Гневът и отмъщението в Първа песен на

Илиада

„Илиада“ на Омир е произведение от епохата на класическия

гръцки епос. Поемата разказва за част от събитията и случките от
времето на Троянската война. Произведението пресъздава само един
кратък епизод от войната и се концентрира около темата за гнева на
Ахил и последствията от него.

Омир извисява гнева на Ахил, като го мотивира с общественото

чувство за чест и ред. Друг персонаж в поемата е Агамемнон,
избраният от царете върховен вожд на войските, но и съперник на
Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но
първопричината за него е различна.

Още в първия стих от „Илиада“, гневът на Ахил се определя като

„гибелен“. Тук се интерпретира проблемът за силният и „огнен“ гняв на
воина, който е подбуден от нечестивите и обидни действия на
Агамемнон.

В „Илиада“ се споменават множество божества . Едни от тях са

музите- богини-покровителки на изкуствата, които се споменават в
първата строфа на поемата. Загатването за богините, насочва към
представата, че източник на поетичното вдъхновение са
безсмъртните богини, а поетът е само посредник.

Според Омировата поема Ахил е определен, като най-силният,

най-бързият /“Ахил бързоноги“/, най- храбрият и най-красивият от
гръцките воини пред стените на Троя. Омир често го нарича
„бързоног“, „богоравен“, „любимец Зевсов“, а в двубоя с Хектор го
сравнява с планински ястреб /двадесет и втора песен/.

Големият конфликт между Агамемнон и Ахил е реално следствие

от човешките взаимоотношения, оказали се в несъответствие и
противоречие с нравствените закони. По силата на воинските закони,
Ахил макар и богоподобен, е длъжен да се съобрази с волята на
върховния вожд. Агамемнон вижда в лицето на Ахил заплаха за
абсолютната си власт, а страхът от загубата на властта го
подтиква към действия, ескалиращи в спор. Спорът по един принципен
въпрос прераства в лична свада, на която стават свидетели ахейците.
Свадата между двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон
е върховен вожд на гърците, а Ахил е най-силният от тях. Отнемането
на Бризеида от Ахил е грубо посегателство върху воинското
достойнство и чест, нарушение на нормите на героическия морал,
според който отредената „плячка“ е признание за заслуги в битката.
Ахил става защитник на равенството и разпределение на „плячката“
според заслугите, а не според общественото положение. Унижението
от отнемането на Бризеида е оскърбление с честта на „богоравния“
Ахил и по този начин Агамемнон разпалва Ахилесовия гняв, който
предизвиква поредица от събития, предрешаващи края на Троянската
война.

/спорът между Ахил и Агамемнон/:

Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна:

„Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!

Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи

в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски?

Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,

с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни.

Никога те не са грабили мои коне или крави,

никога те в плодородна и воинокърмилница Фтия

жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно

низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.

Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода,

бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая

в мъст над троянци. Това не зачиташ, не смяташ за нищо,

даже заплашваш ме ти, че ще вземеш и мойта награда,

с подвизи трудни заслужена и от ахейци дарена.

Никога нямам награда, на твоята равна, когато

сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.

Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят

моите силни ръце, но делба ли на плячката почне,

повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден

дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.

Аз ще замина за Фтия, защото е много по-редно

с витите кораби в къщи да ида; и вече не искам

тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатство.

Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:

„Бягай веднага оттука, щом твойто сърце те подтиква!

Аз те не моля за мен да останеш. И други си имам:

те ще ме тачат достойно, а най-вече Зевс промислител.

Между царете, родени от Зевс, тебе най-много мразя,

тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки.

Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен.

Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари,

над мирмидонци царувай! За тебе аз няма да жаля,

нито гневът ти ме стряска. Но ето сега те заплашвам:

щом като Феб Аполон Хризеида отнема от мене,

аз ще я пратя със черния кораб и с мои другари,

а Бризеида прекрасна, наградата твоя, ще взема,

лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш

колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее

равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.“

Образът на Ахил е най-сложният и противоречив в „Илиада“. В

Първа песен Омир гради образа на полубога в две насоки. Едната като
воин и предводител/водач на мирмидонците, а втората като човек,
чиято чест е поругана. Омир изгражда облика на Ахил, като го дарява,
както с физическа, така и с нравствена красота и сила. Ахил е
символичен образ, който изгражда представата за перфектния воин-
честен, горд, суров в битките, справедлив, подчиняващ, но и също като
личност, която е лесно ранима от чувствителна и емоционална гледна
точка. Омировият герой е изключително сложен и „заплетен“
персонаж, който изпитва ярка палитра от смесени чувства и емоции.
Доказателство за ранимостта му е, когато отива „в сълзи“ далеч от
другарите си и търси помощ от обичната си майка, заради
опетненото си име:

„Щом си ме, майко, родила да имам живот кратколетен,

с чест да ме беше поне увенчал далногръмецът мощен,

Зевс олимпийски, но той не зачете ме с никаква почит.

