нека AD е най-малката страна и точки P ∈ DC и Q ∈ BC са такива, че DP = AD и CP = CQ. От
AB + CD = AD + BC следва, че BQ = AB. Ъглополовящите на ADC , DCB и CBA са симе-
трали на страните на триъгълниците ADP, PCQ и QBA и следователно се пресичат в една точка.
94
92. Вписани и описани четириъгълници. Упражнение
1. Б) 2. Б) 3. В)
4. Ако описаните окръжности около ∆APM и ∆BPN се пресичат в точка S, докажете, че AMSN е
вписан. Сравнете със задача 5 от стр. 195.
93. Вписани и описани многоъгълници. Тема за самоконтрол

1 2 3 4 5 6 8
В Г Б Г А 90 cm 34 cm
94. Централна симетрия

1. A1(3,5;–11); B1(8;17); C1(–π;3,14); D1(–56; –92); 2. Б);
3. A1(–4;6); B1(–1;–2); C1(–5;5); D1(–2; 8);
5. Тъй като ASBH е успоредник и AHB = 180° − γ , то ASB = AHB = 180° − γ ;
6. Ако N е симетричната точка на C спрямо M, то ANBC е успоредник. От триъгълник CAN има-
ме AN + CA > CN, откъдето CB + CA > 2CM.
95. Осева симетрия

1. P и R, S и C, B и F, K и L, A и M;
2. Височината през върха e и медиана, т.е. тя е симетрала на AB;
3. а) 3, б) 2, в) 5, г) 6; 4. а) (1;–3), б) (–1;3); 5. а) (a;–b), б) (–a;b);
6. Ако PQ пресича BC в точка X и PR пресича AC в точка Y, то YPXC има три прави ъгъла. Сле-
дователно QPR = 90° .
96. Ротация
1. а) B, C, D, A; б) D, A, B, C; в) C, D, A, B; г) C, D, A, B;
2. Тъй като ротацията запазва разстоянията двата триъгълника са еднакви по трети признак;
3. Въртене 180° в положителна и посока е еквивалентно на въртене на 180° в отрицателна посока;
4. а) (–2,1) б) (0,–5) в) (2,–4) г) (3,7) 5. (1,1).
97. Транслация
1. Г); 2. а) (5,1) и (1,9) б) (0,2) и (1,9) в) (0,2) и (5,1); 3. (36,–26); 4. (–7, –1); 5. (–9, –10).
98. Еднаквости в равнината. Упражнение

1. а) (–2,–3) б) (2,–3) в) (3,–2) г) (0,8); 2. А); 3. Г);
4. Тъй като AH1BH е успоредник, то AH1 B = 180° − ACB и следователно AH1BC е вписан в
окръжност.
5. Тъй като AH1 B = AHB = 180° − ACB , то AH1BC е вписан в окръжност; 6. Следва от зад. 5.
95
11. ГОДИШЕН ПРЕГОВОР
99. Основни комбинаторни понятия

1. Б); 2. 6; 3. Трябва да се изберат едно четно и едно нечетно и число, общо 6.8 = 48 начина; 4. В);
11.10.9
5. а) P6 = 120; =б) V8 8=.7.6.5 1680 ;= в) C11 = 165 ; г) P3 + V4 + C5 = 6 + 4 + 10 = 20 ;
4 3 3 2
1.2.3
11.10.9
8. C11
6. 5! = 120; 7. Г); = = 165 . 9. C52 + C41 = 10 + 4 = 14 .
3
1.2.3
10. Трите числа трябва да бъдат или три четни или едно четно и две нечетни.
От C7 = 35 и C7 + C9 = 7 + 36 = 43 следва, че броят на начините е 78.
3 1 2
100. Вектор. Средна отсечка на триъгълник и трапец

1. а) BO + OD = BD ; б) AO + CO = AO + OA = AA = o ; в) CB − CO = OB ;

г) AC + DA = AC + CB = AB или AC + DA = DM + MC = DC ;

