Съпоставителна характеристика по отношение духовните ценности

в „Борба“, „Андрешко“ и „Приказка за стълбата“

В елегията „Борба“ като основна духовна ценност за човека се
разглежда свободата, както и борбата като важно средство за
постигане на промяна. Промяна най-вече на съзнателно равнище,
асоциираща се с ценностите и идеалите, с цел постигане на
социална, духовна и национална свобода. Според лирическият
герой тази промяна може да бъде постигната само чрез отхвърляне
на примирението и отдаване на действие. Първоначално светът е
„привикнал хомот да влачи“ и „мълчи, моли се кога те бият“, тъй
като е примирен с поробителите, и не иска да възстане срещу тях
най-вече с цел оцеляване , но в края на творбата вече е готов за
борба- „кипи борбата и със стъпки бързи върви към своя свещенни
конец...“. Това показва, че моментът на започване на борбата, на
промяната на закостенялото и скотско мислене, на осмислената
вече готовност за саможертва в името на отечеството с цел свобода,
е дошъл.
В разказа „Андрешко“ духовна ценност е жизнелюбието като начин
да се преодолеят трудностите на селския бит. Човекът може да
получи помощ чрез състрадание и милосърдие, каквато получава
Станой от своя съселянин Андрешко. Забелязва се и иронията като
възможен начин за борба с високомерието и арогантността на
властта- съдия- изпълнителя. Той носи „грамаден вълчи кожух“,
показващ хищничиското му държание. Характеризира се с
пренебрежително, грубо и неуважително поведение към Андрешко.
Той обобщава селяните като ги нарича по обиден начин „овчивка“
и прави необосновани изводи за тяхното поведение.
Андрешко се държи хладнокръвно, говорейки със съдия-
изпълнителя. Той изпитва състрадание към Станоя и иска да му
помогне. Както при лиричския герой на Ботев, така и Елин-
Пелиновия такъв води борба, но тук е с цел противопоставяне на
властта. Оста вянето на съдия-ипълнителя в калта е един от
ключовите моменти, които показват саможертвата на Андрешко с
цел помагане не само на неговия приятел, но и всички отхърлени от
властта селяни.
В „Приказка за стълбата“ борбата срещу властта за
социалонеправданите също е водеща, но само в началото на
произведението. В края героят губи своите морални ценности
заради лукавия Дявол и поддаването на изкушенията. Героят се
изкачва по социалната стълбица и става принц, но борбата, която
води приключва, тъй като губи своята основна цел, деградира
морално, но най-вече губи себе си. Той става точно като онези
срещу, които се по бори, а именно властта. Тук духовната ценност,
която се забелязва се асоциира с необходимостта човек да разбира и
разграничава добро и зло, за да не бъде изкушаван и да става
морален предател.