Хора и богове в „Илиада”

/есе/

„Илиада” на Омир е една своеобразна приказка за онази далечна епоха, когато се

е случила Троянската война. Създадена от талантливия творец преди близо 30 века, тя
ни пренася в един различен свят, където се водят битки, появяват се красиви и смели
герои, вършат се чудеса от богове. Какво друго, ако не приказка, можем да кажем, че е
всичко това…
В творбата на Омир се открояват два свята-този на земята, свързан с човеците и
другият-на Олимп, където живеят боговете. Но, ако за хората разстоянието от земята до
Олимп е непреодолимо, то боговете нямат никакви проблеми да бъдат навсякъде,
благодарение на своята вълшебна сила. Разстоянията за тях не са никаква пречка и те се
намесват почти винаги в живота на простосмъртните.
И какво се оказва на практика? Хората се раждат на земята, създават семейства,
устройват си тържества, водят войни, но се оказва, че са играчка в ръцете на боговете.
Обитателите на Олимп могат да правят с тях каквото си поискат и никой смъртен не
може да избяга от съдбата си.
Да вземем например двамата герои Ахил и Хектор. Дори и те, особено Ахил,
който е полубог, се оказват зависими от боговете и не могат да правят каквото си
поискат винаги. Още в І песен гневът на Ахил е усмирен от Атина Палада, за да не убие
синът на Пелей самозабравилият се Агамемнон. Още по-показателна е намесата на
боговете по време на двубоя между Ахил и Хектор в ХІІ песен. Спорът между тях е
разрешен не толкова благодарение на воинските им качества, а чрез намесата на
боговете Хектор е мъртъв, а Ахил ликува като победител.
Да, боговете превъзхождат хората физически, те са силни, мощни, всевиждащи,
всечуващи, но най-важното-те са безсмъртни. Но също като хората са подвластни на
различни чувства и емоции.
Дали обаче боговете, трябва да бъдат идеал, пример за човеците?
Аз мисля, че не, що се отнася до разказаното в поемата „Илиада” от Омир. Ако
се вгледаме внимателно в сюжета и най-вече в образите на Ахил и Хектор, ще си
направим съответния извод.
По принцип хората по онова време трябва да се подчиняват на боговете и да се
примиряват със своята съдба. Но какво правят Ахил и Хектор? Именно чрез тяхното
поведение Омир дава пример за човешки идеал. Героите в поемата много често са
изправени пред някаква дилема, трябва да разрешат определен проблем, който е
свързан с тях самите, със семействата им, с войската, с целия народ. Именно в такива
ситуации те могат да проявят силата на своите характери и да защитят човешкото си
достойнство.
Ахил, например, може да се прибере в двореца на своя баща и да си живее
спокойно до дълбока старост, но той предпочита да се прослави за вечни времена,
участвайки в битките.
Идентично е и поведението на Хектор. Андромаха го моли да остане в Троя, но
той също избира бойното поле, защото така ще защити името си, ще получи слава и ще
бъде достоен за подражание от страна на своя невръстен син и на всички троянци.
Изборът и на двамата е направен без намесата на боговете, което прави самите
герои достойни за уважение, а цялата поема „Илиада” може да служи на всяко едно
време, стига хората, които я четата да имат нужните ум и душа, за да превъплатят тази
красива приказка в своя живот.