Revived (Revved, #2)

Copyright © 2015 Samantha Towle

ПРЕВОД: LORA © & BOOK JUNKIE © & KAROLINА © 2017

КОРЕКЦИЯ ОТ АНГЛИЙСКИ: LORA
РЕДАКЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ: TEDDY & WHISPER
КОРИЦА НА БЪЛГАРСКИ: HELENA

Авторско право върху преводи и преработки

Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка
принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се
накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно
свой превод или своя преработка на същото произведение.

Всички права върху този превод принадлежат на

THE DIARY OF A BOOK JUNKIE

За връзка и контакт:

thediaryofabookjunkie@gmail.com
http://thediaryofabookjunkie.blogspot.bg/
https://www.facebook.com/thediaryofabookjunkie/
http://diaryofabookjunkie.bulgarianforum.net/
 Индия Харис не е получила най-добрия старт в живота.
Изоставена като бебе, двамата с брат й Кит прекарват живота си
в дом за осиновяване и могат да разчитат само един на друг.
Съвсем млада, Индия забременява от погрешния мъж и за да
осигури на сина си живота, който не е имала тя, завършва колеж
с отличие. Сега, на тридесет години, тя е уважаван терапевт.
В пика на кариерата си пилотът от Формула 1 Леандро Силва
има всичко, докато един инцидент на пистата не го изправя
лице в лице със смъртта. След дванадесет месеца физиотерапия
Леандро е физически готов да се състезава, но спомените все
още го държат далеч от пистата. Ядосан и изнервен, Леандро
прекарва дните и нощите си в алкохолно опиянение и
безсмислен секс.
С идването на последната година от договора му той знае, че
трябва отново да се състезава или ще изгуби всичко, за което е
работил през целия си живот. Принуден да отиде на терапия,
Леандро се озовава в офиса на доктор Индия Харис. Но в
плановете му не влиза влюбване в остроумната терапевтка.
Чувствата на Индия към бразилския пилот са в разрез с
работната й етика и могат да преобърнат живота й.
Но какво ще направят, ако грешният човек се окаже
единственият?
 ИНДИЯ
ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-РАНО
Две червени черти.
Проверих инструкциите отново.
Две червени черти... положителен.
Не! О, Боже, не!
Не можеше да съм бременна. Просто не можеше. Бях само на
седемнадесет. Живеех в дом за деца. Не можех да се грижа за
бебе. Едва се грижех за себе си.
Всичко е наред, Индия. Пол ще знае какво да направи.
Той беше по-възрастен, отговорен. Щеше да оправи нещата.
Но никой не трябваше да разбира, че съм бременна. Ако
разберяха, че с Пол спим заедно, той щеше да си има проблеми.
Големи проблеми. Беше ме страх да му кажа.
Ами ако си помисли, че съм забременяла нарочно?
Кит. Трябваше да кажа на Кит. Моят брат близнак и най-
добър приятел, който щеше да знае какво да направи. Но ако
Кит разбереше за мен и Пол, щеше да го убие. Брат ми наистина
много ме пазеше. И въпреки че беше само на седемнадесет, беше
доста едър за годините си.
О, Господи, каква каша!
Някой чукаше на вратата на банята в дома за деца, където
живеех. Нямах и минута спокойствие на това място.
 – Един момент! – изкрещях.
Ръката ми трепереше, върнах теста обратно в кутията,
прибрах го в джоба на якето си и го закопчах. Измих си ръцете,
пуснах водата в тоалетната и отключих вратата. Зара – най-
шумният и отвратителен човек на света, стоеше от другата
страна.
– Беше вътре цяла вечност. Какво правеше? – погледна ме
подозрително.
– Същото, което правиш и ти – без да кажа нищо повече,
минах покрай нея.
Не можех да се върна в стаята си. Трябваше да изляза навън.
Трябваше да говоря с Пол. Днес не беше на работа. Трябваше да
си е вкъщи. Щях да отида до апартамента му. Може би трябваше
да му пиша, че ще отида да го видя. Винаги му пишех, за да го
уведомя. Постоянно се притесняваше, че хората ще разберат за
нас, затова всеки път искаше да се увери, че е безопасно да отида
при него. Но вече нямаше значение дали е безопасно. Щях да
имам бебе.
Излязох от дома за деца, умело измъквайки се от Кит. Хванах
за няколко спирки автобуса до апартамента на Пол. Слязох и се
отправих с треперещи крака към апартамента му, и изкачих
двете стъпала до вратата му. Позвъних на звънеца. Никакъв
отговор, но знаех, че беше тук, защото видях велосипеда му в
коридора. Позвъних отново, но нищо не се случи. Може би беше
под душа и не ме чуваше. Реших да проверя дали вратата е
отключена. Рядко заключваше, особено когато беше вътре.
Завъртях дръжката. Позволих си да вляза вътре и да отида във
всекидневната. Нямаше никой там. Или пък в кухнята.
Проверих и банята. Не се чуваше течаща вода.
И тогава чух гласове. На двама души. Които идваха от
спалнята. Сърцето ми се сви.
Не! Моля те, нека не е това!
Страхът премина през мен като отрова. Едвам си поемах
въздух. Тялото ми трепереше, сърцето ми биеше като лудо.
Заставих се да помръдна, за да застана пред вратата на спалнята.
С трепереща ръка я отворих. Разбитото ми сърце падна като
камък. Пол лежеше на леглото. Беше гол и го беше възседнала
жена. Гола жена. Определено правеха секс. Господи! Увих ръце
около корема си. Болката беше толкова силна, че се
разпростираше по цялото ми тяло. Сълзи изпълниха очите ми.
Пол ме видя, че стоя до вратата и пребледня. Шок и ужас се
изписаха на лицето му. Хвана жената за ръцете, за да спре
движенията й. В този момент тя се обърна към мен. Тогава
видях, че не беше жена.
Беше момиче. Момиче, което познавах. Каси. Живееше в
дома за деца, където живеех и аз, и беше едва
четиринадесетгодишна. Горчилка се надигна в гърлото ми.
Побягнах от апартамента, докато Пол крещеше след мен.
Излязох от сградата и се отправих към автобусната спирка, на
която, за мое щастие, нямаше никого. Скрих се зад нея, за да не
може Пол да ме види и избърсах сълзите от очите си. Каси беше
само на четиринадесет. Не бях ли само на петнадесет години,
когато с Пол започнахме да спим заедно? Тогава ми изглеждаше
много романтично, че ме желае, но сега, след като го видях с
нея... ми изглеждаше толкова погрешно.
Защо не го разбрах още тогава? Защо не разбрах какъв мъж
беше?
И сега съм бременна – от мъж, който работи в дом за деца. От
мъж, който обича да прави секс с млади момичета. Повдигаше
ми се толкова много, че не можах да се сдържа и повърнах.
Продължавах да се давя, но нямаше какво да повърна, затова се
опитах да успокоя дишането си. Умът ми препускаше.
Отдръпнах се от собственото си повърнато и отново се скрих
встрани. Притиснах ръце към стомаха си и опрях гръб на
спирката, бавно извадих телефона си от джоба и позвъних на
единствения човек на света, когото имах. Кит отговори веднага:
– Какво се е случило?
Интуицията на близнаците. Винаги знаехме, когато един от
нас имаше проблем.
– Имам проблем – сълзи се стичаха по страните ми.
– Какъв проблем?
– Аз – аз... бременна съм.
 Мълчеше, но чувах дишането му от другата страна на
линията.
– Кит?
– Къде се намираш? – разочарованието лъхаше от гласа му.
Това ме съсипа. Ридание се откъсна от устните ми и си поех
дълбоко дъх.
– На автобусната спирка.
– Къде?
Спрях да дишам за миг, преди да проговоря:
– На тази в близост... до апартамента на Пол.
Отново тишина. Нямаше нужда да казва каквото и да било,
разбирах го по мълчанието му. По този начин Кит се справяше с
нещата. Не се гневеше и не крещеше. Мълчанието беше
неговият гняв и говореше достатъчно.
– Идвам да те взема – долових едва сдържана грубост в гласа
му.
– Не ми се ядосвай, Кит! Моля те! – проплаках.
– Не съм ядосан на теб, Индия – гласът му беше малко по-
мек.
Но той винаги ме наричаше Инди. Освен когато ми беше
ядосан.
– Яд ме е на онзи кучи син. Не, мамка му, всъщност съм му
бесен! Ще убия това перверзно копеле!
– Кит... не! Моля те!
– Идвам веднага, Индия. И да не си посмяла да мръднеш от
там. Сериозен съм!
Той затвори, а аз продължавах да стискам телефона в ръката
си. Усещах, че животът ми беше приключил. Молех се на Бог да
оправи тази каша.
 ЛЕАНДРО
ЕДНА ГОДИНА ПО-РАНО
Затворих очи, изрецитирах на ум думите на моя идол,
великия Айртон Сена, както правех винаги преди състезание:
„Да се класираш втори означава да бъдеш първи сред
загубилите.“
Точно преди да се кача в болида си се помолих този път това
да проработи за мен. Не можех да загубя. Трябваше да спечеля
това състезание. Точките ми бяха паднали, но днес щях да
стартирам първи. Въпреки това, този трън в задника ми – Карик
Раян, можеше да ме победи отново, ако не се справех с него
днес.
Можех да го направя. Аз бях Леандро Силва, за бога! Аз бях
мъжът, който исках да бъда. Сложих каската си и се качих в
пилотската кабина. Всичко, което сега трябваше да направя,
беше да се съсредоточа. Животът ми беше просто прекрасен и
можех да го направя още по-добър, ако спечелех трофея на
родна земя.
Бразилия щеше да ме обича дори повече, ако победях днес.
Механикът ми подаде волана и го закрепих на мястото му. Бях
готов да потегля. Кимнах към него, че съм готов и чух гласовете
на инженерите ми по радиото. Излязох на пистата и направих
загряващата си обиколка. Вече бях на стартова позиция заедно с
останалите пилоти. Форсирах двигателя и бях повече от готов.
Червено...
Червено...
Червено...
Червено...
Червено...
Старт!
Натиснах до долу педала на газта и започнах да се движа с
останалите болиди, като набирах скорост. Не след дълго имах
преднина. Раян ми дишаше във врата, но задържах темпото и
бях много щастлив. Със сигурност щях да спечеля.
Да победя на родна земя – нямаше нищо по-хубаво. Е, освен
спечелването на шампионата.
Приближавах завоя и трябваше да завия.
Какво, по дяволите? Блокира. Не можех да завия.
Мамка му!
Дърпах силно волана в опит да го накарам да помръдне, но
не се получаваше, а се движех с твърде висока скорост. Чувах
притеснените гласове на инженерите ми по радиото. Те знаеха,
че нещо не е наред, но точно сега не можех да говоря с тях,
защото бях прекалено съсредоточен върху ситуацията.
Хайде, скъпа! Завий!
Каквото и да правех, воланът беше блокирал и нямаше да
успея да завия на време.
О, Господи!
Нямаше какво да направя. Това беше. Бях прецакан.
Приближавах стената прекалено бързо. Затворих очи.
Ударът беше много по-силен, отколкото очаквах. Усещах
тялото си смазано.
Болката... ме пронизваше.
Кожата ми... пареше.
В дробовете ми нахлу дим.
Не можех да дишам.
Потънах в мрак.
 ЛЕАНДРО
Случвало ли ви се е да знаете защо сте на дадено място, но да
не сте сигурни дали това е мястото, на което трябва да бъдете?
Ето така се чувствах, докато седях в приемната на новия си
терапевт, доктор Индия Харис. Нов, защото за първи път щях да
се срещна с нея.
Как, по дяволите, стигнах дотук? Кога се бях превърнал в
мъж, който имаше нужда от сеанси при терапевт?
Разбира се, знаех отговора на този въпрос – в деня, в който
катастрофирах и почти не умрях. Е, технически умрях, но
лекарите успяха да ме възкресят.
Срамота!
Понякога се чудех дали нямаше да бъде по-добре, ако не го
бяха направили. Вече не бях същият мъж. Бях се превърнал в
женчо, който се страхува да се качи в нормален автомобил, а
какво остава за болида ми. Не можех да шофирам, а без
шофирането бях едно нищо. Сега трябваше да се срещна с
проклетия терапевт, който беше последният ми шанс да вляза в
правия път.
Затова дойдох да се срещна с доктор Харис. Защото беше
една от най-добрите. Тя щеше да ме излекува. Част от мен
искаше да разбере дали това е възможно, защото знаех точно
колко съм прецакан. Само магьосник можеше да върне стария
Леандро Силва.
 Светът се чудеше какво, по дяволите, се случва с Леандро. По
собствено желание ли бях тук? Не.
Отборът ми ме беше принудил. Е, „принуди“ звучи малко
пресилено. Не ме бяха довлекли тук насила, с ритници и
крясъци. Имах подписан договор и в момента ми плащаха за
това, че нищо не правя. Бездействах, пиех и се чуках. Не
заработвах парите си. На последната среща ми беше казано
съвсем категорично, че ако не се взема в ръце и не започна да се
състезавам отново, няма да подновят договора ми. Имаше
смисъл. Кой харчеше милиони паунди за пилот, който не се
състезава?
Майка ми щеше да бъде много щастлива, ако никога повече
не се състезавах. Но колегите и приятелите ми мислеха, че беше
време да се взема в ръце. Особено човекът, когото преди година
дори не можех да си помисля, че ще нарека приятел – Карик
Раян. От конкурент сега изненадващо се беше превърнал в мой
най-близък приятел.
След инцидента той и Анди – момичето му (а сега вече негова
съпруга), ме посетиха в болницата в Бразилия. Оттогава ме
навестяваха всеки път, щом се връщаха в Бразилия за
състезанията на Карик или за да се видят с нейната майка. След
това с него започнахме да си говорим и по телефона. Неусетно
от задник, за какъвто го мислех, се бе превърнал в приятел.
Доктор Харис беше терапевтът на Анди. Тя ми я препоръча.
Анди се срещаше с нея, за да се справи със страховете си,
свързани със състезанията на Карик, защото баща й беше
загинал в автомобилна надпревара, когато е била малка. Умрял
пред очите й. Това я беше съсипало.
Анди и Карик ме увериха, че доктор Харис е способна да ми
помогне. Ето защо чаках в приемната.
Нетърпеливо погледнах часовника, докато потропвах с
пръсти по облегалката на стола. Уговорената ми среща трябваше
да започне преди пет минути. Мразех да чакам. Не се ли
появеше до още пет минути, щях да си тръгна.
Погледът ми се спря върху списанията на масата. Изпод тези
на модна тематика съзрях да се подава едно спортно. Пресегнах
се, издърпах го и веднага съжалих, че съм го направил. На
корицата му имаше моя снимка със следното заглавие: Ето как
изглежда лошата страна на Формула 1.
Страхотно!
Значи сега бях лошата страна на Формула 1. Беше добре да го
знам.
Вече бях наясно какво твърдят медиите за мен – че от велик
състезател съм се превърнал в пиянде и мъжка курва.
Не за всичко грешаха. Е, „курва“ може би беше малко
пресилено. Не ми плащаха за услугите. Пък не бях и алкохолик.
Просто обичах да пия... повечко.
Не трябваше да чета статията. Знаех го, но садистът в мен
прелисти страниците. Открих статията, пробягах с поглед по
текста и открих обичайните глупости.

Защо Силва вече не се състезава? Физически е

здрав. Психологически ли е проблемът? Страхува се
да се състезава, защото претърпя инцидент? Затова
ли пие толкова – дави мъката си в алкохол?
Срамота е един велик пилот да се провали така
драматично.

Неудовлетвореност и гняв изпълниха душата ми.

Майната му. Нямам нужда от подобни глупости.
Не можех да се състезавам, но не беше и задължително да го
правя. Не състезание, а пиене и чукане ми трябваше. Това беше
всичко, от което се нуждаех. Всичко, от което някога щях да
имам нужда.
Лъжец!
Аз бях лъжец и страхливец. Ето защо седях в приемната и
чаках да се срещна с терапевта. Нуждаех се от помощ. Хвърлих
списанието на масата и се изправих, готов да си тръгна, когато
вратата се отвори и разкри въплъщението на мокрите ми
сънища.
Погледът ми беше привлечен от златисти, загорели крака,
обвити в прилепнала пола, която с удоволствие бих свалил, за да
видя какво великолепно котенце се крие под нея. Бледо розова
блуза беше запасана в полата й, като прикриваше чифт
фантастично изглеждащи гърди. Копринено руса коса се
спускаше по раменете й. Коса, в която с удоволствие бих вплел
пръсти, докато чукам перфектните й червени устни,
наслаждавайки се на гледката на размазано червило по целия
ми пенис. Пенисът ми пулсираше в панталоните ми, повече от
готов да й достави това удоволствие.
– Господин Силва – пристъпи тя към мен, – аз съм доктор
Харис. Но, моля, наричайте ме Индия.
Тя беше доктор Харис?!
Тази жена от типа, на който само вдигах полата и изчуквах на
място, беше новият ми терапевт! Просто чудесно, няма що! Едва
ли би било редно да се задявам с терапевта си.
Оставих пениса си на изчакване и я дарих с най-хубавата си
усмивка (онази, от която гащичките на жените винаги падаха на
пода) и казах:
– А ти може да ме наричаш Леандро.
– Леандро. Добре.
Видях я как се изчерви. По същия начин се изчервяваха
жените, които искаха да ме чукат.
Престани! Тя е твоят терапевт.
Не, все още не беше. Това беше само първият ми сеанс, от
който щяхме разберем дали ще си допаднем. Можеше и да не
стане.
Кого заблуждавах? Определено я харесвах. Е, щях да я
харесвам до оргазма, после нямаше да искам да я виждам
повече.
Наистина ли заради едното чукане, което можех да получа
по-после от която и да е, възнамерявах да прецакам шанса да
получа помощ от брилянтен терапевт?
– Извинявам се, че закъснях за уговорения ни час.
– Няма проблем – отговорих аз и я последвах.
Както всеки друг кабинет на терапевт и този беше в
неутрални цветове, които създаваха усещането за спокойствие.
Не че досега бях ходил на подобно място.
 – Заповядай, седни – посочи тя към удобно изглеждащото
кресло, докато се настаняваше срещу мен в своето, а помежду ни
имаше масичка за кафе. – Ще желаеш ли нещо за пиене, преди
да започнем?
– Не, така ми е добре. Благодаря – казах с поглед, прикован
към кръстосаните й крака.
Тя прочисти гърло и това ме накара да я погледна в очите.
После се пресегна, избра една папка и я остави в скута си.
– Тази наша встъпителна среща ще ми помогне да разбера
малко повече за теб и от каква помощ се нуждаеш. А на теб ще
даде възможност да прецениш дали ще си паснем достатъчно, за
да поема случая ти.
О, определено бихме си паснали. Тя гола, а аз – дълбоко
заровен в нея.
Мисля, че перфектно бихме си паснали даже...
– Ще си водя бележки, ако нямаш нищо против. Някои
терапевти обичат да правят аудио записи на сеансите, но аз
предпочитам лист и химикалка.
– Добре. Както кажеш – усмихнах й се леко, за не ми
проличи, че съм си задник по принцип.
Тя ми се усмихна в отговор, без да отклонява поглед от очите
ми. Усетих как тази усмивка събужда отново члена ми.
Доктор Харис погледна към папката, отвори я, взе химикал
от масичката и го задържа над листа хартия пред себе си.
– И така, да започнем с причината, поради която си тук.
Трябваше да й кажа защо бях там? Бях там, защото животът
ми беше прецакан. А беше прецакан поради инцидент. Не ми се
щеше да звуча като хленчеща женица, която се оплаква на
всички, но знаех, че би било по-добре да си излея душата пред
терапевта.
– Претърпях инцидент – гласът ми беше монотонен.
Тя кимна докато записваше.
– На пистата. Пилот съм от Формула 1.
– Имаше ли сериозни наранявания след инцидента? –
погледите ни се срещнаха.
 Гледаше ме все едно не знаеше, а и думите й звучаха по
същия начин. Мислех си, че целият свят знае всичко за мен, но
явно не и тя. Незнанието й донякъде ме успокояваше и внезапно
изпитах желание да споделя всичко на тази жена. Най-големите
си страхове. Онова, за което съжалявах. Омразата, която
изпитвах към себе си заради собствените си слабости.
– Да – поех дълбоко дъх. – Двата ми крака бяха счупени,
китката ми – раздробена и имах множество счупени ребра. Но
тези наранявания не бяха толкова сериозни – усмихнах се
сардонично. – Най-лоша беше... фрактурата на гръбнака ми и
субдуралния хематом – посочих с пръст към главата си, където
се намираха шевовете, вече скрити от косата. – Бях на
операционната маса с отворена глава, когато сърцето ми е
спряло да бие – поех си дълбоко дъх. – Технически съм бил
мъртъв за около минута.
– И как се чувстваш, като знаеш, че си бил мъртъв?
Повдигнах рамене, като че ли това нямаше значение, но
всъщност имаше.
– Не знам. Но знам как не се чувствам.
– Как?
– Жив. Знам, че заради случилото се трябва да се чувствам
по-жив от всякога, но не е така.
– Защо?
– Защото не мога да се състезавам. Без състезанията съм едно
нищо.
– Сигурен ли си, че е истина?
– Ако не бях, нямаше да съм тук.
Отмести поглед от моя и се вгледа в думите, които беше
написала.
– Не си се състезавал от инцидента насам?
– Не.
– Физически способен ли си да шофираш? Нараняванията
пречат ли ти?
– Не. Прекарах една година в рехабилитация, за да мога да
седна зад волана. – А сега не мога да го правя, защото съм
шибан страхливец.
 – Значи не тялото ти е виновно, че не можеш да се
състезаваш, а умът.
– По дяволите, нямаше да съм тук, ако не беше така – нямах
намерение да псувам или да й се сопвам, но нищо не можех да
направя. И нямаше да се извинявам, че се държах като задник.
Твърдият й поглед срещна моя.
– Как се чувстваш, когато пътуваш като пасажер?
– Справям се.
Едва-едва.
– Същото ли е нивото на безпокойство, както когато се
опитваш да шофираш?
– Не. Определено е по-малко, не е толкова зле.
– Получаваш ли панически атаки?
Намръщих се.
– Само когато се опитам да шофирам – промърморих тихо.
Да призная, че получавах панически атаки, не беше никак
лесно за мен. Тя отново написа нещо в бележника си. Звукът от
драскането на химикала по листа ме подлудяваше така, както и
шибаните й крака и гърдите й, които се надигаха и спускаха с
всяка глътка въздух, която поемаше. Не исках повече да говоря.
Исках просто да я изчукам и да не мисля за всички тези
глупости. Искаше ми се да потъна толкова дълбоко в нея и тя да
остане единственото, което виждам, чувствам и за което мисля.
– Сега, като не се състезаваш, с какво се занимаваш?
Изсмях се гръмко.
– Захаросаната или истинската версия искаш?
– Истината. Когато си тук, искам да ми казваш само
истината. Ако в момента не се чувстваш готов да го направиш –
няма проблем. Но никакви лъжи. Няма да мога да ти помогна,
ако ме лъжеш.
– Добре – въздъхнах. – Как прекарвам дните си? Съжалявам
за отминалото време, за живота ми преди инцидента и се
възстановявам от тежък махмурлук. След това отивам в някой
бар, напивам се и свалям някоя жена. Отвеждам я в хотела й, в
дома й, в някоя тъмна алея, в тоалетната на бара – просто
някъде – и я чукам. Правя едно и също всеки ден.
За първи път в живота си разкривах душата си пред някого
по този начин. Тя дори не трепна. Предполагам беше чувала
всякакви подобни глупости.
– Все още ли мислиш, че можеш да ми помогнеш? –
отправих й предизвикателен поглед.
– Да – погледна ме сериозно тя. – Пиеш, за да прикриеш
чувствата си. Не е нужно да ти казвам, че това е лоша идея.
Пристрастен ли си към алкохола?
– Директно към въпроса – засмях се, но дори в собствените
ми уши звучеше кухо.
Беше минало доста време, откакто се бях смял истински и не
можех да си спомня звука. Вниманието ми мигом беше
привлечено от движението на краката й, когато ги отпусна, след
като ги беше кръстосала. Имаше страхотни крака. Носеше дълги
чорапи и се зачудих дали има жартиери под полата.
– Съжалявам, ако това те обижда, но работя по този начин.
Понякога може да задавам и неудобни въпроси, на които не е
необходимо да отговаряш, но много би ми помогнало, ако го
правиш.
– Не.
– Сигурен ли си?
– Сигурен съм. Не съм алкохолик.
– Мисълта, че няма да пиеш отново, как те кара да се
чувстваш?
Замислих се за момент.
– Никак.
Не че напоследък изобщо чувствах нещо.
– Все пак ти препоръчвам да се срещнеш с някого за пиенето.
Знам за една прекрасна група, която работи с хора със
зависимости.
– Не съм алкохолик – отсякох, – може да имам проблеми, но
алкохолът не е един от тях.
Тя ме погледна внимателно.
 – Добре. Ще оставим нещата така... засега – остави
химикалката си върху записките в скута си и ме погледна.
Червените й устни се разтвориха леко и единственото, за
което можех да мисля, беше как червилото й се размазва, докато
я целувам.
– Времето ни почти изтече. Първият сеанс винаги е кратък.
Следващия път ще разполагаме с цял час, за да говорим.
Знаех много добре какво искам да правя с нея през този един
час и то не включваше многото говорене. Но тя беше най-
добрата, трябваше и аз да стана по-добър.
– Има ли нещо друго, за което искаш да говорим, преди да
приключим със сеанса? Нещо, което имаш нужда да споделиш?
Искам да те чукам.
– Не. Всъщност, да – почесах се по носа. – Трябва да се върна
на пистата през януари, най-късно до средата на месеца, за да
мога да се подготвя за началото на Гран При през март.
Тя остави бележника и химикалката си върху масата и се
вгледа в календара на стената, който в момента показваше
месец ноември.
– Имаме три месеца. Най-много три и половина, ако
действаме по-бавно.
– Невъзможно ли е? – слабата ми страна искаше тя да каже
да, за да може страхливецът в мен да избяга. Опитвах се да се
боря срещу това.
– Не. Обичам предизвикателствата – устните й се извиха в
лека усмивка, което ме накара и аз да се усмихна. – Но това
означава интензивно лечение. Трябва да провеждаме поне три
сеанса на седмица. Готов ли си за това?
Отпуснах пръстите си, които бях свил в юмрук.
– Готов съм.
– Добре – тя плясна с ръце и се изправи. – Сейди, моята
рецепционистка, ще се свърже утре с теб, за да уточните графика
на сеансите. Ще ги включим към групата за интензивно
лечение.
– Добре.
 – Ще се видим след няколко дни, Леандро, и ще можем да
започнем работа върху завръщането ти на пистата.
Последвах я към вратата, като гледах как се полюшва дупето
й, докато вървеше. Вратата не беше тази, през която бях влязъл.
– Това е изходът – обясни тя. – Пациентите ми винаги
излизат през тази, а не през вратата, през която са влезли, тъй
като обикновено имам следващ пациент. Повечето хора
предпочитат да останат анонимни, както предполагам би
предпочел и ти.
Задържа вратата отворена, за да мога да мина. Обърнах се с
лице към нея.
– Това не трябва да стига до медиите – казах й аз.
Тя ми се усмихна.
– Всичко, което ми споделиш, остава между тези стени.
Можеш да бъдеш спокоен.
Кимнах й.
– Добре. Е, ще се видим след няколко дни.
Когато се обърнах, чух вратата зад мен да се затваря и се
затичах надолу по стълбите, защото нямах търпение да изляза
навън. Вдишах от свежия, студен въздух и прокарах ръка през
косата си. Извадих мобилния си телефон от джоба и позвъних.
Дори нямаше да му дам шанс да говори. Само чух изщракването
на телефона, преди да започна:
– Защо, по дяволите, не ми каза, че тя изглежда по този
начин? – изръмжах на Карик.
– Здравей и на теб. И кой как изглежда? – усещах смях в
гласа му.
Копеле!
– Много добре знаеш за кого ти говоря. За доктор Харис,
смотаняк – пенисът ми беше започнал да се втвърдява отново
само от мисълта за нея.
Господи! В какво, по дяволите, се бях превърнал?
Тийнейджър, който получава ерекция, когато види
привлекателна жена. Кого заблуждавах? Тя не беше
привлекателна, а направо зашеметяваща.
– Нямам представа за какво говориш.
 – Спри да се правиш на неразбрал, много добре знаеш за
какво ти говоря. Може да си здраво хлътнал по Анди, но знаеш
кога една мацка е секси, само като я видиш. Можеше да ме
предупредиш.
– Съжалявам, но никога не са ми минавали такива мисли. Да,
тя изглежда прилично, но не е мой тип. Никога не съм си
помислял, че ще искаш да я „оправиш“. Наистина, зарежи
идеята, ще прецакаш всичко на мига. Всъщност аз те
предупредих още като ти казах, че е жена.
– Много забавно, задник.
– Много обичам, когато ми говориш мръсно.
– Разкарай се!
Карик започна да се смее силно.
– Като оставим настрана това, че искаш да чукаш доктор
Харис, как ти се стори срещата? Добра е, нали? Много помогна
на Анди.
– Да, предполагам, че е добра.
– Значи мисли, че може да ти помогне?
– Да, така каза.
Щеше да ми помогне, ако не прецакам нещата и не спя с
нея.
 ИНДИЯ
Облекчена, че най-после се прибирах вкъщи, отворих
входната врата, понесла кутии с пица в ръка.
– Прибрах се – извиках.
– В кухнята сме – отговори Кит.
На път към кухнята събух обувките си на висок ток.
Кит и любовта на живота ми, Джет – моето момченце, което
вече не беше бебе, седяха на масата и играеха карти.
– Здравей, скъпи – целунах Джет по главата и оставих пицата
на масата.
– Здравей, мамо. Беше ли хубав денят ти? – усмихна ми се
той.
Тази усмивка, тези сини очи – заради тях дори най-дългият
ден си заслужаваше.
– Да, беше хубав, но дълъг.
– Работиш твърде много.
Нежно разроших косата му и видях, че Кит пиеше бира, а
Джет беше на Кока-Кола. Взех за себе си чаша от шкафа и си
налях от бялото вино, което бях отворила вчера. Когато се
върнах на масата с чашата вино и малко салфетки, кутиите бяха
отворени, а пицата – почти погълната.
Оставих салфетка до Кит и подадох една на Джет. Седнах до
него и си взех парче от пицата, преди да е свършила.
 Кит можеше да изяде пицата сам, а скоро и Джет щеше да е
способен да го прави.
Беше на дванадесет години и приличаше толкова много на
мен и брат ми и за щастие – никак на баща си. Не че щях да го
обичам по-малко, ако беше така. Просто бях доволна, че не беше
взел нищо от онзи мъж.
Джет все повече и повече заприличваше на Харис. Имаше
нашата руса коса и сини очи и структурата на тялото на Кит.
Вече беше по-висок от мен, а аз бях сто шестдесет и седем
сантиметра на ръст. Мисля, че щеше да стигне сто и деветдесетте
сантиметра на Кит и не бих се изненадала, ако дори го
надминеше.
Брат ми беше адски привлекателен и много добре го знаеше,
но Джет беше много по-красив и предвиждах много разбити
сърца в неговото бъдеще. Кит оставяше много такива след себе
си. Опитвах се да науча Джет да се отнася с повече уважение към
жените, отколкото брат ми проявяваше.
Професията на Кит го срещаше с много красиви жени – беше
модел.
Когато Джет беше на няколко месеца, Кит стана модел на
непълен работен ден, когато не беше нает като сезонен работник
в строителството. Парите, които печелеше, ми помагаха да
плащам сметките. От обезщетението, постановено от съда след
случилото се с бащата на Джет, не остана кой знае какво, след
като платих за къщата. Останалата част похарчих за обучението
си, което съчетавах с работа на половин ден в супермаркета.
Дължах всичко на брат си. Той беше жертвал толкова много
за мен и Джет.
С течение на времето Кит получаваше все повече
ангажименти, някои от които дори в чужбина, но винаги се
стремяхме да съчетаем работата си така, че един от нас да може
да бъде с Джет. Ако ангажиментът не се вписваше в графика ни,
Кит го отказваше. В момента беше в позиция, която му
позволяваше да подбира.
Оставих парчето си на салфетката и отпих от така
необходимото ми вино.
 След сеанса с Леандро Силва, който определено беше
поучителен и много интересен, имах безумен разговор със Сара,
една от пациентите ми. Тя преминаваше пред труден период в
момента.
Преди три години Сара се разделила с приятеля си. Той я
преследвал в продължение на месеци и една нощ проникнал с
взлом в дома й, докато спяла и я изнасилил.
Вкарали го в затвора за престъплението, но го освободили
предсрочно след излежаване на половината от присъдата и сега
тя се опитваше да се справи с това.
Лекувах Сара след изнасилването. Беше достигнала
задоволително ниво на живот и най-после беше продължила
напред. Шокът от освобождаването му не й се отразяваше
особено добре.
Не смееше да излиза от дома си от страх да не го срещне.
Беше ужасена, че той може отново да се свърже с нея, въпреки
ограничителната заповед. Страхуваше се и я разбирах.
Беше ми отнело един час разговор по телефона, за да я
успокоя и й обещах утре сутринта да я посетя в дома й за сеанс. С
натоварения си график трябваше да отида един час по-рано, но
бях готова на всичко за пациентите си.
– Как мина срещата с новия пациент днес? – попита ме Кит.
Освен в редките случаи като този да спомена, че поемам нов
пациент, не обсъждах с Кит и Джет нищо, свързано с него, нито
им казвах кой е.
– Мина добре.
– Мислиш ли, че можеш да помогнеш на него или нея? –
попита ме Джет.
Усмихнах му се.
– Да, сигурна съм, че мога.
Беше хубаво, че не знаеха кои са пациентите ми, защото Джет
щеше да откачи. Беше обсебен от Формула 1.
Ако разбереше, че лекувам Леандро Силва, а да оставим на
страна и това, че лекувах Андреса Раян – съпругата на Карик
Раян, щеше да ме подлуди, докато не му позволя да се срещне с
тях.
 Леандро Силва беше друга работа.
Разбира се, знаех, че е красавец, но да го видя в цялата му
прелест пред мен, ме накара за момент да изгубя
самообладание. След това превключих на работна вълна. Все
пак бях професионалистка.
Но само докато слушах за злополуката му, как почти беше
умрял, през какво преминаваше сега...
Не ме разбирайте погрешно. Чувала съм всякакви
сърцераздирателни истории, но докато говореше, докосна
някаква струна в мен, а това малко хора можеха да го постигнат.
– Как беше в училище днес? – попитах Джет.
Той погледна бегло към Кит, който му се усмихваше, и
кимна.
– Пропускам ли нещо? – погледнах и двамата.
– Избраха ме за отбора – Джет ми се усмихна срамежливо.
– Успял си? Това е страхотна новина! – обвих ръце около
него и го прегърнах. Дръпнах се назад, за да го погледна в очите.
– Мислех, че ще избират отбора следващата седмица?
– Изтеглиха датата напред.
Въпреки че беше луд по Формула 1, синът ми също така
обичаше футбола. И беше избран за училищния отбор.
– Трябва да празнуваме! – заявих. – Ще излезем през
уикенда да го отбележим.
– Звучи перфектно. Както и да е, трябва да си довърша
домашното. Ако не си запазя високия успех, ще ме отстранят от
отбора още преди дори да съм започнал.
Бях готова да настоявам да довърши вечерята си, когато
видях, че вече беше преполовил пицата и в ръка държеше още
едно парче. Той се изправи и ме целуна по бузата.
– Ще се кача да те видя, преди да си легнеш – нежно го
погалих по главата.
Изядох си парчето пица, което вече беше почти изстинало.
Кит стана и си взе още една бира от хладилника. А на мен
доля от виното.
– Благодаря – усмихнах му се, но усмивката ми бързо
избледня. – Защо Джет не ми се обади да ми каже, че са го
избрали за отбора?
– Искаше да изчака, докато те види.
– Разбирам – въздъхнах. – Иска ми се да се бях прибрала по-
рано, за да ми разкаже – чувствах се малко наранена и мразех
това, че в повечето случаи не аз, а Кит беше до него в такива
моменти.
От деня, в който разбрах, че съм бременна, Кит се грижеше за
мен. От деня, в който се роди Джет, брат ми пое ролята на баща
в живота му. Беше тук и тогава, и сега. Цял живот щях да му
бъда задължена за това.
Когато Джет беше бебе, знаех, че искам да му осигуря
живота, който ние с Кит никога не сме имали, затова взех
решение да отида в колеж, след това в университет. Да бъда
самотна майка не беше лесно, но двамата с Кит отгледахме Джет
и с течение на времето с нарастването на служебните ми
ангажименти във важните му моменти в училище в повечето
случаи до него беше Кит, а не аз.
– Ще дойдеш ли с нас този уикенд да празнуваме, или имаш
страстна среща? – подразних брат си.
Беше сериен сваляч. И като казвам сваляч, изобщо не
преувеличавам. Почти не можеше да се задържи с едно и също
момиче за по-дълго от ден. Не можех да съдя когото и да било.
Не бях имала сериозна връзка от... ами, никога. И никога не съм
била влюбена, не и истински.
Богатият ми опит на психолог би могъл да обясни защо с Кит
сме такива, когато става въпрос за взаимоотношения, но бих
предпочела да не се ровя в моята душа или в тази на брат ми.
– Не излизам на срещи, Инди. Знаеш това – усмихна ми се
дръзко.
– Може би трябва да опиташ и да си намериш сериозна
приятелка?
– Както вие с доктор Тъпак? – отпи от бирата си той.
Намръщих му се.
Доктор Тъпак, т.е. Дан, беше мъжът, с когото се срещах в
момента. Излизах с него от два месеца. Кит не го харесваше
особено.
 – Много бих искала да не го наричаш по този начин –
въздъхнах. – Заради теб и Джет вече така го нарича.
– Джет го нарича така, защото Дан е адски скучен.
– Джет все още не се е срещал с него, затова няма представа,
че Дан е скучен… имах предвид, дали е скучен или не! – отсякох.
Кит избухна в смях.
– И не е! Въобще не е скучен – казах аз, скръстила ръце
отбранително. – Всъщност е много интересен даже.
– О, нима? – вдигна вежда Кит. – Тогава ми кажи един
интересен факт за него.
Мамка му!
Хайде, Индия! Все трябва да има нещо интересно около
Дан...
– Ами той… той е, хм...
След тази малка победа самодоволната усмивка на Кит стана
още по-широка. Той скръсти ръце пред гърдите си и се отпусна
назад в стола.
Не, Кит нямаше да победи този път.
Дан не беше скучен. Той беше мил, добър, на него можеше да
се разчита.
– Той обича... да гледа „Опасно лош“ – натъртих аз, вдигнах
парчето си пица и отхапах от него.
– Уау! Господи, грешал съм за него, Инди. Човекът живее на
ръба.
Смушках го в ребрата.
– Спри да се правиш на задник.
Кит се усмихна.
– Заслужаваш някой по-добър от него.
– Дан е мил с мен.
– Както и пощальонът.
– Пощальонът? За какво, по дяволите, говориш? –
възкликнах озадачена.
– Казвам само, че играеш на сигурно с доктор Тъпак.
Разбирам те, Инди. Наистина. Преживяхме доста, но беше
отдавна. Искам да бъдеш щастлива. А ти не си щастлива, когато
се срещаш с глупаци като Дан.
 – Благодарна съм за загрижеността ти, но за момента съм
щастлива.
– Чувстваш се удобно и сигурно.
– И какво лошо има в това да се чувстваш удобно и сигурно?
– намръщих се.
– Скучно е.
– Да, но знаеш какво се случи последния път, когато се
отдадох на емоциите.
– Знам. – Той издиша така, сякаш прогонваше миналото. –
Но това беше преди тринадесет години. Сега си различен човек
и можеш да се срещаш с по-добри мъже от доктор Тъпак, Инди.
Заслужаваш най-доброто.
Не знам защо, но споменът за лицето на Леандро Силва
премина през ума ми.
Отхвърлих го и се загледах в брат си. Сърцето ми се свиваше
за него. Въпреки че ме дразнеше намесата му в любовния ми
живот, знаех, че го прави, защото го е грижа за мен.
– Знам, че ми мислиш доброто, но това, което имаме с Дан,
ме устройва.
– Това, което имате, е скучно – усмихна се пак закачливо.
Показах му среден пръст.
– Както и да е, ами ти? – облегнах се назад и обвих пръсти
около чашата си.
Обичаше да коментира мъжете, с които се срещах, но аз поне
го правех. Докато неговото едва ли можеше да се нарече
„среща“.
Никога не беше имал сериозна приятелка. Понякога част от
мен се притесняваше, че това е заради мен и Джет.
– Какво за мен? – той наклони бутилката си и отпи от бирата.
– Защо не се установиш?
– Я ме погледни пак! Цялата тази хубост не е за раздаване.
Брат ми изглеждаше много добре и го знаеше. Но също така
беше и прекрасен човек с невероятно сърце и просто желаех да
го сподели с някого.
– Мисля, че трябва да пробваш да се срещаш само с едно
момиче. Опитай! Виж дали ще се получи. Ами моделът, с когото
излезе миналата седмица? Таня? Изглеждаше мила.
– Беше мила и не излизах с нея, Инди. Отидохме в
апартамента й, съблякохме се, правихме секс 3 часа и след като
свърших… два пъти… се прибрах вкъщи.
– Ух, Кит! Боже Господи! Прекаляваш със сведенията,
благодаря! – Знаех, че го направи, за да се измъкне, затова
нямаше да го притискам повече.
Кит се усмихна и остави бутилката си на масата.
– Ще се присъедини ли доктор Тъпак към нас този уикенд,
когато ще отпразнуваме приемането на Джет в отбора?
– Не. Не съм готова да го запозная с Джет.
Кит вдигна многозначително вежда.
– Скоро – може би, добавих на ум. Просто не бях сигурна
дали Дан беше човекът, с когото исках да запозная Джет. –
Искам да бъдем само тримата, семейно празненство.
– Семейна вечер. Звучи ми добре – наведе се над масата и
леко удари бутилката си в чашата ми.
 ЛЕАНДРО
Събудих се стреснат. Звукът от смачкването на метал
отекваше в ушите ми, тялото ми беше горещо от пламъците, дим
изпълваше дробовете ми. В мен се надигаше паника.
Премигнах няколко пъти към белия таван, преди да отместя
поглед надолу по стените. Бях в леглото. Огледах се и видях, че
се намирам в хотелска стая. Докато прокарвах ръце по лицето
си, главата ми пулсираше, a вкусът по грапавия ми език явно
беше от изпития снощи алкохол. Това не беше необичайно
начало на деня ми. Това беше животът ми… Скапаният ми
живот.
Завъртях се и видях използваните презервативи на нощното
шкафче, което ми подсказа, че вечерта е била хубава. Въпреки
това, не се чувствах добре.
След като вчера се срещнах с терапевтката, не можех да си
избия от глава идеята да я чукам. Бях нервен и възбуден. Вместо
да се прибера вкъщи след сеанса, отидох на бар. Очевидно не
съм си губил времето и се бях уредил с жена, която лежеше до
мен. Безшумно се измъкнах от леглото, така че да не я събудя.
Облякох се и обух обувките си, взех портфейла, ключовете и
телефона си от бюрото и ги прибрах в джоба. Излязох тихо от
стаята. Гадно ли постъпвах? Да. Но напоследък не бях от най-
свестните хора, а и просто не бях в настроение за разговора,
който неминуемо щеше да последва след прекараната нощ.
Използвах асансьора, за да сляза във фоайето на хотела и се
отправих към рецепцията. Платих за стаята, напуснах хотела в
прохладната сутрин и си хванах такси. Не ми отне много време
да стигна до дома си. Платих на шофьора и се прибрах вкъщи.
Тишината отекваше в мен.
Взех пощата, която беше на пода пред вратата ми, и я
хвърлих на масичката в коридора, без да я погледна. Влязох в
кухнята и видях, че съм получил няколко съобщения на
телефонния секретар. Най-вероятно бяха от майка ми. Откакто
се преместих в Лондон ми се обаждаше често и сигурно сега
искаше да знае как е минал първият ми сеанс с доктор Харис.
Какво трябваше да й кажа? „Ами исках да чукам докторката, но,
разбира се, не можех. Вместо това излязох, прекалих с алкохола
и изчуках случайна жена“.
Не е каквото би искала да чуе майка ми. Тя настояваше да
остана в Бразилия, но не можех. Цялото суетене на семейството
ми, макар че искаха само да помогнат, ме задушаваше.
Помислих си, че като се върна тук, нещата ще се оправят... че аз
ще се оправя.
Не стана така.
Имах нужда да се отърся от изминалата нощ, затова се качих
на горния етаж да си взема душ. Оставих горещата струя да бие в
лицето ми, докато ме заболи. Имах нужда да усетя нещо...
каквото и да било.
Увих с кърпа бедрата си и си измих зъбите, докато се взирах в
огледалото. Брадата по лицето ми криеше кой съм... кой бях
преди. Спомените от предишната вечер изплуваха в съзнанието
ми. Изобилието алкохол. Момичето, което се търкаше в мен в
бара, а след това ме язди в хотелската стая…
Мислите трябваше да ме накарат да се чувствам по-добре.
Само дето не се получаваше. Караха ме да се чувствам празен.
Върнах се в спалнята си и облякох широки черни панталони
и обикновена черна тениска. Пъхнах мобилния телефон в джоба
си и се отправих към долния етаж. Отидох в кухнята и включих
кафе машината. Отстъпих от кухненския плот, наведох се и
отпуснах ръцете си върху него, а главата ми легна върху тях,
докато звукът от кафе машината измъчваше главата ми и
отекваше през пустотата в гръдния ми кош. Сетивата ми се
изпълниха с аромата на кафе, взех една чаша и си налях.
Силно и черно.
Завъртях се, опрях гърба си на кухненския плот и се загледах
в снимката на стената. Беше снимка с автограф на моя идол –
състезателя от Формула 1 Айртон Сена, която получих от баща
си като дете.
Трябваше да умра. Щях да умра като легенда. Не като мъжа,
който съм сега. Съсипаният човек, който бях. Повече не можех
да бъда такъв. Тази дяволски слаба версия на моето Аз.
Трябваше отново да се състезавам. Трябваше да се върна в
болида си… Трябваше да го направя… Можех да го направя.
Състезавал съм се през целия си живот.
Оставих кафето, обух си маратонките и се отправих към
вътрешната врата, която водеше към гаража. Забавих се, когато
стигнах до вратата. Не бях идвал тук отпреди инцидента. Ръката
ми трепереше. Ставах смешен. Стиснах юмрука си, за да
премахна напрежението, и отворих вратата. Удари ме силна
миризма на застоял въздух. Докато го вдишвах, търсех ключа за
осветлението и го включих.
И ето я и нея!
Колата ми. Шевролет Камаро Про Туринг Купе от 1967 г.
Открих я на гаражна разпродажба близо до дома ми в Бразилия
и й бях хвърлил око от години. Получих я от баща ми за
осемнадесетия ми рожден ден. Транспортирах я дотук, когато се
преместих в Лондон. Беше навсякъде с мен.
Можех да го направя. Всичко, което се иска, е да отида
там, да сложа ключа в стартера и да го завъртя. Отърсих се
от страховете си и тръгнах към колата. Отключих я и отворих
вратата. Все още миришеше по същия начин, с изключение на
застоялия въздух. Поех си дълбоко дъх, качих се в нея и
затворих силно вратата.
Бях в капан. Горях!
Стиснах очи, за да пренебрегна страха, който ме беше обзел.
– Мога да го направя – казах на себе си.
 Като дишах през нос, вдигнах ключовете. Докато не се опитах
да пъхна ключа в стартера, не осъзнавах колко силно треперят
ръцете ми.
– Мамка му – изсъсках през зъби, – мога да го направя!
Нищо ми няма. Мълнията не удря два пъти. Сега спри да бъдеш
женчо, Силва, и подкарай проклетата кола!
Пъхнах ключа и преди страховете ми да ме разубедят,
запалих двигателя. Давеше се в продължение на няколко
секунди и през това време гласът в главата ми се молеше тя да
не запали.
Ако не запали, няма да мога да я подкарам. Нямаше да бъде
моя вината. Нямаше да бъда страхливец.
Колата се събуди за живот и радиото проработи. Главата ми
щеше да се пръсне от музиката и вибрациите на мотора. В
съзнанието ми изплуваха картини от инцидента.
Можех да помириша дима…
В устата ми имаше вкус на кръв…
Усещах гърдите си притиснати…
Не можех да дишам.
Пръстите ми се спуснаха да изключат двигателя. Отворих
вратата и паднах на колене. Вдишах дълбоко.
– Мамка му! – изплаках, хващайки си за главата от безсилие.
– Мамка му! Мамка му! Мамка му! – ударих с юмрук по пода,
без да обръщам внимание на болката, която премина през
ръката ми.
Значи наистина бях загубил.
Станах и взех бейзболната бухалка, подпряна до стената, и
започнах да удрям колата си от яд. Бях полудял и си изкарвах
безсилието, болката и страховете върху колата, като не спирах
да удрям по метала и стъклото. Но колкото и удари да нанасях,
не се чувствах по-добре.
Олюлях се назад и видях щетите, които бях нанесъл.
Беше разбита.
Като мен.
Колата, която ми беше купил баща ми, беше всичко, което ми
остана от него, а аз я съсипах.
 Сърцето ми се свиваше от мъка. Какво не ми беше в ред, по
дяволите? Върнах се в къщата, залитайки, и се отправих към
офиса си. Видях наредени там всичките ми трофеи. Те сякаш ми
се подиграваха. Тогава осъзнах, че все още държа бейзболната
бухалка в ръката. С яростта, която все още гореше във вените ми,
ударих трофеите, унищожавайки онова, което беше останало от
кариерата ми. Разбих ги на парчета.
Бухалката падна от треперещите ми ръце.
Не ми стана по-добре. Чувствах се дори по-зле, ако въобще
беше възможно.
Мразя се.
Паднах на колене сред бъркотията. С глава между ръцете си,
преплетох пръсти в косата си и за първи път след инцидента
заплаках.
Не знаех колко време съм останал така.
Избърсах лицето си с ръка, станах и отидох зад бюрото.
Седнах в стола си, отворих най-долното чекмедже и извадих
бутилката с уиски, която държах там. Отвих капачката и отпих
щедра глътка. След това още една, и още една. Без да мисля,
извадих мобилния си телефон от джоба и позвъних на доктор
Харис.
– Офисът на доктор Харис.
Беше рецепционистката й.
– Удобно ли е да говоря с доктор Харис? – гласът ми беше
пресипнал.
– В момента доктор Харис има сеанс. Кой се обажда?
Стиснах зъби.
– Леандро Силва.
– Господин Силва, ще предам на доктор Харис да ви се обади.
Или ако е спешно…
– Не е спешно – отпих още веднъж от бутилката.
– Да й предам ли, че сте се я търсили?
– Не. Просто забравете.
– Сигурен ли сте? Защото...
– Сигурен съм – прекъснах я аз. – Ще се видя с нея на
утрешния ни сеанс – и затворих.
 Защо, по дяволите, й се обадих?
Разочаровано метнах телефона си на бюрото и отпих още
малко от уискито.
Беше твърде тихо тук.
Усещах тишината в стаята толкова болезнена, колкото и
бученето в главата ми. Пресегнах се за телефона си и пуснах
музика, за да го заглуша. Обвил с пръсти бутилката, отпуснах
глава на бюрото под звуците на песента на Ед Шийрън
„Кръвообращение“.
 ИНДИЯ

