„Две души“

(Пейо Яворов)
 „Аз не живея: аз горя. Непримирими в
гърдите ми се борят две души: душата на
ангел и демон. В гърди ми те пламъци
дишат и плам ме суши.”

—Пейо Яворов
 01
Авторът
• Твори през последното десетилетие на 19 и първото десетилетие на
20 век;

• Поет на земетръсния човешки свят”, „ Поет на нощта”, „ Най-

трагическият поет, носител на колективната печал на българската
нация”, Раздвоеният и единният” – литературнокритическите
определения идейно-тематично, емоционално и образно
характеризират поезията на Яворов;

• Паратекст на цялата Яворова поезия са стиховете му „ Аз

страдам…кога летя, когато падам, аз страдам”;
 02
За произведението
• Стихотворението „Две души“ е част от стихосбирката „Подир
сенките на облаците“.

• Емблематичната творба преплита в себе си двете крайности на

неговото съществуване.

• Лирическият говорител е разкъсван от избора, който трябва да

направи между доброто и злото.

• Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но

взаимно изключващи се състояния на душата – на ангела и
демона.

• Душата му е изгаряна от неспособността му да

преоткрие себе си.
 03
Заглавието
 • Поставя тематичния акцент върху раздвоената, неединна,
кръстопътна душевност на човека, върху неговите различни лица в
объркания, ценностно
взривен свят;
04
Жанр
• Философска изповед, с елегично
звучене, стихотворение

• То е пример за лирически текст, който

позволява да мислим лирическият
говорител и автора като почти
съвпадащи един с друг.
 05
Композиция
 Стихотворението съдържа три четиристишни строфи:

• Първа строфа: Представя раздвоението на лирическият аз.

• Втора строфа: Насочва вниманието към външния свят.

Изгражда внушението, че не азът е раздвоен – той раздвоява и
всичко онова, до което св докосне.

• Трета строфа: Лирическият аз отново се обръща към себе си, но

вече с оглед на въпроса какво ще остане от него в света
 06
Проблеми и
конфликти
 Житейското неспокойствие,
убиващо напрежение, изгарящо
себе- и светоусещане;

Човешката екзистенция/същност/
като арена на битка между
доброто и злото;
Проблеми и
конфликти
Човекът пленник едновременно на
Ангела и Демона, на
Божественото и Дяволското;

Гибелното раздвоение и
невъзможният спасителен избор
на мислещия и търсещия човек;
 07
Ценности ,идеи и
послания
 Отсъствието на вътрешна
стабилност, монолитност и
Горенето, изгарянето и сигурност генерира
пламъкът завличат човека в несекващо страдание;
бездната, отказват му живот,
приближават умирането и
му дават смърт; Човешките две души –
„душата на ангел и демон”
раздвояват и удвояват
Вечният конфликт на човека самоличността на
със себе си, бурното търсене основата на съмнението,
въпреки мимолетността на колебанието, не-
човешкото съществуване. живеенето;
 #BONUS
Раздвоеният свят и
раздвоението като
битка със себе си
• Азът в „Две души“ е раздвоен между вярата и неверието,
между волята и безволието. Ако наречем висшата истина
и добро с думата Бог, бихме могли да заключим, че
лирическият човек на Яворов не вярва в Бог, но не може
да живее и без Бог.