СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„Св. Климент Охридски“

Есе
на тема:
Истинна ли е представената от Херодот версия за участието на Египет в
Троянската война?

Изготвил: Проверил:
Любен Сашов Сандов гл. ас. д-р Кирил Младенов
Фак. №: 0IS0100087
II семестър; група I
Специалност „История“

София

2023
 Троянската война и прилежащия и митологичен цикъл са част от най-дискусионните
теми, когато става дума за историята на Микенска Гърция. Разбира се, най-известният
източник за периода са произведенията на Омир. Обаче в сведенията, които получаваме за
тези събития от глава втора на „История“ на Херодот, може да бъде открита съществена
разлика в ролята на Египет и в частност на неговия фараон Протей. Това изкарва наяве
въпроса кой от двамата предава по-точен наратив за тези събития. На пръв поглед отговора
би трябвало да изглежда ясен и да бъде Омир като автор на двете най-ранни и най-
известни източника, но смятам че тук е по-правилна представа ни бива дадена именно от
Херодот.

Нека започнем с разглеждането на природата на двамата автори, споменати в увода.

Смятам се, че Омир е живял около 8-ми век пр. н. е., въпреки че има много дебати относно
неговата самоличност и хронологическите граници на неговия живот. Традиционно му
бива приписвано създаването на две от най-великите епични поеми на Древна Гърция. Той
е поет, който създава двете епически поеми, „Илиада“ и „Одисея“, в стъпка, наречена
дактилен хекзаметър. Поемите на Омир имат фокус основно върху героичните дела на
гърците и троянците по време и след Троянската война. Херодот, често наричан „Бащата
на историята“, е роден през 5 век пр. н.е., като за по-точна датировка може да се приеме
ок. 484 г. пр.н.е. и живее до ок. 425 г. пр.н.е. Той твори в полето на прозата и е известен
като човека, написал един от основополагащите историографски трудове - „История“,
който бива разделен на девет книги. Историите на Херодот обхващат по-широк кръг от
теми, включително география, етнография, митология и причините и събитията от
Персийските войни.

Продължавайки с разглеждането на основната разлика, която се състой в това, че Херодот

във 2-ра книга (113 глава) поставя нова версия за развитието на събитията след
похищението на Елена, откриваме, че тя се състой в разминаване на дестинацията, на
която попадат Парис и Елена, като според него това е Египет, а не в Сидон, като в там била
задържана Елена, както и съкровищата, задигнати от Менелай. Джеймс Невил изказва
хипотеза, че версията използвана от Херодот може съвсем да не е негова авторство, а да
произхожда от времето на Омир, но поради нуждите на епоса той да е изпрал по-добрата в
литературно отношение тъй като той е повече поет, отколкото историк. Можем да намерим
примери за това и в по-късната литература като нахлуването на шведите в края на
„ Хамлет“ като този похват цели да засили драматичния ефект у зрителя/читателя. В
защита на Омир е това, че Херодот чува този разказ от жреците, които нямат необходимата
неутралност, за да бъде счетен техния разказ за достоверен. Това е така, защото жреците
самите са египтяни и това би могло да се тълкува и като опит за показване на определена
културна доминация.

Също така можем да видим една непогрешима логика в разсъжденията на Херодот, тъй
като в 120-та глава той използва свойте съждения, а именно, че ако Елена е била в Троя, то
Приам е щял да я предаде, за да избегне кръвопролитие. Той допуска и варианта Парис да
е регентствал върху престарелия си баща, но го изключва заради присъствието на Хектор,
който освен по-възрастен, е и по-добре приеман от общността, заради свойте качества.
Също така е интересно да се отбележи, че Херодот не смята Омир за автор на „Киприя“,
тъй като в произведението се казва, че Парис и Елена са успели да стигнат до Троя за три
дни, а Омир пише за лутане на Парис и Елена преди да се озоват в Троя.

Във Vol. 24 №1 на книга “Greece and Rome’’ Джеймс Невил отбелязва, че друг аргумент в
защита на версията на Херодот може да бъде открит в „Одисея“, тъй като в нея
наблюдаваме изключително подробен разказ от страна на Менелай за неговия престой в
Египет, а самото му стигане до там би могло да се обясни най-добре чрез наратива,
представен от Херодот, тъй като това Елена и богатствата му да са в Египет е
правдоподобно обяснение на пристигането му там. Въпреки свойте критики към разказа на
Омир, Херодот ни най-малко не отрича истинността на Троянската война като се опитва да
я датира около. 800 години преди своето време.

В текста на втора книга можем да видим и познанията на Херодот относно творчеството

на Омир, тъй като „той успява да открой четири стиха от близо 16000, който се съдържат в
„Илиада“ и с които да подкрепи свойте твърдения. “1

В заключение ще кажа, че представената от Херодот в „История“ история за участие на

Египет може да бъде потвърдена, най-вече заради своята логическа свързаност и свойте

1
NEVILLE, James W, Herodotus on the Trojan War , 1977
добри познания върху творчеството около Троянската война и нейния митологичен цикъл.
„Ако вземем предвид, огромни проблеми, пред които би бил изправен един историк през
V век пр.н.е., положителното постижение на Херодот дори при достигане на негативен
резултат върху размишленията върху Омир изглежда забележително, заради критическия
подход…“2.

Библиография
NEVILLE, James W., 1977, Herodotus on the Trojan War. JSTOR [online]. April 1977.
[Accessed 22 February 2024]. Available from: https://www.jstor.org/stable/community.32056305?
searchText=ephesians+5&searchUri=/action/doBasicSearch?Query=ephesians+5&ab_segments=0/
basic_search_gsv2/control&refreqid=fastly-default:9f3c94e332a27d79b70c24ca08e89c93

2
NEVILLE, James W, Herodotus on the Trojan War , 1977