„Леандро Силва се обади. Звучеше на ръба, каза ми

да не ти казвам, че е звънял, но прецених, че ще искаш
да знаеш.“
Думите на Сейди се въртяха в главата ми. Притеснявах се,
откакто вчера ми ги беше казала. Опитах се да се свържа с
Леандро веднага след като тя ми предаде съобщението, но се
включваше гласова поща, а той не ми върна обаждането.
Сега закъсняваше за сеанса си с четиридесет минути. Лекувах
го едва от седмица – три сеанса, четири ако включим и
встъпителния, и досега говореше за всичко, но не и за истинския
си проблем, без значение колко се опитвах да го насоча към
него. Не ми се щеше да го притискам в началото. Исках той да
определи темпото, но ако възнамеряваше да се върне обратно на
пистата през януари, тогава щеше да се наложи да предприема
някои решителни действия и да го тласна напред.
Но това да пропуска сеанса си, просто нямаше да допусна.
Потропвах с нокти по бюрото си, докато се чудех как да постъпя,
когато телефонът в офиса ми звънна. Вдигнах го.
– Леандро Силва е тук за уговорената среща – каза Сейди от
другата страна на линията.
Опитах се да пренебрегна необичайната степен на
облекчението, което почувствах.
 – Покани го да влезе.
Десет секунди по-късно, вратата се отвори и разрошеният
Леандро пристъпи в офиса ми, след което затвори вратата.
Дрехите му бяха намачкани, все едно беше спал с тях.
Порасналата му черна коса беше в пълен безпорядък, като че
току-що е станал от леглото и просто е прокарал ръцете си през
нея.
Но дори и в този вид изглеждаше привлекателен. Когато
отместих поглед от лицето му, видях нещо червено на яката на
ризата му. Веднага си помислих, че е кръв, но когато се вгледах
по-внимателно, разбрах, че е червило. Червено червило.
Свих пръсти в дланите си, а ноктите се забиха в кожата ми.
– Добре ли си? – попитах.
Гласът ми прозвуча напрегнато.
Какво ми ставаше?
Трябваше да се успокоя.
Той нави ръкавите на ризата си, разкривайки силни загорели
предмишници, покрити с черни косъмчета.
– Добре съм.
Колебаеше се, застанал до току-що затворената врата,
несигурен какво да прави, затова станах от бюрото си и се
преместих към къта с меката мебел. Нямаше извинение за
закъснението и нямаше да го насърчавам, колкото и да ми се
искаше.
– Мога ли да ти предложа нещо? – попитах, преди да седна.
– Не.
Продължаваше да стои прав.
– Възнамеряваш ли да седнеш?
Зяпна стола, все едно не знаеше защо въобще е там. С
кимване се приближи и седна. Наведе се напред, подпря лакти
върху бедрата си и стисна ръце.
В този момент усетих миризма на алкохол. Беше силна и се
носеше от него. Усещах и парфюм. Евтин парфюм. И двете неща
ме притесняваха, но реших да оставя въпроса за парфюма
настрана и се съсредоточих върху проблема с алкохола.
 – Леандро, ще ти задам въпрос и искам да ми отговориш
честно.
Премигна.
– Пиян ли си в момента? – трябваше да го формулирам по-
различен начин. Не знам защо, но изглежда не бях на себе си,
когато бях покрай него. Но не можех да лекувам някого докато е
под влиянието на алкохол или забранени субстанции.
В погледа му проблесна раздразнение, след което присви очи
към мен.
– Не – челюстта му беше стисната.
– Долових миризмата на алкохол. Няма да те лекувам, докато
си пиян или надрусан – преместих се на ръба на седалката, с
изправен гръб и свити ръце.
– Не съм пиян или надрусан – каза рязко той. Ръцете му бяха
толкова здраво стиснати, че кокалчетата му бяха побелели. –
Ако усещаш миризма на алкохол от мен, това е защото снощи
пих. Явно е било доста, защото се събудих в някаква хотелска
стая и осъзнах, че съм закъснял за сеанса си с теб. Затова
облякох снощните си дрехи, понеже нямах други, и дойдох
направо тук. Не успях дори да се изкъпя.
Да, това ми е ясно.
Прехапах езика си толкова силно, че почти сигурно си бях
пуснала кръв. Въздъхнах с облекчение.
– Можеше да се обадиш, за да промениш часа си. Нямаше да
има проблем.
Това, което казах, изглежда не го смути. Лицето му остана
спокойно, като че ли мисълта въобще не беше достигнала до
него. След това внезапно изражението му се промени.
– Не исках да пропусна сеанса си днес.
– Но не е проблем да закъснееш за него? – не трябваше да го
казвам. Въобще не знам защо го направих.
Прочистих гърлото си. Реших да сменя тактиката.
– Защо не искаше да пропуснеш сеанса си?
Леандро разглеждаше стената зад мен. Беше притихнал за
момент и след това ме погледна.
 – Защото искам да премина през това. Искам да бъда мъжът,
който бях преди.
– Знаеш, че няма нищо лошо в мъжа, който си в момента. С
изключение на защитните стени, които си изградил, и пороците
ти, ти все още си същият мъж, който си бил.
– Не, не съм – изръмжа тихо той и извърна поглед.
– Е, Леандро, ако искаш да се промениш, да станеш пак
предишния човек, трябва да положиш усилия. И това – посочих
с ръка към него – не е усилие.
Черните му очи стрелнаха моите. Челюстта му беше толкова
здраво стисната, че можеше да се счупи.
– Дойдох, нали?
– Да – кимнах. – Но закъсня с четиридесет минути.
Той присви очи и отмести поглед към празните ми ръце.
– Няма ли да си водиш бележки или нещо подобно? –
повдигна брадичката си към мен.
– Не. Не е необходимо да водя бележки. Сеансът ще бъде
кратък, тъй като остават само двадесет минути. Ще запомня
всичко, за което ще говорим през това време. Не се притеснявай.
Той сбърчи вежди и между тях се появи бръчка.
– Сеансът няма да продължи един час?
– Не, няма. Имам пациенти с уговорени часове, които също
имат нужда от помощта ми.
– Дявол да го вземе! – изръмжа той. Приведе се напред,
отпусна лакти върху бедрата си и прокара пръсти през черната
си коса.
Позволих на тишината да се настани между нас, като го
оставих да започне да говори, когато е готов.
– Имах... лош ден вчера – каза тихо, почти шепнешком.
– В какъв смисъл лош?
Вдигна към мен черните си очи и в тях видях огромна болка.
– Лош, като... Опитах се да подкарам колата си.
– И как беше?
Засмя се горчиво.
– Никак. Започнах да се задушавам като пале. Изскочих
веднага от колата, а след това я разбих с бейзболна бухалка.
 – Как се почувства от това?
– Унищожавайки колата си? Добре - докато го правех.
После... се почувствах като боклук. Затова влязох вътре и
помлях всичките си трофеи от състезанията.
– А унищожаването на трофеите ти накара ли те да се
почувстваш по-добре?
– Не.
– Как мислиш, защо го направи – това да съсипеш колата и
трофеите си?
– Защото не искам постоянно да ми напомнят за човека,
който бях и който сега не съм.
Имаше ясна представа защо се държеше по този начин. Това
ми даваше надежда за неговото възстановяване.
– А кой си в момента?
– Само обвивката на някогашния мъж – раменете му се
сведоха. – Аз съм човекът, който не може да се изправи пред
провала си. Затова правя винаги едно и също, когато се чувствам
така. Отивам в някой бар и се напивам до безпаметност. На
сутринта се събуждам в хотелска стая с две жени в леглото с мен
и със смътни спомени от предишната вечер.
Станах и взех бутилката с вода от бюрото си. Прикривах се.
Наистина ме притесняваше знанието, че прави секс не с една, а с
две жени.
Защо това ме засяга?
Не трябваше. Не можеше.
Потиснах чувствата си и седнах.
– Извинявай. Гърлото ми е пресъхнало днес – обясних
прекъсването с пиенето на вода.
Леандро ме наблюдаваше с тези негови черни очи.
– Не си се провалил, Леандро. Преживял си ужасен
инцидент. Това, което чувстваш, е нормално.
– Не се... – въздъхна той. – Не се чувствам нормално.
Чувствам се слаб – прошепна той думите и гласът му секна.
Усещах болката му да се загнездва в мен по начин, който ми
бе непознат.
 – Не си слаб, Леандро. Ти си човек – гласът ми звучеше
различно, дори в моите уши.
Винаги говорех внимателно на пациентите си, но имаше
нещо друго в гласа ми, което не можех да определя.
Той вдигна поглед към моя и нещо неочаквано премина през
гърдите ми.
Съжаление. Беше съжаление. Изпитвам го към всеки от
пациентите си.
Преди да подложа това под съмнение, погледнах набързо
към часовника. Прочистих гърлото си и казах:
– Наистина много съжалявам, че в момента не мога да
удължа сеанса ни. Но и не искам да оставям този разговор за
следващия път. Мисля, че ако поговорим по-дълго днес,
наистина може да помогне. Имаш ли възможност да се върнеш
довечера в шест часа и тогава да продължим? Как ти звучи?
Видях първата наченка на искрена усмивка на лицето му.
– Би било прекрасно. Благодаря.
Неговата искреност ме докосна, както пръстите му докосваха
кожата.
По дяволите!
Трябваше да вечерям с Дан след работа, преди смяната му в
болницата. И двамата работехме много и не се бяхме виждали
особено често през последните две седмици.
Трябваше да му се обадя и да го уведомя, че нямаше да успея
за срещата ни, защото щях да се виждам с пациент.
– Добре – станах и се отправих към изходната врата. – Ще се
видим отново в шест часа.
Когато тръгна към мен, отворих вратата и ръката на Леандро
случайно докосна моята. През нея премина електричество с
такава сила, каквато не бях усещала преди. Задъхах се. Вдигнах
поглед и видях, че ме наблюдава. Очите му бяха бездънни,
дълбоки… очи, в които можех да се изгубя. Почувствах се
разголена.
Лицето ми гореше и знаех, че страните ми бяха почервенели.
Овладях се, извърнах поглед и увих пръсти около ръката си, като
се надявах, че усещането от допира му ще изчезне.
 – Сейди няма да е тук, когато пристигнеш. Работният й ден
ще е приключил, затова влез направо в офиса ми. Ще бъда тук –
запазих професионално изражение и се насилих да го погледна
отново.
Не можех да разчета погледа му. Усмихваше ми се, но не бях
сигурна, какво означаваше усмивката му.
Дали знае, че ми е въздействал току-що?
Имаше ясно изразена трапчинка на бузата му, която
подсилваше чара му. Развълнувах се леко.
Ти си му терапевт!
Отстъпих назад.
– Ще се видим в шест часа, Индия.
Обърна се и тръгна надолу по стълбите.
Докато затварях вратата, осъзнах, че за първи път изричаше
малкото ми име и да го чуя, казано с неговия секси бразилски
акцент... ами, нека просто кажем, че се почувствах невероятно.
И това не беше добре.
Въобще не беше добре.
 ЛЕАНДРО
Почувствах нещо, когато ръката ми се допря до тази на
Индия. Нещо силно.
Едно непринудено докосване на ръцете ни и тялото ми
оживя.
Откакто претърпях инцидента, когато докосвах жените не
чувствах каквото и да е. Никаква връзка. Нищо. Използвах
секса, за да забравя, а не защото исках тези жени.
И бях почти сигурен, че и Индия усети връзката между нас.
Разбрах го от начина, по който се изчерви и по това, че докосна
мястото на допира ни.
Влияех й.
Досега не бях сигурен, но вече се уверих, че е така.
Харесвах я, но не исках да проваля всичко. Защото наистина
вярвах, че може да ми помогне. След снощната вечер се нуждаех
от помощта й повече, отколкото осъзнавах.
Наближаваше осемнадесет часът и бях на път към офиса на
Индия.
Индия. Харесвах как звучеше името й, когато го произнасях.
И харесвах начина, по който тя изричаше моето. Чудех се как ли
би звучало, когато го крещи, докато я обладавам.
Не можех да я чукам!
Докато балансирах двете чаши с кафе, които току-що бях
взел от Старбъкс заедно със сандвичи за вкъщи, влязох през
вратата в приемна й. Нямаше никого, както ми беше казала.
Щяхме да бъдем само двамата. Честно казано, не знаех дали
това беше добра идея. Не бях сигурен дали мога да си вярвам, че
няма да действам.
Боже, голям човек съм! Мога да се контролирам, когато
съм край нея.
Почуках на вратата, преди да си позволя да вляза вътре. Тя
беше на бюрото си и говореше по телефона. Усмихна ми се с
тези нейни червени устни и усетих как пенисът ми се събуди за
живот.
Долу, момче!
Все още с усмивка на лицето тя ми даде знак с пръст, че ще
приключи до минута. Кимнах й, оставих чашите с кафето и
плика със сандвичите на масата и седнах.
– Звучи добре. Хубаво. Ще се видим по-късно. Обичам те.
„Обичам те“ ли?
Определено не беше омъжена, защото не носеше пръстен.
Дали си има приятел? Разбира се, че си има приятел.
Погледни я как изглежда.
Когато приключи разговора, се изправи, приближи се и
седна срещу мен.
– Извинявай.
– Не се притеснявай. Донесох кафе и сандвичи в случай, че
не си обядвала.
В очите й проблесна изненада, все едно бях първият мъж,
който някога й е носил храна.
– Не съм обядвала. Много мило от твоя страна, Леандро.
Благодаря. Но, моля те, позволи ми да платя за кафето и
сандвича.
Опита се да стане, но я спрях с думите:
– Не. Аз черпя – махнах с ръка.
Тя замълча и отново седна.
– Добре. Благодаря ти.
Протегнах се над масичката помежду ни, подадох й чашата с
кафе и се постарах пръстите ми да докоснат нейните. Нямах
представа защо го правя. Добре де, имах представа. Исках
отново да видя как й въздействам. Очите ми изучаваха лицето й,
но този път нищо не се случи. Чувствайки се малко разочарован,
взех своето кафе и се отпуснах в стола.
– Поръчах го без мляко и захар – казах й, – защото не знаех
как го предпочиташ.
Бръкнах в джоба си и извадих няколко капсули
кондензирано мляко и пакетчета захар.
– Така е перфектно – усмихна ми се с чаша, допряна до
устните й и отпи.
Харесваше кафето чисто и носеше червено червило.
Та тя е дяволски перфектна.
– Обмислях – подхвана тя, като остави чашата си с кафе –
как трябва да подходим в терапията ти оттук нататък.
– Целият съм в слух.
– Правилно ли си мисля, че ти струва, че за да си върнеш
стария живот, трябва отново да си способен да се състезаваш?
– Не ми се струва. Знам го – категорично заявих аз.
– Добре. В такъв случай трябва да говориш за инцидента и да
извадиш чувствата си наяве, за да се справиш с тях. Да ги таиш
дълбоко в себе си, няма да ти помогне. Мисля си и че заедно с
това можем да работим по проблема с адаптирането ти към
автомобила.
Тялото ми се напрегна и тя го забеляза.
– Постепенно, с малки стъпки – каза нежно тя. – Идеята ми
беше да излезем навън, да седнем в колата ми и да проведем
сеанса там.
Повдигнах вежда.
– Казвали ли са ти досега, че методите ти са малко странни?
– Да. Точно преди да ми допълнят, че тези мои странни
методи наистина им помагат.
Усмивката повдигна крайчетата на устните й и това беше
дяволски секси.
– Самонадеяност? – подкачих я аз.
– По-скоро увереност и съм сигурна, че това ще помогне.
– Добре – взех кафето си и се изправих. – Води ме.
 И направих подканящ жест с ръка, докато тя ставаше от
стола.
– Само да си взема ключовете – каза тя.
Гледах я как отива до бюрото и се привежда над него, за да
стигне ключовете. Под материята на тясната пола се откроиха
очертанията на дупето й. Имаше страхотно дупе.
Господи, какви неща можех да направя с дупето й, докато
беше наведена над това бюро!
Пенисът ми започна да се възбужда. Трябваше да се овладея,
преди да се е обърнала към мен.
– Да взема ли и сандвичите? – попитах.
– Разбира се – усмихна ми се тя, докато се навеждаше да
вземе кафето си от масичката.
Грабнах плика със сандвичите и я изчаках да заобиколи
масичката за кафе, за да я последвам навън до колата й.
 ИНДИЯ
От момента, в който седнахме в колата ми, се зачудих дали не
направих грешка, като си позволих да стоя така близо до
Леандро. Можех да усетя аромата на сандаловото дърво в
афтършейва му, примесен със собственото му невероятно ухание
и това определено ми подкосяваше краката. Този мъж
преливаше от сексуална енергия. Беше изнервящо. Защото
досега нито един мъж не ми беше въздействал по този начин.
Никога не се бях чувствала така привлечена от другиго, както от
Леандро.
Ти си му терапевт!
Напомнянето ми подейства като студен душ. Трябваше да
поема контрол върху чувствата и мислите си и то веднага.
– Хубава кола – изказа мнението си той от пасажерската
седалка.
– Благодаря.
Нямаше как да не карам хубава кола, след като синът ми бе
луд по автомобили. Той я беше избрал. Беше я видял в шоурума
и се беше влюбил в нея от пръв поглед, затова разбира се,
трябваше да я купя.
Нямаше нещо, което не бих направила за сина си,
включително и да взема заем от двадесет хиляди паунда заем, за
да купя петнадесетгодишен Астън Мартин на седемдесет и пет
хиляди километра. Трябваше да призная, че колата беше
зашеметяваща и се чувствах като филмова звезда, когато я
карах.
Бях на път да кажа на Леандро, че Джет ме е убедил да я
купя, когато се спрях. Не споделях нищо от личния си живот с
пациентите си.
– Астън Мартин ДВ7 Вантидж 2000 г., нали?
– Да – усмихнах се. – Изглеждаш изненадан, че имам такава
кола.
Премигна към мен и повдигна леко рамото си.
– Предполагам, че очаквах да имаш... знам ли, може би, Ауди
или Тойота. Тази кола не пасва на твоя... имидж.
– Имаш предвид на представата, която ти имаш за мен?
През очите му премина нещо, което не можах да разпозная.
– Предполагам – отмести поглед той – Значи си падаш по
колите?
– Не, но един мой много близък човек си пада. Убеди ме да я
купя. Красива е и ме откарва от точка А до точка Б, така че съм
щастлива – лекичко се засмях.
Неговият смях беше плътен и дълбок.
– Очаквах точно това да кажеш като жена.
– Е, радвам се, че отбелязах нещо в стереотипния ти списък.
Той се обърна, за да ме погледне. Взорът му беше прям и
дълбок.
– Ти отбеляза много повече от това.
Потрепнах дълбоко в себе си. Преглътнах. Откъснах поглед
от неговия.
– Какви сандвичи си взел?
Направи кратка пауза преди да отговори:
– Играх на сигурно – бръкна в чантата и ги извади. – Със
свинска или с пуешка шунка?
– С пуешка шунка, моля.
Подаде ми моя, а аз се постара да не докоснем пръстите си
пак, както когато ми поднесе кафето. Имах чувството, че ток ме
удари по пръста и едва съумях да запазя хладнокръвие.
Разопаковах сандвича и отхапах от него. Едва сдържах стона си.
Не бях хапвала цял ден и точно сега този сандвич беше най-
вкусното нещо на света.
Като оставих сандвича в скута си, взех кафето си от стойката
за чаши и хванах Леандро да ме изучава с поглед.
Ама той зяпаше ли ме?!
Отърсих се от мислите си и се съсредоточих върху работата
си, която беше да му помогна. Отпих от кафето и задържах
чашата в ръце.
– Как се чувстваш в моята кола?
– Чудесно – сви рамене той. – Паркирана е, а и съм на
пътническата седалка.
– А като се возиш в колата като пасажер – по-добре ли е или
по-зле?
Замисли се върху въпроса ми, притиснал чаша към устните.
– Ами избягвам колите, доколкото е възможно, което е лесно,
когато живееш в града, понеже мога да пътувам почти
навсякъде с метрото. Но когато съм пасажер... съм неспокоен.
– Защо?
– Защото нямам контрол – той си пое дъх и подпря чашата
си с кафе върху бедрото. Пръстите му описваха кръгове по нея. –
Трябва да контролирам всичко в живота си. Точно това ме
изнервя в дадената ситуация.
– Да нямаш контрол?
– М-мхм-м.
– Значи се опитваш да си върнеш контрола по единствения
начин, по който можеш, и точно това ти поведение действа
разрушително на живота ти.
Усетих погледа му и се извъртях на седалката, за да го гледам
в очите. Зрителният контакт с пациентите е много важен, само
че не е толкова лесно за осъществяване, когато си в кола.
– Имаш предвид алкохола и жените?
Повдигнах рамо и казах:
– Нима смяташ, че това са положителните неща в живота ти?
– Пиех и се срещах с жени и преди инцидента.
– Но предполагам, че преди си го правел за удоволствие, а не
за да прикриеш болката.
 Той се загледа през прозореца.
– Винаги ли трябва да си права? – гласът му беше слаб,
затова не трябваше да го притискам твърде много. Погледна ме
отново.
– Част от работата ми е – отговорих закачливо. – Но, съвсем
сериозно, това, че аз мисля по определен начин, не значи
непременно, че е правилно. Важно е това, което мислиш ти.
– Предполагам – отпи още една глътка от кафето си.
– И така, значи по-лесно е, когато седиш на пасажерското
място. А ако те помоля да седнеш на шофьорското място, когато
двигателят е изгасен, ще можеш ли да го понесеш?
– Имам ли избор?
Нямаше шеговитост в гласа му, затова трябваше да съм
предпазлива.
– Винаги имаш избор, Леандро – казах меко. – Няма да
позволя да се случи нещо, което ще те накара да се чувстваш
неудобно. Когато усетиш, че те притискам твърде много, просто
ми кажи. Ще спрем и ще премислим.
– Само се закачах, Индия, но е хубаво да знам мнението ти.
Всичко е наред. Да го направим. Нищо не може да ми се случи в
паркирана кола, нали?
– Правилно – усмихнах му се аз, когато погледите ни се
срещнаха.
– Значи...
– Какво?
– Ти ще се плъзнеш по скута ми, за да си разменим местата,
или ще излезем от колата? – ухили ми се той, а аз се изчервих.
Да се плъзна по скута му...
– Ще излезем от колата.
Разминахме се зад автомобила и ненадейно той се беше
качил в нея преди мен.
Затворих леко вратата.
– Как се чувстваш? – попитах, изучавайки изражението му.
– Добре, струва ми се. Чувствам се... малоумен.
– Малоумен ли?
 – Да – отпусна ръцете си на волана. – Аз съм възрастен,
който има нужда от помощ, за да се качи в кола.
– Не, ти си възрастен, възстановяващ след сериозен
инцидент, който за малко е щял да отнеме живота ти – поех
дълбоко дъх и продължих с надеждата, че преценката ми е
правилна. – Леандро, чувал ли си за посттравматично стресово
разстройство?
– Да. Хората, които са се върнали от война, го имат.
– Да, но не само военните страдат от посттравматичен стрес.
Тези, които са преживели травма като теб, също може да страдат
от него.
Той се обърна с лице към мен.
– Мислиш, че имам посттравматичен стрес, така ли? –
посочи с пръст към себе си.
– Да, в лека форма.
Извърна поглед и се загледа през прозореца. Остана
мълчалив дълго време.
– Притеснява ли те това, което научи? – попитах,
нарушавайки тишината. – Не слагам етикет върху проблемите
ти, Леандро. Просто ти давам нещо, върху което да работиш. Да
разбереш какъв проблем имаш, е половината от битката, която
трябва да спечелиш.
– Звучиш като учебник по психология.
– Много ли такива си прочел? – попитах с усмивка.
Погледите ни се срещнаха, усмихна ми се в отговор и за миг в
тъмните му очи се появи искра.
– О, да. Трупам си ги на нощното шкафче. Например
„Ръководство по психология за идиоти“.
– Любимият ми.
Той се засмя с плътен, дълбок глас, който почувствах чак до
пръстите на краката. Присвих пръсти в обувките си.
– Добре. Дай ми ключовете си – каза той с протегната към
мен ръка.
– Искаш ключовете ми?
– Да – взираше се право в мен, но лицето му беше спокойно.
– Защо?
 – Защото искам да разбера дали мога да запаля двигателя,
без да откача отново като някакъв женчо.
– Сигурен ли си, че си готов за това? Минала е само една
нощ, откакто си пробвал...
– Сигурен съм.
Ръката му все още беше протегната, извадих ключовете от
джоба на якето си и му ги подадох. Този път нямаше как да
избегна допира му, но го направих бързешком, като избягвах да
го погледна, за да не може да види как ми въздействат
докосванията му.
Отправил поглед напред, започна да свива и разпуска ръце,
след което си пое дълбоко дъх.
– Дай си време. Ако усетиш и най-малък стрес или паника в
даден момент, просто спри и дишай дълбоко.
– Схванах – усмихна ми се.
– И не се притеснявай, ако пак не се справиш. Имам
застраховка.
– Това покана да ти ударя колата ли беше? – засмя се той.
– Да. Защо не? Време е да си купя нова – ъгълчетата на
устните ми се повдигнаха в полуусмивка.
Той отново се засмя. Наистина ми харесваше да чувам смеха
му. Караше ме да мисля, че имаме известен напредък и това
нямаше нищо общо с начина, по който смехът му ме караше да
се чувствам дълбоко в себе си.
Отново вдиша дълбоко, пъхна ключа в стартера и го завъртя
без колебание. Видях как затвори очи, когато колата се събуди
за живот. Ръцете му здраво стиснаха волана, а кокалчетата му
бяха побелели от стегнатата хватка.
– Как си? – попитах нежно.
– По-добре от снощи – отвори едното си око и ме погледна с
намек за усмивка.
– Мамка му, значи няма да получа нова кола от цялата тази
работа.
Той се разсмя и усетих как постепенно напрежението го
напуска.
 Отново затвори очи. Все още с ръце на волана, отпусна
главата си назад и бурно издиша.
Останахме така дълго време. Леандро привикваше с
обстановката. Наблюдавах го нащрек за възможна паническа
атака. Но дишането му изглеждаше спокойно, а хватката върху
волана – по-отпусната.
– Когато се събудих в болницата, знаех, че трябваше да
изпитвам облекчение, че съм жив. И донякъде беше така. Но на
друга част от мен й се искаше да бях загинал в катастрофата...
защото знаех, още тогава знаех, че нямаше да съм способен да се
върна на пистата. И щом не бих могъл да се състезавам, по-
добре да бях умрял.
Когато отвори очи, завъртя глава в моята посока и впери
поглед в мен.
– Наясно съм, че най-вероятно не го разбираш, но
състезанието е моят живот. Това е всичко, което съм искал да
правя и в което бях много добър. Да съм лишен от него... бавно
ме погубва.
– Ще си го върнеш – заявих му уверено.
После направих нещо, което никога не правех – дадох му
дума:
– Ще ти помогна да се върнеш на пистата. Обещавам ти –
преди да успея да се възпра, докоснах ръката му.
– Благодаря ти – каза той нежно и отново се загледа през
предното стъкло, върху което започнаха да се появяват малки
капчици дъжд.
Отдръпнах изгарящата си ръка със съзнанието, че някак
трябва да си възвърна професионализма.
 леандро
Телефонът вибрираше в джоба ми. Когато го извадих, видях,
че ме търси Карик.
- В таксито съм и пътувам. Просто ще закъснея малко. Имах
среща по-рано днес с Лиса – Лиса беше управителя на моя
отбор. Отдалечих телефона от устата си и дадох на шофьора
адреса на ресторанта.
През изминалия месец работих усилено с нея да привикна
отново да бъда в кола и Индия винаги ме придружаваше. В
началото седеше зад мен, а после се премести до мен на
пасажерската седалка. Все още не бях карал, но вече не се
притеснявах да бъда в кола или от звука на работещия двигател.
Звучеше глупаво като се имаше предвид с какво си изкарвах
прехраната, но трябваше да го направя постепенно. Това бяха
думите на Индия. Каза ми, че ако прибързам, мога да си навредя
и рискувам да се стресирам, което да ме върне в изходна
позиция.
Не исках това.
До някъде, всички тези глупости за малките стъпки бяха
досадни, защото повече от всичко исках да бъда в състояние да
карам отново. Но й се доверявах, а и методите й определено
работеха, защото нямах чувството, че всеки момент ще си изгубя
ума в това такси или ще изпадна в паника като женчо, когато
седнех зад волана на колата, както беше преди тя да започне да
ме лекува.
- Просто исках да се уверя, че не си забравил – засмя
се Карик.
- Сякаш бих могъл.
- Да, сигурно. Както не забрави и последния път.
- Никога няма да ме оставиш да го преживея, нали?
Забравих, защото бях пиян и скрит в апартамента на някаква
мацка, която чуках цяла нощ. Срещнах я в магазина, докато си
купувах уиски. Занесохме го в апартамента й, изпихме го и – е,
останалото е ясно.
Чувствах се като пълен глупак, защото предадох приятеля си.
- Не, защото Андреса трябваше да обясни на момичето, което
беше довела да се срещне с теб, че си я зарязал.
- Защото не знаех, че ми е уредила среща.
Дори и да знаех за срещата най-вероятно с нищо нямаше да
се промени начина, по който премина целия ден. Срещите
изискват много повече от една нощ.
Изведнъж разбрах защо всъщност ми звънеше.
- Моля те, кажи ми, че Анди не ми е уредила още една среща
за тази вечер?
Тишина.
Мълчанието му казваше много.
- О, боже – изстенах, - направила го е, нали? – изстенах. –
Нямаше да ме проверяваш, както правят жените, ако не го беше
направила. Анди те накара да ми се обадиш, нали?
- Може би.
- Господи, толкова си хлътнал!
- Много повече от хлътнал.
- Такъв си задник. Ако не беше лудо влюбен в съпругата си
щях да ти кажа, че точно сега ми е трън в задника.
- Тя просто иска да си щастлив.
- Господи, защо не се поучи след първата среща, която ми
уреди? Със срещите не се получава.
На първата ни вечеря заедно, когато се върнах в Лондон,
Анди ми беше уредила среща с нейната фризьорка. Срещата не
беше толкова лоша, защото в края на вечерта закарах
фризьорката до дома й и преспах с нея. Проблемът беше, както
винаги – сексът. За нещастие тя искаше повече и не прие много
добре отказа ми. Анди трябваше да си намери друг фризьор.
Бог знае защо се опитваше постоянно да ме запознава с
жени, които познава.
- Наистина трябва да държиш жена си под контрол.
Карик се засмя.
- Ха! Сякаш е възможно, опитвам се от години. Значи, мога
да кажа на Андреса, че скоро ще пристигнеш и си на седмото
небе, че ти е довела приятелка?
- Секси ли е?
- Ако харесваш този тип.
- Кой тип?
- Йога инструкторка.
Хмм...
- Те са много гъвкави, нали? Тогава - да, кажи на Анди, че
съм на седмото небе и дори прескачам над шибаната дъга, че ми
е довела йога инструкторка за среща – ще се видим след малко,
задник - затворих телефона.
Като отпуснах главата си назад, издишах и потърках гладко
избръснатата си брадичка.
Махнах си брадата и дори си подстригах косата.
Реших, че е време да го направя, а и щеше да покаже на
Индия, че наистина се опитвам да се променя.
Добре, стегни се, Силва ....
Няма да правя секс с гъвкавата йога инструкторка, освен, ако
не е напълно наясно, че всичко това е еднократно. Тогава
можеше да правя секс с нея. Освен ако не е много грозна,
разбира се. И няма да се напия. Ще спя с гъвкавата йога
инструкторка, защото наистина го искам, защото има химия, а
не защото съм пиян и искам да забравя проблемите си в тялото
й.
Само ако сега ме чуеше Индия, щеше да бъде толкова горда.
Щеше да бъде горда, че нямаше да спя с някого.
 Засмях се на ум на мислите си. Откакто Индия започна да ме
лекува, постепенно спрях да пия и случайния секс вече не
съществуваше. Не съм правил секс от онази нощ с двете жени,
заради което закъснях за часа си с Индия на следващия ден.
Не беше лесно, но да работя върху проблемите си с Индия ми
даваше цел, нещо, което преди нямах. Моята цел беше да
работя, за да се върна в колата, да карам и накрая да се
състезавам.
Стъпка по стъпка, без значение колко време щеше да е
необходимо.
Е, освен, че беше започнала последната година от договора
ми. Това ограничаваше времето ми.
Таксито спря пред ресторанта. Платих на шофьора и слязох.
Започваше да вали и бързо влязох вътре. Оберкелнерът ме
приближи. Тя веднага ме разпозна. Бях свикнал с погледа на
хората, когато ме Познаеха.
- Приятелите ми са вече тук. Ще се присъединя
към Карик Раян.
Ако мен ме разпозна, тя определено знаеше кой е Карик.
- Ще ви заведа до масата ви – усмихна ми се кокетно.
Беше невъзможно да не й отвърна. Флиртът беше в
природата ми. Докато я следвах, огледах дупето й. Хубаво.
Закръглено. Дупе, което можеш да стискаш докато правиш секс
с нея.
Но далеч не беше толкова хубаво като дупето на Индия.
- Закъсня – каза Анди, когато приближих масата, в погледа й
имаше укор, но се усмихваше, затова знаех, че не е толкова
ядосана, колкото искаше да си помисля.
Докато се приближавах до масата ни си позволих да огледам
йога инструкторката.
Черна коса. Хубаво лице. Големи гърди.
- Извинявам се – наведох се и целунах Анди по двете бузи. –
Изглеждаш прекрасно, както винаги.
- Оу, задник. Махни си ръцете от жена ми.
- Радвам се да те видя, Раян – усмихнах му се.
 Усмихвайки ми се, стана, здрависахме се и се прегърнахме,
по мъжки.
- Мина време. Справяш ли се? – попита ме тихо.
Погледите ни се срещнаха и му кимнах.
- Справям се добре.
- Леандро, това е Катрина – каза Анди.
Обърнах се към Катрина, усмихнах й се и я огледах , докато
заобикалях масата, до мястото, на което бях настанен, което
разбира се беше до нейното. Беше облечена с прилепнала
червена рокля разкриваща големия й бюст. Подадох ръката си
да я поздравя.
- Приятно ми е да се запознаем, Катрина. Аз съм Леандро.
Плъзна ръката си в моята и я целунах по бузите, но нищо не
почувствах. Никаква искра или привличане. Обзе ме странно
спокойствие. Чувствах се облекчен, че не бях привлечен от секси
жена? Какво ми ставаше?
Индия. Това ми ставаше.
Тя беше единствената към, която бях привлечен и
единствената, която не можех да имам. Историята на шибания
ми живот в момента. Всеки път, когато докоснех Индия, усещах
нещо, което никога не бях изпитвал с друга жена, дори и преди
инцидента. Имало е искри и привличане с жени в миналото ми,
но всеки път, когато докоснех Индия беше истинско щастие.
Сякаш започвах най-великото състезание в живота си.
- Знам кой си и моля те наричай ме Кат – дари ме с
флиртуваща усмивка, точно като оберкелнера преди малко.
- Какво мога да ви донеса за пиене? – попита сервитьорката,
която се появи до масата ни.
Погледнах към масата и видях, че всички пият
алкохол. Карик пиеше уиски, както обикновено, Анди бира, а
Катрина чаша червено вино.
Исках съзнанието ми да бъде ясно тази вечер, затова нямаше
да пия.
- Ще взема лимонада с резен лимон.
- Ще шофираш ли тази вечер? – попита ме Кат.
 - Не – престорих се, че не виждам усмивката на лицето на
Анди. Знаех, че си мисли, че пия твърде много.
Не беше права.
Кат се завъртя към мен и притисна коленете си нагоре към
бедрото ми.
- Защо няма да пиеш? - каза го така, сякаш беше
задължително да пия. Вероятно заради всичко, което беше
прочела или чула за мен напоследък.
Неприятно чувство се загнезди в гърдите ми.
- Просто искам ума ми да е бистър, когато съм в компанията
на такава красива жена – включих чара си в действие, за да спре
да задава повече въпроси, защото въобще не бях в настроение да
отговарям.
- Какво ще си поръчаме? – каза Анди, докато отваряше
менюто си.
Погледнах я с благодарност, на което тя се усмихна.
Не бях алкохолик, защото да откажа питие не беше толкова
трудно. Но използвах алкохола като спасителен пояс и сега,
когато знаех, че отново мога да пия само за забавление,
предпочитах да стоя настрана от него. Просто не исках да се
обяснявам на някой напълно непознат.
Отворих менюто си и мислено си отбелязах, че Кат не си
беше преместила крака от моя. След това я видях как отпуска
ръка в скута си и я промъква към крака ми.
Добре. Определено действа бързо. Не че имах проблем с
бързината, просто нямаше да стигна до там с нея.
Без химия няма секс.
Пръстите й тъкмо бяха стигнали до бедрото ми, когато
сервитьорката се върна с питието ми и Кат дръпна ръката си,
поставяйки я на масата. Когато вдигнах поглед, хванах Карик да
ми се усмихва. Показах му с поглед да се разкара, на което той
само се подсмихна.
- Аз си избрах – Карик затвори звучно менюто си. – Какво ще
си вземеш, скъпа? – попита той Анди.
- Не мога да реша.
- Какво ще кажеш за телешко?
 Докато се усмихваше тя поклати глава, а той се засмя,
определено си споделиха някаква лична шега. Взе ръцете й в
своите и ги целуна.
Усетих малко пробождане в гърдите, когато осъзнах, че може
би никога няма да имам това с някого.
- Карик, виж, доктор Харис е тук.
Думите на Анди ме накараха да вдигна рязко очи от
менюто. Карик завъртя главата по посока, където Анди гледаше
и каза:
- О, да.
Очите ми я търсеха, но колоната ми пречеше на гледката и не
можех да я видя от мястото, на което седях.
- Кой е доктор Харис? – попита Кат.
- Тя е моя терапевт – отговори простичко Анди.
Старата Анди би имала проблем да отговори на този въпрос.
Беше потайна и не споделяше – това бяха нейни думи, не мои –
но откакто Индия я лекува, Анди беше много по-открита, не се
страхуваше толкова много да споделя неща за себе си с хората.
- Имах, а понякога все още имам притеснения,
когато Карик се състезава и тя ми помогна да се справя с тях –
Анди обясни на Кат.
Плъзнах поглед към Карик и шибаняка ми се усмихваше.
Знаех, че нито той нито Анди ще кажат, че аз също се срещам с
Индия. Две секунди по-късно, видях причината за неговата
усмивка, когато Индия се появи в полезрението ми заедно с
мъжа, с когото беше.
Тя беше на среща?
Почувствах се така сякаш току-що ме бяха ударили в гърдите.
Дали това е човекът, с когото разговаряше по телефона
миналата седмица? Този, на когото каза „Обичам те“? Този
човек приличаше на негодник. От тук не можех да го видя много
добре, но определено не беше достатъчно добър за нея.
Никой мъж не беше.
Тя беше прекрасна.
И изглеждаше красива тази вечер. Винаги изглеждаше
невероятно, но тази вечер да я видя без обичайното й работно
облекло я караше да изглежда различно.
Косата й беше разпусната, както обикновено русите краища
докосваха раменете й и устните й бяха в червено. Носеше
красива бяла рокля, която прилягаше перфектно на гърдите и
кръста й и се спускаше свободно надолу. Изглеждаше като
прекрасен ангел.
- Ще отида да ги поздравя – Анди се надигна от мястото си.
Наблюдавах я, когато се отправи към Индия. Видях
искрената усмивка, с която Индия дари Анди, и завидях заради
прегръдката, която тя получи от нея. Взирах се невъзмутимо,
когато Индия представи Анди на тъпанара, с когото беше.
Отпих от лимонадата си, когато Анди се обърна към масата,
на която седяхме. Сините очи на Индия срещнаха моите и
неприятно чувство премина през гръбнака ми, втурвайки се
право към пениса ми.
Анди й каза нещо и те се отправиха към нас.
Как щях да се справя с това? Трябваше ли да се преструвам,
че не я познавам?
Не исках Кат да знае, че се виждах с терапевт. Не познавах
мацката, а тя можеше да каже на някого или да продаде
информацията на пресата. Не исках това да излезе във всички
новини.
Леандро Силва посещава психиатър.
Да, не, благодаря.
Тогава, Индия застана до нашата маса заедно с тъпанара и
всички разумни мисли се изпариха от ума ми. Едва се сдържах
да не зяпам, но огледах на бързо тъпанара. Сив костюм. Мека
руса коса. Изглеждаше сякаш току-що е излязъл от филм на Хю
Грант.
Тъпак.
- Доктор Харис, радвам се отново да Ви видя – Карик беше
станал и я поздравяваше.
Целуна я по бузите и едвам се сдържах да не го ударя.
- Все още съм само Индия – засмя се тя.
Звукът достигна до пениса ми като нежна целувка от
червените й устни.
 - Да, никога няма да мога да свикна да ви наричам с малкото
ви име.
Реших да предприема решителни действия или да трябваше
да го нарека, да играем игра?
Станах от масата, подадох ръка и казах на Индия:
- Леандро Силва. Приятно ми е да се запознаем.
Когато ме погледна в очите, нямаше й следа от изненада,
може би очакваше, че ще реагирам така сякаш не я познавам.
Вбеси ме това, че тя го очакваше.
Плъзна ръката си в моята и имах чувството, че ме изгаря.
- Индия Харис. Приятно ми е да се запознаем, Леандро.
Погледите ни се преплетоха. Тя първа отмести поглед и се
вгледа в Кат.
Това в очите й ревност ли беше или неодобрение? Надявах се
да е ревност.
Стисна устни, по начина, по който го правеше винаги, когато
й разказвах за някого или нещо, което бях направил и си
мислеше, че не бях постъпил добре.
Определено беше неодобрение.
Адски ме притесняваше това, че ме познаваше толкова добре.
Посочих с ръка към Кат и казах на Индия:
- Това е Кат.
Мамка му, не знаех фамилията й.
- Кат Уискър – изправи се до мен и подаде ръка на Индия.
Кат Уискър?
Едва се сдържах да не се засмея и беше толкова трудно.
Можех да видя веселите пламъчета в очите на Индия. Никога не
би се разсмяла, беше твърде любезна, за да се смее на някого по
този начин.
Карик не беше толкова съобразителен или учтив, защото
копелето се засмя, но се усети и започна да кашля. Анди само го
стрелна с поглед. Кат като че ли не забеляза, защото беше
твърде заета да гледа Индия, докато се здрависваше с нея.
- Това е доктор Даниел Уокър – Индия представи тъпака на
всички.
 И, разбира се, той беше доктор. Обзалагам се, че задника
работеше с деца или нещо подобно.
- Моля, наричайте ме Дан.
Той ни се усмихваше и исках да го ударя.
- Дан е доктор в спешното отделение – каза ни Индия и
звучеше толкова горда.
Прободе ме ревност, което беше глупаво. Защо ревнувах?
- Доктор в спешното отделение с много малко свободни нощи
– усмихна се той на Индия и ръката му се премести ниско на
кръста й.
Сега всичко, за което можех да мисля беше, че искам да
махна ръката му от кръста й и да я стисна толкова силно, докато
не разбере, че повече не трябва да я докосва.
- Леандро е състезател във Формула 1 като Карик –
Кат плъзна ръката си по рамото ми и уви пръсти около бицепса
ми. – Сигурна съм, че си чувала за него.
- Леандро Силва, разбира се - щракна с пръсти Дан и се
обърна към Карик. – А ти си Карик Раян. Приятно ми е да се
запозная и с двама ви. Нямам много възможност да гледам
състезанията, но когато го правя, вие двамата определено сте ми
фаворити.
Подлизурко!
Здрависа се първо с мен и се уверих, че ще го стисна здраво.
Ако беше забелязал, то не му пролича.
- Е, трябва да ви оставяме и да стигнем до нашата маса –
Индия посочи към сервитьорката, който беше близо до нас през
цялото време.
- Защо не се присъедините към нас? – каза Анди.
Ръката на Кат стисна здраво моята.
- Няма да има проблем, нали? – Анди попита сервитьорката
и погледна към Индия. – Ако искате да се присъедините към
нас, разбира се.
Индия погледна към Дан.
Той се усмихна.
- Разбира се, стига да нямате нищо против да се натресем на
вашето парти.
 Исках да вдигна ръка и да кажа, че аз бях против.
Много против.
Не исках да сядат при нас и да ги гледам как се умилкват
един на друг, не че го правеха толкова често.
- Разбира се, че няма проблем – отговори сервитьорката.
Като щракна с пръсти тя привлече вниманието на
сервитьора, който вече носеше два допълнителни стола и им
намери място.
Успях да измъкна ръката си от тази на Кат и да седна отново
на мястото си.
Всички трябваше малко да се преместим и Кат на практика
седеше в скута ми, а незнайно как Индия се озова на стола до
мен.
Това щеше да бъде забавна вечер.
Как, по дяволите се озовах на двойна среща с моя терапевт?
Сега вече имах нужда от питие.
 ИНДИЯ
Знаех си, че трябва да отпиша тази нощ.
Първо, колата ми се развали, докато карах към магазина да
си купя нов чифт чорапи и докато се усетя вече чаках пътната
помощ на Р.А.К. да дойдат и да ми поправят колата. Не успяха и
сега беше в гаража.
След това токът на обувката ми се счупи, докато бях в
магазина за чорапи, така че трябваше да отида и да си купя и
нов чифт обувки. Това всъщност не беше чак толкова зле,
защото в момента бях обута в тях и облечена в новата рокля.
После, след като си хванах такси до вкъщи в дъжда и тъкмо се
канех да се вмъкна във ваната, се обади един пациент. Разбира
се, отговорих на обаждането му, но когато затворих телефона,
ваната отдавна бе изстинала. Така че можах да си взема само
душ.
Пресата ми за коса отказа, машата – също. На всичкото
отгоре счупих любимото си червило. Целият ми ден беше
съсипан, затова не се изненадах, че Леандро Силва се озовахме
на общо събиране, всеки с партньора си.
Хубаво беше, че отново е тръгнал по срещи и очевидно не
пиеше, ако можех да съдя по лимонадата, която току-що си
поръча. Но дамата му бе малко палава. Бях свидетел на това как
ръката й си проправяше път нагоре по бедрото му. Той просто
трябваше да я спре, когато тя стигна твърде далече. Наистина
трябваше да й каже да спре веднага! Това, разбира се, изобщо не
ме засягаше. Просто бях на мнение, че не е редно да се опипват
публично по време на вечеря.
Представата за ръката на Леандро, плъзгаща се по бедрото
ми, се прокрадна в съзнанието ми и усетих как се сгорещявам.
Отпих от чашата си с вино, за да се охладя.
Просто се съсредоточи върху храната, приятния разговор
и Дан, който седи до теб.
Не върху човека от лявата ти страна.
И палавата му дама.
Кат Уискър.
От устните ми се изплъзна смях, но бързо го прикрих с
кашляне. Дан ми хвърли бърз поглед и отново се обърна да
говори с Карик. Усетих, че Леандро ме гледа, но се правех на
разсеяна.
Но пък така май ставаше прекалено очевидно, че се
преструвам. Просто небрежно щях да го погледна, като всеки
нормален човек.
Обърнах поглед към него и видях, че се взира в мен.
Защо се е втренчил в мен? И защо трябваше да го намирам
за толкова дяволски привлекателен?
Не помагаше и фактът, че беше издокаран и без брада.
Питам се дали се е обръснал за срещата си с палава Кат.
Не че можех да го попитам. Той явно не искаше другите да
знаят, че се познаваме. Което бе разбираемо. В края на
краищата аз му бях терапевт, а Леандро беше публична личност,
макар и да не беше чак толкова популярен напоследък.
Усмихнах му се и се опитах да измисля какво би му казал
човек, който не го познава
– Вкусна ли е вечерята?
Еха, браво бе, Индия!
На устните му се появи усмивка.
– Ами да. Пържолата е малко препечена за моя вкус.
Предпочитам я по-сочна – натърти той върху последната дума,
при което ми намигна.
Добре. Дишай дълбоко.
 Отпих още една глътка вино.
– А твоята?
Дълбокият му глас като че ли се приближи. Обърнах се и
видях как привежда към мен. Погледнах порцията сьомга, която
почти не бях докоснала.
– Бива.
Когато срещнах очите му отново, той ми се усмихваше.
Наострих уши, когато чух Дан да пита Карик:
– И така, вие откъде се познавате с Индия?
Погледнах Анди, опитвайки се да предвидя отговора й. Сега
беше много по-общителна, отколкото когато се запознахме. Но
надали щеше да иска Дан да узнае, че съм й била терапевт.
– Индия ми помогна да се справя с някои проблеми, които
имах във връзка със състезанията на Карик.
Добре, тя се справи, което е много хубаво.
Усмихнах й се.
– Толкова ли е добра, колкото казват?
– Много по-добра – каза Леандро, с което ме изненада.
Всички на масата се обърнаха към него. Лицето му дори не
трепна.
– Анди го е споменавала, а и промяната в нея е забележима,
дори и за мен.
Пратих на Анди топла усмивка.
– В такъв случай ще се възползваш ли от връзките си, за да
заведеш Джет на Гран При? – весело попита Дан. Той знаеше
какво означава Формула 1 за Джет.
– А кой е Джет? – попита Леандро.
– Синът на Индия – отговори Дан небрежно.
Той не знаеше, че Леандро е мой пациент.
Не обсъждах личния си живот с пациентите си.
Усещах как лицето ми гори.
– Не знаех, че имаш син – каза Анди.
– Индия е прекалено защитнически настроена към него –
изкоментира Дан. – Излизаме от два месеца, а аз все още не съм
се запознал с него.
 Усетих недоволството в гласа му, и това ме накара да се
почувствам неудобно. Знаех, че го притеснява фактът, че все
още не се е срещнал с Джет, но не желаех да запознавам сина си
с когото и да било от мъжете, с които излизах, докато не се
окаже, че връзката ми е сериозна. А досега не се бе случвало.
Следователно запознанството на Джет с някого би означавало,
че наистина виждам бъдеще с този човек, а аз не бях сигурна, че
с Дан е така.
– На колко години е синът ти? – попита Анди, като повиши
леко глас. Вероятно, за да разсее неудобството от коментара на
Дан.
Опитах се да потисна желанието си да защитя личния си
живот от хората.
– На дванадесет.
– Дванадесет?! – възкликна Леандро до мен.
Бях сигурна, че бузите ми са яркочервени в момента.
Наистина ми се искаше да сритам силно Дан в кокалчетата,
задето спомена Джет.
– Исках да кажа, че не изглеждаш достатъчно възрастна, за
да имаш дванадесетгодишен син – гласът на Леандро прозвуча
някак различно.
Преглътнах.
– Родих го много млада – опитах се да придам ведрост на
гласа си и се насилих да го погледна.
Това, което видях, направо ми спря дъха и запрати тръпки по
тялото ми чак до пръстите на краката. Гледаше ме така, сякаш
ме виждаше в съвсем нова светлина.
Не просто като негов терапевт, а като жена.
И това ме развълнува до дъно.

