Жестокостта и човечността

В двадесет и втора глава на омировата творба „Илиада“ ясно се

отличават образите на жестокостта и човечността, съответно в
героите Ахил и Хектор.

В тази глава Омир описва как Хектор изпитва вина, съжаление и

страх, правейки персонажа хуманен. Противоположно на врага си,
Ахил бива описан като хищник – свиреп и безстрашен.

Хектор бива принуден да воюва, за да защити родната Троя и е

готов да преговаря с противника си, ала надеждите му биват
напразни. Той предлага на Ахил взаимно да си обещаят да не
оскверняват телата си, още веднъж поставяйки го в по-човечна
светлина. Страстното желание за мъст, завладяла сърцето на
ахейския първенец, го кара да действа безмилостно и почти
примитивно. Изходът на тази ожесточена битка зависи от боговете.

„Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни.“ са

думите, които изрича Хектор, съзнавайки безнадежната си гибел.
Оплаквайки своята участ, душата на Зевсовия любимец слиза при
Хадес.

Влачейки тялото на убития, Ахил изглежда сякаш е загубил всяка

капка човечност у себе си.