Днес ме обиди позорно всевластният цар Агамемнон,

сам ми наградата взе и сега я владее насила.“

Отношенията на Ахил към останалите герои в епическата поема

са също много важни, показателни и отличителни. В отношенията си
към Агамемнон, Ахил проявява воинската си част от личността,
желаейки да докаже силата, чесността и дързостта си пред микенския
цар. Със своите събратя /воини/, той се държи почти като с равни, но
заради превъзходството си над тях изисква да го почитат и уважават,
като техен водач. Към боговете полубогът се отнася с почит,
преклонение и благоговоление , вярвайки в божието възмездие.

За разлика от Агамемнон, Ахил - „бързоног и божествен”, се отличава

със смелост, доблест и благородство. Той се бори в защита на
героичния идеал за справедливост. Влиза в конфликт с Агамемнон,
защото отстоява дадената му в знак на признание награда.
Богоравният не мрази враговете си, участва в Троянската война не за
да извоюва плячка и богатства като Агамемнон, а за да спечели слава и
да изпълни даденото обещание пред бащата на Елена.

Друг главен образ в Първа песен на Омировата поема е Агамемнон.

Той е богоизбраният водач на ахейците. Микенският цар е
жесток,алчен, избухлив, груб и неотстъпчив. Доказателство за
алчността му е, когато той иска да получи награда, въпреки че не е
участвал пряко в битката:

„Друга прилична награда за мен пригответе веднага, за да не бъда без

дар сред данайци - това е нередно. ”

Егоизмът, жестокостта и коравосърдечието на „широковластния цар”

Агамемнон са несъизмерими. Основните му принципи в живота са
власт, сила и слава. Неговият каприз - да получи равностойна награда, е
реакция на нараненото достойнство и самочувствието на цар.
Смъртта на невинни ахейски воини заплаща неотстъпчивостта му. Не
само постъпката му, но и пряката авторова характеристика на
външния му вид допълват представата за него:

...синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост

голяма,
искри в очите му святкаха, като от огън разпален.

Той не зачита, не само бащината молба на жреца Хриз, но и

законите на „общото благо“ и справедливата подялба на отвоюваните
богатства и „плячка“. По този начин Агамемнон се изправя срещу
нравствените закони на родовата общност, застава на пътя между
човека и боговете/ божествената сила, незачитайки молбата на
жреца Хриз:

/молбата на Хриз/

„Вие, Атриди, и другите медноколенни ахейци!

Нека дадат боговете, които Олимп обитават,

да разрушите града на Приам и се върнете здрави!

Щерката вий ми пуснете и откуп вземете за нея,

тъй почетете сина на Кронид, Аполон далномерец!“

/откъзът на Агамемнон/

„Повече да не те срещам при витите кораби, старче.

Ако останеш сега или дойдеш по-късно отново,

нито венецът на бога, ни скиптърът ще ти помогнат.

Нея аз няма да пусна, преди да я старост застигне

в моята къща във Аргос, далече от дом и родина,

все да тъче тя на стана и ложето с мен да споделя.

Хайде върви, не гневи ме, та жив да си идеш оттука!“

/причината бог Аполон да е гневен, изречена от Калхас/

„Бог Аполон не за жертва или хекатомба е гневен,

ала за жреца, когото обиди Атрид Агамемнон:

щерката той му не върна и скъпия откуп отвергна.

Феб затова ни изпрати бедите и още ще праща.

Няма позорния мор от данайци да вдигне, догдето

ний не дадем светлооката дева на нейния татко

даром, без откуп, и щом хекатомба не пратим във Хриза,

 за да събудим на Феб милостта със молитва смирена.“

След последствията от отказа, а именно чумата в лагера,

предизвикана от гневът на бог Аполон и „огнените“ му стрели,
Агамемнон с неохота освобождава Хризеида, но в замяна отнема
ахилесовата пленница- Бризеида. Чрез тези свои действия, микенският
цар разпалва гнева на Ахил, заради неизмеримата обида и поруганата
чест, от отнемането на пленницата на полубога, и по този начин
подтиква Ахил да откаже да се бие във войната.

Ахил и Агамемнон съчетават в себе си физическа и социална мощ,

както и силни чувства, породени от различни причини. Това са основни и
задължителни черти на епическите герои, които имат висока
нравственост и морал, притежават разбиране за дълг и отговорност и
го отстояват с цената на житейска борба. Докато при Ахил,
границите за допустимо и недопустимо са ясно очертани, а в моменти
на слабост Агамемнон е убеден, че всички са задължени да му се
подчиняват и дори да му дават „плячката“ си. Ахил участва във
войната, за да задоволи гордостта си и да завоюва слава и почести, а
Агамемнон - да забогатее и да се наложи окончателно като вожд и
властник на елинския народ. Моралните принципи на Агамемнон,
разкриват разликата между материалните му интереси и интересите
на множеството. Той е алчен, но връща Хризеида на баща ѝ, когато
Аполон изпраща мор в Ахейският лагер, защото е загрижен за воините
си, като веднага след това отнема Бризеида от Ахил.

Образите на Ахил и Агамемнон са сложни и противоречиви. Те не

са едностранни - нито само положителни, нито само отрицателни.

В Първа песен на „Илиада“, Омир не само въвежда темата за гнева

и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, които носят
противоречиво мислене за смисъла и целите на човешкия живот.