– Не мога да повярвам, че не си ми казала, че познаваш

Карик Райън.
 Стояхме пред входната ми врата и ръцете на Дан ме бяха
обгърнали. След вечерята ме откара с колата си до вкъщи. Анди
се опита да ни убеди да пийнем нещо след ресторанта, но честно
казано, не исках да оставам повече и да гледам как Кат се
разтапя по Леандро.
Това ме притесняваше. а не биваше, защото аз излизах с Дан
и бях терапевт на Леандро. Въпреки това не можех да се
самозалъгвам, че увлечението ми по него не е никакъв проблем.
Налагаше се да се контролирам, защото не можех да прекратя
лечението му.
Така трябваше. Това да си паднеш по пациент никога не беше
водило до нищо добро, а аз никога преди не бях попадала в
подобна ситуация.
А и каква причина да посоча, за да прекъсна лечението му?
„Намирам те за изключително привлекателен и затова не
мога да бъда твой терапевт повече“? Едва ли.
Просто трябваше многократно да си напомням, че той е мой
пациент.
В същото време бях в прегръдката на Дан, докато
продължавах да мисля за другиго! Тази вечер доста точки
натрупах.
Точно така, без повече мисли за Леандро!
– Анди е мой пациент и познавам Карик бегло покрай нея.
Пък и ти не си голям фен на Формула 1, така че не мислех, че е
от значение дали съм ти казала или не.
– Мхм…
– Е, вечерята беше хубава.
– Така е.
Прокара нежно устните си по моите, по неговия си начин.
Беше хубаво. Просто понякога ми се искаше да ме подлудява. Да
ме избута до стената и да ме опустоши, а не да ме целува, сякаш
може да се счупя. С някакво странно разочарование задълбочих
целувката като плъзнах език в устата му. Притиснах тяло към
неговото и изстенах в устните му. Пръстите му нежно се
плъзнаха в косата ми. Но аз не исках да бъда нежен с мен.
 Избутах го до стена на къщата ми. Хванах с ръце раменете му
и го целунах настоятелно. Захапвайки със зъби устните му,
спуснах ръка към ерекцията му, която се опираше в бедрото ми.
Започнах да го търкам през плата. Свалих ципа на панталона
му, но той хвана ръката ми и ме спря.
– Индия.
При явното му неодобрение смущение обагри лицето ми.
Махнах си ръката и се отдръпнах от него без да мога да го
погледна.
– Господи, много съжалявам!
Нямах идея защо направих това. Та ние все още не бяхме
правили секс. Исках нещата да се случват бавно, но беше
минало доста време откакто съм била с мъж.
Какво си мислех, че правя? Секс пред входната врата?
Същата работа като да го завлека вътре и да правя с него секс,
докато синът ми спи в съседната стая, а брат ми – в хола.
Само дето Джет още не го познава, а Кит го е виждал само
веднъж.
Какво ми ставаше!?
– Трябва да се прибирам – тръгнах към вратата с поглед,
забит в краката ми.
– Не, Индия, почакай – той ме улови за ръката и ме
придърпа обратно към себе си.
Плъзна ръце около кръста ми. Насилих се да го погледна.
– Съжалявам – каза откровено. – Просто ме хвана
неподготвен. Някак си не го очаквах. Още не сме правили секс,
нито досега си предприемала нещо в тази насока.
Продължавах да зяпам в краката си, безсилна да издържа на
погледа му.
– Предполагам, че… просто се опитах да уловя момента.
– Индия, моля те, погледни ме.
С неохота вдигнах очи към него. Ръката му беше на бузата ми,
а палецът му ме галеше.
– Хареса ми, че се опита да уловиш момента и ще съм повече
от щастлив да преминем на следващия етап от връзката ни, но
само ако си наистина готова.
 – Не знам. Предполагам, че… може би – измънках.
За образована жена се справям изключително добре с
членоразделната реч, а?
– Индия, аз искам това, което искаш ти. Няма да те
притискам.
Разочарование нахлу в съзнанието ми, забуча в ушите ми и
мигом съзрях какъв ми е проблемът.
Щеше ми се Дан да иска онова, което си е негово желание. А
не което аз исках. Имах нужда да бъде по-настоятелен. Да ми
казва, че ме иска и всичко друго да върви по дяволите. Да ме
притисне до стената и да ме подлуди от целувки. Да ми казва
как има нужда да бъде вътре в мен и че не може да диша без
мен.
Исках от него страст.
Обзалагах се, че Леандро не е така внимателен и нежен с
жените, с които прави секс. Обзалагах се, че е изпълнен със
страст и че директно им заявява, че ги желае.
Не че ми се щеше да бъда едно от мимолетните завоевания
на Леандро. Като ужасната Кат Уискър.
Уф! Мамка му! Дяволите да го вземат, отново намесих
Леандро в това.
Без повече мисли за Леандро.
– Просто... помисли за това и ми кажи. Става ли? – каза Дан.
Трябваше да се овладея.
– Да, разбира се.
Той нежно притисна устни към моите. Бързо се отдръпнах, не
исках да го целувам точно в този момент. Приближих се към
вратата и извадих ключовете от чантата си.
– Ще ти звънна утре – каза той.
– Тогава ще говорим.
Затворих вратата след себе си и я заключих. Облегнах се на
нея, сърцето ми биеше лудо в гърдите. И бях сигурна, че това не
беше заради Дан, а заради мислите по един бразилски
автомобилен състезател.
 ЛЕАНДРО
Вървях към метростанцията и имах чувството, че главата ми
беше навряна в задника. Току-що бях излязъл от среща с
шефовете на екипа в един луксозен ресторант, където порциите
бяха толкова малки, че все още бях гладен.
Срещата беше напълно безсмислена, защото нямаше нищо
ново, което да им кажа. Продължавах с терапията и все още не
шофирах. Повториха ми същото отпреди. Ако не се върна
следващата година, то изхвърчам от играта. Не можех да им се
сърдя. Управляваха бизнес и в момента плащаха за пилот, който
не се състезава.
Ако не друго, поне бяха търпеливи с мен. Може и да беше
само заради лоялността и уважението, но това не можеше да
продължава до безкрай. Бях наясно, че сезонът наближава.
Беше краят на ноември, а състезанията започваха през март.
Трябваше час по-скоро да се кача в колата или с кариерата
ми бе свършено.
Нечия руса коса привлече вниманието ми и тутакси ми
напомни за Индия. Не че това не се случваше често напоследък.
В момента тя бе всичко, за което мислех. Фактът, че снощи
имаше кавалер, ме подлуди. Едва се удържах да не се пресегна
към онзи и да не го удуша.
Самата мисъл, че той ще я докосне…
Инстинктивно стиснах юмруци.
 Какво намираше в него? Ясно, лекар е, ама беше адски
скучен.
Добре, че седях далече и не се налагаше да си говоря с него.
Обаче ми беше забавно да гледам как Карик се насилва да го
слуша. Така му се падаше, задето ме настани до Кат. Исусе, тази
жена беше като октопод. Ръцете й бяха навсякъде.
Не ме разбирайте погрешно. Нямах нищо против това да я
усетя по себе си, но не пред всички и определено не пред
жената, която седеше до мен, и чиито ръце всъщност исках да
усетя по чатала си. Ако досега не бях наясно, то след снощи вече
бях напълно сигурен, че исках да правя секс с Индия.
И то многократно.
Просто трябваше да измисля как да го осъществя и да
разкарам тъпака Дан. За Бога, не можех да повярвам, че тя
излиза с такъв скучен задник. Не ми пукаше, че е лекар и
спасява животи. Тя заслужаваше нещо по-добро.
Като теб ли?
Не. Тя заслужаваше някой по-добър от мен, но аз бях
егоистично копеле, и когато исках нещо, го получавах.
Бутнах вратата към метростанцията и налетях на Индия.
Буквално.
– О, извинете! – каза тя.
Гледаше надолу, а ръката й търсеше нещо из чантата. Когато
погледна към мен, видях в очите й проблясъка на изненада.
Усмихна се широко.
– Леандро.
Очите ми бързо обходиха тялото й. Бе облечена в тесни
дънки, тениска и черно кожено яке. Изглеждаше много по-
млада. Членът ми веднага се изду.
Приближих се към нея, като скъсих разстоянието помежду
ни.
– Индия. Първо снощи, а ето и сега сутринта... Ако вярвах в
такива неща, щях да си помисля, че Вселената се опитва да ни
събере.
Очите й нервно се отместиха встрани. Проследих погледа й и
видях момчето до нея, което ме гледаше с любопитство. Досетих
се, че това беше синът й. Имаше нейните сини очи.
Тя се прокашля, което ми подсказа, че й беше неудобно. Беше
учудващо колко бързо свикнах да разпознавам реакциите й.
– Леандро, това е синът ми – Джет.
Направи крачка встрани, разкривайки повече от него. Сетих
се, че снощи каза, че той бил на дванадесет. Това дете обаче бе
доста високо за възрастта си. Аз бях висок 1,83 см, а той бе само
15 см по-нисък от мен. Той наклони глава настрани и очите му
заискряха от вълнение.
– Ти си Леандро Силва!
Звучеше силно впечатлен. Индия бе споменала, че синът й е
голям фен на Формула 1.
– Да, аз съм – усмихнах се.
– Мамка му! – очите му погледнаха към Индия. – Ти
познаваш Леандро Силва? Откъде познаваш Леандро Силва? И
защо не си ми казала, че познаваш Леандро Силва?
Децибелите значително се повишиха. Може и да бе пораснал
на ръст, но гласът му все още не бе мутирал и високите му
тонове привлякоха любопитството. Нахлупих шапката ниско
над очите си. Нямах нищо против вниманието, но точно сега ме
интересуваше само тя и не исках никой да ми досажда.
– Джет, моля те, недей да ругаеш! И може ли да говориш
малко по-тихо? Хората ни гледат – Индия тихичко се засмя.
Той набързо се огледа.
– Съжалявам – погледна ме отново. – Просто съм голям ваш
фен. Ама много голям! – извини се той и разпери ръце, за да
подчертае казаното.
– Няма нищо – усмихнах му се аз.
Погледнах отново към Индия. Тя хапеше устни и изглеждаше
силно смутена. О, да, това ме възбуждаше – хапането на устната
и цялото това нервничене. Ама то всъщност почти всичко, което
тя правеше, ме възбуждаше.
Настъпи неловка пауза, в която никой от нас не се сещаше
какво да каже. Джет ме гледаше с благоговение, понечи да
отвори уста, като че се канеше да зададе стотици въпроси, но се
отказа, защото явно не знаеше откъде да започне.
 Реших да прекъсна неловкото мълчание.
– С метрото ли дойдохте? – това бе най-глупавият въпрос,
който можех да задам, при положение, че те излизаха от
метростанцията.
Спокойно, Силва, по-полека!
Усмивка се разля по лицето на Индия.
– Колата ми е на ремонт. Така че сега робуваме на
обществения транспорт.
Отново настъпи неловка пауза.
Ръката й се плъзна по раменeтe на Джет.
– Ами, ние трябва да тръгваме.
– Не! – каза Джет на висок глас. Лицето му почервеня. –
Исках да кажа, че ние отиваме за кафе. Е, аз съм на горещ
шоколад, защото не съм достатъчно голям за кафе. Но искате ли
да дойдете с нас и да си вземете кафе? Или чай? Горещ
шоколад? Или каквото пиете… – той пристъпваше от крак на
крак от неудобство.
Засмях се и се наканих да отговоря, но не получих този шанс.
– Сигурна съм, че Леандро има по-важни неща за вършене,
пред това да пие кафе с нас, Джет.
Имах ли?
Погледнах към нея. В очите й имаше нещо, което не можех да
разпозная, но адски много ми изглеждаше като някаква
несигурност. Погледът ми се насочи към Джет и се усмихнах.
– Всъщност, не мога да се сетя за нищо такова в момента.
Добре, пуснах малко чар, но всъщност това си беше самата
истина. Нямаше нещо, което да предпочета пред това да бъда с
нея. А срещата с детето й бе един вид бонус.
Обърнах се към Индия и погледите ни се засякоха.
– Бих се радвал да пием кафе заедно.
Усмивка стопли погледа й.
– Запътили сме се към Старбъкс.
Навсякъде с теб би било идеално за мен.
– Перфектно.
Тръгнахме към Старбъкс. Индия вървеше пред нас, докато
Джет обсъждаше с мен последните ми състезания. Изслушвах
го, отговарях на въпросите му и се опитвах да не се заглеждам в
прекрасното дупе на Индия в тези тесни дънки. Щеше да
изглежда неуважително пред детето й.
Избързах напред, за да й отворя вратата на Старбъкс.
– Благодаря – тя не ме погледна, но виждах изчервяването
по лицето й.
Джет влезе вътре, като продължаваше да говори за
състезанията, и аз го последвах.
– Вие седнете. Аз ще отида да взема напитките. Горещ
шоколад за теб, Джет, нали? И черно кафе за теб, нали, Индия?
– попитах.
– Ти знаеш как майка ми предпочита кафето си? – каза Джет.
Видях как усмивката на лицето й замръзва. Джет се хилеше
самодоволно.
Хлапето е схватливо.
Но аз бях по-добър.
– Веднъж й купувах кафе. Имам добра памет и помня –
почуках с пръст главата си. – Искаш ли още нещо с шоколада?
Погледна към храната и каза.
– Един мъфин с боровинки, моля.
– Ние ще си намерим места да седнем – каза Индия, като все
още изглеждаше объркана.
Застанах на опашката и ги проследих с поглед как се
настаниха на маса в задната част на заведението. Поръчах
техните напитки, за себе си също взех черно кафе, и се опитах да
не обръщам внимание на погледите на бармана, с надеждата, че
не ме е познал.
Взех поръчаното без проблем и занесох всичко до масата.
Поставих подноса и подадох напитката и мъфина на Джет.
– Благодаря – помърмори той, като отхапа хапка.
– Благодаря ти – Индия ми се усмихна, като поставих чашата
й с кафе пред нея. Тя уви ръце около нея, сякаш се нуждаеше от
топлината.
– И така, мама каза, че сте се срещнали на вечерята снощи.
Ти си бил там с твой приятел, който е и неин пациент.
Насочих поглед към Индия, преди да се обърна към Джет.
 – Така е – кимнах в отговор.
– И той ли е пилот във Формула 1?
– Джет! – каза тя с предупреждение в гласа, както само една
майка може.
Прямотата му ме накара да се засмея.
– Спри да любопитстваш – каза му тя.
– Ако човек не пита, няма как да разбере – сви той рамене и
отхапа още една хапка от мъфина.
– Точка за теб, Джет – казах, а намръщената физиономия на
Индия ме накара отново да се засмея. – Не би било редно да го
обсъждам, тъй като моят приятел има частен бизнес. Но, за да
отговоря на въпроса ти – не, тя не е пилот – казах на Джет.
– Тя ли? Значи е момиче, с което излизаш, така ли?
– Джет! –повиши глас Индия, а лицето й се изчерви.
Това ме накара да се засмея отново. Харесваше ми да я
виждам смутена.
– Много съжалявам – каза ми Индия. – Обикновено не е
толкова любопитен.
– Такъв съм – отвърна Джет.
Индия му прати пронизващ поглед.
Все още се смеех. Харесвах това хлапе.
– Не, не излизам с нея. Тя е омъжена за мой приятел –
отговорих му аз.
– Достатъчно! – каза Индия в момента, в който той отново
отвори уста.
– Добре – той се намуси и се завъртя на мястото си, за да я
погледне. – Но аз трябваше да питам, защото ти не ми казваш
нищо, като например това, че снощи си срещнала Леандро
Силва.
– Нямах тази възможност – отговорът й звучеше
раздразнено. – Ти беше заспал, когато се прибрах.
– И на закуска ли нямаше тази възможност?
Гледах ги с интерес. Спокойната и контролираща се по време
на сеансите ни Индия сега беше оставена на милостта на
дванадесетгодишния си син, който бе на път да я направи на пух
и прах пред очите ми.
 Изкушавах се да го попитам за тайната му как го правеше.
– Е, добре – тя вдигна ръце във въздуха. – Така е. Съжалявам,
Джет. Можех да ти кажа сутринта.
– Отбележи, че тя каза, можех, а не трябваше – каза ми той
и се ухили.
Определено обичаше да надделява.
Индия изсумтя разочаровано, преди да вдигне кафето си, и
лекичко духна повърхността му, както правеше винаги, преди да
отпие.
– Само се шегувам, мамо – побутна я той с рамо.
– Подлудяваш ме, това правиш ти – подсмихна се тя
добродушно.
– Значи – Джет насочи цялото си внимание към мен, –
снощи на вечерята си взел си кафе на мама?
– Какво?
– Снощи сте се видели, а ти каза, че знаеш как го пие тя,
защото си й вземал преди.
Мамка му.
Това хлапе е твърде наблюдателно. Нищо не пропуска. Бих
бил впечатлен, ако беше хванал някого другиго, а не мен…
– След вечеря – Индия се намеси. – В ресторанта не
предлагаха кафе, така че всички отидохме до магазина за кафе и
Леандро ми взе.
– А защо доктор Тъпак не ти взе кафе?
Почти се задавих със собствената си напитка. Доктор Тъпак?
Това хлапе много ми допада.
– Джет! Помолих те да не го наричаш така. Кълна се в Бога,
Кит… – промърмори тя.
Кой е Кит?!
Вероятно Джет бе прочел мислите ми, защото каза:
– Кит е вуйчо ми, брат близнак на мама. Той нарича Дан
доктор Тъпак и мама много се дразни.
– Разбирам.
Имах предвид, че името, което брат й бе дал на Дан, доктор
Тъпак, не можеше да бъде по-подходящо. Мисля, че започвах да
харесвам и брат й.
 – Така значи, харесваш състезанията? – обърнах се към Джет.
– Обичам ги.
– Само Формула 1 или всякакъв вид състезания?
– Главно Формула 1, но харесвам и картинг състезанията.
– Бил ли си на някое Гранд При?
– Не – поклати тъжно глава. – Мама каза, че билетите са
твърде скъпи.
– Наистина са твърде скъпи – усмихнах се леко, преместих
поглед към нея и забелязах, че ме гледа със странен израз на
лицето.
– Е, мога да ти уредя билети за Град При в Силвърстоун.
– Да! – той развълнувано удари ръце в масата.
– Но само ако майка ти е съгласна.
Обърнах се към Индия и й отправих пълен с очакване поглед.
Тя въздъхна.
– Съгласна съм – тя вдигна ръце в знак на поражение, но по
лицето й се четеше усмивка.
Харесваше ми да виждам усмивката й, и фактът, че синът й
бе щастлив, добави няколко точки в моя полза. Тогава ме осени
една идея.
– Мислех си…, тъй като има доста време до състезанията от
Гранд При, и пак казвам – ако майка ти е съгласна – утре трябва
да присъствам на картинг състезание. Имам ангажимента да
представям една награда, услуга за приятел. Добре дошли сте и
двамата.
– Сериозно ли? – очите на Джет за малко да изскочат от
главата му.
– Напълно сериозен съм – казах с усмивка.
– Мамо? – и той й отправи поглед, изпълнен с очакване.
Тя ме погледна и поклати глава. Но знаех, че не беше
ядосана, защото на устните й се появи усмивка .
– Къде ще се проведе? – попита ме тя.
– На аеродрума на Шенингтън, в Банбъри. На един час с кола
оттук.
– Може ли да отидем? Моля те! Моля те! – умоляваше я Джет
с притиснати една към друга длани.
 Известно време тя не сваляше поглед от него. Виждах как
умът й работи.
– Не знам, миличък. Колата ми е на ремонт, Кит утре е на
работа и не мога да ползвам неговата.
– Не ти е нужна кола. Аз ще ви взема и двамата.
– Ти ли ще шофираш дотам? – попита предпазливо тя.
Терапевт завинаги.
– Имам шофьор. Аз съм богат и мързелив – засмях се, но
дори в моите уши прозвуча насила.
Разбира се, тя знаеше истинската причина да не шофирам, но
не исках да изглеждам слабак пред сина й. Още повече, че той бе
фен на Формула 1, следователно бе чувал разни истории за мен.
– Ако бях на твое място и аз също не бих шофирал – каза
Джет, като се облегна назад. – Щях да си имам шофьор и да си
пазя силите за пистите.
Той или беше забравил, или беше наистина добро дете. Ако
съдех по майка му, то значи беше второто.
Джет се протегна напред и уви ръце около раменете й.
– Значи, можем да отидем, нали, мамо? Моля те...
Погледът й бе отправен към мен, усмихнах се и свих леко
рамене. Облегнах се на стола, взех си кафето и отпих глътка.
– Трябва да се съгласиш, тъй като това ще бъде най-великото
нещо, което ще се случи в живота ми. И имаш ли представа
колко ще бъда популярен в училище, ако прекарам деня си с
Леандро Силва? – каза Джет, като я пусна.
– Сигурен ли си, че няма проблем? – попита ме Индия.
Да прекарам деня си с теб?
– Никакъв.
– Това „да“ ли означава? – Джет очакваше потвърждението
си от Индия.
– Да.
– Да! – Вдигна победоносно юмрук във въздуха, преди да
целуне Индия по бузата.
След това грабна телефона си, вероятно да пише на
приятелите си и да обнови статуса си във фейсбук.
Погледнах към Индия и погледите ни се срещнаха.
Безмълвно с усти ми каза: Благодаря!
Няма за какво, отговорих й.
 ИНДИЯ
Това беше лоша идея. Не трябваше да бъда тук, но нямаше
как да откажа, след като Леандро Силва – един от героите на
Джет – предлагаше билети на сина ми, за да гледа състезание от
шампионата по картинг. Лицето на Джет беше светнало и щях
да бъда Майката на Сатаната, ако откажех, и Майка на годината,
ако приемех. Кой не би искал да бъде Майка на годината, нали?
Нито можех да обясня на Джет, че Леандро ми е пациент и
съответно би било неетично да приема билетите и да прекарам
цял ден с него. Но пък на практика не аз получих билетите, а
Джет. Леандро му ги беше дал и Джет връчи втория билет на
мен. Това беше моята версия за ситуацията и се придържах към
нея.
Как, обаче, се озовах на задната седалка с Леандро, а Джет –
отпред с шофьора и поел контрола върху радиото – не мога да
обясня. А наистина трябваше да се държа професионално,
защото Леандро беше още по-очарователен от обикновено и
изглеждаше адски секси в джинсите и черната си тениска. И
тази бездна, която виждах всеки път, в който очите му срещнеха
моите… ме поглъщаше, кълна се. А как ухаеше… Пресвета Дево!
Как само ухаеше... Налагаше се да кръстосвам крака всеки път, в
който по принцип проговореше, но да седя до него, изолирана
на задната седалка на колата му, защото Джет беше вдигнал
проклетото затъмнено стъкло… не беше хич добре. И
същевременно беше толкова хубаво.
Трябваше да кажа нещо, за да наруша тишината.
– Благодаря ти, че покани Джет – изрекох единственото,
което ми хрумна.
– Вече го каза. Преди пет минути, а също и когато ви взех.
– Така ли?
Направих грешката да го погледна. Бях като муха, хваната в
паяжина.
– Точно така – гласът му беше нежен и примамлив.
С усилие успях да извърна поглед и се фокусирах върху
пейзажа през прозореца.
– Как си, Индия? Изглеждаш нервна.
– Нервна ли? – очите ми се стрелнаха към него. – Не, не съм
– гласът ми прозвуча твърде пискливо, което показваше колко
нервна съм всъщност.
– Не си ли? – наклони главата си настрани и няколко меки
черни кичури от косата му паднаха върху челото му.
Толкова ми се искаше да ги върна на мястото им. Може би
дори да плъзна пръсти в косата му и да видя дали беше толкова
мека, колкото изглеждаше.
Аз бях негов терапевт. Аз излизах с Дан!
Наседнах ръцете си.
– Добре, може би съм малко нервна.
– Защо? – попита той и облиза устните си с език.
Ако не знаех, че не е така, щях да си помисля, че го правеше,
за да ме дразни. Открих, че устата ми е пресъхнала и аз също
облизах устни.
– Защото… съм твой терапевт – прошепнах, макар да знаех,
че Джет не можеше да ме чуе.
– И?
– И… – намръщих се. – Не е етично от моя страна да излизам
с теб.
– Неетично е да прекарваш време с мен?
– Извън кабинета, да.
 – И това е единствената причина да си нервна сега? – очите
му се впиха в моите.
Не, това не беше единствената причина. Бях нервна,
защото жадувах да го целуна и да разбера дали вкусът му
беше толкова невероятен, колкото мислех. И ако Джет не
седеше на предната седалка в, момента щеше да ми бъде
трудно да устоя.
Боже, какво ми ставаше? Защо можех да контролирам
мислите си в кабинета, но не и тук?
– Разбира се, че да. Каква друга причина може да има? –
трябваше да положа усилия да задържа тона си равен.
– Няма каква – извърна поглед от мен той.
Загледах се в ръцете си. От мига, в който се запознахме, бях
наясно, че Леандро е сексуално привлечен от мен, но знаех, че
това е така, защото той използваше секса като защитна реакция.
Гледаше на мен като на всяка друга жена, която намираше за
привлекателна – като на способ за временно бягство от
реалността.
Но напоследък погледът му се промени. Не можех да го
обясня, но вече като че ли някак не ме смяташе за една от
многото, които искаше да изчука. Гледаше ме, сякаш наистина
ме желаеше и това неимоверно ме плашеше, защото аз също го
желаех.
– Ами щом толкова те притеснява, хайде да подходим към
това като към сеанс – изтърси той хапливо. – Мога да ти говоря
за обичайните простотии, като например колко е отвратителен
животът ми, ако ще се почувстваш по-добре, че си тук с мен.
– Изваждаш думите ми от контекста, Леандро.
– Нима, доктор Харис?
След първата ни среща не се беше обръщал към мен с „доктор
Харис“. Винаги ме наричаше Индия и обръщението му в
момента ме издразни като нокти, драскащи по стъкло.
– Каза, че да бъдеш с мен е неетично, затова се опитвам да го
направя етично за теб.
– Какво искаш да ти кажа? – изрекох през зъби.
– Обикновено аз използвам тази реплика.
 – Боже, Леандро! – сопнах се, защото гневът вече ме
завладяваше. – Какво искаш от мен?
Той обърна глава в моята посока, черните му очи
преминаваха през мен, а челюстта му беше стегната.
– Нищо – отговори той и извърна глава. – Съжалявам, че те
поставих в неудобно положение, като дадох билетите на Джет.
Трябваше да помисля, преди да го направя. Нямаше как да му
откажеш, след като аз го предложих.
Беше прав… но и грешеше. Майката в мен не можеше да
откаже, но терапевтът можеше. Джет щеше да се разсърди, но
щеше да му мине. Сама се бях поставила в това положение.
Може би, защото част от мен искаше да бъде тук с Леандро. А
ето че го бях обидила и не знаех как да оправя нещата.
– Виж, съжалявам – посегнах и докоснах ръката му. В същия
миг разбрах, че беше грешка, защото напрежението, което
усещах около него, изведнъж стана непоносимо силно.
Сякаш някой изсмука целия въздух от колата и ме остави
бездиханна. Усетих как топлината на тялото му през ризата
прогаряше кожата на дланта ми. Не можех да откъсна очи от
него. Беше толкова красив.
Леандро сложи ръка върху моята и показалецът му започна
да гали кожата ми, докато не стигна до китката. Пръстите му се
обвиха около нея и останаха там. Очите му се спуснаха към
устните ми.
– Индия… – каза той задъхано.
Бях готова да се предам.
Почти.
Бях готова, но разумът ми се върна и си спомних коя бях, кои
бяхме ние и къде се намирахме, затова се отдръпнах и отново
погледнах през прозореца.
Чух го как шумно издиша. Прозвуча разочаровано. Затворих
очи при звука и ръката ми се уви около онази, която сякаш беше
белязал с докосването си.
 Не си казахме нито дума повече и напрежението помежду ни
направо можеше с нож да се разреже. Не можех да повярвам
колко близо бях до това да го целуна.
Как от негов терапевт стигнах до това… каквото и да
беше то?
Един мъж, когото исках да целуна… и не само.
Та той беше мой пациент, за Бога! Какво, по дяволите, си
мислех?
Дали наистина щях да го допусна? Щях ли да го целуна?
Фактът, че не бях сигурна в отговорите на тези въпроси, беше
ясен знак, че трябваше да стоя далеч от него. Видях емблемата
на летище Шенингтън и облекчено въздъхнах. Трябваше да
преживея този ден. После щяхме да се виждаме само
професионално в кабинета ми и всичко щеше да бъде наред.
Това, че го видях на вечеря в петък, че случайно се
срещнахме вчера и пихме кафе, това, че се отнасяше толкова
добре с Джет и сега цял ден ще бъда с него… ме смущаваше.
Пък и чувствата му към мен не бяха от най-истинските. Той
непрекъснато правеше секс с различни жени. Може би не
толкова често напоследък, но си е бил плейбой много преди
инцидента.
Шофьорът спря на паркинга. Джет се измъкна от колата, а
шофьорът ми отвори вратата, и аз излязох, последвана от
Леандро.
– Тук е страхотно! – каза развълнувано Джет.
Обичах да го виждам толкова щастлив.
– Оттук – посочи Леандро.
Последвах ги, докато Джет вървеше редом с него и му
задаваше въпроси за състезанието. Виждах погледите на хората.
Той не ги забелязваше, но сигурно беше свикнал да го зяпат.
Понякога забравях колко известен беше. Когато бяхме в
кабинета ми той беше просто Леандро. Тук беше
световноизвестен пилот от Формула 1.
Преминахме през залата с ВИП гостите и стигнахме до зона,
пред която стоеше един мъж. Той се здрависа с Леандро. После
отвори вратата и Леандро ни направи път да минем пред него,
след което ни последва.
Тук нямаше особено много хора. Явно беше частна ложа с
изглед към картинг пистата.
– Леандро, шибания, Силва!
Обърнах се, когато чух мъжкия глас, като не се зарадвах на
факта, че псуваше пред Джет.
Добре изглеждащ мъж с кафява коса и хубава усмивка.
Изглеждаше ми познат, но не можех да се сетя откъде.
– Картър! Как си? – поздрави го с усмивка Леандро.
Прегърнаха се, докато се здрависваха по онзи типичен за
мъжете начин.
– Добре съм. Ти как си след инцидента? Знам колко е гадно…
– Добре съм – прекъсна го Леандро с по-сериозен тон.
Картър го погледна за момент с вдигната вежда. После
лицето му се отпусна.
– Е, радвам се да го чуя, но ако имаш нужда да поговориш с
някого – на разположение съм. Трябва да се виждаме по-често и
благодаря, че дойде днес. Хлапетата много ще ти се зарадват.
– Няма за какво – каза Леандро и махна с ръка.
Очите на Картър се преместиха към двама ни с Джет.
– Картър, това е една моя приятелка – Индия Харис и синът
й Джет. Джет е голям фен на Формула 1. Индия, Джет, това е
Картър Симънс.
Картър Симънс! Знаех си, че го познавах. Спомних си
инцидента му. Леандро и Картър преди се състезаваха за един
отбор, този, в който все още беше Леандро.
Картър претърпя произшествие още първата година. При
инцидента лявата му ръка беше буквално размазана и почти не
можеше да я движи. Неговата първа година се оказа и последна.
Помня, че това гръмна в новините, понеже Картър беше
обещаващ английски пилот. Всички имаха високи очаквания за
него. За съжаление кариерата му беше приключила още съвсем
в началото.
– Фен на състезанията, а? – обърна се той към Джет. – Е, днес
си с една легенда в спорта. Сигурно е страхотно.
– Така е – усмихна се синът ми към Леандро.
– Обичаш ли да се състезаваш?
– Ходя на картинг от време на време.
– Добър ли си?
– Ставам – повдигна рамене Джет.
Картър се усмихна.
– Имам чувството, че си повече от „добър“. Трябва да дойдеш
някой път да пробваш пистата тук.
– Би било страхотно – засия Джет.
– Супер. Е, искате ли нещо за пиене? – попита Картър.
– Едно черно кафе, ако може – казах аз и потреперих.
Бях облечена с джинси, пуловер и топло яке, но въпреки това
ме побиваха тръпки.
– Черно кафе. Силва, ти искаш ли нещо?
– Същото като Индия.
– Супер. Е, защо не дойдеш да ми помогнеш с напитките,
Джет? После ще те представя на момчетата, които ще се
състезават днес.
Джет ме погледна, за да се увери, че позволявах, усмихнах му
се и двамата с Картър тръгнаха.
– Искаш ли да седнем? – посочи към столовете до терасата
Леандро.
– Да.
Отидох и се настаних, а Леандро зае мястото до мен. Толкова
интензивно усещах близостта му, че ми се прииска да не беше
чак толкова близо.
– Изглежда Джет истински се наслаждава на момента – каза
той.
– Тук е в свои води – усмихнах се аз.
Леандро се приведе напред и опря ръце на перваза. Загледа
се как картовете загряват на пистата. От него се изтръгна
въздишна на болезнен копнеж.
 – Наистина ти липсва – не беше въпрос, защото знаех, че
беше точно така.
Той се обърна към мен и положи буза на дланта си.
– Как може толкова да ми липсва нещо, че да изпитвам
физическа болка и същевременно да съм тотално ужасен от
него?
– Често нещата, които най-много обичаме, са тези, които ни
ужасяват.
За един дълъг миг той се загледа в мен, след което отново
погледна към пистата.
– Как се запали по състезанията? – наведох се и подпрях
ръце до неговите на перваза.
– Баща ми беше световен рали шампион. Състезанията бяха
част от живота ми. Тръгнах по неговите стъпки, но интересът ми
към Формула 1 винаги е бил по-силен. Исках да се насоча към
болидите и той ме подкрепи.
– Сигурно е много горд.
– Беше – каза с тъжна усмивка. – Отдавна почина. Малко
след първата ми година във Формула 1. Инфаркт.
Сърцето ми се сви за него, заради загубата му.
– Съжалявам.
– Беше преди много време – присви той рамене.
Щеше ми се да не правеше така, да не подминаваше нещата,
сякаш не значеха нищо.
Когато го погледнах, срещнах очите му.
– Какво? – попитах смутено.
– Имам въпрос, но ме е страх да го задам. Не искам да
премина етичната граница.
– Вече се извиних за този коментар – погледнах го косо. – Но
е самата истина. Да излизам с теб е в разрез с правилата.
– Според кого?
– Според „Здравния лекарски съюз“.
– Те пък какво разбират от това? – засмя се той.
Разбират и още как. Ако ме видеха в момента, щяха
намръщено да размахат пред лицето ми разрешителното ми за
работа.
 – Е, какъв е въпросът? – навлизах в опасна зона, но имах
чувството, че му дължа възможността да научи малко повече за
мен. Част от мен искаше да му се разкрия.
– Бащата на Джет… къде е той?
Тялото ми се скова и с мъка преглътнах.
– Далеч.
– Бяхте ли женени?
– Това са два въпроса – усмихнах се аз, за да не изглеждам
като истинска кучка.
– Права си – повдигна рамене той и реши да не ме притиска.
Фактът, че го беше направил, ме накара да отговоря:
– Не, не бяхме женени. Аз бях млада и наивна, но въпреки
наивността получих най-хубавото нещо в живота си.
– Той е прекрасно хлапе.
– Така е – усмихнах се.
– Добре, един последен въпрос.
Хвърлих му поглед, който го разсмя.
– Добре. Защо пък не? – вдигнах ръце в знак, че се предавам.
Ако трябваше да бъда честна, харесваше ми да си говорим така.
– Онзи, с когото се срещаш... Честно, можеш да си намериш
по-добър.
Намръщих се на неочакваната смяна на темата и преминах в
защитен режим.
– Мога да кажа същото за теб.
– Какво имаш предвид? – тонът му прозвуча също така
отбранително, както моя.
– Кат Уискър. Сериозно ли? – едва се сдържах да не извъртя
очи. – Можеш да си намериш по-добра, Леандро.
Това пък откъде дойде?!
Не биваше да го казвам.
– Като мой терапевт ли ми го казваш? – тонът му изведнъж
стана толкова безпристрастен, че не можех да го разтълкувам.
Като негов терапевт ли говорех?
Вече знаех отговора и това накара кожата ми да настръхне
тревожно. Каквото и да кажех сега, затъвах с двата крака.
Поех си дълбоко въздух и отговорих като професионалист:
 – Не трябваше да казвам това. Не е моя работа.
– Защо го правиш? – изръмжа той и това ме накара да го
погледна.
– Защо правя какво?
– Защо ми пробутваш някакви психо глупости, когато ти
задам въпрос, на който се страхуваш да отговориш?
– Не ме е страх да ти отговоря – изсъсках.
– Тогава ми отговори честно – имаше предизвикателство в
тона и очите му. – Това, което каза за Кат – каза го като терапевт
или като мой приятел?
Задъвчих устната си и накрая промърморих през стиснати
зъби:
– Като твой приятел… предполагам.
Опитах се да пренебрегна самодоволното му изражение, но
ме чоплеше, затова не се удържах да не попитам:
– И това, което каза за Дан – че не е достатъчно добър за мен
– като приятел ли ми го каза?
Той задържа погледа си върху мен.
– Не, Индия, със сигурност не го казах като твой приятел.
 ЛЕАНДРО
„Не, Индия, със сигурност не го казах като твой приятел“
Много умно, Силва! Защо просто не й каза, че искаш да я
съблечеш гола и да я чукаш, докато и двамата изгубите
способността си да вървите?
Господи, бях пълен идиот!
Тя не каза почти нищо след това и изпитах облекчение,
когато след няколко минути Джет и Картър се върнаха. Индия се
държеше професионално. Ако това, което й казах за гаджето й,
не й беше изяснило, че я желаех, то репликата след това със
сигурност беше. Макар да бях уверен, че Индия също ме
желаеше, тя беше много срамежлива и се боеше да прекрачи
тази граница.
Трябваше да бъда внимателен в подхода си. Не исках да я
притискам твърде много, защото щях да я изгубя. А наистина не
исках да излезе от живота ми.
Състезанието приключи и аз връчих трофея на победителя.
Изглежда Джет и Индия се забавляваха днес. Е, поне Джет.
Детето беше пълно с ентусиазъм. Не спираше да говори за
картинг, докато вървяхме към колата.
– И Картър каза, че мога да идвам когато пожелая, мамо. Не
е ли страхотно?
– Чудесно е, миличък.
– Е, кога мога да дойда?
 – Ще измислим нещо с вуйчо ти Кит.
– Супер. Гладен съм. Може ли да идем да хапнем?
– Ти винаги си гладен – подразни го Индия.
– Аз съм голям мъж.
– Момче… все още си момче. И винаги ще бъдеш моето бебче
– уви ръцете си около него тя и го целуна по бузата.
– Мамо! Разваляш ми репутацията!
– Извинявай – усмихна се тя и разроши косата му.
– Може да вечеряме някъде на връщане, ако искаш?
Очаквах да ме погледне ужасена, защото знаех, че отново
прекрачвах онази нейна граница и особено предвид това колко
сериозно я бях притиснал днес. Затова се изненадах, когато
отговори:
– Разбира се, би било чудесно.
– Добре, знам едно място, където можем да отидем.
Качихме се в колата. Джет отново седна отпред и мигом пое
контрола над радиото.
Не прекарвах много време около деца, но Джет ми допадаше.
Беше готино хлапе. Пък и харесваше състезанията, което
правеше разговорите с него особено лесни.
Тъкмо бях закопчал колана си, когато Индия се приближи и
прошепна:
– Изглеждаше изненадан, когато приех вечерята.
Беше толкова близо, че усещах опияняващия аромат на
парфюма й.
– Ами бях. Мислех, че това ще прекрачи етичната ти граница
– стиснах устни и присвих рамене.
Лека усмивка се прокрадна по устните й, докато тя се
отпускаше на седалката.
– Днес вече прекрачих границата. Още малко на кого ще
навреди?
Аз бих прекрачил всяка граница, която тя пожелае. Бих
стигнал толкова далеч, че да стане почти невидима за нея.
– Изобщо няма да навреди – усмихнах се на себе си и
погледнах през прозореца.
 Спряхме пред една селска кръчма по пътя за Лондон.
– Не трябва ли да поканим шофьора ти да яде с нас? – попита
Индия.
Въпросът ме накара да се усмихна.
– Той не ми е шофьор, Индия. Плащам на компанията, в
която работи, когато имам нужда. Виждам го за първи път.
– Благодаря за обширното обяснение. Но въпреки това ми е
някак гадно да го оставим сам, докато ние ядем.
– Попитай го тогава – засмях се аз.
Тя заобикали колата и отиде да говори с шофьора, а аз и
Джет тръгнахме към кръчмата.
– Има някаква слабост към бездомници и самотници – каза
ми Джет. – Вероятно е заради работата й.
– Шофьорът е самотник? – засмях се.
– Не, но не може да понесе мисълта, че някой ще се чувства
зле или ще бъде изолиран.
– Не е лоша черта – казах му.
– Харесваш ли майка ми? – погледна ме той.
– Дали я харесвам?
– Дали искаш да излизаш с нея? Защото ако е така, аз съм
„за“ с две ръце – очевидно.
– Сложно е… – засмях се и поклатих глава.
– Заради Дан ли? Връзката им не е сериозна и не е проблем.
Да, също и заради Дан, но той беше по-скоро малка спънка,
отколкото усложнение. Усложнението се състоеше в това, че тя
беше мой терапевт. Това не беше проблем за мен, но щеше да
бъде за Индия.
Спрях пред вратата на кръчмата и погледнах към Индия,
докато тя вървеше към нас.
– И все пак – харесваш ли я?
– Да… – погледнах надолу към него.
– Супер, защото съм сигурен, че и тя те харесва.
 Нямах възможност да го разпитам по-обстойно, защото
Индия ни настигна.
– Не пожела да се присъедини, вече бил ял – каза ни.
– Значи сме само тримата – отворих вратата на кръчмата и
Индия и Джет влязоха преди мен.
Нямаше кой знае колко хора в заведението. Седнахме на маса
до прозореца. Една сервитьорка дойде, даде ни менюта и взе
поръчката ни с напитки.
– Отивам до тоалетната – каза ни Индия.
Трябваше да си наложа да не я гледам, докато върви. Беше
по-трудно, отколкото бихте предположили.
Сервитьорката ни донесе напитките, сред които и моята
лимонада. Отпих и попитах Джет:
– Хареса ли ти картинга?
– Много! Винаги ми е било приятно, когато сме ходили с
приятели и с вуйчо Кит, но никога не ми е хрумвало, че бих
могъл да се занимавам с това, а не само да го наблюдавам. Имам
предвид – да се състезавам като тези момчета днес.
– Много от състезателите във Формула 1 са започнали от
картинга – казах му.
– Ти също ли? – попита ме той.
– Не, аз бях рали пилот, преди да се преместя във Формула 1.
Баща ми беше рали шампион – изненадах се колко лесно беше
да се говори с Джет. Нямах много опит с децата, но той
изглеждаше зрял за възрастта си. – Карик Раян е започнал така.
– Мхм, знам. Бил е шампион по картинг, нали?
– Да, бил е. Виж, ако искаш да се занимаваш по-сериозно,
мога да помогна. Може ходиш и при Картър, но има и доста
места близо до вас. Карик сигурно знае повечето от тях и с
удоволствие ще съдейства.
Не го бях питал, но знаех, че щеше да го направи.
– Забравих, че сте приятели с Карик Раян. Навремето не
бяхте ли съперници ? – попита любопитно той.
– Донякъде все още сме – засмях се аз. Мисля, че с Карик
винаги ще бъдем и съперници, но сега вече го правим по-скоро
на шега, а не се държим като задници един с друг. – Обаче сме и
добри приятели. Карик и съпругата му Анди бяха до мен след
инцидента. Не бяха длъжни, тогава не бяхме приятели, и това
ми показа какви хора са всъщност.
– Той изглежда готин.
– Такъв е, но не му споменавай, че съм го казал. Няма да спре
да се перчи.
Джет се засмя и отпи от колата си.
– Мисля, че искам да се занимавам с картинг. Да пробвам и
да видя какво ще излезе.
– Добре, тогава ще помогна. Стига майка ти да е съгласна.
– Ще се съгласи – каза уверено той. – Инцидентът ти беше
доста сериозен, а? Гледах състезанието, когато се случи. За
известно време си бил мъртъв, така ли?
Как това хлапе успяваше да зададе въпросите по начин, от
който не болеше?
– Сериозен беше и да, наистина, за кратко бях мъртъв.
– Сигурно е странно да умреш и да те върнат към живота –
размишляваше, докато дъвчеше сламката си. – Когато умря,
видя ли бяла светлина или каквото там говорят хората?
– Нямаше светлина – поклатих глава. – Честно казано не
помня нищо. Само катастрофата и нищо друго до момента,
когато се събудих в болницата.
След кратка пауза попита:
– Мислиш ли, че някога пак ще се състезаваш?
– Искам отново да се състезавам – отпих, преди да му
отговоря. – И се опитвам да стигна дотам.
– Наистина се надявам да се завърнеш. Липсваше ми от
телевизионния екран миналия сезон.
– Е, надявам се, че ще ме гледаш догодина, но този път – от
публиката.
– Би било страхотно – усмихна се.
– За какво си говорите, момчета? – попита Индия, като се
върна на масата.
– За това да се занимавам с картинг. Леандро каза, че може
да ми помогне, ако ти си съгласна.
 Индия ме погледна с присвити очи и можех да видя
майчината тревога в тях.
– Безопасно е и скоростта е ниска – уверих я.
– Наистина ли го искаш? – попита тя Джет.
– Да, така мисля – усмихна се той.
– Не казвам „не“, но това е доста скъп спорт, Джет. Трябва да
си наясно дали искаш да се занимаваш сериозно.
– Не е толкова скъп и не искам да ми купуваш карт. Ще
наема един.
Май парите бяха проблем за Индия?
Имаше добра работа, но Лондон си беше скъпо място за
живеене, пък и тя беше самотен родител.
Индия се вгледа в Джет за известно време и разбрах, че
усилено мисли и пресмята. Прииска ми се да й помогна, да се
погрижа за нея.
– Добре, ще го измислим. Но няма да занимаваш излишно
Леандро. Той е зает човек.
Предполагам това беше нейният начин да откаже помощта
ми. Индия с тази нейна шибана професионална етика ме
вбесяваше. Днес от нея получавах удар след удар. В един момент
уж беше съгласна с нещата, а в следващия – се дръпваше рязко
назад. Стъпчица напред, две гигантски крачки назад.
И тогава ми хрумна една идея.
Може би нямаше да ми позволи да помогна на Джет с
картинга, но имаше нещо друго, което можех да направя за него.
 ИНДИЯ
– Добре ли си? – погледнах към Леандро.
Той колебливо издиша през зъби.
– Да... не... да.
– Не е нужно да го правиш. Все още не. Не и ако мислиш, че е
твърде скоро.
Погледна към мен.
– Времето ми се изплъзва. Средата на декември е. Трябва да
се кача в болида до няколко седмици, максимум месец или
никога повече няма да се състезавам. Трябва да започна да
шофирам стандартен автомобил, преди да се кача в
състезателен. Писна ми да се чувствам като умствен инвалид,
Индия. Трябва да го направя – в погледа му се четеше отчаяние
и решителност.
Именно отчаянието му ме засегна.
– Просто не искам да се насилваш, Леандро и да се върнеш
седмици назад в лечението си. Имаш невероятен напредък.
– Трябва да ускоря процеса и то незабавно. Сега или никога,
Индия.
– Добре – кимнах разбиращо. – Просто си поеми дълбоко
дъх. Може и да смяташ, че времето те притиска, но трябва да
уцелиш точния момент. И не забравяй, че аз съм с теб. Не си
сам.
 Той ми отвърна с признателна нежна усмивка, след което
насочи поглед към ръцете си, стискащи волана.
Седяхме в току-що взетата ми от ремонт кола. Поправката
струваше цяло състояние, но пък автомобилът работеше още по-
добре от преди. Леандро бе категоричен, че иска да го
управлява. Тъй като часът ми с него бе последният за деня,
отидохме до един голям паркинг, за който знаех, че ще е
безлюден по това време на деня. Реших, че тук ще е безопасно,
ако той се сковеше зад волана.
– Мога да го направя.
– Можеш да го направиш – уверих го аз. – Управлявал си
автомобили със скорост, каквато дори не мога да си представя.
Преживя катастрофа, която можеше да бъде с фатален край. Но
ти оцеля. Можеш да го направиш.
Докоснах ръката му, за да го успокоя, без да обръщам
внимание на прилива на енергия от контакта ми с него.
– Мога да го направя – повтори Леандро.
С очи, фокусирани в предното стъкло, стисна зъби и издиша
през тях. Плъзна скоростния лост на първа скорост и бавно
потеглихме.
Мълчах. Просто го оставих да действа. Знаеше, че съм тук,
ако му потрябвам, но това бе нещо, което той трябваше да
свърши сам.
Постепенно ускори, като сменяше скоростите. Наблюдавах го
внимателно и забелязах как напрежението напуска тялото му.
– Правиш го – казах му спокойно.
– Правя го – чух облекчението в гласа му.
– Как се чувстваш?
– Добре – издиша той с трепет в гласа. – Чувствам се...
шибано добре.
След неколкоминутно обикаляне на паркинга, го попитах:
– Готов ли си да се включиш в трафика и да шофираш?
Погледна ме. По лицето му не се четеше никакъв страх.
– Да.
– Тогава защо не караш направо към вас? Тъкмо ще ме
отървеш от шофирането дотам – усмихнах му се аз.
 – Само ако изпиеш едно питие с мен, за да отпразнуваме
завръщането ми зад волана.
Погледът му се върна към пътя, напускахме паркинга и
поехме по улицата.
Взирах се в профила му.
– Може би не е добра идея.
– Пак тази професионална етика, а? Против правилата ли е
терапевтът да пие едно за големия успех на пациента си?
– Така погледнато – предполагам, че не. Но само едно,
малко. Трябва да шофирам до вкъщи.
– Такова ще бъде.
Усетих как натиска педала на газта, включвайки ни в
динамиката на трафика.