д) DA − DB + DM = BA + DM = BA + AC = BC .
2 1 1
2. AM = b + a ; BM = b − a ; AM + BM = 2b + a .
3 3 3
4 4 4  4 4 3 4
7
( 7
) 7
( 7
)
3. OM = OA + AM = a + AB = a + OB − OA = a + b − a = a + b − a = a + b .
7 7 7
4. N ( 2; 5 ) .
3 3
5. От AM = AC и AC = AB + AD (правило на успоредника) следва, че AM = a + b .
4 4
( )
3 3 1
4
( 4
)
Тогава BM = AM − AB = a + b − a = b − a .
4
Средна отсечка на триъгълник и трапец
1 1
DM =
1. От = AD BC = BN и DM  BN следва, че MBND е успоредник и BM  DN . В ∆AQD
2 2
М е средата на АD и MP  DQ . Тогава Р е средата на AQ и AP = 5 cm. Аналогично се доказ-
= PQ
ва, че Q е средата на PC и CQ = 5 cm. Следователно AC = 15 cm.
= PQ
4. От BAC = CAD (АС е ъглополовяща на BAD ) и D C
ACD = BAC (кръстни ъгли) следва, че CAD = ACD , ∆ACD
е равнобедрен с бедра AD
= CD
= 18 cm. Точката Р е средата на
диагонала АС. Тогава в ∆ABC и ∆ACD PN и МР са средни отсеч- M
P
N
1 5
ки и=MP = CD 9 cm,= PN = MP 15 cm и = AB 2=PN 30 cm.
2 3
Основите на трапеца са AB = 30 cm и CD = 18 cm.
A B
96
101. Квадратен корен и квадратно уравнение
Квадратен корен
1. а) 2 7 > 3 3 ⇔ 28 > 27 ; б) 29 < 5, 4 ⇔ 29 < 29,16 ;
в) 17 3 < 4 55 ⇔ 867 < 880 .
51 51 17
2. а)= = 3 17 ; б)
13
=
13 ( 35 − 22 )= 35 − 22 ;
17 17 35 + 22 13
в)
15
=
(
15 74 + 8 3
=
) ( 74 + 8 ).
74 − 8 10 2
3. Ако a = 7 + 3 , b = 7 − 3 и h = 21 , то
S = 2 (a + b) h = 2 ( 7+ 3+ 7− 3 ) 21 = 2.2 7 . 21 = 28 3 m2.
( )( )
4. 9 3 − 235 9 3 + 235 − 11 = 81.3 − 235 − 11 = −3 (отг. Б). 5. x = 30 m.
Квадратни уравнения
5 2 25
1. а) x = 1, x = − ; б) x = ; в)=x 2=
, x 7. 2. а) 2 ( x1 + x2 ) = 3 ; б) x1 x2 = 4 ; в) x1 + x2 = .
2 2 2 2
3 3 4
3. а) x + x − 6 = 0 ; б) 3 x + 8 x + 4 = 0 ; в) 2 y − 11x + 10 = 0 .
2 2 2
4. a) Условията D ≥ 0 и x1 x2 > 0 за еднакви знаци на корените са изпълнени за уравненията

 1
x 2 − 6 x + 2 = 0 ( D1 = 7, x1 x2 = 2 ) и 2 x 2 + 5 x + 1 = 0  D1 = 17, x1 x2 =  .
 2
б) Условията D > 0 , x1 x2 > 0 и x1 + x2 < 0 за различни отрицателни корени са налице за уравненията
 3 7
x 2 + 5 x + 1 = 0 ( D = 21, x1 x2 = 1, x1 + x2 = −5 ) и −2 x 2 − 7 x − 3 = 0  D = 25, x1 x2 = , x1 + x2 = −  .
 2 2
x 2 − 6 x + 5 ( x − 5 ) ( x − 1) x −5 x 2 + x − 30 ( x + 6 ) ( x − 5) = x + 6
5. a) = = ; б) = ;
2 x − x − 1 ( x − 1) ( 2 x + 1) 2 x + 1
2
2 x − 9 x − 5 ( x − 5 ) ( 2 x + 1) 2 x + 1
2
x 2 − 6 x + 5 x 2 + x − 30 x − 5 x + 6 2x +1
в) + 2 = + = = 1.
2x − x −1 2x − 9x − 5 2x +1 2x +1 2x +1
2
6. a) d = 6 , x1 = 2, x2,3 = ± 3 ; б) d = 10 , x = −2 ; в) d = 0 , x1 = 3, x2 = 0, x3 = −1 .
2
7. а) x1,2 = ±1 ; б) x1,2 = ± 2 ; в) x1,2 = ± 2 , x3,4 = ± .
2
2
8*. При a = 0 уравнението е −2 x + 1 = 0 и има два корена x1,2 = ± .
2
2
При a ≠ 0 уравнението ax − 2 x + 1 = 0 ще има две решения, когато съответното му квадратно
4 2
97
уравнение ay − 2 y + 1 = 0 има единствен положителен корен.
2
Възможни са два случая: y1 < 0 < y2 или y1 = y2 , y1 > 0 .

