темата за историята и свободата

В това есе ще разгледам темата за историята и свободата в романа

,,Време разделно” на Антон Данчев и в романа „Цената на златото” на
Генчо Стоев.
Двамата писатели създават произведения с исторически характер. Ho
съществуват основателни съмнения, че Антон Дончев възпроизвежда в
своята творба не реални исторически събития, а историографски мит,
който се базира на няколко недостоверни източника.
Двата романа започват от исторически факт: България по време на
Османското робство. В романа ,,Време разделно” са представени
събитията около насилственото помохамеданчване на долината Елинденя
през XVII век. Начело на трите страни в конфликта са Караибрахим, дете
на българи от долината и водач на еничарите, дошли да наложат новата
религия; Сюлейман ага, местния първенец, потомък на деспот Слав;
В романа „Цената на златото” централно събитие е Априлското
въстание в Перущица. В романа, ростепенно се виждат двете основни
позиции- откупуване на живота със злато срещу нищожността на
материалното и изживяването на живота с достойнство и чест. Освен
историческото събитите се водят и битка за национално Освободжение и
битка за живота на едно дете. Във втората конфронтация един срещу друг
се изправят Исмаил Ага и Баба Хадживраница (Гюрга). Турчинът иска да
вземе при него внучката на баба Хадживраница и така да преосмисли
живота си. От друга страна бабата иска да запази чрез внучето си спомена
за синовете си и за пролятата им кръв в името на свободата.
В двата романа е идеята за свобода, но това, което избират героите е
различно. Героите на Антон Дончев избират живота, избират да правят
компромис. Поп Алигорко трябва да изговори идеята, че за да извоюва
свободата си, българският народ непременно трябва да припознае себе си.
В историята на попа има ключов момент - с идването на Кара Ибрахим,
той трябва да реши дали приема чуждата вяра. Той е сред хората, които
приемат чуждата религия. За него няма значение дали ще е християнин
или мюсюлманин, той ще си остане завинаги българин. Компромисът е
направен именно в името на България.
 Манол е един от най-уважаваните хора в Елинденя. Той е бащата на
Кара Ибрахим и на Момчил. Хората подкрепят Манол. И тук има
опозиция - любовта и вярата се изправят срещу страха, Манол -срещу
Кара Ибрахим. Между тези две власти се води битка с идеологически
характер. И двамата са и победители и победени.
Метафората е свързана с образа на кара Ибрахим, неговоро сърце е
разделено на две, 30 години, той усеща родната си кръв, но за него
усещането за родното е слабост.
У него се сблъскват философията на братското и философията на силния
човек. И той избира второто - да бъде силен, да бъде хищник, да бъде звяр.
Голямото изкуство за еничарите е, че успяват да изтрият своята памет,
така Кара Ибрахим демонстрира, че няма баща, брат и не иска да знае
сестра си.
Накрая, Манол избира за доброто на своето село и на българския народ да
приеме чужда религия.
Развръзката на А. Данчев е следната: Турците могат да вземат всичко -
дом, имот, социален статут, църква, но личната свобода не.
Героите на Генчо Стоев избират смъртта, избират да умрат като
свободни хора.
Баба Хадживраница избира да влезе заедно с внучката си в чумавия двор.
За Г.Станев, свободата е ценност, за която трябва да се бориш. Един
човек или един народ е свободен в момента б който разбере, че не може
повече да търпи игото, и когато намери духовни силни да се разбунтва
срещо всичко което го органичава.
Въпреки че героите в двата романа правят различни избори, крайната
цел е същата: свободата. Може да се отбележи, че и двамата писатели се
приближиха към темата за историята и свободата. Но двамата имат
различен поглед върху идеята за свобода.
 Библиография

 https://bg.wikipedia.org/wiki/Време_разделно
 https://download.pomagalo.com/339238/cenata+na+zlatoto/?
search=79
 http://prerazkazite.blogspot.com/2018/08/blog-post.html
 http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=0A
F663D106D8F0E7F4C9B1F2BB4A5FD2?
encID=1359&article=362302479&ctx=paidincategory22661&s
ectionID=1