Леандро ни откара в Мейфеър. Паркира колата на паркинга

пред гаража на една невероятно изглеждаща къща. Изключи
двигателя и ме погледна. Очите му грееха.
– Направи го – усмихнах му се.
– Да, направих го.
В този важен момент изведнъж ми се прииска да го прегърна
и предполагам, че той си помисли същото, защото внезапно се
наведе към мен, обви ме с ръце и ме придърпа към себе си.
Замръзнах. Това и неговият аромат!
Господи, миришеше толкова хубаво!
– Благодаря ти – прошепна в косата ми.
Усещането за дъха му, който докосваше косата ми и шепнеше
върху кожата ми, ме накара да плъзна ръце по него и да отвърна
на прегръдката му.
– Ти сам го направи– Наистина ли толкова задъхано звучи
гласът ми?
Той леко се отдръпна назад, но без да ме пуска. Взря се в
очите ми и усетих как вътрешно треперя.
 – Не – внимателно поклати глава. – Не бих могъл да се
справя без теб.
Не можех да говоря. Очите му обходиха лицето ми и се
спряха на устните ми.
О, Боже мой!
Мисля, че ще ме целуне.
Искам да ме целуне.
С огромно усилие се освободих от ръцете му и прочистих
гърло.
– Значи това е твоят дом? – кимнах към къщата с очи,
вперени през предното стъкло.
Не можех да го погледна. Не смеех.
– Това е – гласът му прозвуча по-груб от нормалното.
Чух отварянето на вратата от неговата страна и това ме
извади от транса.
Излязох от колата. Той стоеше от другата страна.
Отидох до него с омекнали крака, сърцето ми биеше като
лудо.
Заключи колата ми с дистанционното и ми подаде
ключовете. Пръстите ни се докоснаха и това ме разтърси.
Какво си мислех? Та аз съм негов терапевт.
Той просто ми бе благодарен за моята помощ. И бъркаше
това чувство с желание към мен.
Стиснах ключовете в юмрук и ги пуснах в чантата си.
– Благодаря за доверието да карам колата ти – той ми се
усмихваше, докато вървеше към входната врата.
– Не е нужно да ми благодариш. Никога не съм се съмнявала,
че можеш да го направиш – казах зад гърба му. – И така, как се
почувства, докато шофираше по улиците?
Той отключи вратата и включи осветлението в коридора.
– След като преодолях първоначалната скованост, се
почувствах добре. Не казвам, че не се сещах за инцидента, но
избутах тези мисли настрани. Направих го, като си припомних
какво е усещането да шофирам. Чувството бе хубаво. Но знам, че
ще бъде съвсем различно, когато се кача с кола на пистата.
Влязох в къщата и затворих след себе си.
 – Крачка по крачка – Отправих му нежна усмивка. – И ако
имаш нужда от мен на пистата за подкрепа, само кажи. Мога да
бъда там.
Той направи стъпка към мен. Сърцето ми заблъска лудо в
гърдите ми.
– Ще направиш ли това?
– Да – Гласът ми отново звучеше задъхано. Той е твой
пациент, Индия. – Имам предвид, разбира се, това е част от
терапията – промених тона на гласа си и се поизправих.
– Разбира се, че е така – тъмна сянка мина през лицето му.
Обърна се и тръгна по коридора. – Какво желаеш за пиене?
Гласът му беше суров.
Почувствах се разколебана и объркана, но се овладях и го
последвах.
– Какво имаш? – попитах, докато вървях.
– Вече не разполагам с много алкохол тук, но трябва да ми се
намира една бутилка шампанско.
– Бих пила шампанско.
Влязох в кухнята му. Беше модерна, с лъскави бели шкафове
и сребристи плотове.
– Еха! Това се казва красива кухня.
– Благодаря – свали якето си и го остави на седалката на
стола до плота за закуска. Мина през кухнята и извади
бутилката от хладилника. – Обичаш ли да готвиш?
– Не съвсем. Просто харесвам кухни. Те са нещо важно за
мен. Искам да имам кухня точно като твоята и някой да готви за
мен. Мога да си седя тук цял ден, да си хапвам невероятна храна,
докато се наслаждавам на прекрасната си кухня – усмихнах му
се и той ми отвърна с усмивка.
Седнах на един от столовете до плота и свалих якето си, като
го сложих в скута си.
Леандро постави две чаши за шампанско пред мен. Разви
фолиото на бутилката шампанско.
Bollinger. Много добре.
Махна тапата с лекота.
– Впечатлена съм – изкоментирах способностите му.
 – Години практика на стълбичката за победители – разля
шампанското в чашите.
– Очакват те още много такива години.
Той вдигна чашата си.
– Надявам се.
Вдигнах моята срещу неговата.
– Ще имаш. Сигурна съм в това – отпих глътка от
шампанското. Невероятно вкусно.
– Знаеш ли, че това е първото ми питие от седмици насам? –
допря бедро към плота.
– Не трябва да те насърчавам да пиеш.
От тялото му се разнесе дълбок смях.
– Аз не съм алкохолик, Индия. Просто използвах алкохола
като инструмент, за да се почувствам по-добре.
– Но не се получи така.
– Не…, но сега се чувствам добре. Причината е в теб.
Това ме накара да се усмихна.
– Леандро, всичко, което аз правя, е да те изслушвам и
насочвам.
– Не – той разтърси глава. – Това, което ти правиш, е много
повече от това.
Остави чашата си и впери очи в мен.
Коремът ми се сви. Отместих от него поглед.
– Гладна ли си? Мога да направя нещо за хапване – попита
той.
– Звучи много апетитно, но трябва да се прибирам. Мой ред е
да приготвя вечеря и не мога да оставя Джет гладен.
Глътнах и последната глътка от шампанското в чашата ми,
като усещах погледа му върху мен.
– Благодаря за питието – измъкнах се от стола.
Краката ми огъваха и причината не беше шампанското.
Причината бе красивият мъж насреща ми. Облякох якето си.
– Извинявай за питието и бягството ми – обърнах се и
огледах кухнята.
– Не се извинявай. Имаш син, заради когото да се прибереш
у дома.
 Той вървеше зад гърба ми, докато минавах през коридора
към входната врата. Усещах близостта и аромата му. Това беше
толкова разсейващо. Трябваше да се махна от тук веднага, преди
да съм направила нещо наистина глупаво.
Намъкнах се в обувките на висок ток и се обърнах към него.
Беше по-близо, отколкото очаквах.
– Ами, предполагам, че ще те видя след няколко дни –
прокарах кичур коса зад ухото си.
– Така е.
Останахме вторачени един в друг и бях убедена, че погледа
ми е върху устните му.
Време е да си вървя.
– Ами тогава… добре… – хванах дръжката на вратата зад мен.
Той се наведе към мен. Затворих очи, въздъхнах леко и
устните ми се разтвориха…
След това, чух щракването при отварянето на входната врата.
Отворих клепачи. Той ме наблюдаваше и по лицето му си
личеше колко се забавлява.
Господи.
Стана ми толкова неудобно.
– Ще се видим след няколко дни – измънках и се измъкнах
набързо от там.
– Лека нощ, Индия – извика след мен.
Напълно объркана, измъкнах ключовете от чантата и се
качих в колата.
Той стоеше на входната врата и ме гледаше.
Запалих двигателя и подкарах колата в обратната посока.
Вдигна ръка за довиждане, махнах му и се разкарах от там по
най-бързия начин.
Боже мой, толкова ме беше срам!
Наистина мислех, че той ще ме целуне. И още по-лошото е,
че щях да му позволя.
Това започваше да излиза извън контрол. Прекарвах твърде
много време с него извън сеансите ни.
Трябваше да овладея ситуацията и да се върнем към това,
което сме. Терапевт и пациент.
 Двадесет минути по-късно паркирах колата до тази на Кит,
успокоих се и започнах да мисля по-рационално.
Аз съм терапевт. Нищо не може и никога не би могло да се
случи между мен и Леандро. Трябваше да разкарам красивото
му лице от главата ми и да не обръщам внимание на начина, по
който ме кара да се чувствам, когато съм около него – като
гореща бъркотия от сексуална безпомощност, и да започна да
гледам на него, както гледам и на другите си пациенти.
Влязох в къщата.
– Прибрах се – извиках.
Нямаше отговор.
Оставих чантата ми да падне в стаята, изритах обувките от
краката си, преди да се отправя към кухнята. През прозореца
видях гаражната врата отворена. Имахме стар гараж в задния
двор, като пред къщата се простираше широка алея. Не
използвахме гаража за паркиране, там съхранявахме ненужните
вещи.
Отворих задната врата и минах боса през градината. Чух
развълнувания глас на Джет да говори на Кит.
– Хей, какво правите тук? – пъхнах глава в гаража.
В този момент го видях.
– Това, каквото си мисля ли е? – отстъпих крачка назад от
гаража. – Това да не е… картинг?
Джет ми се ухили.
– Да, това е. Чисто нов, най-съвършеният.
– От къде се появи?
Не бях глупава. Знаех колко струва нещо такова. Предната
вечер проверявах цените в интернет, след като Джет ми беше
казал, че иска да започне да тренира картинг. Струваха около
две хиляди лири.
– Пристигна преди около час – каза ми Кит.
– И кой го купи? Моля те, не ми казвай, че си му го купил –
присвих очи към Кит.
В миналото имаше доста импулсивни покупки за Джет.
– Не е от мен – размаха ръце в знак на протест, но по лицето
му бе залепнала една ехидна усмивка. – Но си мисля, че един
бразилски автомобилен състезател има нещо за сестра ми.
– Какво? – не можах да се сдържа.
– О, определено има. Вчера той ми призна, че те харесва –
обяви Джет.
– Съжалявам. Какво? – обърнах поглед към Джет.
– Вчера, попитах Леандро дали те харесва, и той каза, че е
сложно, но да, харесва те.
– Какво?
Кит започна да се смее.
– Е, определено те харесва ужасно много, щом хвърля
няколко бона за картинг за сина ти и всичко това е, за да те
впечатли.
– Леандро го е купил? – задушавах се. Знаех, че е така, но
просто имах нужда да кажа думите на глас.
– Така пише на документите – Кит ги пъхна в ръката ми.
Взирах се в тях невярващо. Главата ми бе на път да
експлодира.
Не можех да повярвам, че го е направил.
– Купил е картинг на Джет. Просто не мога…искам да кажа…
защо? – Гледах Кит, сякаш той знаеше отговора.
– Мисля, че е доста очевидно защо, Инди. – той повдигна
вежди, отправяйки ми многозначителен поглед.
Отстъпих назад. Имах чувството, че се задушавах.
– Това…не е редно. Искам да кажа, аз просто…не може да… –
очите ми се прехвърлиха върху Джет. – Не можеш да го
задържиш.
Посочих с пръст към картинга, причинител на неприятности
и веднага усетих пробождане в сърцето от унилия поглед на
Джет.
Всичко е по вина на Леандро! Как смее да купи на сина ми
картинг, без дори да е обсъдил това с мен! Не, трябва да му
позволявам да му го купува, дори и да може да си го позволи.
Какво, по дяволите, си е мислил!
Огньове се зараждаха в червата ми като вулканична
експлозия.
 Ръката ми стискаше документа за доставка, завъртях се на
пети и се махнах от там.
– Връщам се след половин час. Вечеряйте без мен – извиках
им.
– Къде отиваш? – провикна се Кит след мен.
– Да натикам този документ в задника на един определен
автомобилен състезател – запътих се обратно към къщата, обух
си обувките, взех ключовете за колата. Запътих се към нея,
качих се вътре и тръгнах направо към мястото, от което току-що
се върнах.
 ЛЕАНДРО
Току-що бях излязъл от душа, когато чух звънеца на входната
врата. Грабнах долнището на пижамата, обух го набързо и
тръгнах надолу по стълбите.
– Добре, идвам. Идвам! – извиках в отговор на
непрекъснатото звънене.
Погледнах през шпионката, за да видя кой е.
Индия и не изглеждаше никак щастлива.
Мамка му! Карта трябваше да бъде доставен днес. През ума
ми премина разговора ми с Карик.

– Райън, трябва да купя карт. Можеш ли да ми

препоръчаш добро място?
– Защо? Планираш крачка назад в кариерата си ли?
– Много смешно. Не е за мен?
– За кого е?
– За приятел.
– Този приятел има ли нещо общо с един определен
терапевт, който и двамата познаваме?
– Следиш ли ме, Райън?
Той се засмя.
– Не е нужно да си гений, за да се досети човек. Добрата
докторка ни каза, че има дете, което е обсебено от Формула 1.
Ти го заведе да гледа картинг състезание. А на следващия ден
ми звъниш да питаш от къде е най-доброто място да се купи
карт. Всъщност, необходимо е да си гений. Добър съм в това,
мамка му!
– Ти си трън в задника.
– Признай си, че съм добре изглеждащ трън.
– Ти си едно грозно копеле. А сега ми кажи от къде да купя
шибания карт.
– Виж сега, напълно сериозно, мислиш ли, че е добра идея да
купиш на дете карт? Може би искаш да я изчукаш, но тя е
твой терапевт. Това е доста екстравагантен подарък.
– Купувам го за Джет, не за нея. И това не е
екстравагантен подарък.
– Звучиш като едно богато момченце. И повярвай ми, нищо
не казва по-добре на една жена „Искам да те чукам”, от това
да купиш на детето й карт за две хиляди лири.
– Виж, ще ми помогнеш ли за карта или не?
– Знаеш, че ще ти помогна. Едно нещо искам, може ли да
присъствам, когато го получава, за да видя реакцията й?”
Закупуването му беше грешка. Мамка му, мразех Райън да
бъде прав. Все пак сега не можех да си призная, че съм сбъркал.
Трябваше да докарам това до края. Впрегнах цялото си
мъжество, отключих вратата и отворих.
Господи, тя изглеждаше великолепно! Бузите й бяха
зачервени от студа. Вятъра духаше косата в лицето й, а тя я
избутваше назад с ръка. Погледът й веднага попадна на голите
ми гърди. Зениците й се разшириха, очите й бяха пълни със
страст.
Тя ме желаеше.
Трябваше да потисна самодоволната си усмивка.
– Мокър си – звучеше задъхана.
Надявам се, че и ти си мокра, бебчо, и това е причината да
си тук.
– Бях под душа.
– О, вярно – очите й продължаваха да бъдат фокусирани
върху гърдите ми.
 И въпреки, че щях да бъда много щастлив да я оставя да ме
гледа цял ден, трябваше да разбера дали е дошла да ми се
накара за карта, или по някакво чудо е дошла да ми благодари
за него. Наистина се молех да е второто.
– Индия, нужен ли съм ти за нещо?
Изглеждаше, че възвръщаше сетивата си отново.
– О, да. Имах, искам да кажа, имам – очите й се преместиха
към моите и похотта бе заменена от огън и гняв.
– Какво означава това? – Тя размаха парче хартия под
лицето ми.
Изглеждаше още по-красива, когато беше ядосана.
– Какво означава кое? – взех парчето хартия от нея и го
загледах.
Това бе документът за доставка на карта.
– Карт, Леандро. Защо си купил на сина ми карт?
Ето ни тук...
– Защото Джет спомена, че иска да практикува този спорт.
Собственият карт ще улесни нещата за него.
Тя ме гледаше с широко отворени очи.
– Не виждаш ли колко неподходящо е това за сина ми?
Скръстих ръце на гърдите си.
– Не. Наистина не виждам проблем в това.
– Не виждаш проблем? – тя изпищя, размахвайки ръце във
въздуха. – Аз съм проклетият ти терапевт. Това е проблемът.
Огледах се наоколо да се уверя, че няма кой да ни чуе.
Последното нещо, което исках в момента бе личните ми
дейности да се разпространяват наоколо.
– Очевидно си ядосана, но бих предпочел, ако не крещиш
подобни лични неща на улицата – гласът ми бе нисък и ядосан.
Сега аз бях вбесен.
Чувството за вина се разля по лицето й.
– Не трябваше да казвам това... Аз... съжалявам –
изглеждаше разкаяна.
– Влез вътре да поговорим – отдръпнах се да влезе и
затворих вратата след нея.
 Двамата се озовахме един срещу друг в слабо осветеният
коридор. Тя се облегна на стената с ръце скръстени на гърдите, а
аз се облегнах на отсрещната стена.
– Виж, Леандро, знам, че се опитваш да направиш нещо
добро... но аз съм твой терапевт. Не смятам, че е редно да
приема подаръка ти.
Можех да усетя, че гневът и се е поуталожил, но тя все още
кипеше под горещата й кожа. Част от мен искаше да я вбеси
отново. Харесвах ядосаната Индия. Беше гореща като самия ад.
– Аз не го купих за теб. А за Джет.
– Джет е мой син. Би било – прокара ръка през косата си,
оставяйки следи – неетично да го приема.
Думата експлодира в главата ми.
- Исусе Христе! – полудях като чух тази дума. – Това е подарък,
Индия. Приеми го! Не искаш? Наистина не ми пука. Но да ми
хвърляш в лицето тези глупости за етиката… Казваш, че
купуването на подарък е неетично? Това дори не е близо до
неетичните неща, които искам да ти направя.
Чух я как рязко си пое дъх. Сякаш ме погали по члена. Очите
й се изпълниха със страст отново, червените й устни се
разтвориха.
Господи, исках да я целуна, да я изчукам…
Отделих се от стената и се приближих към нея.
– Точно сега, искам да падна на колене, да ти сваля бельото и
да ти покажа колко неетичен може да бъде езика ми.
– Т-ти не може да ми говориш така – каза като заекваше.
– Не? – членът ми се надигна, когато направих още една
крачка към нея. – Значи не искаш да дойда при теб с неетичния
ми език или да те чукам с неетично твърдия ми член? Защото
той е много твърд, Индия. Шибано твърд заради… теб.
Прокарах ръката си по члена си през пижамата. Очите й
проследиха ръката ми, като ме гледаше как се докосвах.
– Н-не – гласът й бе тих и несигурен.
Знаех, че тя нямаше това предвид.
– Лъжкиня – направих още една крачка към нея. – Искаш
ме, колкото и аз теб. Просто се страхуваш да си го признаеш,
заради глупостите, които си насадила в главата си.
Тя не отговори нищо. Приех мълчанието й като покана.
Направих последната стъпка и притиснах тялото си към
нейното.
Чувството беше невероятно.
Трепереше. Това ми даде огромна сила. Прокарах пръсти по
бузата й.
1
– Ти си толкова шибано красива, Индия. Eu quero você .
Тя затвори очи и аз не се поколебах и за секунда. Взех това,
което искам, превзех устните й с моите. От устата й се прокрадна
стон, възползвах се, за да я целуна още по-дълбоко, като
плъзнах език срещу нейния. Тя все още не ме докосваше, но това
не ме интересуваше. Отвръщаше на целувката ми и това бе
всичко, което имаше значение.
Обхванах с ръце тясната й талия, придърпах я към мен и
пъхнах крак между нейните. Тя разтвори крака със стон,
приемайки ме и уви ръце около врата ми. Отвръщаше на
целувките ми силно. Целувката й бе мокра и дива.
Повдигнах я за дупето и я притиснах към стената. Твърдият
ми член бе забит в топлината й. Усещах влагата й през
пижамата си и това ме подлудяваше още повече. Целувах я без
задръжки, както исках от първия момент, в който я срещнах.
Пръстите й бяха заровени в косата ми и я дърпаше, докато
засмукваше езика ми.
Нямах търпение да усетя тези устни около члена си.
Вкусът й бе шибано невероятен, сладък. Бях сигурен, че
отдолу ще е още по-сладка. Имах нужда да я вкуся. След това
смятах да прекарам цялата нощ забит в нея.
– Имам намерение да чукам цяла нощ, Индия.
Усетих как тялото й замръзна.
– Спри! – дишаше тежко, ръката й се притисна към гърдите
ми. – Трябва да спрем.
Какво? Не.
Отблъсна се от мен, краката й разхлабиха хватката около
кръста ми и не ми остави друг избор, освен да й позволя да
стъпи на пода.
Отдалечи се от мен, като се плъзна по протежение на стената
и остави едно нежелано разстояние помежду ни. Устните й бяха
подути от целувката ми, червеното червило бе размазано.
Косата й бе в безпорядък, а гърдите й пълни с желание. Никога
не бях виждал по-красива гледка. Чувствах се обезкуражен от
факта, че тя си тръгва, преди още да сме започнали.
Никога не се бях чувствал толкова разочарован или безсилен.
– Индия…
– Леандро, не. Аз съм лекар... терапевт. Дала съм клетва, по
дяволите – очите й се напълниха със сълзи.
Това, което виждах ме разкъсваше отвътре.
– Индия... моля те... – понечих да я докосна, но тя отстъпи
назад.
– Не – пое си дълбоко дъх. – Това, – размаха ръка помежду
ни – не може да се повтори... никога повече.
След това избяга от дома ми и се качи в колата си. Молех я да
остане, но тя потегли.
Стоях и се чудех, ако не бях казал и дума, ако не бях развалил
момента, дали тя щеше да ми позволи, дали щях да я имам.
 ИНДИЯ
Господи!
Скрих лице в шепи.
Какво направих?
Как можах да допусна това да се случи?
Но мокрото му тяло, миришещо толкова добре, голите му
гърди, покрити със секси тъмни косъмчета, тези идеално
оформени плочки на корема и тази V-образна линия, спускаща
се надолу.
V-образна линия!
И той ми говореше на португалски.
Португалски!
Как, по дяволите, бих могла да устоя на това?
Отне ми целия път към вкъщи да се успокоя и много воля да
не се върна при него и да му позволя да довърши онова, което
започна. Не бях на себе си и все още замаяна се прибрах у дома.
Кит разбра, че нещо не е наред с мен. Джет не ми говореше,
защото казах, че картинга трябва да бъде върнат.
Целунах Леандро Силва! Целунах пациент!
О, Боже мой!
Забих глава с трясък в кухненската маса. Чух как Кит се смее
при влизането си в кухнята.
– Вино? – попита ме той.
– Уиски – отговорих.
 – Еха. Трябва да е нещо много лошо, щом изборът е уиски.
Вдигнах глава и видях как той вади специалната ни бутилка
Джак от шкафа, с две чаши.
Седна на стола срещу мен, наля уиски в двете чаши и избута
едната към мен. Веднага изпих съдържанието й и я оставих на
масата, усещах горещата течност в гърлото си.
Той се засмя. Взе бутилката и ми сипа още едно.
– Искаш ли да поговорим за това?
Погледите ни се срещнаха.
– Сгафих, Кит. И то много.
– Последния път, когато ми каза това, беше бременна с Джет,
и накрая всичко се оказа наред – посочи с пръст към тавана, а
стаята на Джет бе разположена точно над кухнята. – Даже
повече от добре, въпреки неравния път, който ти измина.
Той имаше предвид бащата на Джет. Единственото нещо, за
което можех да благодаря на този човек, бе красивото момче на
горния етаж.
– Искаш да кажеш острия планински път, който извървях?
Той се изкикоти.
– Виж, както и да е, Инди, не може да е нещо по-лошо от
това, което вече сме изживели. И знаеш, че можеш да ми се
довериш. Няма да те съдя.
– Целунах Леандро Силва. Е, по-точно, позволих му да ме
целуне и отвърнах на целувката му.
– И проблемът е… доктор Тъпак? – попита и вдигна чашата
към устните си.
– Не. Е, да. Но не.
Мамка му. Дан! Не можех да повярвам, че дори не се сетих за
него през това време. Това означаваше само едно нещо.
Трябваше да сложа край на връзката си с Дан.
Кит ме наблюдаваше известно време, а после видях как
трепнаха очите му. Остави чашата на масата.
– Той е твой пациент.
Това не беше въпрос. Но отвътре изкрещях с все сила
отговора и отпуснах глава на масата. Ръцете му обхванаха
лицето ми, повдигна главата ми и ме принуди да го погледна.
 – Ще приема това за „да“.
Освободих се от ръцете му, изправих се на стола и се облегнах
назад. Въздъхнах.
– Да.
Виждах загрижеността изписана по челото му.
– Това не е добре, Инди.
– Знам това! – съжалих на мига за думите си. – Съжалявам –
казах аз.
Той кимна.
– Какво означава това?
– Това означава, че, ако Съвета на психолозите и социалните
работници разбере, губя лиценза си. И ако той подаде сигнал за
злоупотреба със служебно положение…то бих могла, най-
малкото, да бъда съдена. В най-лошия случай…ще вляза в
затвора.
– Дали Леандро би им казал?
– Не мисля…, но все пак аз наруших правилата. Не само
правилата. Клетвата си като терапевт, Кит. Трябва да
сигнализирам на Съвета сама, да си призная.
– И да загубиш всичко, за което си работа, заради една
целувка от мъж, който в бил наясно какво прави?
– Не е толкова просто – скрих лице в шепи. – Аз съм точно
като него – вдигнах глава и очите ми срещнаха тези на Кит. – Аз
съм като Пол.
Очите му се изпълниха с гняв.
– Нямаш нищо общо с това лайно. Ти беше на петнадесет,
когато той започна…физическа връзка с теб. Ти беше малка.
Приемно дете. Нуждаещо се и уязвимо. А той шибан
болногледач. Ти не си нито едно от тези неща за Леандро Силва.
Той е възрастен човек, добре изглеждащ и с изградена кариера.
Бавно поклатих глава.
– Той може и да е всички тези неща, но ако той беше на сто
процента здрав, тогава нямаше да има нужда от лечение.
– Никой от нас не е на сто процента здрав, Инди. Сама знаеш
това. Може ли да ми кажеш какво му има?
Пръстите ми шареха по чертите на масата.
 – Знаеш, че не мога.
– Мисля, че вече си нарушила правилата спрямо Леандро
Силва, така че може да ми кажеш. Това може и да се окаже
полезно.
Поех си дълбоко дъх. Можех да се доверя на Кит. Знаех това.
Нарушавах поверителността между лекар и пациент, но имах
нужда от помощ.
– След злополуката…той страда от посттравматично стресово
разстройство. Не може да се шофира. Не е в състояние да се
състезава. И аз му помагам с това.
– Добре – Той кимна. – Злоупотреба с вещества?
– Пиеше, но спря изключително лесно. Пиел е, за да забрави
и е правил секс със случайни жени, за да се почувства по-добре.
– Звучи точно като сегашните знаменитости – подсмихна се.
– Не е смешно, Кит.
– Не, не е. Но той не е разбит в най-лошия смисъл на думата.
Претърпя ужасна катастрофа, която го отдели от това, което
обича и сега се нуждае от помощ да намери пътя обратно към
себе си.
– И аз съм тази помощ. Той разви зависимост към мен и я
бърка с нещо друго. Позволих това да се случи, заради
собствените ми чувства към него.
– Винаги си толкова строга към себе си, Инди. Виж нещата от
тази страна, той е в състояние да взема напълно самостоятелни
решения. Ти не си се възползвала от него.
Погледнах го, за да му кажа какво точно мисля за думите му.
– Не е редно така, Кит – потърках очи с опакото на ръцете си.
– Ако не беше негов терапевт и той си беше същият този
мъж, със същите проблеми, тогава щеше ли да бъде погрешно?
– Не, но аз съм негов лекар и това е. Господи, иска ми се да
беше толкова просто!
– Животът е толкова сложен, колкото си го направим. И не
трябва да захвърляш кариерата си, заради една целувка с мъж,
който е знаел какво прави.
Оставих чашата на масата.
 – Благодаря ти, Кит. За това, че ме изслуша…и за помощта –
целунах го по върха на главата, като минах покрай него. –
Качвам се горе. Ще си взема един душ и ще обмисля нещата.
Трябва да си изясня всичко.
– Не бъде твърде строга със себе би, Инди. Ти си само човек.
– Но аз съм и терапевт и знам повече.
Притиснах чашата към гърдите си и се насочих нагоре.
Надзърнах да видя Джет като минах покрай стаята му. Той
спеше в леглото си, а телевизора все още работеше. Влязох и го
изключих. Целунах го по челото и затворих вратата зад гърба си.
Влязох в стаята си и седнах на ръба на леглото. Трябваше да
се обадя на Дан и да приключа нещата с него. Мразех факта, че
го подведох така. Той бе добър човек, но не беше човекът за мен.
Мисля, че винаги съм знаела това дълбоко в себе си. Но аз
просто исках един добър човек, някой безопасен.
Не някой буен пилот.
Господи, защо винаги исках грешния човек?
Довърших питието си за един холандски кураж и набрах
номера на Дан. Той вдигна на второто позвъняване.
– Хей, ти!
Доповръща ми се от звука на гласа му.
– Хей.
– Как си?
– Добре. Виж, Дан, трябва да поговорим?
– Задръж за малко… – чух отварянето и затварянето на врата.
– Давай. Всичко наред ли е?
– Не точно.
– Индия?
– Не можем да се виждаме повече.
– Ти сериозно ли?
– Съжалявам.
Той въздъхна.
– Защо?
– Просто…
– Ако смяташ да ми кажеш, че не съм виновен аз, и вината е в
теб, по-добре просто затвори телефона на мига.
 Сълзи потекоха от очите ми.
– Харесвам те, Дан. Наистина. Просто не чувствам онази
искра, която трябва…и аз…имам чувства към друг. Наистина
съжалявам много.
Мълчанието му беше болезнено.
– Чукаш ли се с някой друг? – избълва най-накрая.
Думите му ме изненадаха, защото никога досега не го бях
чувала да говори така.
– Не, разбира се, че не! Той ме целуна, но аз го спрях. След
това се прибрах у дома и ти звъннах.
– Кой е той?
– Аз…това няма значение. Толкова съжалявам!
– Да, така трябва. Сбогом, Индия.
Линията замлъкна. Паднах по гръб на леглото и покрих
лицето си с ръце.
 ЛЕАНДРО
– Добре ли си?
Ръцете ми се вкопчиха във волана. Очите ми се насочиха към
Карик, който стоеше навън, до шофьорската врата.
Кимнах в отговор и свалих визьора на каската с един жест.
– Добре съм.
– Ще ме чуваш през слушалката. Говори с мен, ако имаш
нужда – Той почука с пръст по слушалката на ухото му, която ни
свързваше, докато съм на пистата.
Кимнах му още веднъж, без да свалям очи от пътя пред мен.
Почука с ръка по тавана на колата и се отдалечи, за да
застане в бокса и да ме наблюдава отстрани.
2
Бяхме на Силвърстоун . Бяха се качил в Bugatti Veyron Super
на Карик. Това щеше да бъде първият ми път на пистата след
катастрофата. След като карах колата на Индия, желанието ми
да се върна тук нарастваше.
На следващата сутрин бях взел кола под наем, докато имах
желанието да шофирам. Колата ми беше все още размазана,
след като я разбих и трябваше да я оправят в сервиза.
През последните дни шофирах сам за по няколко часа, за да
си възстановя доверието в мен самия. Да шофирам сам беше
риск, но и огромно постижение за мен. Шофирах с колата по
магистралата, за да усетя скоростта, но не ми бе достатъчно и
това беше знак, че е време да се върна на пистата. Въпреки, че
взех решението да го направя, все още се страхуват от самата
мисъл.
Исках да се обадя на Индия, но не можех. Затова се обадих на
Карик, и ето ни тук. Истината беше, че можех да използвам
всяка една кола. Просто се нуждаех от някой тук до мен.
Наистина исках този някой да бъде Индия, но не бях говорил
с нея от онази целувка в сряда. Днес беше събота. Опитах се да й
дам малко пространство и тя да дойде при мен. Надявах се това
да се е случило досега. Дните отминаваха и не оставяха добро
усещане в мен, но знаех, че при завръщане с гръм и трясък, тя
ще настоява да говори с мен за тези глупости.
Към Индия трябваше да се подхожда с мисъл и внимание.
Имах уговорен час с нея за понеделник сутрин, така че ако не
бях я чул дотогава, то това щеше бъде момента да поговорим. И
ние определено щяхме да говорим. Ако не и нещо повече.
Сега със сигурност знаех, че ме желае, защото не ме спря.
Можеше да го отрече и да каже, че не се е случило, но не беше
така. Химията между нас беше извън всякакви граници. Никога
досега не бях изпитвал нещо подобно, и нямах намерение да
стоя настрана. Имах нужда да почувствам тялото й под ръцете
ми. Особено след като видях как тялото й реагира на моето.
Такова желание не можеше да бъде спряно, независимо колко
щеше се опитва да го направи.
Запалих двигателя и вдигнах оборотите. Колата извибрира
под мен. Тръпки се раздвижиха нагоре по ръцете ми. Сърцето
ми заби лудо, като истинско копеле. Устата ми пресъхна.
Премигнах срещу страха, зараждащ се в мен.
Бариерата идваше насреща ми.
Дим. Можех да го подуша. Вкусът му се отъркваше по
езика ми.
Усещах болката в костите ми.
Спри се.
Това е минало.
Светкавицата не удря два пъти.
Освен ако не си истински шибан късметлия.
 Изсмях се с опит да се спася.
– Добре ли си? – чух гласът на Карик в ухото си.
– Да. Просто установявам колко шибано болен съм.
– Казах ти го още преди години – той се подсмихна. – Добре
ли си?
Издишах.
– Да.
Ръцете ми все още трепереха. Стегнах захвата на волана, в
опит да се успокоя.
Беше хубаво, че не с болида ми от Формула 1. Знаех, че няма
да е толкова просто. Но трябваше да се върна обратно тук, да
почувствам кола при висока скорост и отново да усетя комфорта.
Бугатито на Карик бе идеално за тази цел.
Смятах да покарам тази кола по пистата, както бях правил
милиони пъти преди. Нищо нямаше да ми се случи.
Поеми си дълбоко въздух. Вдишай, издишай.
Осъзнах, че ръцете ми вече не треперят.
Усетих чувството на самодоволство да се разлива по вените
ми.
Контрол. Ето за това говорим.
Просто трябваше да се хвана за страха си и да го
контролирам. Ако бях в добър в нещо, то това беше в контрола.
Той ме извисяваше. Това беше като шибан афродизиак за мен.
Включих на първа.
Дишай.
Едно…две…три…
Пускам съединителя, натискам педала на газта и потеглям.
За един момент и съм вдигнал 100 километра.
Тази кола умее да се движи.
Сто и шестдесет.
Сърцето ми започва да се блъска в ребрата.
Страх и адреналин.
Можех да видя приближаването на стената зад завоя, който
трябваше да взема.
Ръцете ми започнаха да треперят. Пот се стичаше по лицето
ми.
 Не губи момента, Силва.
Мисли за всичко друго, но не и за инцидента.
Индия. Вкусът й. Перфектните й устни. Как се чувстваше,
увита около, докато я целувах.
Леко натисках спирачката и взех завоя. Отново на прав
участък, натиснах отново педала на газта и ускорих скоростта.
Отново към стоте.
Сто и четиридесет.
Сто и шестдесет.
Двеста.
Звукът от смачкване на метала отекна в ушите ми, звучеше
толкова шибано реално. Ударих спирачки.
Това не е реално. Не е реално.
Това е само в ума ти.
Мисли за Индия! За това как тя би изглеждала гола. Как
тя би се почувствала, когато я чукаш.
Натиснах отново педала на газта, с цел двеста. Още повече.
Исках повече.
Мога да го направя.
Натиснах още малко педала.
Двеста и двадесет.
Сърцето ми се блъскаше, не можех да го овладея.
Спри да се бориш, и използвай адреналина, за да се
издигнеш по-нависоко! Представи си как чукаш Индия. Този
автомобил е тялото й. Колко трудно е да я обладаеш. Колко
далече трябва да стигнеш, за да я имаш.
Двеста и шестдесет.
Да я подчиня по всеки възможен начин. Да я чукам силно и
бързо върху всяка повърхност в дома ми.
Триста.
Главата ми между краката й, вкусвайки я, докато крещи
името ми.
Триста и двадесет.
Индия на колене пред мен, членът ми между тези нейни
жилещи като пчела устни.
Триста и четиридесет.
 Свършвайки в нея. По гърдите й. Върху лицето й. Да
маркирам всяка част от нея с моята течност.
Триста и петдесет.
Направих го, мамка му!
Отворих устни да си поема дъх. Пот се стичаше в устата ми.
– Триста и петдесет. Направи го, мамка му! – въодушевеният
глас на Карик се разнесе в ухото ми. – Това означава ли, че ти се
върна, Силва?
Поех си дълбоко дъх и бавно издишах.
– Да – засмях се. – Определено се върнах.

Направих повече от пет обиколки, преди да приключа.

Карик ме чакаше с ехидна усмивка на лицето си.
Излязох от колата, свалих каската, след това и качулката,
преди да прокарам ръка през напоената ми с пот коса.
– Изглеждаше много добре там – каза той.
– Чувствах се шибано добре – затворих вратата на колата и
минах от неговата страна.
– Мислиш ли, че следващия път ще можеш да се качиш на
болид от Формула 1?
Оставих каската долу, свалих гащеризона до кръста,
тениската беше прилепнала по кожата ми. Бях загрят от
адреналина, който още се разнасяше от тялото ми.
– Така мисля – почувствах съмнение в момента, в който го
казах, така, че бързо го потуших.
– Следващата седмица? – попита Карик.
– Не, утре. Не искам да се размотавам наоколо. Искам да се
върна в състава и на тренировки – все още ми беше трудно,
защото тялото ми продължаваше да е под напрежение.
– Време беше. От известно време не съм имал прилична
конкуренция.
– Ще ти сритам задника през следващия сезон – засмях се и
му хвърлих ключовете за колата му. – Какво смяташ да правиш
сега? – попитах го. – Искаш ли да изпием по една бира?
 Имах чувството, че трябва да направя нещо. Да се прибера у
дома в момента не беше вариант. Това, което в действително
исках беше да чукам, но не исках да е нещо случайно просто за
облекчаване на сърбежа.
Единствената, с която исках да задоволя този сърбеж, бе
Индия.
– Не мога. Трябва да се прибера у дома и да се преоблека. Ще
вечеряме с баща ми. Защо не се присъединиш към нас?
– Не, благодаря – махнах с ръка, за да прикрия
разочарованието си.
Оуен Райън не ми беше любимец. Не че някога бях казвал
това на Карик, но мислех баща му за абсолютен задник.
– Имаш ли нещо по-добро за правене? Или с някого? – той се
усмихна и повдигна вежди.
Карик знаеше, че бях целунал Индия. Обикновено не говорех
за личния си живот, но знаех, че мога да му се доверя.
– Не.
– Все още ли не сте говорили?
– Не. Давам й време, за да размисли.
– Мислиш, че ще го направи?
– Да – казах, ухилен. – Знам, че ще го направи.
– Е, дръж ме информиран – той отстъпи назад, към неговото
Bugatti. – Уведоми ме, когато най-накрая забиеш добрата
докторка.
Разсмях се и поклатих глава в отговор.
Вдигнах каската си и се запътих към колата под наем.
Хвърлих каската на задната седалка и се отправих към вкъщи, за
да взема душ. Паркирах Mercedes-а на алеята и се запътих
навътре. Взех пощата от прага и се отправих към кухнята.
Метнах пощата на плота и погледа ми беше привлечен от
писмото най-отгоре с печата от офиса на Индия.
Разкъсах плика. Изведнъж ритъмът на сърцето ми стана
неравномерен. Очите ми сканираха писмото.

Уважаеми господин Силва,

 Имам чувството, че повече не мога да Ви лекувам
ефективно. Прилагам Ви направление за друг
терапевт.

Желая Ви всичко най-добро за в бъдеще.

С уважение,
Доктор Индия Харис

Ръката ми се стисна около парчето хартия и я смачка. Тя ме

изхвърляше от живота си, сякаш не означавах нищо.
Да, но аз нямаше да си тръгна толкова шибано лесно.
Взех ключовете от колата, писмото в ръката си и излетях от
къщата.
 ИНДИЯ
Звънецът на входната врата звънна точно, когато смятах да се
потопя във ваната. Въздъхнах, облякох пеньоара, пристегнах го
през кръста и спрях крановете.
Кит и Джет бяха излезли тази вечер. Отидоха да гледат мача
между Челси и Манчестър Юнайтед на Олд Трафорд, така че
смятаха да преспят на хотел, което означаваше, че нощта е само
моя. Планът ми беше да се отпусна във ваната с чаша вино и да
се самосъжалявам за случилото се с Леандро.
Говорих с един колега, доктор Сандърс, който мислех, че
може да е напълно подходящ за лечението на Леандро. Той
имаше богат опит в областта на посттравматичното стресово
разстройство, и той се съгласи да поеме Леандро като пациент.
Така, че трябваше Сади да е изпратила писмото до Леандро, с
подробно описание за прекратяването на лечението му.
Дали ме болеше от вземането на това решение?
Да, и то адски много. Но знаех, че така е правилно и
единственото нещо, което трябваше да направя. Сега, просто
трябваше да ближа рани и да продължа напред.
Чудех се дали Леандро е получил вече писмото. Би
трябвало.
Една мисъл мина през ума ми. Какво щеше да се случи, ако
той беше на вратата?
Ускорих крачка. Слязох надолу по стълбите.
 Стигнах до вратата и надникнах през шпионката.
Той беше.
Прилив на страх и пълно опиянение премина през мен. Той
позвъни отново. Отстъпих крачка назад от вратата, за да се
уверя, че пеньоара ми е затегнат правилно. Поех си дълбоко
въздух, завъртях ключалката и отворих вратата.
Пресвети Боже!
Носеше състезателен гащеризон, който висеше ниско на
кръста му и черна тениска, описваща невероятните му гърди.
Изпитах внезапното желание да го придърпам и да разкъсам
тениската от тялото му. Разбира се, че нямаше да го направя, но
тялото ми реагира моментално на неговото и в съзнанието ми се
разигра цял сценарий. Зърната ми се втвърдиха, а стомахът ми
се сви на кълбо.
Скръстих ръце на гърдите си.
– Какво правиш тук?
Той направи крачка напред, погледът му беше тъмен и това
ме накара да отстъпя назад.
– Дойдох да ти върна шибаното писмо – той смачка хартията
и я хвърли в краката ми. – Не го приемам.
Вирнах брадичка и отвърнах на погледа му.
– Нямаш избор.
– Нямам ли? Ще видим това.
Той се раздвижи толкова бързо, че едвам успях да реагирам.
Не че щях да направя нещо. Той влезе в къщата ми, затвори
вратата, обърнах се и за секунди се озовах до стената.
– Как… – не можах да довърша, защото впи устни в моите.
Съпротивлявах се около половин секунда. След това, хванах с
ръце косата му и отвърнах на целувката му, сякаш цялото ми
съществуване зависеше от това.
– Къде са Джет и брат ти? – въпросът му беше бърз и груб.
Трудно можех да реагирам, но някак си успях да отговоря.
– Футболен мач. Извън града. Няма да се върнат тази нощ.
Чу се ръмжене от гърлото му. След това продължи да ме
целува, отново, и отново, все по-агресивно. Затегна хватката си и
заби език в устата ми. Целувката му бе изпълнена с похот и гняв.
 Никога не бях целувана по този начин.
И ми харесваше.
Господи, беше толкова вкусен! И миришеше добре, също.
Смесица от пот и автомобил.
Миришеше точно както трябваше да мирише един мъж.
Нямаше думи помежду ни. Само настървени целувки, тежко
дишане, и гореща нужда.
Ръката му се пухна под пеньоара ми и обходи външната
страна на бедрото ми. Пръстите му се плъзнаха навътре,
разтворих крака, в знак, че го искам там. Когато усети че съм
гола, изстена. Пръстът му се плъзна през влажността ми.
Челото му остана срещу моето. Отворих очи и видях
неговите, черни и интензивни. След това, плъзна пръсти вътре в
мен. Изстенах силно, но това не ме притесни. Бях стигнала
твърде далече с него, за да се тревожа.
Другата му ръка разтвори колана ми, избута коприната
настрани и разкри тялото ми пред себе си. Очите му обходиха
голите ми гърди. Издаде звук на задоволство и това ме накара да
се чувствам толкова добре, колкото и като почувствах пръста му
вътре в мен. Ръката му се плъзна и обхвана едната ми гърда.
Стисна я и ощипа зърното ми с палеца и показалеца си.
Притворих очи от удоволствието, идващо от пръстите му.
Пъхна още един пръст в мен и ръката му ритмично галеше
клитора ми.
Имах нужда от него вътре в мен.
Започнах да свалям дрехите му. Свалих ципа на гащеризона
му и го придърпах да падне надолу по бедрата му. Той издърпа
портфейла си от джоба и извади презерватив. Стискаше го
между зъбите си и свали шофьорските си обувки. След това,
избута гащеризона надолу и го изрита. Свали боксерите и после
тениската.
Най-накрая стоеше гол пред мен. Всеки милиметър от него
беше съвършен. Той беше като Бог в буквалния смисъл на
думата. Отвори презерватива със зъби и разкъса фолиото.
Сигурна съм, че изхленчих заради нуждата ми от него. Той се
усмихна и прехапа устни, загледан в мен през тези дълги черни
мигли и това бе най-секси нещото, което някога бях виждала.
Никога не съм била толкова влажна и готова за никой мъж в
живота ми. Ръцете му се спуснаха надолу, сложи презерватива и
очите ми ги следваха. Взирах се безсрамно, докато нанизваше
презерватива по впечатляващия си член. И тази дебелина…
Мамка му. Зачудих се дали няма да е твърде голям. Беше
минало известно време, откакто за последно бях с мъж. Въпреки
това бях толкова отчаяна, трепереща от нужда да го усетя в себе
си.
Презервативът бе на мястото си, той ме притисна към стената
и устата му покри моята отново. През цялото това време не
бяхме си казали нито дума. Имах чувството, че трябва да кажа
нещо, каквото и да е.
– Скъсах с Дан – звучах задъхано.
Очите му потъмняха, но не каза нищо. Ръцете му се плъзнаха
под бедрата ми, повдигна ме и без никакво колебание проникна
в мен с един тласък.
– Леандро! – извиках.
Нито дума от него, без изчакване, без време да се приспособя
към размера му, започна да се тласка в мен, сякаш това беше
всичко, от което някога е имал нужда.
Сякаш аз бях всичко, което искаше.
Той се бе върнал към първичната нужда, в ума му бе само
неотложността да чука. А аз не бях се чувствала толкова жива
през целия си живот.
Увих крака около кръста му. Ноктите ми бяха забити в гърба
му. Той въздъхна и започна да се тласка още по-силно в мен,
като ме прикова към стената. Устните му не се отделиха от
моите, целуваше ме с нарастваща страст.
С никого досега не съм била по този начин, така диво,
интензивно, дълбоко. В начина му на чукане имаше някаква
лудост, и аз го исках точно толкова яростно.
В този момент, имах чувството, че му принадлежа, само на
него. Можех да усетя приближаването на кулминацията, когато
членът му докосна най-дълбоката ми част, бедрата му се
блъскаха безмилостно срещу клитора ми.
 – Леандро… – изстенах. – Аз ще…свърша…
Накрая той проговори.
– Да. Хайде, бебчо. Стисни членът ми със стегнатото си
котенце.
Изстреля ме на върха, забиваше се в мен, силно. Това, както и
звука на гласа му, думите му, ме извисиха нависоко. Крещях към
него, към Господ и към всеки друг, който можеше да чуе.
3
– Мамка му…Индия… – изръмжа. – Porra, estou gozando …
Главата му падна на рамото ми, докато усещах члена му да
пулсира вътре в мен.
Звукът от думите на родния му език, излизащи от устата му,
докато той е вътре в мен почти ме изпрати на ръба отново.
Той остана така, с наведена глава, държеше ме здраво, тъй
като телата ни все още потрепваха от емоциите.
След това, ние просто стояхме мълчаливи. Две потни тела,
преплетени в едно, докато сърцата ни биеха лудо и се опитвахме
да овладеем дишането си.
Влюбвах се в него.
Не можех.
Не можех да го направя. Имах твърде много за губене.
Работата ми… Аз не само обичах работата си, но бях работила
адски здраво, пожертвах толкова много, за да стигна до тук.
Имах нужда от доходите си. Имах син, за когото да се грижа,
сметки за плащане…
Реалността ме накара да потръпна.
– Леандро…
– Недей… – вдигна глава и ме гледаше право в очите. – Не
съсипвай момента, Индия.
Преглътнах болката в гърдите си, убедена какво трябва да
направя.
– Налага се. Съжалявам – сложих ръка на гърдите му и
нежно го избутах.
– Мили Боже… – изръмжа и затвори очи.
След това, отвори очи, пусна краката ми и излезе от мен.
Усещането за загуба от отдръпването му ме засегна повече
отколкото очаквах. Болезнено, сдържах сълзите си, увих
пеньоара си и затегнах колана. Гледах го как гневно обличаше
дрехите си отново.
– Трябва да си вървиш – прошепнах му.
 ЛЕАНДРО
Просто невероятно!
Искаше да си тръгна.
Обикновено, бих почувствал облекчение. До сега не ми се
беше случвало, жените винаги ме умоляваха да остана. Но не и
тя. Единствената, която желаех, а тя искаше да си тръгна.
– Да си тръгна? Бъзикаш ли се с мен? – изкрещях.
Тя поклати глава. Сълзи проблясваха в очите й и изглеждаше
така сякаш всеки момент ще заплаче. Да я видя в това
състояние... ме нарани и дяволски ме обърка. Ако това да ме
отблъсне я нараняваше, тогава защо въобще го правеше?
– Индия... защо го правиш?
Протегнах ръка, но тя се отдръпна от докосването ми.
Стиснах юмрук и прибрах ръката си.
– Налага се.
Разгневих се.
– Налага се? Защо? Обясни ми, защото, по дяволите нищо не
разбирам! Очевидно ме желаеш, но ми казваш да си тръгна? И
да не си посмяла да ми кажеш, защото си мой терапевт. Вече не
си, помниш ли? – посочих с пръст смачканото на пода писмо.
– Вече може и да не съм твой терапевт, но съм била. Това има
значение.
– За кого?
 – За Здравния лекарски съюз и... за мен. Бил си мой пациент.
Лекувала съм те. Това просто няма да изчезне заради едно
писмо. Ако хората разберат, че спя с бивш пациент с мен е
свършено. Ако Здравния лекарски съюз получи тази
информация, ще си загубя лиценза.
Овладях раздразнението си и се опитах да омекотя гласа си,
когато попитах:
– Колко време ще отнеме всичко да бъде наред между нас?
– Никога няма да се получи.
Гневът изригна от мен.
– Това са шибани глупости – изръмжах.
– Не, това е истината. Злоупотребих с властта си. Направих
точно това, което презирам – сълзите се спускаха по бузите й и
тя ги избърса. – Аз съм доктор, терапевт... който току-що прави
секс с човек, който съм лекувала.
– Господи, Индия – разтрих глава от безсилие. – Не съм
някое шибано дете, което не знаеше какво прави. Аз съм зрял
мъж и знам много добре какво правя и какво желая. И това,
което желая, си ти.
Хванах я за ръцете и не й позволих да се отдръпне. Взирах се
в лицето й, докато не се насили да ме погледне.
– Желая те – повторих. – Не само за тази вечер. Искам да
бъда с теб. Искам да бъдем заедно.
– Не мога...
– Слушай...
– Не. Ти ме слушай.
Тя се опита да се отдръпне, но не й позволих. Ако я пуснех,
знаех, че няма да мога да си я върна.
– Може й да си зрял мъж и да се контролираш, но когато те
срещнах, не беше в много добро състояние и по някакъв начин
все още се възстановяваш. Оказвам влияние на теб и на твоето
възстановяване.
Взирах се дълбоко в очите й.
– Хората си оказват влияние един на друг постоянно, но това
не означава, че не могат да бъдат заедно.
– Но тези хора, не са положили клетва като мен.
 Тялото ми се скова от раздразнение. Сякаш говорех на стена.
Тя не искаше да ме чуе.
– Значи, да бъдеш терапевт, означава също така да бъдеш и
шибана монахиня.
– Не, но означава, че не мога да спя с пациентите си! – сопна
се тя.
Пуснах ръцете й и веднага закри лицето си. Гледах я и
слушах плиткото й дишане.
Бавно махна ръцете от лицето си и ме погледна. Можех да
разчета думите по изражението й преди дори да ги е изрекла и
стомахът ми се сви.
– Съжалявам, Леандро, но това беше грешка – думите й бяха
тихи като шепот, но ги почувствах така сякаш ми ги е
изкрещяла. – Възползвах се от теб и толкова много съжалявам –
уви ръце около корема си и сълзи изпълниха очите й.
В този момент усещах, че пропускам нещо, но толкова бях
заслепен от гнева си, че не можех да видя достатъчно ясно
какво.
– Не си се възползвала от мен! – избухнах аз.
– Довери ми се. Знам как използваше секса, за да избягаш от
проблемите си.
Думите й ме накараха да се чувствам омърсен, безполезен.
Мразех това, че можеше да ме накара да се чувствам по този
начин.
Стиснах зъби и заговорих:
– Използвах, минало време, Индия, и ти по-добре от всеки
друг го знаеш. Правих секс с теб, защото желаех... защото желая
теб.
– Не, мислиш си, че ме желаеш, но не и наистина. Просто
трябва да ми се довериш.
– Това са глупости!
– Не са, това е истината. Просто все още не можеш да я
видиш. Но с времето и това ще стане.
– Спри да ми говориш сякаш съм някакво шибано дете,
Индия! Не дойдох на терапия при теб, защото бях склонен към
самоубийство, или защото не бях с всичкия си. Дойдох при теб,
защото трябваше да се върна обратно в шибания болид.
– Имаше… имаш посттравматичен стрес. Пиеше и
използваше секса като начин да се справиш. Беше в лошо
състояние.
– Не толкова лошо, колкото ти си мислиш.
– В ума ти се е обрисувала различна картина заради онова,
което си мислиш, че желаеш.
Дръпнах косата си от безсилие.
– Много добре знам как се чувствам и няма нищо общо с
привързаността между пациент и терапевт. Желая те от
момента, в който те видях – преди дори да те опозная. И да, ти
ми помогна, но не е като да влезе в главата ми и да поправи
нещата сама. Желая те, защото желая теб, а не поради някаква
друга причина – хванах брадичката й с другата си ръка. – Желая
те – повторих нежно.
Затвори очи и си пое накъсано дъх. За миг си помислих, че
вече е моя, докато не отвори очите си и не видях колко грешах,
защото сякаш се беше затворила в себе си.
– Съжалявам, Леандро. С времето ще разбереш, че съм права.
Трябва да сложим край.
Губех я. Усещането беше сякаш ме бяха простреляли в
гърдите.
– Дяволски много грешиш и с времето ще го разбереш –
отдръпнах се от нея и се обърнах.
– Картът... – започна тя и ме дръпна назад.
Стоях там, без да се обръщам. Дори не можех да я погледна.
Щеше да боли толкова много. Имах чувството, че гърдите ми
кървяха от дупката, която беше направила в тях.
– Прави с него каквото искаш. Продай го и дари парите за
благотворителност. Въобще не ме интересува.
– Толкова много съжалявам – прошепна тя зад мен.
– Да, сигурен съм, че е така – думите ми бяха изпълнени със
сарказъм.
Дръпнах рязко вратата и спрях. Извадих визитна картичка от
портфейла си я хвърлих на масичката в коридора.
 – Ако Джет все още иска да занимава с картинг, обади се на
този човек. Той ще му помогне да започне.
Реших да я погледна.
Плачеше.
– Съжаля...
– Да, разбрах го от първия път. Приятен шибан живот,
доктор Харис – и излязох с трясък от къщата и живота й.
 ИНДИЯ
СЕДЕМ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Признавам, че се отдръпнах от Леандро, но истината беше
друга, исках да остана в коридора и да го гледам как си тръгва. В
ума ми се разигра варианта да изтичам след него, да му кажа, че
съм си променила мнението, че го желая. Но реалността бе
друга, седях в кабинета след края на работния ден, сама и
усещаща липсата му.
Няколко дни след като той си тръгна от дома ми, исках да му
се обадя. Но всеки път щом вземех телефона да му звънна,
рационалността в мен надделяваше, мисълта какво мога да
загубя, ако тръгна след това, което желая.
Времето минаваше и преди да се усетя бяха минали седмици,
седмиците станаха месеци, и за мен нямаше път назад.
Той беше продължил напред.
Въпреки факта, че да не го виждам и да не говоря с него беше
ад, това беше правилното решение. Но мисълта за него
продължаваше да ме измъчва.
Изпълнявах обичайните си ритуали, повтарях си да не
влизам в интернет и да не търся новини за него. Стягах се за
няколко дни, като се мислех за много силна, но след това
черупката ми се пропукваше, точно както днес.
 4
Включих екрана на MacBook-а си. Написах в търсачката
Леандро Силва. Екранът се изпълни с истории за него и
спечелените през миналата година състезания, след
завръщането му във Формула 1. Чувствах незаслужена гордост,
когато виждах снимките как пресича финалната линия, как е на
подиума, държи трофея. Може и да съм му помогнала донякъде,
но той извървя останалата част от пътя сам.
Радвах се за него. Радвах се, че се състезава. За това, че си е
възвърнал начина на живот, който искаше. Всичко в живота му
беше постарому, поне ако съдех от това, което отразяваха в
пресата.
Името му бе свързвано с няколко жени през състезателния
сезон и имаше негови снимки с тях.
Болката всеки път бе една и съща.
Той беше продължил напред. Знаех, че ще го направи. Знаех,
че привързаността му към мен бе вследствие на близостта ни по
време на неговото лечение и това, което изпитваше към мен
беше само благодарност. И все пак, от този факт болеше ужасно
много, особено когато не можех да бъда около него. Обнових
страницата, за да прочета последните новини. Нямаше нищо
ново от последния път, когато проверих преди няколко дни.
Абсолютно същите снимки при пристигането му тук за Гран При
на Великобритания, следващия уикенд. Гледах снимките,
прокарах пръсти по лицето му, досущ като интернет преследвач.
И преди беше красив, но на тези снимки изглеждаше просто
невероятно. Имаше някаква лекота в изражението му, която
преди липсваше. Предполагах, че причината се криеше в
завръщането му на пистата.
Изглеждаше толкова красив.
Облегнах се на стола, затворих очи в опит да облекча болката
от липсата му.
Дали това някога щеше да спре?
Мислех, че това вече е в миналото. Може би ако не се
измъчвах с новините за него, тогава щях да бъда в състояние да
продължа напред.
 Изправих се на стола и изключих екрана. Телефонът ми
светна и името на Джет се изписа на екрана.
– Здравей, скъпи – отговорих.
– Още ли си на работа, мамо?
– Да, довършвам някои неща и тръгвам към вкъщи.
– Добре, исках само да ти кажа, че съм на пистата с вуйчо Кит
и Картър. Ще си вземем нещо за вечеря от тук. Няма да се
бавим.
Вечеря за един. Готова храна и бутилка вино.
– Добре, пази се и се забавлявай.
– Дадено. До по-късно, мамо.
– Чао, скъпи – Оставих телефона на бюрото и забих глава в
него.
В петък вечер бях сама, без дете и единственото, което можех
да направя беше да си взема храна за вкъщи и бутилка вино.
Колко жалко беше това? Всяка седмица се упреквах и
определено щях да продължавам да го правя.
Някой почука на вратата.
Вдигнах глава от бюрото.
– Влез.
Беше Софи, новата ми асистентка. Беше с мен от близо месец,
след като Сейди замина с приятеля си.
– Приключвам за тази вечер – Софи премина през стаята. –
Това е пощата. Забравих да ти я дам по-рано.
– Благодаря – взех пликовете от ръката й.
– Писмото най-горе е да се предаде на ръка.
– Предадено на ръка? Какво означава това?
– Един мъж дойде по-рано. Помоли ме да се уверя, че си
получила писмото.
– Как изглеждаше той? – завъртях писмото из ръката си.
Името ми бе написано върху лицето на плика.
– Черна коса. Добре изглеждащ – подсмихна се.
Сърцето ми запрепуска.
– Имаше някакъв чужд акцент. Мисля, че беше...
– Бразилски?
– Да – тя щракна с пръсти. – Познаваш ли го?
 – Да... познавам го.
Ръцете ми трепереха, не можех да спра да се взирам в
писмото.
– Е, добре тогава, ще си тръгвам. Хубав уикенд, доктор Харис
– каза на тръгване.
– Да, и на теб също – успях да кажа разсеяно.
В момента, в който затвори вратата, плъзнах пръст под
запечатания край на плика и го отворих. Устата ми беше
пресъхнала, пръстите ми трепереха. Извадих съдържанието от
вътре.
Билети. Два от тях за Гранд При на Силвърстоун, следващият
уикенд. Останалите бяха ВИП пропуски за същия уикенд.
Имаше и сгънат лист. Отворих го и се зачетох в познатия
почерк.

