Как се пише есе

Стъпки
Материал на В. Инева
 Първа стъпка
 Темата на есето е зададена от учителя, от
изпита…
 Примерни теми:
 Приятелството
 Предателството
 Наркотиците
 Смелостта
 Мечтата
 Илюзиите
 Обем на есето

 Зависи от формата на изпита:

 500 думи
 1000 думи
 Две страници
 Четири страници - ДЗИ
 Теми за есе от популярен конкурс
Browse-вам, следователно съм
► Четката на бъдещето?
► Мястото на хартиената книга е във виртуалния музей
► Всичко действително е разумно, всичко разумно е действително. Хегел
► Всяко отделно нещо в природата съдържа всички природни сили. Р. У. Емерсон
► Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер
► (Математика/история/изкуство... – твоят предмет на интерес) – защо? И какво от това?
► Класика е това, което на всеки му се иска да е прочел, но никой няма желание да чете. М.Твен
► Липсващото звено е...
► Стра6но оби4ам българския е3ик!
► Какво премълчава историята?
► Изкуството е отражение на живота, следователно в него всичко е на обратно
► Поезията е това, което се губи при превода. Р.Фрост
► Науката е това, което знаеш. Философията е това, което не знаеш. Б.Ръсел
► Математиката е чисто и просто език
► Химията – наука и изкуство на материята
► Силата на вълните е в тяхното постоянство
► Кривите в икономиката
► Нуждае ли се музиката от историята?
► Театърът – книга на живо?
► Целта на научното мислене е да види общото в частното и вечното в преходното. А. Уайтхед
► Бог за мен е...
 Важно!

 Есето може да бъде на всякаква тема

 Есето е опит да мислиш самостоятелно
 Есето изисква да си компетентен в сферата, в
която пишеш
 Есето изисква старателна подготовка, преди
да започнеш
 Съобразяваме се със:

 Времето
 Аудиторията
 Целта
 Собствените си знания и опит
Стесняване на темата

Приятелството Как да печелим

Избор на аспект
приятели –
тема на голямата тема
предмет на есето
 Определяне на главната идея

 Изборът в поемата „Илиада“

 Избирам си герой: АХИЛ
 Какъв е неговият избор?
 В каква ситуация има право на избор
 Коя е най-благодатната от ситуация, в която
темата се разкрива?
 За коя от песните съм най-подготвен?
 Съвети!!!

 Да се подбере по-непопулярна ситуация, която

да грабва вниманието на читателя
 Да се осмисли най-напред изводът, до който
искаме да стигнем
 В есето краят е по-важен от началото!
 пример

Ахил има право на избор дали да участва във войната

Ахил решава да излезе от битката
Това го знаем от
митовете, нямаме Битката с Хектор
песен, върху която да Спорът с Агамемнон,
изборът на честта
се опрем, но можем да Изборът на Ахил да не
го включим във всяко Или решението на уважи молбата на
от есетата Ахил да се върне, Хеткор
когато Патрокъл е
Изборът на Ахил да
убит
уважи молбата на
Приам
 Спираме се на 22 песен

Ахил не щади
Ахил следва Ахил отмъщава
противника
гнева си за приятеля си
дори мъртъв

Ахил не влиза в Но срещата с

ситуация на Приам обръща
колебание това
 Да се видят всички аспекти на
понятието избор
 Има ли древният човек истинско право на
избор?
 Каква е ролята на гадатели, богове, съдбата?
 Съобразяват ли се хората със съдбата си?
 Какво искаме да внушим?

 1. да подчертаем вярата си в популярни

истини
 2. да откроим наша гледна точка към
ситуацията
 3. да убедим някого, че сме прави, или да се
съгласим с общи конепции, че не подлежат на
критика?
В зависимост от тактиката,
избираме и стил на писане

информираме

Убеждаваме
вдъхновяваме

забавляваме
 Доброто есе:
 Не е разточително на обяснения
 Не приспива читателя
 Предизвиква любопитство
 Поражда въпроси
 Може да предизвиква несъгласие
 Не казва всичко
 Ползва интересни мисли на велики хора
 Изисква пишещият да е откровен и искрен
 Примерни есета

 Стефан Цанев
 Петя Дубарова
Гората не се страхува от секирата, а от нейната дръжка

