Любовта и дълга в „Крадецът на праскови“

Есе
Емине Кърмъзъ 11Б №13

Повестта „Крадецът на праскови“ е написана от Емилиян Станев. В нея той представя

невъзможната любов между сръбският военнопленник Иво и красивата Елисавета. Тя е
невъзможна, защото е разделена от войната, от съпруга на Елисавета и от времето, в
което живеят, но от друга страна е красива, самите пречки я правят истинска, пълна с
нежност и с искреност.
Пред нея най-напред се изпречва патриархалният морал, който не допуска да бъде
следван гласът на сърцето. Лиза знае, че като изневерява на мъжа си, всъщност изменя на
дълга си, който е поела като негова съпруга.  Когато среща любовта, за нея е трудно да
последва избора на сърцето си, защото не може са пренебрегне законите на този
патриархалния морал, според които изневярата е най-тежък грях. Бракът й поставя на
изпитание щастието й. Нещо повече - войната прави любовта й невъзможна, тъй като е
поделила света на "свои" и "чужди". Елисавета е съпруга на коменданта на града, а
избраникът на сърцето й е пленник. Това обстоятелство поставя героинята в абсурдна
ситуация. Тя, която по закон споделя живота на един офицер, достигнал върха на своята
кариера и власт именно във войната, отдава сърцето си на сърбина, на когото никой в
града не гледа като на човек, защото е пленник от вражеската армия. Единствено
Елисавета вижда в лицето на Иво Обретенович някогашния учител по музика, човека с
нежна и чуствителна душа. За останалите сърбинът е враг, но за нея той е мъжът, който е
събудил душата и любовта й и е върнал смисъла на живота.
Каквото и да се каже, не е толкова лесно човек да загърби миналото и семейството си.
Така той нарушава поетия дълг към близките си. Съпругът й е най-важната част от това
минало. Въпреки че брачният им съюз не е под вдъхновението на любовта, а по силата на
разбиранията си за престиж, Лиза изпитва угризения. Понякога дори желае смъртта му.
Иска и на него да му добре. Готова е да отстои полученото щастие с цената на всичко.
Мечтае за бъдеще, с пленника, но не може докрай да заглуши гласа на съвестта си,
свързана с миналото и съпруга й.
На Лиза й липсва свободата. Тя се чувства в капан между любовта и дълга към
семейството си. Свобода! Всеки човек се стреми винаги да бъде щастлив,да бъде
обичан,но най-вече да бъде свободен.Ако няма свобода,то може ли да има щастие и
любов? Аз лично не мога да обясня,защото не съм изпитала това чувство,но свободен,за
мен може да се нарече човек,който е щастлив,обичан и знае какво иска от живота. Много
хора изпитват чувства като любовта и щастието,но свобода имат само тези,чиито сърца са
отворена врата към света.