1
Условието y1 < 0 < y2 е равносилно на y1 y2 < 0 ⇔ < 0 ⇔ a < 0 .
a
Дискриминантата на ay − 2 y + 1 = 0 е D1 = 1 − a и от D1 = 0 намираме a = 1 и y1,2 = 1 е двоен
2
положителен корен. Следователно при a = 0, a < 0 или a = 1 биквадратното уравнение ще има

два различни реални корена. Полученият резултат записваме така: a ∈ ( − ∞; 0] ∪ {1} .
2
9. а) u = x + 2 x , u1 = −1, u2 = 3 , x1 = −1, x2 = 1, x3 = −3 ;
б) u = x − 6 x , u1 = −5, u2 = −8 ,=
x1 1,=
x2 5=
, x3 4=
, x4 2 ;
2
B
2 3 3
в) u = 2 x − x=
, u1 6=
, u2 3 , x1 = 2, x2 = − , x3 = −1, x4 = .
2 2
102. Окръжност 2r
M O
1. Докажете, че ∆AMB е равностранен.
Тогава MA
= MB = AB = 2 cm.
k
A
A B
2. Хордите са равни, тъй като са на равни разстояния

от центъра О. Използвайте, че СО е ъглополовяща O
на ACB и докажете, че AC = BC = 2CO = 12 .

k
3. a) ACD = 15°, CDB = 30°, BCD = 105° ; б) ACD = 15°, CDB = 30°, BCD = 75° .
C C
300 300 O
A B A B
O 150 150
D
k k
C H
600
r D
O
 = 60° .
4. Използвайте, че от CD = r следва, че CD
Ако Н е общата точка на BD и t, докажете, че
A B
CBD = HCD = BCD = 30° , BDC  = 120° и BAC = 60° .
98
5. a) BMD =
1
2
( 1
2
) 1
BD − AC = (120° − 30° ) = 45° , ANB =
2
AB −
1
( )
AC = (100° − 30° ) = 35° .
2
1
б) От BMD = BD
2
( )
− AC , ANB =
1
2
AB − ( )
AC и BMD = 2ANB следва, че
−
BD AC = 2 (
AB − 
AC и  )
AC = 2   = 200° − 120° = 80° .
AB − BD
D
N C O
A k
M
6. R : r 3=
= : 1, OP : PM 1 : 1 (вж. задача 2 след урок 67).
103. Рационални изрази
1
1. Б); 2. Г); 3. Б); 4. а) x1 = −1 ∈ DM , x2 = − 4 ∉ DM ; б) x1 = −1 ∈ DM , x2 = −3 ∈ DM ; в) x = ;
10
1 1 3
г) x ∈ ∅ ; д) x1 = 3 ∈ DM , x2 = −2 ∉ DM ; е) x1 = − 4 ∈ DM , x2 = − ∈ DM ; ж)
= x1 = , x2 .
3 2 2
6. 3 km/h.
104. Вписани и описани окръжности

1. AB = 9 cm, BC = 11 cm, CA = 10 cm; 2. Б); 3. α = 40°, β = 70°, γ = 70°; 4. Б); 5. А); 6. В);
7. DA = 21 cm; 8. Следва от IBJ = ICJ = 90° ;
9. Следва от AXT + BXT = CZT + CYT = 180° .
105. Еднаквости
360° 1080°
1. Г); 2. Б); 3. А); 4. Б); 5. ϕ = 3. = ; 6. Б); 8. Б);
7 7
9. Отсечката AR е образ на отсечката PC при ротация на ъгъл 90° с център точка B. Търсеният
ъгъл е равен на 90°.
106. Изходящо равнище. Тема за самоконтрол
1 2 3 4 5 6 7 8
Б Г В В Г 22 km/h 90° (3,–2)
99
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Примерни методически разработки на уроци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4

2. Варианти за диагностика на резултатите от обучението по математика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11
3. Отговори на вариантите за диагностика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34
4. Годишно тематично разпределение по математика за 8. клас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39
5. Учебна програма по математика за 8. клас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57
6. Отговори, упътвания и решения на задачите от учебника по математика за 8. клас . . . . . . . . . . 63
Книга за учителя
за 8. клас
Автори
доц. д-р Емил Колев
Иван Георгиев
Стелиана Кокинова
Редактор
Таня Славчева
Графичен дизайн
Николай Пекарев
Коректор
Мила Томанова
Българска. Първо издание, 2017

Формат 60х90/8. Печатни коли 12,5
ISBN 978-954-18-1061-3
№ 17-08230040-17
Издателство
БУЛВЕСТ 2ООО
1505 София, ул. „Васил Друмев“ 36
Тел.: (02) 8061 300, факс: (02) 8061 313
Печат
„БУЛВЕСТ ПРИНТ“ АД

8mat Knu

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

8mat Knu

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Емил Колев • Стелиана Кокинова • Иван Георгиев

Според учебната програма за 8. клас, обла- Основни акценти в учебника по математи-

Вид на урока: За нови знания

11. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ВЕКТОРИ.

Решение: а) Начините, по които от числата 1, 2 и 3 можем да образуваме

Обсъждане на задачата. Възможност за оценяване.

Вид на урока: Упражнение

Означенията за страните a, b 86. ОПИСАНА И ВПИСАНА ОКРЪЖНОСТ.

