Домашно

Есе
„В сълзи отиде Ахил надалеч от другари…“

Всеки, който е чел вековното произведение на Омир – „Илиада“, помни смелия, но и

чувствителен герой – Ахил. Макар и в първа песен от епическата поема главна тема да е гневът
на Ахил, в този стих можем да видим друга черта на неговият характер, а именно колко
подвластен е героят на чувствата си. Сълзите символизират интимната страна на Ахил, лишена
от гнева и смелостта. Сълзите също така са външен израз на нарушената му вътрешна
хармония.

Ахил е засегнат, защото не е зачетен спрямо заслугите си. Чрез незачитането се

нараняват две неща, които са от най-голяма важност за него. Те са неговата чест и достойнство.
Ахил е подвластен на чувствата си и ,засегнат от несправедливостта, извършва неща, които
водят до ефекта на доминото. И след време се връщат, и вредят на него.

По време на този момент Ахил изпитва обида. Той се чувства наранен, достойнството
му е наранено. В изпитване на тези силни чувства той също може да бъде и психически уязвим,
но не е. Обидата е поведение, което се смята за унизяващо, а героят няма как да се помири с
това да бъде унизен. Ахил не се показва като уязвим, той само иска Агамемнон да се покае за
постъпката си. Да разбере колко трудно ще бъде на ахейците без него на бойното поле.

Героят е честолюбив, поради което не може да понесе лесно да се нарани

достойнството му. Макар и да е наранен, той все още има чест. Той отива и се опълчва на
вожда – Агамемнон, като не се съобразява с йерархията. Също така успява да разклати
доверието към него. Той отказва да отиде на бойното поле, за да могат ахейците да разберат
какво ще им бъде без него. Това доказва, че Ахил, наранен, може да върши неща, които после
ще се върнат като бумеранг при него и ще съжалява. Ахил е обиден поради незачитането на
действията му, макар и той да е героят, който е пазител на родовата традиция – всеки да
получава наградата спрямо това какво е заслужил, а не спрямо общественото си положение.

През вековете поведението на Ахил се е проявило от много хора. И днес има хора,
които имат гнева на Ахил и са податливи на чувствата си. Ахил непрестанно се доказва със
своите качества, които го повдигат над другите герои. В заключение, героят е противоречив със
своята войнственост и ранима душа.

Калоян Първанов №14 8А