БИЛЕТИ ЗА ДЖЕТ, КАКТО ОБЕЩАХ. НАДЯВАМ СЕ

ДА ТЕ ВИДЯ ТАМ.
Л.
Имах чувството, че сърцето ми се пръсна. Донесъл е билетите
тук. Лично ги е доставил. Но не е пожелал да ме види. Разбира
се, че не е пожелал. Последния път, когато се видяхме,
приключих всичко, преди дори да е започнало.
А може би желаеше да ме види. Надежда изпълни сърцето
ми, въпреки че не беше редно, защото в действителност нищо не
се беше променило. Само времето между нас. Все още бях негов
терапевт.
„Надявам се да те видя там.“
Или може би не искаше да ме види, а просто беше добър
човек и спазваше обещанието си към Джет да му осигури
билети. Сърцето ми отново беше разбито. Толкова много ми
липсваше. Никой не ми е липсвал така до сега. Имах нужда да го
видя. Защо, и аз не знаех. Наистина не знаех какво да правя.
Само знаех, че не мога да допусна тези чувства. И ако не
желаеше да ме види, това щеше да ми даде причината да
продължа живота си без него. Причината, която не намерих
през последните седем месеца.
 Предполагам, че имаше само един начин да разбера дали
иска да ме види.
Следователно, отивах на Гранд При на Великобритания.
 ЛЕАНДРО
Бяха тук.
Индия... беше тук.
Минаха седем месеца от последната ни среща и сега бяхме в една и
съща сграда. Усещах близостта й като вибрации през тялото ми, които
системно ме караха да се чувствам жив и шибано ужасен.
Тя беше тук.
Беше дошла и сега се страхувах да се изправя лице в лице с нея.
През ума ми преминаха милион причини защо да не отида при нея.
Помолих организатора на ВИП тура да ме уведоми, когато Индия и
Джет пристигнат. Получих съобщението преди час, но все още не
намирах сила да я видя. Повтарях си, че трябва да бъда в бокса.
Истината обаче беше, че вървеше практическата част и един от
изпитващите бе на пистата с болида ми. Просто стоях тук, гледах
екраните, докато той управляваше болида ми. Можех да отида и да
видя Индия през това време. Само че, не знаех дали искаше да ме
види.
Естествено, че беше дошла, все пак Джет бе обсебен от Формула 1,
така че, разбира се, че щеше да го доведе.
Тя беше тази, която приключи нещата между нас. Е, не че всъщност
някога е имало „нас”, но това беше, защото тя не позволи нещата да
стигнат до там. Разбира се, не се опитах да се върна, след като си
тръгнах. Излязох от къщата й и това беше.
 Не бях виждал или разговарял с Индия, откакто я оставих да стои в
коридора. След случилото се, бях наранен, разочарован, вбесен и
вместо да се прибера у дома, отидох директно в базата на Лиса, болида
ми от Формула 1 беше готов, качих се и го изкарах на пистата за
тестове.
Гневът ми към Индия ме накара да преодолея последната фаза на
страха си. Хвърлих се в състезанията, за да не мисля за нея. А това се
получаваше, само когато бях в болида. Всеки миг извън него бе
обсебен с мисли за нея. Бях успял да си върна всичко, което исках след
инцидента. Все още имах страхове, но те вече не ме контролираха,
както преди. Но сега, без Индия в живота си, се чувствах също толкова
празен, колкото и преди.
Имах усещането, че вселената ми правеше шибани номера. В
момента, в който спрях да се състезавам и я срещнах. И отново
започнах състезанията, когато я изгубих. Е, не че някога съм я имал в
действителност. Но това, което имах с Индия, чувствата към нея... Не
можах да я преодолея. Опитвах. Упорито. Мислех, че връщането
обратно на пистата и към състезанията ще помогне. Не се получи.
Стоях далеч от Англия, от нея. След заминаването ми за Мелбърн в
началото на март за първото състезание за сезона просто преминавах
от състезание на състезание и не се връщах, с надеждата разстоянието
да помогне. Но не стана така. Разбрах, че с мен е свършено, когато
един от най-желаните модели в света ме целуна и не почувствах нищо.
Усетих само странно чувство на вина, че по някакъв начин предавам
Индия, като целувам друга жена.
Да, знам, че звучах като ненормален. Но това беше положението,
затова се опитвах да стоя настрана от всички жени, въпреки че
непрекъснато ме свързваха с някоя. Ако от пресата ме хванеха да
говоря с жена или позирах с нея за снимка, на следващия ден излизаше
новината, че се срещам с нея или я чукам. Откакто се върнах обратно в
играта, пресата непрекъснато се бъркаше в личния ми живот.
Предполагам, че това бе нормално след катастрофата, отсъствието ми
и завръщането ми сега. Но една извратена част от мен се надяваше
Индия да виждаше тези снимки и да я дразнеха. Надявах се, че я
нараняваха. Знаех, че това ме кара да изглеждам като истинско копеле,
но не ми пукаше.
 Сега, обратно тук на Силвърстоун, си мислех, че ще мога да се
справя с факта да бъда с нея в една и съща страна. Но какво можех да
направя?
Няколко дни след връщането си се усетих, че шофирам към офиса й
с билети за състезанието в ръка, както обещах на Джет миналата
година и с надеждата да видя Индия. Но не я видях.
Отне ми толкова много усилия, само да вляза в кабинета й, а бях
твърде уплашен, за да я видя. Затова само оставих билетите на
асистентката й и побягнах от там като подплашено коте.
Господи, бях един шибан загубеняк!
Трябваше да се държа като мъж и да се видя с нея. Така или иначе
вероятно вече беше продължила напред. Мисълта за нея и друг мъж
караше кръвта във вените ми да закипи от ярост. Стиснах юмруци,
челюстта ми се стегна. Просто трябваше да я видя. Трябваше да зная,
каквото и да ми костваше. Срещата с нея или щеше да ме накара да
продължа живота си напред или щеше да ме накара да се чувствам още
по-зле, ако това изобщо бе възможно. Но трябваше да направя нещо,
защото това, което правех през последните седем месеца, очевидно, не
вършеше работа.
Работата е там, че бях сигурен, че съм влюбен в нея. Винаги съм си
мислел, че любовта е нещо, което няма да изпитам. Разбира се, имал
съм приятелки, за които съм се грижел, но любов... дори не съм бил
близо. Нито веднъж.
Не и преди да я срещна.
Това значеше нещо, нали? Не бе възможно само аз да го усещам. Би
трябвало и тя да го усеща. Най-малкото да изпитва нещо към мен.
Когато я погледнех, щях да разбера дали има чувства към мен.
Между нас нямаше бариери. Пречеше ни само тази нейна проклета
етика. Ето, не бях неин пациент от седем месеца. Знам, че каза, че
времето няма значение, но не беше така. Времето даваше яснота и
възможности. Просто трябваше да се надявам, че времето и
пространството, които й дадох, са й помогнали да осъзнае, че
всъщност ме желае.
Човек поне може да се надява, нали?
Знаех къде е в момента, след разговора ми с Куин Мур. Куин бе
пенсиониран пилот. По време на обиколките, някой многоуважаван
пилот, разказваше за Формула 1 на ВИП гостите. Джет щеше да е
много щастлив.
Знаех маршрута за деня. Но загубеняка в мен нямаше граници.
Колкото и да беше късно, щях да я видя.
Отстъпих назад от екраните, показващи обиколките на колата ми с
тестовия пилот и се обърнах към Патрик и едно от момчетата в екипа.
– Ще бъда тук в десет.
След това излязох от бокса.
Дестинация – Индия.
 ИНДИЯ
Двамата с Джет бяхме на пистата Силвърстоун.
Пристигнахме преди час. Както разбрахме при пристигането си,
част от ВИП билета, който Леандро ни беше изпратил,
включваше реч на някакъв пенсиониран пилот, за когото не бях
чувала преди, обиколка на боксовете, гледане на тренировките и
след това вечеря. Щяхме да се върнем утре за квалификациите, а
в неделя беше състезанието.
Радвах се, че предвидливо бях резервирала хотелска стая за
мен и Джет, с което си спестявах три часовото шофиране в двете
посоки през следващите три дни.
Можех да си почина и да прекарам малко време с моето
момче без да се притеснявам за Леандро Силва.
Е, щях да се притеснявам за него, само малко.
Само при мисълта, че отново щях да го видя, корема ми се
свиваше от притеснение. Сигурна бях, че щеше да е зает да се
подготвя за квалификациите утре, затова може би въобще
нямаше да го видя. Пренебрегнах лекото пробождане в сърцето,
което усетих при тази мисъл.
Погледнах към Джет, когато говорителя започна да дрънка
за неща, които нямах представа какви са. Джет изглеждаше
очарован и щастлив и само това имаше значение. Беше страшно
развълнуван, когато му казах, че Леандро ни е изпратил билети,
както беше обещал. Наистина трябва да му благодаря за тях.
Трябваше да му взема поздравителна картичка.
Да, защото това въобще нямаше да бъде проява на слаб
характер, Индия.
Предполагам, ако го видех този уикенд, щях да му благодаря.
Ако ли не, тогава щях да му изпратя поздравителна картичка по
пощата.
И нямаше да бъда съкрушена ако не го видех.
Пълна лъжа.
Говорителят се прибра за щастие.
– Така, сега ще направим обиколка на боксовете – каза ни
нашият водач.
Станах едновременно с Джет и последвахме всички навън.
Точно тогава го видях облегнат на стената, по-надолу от нас,
опитвайки се да остане незабелязан. Но аз го забелязах. Дори
скрит под бейзболната шапка го видях.
Той вдигна поглед и когато погледите ни се срещнаха,
сърцето ми заби като лудо. Да го гледам по телевизията или на
снимки в интернет не можеше да се сравни с това да го видя на
живо, да бъда толкова близо до него и все пак толкова далеч.
Умът ми се изпълни със спомени от единствения път, в който
бяхме заедно, как се движеше в мен.
– Мамо, Леандро е ето там – Джет ме дръпна за ръката и се
отправи към него.
Огледах се наоколо, за щастие никой от групата ни не
забеляза, че Леандро стоеше там, а се отдалечаваха за
обиколката на боксовете.
– Здравей, Джет – Леандро го поздрави по мъжки. – Как си?
Забавлява ли се до сега?
– Да, беше страхотно. Много ти благодаря за билетите.
– Няма проблем – погледите ни се срещнаха, когато застанах
зад Джет. – Индия.
Когато чух да произнася името ми... спомените отново ме
връхлетяха.
– Здравей, Леандро – усмихнах се, но се чувствах неловко и
неудобно. Тялото ми изгаряше, докато стоях там с него.
 – Как си? – попита той.
– Добре съм – повдигнах рамо. – Изглежда се справяш добре
– усмихнах се този път искрено.
– Да, предполагам – той махна шапката си и след като
прокара пръсти през косата си, отново я сложи на главата си и
пъхна ръце в джобовете на гащеризона си. – Просто реших да
дойда да ви видя – сега гледаше към Джет, не към мен. – И
виж... исках да попитам, дали бихте желали да вечеряте с мен
довечера? – в края на поканата си вдигна поглед към моя.
Сърцето ми ускори ритъм и отворих пресъхналите си устни
да отговоря, но Джет ме изпревари.
– Разбира се – каза щастливо Джет.
Засмях се леко, много ми хареса готовността на сина ми в
този момент.
Леандро се изкикоти и погледа му се смекчи, но все още се
четеше въпроса в него. Искаше да чуе моя отговор.
– Да, с удоволствие ще вечеряме с теб. Благодаря ти – казах
спокойно, въпреки че вътрешно откачах.
– Отседнал съм в Уитълбъри Хол – каза ми Леандро, –
ресторанта им Астонс е наистина много хубав. Може да
вечеряме там или мога да ви заведа на някое друго място?
– Ние също сме отседнали в Уитълбъри Хол, затова в Астонс
е перфектно – казах аз.
Имахме късмет да си резервираме стая в Уитълбъри Хол
толкова близо до мястото, където се провеждаше Гранд При, но
може би щяхме да успеем да я отменим. Изглежда късметът
беше на моя страна, щом Леандро също беше отседнал там.
Тръпки преминаха през мен, когато го осъзнах.
– Страхотно. Ще резервирам маса за нас. Седем и тридесет
добре ли е?
– Седем и тридесет е перфектно.
– Да ви взема ли от стаята ви или...
– Ще се срещнем в ресторанта – усмихнах се аз.
– Добре. Тогава ще се видим довечера – погледна към Джет и
след това към мен. – Трябва да се връщам в бокса – сви
небрежно рамене той. След това като че ли осъзна нещо.
Погледа му премина покрай мен и посочи към празния коридор
зад мен. – Изгубихте групата си. Знаете ли къде трябва да
отидете?
Прехапах устна и поклатих глава.
– Няма проблем, аз ще ви заведа при тях.
Усмихна ми се и се разтопих от удоволствие. Не можех да
скрия огромното вълнение от предстоящата вечеря тази вечер.
 ЛЕАНДРО
Добре… успокой се! Това е просто една вечеря.
И Джет щеше да бъде с нас, така че нямаше да мога да предприема
нищо спрямо Индия и да прецакам всичко.
Не трябваше да прибързвам с Индия. Всичко с времето си.
Знам, че все още ме желаеше. Можех да го видя в очите й, в начина,
по който тялото й реагираше на моето, сякаш бе свързана с мен. А
тялото й откликваше по естествен начин на моето. Но беше
предпазлива. Просто трябваше да й покажа, че сме един за друг и
смятах да го направя с внимателни побутвания и отблъсквания.
Асансьорът стоеше в очакване на моя етаж, затова влязох и
натиснах бутона за фоайето. Плъзнах ръка надолу по ризата си. Бях
дяволски изнервен, обливах се в пот. Асансьорът спря на долния етаж,
врати се отвориха и там стоеше Индия.
Тялото ми реагира по единствения възможен начин при вида на
най-красивата жена на света, застанала насреща ми с обувки от типа
„ела и ме изчукай“ и червени устни. Беше облечена с черна рокля,
свършваща няколко сантиметра над коленете, разкриваща тези нейни
дълги крака със златист загар. Косата й падаше свободно по раменете,
точно както си я представях, разпиляна по възглавницата ми.
Исусе!
Сигурен бях, че се опитваше да ме убие с тези червени обувки на
висок ток и устни, приличащи на пожар. Изглеждаше дяволски
зашеметяваща. Не можех да дишам и нямах представа колко време се
бях взирал в нея.
Добро начало.
– Леандро…здравей – тя притисна плътните си устните и пенисът
ми потрепна под панталоните.
– Здравей – казах глуповато в опит да се разсея от възбудата си.
Но тя изглеждаше някак изнервена. Беше притеснена и все още
стоеше пред асансьора.
Спокойно, Силва. Ще се справиш.
– Ще се качваш ли в асансьора? – попитах, а гласът ми звучеше
дрезгаво.
Тя погледна надолу по коридора, сякаш обмисляше да побегне.
– Бих искала, но Джет малко закъснява. Той все още е под душа и
не исках да те карам да ни чакаш, затова слязох първа, а Джет ще
дойде по-късно, но след като си тук, предполагам… не знам – тя се
засмя леко и прокара ръка през косата си.
Определено се чувстваше неспокойна да остане насаме с мен. Това
ме обнадеждаваше.
– Защо не слезем долу заедно и не изчакаме Джет на бара?
Тя отново погледна назад по коридора и пак обърна поглед към
мен.
– Добре.
Усмихна ми се и се почувствах така сякаш тази усмивка беше
предназначена единствено за мен. И ако досега не бях сигурен, че съм
влюбен в нея, то в този момент го разбрах със сигурност.
Поставих ръка на вратите, за да не се затворят и тя застана до мен.
Ароматът на парфюма й, опияняваща смесица от цитрусови плодове и
цветя, изпълни сетивата ми и събуди спомените за усещането да бъда в
нея. Това си беше чисто изтезание – да бъда до нея и в същото време
толкова далече.
Вратите се затвориха и асансьорът започна бавно да се спуска.
– Индия…
– И така…
Погледите ни се срещнаха и двамата се засмяхме.
– Първо ти – казах.
– Не, първо ти – устните й се разтеглиха в усмивка.
 Продължавах да я гледам.
– Просто исках да кажа, че си много красива.
– Благодаря ти – бузите й се изчервиха.
Просто не можех повече да се въздържам. Протегнах ръка и
докоснах лицето й с върха на пръстите си.
Това, което изпитвах към нея...беше нещо напълно непознато за
мен. Беше опияняващо – непреодолимото чувство да бъда с нея, да я
направя своя, да я накарам да изпита същото към мен, каквото аз
изпитвах към нея.
Дъхът й секна. Преглътна шумно. Видях как тялото й потрепери.
Очите й гледаха устните ми. След това, не мислех. Просто го направих.
Целунах я.
Целувах я за всеки от дните, в който бях далеч от нея. За всеки
момент, в който съм имал нуждата да я целуна и не съм имал
възможност. Вземах всичко, което можех от нея, защото не знаех колко
ще продължи този момент. Колко дълго щеше да ми го позволи.
Просто имах нужда да разбере колко я желаех, колко ми липсваше.
Толкова много исках да не я притискам, но ето, че отново не съм
добър в чакането, както винаги е било.
Търпението ми през тези седем месеца и липсата ми на търпение
сега, бяха доказателство колко я желаех.
Притиснах я към стената, обичах усещането пръстите й да стискам
ризата ми и сляпо натисках бутоните на асансьора. Очите ми се спряха
на копчето за аварийно спиране и го натиснах.
– Липсваше ми – казах срещу устните й.
– И ти ми липсваше – прошепна тя.
Да чуя тези думи от нея...ме накара да си изгубя ума. Погълнах
устата й, сякаш това ми даваше силата, нужна ми да оцелея. Чудех се,
дали не беше такава в действителност.
Ръцете й се плъзнаха по гърдите ми, ноктите й драскаха врата ми и
се преплетоха в косата ми. Езикът ми обхождаше устата й, обичах
стоновете на удоволствие, идващи от гърлото й. Притисках се силно в
нея, плъзнах крак между нейните. Тя се притисна в мен и потрепери от
желание.
Бях заслепен от страст. Заслепен от цялата тази необходимост, не се
интересувах къде се намираме. Просто знаех, че трябва да бъда вътре в
нея.
Така че можете да си представите шибаното ми разочарование,
когато ръката ми обхвана бедрото й, пръстите ми усетиха меката й
кожа и усетих как ръката й ме спира.
– Не искам повече от това, да бъда с теб в момента – каза насреща
ми. – Джет скоро ще дойде и ще се притесни, ако не сме там.
Притворих очи и притиснах чело към нейното. Беше права за това.
– Добре – дишах тежко, отчаяно нуждаещ се от нея. – Дай ми само
минута да се успокоя.
Пристиснах устни към нейните, който се усмихваха.
– Не ми помагаш – промърморих.
Тя се засмя, а аз дяволски много обичах този звук.
Приложих някаква супер сила и някак си успях да се отдалеча от
нея. Притиснах гръб в стената срещу нея. Гледах размазаното й
червило и това ме караше да чувствам пълно удовлетворение.
– Може би искаш да си оправиш червилото – засмях се.
Тя извади огледалото от чантата си, намуси се на отражението си и
започна да оправя червилото си. Прибра нещата си в чантата и тръгна
към мен. Не можех да сваля очи от нея.
– Имаш червило на устните си. – протегна ръка и го изчисти със
салфетка.
Докосването й накара сърцето ми да ускори ритъма си.
– Готов ли си? – направи крачка назад и погледна към полутвърдия
ми член.
Повдигнах вежди.
– Не много.
Изсмя се, пресегна ръка и натисна копчето за задвижване на
асансьора.
– Индия… – името й се претърколи по езика ми, – искам да знаеш,
че това не е приключило, не е просто еднократно – посочих ни. –
Смятам да довърша тази целувка.
Тя захапа ъгъла на прясно оцветените си устни.
– Нямам търпение.
 ИНДИЯ
Това не е краят, далеч не е краят. Имам намерение да
завърша тази целувка.
Добре, добре, това ми каза той, но все още нищо не съм
видяла.
Повече никакви целувки.
Буквално не ме беше докосвал от онази нощ в асансьора, а от
тогава минаха два дни. Ако не вярвах в здравия си разум, почти
щях да реша, че целувката в асансьора не се е случвала.
Веднага след вечерята с Джет, Леандро ни изпрати до стаята
ни като перфектен джентълмен, а в събота сутринта закусвахме
заедно.
Но след това не бяхме виждали Леандро, освен когато беше в
болида си на пистата по време на квалификациите. На
квалификациите беше бавен, шести, което беше изненадващо за
него – не че разбирах много от Формула 1, освен че беше много
дълга, но беше някак си вълнуваща.
Можех да си представя колко недоволен беше Леандро от
това, че беше толкова бавен на квалификациите.
Въпреки това, беше привилегия за мен да го гледам там и да
знам, че съм му помогнала да се върне обратно в болида.
Опитвах се да не мисля толкова много върху факта, че съм му
била терапевт, защото това ми напомняше, че без значение
какво изпитвам към него, по толкова много различни начини,
нещата между нас са невъзможни.
Въпреки това, тази целувка ме объркваше. Исках повече.
Исках него.
В момента не разсъждавах разумно. Всеки път, когато мислех
разумно, за това колко лоша идея беше да имам нещо общо с
него, спомените за онази целувка се връщаха и преминаваха
през ума ми така, както ръцете му по кожата ми и ставах
неразумна, желаейки го.
В събота вечер двамата с Джет имахме планове, а Леандро
беше на някакво благотворително събитие, затова не успяхме да
се видим с него след това. Сега, беше неделя, бяхме на трибуните
и гледахме състезанието. Атмосферата беше невероятна.
Леандро беше в челната тройка. Очевидно, той и другия
пилот, Ернандес, се бореха за второто място, а Карик Раян
заемаше първото място.
Знаех, че Леандро и Карик са приятели, но все още можех да
видя съревнованието между тях на пистата.
Стисках палци на Леандро и се надявах да направи нещо и да
заеме второто място. Но го познавах много добре и нищо по-
малко от първото място нямаше да го задоволи.
Джет прекарваше най-страхотния уикенд в живота си и по
изражението му можех да видя колко много обича Формула 1.
– Искаш ли някой ден това да бъдеш ти? – попитах го
въпреки шума от тълпата. – Защото ако искаш – продължих,
когато той се обърна и ме погледна, – исках само да знаеш, че
ще те подкрепям през цялото време.
– Кой не би искал да бъде пилот от Формула 1? – усмихна се
той.
– Аз – засмях се.
– Това е скъп спорт, мамо – погледна обратно към болидите,
които се движеха бързо по пистата.
– Ще се справим.
– Наистина, много скъп спорт – настоя той.
– Ако е това, което искаш, тогава ще намеря начин.
 – Ще видя как се справям с картинга. Все още дори не съм
излизал на състезание. Уча се в момента.
– Знам, но просто исках да знаеш, че ако в бъдеще се виждаш
да правиш това, тогава ще те подкрепя.
– Вече знам това, мамо – наведе се напред и ме целуна по
бузата. – Сега са последните няколко обиколки – информира ме
той.
– И как се справя Леандро? – попитах.
– Изглежда е на трето място – направи гримаса той.
След последната обиколка, флагът започна да пада и
Леандро зае трето място.
Да го видя там на големия екран, докато излизаше от болида
и изглеждаше разочарован, ми се при иска да бъда там, за да го
утеша.
– Гадно – направи коментар Джет. – Но днес не беше в най-
добрата си форма, можеше да се разбере от начина, по който
пилотираше.
– Да – съгласих се, въпреки че нямах представа с какво се
съгласявам.
– Е, какъв е планът? – попита ме той. – Ще се видим ли с
Леандро, преди да си тръгнем?
Поклатих глава. Леандро не беше поискал да ни види, преди
да си тръгнем.
– Ще бъде зает, предполагам… с медиите.
– Значи, да се отправяме към вкъщи?
– Да.
По-рано бяхме освободили хотелска стая и багажа ни беше в
колата. Затова се отправихме към паркинга.
С натежало сърце – защото не знаех кога отново щях видя
Леандро, ако въобще го видех – двамата с Джет се насочихме
към вкъщи.

– Когато вляза и видя, че пиеш бутилка вино, знам, че нещо

не е наред – Кит седна срещу мен, взе бутилката червено вино и
отпи голяма глътка от него.
– Това ми е първата чаша и е само на половината. Не може да
се каже, че е цяла бутилка.
– Изглеждаш като прегазена от валяк. След уикенда в
Силвърстоун очаквах да си по-щастлива. Джет не прави нищо
друго, освен да говори за това, откакто се прибрахте.
– Той си прекара страхотно.
– Така е. Каза ми за срещата ти за вечеря с Леандро.
– Силно казано среща, Джет беше с нас. Като говорим за
него, къде е той?
– В стаята си и говори по телефона. Мисля, че разговаря с
момиче.
– Какво? Има си приятелка? – изправих се на стола.
Кит сви рамене.
– Не го е казал, но усещам всички признаци на зараждаща се
романтика.
– Какви признаци?
– Напоследък доста ми говори за едно определено момиче –
Анна.
– Как съм ги пропуснала тези неща? – подпрях лице на
масата и се чувствах като най-лошата майка на света.
– Нищо не си пропуснала. Ти си негова майка и няма да
говори с теб за момичета.
– Предполагам – произнесох, а думите ми бяха приглушени.
– Между другото какво се случи между теб и Силва? – попита
Кит.
Вдигнах глава и свих рамене.
– Честно, не знам. Не се бяхме виждали и не бяхме говорили
от седем месеца.
Кит знаеше всичко за онази нощ – не с пълни подробности,
разбира се. Знае само, че сме спали заедно и след това съм го
изгонила.
– След това, той беше там и ни чакаше да излезем от
началния тур на Формула 1. Покани ни на вечеря. Целуна ме в
асансьора и ми каза, че това не е краят. Закусва с нас на
следващата сутрин сякаш нищо не се беше случило и след това...
5
nada .
– Задръж. Върни малко. Целунал те е?
– Да – отпих голяма глътка от виното. – Джет се мотаеше,
докато се оправи и слязох да се срещна с Леандро, за да не
закъсняваме. Той беше в асансьора и аз се качих. Целуна ме, а
целувката беше изпепеляваща. Прекъснах я, защото бяхме в
асансьора и не исках Джет да се чуди къде сме. Тогава, Леандро
каза, цитирам: „Това не е краят, далеч не е краят. Имам
намерение да завърша тази целувка“ и от тогава нищо.
Кит беше направил гримаса.
– Това беше твърде много информация за мен, която чух за
сестра си.
– Извинявай – трепнах, защото знаех колко много се
отвращавах, когато слушах за неговия любовен живот.
– Значи, Силва е направил своя ход и след това нищо?
– Не, нищо.
– Чака ти да направиш следваща стъпка.
– А?
– Последният път, когато сте били заедно, преди тази
целувка, ти си го отпратила и си го отбягвала седем месеца. Той
е този, който е направил първата крачка с билетите за Гранд
При. След това, те е целунал отново. Той те чака ти да направиш
следващата стъпка. Иска да знае, че всичко това не е
едностранно.
Размишлявах около минута и отпих глътка вино.
– Наистина ли смяташ така?
– Да. Виж, обичаш ли го?
Хвана ме неподготвена.
Обичах ли Леандро?
Бях размишлявала над това много, най-вече през последните
няколко дни и бях почти сигурна, че го обичам. Само че... да го
кажа на глас щеше да го направи истинско. И наистина, ако го
признаех на някого, то би трябвало да бъде Леандро.
Вдигнах раменете си и ги свих.
 – Ще приема това за, да. Виж, не съм те виждал такава към
никого – никога. И разбирам какво те терзае, Инди, и няма да
ти кажа да направиш нещо, което да застраши кариерата ти.
Знаеш, че е така, но мисля, че тук си в безопасност. Минали са
седем месеца, откакто последно си го лекувала. Определено си
влюбена в този човек. Искам да бъдеш щастлива. Не си била
щастлива от седем месеца. Щом се е върнал в живота ти, трябва
да бъдеш щастлива.
– Бях щастлива.
– Глупости. Разбира се, щастлива си, когато си с мен и Джет,
но има нещо, което ти липсваше и това нещо определено беше
той. След като току-що говорих като съветник от любовна
рубрика във вестник, време е да си върна мъжествеността.
Отивам да пия бира и да гледам репортажите за състезанието,
тъй като не го гледах на живо в Силвърстоун – каза
многозначително той.
Изплезих му се. На тридесет години и брат ми все още
можеше да ме принуди да се държа като тийнейджърка.
Той стана, но не и преди да отпие още една глътка от
бутилката ми с вино.
– Кит... – гласът ми го накара да спре. – Какво мислиш, че
трябва да направя?
– Мисля, че трябва да се държиш мъжката, по дяволите, и да
говориш с него. Кажи му какво изпитваш.
– Имаш предвид, да се държа като жена – извиках след него.
Чух гръмкия му смях.
– По дяволите, просто отиди да го видиш, Инди. Аз ще
остана вкъщи с Джет.
Взирах се във виното си и размишлявах върху думите на Кит.
След като видях Леандро отново този уикенд, прекарах време
с него... целунах го, знаех, че повече не можех да бягам от него.
Не можех да прекарам още седем месеца, без да го виждам.
Не можех да пропилея дори още един ден.
Трябваше да го видя веднага.
 ЛЕАНДРО
– По дяволите! – изръмжах при звука на звънеца.
Ако Карик идва да злорадства за победата си, тогава
можеше да се разкара.
Канех се да се обадя на Индия. Нямах възможността да
говоря с нея след състезанието. Имах интервюта с медиите, а
след това ме извикаха на среща, за да могат шефовете ми да се
оплачат от третото място, което заех и да разберат защо бях
загубил.
Ядосан бях, че загубих, но знаех защо се получи така. Нищо
му нямаше на болида, работеше перфектно. Всичко беше заради
Индия, разсейвах се от мисли по нея.
Мислех за Индия през изминалите седем месеца, липсата й
ме разсейваше, но беше дяволски по-лесно да се съсредоточа,
когато не беше близо до мен. Сега, когато беше на пистата в
Силвърстоун, когато знаех, че ме гледаше докато се състезавам,
да я видя отново, да я подуша, да я вкуся...
Господи, тази целувка!
Бях забравил колко невероятна беше на вкус, как се
извиваше срещу тялото ми и в ръцете ми.
Не можех да спра да мисля за тази целувка. Сигурен съм, че
прекарах целия уикенд възбуден.
Едва можех да се съсредоточа достатъчно върху състезанието.
 В продължение на седем месеца си мечтаех да потъна отново
в нея и наистина имах нужда да довърша това, което започнах.
Това беше причината, поради, която щях да й се обадя.
Обмислях да се отбия до дома й, когато се прибирах, но се
отказах. Вместо това реших да се прибера вкъщи и да й се обадя.
Опипвах почвата, преди да действам. Със сигурност исках да
правя секс с нея отново, но исках да имаме нещо повече. Не
исках да я притискам и отново да я отблъсна.
Реших да не обръщам внимание на входната врата, но
звънеца отново зазвъня. Станах от дивана и се отправих към
входната врата. Без да проверя през шпионката, отворих
вратата.
Останах без дъх и цялата ми кръв се спусна към пениса ми.
– Индия.
Беше меко казано неочаквано да я видя тук, но бях дяволски
щастлив от това.
– Здравей – нервно кършеше ръцете си тя.
Погледнах към тях и после към лицето й.
– Добре ли си?
– Да. Не. Не съм сигурна.
– Всичко наред ли е с Джет? – приближих се към нея.
Сините й очи премигнаха от изненада и след това погледа й
омекна.
– Той е добре. Аз просто... не знам какво правя тук.
Поклати глава и погледите ни се срещнаха.
– Да, знаеш. Кажи ми защо си дошла, Индия – настоях тихо.
– Започвам да си мисля, че това е нашето нещо, да се
появяваме в къщата на другия и да си говорим пълни глупости –
прокара разтреперените си ръце през косата си, докато хапеше
устната си.
Нищо не казах. Исках да ми каже защо е тук и се молех на
Бога да бъде, заради това, което си мислех.
– Аз... – отново прехапа устната си и беше повече от
разсейващо. – Липсваше ми. Дълбоко съжалявам за начина, по
който приключиха нещата между нас, но когато те видях този
уикенд... целувката в асансьора... не исках да изгубя още седем
месеца без отново да те видя и... да ти кажа какво... изпитвам
към теб.
– И какво изпитваш към мен? – думите ми бяха като шепот.
Сърцето ми биеше като лудо, но не пропуснах изпълнения й
със страх поглед. Притеснявах се, че отново щях да я загубя, че
ще се откаже да ми каже, защо беше дошла. Индия винаги е
била недоверчива, затова не се поколебах да й разкрия
чувствата си към нея.
– Защото аз със сигурност знам какво изпитвам към теб –
пристъпих напред и обвих ръце около кръста й, като я
придърпах към себе си. – Обичам те. Толкова съм влюбен в теб,
че съм сляп за всичко останало. Без теб изминалите седем
месеца бяха мъчение. Знаех, че съм влюбен в теб, още когато си
тръгнах от дома ти, след като правихме секс, но когато те видях
този уикенд, когато бях с теб отново, вече бях напълно сигурен.
Хлътнал съм и няма измъкване. Искам нещата между нас да се
задълбочат. Искам те в живота си... искам да бъдеш моя живот.
– Аз... – устните й се разделиха, думата беше като шепот, а
очите й се напълниха със сълзи.
– Кажи го – насърчих я нежно.
Затвори и след това отвори очи и в тях можех да видя
изписани чувствата й към мен дори, когато притеснение беше
изразено на лицето й.
– Влюбена съм теб, Леандро. Господи, толкова много. Знам,
че не е правилно и не бива да изпитвам това към бивш пациент,
но е факт и...
Прекъснах останалите й думи с устните си.
– Нищо от тези чувства не е грешно – прошепнах срещу
устните й, – не може да бъде по-правилно.
Ръцете й се обвиха около врата ми, а пръстите й се вплетоха в
косата ми.
– Обичам те – прошепна тя.
Думите й бяха като афродизиак. Ръцете ми се спуснаха към
задника й и я вдигнах, обичах усещането за краката й увити
около кръста ми. Внесох я вътре, ритнах вратата, за да я затворя
и я понесох на горе по стълбите към спалнята ми. Целувахме се
жадно и разкъсвахме дрехите си докато се движехме.
Господи, беше дяволски вкусна!
Трябваше да я имам в леглото си и да я подлудявам с ръцете
си, докато крещи името ми. След това щях да се потопя дълбоко
в нея, така че да ме усети с всяка частица от тялото си и нищо
друго да няма значение.
Щях да го направя бавно, без да бързам.
Стигнах до спалнята си и влязох през отворената врата.
Пусна дамската й чантата на пода, точно преди да я положа на
леглото си. След това просто стоях и се взирах в нея, докато я
изпивах с поглед.
– Какво? – каза тя срамежливо.
– Влудяващо красива си, знаеш ли го?
Поклати глава и се изчерви. Харесваше ми, колко лесно
можех да й повлияя.
Надвесих се над нея и взех лицето й в ръцете си.
– Е, такава си. Взела си ми ума – докоснах леко устните й с
моите. – Не мога да мисля за нищо друго, освен за теб.
Целунах я още веднъж и след това се наведох назад и
започнах да разкопчавам ризата й. Когато се разтвори, избутах
плата настрани и пред мен се разкри сутиена й.
Розов, копринен, перфектен.
Целунах горната част на гърдите й и след това прокарах език
по пътечката между тях. Тя хвана главата ми и изстена.
Станах и я дръпнах със себе си. Съблякох нейната, а после й
моята риза, преди да й сваля сутиена. Докато се навеждах
напред, поех гърдата й в устата си и засмуках зърното й, а
бедрата й се извиваха срещу мен. Прокарах пътечка от целувки
нагоре от гърдите й и плених устните й с моите. Опитвах се да
действам бавно, без да бързам, но беше наистина дяволски
трудно, а когато усетих ръката й да притиска пениса ми през
материята на дънките ми, почти си загубих ума.
Дънките й бяха отстранени на секундата и моите ги
последваха веднага. Паднах върху нея и се превърнахме в
плетеница от крайници и устни. Не можех да се наситя
достатъчно да я целувам или докосвам. Беше като пълно
отчаяние, пристрастяване, нужда за още повече и още повече и
не бях сигурен, кога щеше да ми бъде достатъчно.
Но, нещо ми подсказваше, че с Индия, това никога нямаше
да се случи.
Подпрях ръка на матрака и се надигнах от нея, позволявайки
ми да плъзна ръце надолу към корема й, а пръстите ми
докосваха леко горната част на бикините й.
– Да – прошепна задъхано.
Прокарах ръката си под материята и достигнах влагата й.
– Мамка му – изръмжах, главата ми падна върху гърдите й,
докато прокарвах пръст през възбудата между крака й.
След това, на долу по клитора й и вдигнах глава да я гледам в
очите, докато пъхах пръста си в нея. Беше тясна и ме обгръщаше
здраво. Обладавах я с пръст, докато притисках клитора й с
дланта си и след това прибавих още един пръст.
Имах нужда да я вкуся.
– Искам те върху устата си – казах й грубо, докато все още я
целувах. Извадих пръстите си от нея и я погалих по задника.
Преобърнах ни, докато не легна върху мен. – Седни на лицето
ми, скъпа. Искам да усетя това твое сладко малко котенце да
язди лицето ми, преди да те чукам.
Изправи се на колене и се вгледа в мен. След това се изправи
на леглото, като сложи крака си от двете ми страни. Плъзна
бикините надолу по краката си и ги свали. После се приближи
до лицето ми и коленичи.
Без колебание или притеснение. Това дяволски ми хареса.
Хванах я отзад за бедрата и я придърпах към устата си,
където я исках.
Още при първия допир на езика ми с клитора й, изстена
силно. Наведе се напред и хвана таблата на леглото с ръцете си.
Вкусът й беше уникален. Можех да стоя тук по цял ден с нея
върху лицето ми.
Започна да върти бедрата си, докато ближех котенцето й.
– Това е скъпа. Чукай устата ми.
– О, Господи – изстена тя.
 – Не Господ, скъпа. Аз.
Плъзнах езика си в нея и тя извика. Исках да й дам повече,
исках да я усетя цялата. Исках да я накарам да свърши толкова
силно, че да го помни с дни. Плъзнах ръка по задника й и
прокарах пръсти през възбудата между краката й, докато езика
ми ближеше клитора й. Не знаех дали Индия имаше нещо
против аналния секс, но имаше само един начин да разбера.
Преместих влажният си пръст около стегнатия й отвор и
внимателно го натиснах.
Цялото й тяло застина и лесно измъкнах пръста си.
– Искаш ли да спра?
Имаше кратка пауза, преди да проговори:
– Никога до сега...
– Тогава, няма да го правим.
– Не... – погледна надолу към мен. – Имам предвид, да.
Мисля... искам го, просто бъди внимателен.
– Винаги, скъпа.
Езикът ми се върна отново върху клитора й. Докато го галех
леко и нежно движех върха на пръста си около отвора й. Можех
да видя как се предаваше на усещането. Събрах влагата от
котенцето й и я използвах, за да прокарам върха на пръста си в
дупето й.
Усетих как оргазма премина през нея, когато изкрещя името
ми. Никога до сега не бях чувал по-еротичен звук. Когато
оргазма й започна да стихва се измъкнах изпод нея. Коленичих
зад нея и притиснах гърдите си към треперещия й гръб. Увих
ръка около кръста й и я дръпнах да седне в скута ми. Пенисът ми
беше твърд като скала и се притискаше към задника й.
Наклони глава назад и ме погледна.
– Добре ли си? – попитах.
Очите й се спуснаха към устните ми.
– Повече от добре съм.
Целунах я, преплетох езика си с нейния и й позволих да усети
вкуса си по мен.
– Толкова си вкусна – казах й аз.
– Искам да те вкуся – каза тя.
 Почти получих оргазъм от думите й.
– Не е нужно да го правиш.
– Искам да го направя – прехапа долната си устна, с което
привлече вниманието ми към устните си.
– В теб ли е червилото ти? – попитах.
Тя повдигна вежда.
– Защо?
– Защото... – захапах долната й устна със зъби, – от момента,
в който те видях да носиш това твое червено червило, в ума ми
се е запаметил образа, как ме смучеш и червилото ти се
размазва по целия ми пенис.
Дишането й се накъса, а очите й пламтяха от желание.
– В чантата ми е.
Вдигнах я от мен, взех чантата й от пода и й я подадох.
Извади червилото си и го нанесе, без да използва огледало.
– Впечатляващо – ухилих се.
– Един от многото ми таланти.
Сигурен бях, че пенисът ми току-що беше станал още по-
твърд. Толкова бях възбуден, че вече болеше. Топките ми бяха
толкова посинели, че дори не можех да се засмея на това.
– Всички, с който си бил ли са си слагали червило за теб? –
попита тя.
Хванах брадичката й с ръка и се вгледах в очите й.
– Не. Само ти. И не е имало друга, откакто бях с теб, ако
случайно се чудиш и за това.
Изненада проблесна в погледа й и това ме накара да се
почувствам зле, но репутацията ми от онова време ме
преследваше.
– Не си спал с никоя друга откакто си бил с мен? –
недоверието й в мен ме подразни.
– Не – махнах ръката си от брадичката й, но продължавах да
се взирам в нея.
– Но, всички тези твои снимки с други жени в пресата...
– Бяха точно това – снимки. Чукала ли се с някой друг, след
като беше с мен? – прехвърлих й топката, но не бях много
сигурен, дали исках да чуя отговора на този въпрос.
 Очите й се разшириха от възмущение.
– Не – вирна брадичката си тя.
– Добре. Сега, падни на колене и засмучи пениса ми.
Бях контролиращо копеле в спалнята, но изглежда тя
нямаше нищо против. Усмивка озари очите й, когато наклони
глава си на една страна.
– Можеше да кажеш моля.
Вплетох пръсти в косата й и приближих лицето й до моето.
– Извинявай. Индия, падни на колене и засмучи пениса ми,
моля.
Погледна ме високомерно.
– По-добре – после, слезе от леглото и се изправи.
Последвах я, стъпих на пода и седнах на ръба на леглото. Тя
падна на колене. никога до сега не бях виждал по-красива
гледка от това да я видя коленичила пред мен и тези големи
сини очи да премигват към мен. Пръстите ми се преплетоха в
косата й и насочих главата й надолу към пениса си. Секунда по-
късно устните й докоснаха пениса ми и знаех, че всичко щеше да
приключи твърде бързо, ако не се контролирах.
– Мамка му, да – простенах.
Пръстите ми се стегнаха около косата й, докато устата й се
движеше по пениса ми, поемайки ме по-надълбоко.
– Мамка му. Господи, това е, скъпа – изсъсках. – Поеми го
целият.
Беше просто невероятна. Терапевт, който движеше главата си
като порнозвезда. Можех да усетя главичката на пениса си да
допира задната част на гърлото й.
Отместих косата й настрани и я гледах, докато ме
задоволяваше.
– Да те гледам по този начин, с устни около пениса ми е дори
по-хубаво отколкото си го представях.
Бедрата ми се раздвижиха, когато езика й дразнеше пениса
ми, докато ме поемаше дълбоко всеки път.
– Това е, скъпа. Смучеш ме толкова добре – бях близо да
загубя контрол над себе си.
 Щях да свърша. Трябваше да я спра, но усещането беше
дяволско добро.
Свиваше бузите си, смучеше ме по-силно и капчици оросиха
пениса ми.
– Ах, Индия, скъпа... трябва да спреш. Ще свърша ако не го
направиш. – дръпнах нежно косата й.
Засмука ме за последно, преди да освободи пениса ми. Седна,
устните й бяха размазани в червено и червилото й беше по
целия ми пенис, а косата й беше разрошена от ръцете ми.
Шибано красива.
– Мисля, че това беше идеята – прокара пръсти по пениса ми
и той потръпна.
– Следващия път. Сега, имам нужда да те чукам – хванах я за
ръцете, дръпнах я да стъпи на краката си и я вдигнах на леглото.
Взех презерватив от чекмеджето на нощното шкафче от
моята страна. Сложих си го за по-малко от секунда и бях между
бедрата й, а пениса ми се допираше в горещото й влажно
котенце.
Надигна се и притисна гърдите си към мен.
– Имам нужда да те усетя вътре в мен – прошепна тя.
– Влудяваща – изръмжах.
Наведох се напред и поех гърдата й с устата си. Драсках със
зъби зърното й, докато бедрата й се извиваха на горе.
– Чукай ме, Леандро! Сега! – извика тя.
– Кажи моля.
Тя премигна, а аз й се усмихнах.
– Моля те, чукай ме – каза през стиснати зъби.
Потопих се в нея без колебание.
– О, Боже – прошепна тя.
– Господи, Индия... – вгледах се в нея и се чувствах изгубен в
този момент. – Да бъда в теб... Никога не съм се чувствал по този
начин преди. Никога няма да те пусна отново.
– Никога – прошепна тя и прикова поглед в моя.
Задържах погледа й, бавно излязох от нея и после отново се
потопих.
 Много бързо всичко излезе от контрол и се чукахме като
подивели, целувахме се, хапехме се и се смучехме. Ноктите й се
забиваха в кожата ми, докато я чуках силно и това ми
харесваше.
– Мамка му, Индия, кажи ми, когато си близо, защото скоро
ще свърша.
Ръцете й обхванаха задника ми. Ноктите й драскаха кожата
ми, опитваше се да ме притисне по-силно към себе си.
– Близо съм. Продължавай... така... и ще... ах, мамка му...
свършвам! – изкрещя тя.
Начинът, по който стягаше котенцето си около мен ме
караше да губя контрол и свърших заедно с нея.
– Мамка му... Индия! – изръмжах, докато тласках бедрата си
към нейните.
Свърших толкова силно, както никога досега в живота ми. И
не защото не бях правил секс отдавна, а защото го правих с нея.
Всичко беше различно с нея. Тя беше тази, която щеше да
преобърне света ми. Моята единствена.
Отпуснах главата си на ямката между шията и рамото й и
целунах нежно това чувствително място. Индия обви ръце около
врата ми, задържа ме и прокара пръсти през косата ми. Останах
така дълго време, като целувах нежно кожата й. Предполагам,
чаках да си промени решението или да ме отблъсне, но това не
се случи.
Вдигнах глава и отместих косата от лицето й. Вгледах се в
нея. Обичах начина, по който ми се усмихваше.
– Това беше... уау – усмивката й се превърна в подсмихване.
– Бих казал, че беше по-добро от уау. Беше дяволски
невероятно.
– Съдбоносен секс?
– Определено – целунах я отново. – Позволи ми да те
почистя.
Оставих я и отидох в банята, отървах се от презерватива и се
измих. Намокрих кърпа с топла вода и я взех с мен в спалнята.
Тя беше точно на същото място, където я бях оставил.
 Притиснах кърпата между краката й и я почистих, когато я
хванах да ме гледа с поглед изпълнен с очарование и изненада.
Никой ли не се беше грижил за нея по този начин преди? Това
от една страна ме разгневи, а от друга ме зарадва.
Хвърлих кърпата обратно към банята и се качих на леглото
при нея и увих тялото си около нейното.
– Остани тази вечер – прошепнах в ухото й.
Обърна се с лице към мен и видях нещо в очите й.
Вече знаех какво щеше да каже преди дори да го е изрекла.
– Не мога да остана.
 ИНДИЯ
Видях изражението на лицето му в момента, в който думите
излязоха от устата ми, така че побързах да обясня.
– Не е каквото си мислиш. Заради Джет е. Никога досега не съм
отсъствала през нощта. Първо бих искала да поговоря с него за това
между нас двамата с теб, преди да минем на етапа с оставането за
преспиване.
– Значи все пак ще има преспиване? – той прокара пръст надолу по
ръката ми, а в очите му се четеше похот.
– Ако имаш късмет – ухилих му се аз.
– В момента се чувствам голям късметлия.
Смехът ми премина в мека усмивка.
– Аз също.
– Но?
– Защо мислиш, че има „но“? – намръщих се.
Той леко се размърда и пъхна ръце зад главата си. Раздвижването на
бицепса му ме разсея на мига. Имаше невероятни ръце.
– Защото съм много добър в това да отгатвам мислите ти.
Въздъхнах, поставих ръка на гърдите му и подпрях брадичка на
него.
– Просто се притеснявам.
– За какво? – повдигна въпросително вежди той.
– Няколко неща… – взирах се в очите му. – Притеснявам се за
привързването на Джет към теб.
 Захапах долната си устна.
– Защо това да е нещо лошо? – попита той със свити вежди.
– Защото, ако нещата между нас не потръгнат, не бих искала той да
бъде наранен. Поради тази причина досега не го бях запознавала с
нито един мъж, с когото съм излизала. Не че са били кой знае колко... и
не че с теб излизаме в истинския смисъл на думата...
– Което трябва да поправим в най-скоро време.
Това отнесе мислите ми в друга посока.
– Искаш да ме заведеш на вечеря ли? – устните ми се разтеглиха в
усмивка.
– Да, и то много скоро – сведе надолу глава, целуна върха на носа
ми и пак се отпусна върху възглавницата. – Няма от какво да се боиш,
Индия. Няма да нараня Джет или теб. Обещавам ти. Мисля, че Джет е
невероятно дете и нямам търпение да го опозная по-добре.
Гърдите му се издигнаха, като повдигнаха и мен, когато си пое
дълбоко въздух.
– Никога досега не съм се влюбвал, Индия, така че искам да ми
вярваш, защото не приемам с лека ръка връзката ни.
– Никога досега не си бил влюбен? – погледнах го скептично. –
Изобщо?
– Не.
– Как е възможно?
Знаех, че допреди да го срещна, аз не се бях влюбвала, но Леандро
винаги беше заобиколен от повече жени, отколкото аз от мъже. Просто
не можех да повярвам, че никога не е бил влюбен в някоя от тях.
Той сви рамене.
– Чаках да се случи. Но така и не стана. Сега, обаче, знам защо.
Усетих как устата ми пресъхна. Облизах устни и попитах.
– Защо?
Очите му потъмняха от емоциите. Проследи с поглед пътя на
показалеца си по бузата ми и пъхна кичур коса зад ухото ми.
– Защото съм чакал теб.
Възможно ли беше едно сърце да танцува в гърдите на човек?
Защото имах чувството, че моето точно това прави в момента
– И аз те чаках – подпряна на лакът допрях ръка до лицето му.
– Трябва да си била влюбена преди... В бащата на Джет?
 – Не – поклатих рязко глава. – Бях млада и наивна. Мислех, че съм
влюбена, но в действителност не съм имала представа какво чувствам
– погледнах го. – Сега знам. Това, което изпитвам към теб… никога
досега не съм изпитвала нещо подобно. Ето защо за случващото се
между нас съм готова да рискувам всичко.
Пръстите му се плъзнаха в косата ми. Придърпа лицето ми към
неговото и нежно ме целуна.
– Харесва ми, че това е нещо ново и за двама ни.
Усмихнах срещу устните му.
– На мен също – прошепнах, – но…
– Пак това проклето „но“ – изръмжа в отговор той.
Отдръпнах глава назад, за да го погледна в очите и казах:
– Съжалявам, но след като повдигнахме темата за бащата на Джет,
мисля, че трябва да знаеш нещо за него.
Тъмна сянка покри лицето му.
– Слушам те.
Споменаването на миналото ми ме изнервяше.
– Бащата на Джет е в затвора.
Това изостри вниманието му.
– Добре... За какво е в затвора?
Усетих нуждата да се съсредоточа изцяло върху Леандро, когато
говоря за това, ето защо се изправих да седнало положение. Подпъхнах
крака под себе си и от неудобство придърпах завивката да се покрия.
Той веднага я смъкна надолу.
– Чувствам се разголена.
– Ти си. Гола или не, няма нужда да криеш нищо от мен или да се
притесняваш да ми го кажеш.
Струваше ми се, че съм прекалено открита. Сякаш можеше да види
директно до дъното на душата ми.
Нервно облизах устни.
– Бащата на Джет – Пол, е в затвора заради секс с малолетна,
изнасилване и сексуално малтретиране.
Очите му се разшириха и гняв изкриви чертите на лицето му.
Изправи се и опря гръб в таблата на леглото. Здраво стисна очи,
челюстта му се стегна и пръстите му обхванаха горната част на носа
му.
 – Той… те е изнасилил?
Докоснах с ръка лицето му и с палец започнах да галя пръстите,
притискащи носа му, докато не отпусна захвата си и не отвори очи.
– Не ме изнасили. Аз бях частта от обвинението за секс с малолетна
– Поех си дъх за кураж. – Бях на петнадесет, когато започнахме да
спим заедно. Пол беше на тридесет – сведох поглед. – Двамата с Кит
бяхме изоставени още като бебета, зарязали ни на прага на една стара
фабрика и пазачът ни намерил. Кит е кръстен на него. А аз – на
фабриката „Индия Хаус“. Това е в Манчестър, където сме родени.
– Исусе, Индия! Много съжалявам за станалото с теб и Кит –
ръката му обхвана моята и я стисна.
– Всичко е наред. Отдавна съм приела случилото се. Не съм сама,
имам Кит. Той е най-добрият брат, който едно момиче може да си
пожелае. Но да се върна на темата. Беше трудно да се грижат за Кит и
мен. И двамата бяхме доста трудни деца, особено Кит. Винаги се
забъркваше в проблеми, най-често за да ме защити. Като малка бях
истинско бедствие.
– Не бих предположил такова нещо за теб – усмихна се той.
– Сега съм друга. Получих своя шанс, когато станах майка. Станах
отговорна. Преди това не ми пукаше за никого, освен за Кит. Затова не
се застоявахме никъде, бяхме прехвърляни от един приемен дом в друг.
Беше изключително трудно да ни настанят някъде, особено като
прибавим факта, че двамата трябваше да бъдем заедно. Ако се опитаха
да ни разделят, просто бягахме, за да се съберем и накрая се отказаха.
Пораснахме и хората не желаеха да вземат проблемни тийнейджъри.
Бяхме настанени в социален дом за изоставени деца. Вече живеехме
там, когато Пол започна работа в дома като възпитател.
– Бил е твой възпитател?! Исусе Христе – с мъка изрече той, тупна
глава в таблата на леглото, а ръката му ме притисна още по-силно.
– Бях млада и лесно се впечатлявах. Той прекарваше много време с
мен, изслушваше ме, накара ме да мисля, че го е грижа за мен. Тогава
не подозирах, че ме манипулира. Бях на петнадесет и просто исках да
бъда обичана. Не знаех, че търся на грешното място – стиснах ръката
на Леандро, която все още държеше моята. – Имах двегодишна връзка
с Пол, когато разбрах, че съм бременна с Джет. Когато отидох да му
съобщя – поех си дълбоко въздух при спомена, който все още ми
влияеше, – го заварих в леглото с друга. С новото момиче от дома. Тя
беше на четиринадесет, година по-малка отколкото бях аз, когато той
започна да спи с мен.
Леандро издаде звук, сякаш го заболя.
– Мамка му, Индия!
– Гадно е, знам. Извинявай.
Той седна и взе лицето ми в шепи.
– Няма за какво да ми се извиняваш. Просто съм бесен, че ти се е
случило такова нещо.
– Е, да, но не изпитвам съжаление, защото въпреки всичките си
недостатъци, Пол ми даде Джет – изненадах се, че сълзи изпълниха
очите ми. Беше минало толкова много време и бях престанала да
оплаквам миналото си. – Когато видях Пол с това момиче, се обадих на
Кит и му разказах всичко. Той полудя и помля Пол.
– Вече харесвам брат ти.
– Много закрилнически е настроен, когато става въпрос за Джет и
мен.
– Така трябва да бъде.
– Някой се беше обадил на ченгетата по време на боя в сградата на
Пол. Арестуваха Кит. За щастие, не влезе в затвора, но нещата за Пол
не се развиха никак добре. За да предпазя Кит, разказах на полицията
защо Пол бе нападнат, какъв е в дома, за мен и него, за бременността
ми и за непълнолетното момиче, което заварих в леглото му. Трябваше
да защитя Кит, както той ме беше защитавал през целия ми живот. Пол
беше арестуван. Не знам как, но пресата научи за случилото се… и
нещата станаха още по-зле – затворих очи при нахлуването на
спомените. – Не бях първото непълнолетно момиче, с което е спал, и
определено не бях последното. Имаше и други. Истината започваше да
излиза наяве. Казваха, че някои от тях са били сексуално малтретирани
от него. Други – изнасилвани. Историята стигна до съда. Бях един от
основните свидетели. Беше осъден на петнадесет години затвор за секс
с малолетни, изнасилване и сексуално малтретиране.
– Джет знае ли всичко това?
– Да. Не можех да крия кой е баща му.
– Джет срещал ли го е някога?
– Не.
 – Той още ли е в затвора?
– Да. След влизането му в затвора правителството ми изплати
обезщетение заради случилото се с мен. Не беше много, но беше мое.
Двамата с Кит напуснахме Манчестър и се преместихме тук, в Лондон.
Купих къщата с парите и се записах в училище. Исках да започна на
чисто и да дам на Джет живота, който никога не съм имала.
– Знаеш ли, че си невероятна?
– Не съвсем.
– Такава си – заяви той категорично. – И нежеланието ти да бъдеш
с мен придобива все повече смисъл.
– Не искам да бъда като него. Не бих искала да се възползвам от
някой, който е бил поверен на моите грижи.
– Никога не съм бил поверен на грижите ти, скъпа. И ти нито
веднъж не си се възползвала от мен. Ако някой го е правил, то това съм
бил аз – на устните му заигра секси усмивка.
– Затова смятам, че е разумно засега да запазим връзката си в
тайна.
С помръкването на погледа му разбрах, че не е съгласен.
– Заради бащата на Джет ли?
– Заради това кой си ти. Известността ти. И заради Джет. Не ми се
ще да прочете нещо във вестниците и да бъде наранен. Да не
забравяме и с какво се занимавам аз. Бях твой терапевт. Ако Здравният
лекарски съюз разбере за това, с кариерата ми е свършено.
– Как ще разберат? Единствените хора, които знаят за това, не биха
казали нищо. Е добре, моите близки със сигурност. А при теб?
– Кит знае – потреперих. – След първата ни целувка бях много
объркана – погледите ни се срещнаха. – Той се досети. Но можеш да
вярваш на Кит. Той никога не би го разгласил.
– Добре, Индия – ръката му пое моята отново и я стисна.
– И Сейди, бившата ми рецепционистка, те познава като мой
пациент, разбира се. Но тя е обвързана със споразумение за
поверителност, каквото сключвам с всички мои асистенти.
– Значи, сме защитени.
– Предполагам. Ами Джет? Не бих искала да бъде обект на
общественото любопитство, заради връзката ни.
 – Аз ще се погрижа. Адвокатът и мениджърът ми ще предотвратят
публикуването на всякакви снимки с него в пресата. Не бих искал да се
крием, скъпа. Заедно сме и бих искал светът да знае, че си моя. Сега ти
и Джет сте моето семейство.
– Семейство?
– Мхм… това проблем ли е за теб?
– Ни най-малко. Имаш ли представа, че ние току-що сбъднахме
мечтата на Джет – ти и аз да сме заедно? Той ще бъде на седмото небе.
Също така ще очаква да присъства на всяко твое състезание.
– Бих се обидил, ако не го направи – усмихваше се той. – Джет
може да бъде навсякъде с мен. Както и неговата секси майка.
– Ще бъде, доколкото работата позволява.
– Не може ли да си вземеш почивка? Трябва да замина за Унгария
за няколко седмици. Нещо като ваканция и много бих се радвал, ако с
Джет дойдете с мен.
– Бих ли могла да откажа на такова предложение?
– Не, скъпа, не би могла.
– Често ми се налага да движа доста неща едновременно, при
необходимост винаги мога да намеря някой, който да поеме
пациентите ми, докато ме няма.
– Значи, идваш?
– Ще питам Джет, но знам какъв ще бъде отговорът му.
Следователно – да, идваме.
– Добре – завъртя ме по гръб и ме целуна силно.
– Ще бъдеш много зает с работата си – премигнах към него.
– Така е. Но ще измислим нещо. Ще направим така, че нещата да се
получат.
– Дано, защото рискувам работата си заради теб – казах аз и го
мушнах с пръст.
– Хей! – засмя се, хвана ръката ми и ме спря. – Аз съм
единственият тук, който може да мушка нещо някъде.
Повдигнах вежди.
– Имаш мръсно подсъзнание.
– О, скъпа, идея си нямаш колко е мръсно.
Тръпка премина през мен и погъделичка пръстите на краката ми.
– Което означава, че ще трябва да ме просветлиш.
 – Това и възнамерявам – той се намести, като притискаше
изпъкналата си ерекция към мен.
– Сега ли?
– Ами виж какво ми причиняваш. С теб мога да продължа цяла
нощ.
– Ти си ненаситен.
– Защото си неотразима.
Потърка устни в моите и захапа долната ми устна със зъби.
Отвърнах му с целувка, като прекарах пръсти през косата му. Докоснах
белега на скалпа му – този, който косата му скриваше от останалите
хора.
Спуснах ръка по лицето му.
– Щеше ми се да бях до теб след инцидента.
– Не бих те искал там… да ме видиш по този начин.
Затвори очи и остана така за известно време, преди да ги отвори
отново, за да срещне погледа ми. В тях видях всичките му спомени,
които все още го терзаеха. Съжалих, че го върнах към тях.
– Бях развалина.
– Вече съм виждала най-лошото в теб, Леандро – плъзнах ръце
около врата му.
– Не, не си – поклати глава. – Това, което видя, бе един разочарован
човек, борещ се с демоните с помощта на алкохола и жените.
Трепнах при споменаването на провиненията му в миналото.
– Съжалявам – прошепна и потърка нос в бузата ми.
– Недей. Не ми казваш нищо, което да не знам. И преди ми беше
трудно да го чувам. Но сега е… още по-трудно.
– Това вече е в миналото.
– Знам – отново прокарах пръст по белега му. – Радвам се, че съм
твоето бъдеще.
– Аз също – поднесе отново устни към моите и ги потърка леко. –
След колко време трябва да се прибереш?
– Имам още няколко часа на разположение.
Прокарах пръсти през косата му, после надолу по гърба. Забих леко
нокти в кожата му, като го накарах да простене от удоволствие.
– Добре, защото тези няколко часа смятам да прекарам дълбоко
заровен в теб, за да свършваш толкова мощно и често, че никога да не
поискаш да си тръгнеш.
– По-малко приказки, повече действия – промърморих, изгубена в
него.
– О, възнамерявам да ти покажа – подсмихна ми се загадъчно. – И
то точно сега, по дяволите.
Превзе устата ми с дълбока целувка. След това разтвори краката
ми, притисна възбудения си член към влагата ми и потъна в мен.