дръжка

гора
 Ще ми се да поспоря с автора на тази мисъл,
защото е обичайно чрез гората да означаваме
нашите страхове, а не да я мислим като субект
на страха. В същото време е добре да се знае,
че няма територия, пощадена от наплива на
страховете и те като че ли се излюпват в
самото сърце на онзи, които ги изпитва. В
този аспект може да се твърди, че гората се
страхува от дръжката на секирата, защото е
себеподобен.
 Обикновено най-качествените предатели се
създават в сърцето на определена организация.
Предателят е онзи, който първо споделя, а сетне
се дистанцира от дадена кауза. Примери – много,
а такъв е случаят с дръжката на секирата – и тя е
от дърво. Това дърво е било и продължава да бъде
част от природата, но вече е дръжка. Дръжката
няма корен, тя служи на онзи, който я държи, тя
няма своя посока и убеждения. Дръжката е
дистанционното управление на някой с ръка.
Колкото по-дълга и зловеща, толкова дръжката
рискува да попадне на по-необичайно място. Все
пак има разлика в това – на какво е дръжка.
 Едно е да е дръжка на лопата или на факла,
друго е да е дръжка на секира. То и ръката,
която посяга към различните дръжки,
вероятно ще е различна, в зависимост от
причината и целта. Първоначално уредите не
са имали дръжки, човекът е ползвал сам
ръката си като дръжка. Работел е изкъсо в тон
с пословицата : „На вълка затова му е дебел
вратът, защото си върши работата сам“. После
обаче разбира, че е добре да вади кестените от
огъня с чужда помощ и в каменните и
медните сечива се появяват отвори за дръжки
 Така ръката се отдалечава от острието,
дистанцира се от опасността. Дръжката е мост
между ръката и центъра на действието. Тя
свързва, тя дистанцира. Тя се превръща в
средство на някого, но тя е и притегателна за
субекта, който иска да съсече, без да си цапа
ръцете. Забелязвали сме колко дълга е
дръжката на косата. Не е ли желанието на
човека да държи секира някакъв тъмен нагон
да подражава на смъртта и да се вихри с
нейната власт. Гората се страхува от „гората“
на инстинктите, владеещи съзнанието на
изобретателя на дръжките.
 Гората се страхува. Дръжката вече не е част от
нея, може би пази спомена за някакъв корен или
дом, може и съвсем да се е отчуждила. Споменът
за произхода може да топли, но от него боли.
Когато боли, най-често се поражда инстинктът за
отмъщение. Дръжката ще намери чрез кого да
отмъсти. Чрез чия ръка. Някой я е превърнал в
безпомощен сух клон, одялал, изваял, отделил от
майката дърво. Когато изсъхне и последната
фибра вътре, ще остане само споменът от
годишните кръгове и всеки един от тях ще иска
мъст. Дръжката олицетворява заблудата на
човека, че може да управлява и владее природната
сила, при условие , че не познава и не владее
силите вътре в себе си.
 Конфликтът природа – цивилизация става все по-
зловещ. Твърде много стават „дръжките“, от които
гората се страхува. Някои са се извисили като комини
нагоре и държат острието на озоновата секира. Други
са се проснали като въжени линии и направляват
секирата на грубото печалбарство. В съвременното
общество е постигнато съвършенството секирата да
остава невидима за окото. Престъпникът умее чрез
речта да скрие истината какво се случва. Той прави
видима дръжката, оцветява я, придава и полезен вид,
превръща я в лост на своите планове. Тя като лифт се
носи към хазната на райския живот и обслужва
обществото, като се възползва от неговите
недостатъци. Привидното добро – ето това е
дръжката. Гората обаче знае, предчувства кроежите.
Нейна рожба е дръжката, нейна рана.
 Характерно е за субекта да наранява онези, които
са му най-близки. „Пази боже сляпо да прогледа“
– писал е преди време Алеко. За кого? „Ръка“ или
„дръжка“ е неговият герой – беден и дрипав,
роден в гората на бедността и селската кал? Защо
не отваря сърцето си за дядо Петко, дошъл да го
види в големия град? Защо предава благодетеля
си?
 И може би гората именно затова се страхува,
защото някой ден тая безмозъчна дръжка ще се
помисли за ръка, за обладател на своя воля. Гората
знае, че мъртвото няма какво да губи и може да
носи единствено смърт. И кошмарът е утре
дръжката на секирата да не се събуди като
скиптър...