Professional Documents
Culture Documents
Според Аристотел героите на Софокъл имат определена цел
Според Аристотел героите на Софокъл имат определена цел
1Антигона направлява своята съдба - неизменно върви по пътя към собствената си гибел.
Няма вина, че следва самоотвержено истината. Никой не би могъл да я обвини, че позволява
на верния съдник - сърцето, да й посочи пътя, който ще й помогне да живее в хармония със
себе си и вътрешните си убеждения. За нея е страшно не наказанието на Креон, а
божественото наказание за смъртните, противопоста вили се на съдбата си, предопределена
от Олимп.Незаслужено и сурово е наказанието на Антигона. Непреклонната девойка обича
живота. За миг оплаква младостта си заради многобройните щастливи възможности, които ще
пропусне. Изпитанията, пред които се изправя, изискват още по-голяма сила от Анти гона.
Дори да бъде „най-злочеста клет ница”, тя е уверена, че отива „там лю бима на баща”, на
своята майка и на скъпия си брат. Извисена над трагичните обстоятелства, ще напусне земния
свят със съзнанието за изпълнен човешки дълг. Той е „благочестен”, заради него понася
бедите.Чрез поведението на героите си Софокъл доказва, че характерът и постъпките на
човека предопределят съдбата му. Непримирими и последователни в отстояване на своите
позиции до краен предел, самите герои очертават трагичната развръзка на своя живот.
Софокъл не обвинява нито един от тях, защото всеки по своему защитава правотата на своето
дело от своята индивидуална позиция. За Креон всеки, изправил се срещу интересите на Тива,
е враг. Такъв е Полиник. Той обсажда с войските си родния град. За Креон е Важно правилото,
според което: „... ако този, който властва не се държи за най-добрите правила и ако страх е
вцепенил езика му, негоден е, така съм смятал винаги. И онзи, който слага над родината
приятеля си, е за мен нищожество.” Поел отговорния дълг да служи на своя народ и държава,
не му остава нищо друго, освен справедливо да отсъди заслуженото възмездие за врага на
града - „ни гроб нито оплакване от някого”. За Креон като владетел е важно да осигури
спокойствието на съгражданите си, а не да ги излага на опасност. Неговото решение
предопределя трагичния сблъсък между личностните позиции на два еднакво сил ни
характера. Антигона обича и двамата си братя еднакво. На всеки от тях трябва да бъде
отдадена почит, не би могла да ги разграничи след смъртта им. Какъв ще бъде нейният живот,
ще има ли той смисъл, ако тя не изпълни дълга си към ближния? Отговор на този въпрос дава
самата Антигона. Той е в нейните действия. Надмогва страданието. Веднъж взетото решение я
прави силна и вътрешно убе дена в хуманността на избора. Нито владетелят Креон, нито
Антигона ще се примирят и ще отстъпят. Героинята докрай ще защитава човешкото си право
да обича: „Не за вражда - за обич съм създадена!” Как би могла да намрази един от братята
си, да застане срещу него и да го заклейми ка то враг. Получила смъртно наказание, сърцето й
не се отказва от правото на обич. Приема раздялата с живота, но остава вярна на неписаните
Божии правила, на човешкото в себе си. Така защитава характера си. А чрез смърт та -
достойнството на личността си. Според Софокъл достойният човек избира и приема смъртта -
със силата на разума. Власт над личността й не може да има никой, дори и Креон.Героите на
Софокъл В трагедията „Антигона” са силни и мъдри, дълбоко страдащи. Те са обречени да
останат докрай хора, да проявят силата на характера си.