Събудих се с усещането за топлото твърдо тяло на Леандро, увито

около мен. Слънцето светеше в лицето ми, а между краката си усещах
лека болка от невероятния секс.
Чакай малко!
Усетих топлината на слънцето по лицето си.
Колко е часът?!
Очите ми премигнаха срещу сутрешната светлина, процеждаща се
през прозореца. Огледах се за часовника и го видях на масичката до
леглото от неговата страна. Беше шест часа сутринта.
– По дяволите! – седнах в леглото, а ръката на Леандро
продължаваше да ме обгръща. – Заспали сме – разтърсих рамото му. –
Трябва да тръгвам.
– Мммм… какво? – Красивите му очи премигнаха, но не разхлаби
хватката си около мен.
Избутах ръката му.
– Трябва да ме пуснеш. Заспали сме. Трябва да се прибирам.
Сърцето ми ускори ритъма си. Беше рано и най-вероятно Джет още
не се беше събудил, но не можех да повярвам, че бях заспала.
Аз бях най-лошата майка на света!
Скочих от леглото, започнах да обикалям стаята, събирах дрехите
си и се обличах.
Обърнах се към него, а той седеше в леглото и ме гледаше
развеселено.
– Какво? – попитах го.
 – Нищо. Изглеждаш страхотно.
– Изглеждам ужасно – прокарах ръка през разрошената си коса.
Той стана от леглото и се приближи към мен. Все още беше гол и
толкова секси.
– Красива си – целуна ме нежно.
– Ти също. Изглеждаш толкова съблазнително, докато се притискаш
гол към мен… но трябва да тръгвам – измърморих до устните му.
Той се засмя и с тялото си усетих смеха в гърдите му.
– Може да си тръгнеш, но само ако ми позволиш да те видя
довечера. Искам да изведа моето момиче на среща.
Наклоних глава леко назад и го погледнах в очите.
– Звучи чудесно.
– И ще бъде – той ме целуна отново. Ръката му обхвана задната
част на главата ми и плъзна език между устните ми. Другата му ръка се
спусна към дупето ми и го привлече към себе си, като притисна
сутрешната си ерекция в бедрото ми.
Още няколко минути няма да бъдат фатални, нали? Бихме могли…
Не, трябва да тръгвам!
Изстенах и отново казах:
– Наистина трябва да тръгвам.
Той издаде стон на разочарование.
– Добре, тръгвай – каза той с примирение, плесна ме по дупето и
ме пусна.
Взех обувките и чантата си и тръгнах надолу по стълбите. Леандро
ме последва, но вече облечен с чифт боксерки.
Срамота! Харесвах го гол.
Стигнах до входната врата и обух обувките си.
– Днес ще говоря с Джет за нас.
– Добре.
– Всичко ще бъде наред, разбира се, защото… ами, защото става
дума за теб – направих жест към него.
Той се подсмихна.
– Джет има отличен вкус, като майка си.
Усмихнах му се и поклатих глава.
– Мислех си, че може би ще бъде добре за него, ако прекара
известно време около теб. Може да вечеряме заедно тази седмица?
Така ще се запознаеш също и с Кит.
– Звучи страхотно – той се наведе и ме целуна отново, като прекара
пръсти през косата ми.
Оказах се притисната към вратата, като целувката бързо стана
много гореща.
– Трябва ли да си тръгваш точно сега? – въздъхна той срещу
устните ми.
– Налага се – казах тъжно.
Той си пое дълбоко дъх и се отдръпна от мен. Тъмните му очи бях
заключени в моите.
– Довечера си моя. Ще те изведа на вечеря, после ще те доведа тук
и ще те чукам, докато и двамата останем без сили да помръднем.
Усетих трепетни вълни ниско в корема си.
– Нямам търпение – хванах дръжката на бравата и отворих вратата.
– Ще те взема в 7:30 часа.
– С какво да бъда облечена?
– С колкото се може по-малко неща.
Засмях се и пристъпих през прага.
– Имаш предвид без бельо, нали? – погледнах го секси и повдигнах
вежда.
– Точно това имах предвид – той се облегна на рамката на вратата,
скръстил ръце на невероятните си гърди.
Гледаше ме как се качвам в колата и потеглям и ми помаха, докато
се отдалечавах. Отвърнах му с въздушна целувка.
Наистина мразех да си тръгвам от него, но на първо място бях
майка и в момента се провалих, като се успах. Не можех да повярвам,
че го направих. Това показва колко ме изтощаваше Леандро и колко
комфортно се чувствах с него.
Господи, сексът с него! Никога досега не бях правила такъв секс.
Може би така беше, когато правиш секс с някого, когото обичаш.
Но не мисля, че е само това. Този мъж беше бог в леглото.
Придвижих се бързо, тъй като пътищата бяха пусти толкова рано
сутринта. Петнадесет минути по-късно паркирах на алеята пред дома
ми. Изключих двигателя, измъкнах се от колата и внимателно й
затворих вратата.
 Тихичко отключих входната врата. Къщата беше потънала в
тишина. Всички спяха.
Слава Богу!
Оставих чантата си в коридора и се запътих към кухнята да направя
сутрешното кафе. След това трябваше да си взема душ. Миришех на
секс. И на Леандро.
За момент обмислих вариант да пропусна душа, тъй като ми
харесваше миризмата му, но не бях чак толкова безсрамна.
Влязох в кухнята и за малко да получа инфаркт, когато видях Джет,
седнал на маста да яде зърнена закуска и да гледа телефона си.
– Какво правиш?
Думите буквално ме задавиха.
Той вдигна поглед към мен и огледа външния ми вид.
– Защо си с вчерашните дрехи? Сега ли се прибираш? – веждите му
се повдигнаха въпросително.
– Н-не, аз, хм… аз…
– Мамо, ти заекваш?!
– Не – започнах отбранително. – Облечена съм с дрехите от вчера,
защото… – Мамка му! Защо не можех да лъжа с лекота? – Защото
много си харесвам тази риза.
– А, добре… Само да знаеш, че любимата ти риза е закопчана
накриво.
– Какво? – погледнах надолу и видях, че в бързината на тръгване от
къщата на Леандро не я бях закопчала правилно. Заех се да закопчавам
копчетата както трябва.
– Значи тази нощ си останала си при Леандро?
По лицето ми се изписа неудобство.
– Да. Не! Искам да кажа, не – Боже, как мразех да ме засипва с
въпроси, когато съм разсеяна.
– Знаеш ли, мамо, да лъжеш единствения си син е нещо ужасно.
Убеден съм, че лъжите между една майка и нейното дете неминуемо
ще доведат до провал във взаимоотношенията. Имам предвид
следното: ти ме лъжеш; аз вероятно ще се почувствам наранен и
отхвърлен. Това може да ме накара да се бунтувам. Да започна да
излизам с грешните хора, да пуша, да употребявам наркотици. Кой
знае до къде би могло да стигне всичко това.
 Поклатих глава и се опитвах да не се усмихна. Седнах на стола
срещу него.
– Добър подход. Кога стана толкова умен?
– Винаги съм бил толкова умен. Научих се от моята супер
интелигентна и много красива майка.
– Много си устат тази сутрин – засмях се, силно впечатлена. –
Добре, нека да е истината. Имах намерение по-късно днес да поговоря
с теб, но явно сега е по-подходящият момент. Да, снощи бях с
Леандро, и съжалявам, че те излъгах.
– Знаех си! Е, гадже ли ти е? От колко време? Това означава ли, че
мога да ходя на състезанията, когато поискам?
– Опа! Забави малко темпото – вдигнах ръка, за да спра
обстрелването с въпроси. – Първо, нека ти се извиня. Снощи отидох
при Леандро, за да поговорим. Бях уморена и след разговора съм
заспала. Съжалявам, че ме нямаше цяла нощ, защото не беше редно да
се случва.
Налагаше се да послъжа малко, защото нямаше начин да кажа на
дванадесетгодишния си син, че с Леандро сме заспали, каталясали от
секс. По-скоро Адът ще замръзне, отколкото аз да му споделя такова
нещо.
– Е, нищо, де. Вуйчо Кит беше тук. Не е като да си ме оставила сам.
– Знам, а и никога няма да го направя. Просто не ми е обичай да не
се прибирам вкъщи. Затова занапред, ако се налага да отсъствам през
нощта, ще те предупреждавам. Става ли?
– Добре – гребна с лъжицата от зърнената си закуска, лапна я и
започна да дъвче.
– А отговорът на другия ти въпрос е: да, с Леандро сме заедно.
– Страхотно! И ще получавам билети за състезанията?
Усмихнах се и поклатих глава. Трябваше да уважавам приоритетите
на детето си и неговата настоятелност.
– Зависи къде ще са, защото говорим за чужбина все пак, но съм
сигурна, че Леандро ще ти осигури билети, стига да не си на училище
и аз да съм в почивка, за да те заведа. Всъщност той ни покани в
Унгария – чух как думите се изплъзват устата ми, преди първо да съм
ги обмислила. Въпреки че за Джет това щеше да бъде невероятно
пътуване, не биваше му го разкривам веднага.
 – Сериозно ли?
– Мхм – стисках здраво устни. Мразех голямата си уста.
– О, Боже мой, това е страхотно! Ще бъде невероятно! Мислиш ли,
че ще ни пусне да гледаме от бокса?
– Хм, не знам. Може би.
– Сигурен съм, че ще позволи. О, Боже мой, ще бъде фантастично!
Вече откачам заради Унгария! Нямам търпение да разкажа на
приятелите си.
– Добре, добре, нека да не се вълнуваме твърде много.
– Че защо не? – Челото му се набразди в знак на объркване.
– Ми знам ли... – измънках безпомощно. Направих опит да сменя
темата. – Както и да е, защо си станал толкова рано?
На лицето му се появи хитра усмивка.
– Исках да те хвана на прибиране.
Зяпнах.
– Знаел си, че снощи съм излязла?
– Разбира се, че знаех. Чух ви с вуйчо Кит да си говорите. Имам
уши на прилеп. И за твое сведение, всичко, което си говорите в тази
кухня, се чува горе в стаята ми.
– О, Боже! – изстенах.
Сложих ръце на масата и оставих главата ми да тупне върху тях,
сещайки се за разговорите, които наскоро проведохме тук с Кит.
Чух как Джет се разсмя, а след това стана от масата. Няколко
секунди по-късно ме потупа по рамото и вдигнах глава да го погледна.
– Радвам се, че си щастлива, мамо. Ти си красива, разбира се, че си.
Но да забиеш състезател от Формула 1 си е сериозна работа. Не мога
да бъда по-горд. Нощес ти ме направи най-популярното дете в
училище. Всичко, което искам сега, е вуйчо Кит да доведе модел на
Victoria`s Secret и животът ми ще бъде съвършен. Искаш ли да ти
направя кафе?
– Хм, кой си ти и какво си направил на малкото ми момче? – гледах
го изумена.
– Малкото ти момче е почти тийнейджър.
– Пфу, мислиш, че не го знам ли? – промърморих и отново
захлупих глава. – И отговорът ми за кафето е „да“.
– Ей сега ще ти направя – подсмихна се той.
 ЛЕАНДРО
– Е, къде ще ходим?
Току-що бях извел Индия на среща след няколко сериозни
изпитателни погледа от брат й Кит (който изглеждаше свестен
човек) и няколко думи от Джет, с които накратко ме
осведомяваше, че въпреки че ме смята за страхотен, богат и
известен, ще ми срита задника, ако по някакъв начин нараня
майка му. Каза още, че досега не се е срещал с някого, с когото
майка му е излизала. И че щом ни е запознала, значи много й
харесвам. Уверих го, че аз също много харесвам майка му.
Бях луд по нея.
Липсваше ми до полуда, след като си тръгна рано сутринта от
дома ми. После се върнах в леглото, но чаршафите и
възглавниците ухаеха на нея и това ме караше да искам още по-
силно да беше останала, за да мога отново да се потопя дълбоко
в нея.
Никога не се бях чувствал толкова изгубен и същевременно
толкова цял, колкото когато бях в нея.
Да съм с Индия се оказа нещото, към което съм се стремял да
бъда. В нея и до нея.
Винаги съм се чудел какво означава да си влюбен, какво би
било чувството. Сега вече знаех.
 – Реших, че ще искаш да бъдем дискретни, а и на мен ми се
щеше да бъда насаме с теб. Затова ще те заведа на вечеря в моя
ресторант.
– Имаш ресторант?
Имаше нотка на изненада в гласа й.
– Мхм. Купих го преди няколко години. Беше любимото ми
заведение за хранене. Приготвяха най-вкусната бразилска храна
в Лондон, но щяха да го затворят заради някакви финансови
затруднения. Собственикът ми допадаше, а и не исках да изгубя
любимото си място, така че го купих. Вложих малко пари, за да
го ремонтирам и рекламирам и сега нещата вървят добре.
Виктор все още работи за мен, а аз гледам да стоя настрана от
управлението.
– Добросърдечен си.
Погледнах я.
– Леандро Силва – добросърдечен? Няма никакъв шибан
начин. Виж, с нюх към бизнеса – да. Най-добрият състезател на
всички времена – да. И определено – секси.
Тя се смееше и звукът отекна в сърцето ми.
Протегнах ръка и хванах нейната. Целунах нежната й кожа,
тя преплете пръсти с моите и аз отпуснах ръцете ни на бедрото
си.
– Опитвала ли бразилска храна?
– Не. Ще ми хареса ли?
– Харесваш ли месо?
Ухили се, захапала долната си устна, и ми стана ясно точно
какво си мисли. Обичах мръсното й подсъзнание. Изглеждаше
толкова елегантна и благоразумна на външен вид, но под всичко
това се криеше жена, която обичаше да играе грубо и мръсно.
– Наденица ли ще бъде?
Усмихнах се дяволито.
– Не, но мога да ти осигуря наденица по-късно – когато
отидем у нас.
– Непременно – прокара език по долната си устна и пенисът
ми беше на път да изригне.
 – Докато сме в ресторанта, може да ме научиш на онези
бразилски фрази, които казваш, когато въпросната наденица е в
устата ми.
Милостиви Боже!
– Ти си дяволски секси – пуснах ръката й и плъзнах пръсти
нагоре по голата й ръка. Когато стигнах до рамото й, зарових
пръсти в косата й и наклоних лицето й към мен. – След вечеря
ще те отведа директно в дома ми, ще те съблека гола и ще те
чукам чак до следващата седмица.
– Нямам търпение – каза ми тя и адски секси се усмихна.
Скоро стигнахме до моя ресторант. Трябваше да впрегна
целия си самоконтрол да не обърна колата и да не я отведа
директно в дома ми. Само че държах да я изведа на истинска
среща. Не исках да си мисли, че цялата работа е само заради
секса с нея, въпреки че това беше основното, за което можех да
мисля, дори когато не беше с мен. Но не беше само това. Исках
много повече. Исках всичко и държах тя да го знае.
– При Едуардо – прочете тя табелата на ресторанта.
– Баща ми. Промених името на ресторанта, след като почина.
Изключих двигателя, излязох от колата и бързо я
заобиколих, за да й отворя вратата.
Поех ръката й, докато излизаше.
– Благодаря ти. Не мога да си спомня кога за последно мъж
ми е отворил вратата на кола. Всъщност, мисля, че е било...
никога – изкикоти се тя.
– Свиквай тогава, защото сега си с мен. Аз винаги ще ти
отварям вратите.
Приведох се напред и я целунах леко по устните. Хареса ми
нежния стон, които издаде.
Когато се отдръпнах, тя прокара върховете на пръстите си по
устните ми.
– Червило.
– Казвал ли съм ти колко много обичам червените ти устни?
– Спомена го няколко пъти снощи – пакостливи искри
проблеснаха в очите й, които накара пениса ми да се събуди и да
зачака с интерес.
 – Нали знаеш, че можехме да се срещнем тук. Да си спестиш
шофирането до дома ми и после обратно до твоя – тя говореше
за малката подробност, че бяхме в Мейфеър, което беше на
няколко минути от къщата ми.
– Няма никакъв начин да се чакаме навън. Ние имаме среща,
а аз винаги взимам моето момиче за срещите ни.
– Харесва ми, когато ме наричаш така.
– „Моето момиче“? – спрях до вратата.
– М-мхм-м.
– Ами ти си моето момиче.
Усмивката, с която ме дари, ме остави без дъх.
Отворих вратата на ресторанта, за да може Индия да влезе
първа. Начинът, по който миришеше това място, винаги ми
напомняше за дома.
– Добър вечер, господин Силва. Масата ви е готова.
– Благодаря ти, Мигел.
Последвах Мигел до масата, която бях поискал. Бях избрал
сепаре в дъното. Тази вечер ресторантът беше пълен, но
мястото, на което се намираше сепарето, ни осигуряваше пълно
уединение. Точно това, което исках да имам с Индия.
Тя се плъзна в сепарето и вместо да седна на отсрещната
страна, заех мястото до нея. Тази вечер имах намерение да не
свалям ръцете си от нея.
Настанихме се, поръчахме си питиета и Мигел ни остави с
менютата. Нямаше нужда да отварям моето – знаех какво
предлагат в заведението.
Индия съблече якето си и бях възнаграден с невероятната
гледка, която разкриваше дълбокото деколте на роклята й.
Пенисът ми започна да се втвърдява.
Тя отвори менюто и наведе се напред, за да го разгледа.
Можех да видя право през роклята й.
– Кое е най-вкусното за ядене тук? – попита тя, без да ме
погледне.
– Всичко. Но точно сега апетитът ми е насочен само към
едно-единствено нещо – към теб.
Вдигна поглед към моя.
 – Изглеждаш много секси в тази рокля.
– Радвам се, че ти харесва.
– „Харесвам“ е меко казано.
Тя прехапа устна и пенисът ми потръпна. Прехапваше я
заради мен.
– Готови ли сте да поръчате? – появи се Мигел до масата с
нашите напитки.
С усилие се сдържах да не изръмжа от раздразнение, че ни
прекъснаха.
– Искаш ли да поръчам и за двама ни? – попитах Индия.
– Разбира се.
Набързо дадох поръчката ни на Мигел, за да може по-скоро
да ни остави сами.
– Мястото е невероятно – тя вдигна чашата си с вино и отпи
една глътка.
– Благодаря.
– Още не мога да повярвам, че притежаваш ресторант и дори
не си ми споменавал за него – докато се усмихваше, тя поклати
глава. – Мислех, че съм научила доста неща за теб, но имам
чувството, че има още толкова много, които не знам.
– Питай ме каквото пожелаеш и ще ти отговоря, знаеш това
– погледнах я с намек за нашите сеанси, на които не бях особено
свенлив при споделянето на информация.
– Друг бизнес, за който не знам?
– Не, само този.
– На колко години беше, когато започна да се състезаваш?
Свих рамене.
– Млад. Тийнейджър.
– Първото състезание, което спечели?
– Е, ако не броим нелегалните улични състезания, в които
участвах... – мернах в очите й опасен проблясък – детският рали
шампионат в Бразилия, когато бях на четиринадесет.
– Значи като малък си бил лошо момче, а?
– Все още съм лош – ухилих се аз.
Тя отпусна лакти на масата и подпря брадичката си с ръка.
 – Обзалагам се, че като лошо момче и секси състезател си
имал много момичета.
– Не мога да се оплача – свих лениво рамене.
– Първата сериозна приятелка?
– Лариса Гарсия.
– На колко години загуби девствеността си?
– Шестнадесет.
– С Лариса?
– Не, с по-голямата й сестра, Мариса. Тя беше на
осемнадесет.
– Шегуваш ли се? – засмя се шокирано тя.
– Не. Това беше причината да скъсаме с Лариса. Като дете
бях един малък негодяй – изкисках се и направих гримаса.
– А и като възрастен – повдигна вежди тя, говорейки за
завоеванията ми, за които знаеше от нашите терапевтични
сеанси. Единственият недостатък в това да се срещам с
терапевта си.
Игривото ми настроение внезапно се изпари.
– Бях, но вече не съм такъв.
– Знам – каза нежно тя и докосна лицето ми. – Извинявай,
не трябваше да се шегувам с това.
Вдигнах поглед към нейния.
– Не, всичко е наред. Просто исках да знаеш, че този човек
отпреди... е в миналото. Ти си моето бъдеще.
Щастието, което изгря в очите й, накара сърцето ми да
ускори ритъма си.
– Ти също си моето бъдеще – целуна ме тя по устните. –
Обичам те, Леандро – прошепнатите й до кожата ми думи
засилиха копнежа ми по нея.
Отвърнах на целувката й, зарових ръка в косата й и наклоних
главата й назад, за да задълбоча целувката. С другата си ръка я
хванах за ханша и я придърпах към себе си. Тя отрони тих стон и
пръстите й стиснаха ризата ми.
Прекъснах целувката, задъхан, и се вгледах в широко
отворените й очи.
– Искаш ли да знаеш още нещо за мен?
 Тя кимна.
– Възбуждам се само при мисълта да те докарам до оргазъм
на публично място – придвижих ръката си надолу по бедрото й
и плъзнах пръсти под ръба на роклята й.
Очите й се разшириха, но не се поколеба и не отмести поглед
от мен.
– Могат ли да ни видят? – прошепна задъхано тя.
– Само ако някой дойде насам.
Погледът й пламна от възбуда и тя подканващо разтвори
крака. Тръпка на удоволствие премина по гръбнака ми и се
насочи право към пениса ми.
Извъртях се към нея така, че ако някой дойдеше по-наблизо,
всичко, което щеше да види, беше гърба ми. Плъзнах ръка по
вътрешната страна на бедрото й и пръстите ми докоснаха
сатенените й бикини, през които можех да усетя възбудата й.
– Готова си за мен – прошепнах. Наведох се напред и
докоснах с устни шията й.
– Постоянно.
Пробягвах с върха на пръста си по бикините й, а тя се
извиваше към ръката ми. Нетърпелив да я докосна, отместих
плата настрани и плъзнах пръста си в нея. Изстена доста силно и
аз побързах да я целуна, за да заглуша стоновете й.
– Шшшт. Без да издаваш звуци, скъпа! Ще те чукам с пръсти
и ще те накарам да свършиш върху ръката ми и ти няма да
издадеш и звук.
Очите ми се взираха в нейните, когато прошепна:
– Ще бъда тиха. Моля те, накарай ме да свърша. Имам нужда
от това... от теб.
Проръмжах и започнах да я обладавам с пръсти, дразнейки
клитора й с палец. Харесвах начина, по който така ненаситно ме
поемаше.
Толкова бях възбуден. Или щях да свърша в панталоните си
или да я наведа над тази маса и да я изчукам здраво, докато
всички гледат.
– О, Боже... – прошепна Индия, треперейки, – толкова съм
близо.
 – Хайде, Индия! Свърши за мен! Покажи ми как ти
въздействам.
Очите й не се откъсваха от моите и когато се стегна около
пръстите ми, усетих как я връхлита оргазмът.
Тялото й потръпна от удоволствие, а на лицето й се изписа
пълно блаженство. Когато свърши, се сгуши в мен.
Измъкнах пръстите си и оправих бикините й.
– Добре ли си?
– Много повече от добре – тя вдигна глава и ме погледна. –
Беше невероятно.
Лицето й беше поруменяло от оргазма, а устните й – подути
от целувките ми.
– Определено беше такова – Господи, отчаяно се нуждаех да
се потопя в нея. Не знам дали щях да мога да издържа тази
вечеря.
– Не мога да повярвам, че го направихме – погледна ме тя
срамежливо.
Намирах за забавно това, че преди малко свърши с дълбоко
заровените ми в нея пръсти, а сега се срамуваше.
– Повярвай, скъпа, защото често ще го правим.
Възнамерявам да те дарявам с оргазъм навсякъде, където мога.
Пъхнах пръстите, които току-що бяха в нея, в устата си и
изсмуках соковете й от тях.
В очите й отново пламна желание.
– Колко време ще продължи вечерята?
– Защо?
– Защото искам да отидем в дома ти, колкото е възможно по-
скоро, за да мога да ти върна услугата – очите й трепнаха към
пениса ми, който беше опънал до краен предел панталоните ми.
Помислих си, че никога нямаше да попита.
– Дали да не вземем храната за вкъщи и да тръгваме?
Погледна ме отново с неприкрита жар в очите.
– Да го направим!
 ИНДИЯ
– Дотук беше с вечерята – засмях се леко, докато влизахме в
дома на Леандро с кутиите с храна в ръката ми.
– Хей, не ме обвинявай, ти го предложи.
– Знам и не се оплаквам – вървях пред него по коридора,
отправяйки се към кухнята. – Просто се чудех колко време ще
издържим на срещата, преди да си тръгнем и да се върнем тук,
за да правим секс.
– Ама ние секс ли ще правим?
Обърнах се и го видях да застанал на вратата със
самодоволна усмивка на лицето.
Извърнах се и оставих кутиите на кухненския плот.
– Ами може просто да вечеряме, ако искаш?
– Не, по дяволите! – гърдите му се притиснаха към гърба ми,
приковавайки ме към плота. Отмести косата ми настрани и
докосна с устни шията ми. – Откакто си тръгна тази сутрин,
отчаяно копнея да потъна отново в теб.
После заповдига роклята ми с леко плъзгащи се нагоре по
бедрото ми пръсти.
– Хайде да се отървем от тези – устните му докоснаха леко
ухото ми и ме накара да потръпна, когато пръстите му закачиха
ръба на бикините ми, за да ги свали.
Оставих ги да се свлекат по краката ми и излязох от тях,
преди да ги ритна настрани.
 Той набра роклята около кръста ми.
– Имаш невероятно дупе, Индия.
Погледнах надолу към него, докато коленичеше. Целуна ме
по дупето и леко одраска със зъби кожата ми, което ме накара да
потръпна. После плъзна пръст по гънките ми и изстенах.
– Допри гърди на плота и си разтвори краката, Индия.
Без колебание направих това, което искаше. Знаех, че това че
се предадох бързо, го възбуждаше.
Ръцете му обхванаха дупето ми и го разтвориха. Усетих дъхът
му да гали кожата ми, а умелият му език докосваше клитора ми,
от което коленете ми направо омекнаха.
– Леандро – извиках и се вкопчих в ръба на плота.
Не се отказваше. Пъхаше езика си в мен, обладавайки ме с
него, а после отново го плъзгаше по клитора ми с кръгови
движения.
Ненадейно прекъсна настъплението си и стана на крака. Уви
ръка около кръста ми, изправи ме и ме завъртя с лице към себе
си.
– Искам те гола. Веднага.
Издърпа роклята ми през главата, сутиенът я последва. Бях
гола, само по обувки на високи токчета, докато той беше
напълно облечен.
Вдигна ме и ме настани на плота. Тялото му беше притиснато
до моето, ризата му докосваше възбудените ми зърна и
грапавата материя на панталона му триеше клитора ми, като
увеличаваше удоволствието ми допълнително, когато ме
изпепели с най-мократа и най-горещата целувка, която някога
съм получавала.
Внезапно прекъсна целувката и ме остави задъхана.
– Не мърдай!
Закрачи към хладилника, докато си сваляше ръкавелите.
Запрати ги на плота и си съблече ризата, предоставяйки ми
гледката на прекрасното си тяло.
Милостиви Боже, беше разкошен!
Не можех да повярвам каква късметлийка бях, че съм с
Леандро. Можеше да има всяка жена, която пожелае, но поради
някаква причина искаше точно мен.
Загледах го как отваря вратата на фризера и изважда
формата за лед. Това предизвика интереса ми.
Върна се с формата за лед, обърна я надолу и изсипа
съдържанието й на плота до мен.
Някои от кубчетата лед се плъзнаха по тялото ми, докосваха
бедрата ми и ме охлаждаха.
Леандро вдигна едно от кубчетата лед, доближи го до
гърдите ми и го прокара по зърното ми, което ме накара да
потръпна.
Отдръпна го от мен, наведе се напред и пое с устните си
същото зърно, като силно го засмука.
Боже Господи, усещането беше толкова хубаво!
Редуването на топло и студено изпращаше пронизващи
тръпки на удоволствие по цялото ми тяло.
Устните му се отдръпнаха от гърдите ми и отново постави
кубче лед върху тялото ми, плъзна го между гърдите ми и
продължи надолу към стомаха ми, а езикът му следваше
спускащата се на юг мокра пътечка.
Когато достигна бедрото ми, се изправи, метна използваното
кубче лед на плота и взе ново.
С потъмнял поглед, прикован в мен, сложи кубчето лед
между устните си и го задържа там, след което коленичи,
раздалечи бедрата ми и притисна устата си към мен.
– О, боже! – изкрещях.
Студеното, докоснало възбудения ми клитор, не можеше да
се сравни с нищо, което бях изпитвала досега.
Просто исках... повече от него. Повече от това.
– Така харесва ли ти, скъпа?
– Господи, да. Не спирай! – сграбчих го за косата и се опитах
да върна устата му обратно, където имах нужда да бъде тя.
Тихият му смях беше потаен и чувствен. Чух как ледът се
раздробява в устата му, докато го схрускваше. После, отново с
уста, допряна до кожата ми, прокара покрития си с лед език
нагоре по клитора ми.
Почти загубих съзнание от удоволствие.
 – Мили Боже!
Ръцете ми отказаха да ме удържат и се отпуснах назад върху
плота, докато Леандро продължаваше да си играе с клитора ми.
Той плъзна един пръст в мен и започна да ме обладава с него,
докато продължаваше безмилостната ледена игра с клитора ми.
После усетих как навлажни от котенцето ми другия си пръст,
премести го към дупето ми и започна да ме измъчва.
– Да – простенах в желанието си да разбере, че искам да ме
докосва там.
Никога досега не бях позволявала на някой да ме докосва
там. Не можех да повярвам колко много ми харесва това, което
правеше. Усещането беше така интимно и чувствено, че щях да
достигна върха, както не съм предполагала, че е възможно.
Нададе стон и плъзна пръста си в дупето ми.
Обладаваше ме с пръсти, смучеше клитора ми, драскаше го
със зъби и аз свърших.
Избухнах като фойерверк. Изкрещях, когато ме разтърси
най-силният оргазъм, който някога бях изпитвала, тялото ми се
разтресе, а мускулите ми – стегнати до краен предел.
Все още се намирах във висините, когато чух отварянето на
ципа му.
Изправих се, подпряна на лакти, погледнах го и съзрях
изписаното на лицето му неприкрито диво излъчване на
първична страст.
Желаеше ме.
– Вземаш ли противозачатъчни? – попита ме той.
– Да.
– Чист съм. Последният ми преглед беше точно преди да
правим секс за пръв път и знаеш, че оттогава не е имало друга.
Искам да те чукам без презерватив. Искам да усещам стегнатото
ти котенце, докато свършвам в теб.
Господи.
Обичах безсрамния начин, по който говореше за секса.
– Аз също го искам.
Прикованият му в мен поглед омекна за миг, но после в
очите му отново пламна искра. Ръцете му се обвиха около
задната част на бедрата ми и ме дръпна напред, докато дупето
ми не се допря до ръба на плота.
Хвана пениса си в ръка и започна да дразни възбуденото ми
място, прокарвайки члена си нагоре-надолу.
– Леандро, моля те – тласнах се напред към него, притиснах
задника му с пети и се опитах да му подскажа къде го исках.
Отчаяно го исках в себе си.
В отговор той хвана краката ми, плъзна ръце по стъпалата,
събу ми обувките и ги остави да паднат на пода.
Подпря ходилата ми на ръба на плота.
– Търпение – каза ми той, а приглушеният му глас ме накара
да потреперя.
– Желая те в мен – погледнах го в очите. – Мислех, че и ти
също ме желаеш?
– Знаеш, че е така – притисна той главичката на пениса си
към вагината ми. – Но тази вечер аз съм шефът, Индия –
акцентът му се задълбочи и ме възбуди още повече.
– Тогава се дръж като шеф и просто ме изчукай.
Той се разсмя с отметната назад глава. След това отново ме
погледна. Прикова ме със страстния си взор, плъзна се в мен и
ми даде това, което желаех и от което имах нужда.
– Да! – извиках от усещането да ме изпълва изцяло.
– По дяволите! – изръмжа той, все още в мен. – Удивителна
си, Индия! Толкова тясна и гореща. Дяволски невероятна.
Ръцете му се плъзнаха нагоре по корема ми и обхвана
гърдите ми с шепи. Пръстите му докосваха леко зърната ми и
изпращаха тръпки на удоволствие право към клитора ми.
Извивах се към него в желанието си по-силно да ги потърка.
Той премести ръцете си от гърдите ми и обгърна с длани
лицето ми, като палците му докосваха шията ми.
– Искам да ме гледаш през цялото време.
Излезе от мен и много бавно проникна обратно.
След това се наведе над мен, гърдите му се притиснаха към
моите, а пенисът му навлезе дълбоко в мен. Целуна ме, без да
отмества поглед от очите ми.
 – Дяволски много те обичам – каза до устните ми, – и обичам
дяволски много да те чукам.
– Обичам те. И също така обичам да ме чукаш, скъпи.
При моето признание очите му се озариха.
Едната му ръка остана на лицето ми, с другата ме
притискаше към плота и правихме секс, докато и двамата, потни
и горещи, не избухнахме в бурен оргазъм.
 ЛЕАНДРО
Официално с Индия бяхме двойка вече от няколко седмици и
това беше най-хубавото време в живота ми.
Не минаваше ден без да я видя, дори и само за да обядвам с
нея. Стремях се да не отнемам прекалено много от времето й с
Джет. Но беше дяволски трудно да стоя далеч от нея.
Излизахме няколко пъти и заедно с Джет – на кино, на
боулинг, а през един от дните дори отидохме до картинг
пистата.
Честно казано, детето беше невероятно, направо открадна
сърцето ми.
Досега не бях прекарвал кой знае колко време около деца, но
Джет беше изключително умен за годините си, обожаваше
майка си и се състезаваше много добре.
Разбирах се много добре и с Кит, което беше хубаво, защото
двамата с Индия бяха много близки.
Бяхме в Будапеща за този етап от състезанието. Джет, Кит и
Индия бяха с мен.
След като започнахме да се срещаме, се стараех да държа
Индия настрана от пресата, но сега, когато беше тук с мен, вече
беше невъзможно. Взирах се в новините, които четях на моя
Ipad, и в тях беше поместена наша снимка от вчерашното
събитие на един от спонсорите. Беше представена като моята
„мистериозна блондинка“. Сподавих смеха си, предизвикан от
термина. Но не след дълго Индия нямаше вече да бъде мистерия
за тях. Когато научат, че е тук заедно с мен и че има син, много
бързо ще проучат точно коя е.
– Това ние ли сме?
Не бях чул кога се е появила зад мен.
Усмихнах й се през рамо. Носеше моята тениска. Косата й
беше разрошена от съня (а и от ръцете ми, които я държаха,
докато я обладавах отзад). Изглеждаше дяволски красива.
И цялата беше моя.
– Да. Но все още не знаят коя си, така че ще се порадваме
още малко на уединението си.
– Все някога щеше да се случи, добре поне, че са избрали
хубава моя снимка – седна срещу мен и разположи босите си
ходила на стола между краката ми.
Сложих Ipad-a на масата.
– Че ти имаш ли грозни снимки? Силно се съмнявам да е
така.
– Имам от времето, когато бях бременна с Джет, а тогава бях
огромна.
– Обзалагам се, че си била много красива бременна.
– Наистина не бях – засмя се тя.
Плъзнах ръка по горната част на ходилото й и го задържах.
Тя въздъхна от удоволствие, когато прокарах върха на палеца си
по страничната извивка на стъпалото й.
– Когато се приберем, ще ти покажа малко снимки от
периода на бременността ми и ще видиш, че ще си промениш
мнението.
Изкикоти се тя, а аз поклатих глава, защото не можех да се
съглася с нея. За мен Индия винаги щеше да бъде красива.
– Господи, толкова е хубаво – отбеляза тя относно умението
ми да разтривам крака.
– Удоволствието е мое. И като говорим за удоволствия,
поръчал съм ни закуска – кимнах към храната на масата. – Дали
Кит и Джет вече са будни? Мислиш ли, че ще искат да закусят с
нас?
 – Несъмнено още спят. И съм почти сигурна, че Кит каза, че
ще поръча храна за тях двамата.
Първоначално резервирах един апартамент с две спални за
мен, Индия и Джет и едностаен апартамент за Кит. Но Джет
настоя да бъде заедно с Кит, затова двамата се настаниха в
апартамента с двете спални, а ние с Индия – едностайния. Не
мога да кажа, че останах разочарован от разпределението на
спалните. Така имах пълен достъп до Индия и тя можеше да
вдига шум, колкото си иска, докато я чукам.
– Ще дойдат да гледат тестовете днес, нали?
Тя отпусна глава назад и ми се усмихна.
– Сякаш биха ги пропуснали.
– Добре.
– А какво ще правим довечера?
– Мислех си да излезем някъде всички заедно за една
спокойна вечеря, защото трябва да си легна рано, за да съм
отпочинал за квалификациите.
– Звучи перфектно – стана и кракът й се изплъзна от ръката
ми.
Приближи се до мен и седна в скута ми, а ръцете ми веднага
се озоваха на бедрата й.
– А това ранно лягане включва ли и мен?
– Ти си част от всяко ранно лягане, а и се състезавам много
по-добре, след като съм те чукал.
– Не си се състезавал, откакто правихме секс – каза тя.
– Напротив. Като изключим тренировките за това
предстоящо състезание, участвах в десет обиколки за
шампионата, откакто правихме секс за първи път, когато те
изчуках, опряна на стената в коридора, ако си спомняш.
Изчерви се.
– Помня.
Отблъснах болезнените мисли за тези десет състезания,
които прекарах без нея.
Но сега беше с мен и само това имаше значение.
– А победите и общият ми резултат са по-високи от когато и
да било – ръцете ми се промъкнаха под тениската ми, с която
беше облечена тя. Едва усетих нежната й кожа под ръцете си и
пенисът ми се втвърди. – Бих казал, че да те чукам, е новият ми
ритуал за късмет преди състезание.
– Хм-м... така ли? – въпросително вдигна вежди тя.
– Определено. И мисля да се заемем с тези ритуали още сега.
Изправих се до нея, а тя започна да се кикоти и преплете
ръцете си около врата ми. Отнесох я в спалнята, положих я на
леглото и прекарах следващия един час да й показвам наистина
колко много късмет ми носи.
 ИНДИЯ
Бях в бокса на отбора на Леандро, стоях между Кит и Джет и
гледах екрана, докато Леандро се бореше да спечели първото
място в квалификациите.
Атмосферата беше толкова различна тук в бокса, отколкото
когато гледаш от трибуните на Силвърстоун. Желанието на
целия му екип Леандро да излезе на челна позиция изпълваше
въздуха с напрежение.
– Той ще го направи, мамо! – каза развълнувано до мен
Джет.
Обичах да чувам щастието в гласа му. Тук беше изцяло в
стихията си. А и Леандро се отнасяше страхотно към него. Както
и към Кит. Разведе ги наоколо и двамата, представи ги на
другите състезатели, дори прекараха известно време с Карик в
бокса на „Райбъл“.
Снощната вечеря с Анди и Карик беше прекрасна. Бяха
довели неколцина приятели със себе си. Петра – приятелката на
Анди, работеше в екипа на Карик. Кит изглеждаше доста
заинтересован от нея и си говориха през по-голямата част от
вечерта. Запознах се и с един от механиците на Карик – Бен, и с
чичото на Анди – Джон. Разбира се бях слушала за всички тези
хора по време на нашите сеанси с Анди, но беше хубаво, когато
свържеш имената с лица.
 Карик и Анди нямаха нищо против връзката ни с Леандро,
въпреки че знаеха, че съм му била терапевт. Изпитвах известно
безпокойство при мисълта да се виждаме с тях, притеснявах се
какво ще си помислят за мен, но Леандро ме увери, че те
наистина се радват за нас.
Това донякъде ме успокои, но се отпуснах едва когато
прекарах известно време с тях и осъзнах, че те изобщо не се
интересуват как сме се запознали с Леандро. Изглеждаха
истински щастливи, че сме се събрали с него.
Телефонът ми завибрира в задния джоб на дънките.
Чудех се кой ли може да бъде.
Единствените хора, с които се чувах редовно, бяха тук с мен, а
всички обаждания от пациентите ми бяха прехвърлени на
Аманда – терапевта, който бях наела да ме замества, докато съм
тук в Унгария.
Измъкнах телефона от задния си джоб.
Не бях виждала този номер от доста дълго време, а това не
вещаеше нищо добро.
– Отивам да проведа един разговор – размахах вибриращия
си телефон към Кит, който ми даде знак с поглед, че ме е
разбрал и отново се загледа в телевизионния екран.
Преминах набързо през бокса, отворих вратата и отговорих
на обаждането.
– Ръсел?
Ръсел беше адвокатът на обвинението в делото срещу Пол.
– Индия? Здравей! Извинявай, че ти се обаждам през
уикенда, но току-що получих обаждане и помислих, че би
искала да знаеш.
– Какво обаждане? – устните ми леко се разтрепериха.
Той тихо въздъхна.
– Вчера Пол е бил на изслушване за предсрочно
освобождаване, за което не знаех. Както изглежда документите
са били изпратени до мен, но не съм ги получил навреме.
Индия, съжалявам, но са го одобрили.
Вълна на страх премина през гръбнака ми.
– Навън е – почти се задавих с думите.
 – Все още не е. Ще го освободят сега във вторник.
След няколко дни.
Останах без дъх. Притиснах ръка до челото си в опит да
успокоя препускащите мисли.
– Но аз мислех, че ще минат още няколко години преди да го
освободят.
– Аз също. Изобщо не допусках, че молбата му за предсрочно
освобождаване ще бъде одобрена. Мислех си, че ще излежи
цялата присъда, особено след неуспешния му опит да избяга от
затвора и... писмата, които ти изпращаше. Заплахите.
В съзнанието ми нахлу споменът за получаването им.
Написаните думи. Струящата от тях омраза.
Връхлетялото ме чувство на болка, предателство и гняв към
него, а и към мен самата, ме разтърси.
– Първото нещо, което ще направя в понеделник, е да извадя
спешна ограничителна заповед за теб и Джет – каза ми Ръсел.
– Мислиш, че ще ни търси? Джет в опасност ли е? – обзе ме
паника и вече обмислях вариантите как да избягаме от Пол.
Първото, което ми хрумна, беше да напуснем страната.
Преди да влезе в затвора той беше кротък мъж, но в
написаното съзрях ненавистта му към мен. Мен обвиняваше за
съсипания си живот. Пък и престоят в затвора може да промени
дори и най-хрисимия човек.
Пол, който щеше да напусне затвора след няколко дни, беше
човек, когото не познавах.
– Не мисля. Пол ще бъде освободен с електронна гривна за
проследяване и ще му бъде наложен полицейски час. Няма да
му бъде позволено да напуска района на Манчестър. Не смятам,
че би рискувал да се върне обратно в затвора, като наруши
условията и дойде в Лондон, след като толкова дълго време се
опитваше да излезе на свобода. А и той не знае къде си. Но все
пак е по-добре да имаш ограничителна заповед под ръка.
Знаех колко е лесно да намериш човек, а и името ми не беше
от най-широко разпространените. Може би трябваше да го
променя, за да не може да ни намери.
Предвидливостта е хубаво нещо.
 – Добре.
– Всичко ще бъде наред, Индия. Винаги сме знаели, че този
ден ще дойде. Просто се случи малко по-рано, отколкото
очаквахме.
– Прав си. Знам, че е така.
– След като предсрочното освобождаване на Пол е одобрено,
вероятно сега е различен човек. Може би вече не те мрази.
– Вярваш ли в това?
– Иска ми се, заради теб. Днес ще получа документите за
предсрочното му освобождаване и ще мога да видя какви са
условията, които трябва да спазва. Наистина мисля, че всичко
ще бъде наред.
– Ако има нещо сред документацията, например молба от
негова страна да се срещне с Джет...
– Знае, че не му е позволено, но да, ако има нещо, незабавно
ще те уведомя.
– Благодаря.
– Кит все още ли живее с теб?
– Да.
– И домът ви е оборудван с добра охранителна система?
– Не, стандартна аларма.
– Може би е време да я обновиш.
– Не ме караш да се чувствам по-добре, Ръсел – мрачно се
засмях.
– Извинявай. Макар да вярвам, че всичко ще е наред, се
опитвам да ти предложа начини да се чувстваш в по-голяма
безопасност.
– Знам и го оценявам – въздъхнах и прокарах пръсти през
косата си.
Чух форсирането на двигателите и мислите ми се насочиха
към Леандро. Кой беше той. Къде бях аз.
– Виждам се с някого – казах на Ръсел, – от съвсем скоро, но
той е известен в публичното пространство.
– Връзката ти с него поставя ли ви с Джет в публичното
пространство?
 – Предстои. Вече бяхме снимани заедно. Джет не беше с нас,
но съм сигурна, че няма да отнеме много време преди да
свържат името ми с това на Джет. Мислиш ли, че това ще се
окаже проблем?
Той се замисли. Мълчанието му ме изнервяше.
– Ако Пол наистина се е променил, тогава не, не би трябвало
да е проблем. Но така ще узнае точно къде си и как живееш
живота си. Медиите ще му осигурят неограничен достъп до
информация за теб и Джет. Съветът ми е да стоиш далеч от
медиите колкото се може по-дълго време след освобождаването
на Пол. И ще видим как ще се развият нещата.
– Благодаря ти за всичко, Ръсел. И ти благодаря, че ме
уведоми.
– Няма за какво. Ще те държа в течение, ако науча нещо
ново... и наистина съжалявам, Индия.
– Да, аз също.
Приключих разговора с Ръсел и се облегнах на стената, като
притиснах главата си към тухлите. Не можех да повярвам, че
Пол щеше да излезе от затвора сега. Винаги съм знаела, че този
момент ще настъпи, но си мислех, че имам още няколко години,
че Джет поотрасне още малко.
Как, по дяволите, да му кажа, че баща му е на свобода?
Закрих лицето си с ръка. Плъзнах я нагоре към косата си и я
стиснах от безсилие.
– Ето къде си била! – стресна ме гласът на Джет.
Вдигнах очи и го видях да стои на входа на бокса.
Щастливото му изражение се стопи и той се отправи към мен,
като остави вратата да се затвори зад него.
– Мамо, добре ли си?
Прочистих лицето си от всякакви емоции и си лепнах ведра
усмивка.
– Добре съм.
– Кой се обади? – кимна към телефона, който стисках здраво
с пръсти.
– Пациент – плъзнах телефона в задния си джоб и се опитах
да отпусна напрегнатите си мускули.
 Видях скептичното изражение на лицето му. Не можех да му
кажа сега. Не и тук. Имах нужда от време. Да свикна с мисълта.
– Как се справи Леандро? – кимнах към бокса, за да сменя
темата.
Широка усмивка грейна на лицето му.
– Утре стартира първи.
Истинска усмивка на лицето ми мигом замени фалшивата.
– Страхотна новина!
– Утре ще спечели, без съмнение.
– Със сигурност.
– Ще влезеш ли вътре? Той скоро ще се върне в бокса.
– Идвам – отдръпнах се от стената и се опитах да се отърся
бремето на страха.
 ЛЕАНДРО
От няколко дни Индия беше някак разсеяна. Преди
квалификациите нищо й нямаше, но след това се беше
дистанцирала. Изглеждаше угрижена.
Дори когато правехме любов, сякаш една част от нея въобще
не беше с мен и това не ми харесваше. Ама никак не ми
харесваше.
След Будапеща заедно с екипа трябваше да заминем
директно за Италия, но си промених плановете и се върнах в
Лондон с Индия. Не исках да я оставям в това състояние.
Разполагах само с няколко дни до заминаването ми и
възнамерявах да разбера какво, по дяволите, ставаше.
Прибрахме се вкъщи едва вчера и днес вече беше на работа.
Не се срещнахме за обяд под тъпия претекст, че е прекалено
заета.
Това беше първият път, в който се виждахме, откакто се
прибрахме. Намирахме се в дома й. Джет беше горе в стаята си,
Кит беше излязъл на среща, а двамата с Индия гледахме филм,
но отново имах чувството, че си седя сам.
Е, все пак беше до мен и нямах намерение да си тръгна,
докато не разбера какво ставаше с нея.
– Смяташ ли в близко време да ми го кажеш или трябва да
започна да гадая? – думите ми бяха малко по-сурови, отколкото
възнамерявах.
 Очите й приковаха моите, а в тях танцуваха гневни
пламъчета.
– Да ти кажа какво?
Вдигнах дистанционното и изключих телевизора.
– Да ми кажеш какво те тревожи.
Изражението й се проясни.
– Нищо не ме тревожи.
Дявол да го вземе!
– В неделя спечелих Гран При.
Погледна ме объркано.
– Знам. Бях там.
– Тялом да, но духом не. Още предишния ден умът ти беше
на друго място. Господи, Индия, липсваше ти всякакво
въодушевление от победата ми в първото състезание, на което
присъстваш, откакто сме заедно! Изключително важно ми беше
да го съпреживееш с мен, а всичко, което получих, бяха
поздравления и потупване по рамото.
– Боже! Извинявай, че не съм ти отдала подобаващото
внимание! – сопна се тя. – Какво си очаквал да направя? Да
вкарам език дълбоко в гърлото ти? Да си сваля дрехите и да те
изчукам точно там на момента? Извинявай, ама щеше да е
малко неуместно – все пак знаеш, че детето ми и тълпата
състезатели също бяха там!
– Ама ти караш ли ми се? – попитах я.
Сериозно – явно нещо не бях в ред, защото страшно се
възбудих, когато тя откачи. Като я гледах така разпалена,
членът ми стана твърд като скала. Е, той си се надървяше почти
от всичко, което правеше тя, но яростта й определено ми
действаше като афродизиак.
– А на теб на какво ти прилича? – свъси вежди тя.
Изглеждаше дяволски секси.
– Точно сега наистина ми се иска да те изчукам – казах й
напълно сериозно.
Рязко ме погледна с широко отворени, пламнали очи.
– Ти сериозно ли?!
– Никога не се шегувам с това, че искам да те чукам.
 – Господи! Наистина ме дразниш – намуси се тя.
Понечи да стане от дивана, но я улових за ръката, за да я спра
и я придърпах върху себе си. Издаде протестиращ, но не
направи опит да изправи.
– А ти наистина ме възбуждаш – казах й.
Тя замълча и се загледа в мен.
– В момента съм ти много ядосана, Леандро – промърмори
тя, а гласът й прозвуча не чак толкова гневен.
– Ами хубаво, ама и аз съм ти донякъде ядосан, Индия. Само
че продължавам да съм готов за теб – плъзнах ръце по дупето й
и го стиснах.
Тя ме погледна с присвити очи.
– Няма да правим секс.
– Е, не точно в момента, но след като Джет заспи, ще те
прикова към леглото и ще те чукам, докато не си кажеш всичко.
Потръпна при допира ми. Обичах това, че не можеше да ми
устои, точно както аз не можех на нея.
– И ако трябва да изтръгна истината от теб като отлагам
оргазъма ти, ще го направя. Но бих предпочел да ми кажеш
какво те мъчи, за да може да го оправим и да прекарам времето
си в леглото с теб като те дарявам с множество оргазми.
Тя отпусна глава на рамото ми и тъжно въздъхна. Това ме
докара до ръба.
– Говори с мен скъпа!
Тя ме погледна. В очите й съзрях страх. А – после сълзи.
Поех лицето й в ръцете си.
– Господи, Индия, започваш да ме плашиш!
Погледна бързо към затворената врата на всекидневната и
след това отново към мен. Издиша и след това тихо заговори:
– Пол, бащата на Джет, днес беше освободен от затвора.
Докато бяхме на пистата в събота, получих обаждане от Ръсел –
адвокатът, които водеше процеса срещу Пол. Аз бях ключовият
свидетел по делото. Причината, поради която той отиде в
затвора.
– Не ти си причината кучият син да отиде в затвора. Той е
причината.
 – Пол вини мен за това, че е в затвора.
– Индия, отишъл е в затвора, защото е педофил. Правил е
секс с тийнейджърки. Била си тийнейджърка, когато си
забременяла си от него, за бога!
Тя се сви. Мъка изостри чертите й, а по бузата й се стече
сълза. Май бях прозвучах като безсърдечен копелдак.
Улових падащата сълза и с палец я изтрих.
– Извинявай, скъпа. Не трябваше да го казвам.
– Не, прав си. Просто думите ти ме накараха да се чувствам
като жертва.
– Била си жертва, но сега си силна – увих косата й около
ръката си. – Ти си истинско чудо, най-силният човек, когото съм
познавал, Индия. Това, през което си преминала... повечето хора
биха се отчаяли, но не и ти. Бориш се упорито да осигуриш на
сина си възможно най-добрия живот. Трябва да се гордееш със
себе си.
Погледът и стана нежен.
– Мисля, че те обичам – прокара тя пръстите си през косата
ми.
– Аз също мисля, че те обичам. Цялата – придърпах я по-
близо до себе си и притиснах устни към нейните.
Отдръпнах се и отпуснах главата си назад на дивана.
– Как ще се отрази на нас излизането на Пол от затвора?
Видях я да се усмихва, когато казах „нас“. След това сви
рамене.
– Ще живее в Манчестър, откъдето е. Ще бъде с електронна
проследяваща гривна и ще се съобразява с полицейски час, така
че няма да има възможност да дойде тук, дори да иска. Но все
пак Ръсел е извадил ограничителна заповед за мен и Джет.
– Пол някога заплашвал ли те е?
Тя сведе поглед.
– Да. Много отдавна. След като отиде в затвора ми
изпращаше заплашителни писма.
Пламнах от неподправена ярост. Само да посмее да припари
до Индия и Джет, собственоръчно ще го убия това копеле!
 – Ще наема охрана за теб и Джет за случаите, когато не съм
край вас – хвана ме яд, че трябваше час по-скоро да замина,
като разбрах, че това копеле е на свобода и може да прави
каквото си поиска.
– Какво? Не, не е необходимо – тя поклати глава. – Не мисля,
че ще ни притеснява. Не съм получавала нищо от него след
онези първи писма. А и от дълго време правеше опити да го
освободят предсрочно, така че сега, когато е навън, съм сигурна,
че няма да иска да рискува да го върнат в затвора.
– Пол някога искал ли е да види Джет?
– Не. Мисля, че приписва на Джет мотива да е в затвора.
Убедена съм, че смята, че ако не бях забременяла, никога
нямаше да го разкрият.
Завладяха ме гняв, безсилие и притеснение за нея и Джет.
– Моля те, нека за по-сигурно ти наема телохранители.
– Не е необходимо, Леандро – тя притисна ръка към бузата
ми. – Ще се справя. Но виж, за Джет съм съгласна, би било
добра идея. За всеки случай.
– Как ме е яд, че трябва да замина за Белгия – въздъхнах. –
Не искам да ви оставям. Защо двамата с Джет не дойдете с мен?
– Не можем. Трябва да работя, имам пациенти, които
разчитат на мен. Вече ползвах отпуск и повече не мога да
отсъствам – изрече тя на един дъх с известно съжаление.
– Тогава няма да отида в Белгия.
Тя ме погледна слисано и отдръпна ръката си от лицето ми.
– Не – заяви тя с нетърпящ възражение тон. – Трябва да
отидеш. Имаш договор, а и е важно за теб. Това е първият ти
сезон след инцидента.
Обгърнах лицето й с дланите си.
– За мен по-важната си ти.
– Ще бъда добре – приближи се тя и ме целуна по челото. –
Кит е тук – и ме целуна по носа. – Моля те, не се притеснявай.
Мразя да се чувствам като в капан и да съм объркан.
Наистина не ми се щеше да я оставям, докато шибаното копеле
беше навън по улиците, но договорът ме задължаваше да
замина за Белгия. Искаше ми се да можеше да дойде с мен.
 Понечих да кажа нещо, но тя ме прекъсна с устни и страстно
ме целуна.
Знаех каква игра играе, но бях безпомощен срещу усещането
на деликатния й език в устата ми и стегнатото й тяло до моето.
– Това не е краят – промърморих до устните й, протегнал
ръка към дупето й.
– Изобщо не се съмнявам – прошепна тя. След което
задълбочи целувката и се притисна към ерекцията ми.
По-късно мога да се опитам да я убедя да дойде с мен.
Защото нямаше начин да се чувствам спокоен, ако я оставех
тук сама.
А ако откажеше да дойде, тогава без колебание ще наема
охрана за нея и Джет, докато не се прибера при тях. След това
трябваше да измисля, какво по дяволите, да правя до края на
състезанията, защото със сигурност нямаше да я остава сама за
толкова дълго време и то когато въпросният бивш затворник е
на свобода.
 ИНДИЯ
– Подлудява ме! – изсумтях по телефона на Леандро. – Ходи
по петите ми. Не мога дори да се изпишкам на спокойствие без
той да стои отвън пред вратата. Имам чувството, че се върнах
във времето, когато Джет прохождаше и имаше навика да ме
следва навсякъде – включително и в банята!
Леандро се смееше с дълбокия си и плътен смях.
– Не е смешно! – отсякох аз.
– Знам, скъпа, но Андре просто си върши работата.
– Работа, която не искам да върши. Казах ти, че да наемеш
охрана за Джет е добра идея, но аз нямам нужда от такава –
посочих към себе си сякаш можеше да ме види. – И пациентите,
като го видят да седи в приемната, се плашат от него. Влияе зле
на бизнеса ми. В работата ми неприкосновеността на личния
живот е важна, Леандро.
– Добре, ще му кажа да стои пред сградата, в колата си. Така
по-добре ли ще е?
– Много по-добре. Благодаря. Оценявам това, че се грижиш
за мен – добавих аз, за да не звуча като неблагодарна кучка,
въпреки че не исках охрана за себе си. – Просто е странно да ме
следва като сянка.
– Само искам да си в безопасност, Индия. И ти, и Джет.
Джет не знаеше, че Пол е на свобода. Размишлявах дълго
време дали да му кажа или не. Леандро и Кит се съгласиха с мен,
че най-доброто нещо би било засега да не му казваме. Не исках
излишно да го разстройвам. Той смяташе, че сме с охрана,
заради известността на Леандро. Честно казано, харесваше му да
има бодигард, предполагам, че това го караше да се чувства като
знаменитост.
– Добре сме. Мина повече от седмица, откакто Пол е на
свобода и не направил опит да се свърже с мен.
– Хубаво, но не възнамерявам да рискувам, затова Андре и
неговият екип остават, докато не се прибера.
– Как са нещата при теб? – попитах, за да сменя темата.
– Всичко е наред. Болидът се държи както трябва, така че
всичко друго зависи от мен.
– Ще се справиш страхотно, както всеки път, а ние ще те
гледаме и ще те подкрепяме.
– Много ми се да си тук – гласът му помръкна. – Дяволски
много ми липсваш. Мразя да съм далеч от теб.
– Аз също.
– Когато се върна, ще прекараме цял ден в леглото.
Усетих зараждащата се топлина между бедрата ми. Прекарах
години почти без да правя секс, но откакто съм с Леандро
свикнах да го правим всеки ден, по няколко пъти, и сега тялото
ми се бореше с липсата му.
– Звучи страхотно.
– Ще бъде. Възнамерявам да те съблека и да нацелувам и
оближа всеки сантиметър от невероятното ти тяло. Да посветя
цялото си внимание на всяка една част от теб. После, когато
приключа с това да те боготворя, ще седнеш на лицето ми и ще
свършиш върху езика ми. И когато оближа сокове ти до капка,
ще чукам прекрасната ти уста с пениса си, после ще чукам
великолепните ти гърди, точно преди да те наведа напред и да
те обладая заднишком, докато чукам сладкото ти дупе с
пръстите си.
– Господи, Леандро! – потръпнах аз.
– Влажна ли си за мен, Индия? – гласът му беше изпълнен
със страст.
– Да – прошепнах.
 – Възбуден съм, скъпа. Дяволски възбуден. Докосни се за
мен.
Точно спусках ръката си надолу, когато звънецът в офиса ми
оповести, че имам пациент.
Изпъшках.
– Мамка му. Имам пациент. Може ли да продължим по-
късно?
– Разбира се. Само че аз май ще трябва да се отбия в стаята
си, преди да се върна в бокса, ако не искам цял ден да ходя
възбуден.
– Съжалявам – изкикотих се.
– Наистина ще съжаляваш, когато се видим – изръмжа той.
– Обичам те.
– И аз те обичам.
– Ще се чуем ли довечера?
– Ще ти се обадя, когато приключа.
Затворих с неохота и позвъних на Софи да въведе следващия
ми пациент.