чително да не се използват за център на описаната окръжност – O

други означения. Точка O е пресечна точка на симетралите на триъгълника.

Да се намерят ъглите α, β и γ , ако AOB = 140° и BOC = 120° .

β = 180° − ( α + β ) = 180° − ( 70° + 60° ) = 50° .

Ако AIB = AOB , да се намери ъгъл γ .

За правоъгълен триъгълник с катети a, b и хипотенуза c е изпълнено ра-

CM2 = AC2 – AM2 = 144, т.е. CM = 12 cm.

R Ако описаната окръжност има център O и радиус R, то имаме, че

Обсъждане на задачата – подходяща е за Подходяща е за домашна работа.

Вид на урока: Обобщение

Двете допирателни от точка 68. ОКРЪЖНОСТ.

В окръжност k(О) мерките на съответните дъги на хорда АВ се отнасят

ните на тази хорда дъги. Пери- M Решение: а) От 

ферен ъгъл се измерва с поло-  1

Разстоянието между центро-

Възможност за работа по групи за всяко

3. Ако m ≠ 0 е параметър, определете степента на многочлена 2m x y − 4 xy + 2m xy − m .

7. Многочленът ( 2 x − 3) − ( 4 x − 6 ) ( x − 2 ) + ( x − 2 ) е тъждествено равен на:

2. В правоъгълна координатна система хОу са y

8. В ∆ABC C = 90°, A = 30° и CH ⊥ AB . Колко на брой от твърденията: BC = 2BH; AH = 2BH;

5. За числата 7 3 , 6 5 и 5 6 е вярно, че:

А) 5 6 < 7 3 < 6 5 Б) 6 5 < 7 3 < 5 6

В) 7 3 < 6 5 < 5 6 Г) 7 3 < 5 6 < 6 5

5. За числата 7 3 , 9 2 и 5 6 е вярно, че:

В) 7 3 < 9 2 < 5 6 Г) 7 3 < 5 6 < 9 2

3. Ако G е медицентърът на правоъгълен ∆АВС с хипотенуза AB = 18 cm, то дължината на отсечката

5. Сборът 3 + 12 е равен на:

7. Намерете сбора от квадратите на корените на уравнението x − 2 x − 1 = 0 .

3. Ако G е медицентърът на правоъгълен ∆АВС ( C = 90° ) и CG = 6 cm, то дължината на

4. Голямата основа на равнобедрен трапец ABCD ( AB  CD ) е AB = 12 cm, а D C

5. Сборът 2 + 18 е равен на:

5. Окръжностите k1 ( O1 ; r1 = 2 ) k2 ( O2 ; r2 = 5 ) имат две общи допирателни, ако отсечката O1O2 е с дъл-

7. През точка М, външна за окръжност k ( O ) , са построени допирателните отсечки МА и МВ. Лъчът

3. Хордите АВ и CD на окръжност k се пресичат в точка М. Ако D

5. Централата d на окръжностите k1 ( O1 ; r1 = 2 ) и k2 ( O2 ; r2 = 5 ) приема стойности от множеството

7. През точка М, външна за окръжност k ( O ) , са построени допирателните отсечки МА и МВ, ВС е

7. Даден е ∆ABC и вътрешна точка M. Симетричните точки на M относно средите на страните на

2. ОСНОВНИ КОМБИНАТОРНИ ПОНЯТИЯ

( x + 1) ( x 2 − 5 x + 6 ) − ( x + 1) = 0 ⇔ ( x + 1) ( x 2 − 6 x + 5 ) = 0 ⇔ x1 = −1, x2 = 1, x3 = 5 .

( x − 1) ( x 2 + 5 x + 6 ) + ( x − 1) = 0 ⇔ ( x − 1) ( x 2 + 6 x + 5 ) = 0 ⇔ x1 = 1, x2 = −1, x3 = −5 .

8. Нека AC ∩ BD = O и AO= CO = 3 x . Отсечките АО и DP са медиани в ∆ABD, общата им точка Q

8. В правоъгълните триъгълници АОМ и A1O1M с M = 30° t

8. В правоъгълните триъгълници АОМ и A1O1M с M = 30° от MO = 2r , MO1 = 2r1 , OO1 = r + r1

10. ЕДНАКВОСТИ В РАВНИНАТА

№ Тема на Компетентности като Контекст и Методи и форми на

№ Тема на Компетентности като Контекст и Методи и форми на

Знае да пресмята числе­

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО МАТЕМАТИКА ЗА VIII КЛАС

Обучението по математика в VІІІ клас е насочено към овладяване на базисни знания,

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

Области на Знания, умения и отношения

Компетентности като очаквани

Годишен брой учебни часове в осми клас – 108 часа.

За нови знания до 60%

Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците

ните на тази хорда дъги. Пери- M Решение: а) От

Знае да пресмята числе