Борба

1.Заглавието - „Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща,
либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект.
2. Жанр - стихотворение, но съдържа елементи и от други жанрове; има мотиви от елегията и
сатирата. В стихотворението няма строфично деление.

3.Основни теми и проблеми - борбата в различни аспекти – в духовен план – страданието в

настоящето, породено от всевластието на злото -„кипи борбата” се свързва с метафоричния
образ на революцията. Борбата в сърцето е следващият аспект. Лирическият герой се измъчва
от това, че младостта му е погубена. Той е на границата между паметта и забравата. Опорите на
човека са вярата, надеждата и любовта, а тук те са разрушени, което е причината за преходното
състояние на героя – между живота и смъртта.

Картината на настоящето е трагична – ценностите са преобърнати. На преден план излиза

материалното – мерило за успеха в обществото. Тези, които управляват обществото са
чорбаджиите, духовниците и продажната интелигенция. Чорбаджиите управляват чрез
богатство, спечелено на гърба на другите. Освен тях грабят и кърджалиите и по този начин се
нареждат до поробителите. Духовенството от своя страна използва Бог и вярата за да ограбва
народа.

Синонимите на робството в стихотворението са: „тъмнина”, „черно”, „хаос”, „лъжа”, „поп”,

„черква”, „дивак”. Соломон също се превръща в синоним на робство и тиранство. Образът му е
негативен. За описанието му, Ботев използва лексика с пейоративно съдържание. Неговият
образ се приобщава към образа на глупаците, което отвърждава робството.

Опозициите в Ботевата творба са: свобода – робство; истина – лъжа; разум – полуда; добро –
зло; тъмнина - светлина; черно – бяло; хаос – ред.

Образът на тиранина се свързва със звяра и земята, които в случая са синоними. Свързва се със
злото, животинското, хаотичното.

Лирическият герой се обръща към тези, които са се примирили с робството, тези, които нямат
желание да се борят за свободата. Детайлите са натуралистични. Тиранинът глозга кокалите на
народа, докато народното тяло изсъхне.

Финалът на стихотворението показва бъдещето – край на робството. Тукашното „хляб или

свинец” е еквивалент на „свобода или смърт”.

В стихотворението „Борба” се пресъздава картината на робството. Лирическият герой открива,

че земята е пропита от лъжа, че робството е насаждано от тираните. Светът върви към хаос.
Гласът на лирическия герой трябва да бъде чут, а примерът му – последван. Това е
единственият път към спасението.