Работният ми ден приключи. Заключих офиса си и се

отправих към колата, където ме чакаше Андре, за да ме откара
до вкъщи.
На излизане от сградата по гръбнака ми пропълзя едно
особено усещане.
Сякаш някой ме наблюдаваше.
Беше така от няколко дни, но го отдадох на напрежението.
Фактът, че Пол не се беше опитал да се свърже с мен, в
действителност ме изнервяше и ме правеше леко параноична.
Докато стигна колата, Андре вече беше отворил вратата и ме
чакаше.
– Благодаря – усмихнах му се аз.
 Въпреки че присъствието му ме дразнеше, той наистина беше
добър човек.
Заобиколи колата и се качи, изпълвайки я с дългото си тяло.
– Хубав ли беше денят? – попита той и запали двигателя.
– Дълъг. Нямам търпение да се прибера вкъщи и да си
почина.

– Джона ще ме смени след половин час. Ще видиш колата му

да стои отвън – уведоми ме Андре, докато ме изпращаше до
вратата. – Обичайна процедура. Ако забележиш нещо
подозрително, натисни паник бутона.
– Всичко ще бъде наред – уверих го аз.
Пазеха ни на смени. Леандро искаше двамата с Джет да
имаме денонощна охрана.
Отключих вратата и се изненадах, когато чух сигнала на
алармата.
– Това е странно. Алармата е включена.
– Джет не ти каза, че Кит ще го води на картинг пистата?
Саймън е с тях. Ще ги докара, когато приключат, а Джона ще ви
пази и двамата до сутринта, след което пак аз поемам твоята
охрана, а Саймън – тази на Джет.
– Не, не ми е казал.
Явно охранителите ми са по-осведомени от мен какво прави
синът ми.
– Благодаря, Андре.
Затворих вратата и свалих обувките си. Докато обикалях из
кухнята за чаша за вино, видях бележка от Джет и Кит, закачена
на хладилника.
ОТИВАМЕ НА ПИСТАТА.
НА ВРЪЩАНЕ ЩЕ ВЗЕМЕМ ПИЦА.
С ОБИЧ, Д & К
 Налях си вино, взех си телефона и се качих на горния етаж да
си взема вана.
Книгата, която лежеше в средата на леглото ми ме накара да
спра.
Червеният дракон.
Беше книга, която някога Пол ми беше дал. Беше му любима.
Страниците й бяха с подчертани от него пасажи, любимите му.
Поради някаква причина я бях запазила през всичките тези
години. Предполагам една част от мен – онази, която помнеше
времето, в което Пол беше добър с мен и искаше да вярва, че той
не е чак толкова лош – държеше на тази книга. А сега лежеше на
леглото ми.
Никога не е стояла на лавицата с другите книги във
всекидневната, тъй като не исках Джет да я намери и да задава
въпроси.
Пазех я в кутия в гардероба си заедно с всички вестници, в
които имаше публикувани статии за делото.
Докато оставях чашата си с вино на нощното шкафче, ръката
ми трепереше.
Как книгата се беше озовала тук?
Да не би Джет да я бе намерил и да е започнал да я чете?
Отидох до гардероба и извадих кутията, в която я държах.
Сложих я на леглото и отворих капака. Като изключим книгата,
която беше извадена от там, всичко останало си беше както го
бях оставила.
Вперих поглед в книгата.
Можеше ли това да бъде...
Не. Щях да зная, ако Пол беше в Лондон. Електронната му
гривна щеше да сигнализира на полицията, че е напуснал
Манчестър, а Ръсел щеше да ми се обади.
Не може да е бил той.
Сигурно е бил Джет или пък Кит. Може Кит да е търсел нещо
и е забравил да я прибере на мястото й.
Да, ама Кит не знаеше, че съм запазила книгата на Пол.
Вдигнах чашата си, отпих солидна глътка и я върнах на
шкафчето.
 Взех телефона и набрах номера на Кит.
– Здрасти – поздрави ме той.
– Здравей. Как върви картингът?
– Добре. Джет им сритва задниците в момента. Прочете ли
бележката ни?
– Да.
– Скоро приключваме и после сме към нас. С какво да бъде
твоята пица?
– Както обикновено, с пиле и шунка... Кит, влизал ли си днес
в стаята ми?
– Не. Защо?
– А, нищо. Просто на леглото ми има една книга и съм
напълно сигурна, че не съм я оставяла там.
– Може да е бил Джет?
– Мхм... може.
– Инди... добре ли си?
– Да, всичко е наред. Просто имах дълъг ден, това е всичко.
– Добре тогава. Ние скоро ще си бъдем вкъщи.
Приключих разговора с Кит и се взрях в книгата, която си
стоеше там и ми се подиграваше.
Пресегнах се и я вдигнах. Ръката ми отново трепереше.
Погледнах я и прокарах пръсти по корицата. След това я
пуснах в кутията и затворих капака. Изправих се, отнесох
кутията на място и затворих вратата на гардероба. И на
миналото си.
 ЛЕАНДРО
– Обмислям да се оттегля от догодина. Което означава, че
това ми е последният сезон.
– Извинявай, какво? – Карик поклати глава и се премести
напред в стола си. – Не съм сигурен, че те чух правилно. Да не
би току-що да каза, че обмисляш да се оттеглиш?
– Да кажем, че почти съм го решил. И, моля те, говори по-
тихо! Някой може да те чуе – посочих хората около нас.
Бяхме в бара на хотела. Карик скучаеше, защото Анди беше
излязла с Петра, така че тази вечер аз му правех компания.
Всъщност бих предпочел да не съм тук. Имаше няколко жени на
бара и една от тях ме изпиваше с поглед, откакто преди десет
минути пристигнах. Брюнетка с големи гърди. Типът жена,
която бих чукал без да се замисля – допреди да срещна Индия.
Сега другите жени не ме интересуваха. Имах очи единствено
за Индия.
– Ти си първият човек, на когото го казвам, моля те, не го
споделяй с никого – имам предвид абсолютно с никого, дори с
Анди – защото все още нищо не е сигурно.
– Не си говорил с Индия за това?
– Не – поклатих глава.
– Е, след като имам честта да съм първият, на когото го
споменаваш, мога ли да попитам защо, по дяволите, обмисляш
подобно нещо?
 – Ами така... – свих рамене.
– Аха-а. Е, това обяснява нещата – вдигна ръка в знак на
безсилие и я остави да падне в скута му. – Едва се върна на
пистата и вече имаше намерение всичко зарежеш.
– Нищо не зарязвам – намръщих му се. – Аз съм на тридесет
и една години. Това е последната година от договора ми.
Разбира се, мога да го подновя, но не съм сигурен, че искам.
Състезавам се, откакто се помня. За малко да изгубя живота си,
задето адски обичам това. Но нещата се промениха. Аз се
промених. Мислех, че най-много от всичко искам да си върна
кариерата на пилот, но се оказа, че не е така. Разбира се, все още
обичам състезанията. Но вече не по същия начин. А и сега
открих нещо, което обичам повече.
– Индия?
– М-мхм-м.
– Нали не Индия те е помолила да се откажеш? – вдигна той
въпросително вежда.
– Не, не е. Никога не би го направила. О, хайде де, Карик,
знаеш какъв е този живот. Девет месеца от годината сме на път.
Почти няма да я виждам. Та аз и сега рядко я виждам. Пък и не
е както при вас с Анди – тя пътува навсякъде с теб. Индия не
може да го прави.
– Тогава наеми Индия да работи за теб. Очевидно мозъкът ти
пак е дал на късо и това изисква професионална намеса.
Показах му среден пръст.
– Виж, дори да измисля някаква въображаема работа и по
някакъв начин успея да убедя Индия да се откаже от кариерата
си и да работи за мен – което никога не бих направил, защото не
съм чак такова егоистично копеле – тя има Джет. Той ходи на
училище. Тя трябва да бъде в Лондон и аз трябва да бъда там с
нея.
Карик се облегна назад и отпи от бирата си.
– Ама ти май си напълно сериозен?
– Да, така е – започнах да отлепям етикета на бутилката си.
– Само... не взимай прибързани решения. Говори първо с
Индия, разбери какво мисли тя.
 – Ще го обсъдя с нея, когато се прибера вкъщи.
– Добре. Господи, ще бъде странно без теб наоколо.
Миналата година ми беше някак неестествено да те няма на
пистата да ме дразниш и да ми се пречкаш.
– И аз те обичам, Раян – самодоволно му се ухилих.
– Да, бе! Само не се надявай да ме разчувстваш и да те оставя
да спечелиш шампионата, за да прекратиш кариерата си, докато
си на върха.
– Ха! Сякаш има нужда. Ще ти сритам задника и ти го знаеш.
– Майната ти, Силва. Аз ще сритам твоя в неделя. Болидът
ми се държи страхотно, а и имам най-добрия механик.
– Да, така е – нямаше как да се съглася с това. Анди беше
един от най-добрите механици тук. Даже в един момент, точно
преди инцидента, обмислях как да му я открадна.
– Не се притеснявай. Ако се оттеглиш, ще се уверя, че ще
бъдеш запомнен като велик пилот. На второ място след мен.
Докато му се смеех, отпих от бирата си.
– Е, какво ще правиш, ако решиш да се махнеш? – попита
Карик с искрено любопитство.
– Не знам – подпрях бутилката на бедрото си. – Ще трябва да
се занимавам с нещо все пак, иначе ще се смахна от скука,
докато Индия е на работа.
– Винаги можеш да се върнеш към алкохола и жените, както
правеше миналата година.
– Ти си идиот.
– Знам – ухили се самодоволно той. – А сега сериозно: нали
помниш, че баща ми се отказа от кариерата си, когато бях по-
млад, за да може да подпомага моята.
– И каква връзка има това с моето оттегляне?
– Ами Джет проявява голям интерес към картинга, а и детето
наистина се справя добре. Има вроден талант. Можеш да му
помогнеш да се усъвършенства, да го въведеш в тънкостите, да
го придружаваш на състезания, за да му изградиш репутация.
Това ще държи пенсионирания ти задник зает. Знам, че
състезателната ми кариера крепеше баща ми. И продължава да е
така. Пък и най-малкото така ще останеш в бранша и аз ще
продължавам да мяркам грозната ти физиономия наоколо.
– Предполагам, че бих могъл, но всичко зависи от това какво
иска Джет.
– Обсебено от състезанията дете получава шанса да го
обучава Леандро Силва. Аха, сигурен съм, че ще откаже – ухили
се той.
Размишлявах над предложението на Карик, когато някой се
прокашля зад мен. Обърнах глава и погледът ми срещна
огромен чифт гърди. Искам да кажа, че те буквално бяха
наврени в лицето ми.
Отдръпнах глава назад и установих, че мацката, която ме
изпиваше с поглед от бара, сега стоеше до мен.
– Ти си Леандро Силва, нали?
Звучеше като англичанка. Явно беше дошла а състезанието и
определено знаеше кой съм. За моя изненада тя не забелязваше
Карик.
– Аз съм – учтиво се усмихнах, така че да не излезе, че се
държа като нещастник. Все още имах репутация, която да пазя.
– Може ли да се снимам с теб?
– Разбира се – едва се удържах да не изпъшкам. Последното
нещо, което исках, е да се снимам с мадама, чиято цел най-
вероятно беше да ми се намърда в гащите.
– Бев? – провикна се тя към приятелката си на бара. – Ела да
ме снимаш.
Приятелката й се приближи, клатушкайки се на високите си
токчета, явно добре си беше пийнала. Докато вземаше
фотоапарата от Големите цици до мен, ми метна едно око.
Големите цици плъзна ръце около кръста ми и се приближи
до мен.
– Името ми е Андреа – каза тя, като се опитваше да звучи
секси.
Постигна обратен ефект – накара ме да бъде още по-любезен.
– Приятно ми да се запознаем, Андреа – приятелски й се
усмихнах. – Фен ли си на състезанията?
 – Не аз, а гаджето ми. Той е големият фен. От неговата
компания му дадоха билети за състезанието, така че двамата с
най-добрия му приятел ще го гледат. Мен и Бев ни взеха само за
уикенда.
– Звучи чудесно – погледнах напред, готов да ме снимат, за
да се върна към бирата си.
– Ами не особено, но уикендът ми се оправи, щом те срещнах.
Заслепих я с усмивка и пак погледнах напред. На
приятелката й като че ли й отнемаше цяла вечност, за да ни
снима.
– Знаеш ли, приятелят ми е на вечеря, за да привлече
някакви клиенти за компанията си, докато е тук – прошепна ми
тя, навела се към ухото ми. – Което означава, че хотелската ми
стая е свободна през следващите няколко часа. Искаш ли да се
качим и да се чукаме? Правя страхотни свирки и много искам да
го смуча твоя. Обзалагам се, че е голям – ръката й хвана пениса
ми през дънките.
– Какво по дяволите? – сграбчих ръката й, за да я махна от
чатала си и се завъртях с лице към нея.
Не успях да гъкна. Тя ме награби да ме целува.
Отместих главата си назад и я отблъснах от себе си.
– Боже! Какви ги вършиш?! Сериозно ти казвам, това няма
да стане – отдръпнах се от нея с вдигнати за отстъпление ръце. –
Имам приятелка.
– Е, и? – попита тя със свиване на раменете. – Ако си траеш,
няма от мен да го чуе, я.
– Ти не ме ли чу от първия път? Няма никакъв шанс това да
се случи!
– Ти губиш – сви рамене тя. – Ами приятелят ти? – погледна
към Карик. – Не се шегувах за уменията си да правя свирки.
Страхотна съм.
Карик избухна в смях. Вдигна ръка и заяви:
– Сигурен съм, че си добра, но трябва да ти кажа, че съм
женен – и то щастливо – но понеже това няма никакво значение
за теб, държа да те осветля, че не си мой тип. Благодаря, но нека
оставим нещата така!
 – Андреа, направих наистина много хубави снимки! –
приятелката й се усмихна и й подаде телефона.
Погледът ми се стрелна към него.
О, не!
– Снима ли, докато тя ме целуваше?
– Ъ... да, естествено – приятелката й ме погледна тъпо.
– Пък и е много хубава – Андреа обърна екрана към мен и ми
показа снимката.
Боже Господи! И направо да ме беше възседнала, нямаше да
изглежда по-уличаващо – ръката й беше на чатала ми, устните й
върху моите.
Дяволите да го вземат!
– Трябва да изтриеш тази снимка. Веднага.
Когато долови гневната нотка в гласа ми, Карик стана от
мястото си и дойде до мен.
– Няма начин да я изтрия! – изсмя се Андреа. – Тази отива в
личната ми колекция и ще я публикувам във Фейсбук. Нямаш
представа колко харесвания ще получа с това. Ще бъда адски
популярна сред приятелите си.
– Ти сериозно ли? – тръгнах към нея, но Карик ме хвана за
рамото и ме дръпна назад. – Имам приятелка. И ти си имаш
приятел.
– На него му е все тая – обори ме тя – В случай че изобщо
забележи, ще бъде силно впечатлен, че съм се докопала до
целувка от теб. Ти си неговият герой. Той обича да гледа как ти
се състезаваш. Ти си причината той да дойде тук.
Тази жена беше откачена.
– Ти си побъркана. Ти и твоят шибан приятел. Веднага
изтрий проклетата снимка!
– Няма – дръзко вдигна брадичката си тя, преди да напъха
телефона чантичката си.
Стиснах зъби от безсилие.
– Това не е молба. Изтрий шибаната снимка!
Тя пак се изсмя.
– Не можеш да ме накараш. Всъщност... – потупа устните си с
пръст – една такава снимка и това, че имаш приятелка, могат да
ми донесат добра пара, ако я продам на таблоидите. Обзалагам
се.
Изръмжах.
– Остави я да я продаде – каза Карик зад мен, – важното е
Индия да знае истината. Кажи й какво се случи, за да не остане
изненадана, когато я види. Аз бях тук и мога да потвърдя.
Не обърнах внимание на Карик, пристъпих към Андреа, а тя
отстъпи назад.
– Изтрий шибаната снимка – повторих с тих, заплашителен
глас.
– Майната ти – завъртя се тя и се отдалечи от мен.
– Шибана кучка! – изкрещях след нея, загубил
самообладание.
Спря, обърна се и на лицето й се появи самодоволна усмивка.
– С този коментар ти току-що ми удвои парите, които ще
получа – размаха ръце тя към хората, които гледаха размяната
ни на реплики. – Ти си ми свидетелка, нали, Бев? – побутна тя с
лакът приятелката си.
– Да – вдигна брадичката си Бев. – Чух всичко. Как той се
опитваше да флиртува с теб и после те нарече кучка, когато му
отказа.
Какво, по дяволите, всъщност се случваше?!
Не трябваше да съм шокиран, но бях. Явно покрай Индия и
нейната човечност бях забравил колко подли можеха да бъдат
хората.
– А ти – посочих с пръст Бев, – ти си шибана гаднярка.
Използвайте това, за да учетворите парите си, двенки
безчувствени кучки такива!
Андреа ми показа среден пръст, след което двете се
отдалечиха.
– Чудничко се получи – Карик ме стисна за рамото. – Мисля,
че доста добре се справи. Особено ми хареса частта с
безчувствените кучки.
– Майната ти – изсумтях, като се измъкнах от ръката му.
Той звучно се разсмя.
 – Добре, че се отказваш. Продължавай с тези простотии и
няма да ти остане кариера, за която да се притесняваш. Хайде,
старче, да си довършим бирите, за да може после да се обадиш
на Индия и да й разкажеш какво се случи!
 ИНДИЯ
Бях се отпуснала във ваната, отпивах от виното си и Адам
Ливайн ми шепнеше „Винаги съм обичал теб“. Е, не точно на
мен, но мечтите са безплатни, нали?
И тогава телефонът ми полудя. И като ви казвам, че полудя,
имам предвид, че наистина откачи – получих няколко
съобщения наведнъж и едновременно с това започна да звъни.
Извадих ръка от ваната, избърсах я в хавлията и взех телефона
си от пода. Не разпознах номера, но беше с местен код, затова
вдигнах.
– Ало?
– С доктор Харис ли разговарям?
– Да, кой е на телефона?
– Името ми е Сали и съм оператор в „Охранителни системи“,
откъдето е вашата аларма. Обаждам се да ви уведомя, че
алармата в офиса ви се е задействала. Изключих я временно,
полицията е уведомена и патрулът вече е на път.
– Сериозно ли? – седнах и водата се разплиска около мен. –
Някой е нахлул в офиса ми?
– Не знаем каква е ситуацията, но ако искате, изчакайте и ще
ви се обадя отново, когато полицията ни даде информация.
– Не – изправих се и излязох от ваната. – Казвате, че
полицаите отиват натам. Ще отида на място. Благодаря ви за
обаждането.
– Част от обслужването е, доктор Харис. Моля, свържете се с
нас, когато полицията огледа мястото, за да включа отново
алармата дистанционно. Съветвам ви да смените и кода.
– Ще го направя, благодаря – затворих, взех хавлията от
закачалката и я увих около себе си.
Не мога да повярвам!
Погледнах телефона си и видях, че съобщенията бяха от
Леандро. Четири от тях.
ЛЕАНДРО: Опитах се да ти се обадя, но поради
някаква причина не мога да се свържа.
ЛЕАНДРО: Звънни ми, когато получиш
съобщението.
ЛЕАНДРО: ПП: Обичам те.
ЛЕАНДРО: Много. Целувам те.
Това ме накара да се усмихна за кратко и после си спомних,
че може би някой беше нахлул в офиса ми. Щях да му пиша,
като разбера какво се случваше. Набързо се облякох в джинси и
тениска, вързах косата си и хукнах по стълбите. Бях стигнала
най-долното стъпало, когато Кит и Джет влязоха през входната
врата с кутии с пица.
– Здрасти, мамо. Какво става? – попита Джет, когато видя
изражението ми.
– Обадиха ми се от охранителната компания. Алармата в
офиса ми се е включила. Отивам натам.
– Шегуваш се – каза Джет.
– Де да беше така – въздъхнах.
– Искаш ли да дойда с теб? – попита Кит.
– Не, няма проблем. Полицията трябва да е там.
– Полицията ли? – намръщи се Кит.
– Това е стандартна процедура, когато алармата се включи.
От компанията са се обадили. Остани тук с Джет.
– Е, тогава вземи Джона с теб за всеки случай.
– Не, предпочитам Джона да остане тук и да гледа Джет.
– Аз съм добре – каза Джет.
 – Аз ще гледам Джет – погледна ме косо Кит. – Ти вземи
Джона.
– Добре – примирих се, защото нямах енергията да споря с
Кит. Обух си ниски обувки, метнах си палтото и прибрах
телефона си в джоба. – Няма да се бавя. Запазете ми малко
пица!
Изскокнах на студения нощен въздух и тръгнах към колата
на Джона. Той излезе, когато го приближих.
– Има проблем в офиса, алармата се е включила и трябва да
отида. Кит ще остане с Джет.
– Добре, ще те закарам.
По пътя се поколебах дали да звънна на Леандро, но реших
да изчакам и първо да си изясня ситуацията с офиса ми. Видях
полицейската патрулка отпред. Джона паркира зад нея. Излязох
от колата и той ме последва. Приближих се към полицайката,
застанала до патрулката.
– Аз съм доктор Харис и това е моят офис – казах й. – От
„Охранителни системи“ ми се обадиха, че алармата се е
включила.
– За съжаление някой е влязъл с взлом в офиса ви, доктор
Харис.
– Защо му е на някого да го прави? Вътре няма нищо ценно.
Само компютъра ми. О, мамка му! Откраднали ли са го? Вътре
са всичките досиета на пациентите ми.
– Не видях компютър, когато бях в офиса ви, доктор Харис.
За жалост мястото е обърнато с краката нагоре. Сега ще дойдат
да снемат отпечатъци, но може да влезете и да проверите какво
липсва, стига да не пипате нищо.
– Добре, веднага ще го направя. Извинявайте, не ви попитах
за името.
– Аз съм полицай Констейбъл Фелоус. Колегата ми, полицай
Хънтър, е вътре в офиса ви.
Последвах полицай Фелоус към офиса, а Джона вървеше зад
мен. Един мъж – явно полицай Хънтър – беше на
регистратурата в офиса ми. Изглеждаше непокътната, като
изключим това, че липсваше компютъра на Софи.
 – Хънтър, това е доктор Харис. Офисът е неин. Казах й, че
може да огледа и да провери какво липсва, без да пипа нищо.
– Разбира се – отговори той.
Минах покрай полицай Хънтър и продължих към вратата на
офиса ми, която винаги заключвах на тръгване. Сега
ключалката беше разбита и по пода имаше парчета дърво.
Ахнах, когато влязох в кабинета. Наистина беше с краката
нагоре – мебелите бяха обърнати, библиотеката ми беше
съборена и навсякъде имаше разпилени книги и листове.
Компютърът ми не се виждаше.
Мамка му!
– Нещо да липсва?
Обърнах се по посока на гласа на полицай Фелоус, която
стоеше на вратата.
– Компютърът на рецепционистката ми от там – посочих зад
нея – и моят тук – въздъхнах дълбоко. – Досиетата на всичките
ми пациенти са вътре. Те са поверителни. Документите са
защитени с парола, но въпреки това…
Замълчах и се замислих за всички подробности по случаите и
леченията, които се съдържаха в тези файлове и опасността,
която криеха, ако някой ги прочете.
– Не бих се притеснявала за това. Сигурно ще изтрият всичко
от него и набързо ще го продадат. Обикновено така става.
– Няма ли да си го върна?
– Съмнявам се – погледна ме примирено. – Но има нещо
странно. Обикновено при такива случаи нямат време да
преобърнат всичко. Взимат каквото могат и изчезват. Особено,
когато алармата се включи. Сигурно е някой наркоман, който
търси пари за поредната доза.
– Не мога да повярвам… – поклатих глава, като оглеждах
хаоса около мен. – Предполагам, че трябва да се обадя на
застрахователната компания.
– Съжалявам, доктор Харис.
Излязох от офиса с полицай Фелоус. Джона все още стоеше
на регистратурата и ме чакаше, а полицай Хънтър беше
изчезнал.
 – Ще бъда отвън – каза полицай Фелоус и излезе.
– Липсва ли нещо? – попита Джона.
– Доколкото видях – само моят компютър и този на
рецепционистката. О, и офиса ми е преобърнат наопаки.
– Претърсен ли е? – намръщи се той.
– Да. Преобърнати мебели, навсякъде са разпилени книги и
листове. Сякаш торнадо е минало оттам.
– Ще звънна един телефон, за да се уверя, че Пол е все още в
Манчестър – намръщи се той.
– Какво? Не мислиш, че може да е той, нали? Полицайката
каза, че сигурно е някой наркоман.
– Откога наркоманите се интересуват от книги и мебели? Ще
звънна, за да проверя – той извади телефона от джоба на якето
си и телефонира. – Джона е. Искам да провериш нещо за мен.
Пол Конъли, Манчестър. Да, обади ми се – прибра обратно
телефона. – След няколко минути ще разберем дали е все още
там.
– Добре.
Имах чувството, че беше минала цяла вечност, преди да
звънне телефонът на Джона.
– Да? Все още е там – очите му срещнаха моите. – Добре,
благодаря – затвори. – Все още е в Манчестър. Не е бил той.
– Слава Богу – въздъхнах от облекчение.
– Ще звънна на Андре и ще му кажа какво е станало. По-
добре се чуй с Леандро. Андре ще му се обади, след като говори с
мен. Докладва му всичко, затова по-добре да го изпревариш.
– Сега ще му звънна.
 ЛЕАНДРО
– Хващам първия полет за вкъщи – станах от леглото, взех
джинсите си от стола и ги обух.
– Не! Остани, където си! – каза с непреклонен тон по
телефона Индия.
– Обрали са те, Индия! Идвам си вкъщи.
– Обрали са офиса ми. Аз не бях в опасност. Бях вкъщи,
когато се е случило.
– Обрали са офиса ти и шибаният педофил, който те
заплашваше, наскоро излезе от затвора. Съвпадение ли е? Не
мисля. Прибирам се и това е положението, Индия!
– Съвпадение е. Джона провери гривната на Пол. В
Манчестър е, в къщата си. Леандро – каза по-нежно тя, – трябва
да останеш в Белгия. Имаш състезание.
– В момента не ми пука за състезанието – сопнах се.
– На теб може и да ти е все едно, но забравяш екипа,
спонсорите и всички твои фенове, които са си купили билети, за
да те гледат. Обирът няма нищо общо с Пол. Според полицията
е бил наркоман, който просто е търсел с какво да си купи
следващата доза.
– Мамка му! – прокарах пръсти през косата си, като
разтривах скалпа си. Чувствах се безпомощен и ядосан, а мразех
да се чувствам така. – Кой, по дяволите, ограбва терапевт? Та ти
нямаш нищо ценно в офиса си.
 – Полицията мисли, че сигурно е видял табелата на вратата и
думата доктор, затова си е помислил, че може да има някакви
лекарства с рецепта.
– Проклет нещастник – изръмжах. Замълчах, поех си
дълбоко въздух и се опитах да се успокоя. – Ти добре ли си? –
попитах я.
– Добре съм, скъпи. Не се притеснявай.
– Притеснявам се, защото аз съм тук, а ти си там и се
чувствам безпомощен. Мразя се, че не съм до теб и не мога да ти
помогна.
– Достатъчно е, че чувам гласа ти и получих съобщенията ти.
Пристигнаха точно, когато ми звъннаха от охранителната
компания, но тръгнах направо към офиса. Съжалявам, че не ти
отговорих веднага.
– Не се притеснявай – казах, когато си спомних защо й бях
писал. – Къде си сега? Можем ли да поговорим? Има нещо,
което искам да ти кажа. Причината да ти пиша по-рано…
Господи, няма такава скапана вечер и за двама ни!
– В колата на Джона съм. Той е в сградата и говори с Андре.
Какво има, Леандро?
Усетих безпокойството в гласа й.
– Нищо, за което да се притесняваш… и наистина съжалявам,
че трябва да те занимавам с това покрай тревогите ти с обира, но
не мога да ти го спестя, а после ти да видиш снимките в
новините.
– Снимки ли? – попита студено. – Какви снимки?
Въздъхнах.
– Бях в бара на хотела с Карик, за да пием по бира. Една жена
дойде и попита дали може да се снима с мен. Съгласих се,
защото трябва да правя такива неща… И, казано накратко…
Знам, че звучи ужасно, Индия, затова първо ме изслушай… тази
жена застана до мен, докато приятелката й ни снимаше и… ме
хвана за чатала. Опитах се да махна ръката й и се обърнах към
нея шокиран и тя… ме целуна… Приятелката й засне всичко с
телефона си и аз… може да съм си изпуснал нервите. Тя ме
заплаши, че ще продаде снимките на пресата – бързо добавих: –
Затова може и да съм я нарекъл безсърдечна кучка, а
приятелката й шибана курва.
Когато приключих с историята, чух единствено тишина от
другата страна на телефона. Затворих очи, притеснен какво ли й
минаваше през главата.
– Индия… скъпа, там ли си?
– Тук съм – въздъхна тя.
– Добре… ли си?
– Размишлявам.
– Съжалявам.
– Не е твоя вината, че някаква лунатичка те е нападнала.
Всъщност съм бясна. Ако мъж направеше това, щяха да го
арестуват.
– Страшно много те обичам, Индия Харис – усмихнах се аз.
– И аз страшно много те обичам, Леандро Силва.
– Когато свърши сезонът, ще отидем тримата с Джет на дълга
ваканция, далеч от крадливи наркомани и откачени
похитителки на чатали.
– Звучи като рай.
– Ще бъде, скъпа. Обещавам ти.
– Трябва да тръгвам – въздъхна тя. – Налага се да се обадя на
застрахователната компания, а и ще идват да снемат отпечатъци
в офиса ми. Трябва да ги изчакам да приключат и да звънна на
охранителната фирма, за да рестартират алармата. Не че има
смисъл. Не е останало нищо за крадене.
– Остави го. Прибери се и се занимавай с алармата на
сутринта. Сама каза, че няма нищо останало за крадене.
– Да… може и да те послушам. Трябва да се обадя и на Софи,
за да й кажа да отмени часовете ми в понеделник. Тогава ще
видим дали можем да подредим малко. Трябва да купя нови
мебели и компютри. Господи, главата ми ще се пръсне! Уф! Утре
ще е толкова отвратителен ден, че ми се ще да го натикам в кучи
гъз.
– Да го натикаш в кучи гъз?! – разсмях се аз.
– Това е просто израз… не от най-приличните. Всъщност
нямам представа къде го чух или дори защо го казах – изхихика
се тя и това ме успокои.
– Обичам този звук – казах й. – Имаш най-сладкия смях.
– А ти имаш най-сексапилния глас. И с този акцент…
– Акцентът ми възбужда ли те?
– Може би – отговори невинно тя.
– Estou com saudades de você.
– Какво каза? – изстена тихо тя.
– Казах, че ми липсваш.
– И ти ми липсваш… толкова много. Кажи ми нещо друго на
португалски.
– Preciso muito te foder.
– Какво означава? – гласът й прозвуча дрезгаво и това ме
възбуди още повече. Изпитвах нужда да ме докосне.
– Казах, че наистина искам да те изчукам.
– И аз искам същото – засмя се сладко тя.
– Звънни ми, когато се прибереш – изпъшках аз. – Ще те
накарам да свършиш само с думи.
– На португалски ли? – нежно простена тя.
При този звук затворих очи и си представих, че тя е тук до
мен.
– Каквото пожелаеш, скъпа. Аз искам просто да чуя как
свършваш.
– Харесва ми как можеш да оправиш всяка ситуация със секс.
– Талант.
– Силно развит талант. Ще ти се обадя веднага, щом се
прибера. Обичам те.
– И аз те обичам.
Затворих, метнах телефона на леглото си и взех бутилка вода
от хладилника, като пуснах отново звука на телевизора. Нямаше
как да заспя. Не и преди да се уверя, че е в безопасност вкъщи.
И ако доскоро не бях сигурен дали искам да се пенсионирам,
то вече бях. Това щеше да бъде последният ми сезон и след тази
година никога повече нямаше да оставя Индия сама.
 ИНДИЯ
Като изключим това, че Леандро спечели Гранд При в
Белгия, уикендът ми беше отвратителен. Притеснявах се, че
целият този стрес ще му повлияе зле, но успехът му беше
единственото хубаво нещо, което се случи през почивните дни.
Прекарах цялата събота в отменяне на уговорените ми за
понеделник часове, докато Софи отменяше тези за вторник.
Реших, че е най-добре да си освободя няколко дни, за да
подредя офиса.
Кит и Джет дойдоха с мен. Софи ни чакаше там и прекарахме
остатъка от съботния ден като подреждахме и се опитвахме да
приведем офиса към обичайния му вид. Джет си беше донесъл
6
Ipad -a и така успяхме да гледаме част от квалификациите на
Леандро. Което беше добре, защото, ако ги бях пропуснала, щях
окончателно да се намразя.
Офисът беше мръсен, покрит с пудра за вземане на
отпечатъци. Честно казано, аз го усещах омърсен и осквернен.
Исках направо да го изжуля. Затова се върнах в неделя и го
чистих, докато не заблестя.
По-късно отидох до местния магазин за компютри и купих
7
нов Imac за Софи и един за мен.
Когато се прибрах вкъщи, видях по новините снимките на
Леандро и онази жена. Кит беше купил местния вестник и на
първа страница беше поместена въпросната снимка, а в долния
край – направената в Унгария снимка на нас двамата.
Разбира се, медиите знаеха, че с Леандро сме двойка. Бяха
научили името ми, професията ми и това, че имам син, но нищо
друго.
Но този тип истории, в които мъжът изневерява на
приятелката си, бяха най-търсените от пресата.
Ако не бях подготвена, щях да бъда съсипана. Снимката
наистина изглеждаше убедителна. Ставаше ми зле, само като я
погледнех. Дори не си направих труда да прочета историята под
заглавието.
Вярвах на Леандро и ненавиждах начина, по който се
възползваха от него.
Пресата искаше да постигне максимален ефект, затова
публикува историята в сутрешните издания в деня на Гранд
При.
Леандро се обади точно преди състезанието. Не казах нищо
за статията или снимката. Предполагах, че екипът и
мениджърът му нямаше да му покажат публикацията, преди да
приключи състезанието. Явно бях права, защото не ми спомена
нищо за нея по телефона.
Радвах се, че не я беше видял, защото в противен случай
щеше да се разконцентрира и нямаше да може да спечели.
Обади ми се малко след състезанието и беше щастлив, но
едновременно с това и ядосан. Веднага след като финиширал, го
уведомили, за да не бъде в неведение, когато го интервюират от
пресата за победата.
И от този момент телефонът ми не спря да звъни.
Журналистите искаха от мен коментар. Вместо отговор им
затварях, а после започнах да избягвам всички непознати
телефонни номера.
Вече беше понеделник и Леандро щеше да си дойде тази
вечер вкъщи. Нямах търпение. Имаше няколко ангажимента, за
които трябваше да се погрижи сега сутринта, няколко
изявления за пресата и после се прибираше.
 Имах чувството, че го е нямало цяла вечност. Честно казано,
не знаех как щях да свикна с това, че пътуваше толкова много.
Беше хиляди пъти по-трудно, отколкото си представях.
Телефонът ми започна да вибрира на масата в кухнята.
Номерът ми беше непознат. Въздъхнах, игнорирах обаждането и
станах от масата, за да си налея още една чаша кафе. Когато
седнах, телефонът ми отново завибрира. Отхвърлих обаждането
и продължих да чета бележките за някои пациенти, които успях
да спася от бъркотията в офиса си.
Телефонът ми пак започна да вибрира. Същият номер.
Отхвърлих обаждането.
Той звънна веднага.
Отхвърлих го.
Звънна отново.
Май някой си правеше шега.
Ядосах се на натрапника, раздразнението надделя и накрая
отговорих на позвъняването:
– Спрете да ми се обаждате! Няма да ви дам проклетото
интервю, писнахте ми вече, ясно ли ви е?!
От другата страна на линията се чу приглушен смях. Смехът
беше последван от глас... Глас, който мигом разпознах.
– Все така темпераментна, както виждам.
Неприятна тръпка премина по гръбнака ми.
– П-Пол.
– Много време мина, Индия. Липсваше ми.
Имах чувството, че се превръщам в момичето, което бях.
– З-защо ми се обаждаш? Имам ограничителна заповед. Не
ти е позволено да ме приближаваш.
– Не съм близо до теб, Индия. На няколкостотин мили съм.
Никъде не е посочено, че не мога да ти се обаждам.
– Посочено е. Не ти е позволено да се свързваш с мен по
какъвто и да е начин. Никакви обаждания. Имейли. Нищо.
Той отново се изкиска.
– Сигурно съм я пропуснал тази част.
– Този разговор приключва сега. И никога повече да не си се
свързал с мен!
 – Преди няколко дни е имало влизане с взлом в офиса ти,
нали така? Ужас. На никого не може да се вярва в днешно време.
Кръвта ми се смрази.
– О-от къде знаеш това?
– Ами аз бях този, които нахлу – е, не аз, разбира се. Не мога
да напускам Манчестър, благодарение на тази противна
електронна гривна. Един приятел ми помогна.
– Ще звънна в полицията.
– Обади им се. И какво ще им кажеш? Че имаш връзка с
бивш пациент.
Ахнах.
– Не знам за какво говориш.
– Напротив, много добре знаеш. Имам предвид Леандро
Силва. Бил е твой пациент, а сега го чукаш. Повярвай ми,
Индия, от всички хора на света аз най-добре знам, че това не е
правилно. Силва, а? Наистина си се издигнала – подсвирна тихо
той.
– Не знаеш какво говориш.
– Разбира се, че знам. Лаптопът ти е в мен. Всичко е тук –
всяка интересна подробност за трогателното посттравматично
разстройство на Силва. За методите на лечението му. Забавното
в случая е, че явно съм пропуснал частта, в която предписваш
терапия с чукане.
Цялото ми тяло се вледени.
– Жалък си.
Той се изсмя.
– Видях ваша снимка във вестника. Господи, Индия, сега
изглеждаш дори по-красива, отколкото преди тринадесет
години. Но ми беше чудно как успя да срещнеш някого като
Леандро Силва. Имам предвид, че не се движите в едни и същи
социални кръгове. Щеше ми се да разбера повече за теб, така че
нахлух в офиса ти. Просто имах късмет, че информацията за
този Силва беше в компютъра ти. Цялата му сълзлива история,
написана черно на бяло. Да знаеш, ако не бях намерил нищо в
твоя офис, щях да преобърна дома ти, докато не откриех каквото
и да е, колкото и да не ми се искаше да разстройвам сина си с
нахлуване с взлом.
– Той не е твой син! – изкрещях в телефона.
– Мой е, Индия, и никога не го забравяй по дяволите! Във
вените му тече моята кръв.
– Може и да има твоята кръв, но не е твой и никога няма да
бъде.
Той налудничаво се изсмя.
– Добре си се справила със себе си. Искам да знам всичко за
теб и Джет.
– Откъде знаеш името му? – прошепнах аз. Никога не му го
бях казвала. Държах Джет далеч от него.
– Я стига, Индия! Не беше чак толкова трудно да го разбера.
Интересува се от футбол и от Формула 1, нали? Предполагам,
помогнало е и това, че чукаш пилот от Формула 1.
– Майната ти – казах грубо аз.
Той отново се засмя.
– И все още пазиш книгата, която ти дадох. Това наистина ме
трогна, Индия.
Направо изтръпнах, дишах на пресекулки.
– Помниш ли кога ти я дадох? Беше точно след като
правихме за първи път любов в дома ми. Лежахме пред огъня,
завити с любимото ти одеяло. Исках да ти дам нещо ценно за
мен, защото ти току-що ми беше дала нещо значимо.
– Имаш предвид, моята девственост? Тази, която ми отне,
когато бях на петнадесет години! Нямам нужда от шибана
разходка из миналото, Пол. Откъде знаеш за книгата?
– Моят приятел я открил в малката ти кутия за спомени,
докато душел из къщата ти. Казах му да я остави на леглото ти.
Да те подсети за мен. Никак не ми харесва да бъда в кутия,
Индия. Прекарах последните тринадесет шибани години
затворен! – изкрещя той, загубил самообладание.
Гневът му ме накара да се отдръпна от телефона. Чух го как
шумно изпусна дъх.
– Времето, което прекарах в затвора... беше по твоя вина,
Индия. Длъжница си ми.
 – Нищо не ти дължа. Беше в затвора, защото ти харесваше да
подмамваш и да насилваш уязвими момичета да правят секс с
теб.
– Ти никога не си била уязвима и със сигурност никога не
съм те насилвал. Беше готова за това. Не можеше да ми се
наситиш, ако правилно си спомням. Постоянно ме молеше да
правя секс с теб.
– Отвращаваш ме.
Последва нов противен смях.
– Господи, липсваше ми, Индия!
– А ти на мен – не си. Честно казано, не съм се сещала за теб
от деня, в който получи присъдата си в съда и гледах с
облекчение, докато полицията те отвеждаше. Сега ми кажи
какво искаш, защото определено искаш нещо.
Пол направи кратка пауза преди да отговори:
– Искам пари.
Беше мой ред да се смея.
– Нямам никакви пари, но дори и да имах, нямаше да ти дам.
– Твоят приятел е богат. Състоянието му е около сто и
петдесет милиона, според Гугъл. Сигурен съм, че може да
прежали парите. За него сумата ще е нищожна.
Леандро притежава сто и петдесет милиона?!
Знаех, че е богат, но не предполагах, че е чак толкова богат.
Никога сме обсъждали неговите пари, защото не беше важно. Не
исках парите на Леандро. Исках само него.
– Няма да му искам пари.
– Ще се наложи, защото дори и да се справяш добре с твоята
професия, съм сигурен, че нямаш в излишък толкова пари,
колкото искам, за разлика от твоя приятел. Ако не си получа
парите, ще изпратя досиетата на пациентите ти директно в
Здравния лекарски съюз, както и снимки, на които сте заедно
със Силва, и всичко това – придружено с едно хубаво писъмце, с
което ги уведомявам, че спиш със свой пациент. Ще бъдеш
подведена под отговорност преди да успееш да пледираш, че си
невинна и ще загубиш лиценза си да практикуваш. Знаеш за
нулевата толерантност на Здравния лекарски съюз към тези
неща. Никога няма да имаш възможност отново да
практикуваш, Индия. Ще бъдеш в черния списък. Терапевт без
лиценз. Всички тези години на обучение и усилена работа,
времето, в което си била далеч от сина ни – ще бъдат
пропилени. Пък после, помислих си, що ей така не пусна
документите и в пресата. Знаеш колко си падат по един такъв
хубав скандал.
– Защо го правиш? – гласът ми секна предателски.
– И питаш?! – звучеше разярен. – Защото ме лиши от
шибания ми живот и сега искам разплата!
Очите ми се замъглиха от сълзи.
– Как да съм сигурна, че тези документи са у теб? Може да
лъжеш.
– Не лъжа и ти го знаеш. Но ако не ми вярваш, винаги може
да наминеш насам и сама да се увериш. Бих дошъл аз при теб,
но не ми се ще да наруша условията на предсрочното си
освобождаване.
– Няма да дойда там – заявих без колебание. – Можеш да ми
ги изпратиш на имейла. Сигурна съм, че имаш моя имейл адрес.
Засмя се сухо.
– Имам го. Ще ти ги изпратя след няколко минути. Но,
Индия, когато ги видиш и разбереш, че ти казвам истината,
дори за миг не си помисляй, че блъфирам. Ще унищожа живота
ти така, както ти унищожи моя, ако не ми дадеш петстотин бона.
– Петстотин хиляди паунда – за малко да се задавя.
– Това е седмичната заплата на твоя приятел. Сигурен съм, че
няма да му липсват. И другото ми условие е, когато получиш
доказателството, че не те лъжа и осигуриш парите, трябва лично
да ми ги донесеш. Искам да те видя. Както сина си... Настоявам
да се запозная с него.
– Не – ударих с ръка по масата. – Това няма да се случи.
– Просто искам да се срещна с него, Индия. Само веднъж.
Искам да знам как изглежда. След това ще ви оставя на мира и
никога повече няма да контактувам с вас.
– Няма да позволя да припариш до него.
– Не съм чудовище, Индия.
 – Каза мъжът, който ме изнудва. Няма да стане. Прави
каквото искаш с мен, но не се доближавай до Джет!
– Значи, ще загубиш всичко. Кариерата си. Репутацията си.
Знаеш хората колко обичат пикантните истории. Скандалът е на
мода в наши дни. Докторка, която се възползва от уязвимия си
пациент. Пациент, страдащ от посттравматичен стрес след
почти фатален инцидент... – цъкна той. – Това е лошо, Индия. И
ще се постарая да изглеждаш жалка и долнопробна, както ти
направи с мен, затова че обичаш грешния човек. В крайна
сметка май не сме толкова различни.
И изведнъж отново бях онова момиче. Взирах се в миналото,
към мъжа, който ме манипулираше да правя каквото поиска,
само щом ми кажеше, че ме обича.
По бузата ми се спусна сълза.
– Никога не си ме обичал, Пол – избърсах сълзата с ръка.
– Ето тук грешиш. Обичах те. Адски много. И все още те
обичам по някакъв странен начин. Ти си майка на детето ми,
Индия – гласът му беше нежен.
Направи пауза и продължи с безчувствен тон:
– Ще ти изпратя документите, с които разполагам. След това
имаш двадесет и четири часа да решиш. Ако си умна, каквато
знам, че си, ще ми донесеш парите и ще доведеш сина ми. Ако
не го направиш, ще те унищожа. И когато приключа с теб,
Индия... дори Силва няма да те иска.
 ЛЕАНДРО
Най-после самолетът ми кацна след три часа закъснение,
които прекарах на проклетото летище в Белгия. Беше вече
почти полунощ и най-накрая се намирах в колата, готов да
напусна летището и да се отправя към дома на Индия.
Още докато бях в Белгия, й написах в съобщение, че полетът
ми закъснява и веднага щом кацна, ще отида направо в дома й,
но тя не ми отговори. Когато преминавах през проверката на
летището, реших пак да й пиша, за да я уведомя, че съм
пристигнал и тръгвам към нея.
Отново нямаше отговор.
Притесняваше ме това, че не ми отговаряше. Нещо не беше
наред. Тъкмо щях да й звънна, когато получих съобщение от
нея.
Аз съм в дома ти. Ще се видим, когато дойдеш.
Не беше от обичайните весели съобщения, които получавах
от нея, а и нямаше целувка в края, която винаги слагаше, но все
пак бях дяволски щастлив да знам, че ме чакаше у дома. Да се
надяваме и в леглото ми, гола.
Пенисът ми потрепна при тази мисъл.
Господи, нямах търпение да се прибера вкъщи и да потъна
дълбоко в нея. Щях да я чукам цяла нощ, на всяко място в
къщата. Нямаше да има повърхност, която да не сме
изпробвали, преди да съм приключил с нея.
 – Промяна в плановете – приведох се към моя шофьор. –
Отиваме направо вкъщи – след това се облегнах назад и
затворих очи.
– Пристигнахме, господин Силва.
Усетих нощния въздух по лицето си и с премигване отворих
очи, съзирайки отворената врата на колата и лицето на
шофьора.
– Мамка му. Трябва да съм заспал – разтърках очи.
– Ще ви подам куфара.
Излязох от колата и шофьорът ми връчи багажа.
– Благодаря – казах му аз. Взех портфейла си и извадих
няколко петдесетачки. – За това, че дойде да ме вземеш толкова
късно.
– Благодаря ви, но не мога да ги приема. Политика на
компанията, господин Силва. Не си струва да си загубя работата.
– Сигурен ли си?
– Да. Но все пак ви благодаря.
Пъхнах банкнотите в джоба си заедно с портфейла и
издърпах куфара си до вратата. Отключих, отворих вратата и
зарязах куфара си в коридора.
– Скъпа, прибрах се! – провикнах се с усмивка на лицето.
Затворих и заключих вратата след себе си.
– В кухнята съм.
Хм, това не беше посрещането, което очаквах. И гласът й
звучеше монотонно. Това предизвика неприятно усещане в
стомаха ми.
Обзет от лошо предчувствие, събух обувките си и се отправих
към кухнята.
Индия седеше до кухненския плот и се взираше в чашата
червено вино пред нея.
– Индия?
Вдигна глава и ме погледна. Очите й бяха зачервени и
подпухнали. Изглеждаше сякаш е плакала.
– Дойдох тук, защото трябва да говоря с теб и не исках Джет
да чуе онова, което ще ти кажа.
Устата ми пресъхна, гърдите ме стегнаха.
 – И какво трябва да ми кажеш?
– Пол... се обади тази сутрин.
– Какво?! – възкликнах, пристъпвайки в кухнята.
Тя се завъртя на стола си с лице към мен. Затвори очи за
малко, въздъхна и сви ръце в скута си.
– Влязъл е с взлом в офиса ми. Така де, някой друг го е
направил вместо него, някое от приятелчетата му от затвора,
предполагам. Лаптопът ми е у него. Някак си е разбил паролата
ми и тази на файловете на пациентите ми. Узнал е, че си бил
мой пациент, Леандро. И сега ме изнудва. Иска да му дам
петстотин хиляди паунда или ще изпрати досието ти и снимки,
на които сме заедно на Здравния лекарски съюз.
– Господи – потърках челото си с пръсти. Приближих се и
седнах на стола до нея. – Моля те, кажи ми, че се шегуваш!
Засмя се мрачно, като избърса сълзата от бузата си. Това Да я
гледам да плаче направо ме убиваше.
Ще пребия това копеле, само да ми падне в ръцете.
– Щеше ми се да е така – потърка буза с китката си. – Има
още... – прехапа долната си устна със зъби, преди да ме погледне
в очите. – Заплаши да продаде подробности за твоя
посттравматичен стрес на пресата, ако не изпълня условията.
Изсумтях подигравателно.
– Тогава ще накарам адвоката ми да им завре съдебното
разпореждане толкова дълбоко в задниците им, че ще излизат
букви през носовете им. Няма начин да публикуват тези
глупости, защото ще са получени от анонимен източник. Не се
притеснявай за това, скъпа.
– Само че се тревожа и за Джет – подсмръкна отново тя. –
Пол иска да му занеса парите в Манчестър... и да заведа Джет
при него – челюстта й беше стисната от гняв. – Това никога
няма да се случи. Затова седя тук, пия от виното ти и скърбя за
загубата на кариерата си. Дори и да имах пари да му платя, той
няма да припари до Джет.
Хванах нежните й ръце в моите, защото имах нужда да я
докосна.
 – Ако се съгласи просто да вземе парите, без да вижда Джет,
тогава нека му платим.
– Нямам толкова пари.
– Аз имам. Петстотин хиляди паунда са нищо. Капка в
морето в сравнение с това, което имам.
– Петстотин хиляди паунда са много пари. Няма да ти взема
парите, Леандро – поклати тя категорично глава.
– Индия – погледнах я непоколебимо.
– Не, Леандро. Дори ако Пол се съгласи просто да вземе
парите и да остави Джет намира, къде ще му излезе краят?
Взима парите и след като свършат, ще се връща за още. Не мога
да съм сигурна, че няма да запази копия от досието ти като мой
пациент – тъжният й поглед срещна моя за миг, преди да го
сведе към пода. – Оценявам предложението ти, но това не е твой
проблем, а мой.
Намръщих й се.
– Ще се престоря, че не съм се засегнал от последното ти
изказване, защото си разстроена и не мислиш ясно – пуснах
ръката й и хванах брадичката й, за да я принудя да ме погледне.
– Но ще ти кажа следното: ти си моя. Двамата с Джет сте моето
семейство. Сега и за остатъка от шибаната вечност. Така че това
го прави и мой проблем. Това копеле те е наранило, затова и аз
ще го нараня ама наистина здравата.
– Не – ахна тя. – Моля те, Леандро, не прави нищо глупаво.
Не искам да си навлечеш неприятности.
Улови ме за китката и ме погледна умолително.
– Адски съм ядосан, Индия – махнах ръката си от лицето й и
я прокарах през косата си. – Чувствам се безпомощен и никак не
ми харесва да се чувствам така. И определено не ми харесва
копелета педофили да изнудват моето момиче. Не знам какво да
направя в случая. Не ми позволяваш да му сритам задника. Не
ми позволяваш да му платя. И ще си изгубиш шибаната работа,
заради мен. Трябва да имам известен контрол върху ситуацията
все пак, а ето че нямам.
Исках да изгубя самообладание. Исках да отида до
Манчестър и да размажа лицето на това копеле.
 Премигна към мен, а в очите й се четеше уплаха.
– Това не се случва заради теб, Леандро. Не мога да
повярвам, че дори си го помислил.
– Стига де, ако не бяхме заедно, това нямаше да ти се случи –
ръцете ми се свиха в юмруци върху бедрата ми.
Тя слезе от стола си. Застана между краката ми и започна да
гали ръцете ми, докато ги отпусна и ги взе в своите.
– Тогава Пол щеше да намери някакъв друг начин да ми
отмъсти. Това не е по твоя вина. Толкова съм щастлива, дори
повече от щастлива, че сме заедно. Бях наясно какво правя,
какъв е рискът да бъда с теб и нищо не бих променила. Винаги
бих избрала теб. Обичам те прекалено много, за да не бъда с теб.
Просто ми се иска да имам и двете – и теб, и кариерата си, но
явно в живота невинаги става така.
– Скъпа... – наведох глава. – Това направо ме убива. Трябва
да направя нещо. Искам да мога да ти помогна.
Една от ръцете й се приближи до лицето ми и го вдигна към
нейното.
– Ще отида в полицията на сутринта и ще им кажа, че ме
изнудват. Искам да ме придружиш. Ето така можеш да ми
помогнеш.
Въздъхнах и казах:
– Ако си сигурна, че това е начинът, по който искаш да се
справиш с това...
– Сигурна съм – погледна ме решително тя.
– Щом е така, разбира се, че ще дойда с теб.
Прокара пръстите си около ухото ми и ги преплете в косата
ми.
– След полицията ще се свържа със Здравния лекарски съюз,
за да ги уведомя за връзката ни и ще си поема последствията. И
определено ще имам нужда от твоята подкрепа във всичко това
– усмихна ми се тъжно тя.
– Разчитай на мен, скъпа. Ще направя всичко за теб –
плъзнах ръката си около кръста й и я приближих към себе си. –
Само че ти ще загубиш лиценза си.
 Очите й се напълниха със сълзи и прехапа устната си. Знаех,
че се опитваше да не се разплаче и това ме смазваше.
– Не знам какво ще правя. Да бъда терапевт и да помагам на
хората е всичко, което мога. Трябва да работя, за да плащам
сметките. Имам някакви спестявания, затова за известно време
ще бъдем добре, но ще трябва да си намеря нещо друго, което да
правя.
– Имам много пари. Няма нужда да работиш. Позволи ми да
се грижа за теб и Джет.
– Не – поклати глава тя. – Няма да живеем на твой гръб.
– Да живеете на мой гръб ли? – изсмях се разочаровано. –
Индия, обичам те. Безкрайно те обичам. Твой съм, напълно и
изцяло. А ти си моя – докоснах лицето й с ръцете си. – Двамата с
Джет сте всичко за мен. Няма спор в това. Ще се грижа за двама
ви.
– Леандро... работила съм през целия си живот, за да осигуря
добър живот за сина си. Не знам какво е да не се трудя.
– Тогава може да си намериш някакво друго занимание.
Нещо, което обичаш. Просто си дай време, за да си изясниш
какво да бъде то. А дотогава, аз ще се грижа за теб, скъпа.
Докато си намери работа, двамата с Джет ще живеят с мен, а
след това се надявам да съгласи да се омъжи за мен, за да не й се
налага никога повече да работи.
Тя се приведе напред и облегна глава в ямката на врата ми.
Обгърнах я плътно с ръце. Дъхът й пареше врата ми и това ме
възбуди. Знам, че точно сега не беше моментът, но от толкова
отдавна не съм бил с нея. Ухаеше страхотно и беше така хубаво
да се притиска към мен.
Тя докосна с устни нежно кожата ми и продължи бавно
нагоре по врата ми, оттам към челюстта ми, докато не достигна
до устата ми. И ме целуна.
– Отведи ме в леглото – прошепна тя върху устните ми. –
Искам да забравя за всичко. Единственото, за което искам да
мисля и да усещам, си ти.
Прокарах езика си по долната й устна.
 – Скъпа, когато приключа с теб, няма да си спомняш дори
коя година е.
Тя се усмихна до устните ми.
– Обожавам те, Леандро Силва.
– И аз те обожавам. Хайде сега да се качим в спалнята, за да
мога да ти покажа точно колко.
 ИНДИЯ
Леандро лежеше до мен в леглото и го гледах как спи.
Дългите му черни мигли хвърляха сянка върху кожата му.
Косата му беше разрошена и нежно се спускаше върху челото
му. Изглеждаше прекрасен.
Аз, Джет и Леандро бяхме в Италия. Бяхме отседнали във
великолепен апартамент с две спални в Милано, само на десет
минути от пистата. През последните няколко дни си почивахме,
разглеждахме забележителностите и ядяхме истинска
италианска храна.
Утре бяха квалификациите. Джет обичаше да ходи на тези
състезания, харесваше му това да пътува по целия свят.
Беше минала седмица, откакто посетих полицейския участък
и им разказах за изнудването на Пол. Да повторя цялата
история пред полицаите беше ужасно. Видях осъдителните им
погледи, когато им разкрих, че Леандро е бил мой пациент. Но
предполагам, че ще трябва да свикна с подобни погледи.
В Здравния лекарски съюз беше още по-зле. Временно отнеха
лиценза ми, докато прегледат случая. Въпреки че им признах за
връзката си с бивш пациент, се налагаше да мина през
официално разглеждане на случая. Леандро може и да не ми е
бил вече пациент, когато сме станали двойка, но се бяхме
целунали още докато траеше терапията. Това имаше значение
за институцията. Имаше значение и за мен.
 Обичах работата си, но вече не гледах на нея по същия начин.
Колкото и ужасно да беше това, че може би вече нямаше да
помогна на никого повече, знаех, че постъпвам правилно.
Единственият човек, чието мнение имаше значение, беше Джет.
А той не ме гледаше с укор. Синът ми беше много мъдър за
годините си.
След като ходих в полицията и в Здравния лекарски съюз,
седнах до Джет и всичко му разказах. За запознанството ни с
Леандро, за пускането на баща му от затвора. За обира и за
опита на Пол да ме изнудва. Не исках Джет да научи от другиго.
Накрая той ми каза:
– Единственото, което е от значение за мен, е ти да си добре.
Щастлива си с Леандро и това е важното. Останалото са
подробности.
Разплаках се. И как иначе? Прегърнах сина си и някак си
знаех, че всичко ще се нареди от само себе си. Тогава разбрах, че
всичко се случва с причина.
Пол беше арестуван и върнат в затвора, задето беше нарушил
отново закона и щеше да излежи остатъка от присъдата си.
Също така щяха да го съдят и за обир и изнудване. И пак аз щях
да бъда свидетел в делото срещу него.
В края на краищата по обвинението в изнудване беше
неговата дума срещу моята, но лаптопът ми и документите,
свързани с Леандро, които Пол беше принтирал, бяха намерени
в дома му. Фактът, че бях подала сигнал и можех да изгубя
всичко, щеше да е показателен, че казвам истината. Надявах се
да го осъдят и да добавят още няколко години към присъдата
му. Молех се, когато Пол излезе, Джет да е вече голям мъж, а
Пол да е поумнял и да ни остави на мира.
Джет беше във ваканция до другата седмица и Леандро се
притесняваше да ни остави сами, макар че Пол беше в затвора,
затова ни взе със себе си в Италия.
За първи път, откакто Пол беше излязъл от затвора, се
чувствах спокойна. Бях облекчена и от това, че вече всичко беше
наяве. Засега нямаше нищо по медиите за случая с Пол или
историята ни с Леандро. Ако някой ден публикуват нещо, щяхме
да се справим заедно.
– Зяпаш ме, докато спя – промърмори той със затворени очи,
като ме стресна. Гласът му беше дрезгав от съня и звучеше адски
секси.
– Възможно е и да е така – приближих се до него, прехвърлих
крак през бедрото му и усетих сутрешната му ерекция. –
Изглеждаш толкова сладко, докато спиш.
– Последното нещо, което съм, е „сладък“ – отвори едното си
око той. – Но пък ти, от друга страна…
Отвори и другото си око и плъзна ръка по бедрото ми, под
шортите ми и погали вече влажните ми бикини.
– Джет може да е буден – простенах от нежното докосване.
– Ще бъдем тихи – каза той и ми се ухили с онази секси
усмивка, на която не можех да откажа.
В отговор го целунах. Пръстите му се плъзнаха под бикините
ми и намериха влажното ми котенце.
– Господи – простенах, докато ги движеше и масажираше
клитора ми с палец. – Искам да те докосна – спуснах ръка в
долнището на пижамата му и увих пръсти около пениса му, като
започнах да ги движа. Обожавах звука, който издаваше
Леандро, когато правех това,
Следващото, което осъзнах, беше, че се оказах без шорти и
бикини, а аз бях положена не особено нежно с гръб към него.
– Разтвори бедра – прошепна в ухото ми.
Направих го и го усетих да гали с пениса си клитора ми и
разнася влагата ми, преди да проникне в мен.
– Мамка му… – изръмжа той в ухото ми. Ръката му се плъзна
под горнището на пижамата ми и пръстите му стиснаха зърното
ми.
Изстенах силно.
– Ш-ш-шт – прошепна Леандро и с другата си ръка покри
устата ми, докато бавно се движеше в мен. – Трябва ли да ти
запушвам устата, скъпа? Или ще бъдеш добро момиче?
Мисълта да ми запуши устата ми харесваше, но поклатих
глава.
 – Ще бъда добра – промърморих в шепата му.
Все още с ръка на устата ми, с другата стисна по-силно
зърното ми и аз захапах дланта му. Той изръмжа и започна да се
движи по-бързо, по-дълбоко.
– Погали котенцето си, Индия. Искам да се докосваш.
Досега не го бях правила пред него, но идеята ми допадна.
Допрях пръсти до клитора си така, че с върховете им да
докосвам члена му, докато се движи в мен.
– Господи! Точно така – каза в ухото ми. – Не спирай да го
правиш! Искам да стигнеш до края и да ме изцедиш.
Бях страшно възбудена, имах нужда да свърша. Нищо друго
нямаше значение. Извърнах глава, за да го погледна и той
отмести ръката си от устата ми и зарови пръсти в косата ми.
Дръпна кичурите здраво и ме целуна – дълбоко, жадно. Всички
усещания наведнъж ме побъркваха и оргазмът не закъсня.
– Господи… – изръмжа той. – Толкова си тясна.
След още няколко тласъка усетих как тялото му се напрегна.
– Свършвам, скъпа… – прошепна – вътре в теб.
Харесваше ми да гледам, докато свършва – удоволствието и
любовта, която изпитваше към мен, се четяха в погледа му.
Никой не ме бе обичал като Леандро. Не знаех дали изобщо
съществуваше друга такава любов.
– Няма нищо по-хубаво от това да се будя вътре в теб –
целуна ме отново, все още в мен.
Усмихнах се, но усетих тъга.
– Липсва ми да се будя до теб, когато пътуваш за състезание.
– Само до ноември и после ще се будиш всяка сутрин до мен
– дари ме с онази усмивка, която спираше сърцето ми.
– Само до следващия сезон.
– Не, всяка сутрин до края на живота ни – пое си дълбоко
въздух. – Индия, това е последният ми сезон. Ще се откажа от
Формула 1.
– Какво?! – извиках, като се обърнах към него, при което той
падна.
– Мисля, че чаршафите са за боклука – засмя се той, като
показа мокрото петно от изненадващото ми движение.
 – Отказваш се? – игнорирах шегата му. – Заради това, че
загубих работата си, защото сме заедно ли? Виновен ли се
чувстваш? Защото, ако това е причината, няма да ти го позволя.
Той пое лицето ми в шепите си и с палците си отметна косата
ми от него.
– Не, не е заради случилото се. Още преди това го обмислях.
Когато бях в Белгия, разбрах, че не искам да бъда далеч от теб.
Договорът ми изтича тази година. Върнах се и постигнах това,
което исках. Преборих се с демоните си и се върнах на пистата,
но усещането вече не е същото. Искам да започна на чисто с теб
и Джет. Не искам да бъда далеч от вас през по-голямата част от
годината.
Топло чувство пробяга през мен.
– Сигурен ли си, че искаш това? – тихо попитах.
– Да. Скоро ще се оженя за теб и ще напълня корема ти с
много бебета Силва.
– Много? – заекнах.
– Разбира се – ухили се той и ми намигна. – Може би три или
четири – повдигна безгрижно рамене.
Засмях се и очите ми се разшириха от изненада.
– Три или четири ли? По-полека, господин Плодовитост!
Откъде ти хрумна, че искам още деца?
Исках още деца. Нямаше нищо по-прекрасно от това да
имаме бебе с Леандро. Не чак четири, но ми харесваше да го
дразня. Изражението му замръзна, после пак така бързо се
промени.
– Тогава ще си бъдем само тримата. Джет е мой, така че…
– Какво? – дъхът ми спря.
– Казах, че Джет е мой – гласът му стана по-нежен, пръстите
му галеха бузата ми. – Що се отнася до мен Джет е мой син. Не
си търся повод да се скарам с Кит. Знам, че той го е отгледал
като свое дете, но искам да бъда баща на Джет, ако и той го иска.
Устните ми се разтрепериха, а очите ми се изпълниха със
сълзи.
– Сигурна съм, че Джет няма да има нищо против, както и
Кит.
 – Добре – усмихна се той.
Господи, обичам го! Толкова го обичам!
– И за твое сведение – искам още деца – казах с нежна
усмивка.
– Ще започнем да работим по бебе номер едно след края на
сезона – целуна ме той отново. – Но преди това ще правим сухи
тренировки.
Сложих ръка на гърдите му, над сърцето му.
– С какво заслужих любовта ти, Леандро Силва? Такава
късметлийка съм.
– Аз съм късметлията, скъпа. Повярвай ми. Преди да те
срещна животът ми беше същински ад. Ти ме спаси. Любовта ми
към теб ме спаси – покри ръката ми с неговата, целуна ме
отново, бавно и дълбоко, и отново потъна в мен за още една суха
тренировка в правенето на бебета.
 ЛЕАНДРО
Три месеца по-късно
Когато започнах да се състезавам, знаех, че този ден ще
дойде, но никога не съм си представял, че ще се чувствам така,
както сега, или че ще напусна Формула 1 по тази причина,
поради която го правех. Мислех си, че ще се състезавам, докато
възрастта или смъртта не ме спрат. Не напусках, защото беше
време, а защото исках да започна живота си с жената, в която
бях влюбен, и нейния син, когото също толкова много обичах.
Той не беше син само на Индия. Беше и мой. Колкото повече
време прекарвах с Джет, толкова по-дълбоко проникваше в
сърцето ми, досущ като майка си.
Ако преди няколко години някой ми беше казал, че това тук
сега ще представлява моят живот – влюбен в красива жена и с
дванадесетгодишен син – щях да му се изсмея в лицето.
Сега бях повече от щастлив. Намерих мястото си в света.
Място, което дори не подозирах, че съм търсел, докато не го
намерих.
Дори със съзнанието, че това е последното ми състезание, и
въпреки че в известна степен тъгувах, бях напълно готов да
приключа с всичко това, за да мога да отведа семейството си
вкъщи и да започнем съвместния си живот заедно.
 С каската на главата произнесох думите, които не успях да
изрека преди инцидента, променил напълно моя свят.
Състезанието, което смятах за фатално, всъщност ме бе отвело
до най-прекрасното нещо в живота ми – Индия.
– Да се класираш втори означава да бъдеш първи сред
загубилите – прошепнах тихо.
Отправих поглед към Индия – с Джет от едната й страна и
майка ми от другата – и само с устни казах „обичам те“.
На лицето й грейна зашеметяваща усмивка, после тя
тихомълком повтори думите ми и това изпълни сърцето ми.
Качих се в болида.
Време е да тръгвам.
Първо загряхме гумите. След това се подредихме на
стартовата линия. След квалификациите вчера заемах водеща
позиция. Сега само трябваше да победя в това състезание.
Нямаше да спечеля Гранд При, защото Карик беше с малко
повече точки от мен. Но щом приключвах кариерата си, то
тогава нека бъде с победа.
Червено...
Червено...
Обичайното чувство на тревожност отново притисна гърдите
ми, но се контролирах и го прогоних.
Червено...
Червено...
Червено...
Старт!
Болидът ми потегли и започна да набира скорост, докато
летях по пистата. Гласовете, които звучаха в ухото ми, бяха
заглушени от пълната ми концентрация да спечеля това
състезание и да се върна при семейството си.
Моето семейство.
 – Да! – вдигнах юмрук във въздуха, когато първи пресякох
финалната линия.
Екипът ми се завтече към болида ми. Свалих волана, оставих
го настрани и изскочих от автомобила. Махнах каската си,
докато всички членове на екипа ми ме прегръщаха и потупваха.
Одобрителните викове на публиката проглушаваха ушите ми, а
очите ми търсеха Индия.
В мига, в който погледите ни се срещнаха, ме обзеха лекота и
спокойствие и усмивката ми стана още по-широка. Поправих си
път през тълпата и когато достигнах до Индия, я поех в
прегръдките си. Ръцете й се притискаха към лицето ми, когато я
целунах.
В целувката вложих цялата любов, която изпитвах към нея.
Когато прекъснахме задъхани целувката си, тя бързо огледа
тълпата по трибуните – всички аплодираха победата ми.
– Сигурен ли си, че искаш да изоставиш всичко това? –
наклони леко брадичката си тя в посока на трибуните.
Хвърлих поглед през рамо. Видях плакатите с името ми,
изписано на тях. Имаше и такива, с надписи, молещи ме да не се
отказвам. После отново погледнах моето момиче.
– Повече от сигурен.
Тя широко се усмихна и докосна с устни моите, като нежно
ме целуна.
Господи, адски много я обичах!
– Съжалявам, че прекъсвам фестивала на любовта – чух
гласа на Карик зад мен и усетих потупването му по гърба ми, –
но трябва да заемем местата си на подиума.
Откъснах се с неохота от устните на Индия.
– Ще те чакам тук – каза ми тя.
Обърнах се към Карик и плъзнах ръка около кръста на
Индия. Анди се появи до Карик и той пък обви ръце около
раменете й.
– Имаш предвид подиума, на който ще заема първото място.
На лицето на Карик цъфна усмивка.
– Знаеш, че те оставих да победиш, нали? Все пак
приключваш кариерата си, така че си позволих този жест. И без
това на практика печеля тазгодишното Гранд При.
Засмях се и поклатих глава.
– Ти си задник, нали го знаеш?
– Да, Андреса постоянно ми го повтаря.
Анди го перна с ръка в стомаха.
Джет дойде и застана до мен.
Прегърнах го през рамо с другата си ръка.
– Искаш ли да се качиш с мен на подиума? – попитах Джет.
Лицето му се озари от широка усмивка.
– Ама наистина ли?
– Наистина – усмихнах му се. – По-добре да знаеш какво е
усещането, когато един ден застанеш там горе, за да вземеш
собствения си трофей.
Усмивката му стана още по-широка и усетих как ръката на
Индия се затегна около кръста ми. Свалих ръката си от рамото
на Джет и обърнах поглед към нея, за да видя в очите й само
любов и онзи просълзен поглед, който съзирах всеки път, когато
направех нещо за Джет.
– Обичам те – прошепна тя.
Докоснах бузата й и я целунах нежно по устните.
– Аз също те обичам, скъпа.
Пуснах я, хванах я за ръката и отново прегърнах Джет през
раменете.
– Хайде тогава, сине! Нека ти покажа какво означава да
гледаш отвисоко Карик Раян.
Карик дискретно ми показа среден пръст. Засмях се и, хванал
за ръка Индия и прегърнал Джет през рамо, аз и моето
семейство се отправихме към последния подиум, на който се
качвах.
 ИНДИЯ
ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Стоях в бокса на екипа, на пистата в Силвърстоун, и гледах
как Джет се приготвя за първото си състезание. Леандро беше с
него.
Малкото ми момче беше на седемнадесет години и беше
подписал договор със своя пръв екип. Дебютираше в
8
европейския шампионат на Формула 3 . Леандро беше негов
мениджър. Двамата бяха перфектен отбор.
– Малкото иска при теб.
Обърнах се, когато чух гласа на Кит и се усмихнах на малкото
момиченце, което се извиваше в ръцете му.
– Мама! – Адриана протегна ръчички към мен.
– Здравей, мъничката ми – поех я от Кит.
Адриана беше наследила тъмните очи и коса на баща си и –
разбира се, аз съм пристрастна – беше най-красивото
момиченце на света. Току-що беше навършила две години. Отне
почти една година да забременея, но пък се забавлявахме докато
опитвахме.
– Да не ти тежи? – Кит посочи с брадичка бременното ми
коремче.
Бях бременна в шестия месец. Щяхме да си имаме момченце.
 – Мога да я подържа пет минути – целунах меката коса на
Адриана. – Става все по-тежка – нежно я притиснах.
– Започна да става неспокойна, докато бяхме горе – каза ми
Кит, – знаеш колко много иска да бъде в центъра на събитията.
– Като баща си, брат си и вуйчо си.
Кит се засмя.
– Петра дойде ли? – попита Кит.
– Пътува насам.
Кит вече беше улегнал и женен за Петра – най-добрата
приятелка на Анди. Събирането им беше дълъг и объркан
процес, най-вече заради брат ми, но накрая всичко приключи
благополучно. Сега бяха щастливи заедно.
Много се радвах за тях, защото Петра му прилягаше. И
защото той намери своята половинка.
Надявах се скоро да ме дарят с племенник или племенничка.
Адриана започна да дърпа сладките си розови слушалки,
които покриваха деликатните й уши.
– Не, не ги махай, Ади – казах й аз.
– Някога мислила ли си, че ще стоим тук и ще чакаме нашето
момче да направи първата си стъпка в света на автомобилните
състезания? – попита Кит зад мен.
Срещнах погледа му и се усмихнах.
– Не. Но съм сигурна, че сме щастливи, макар и да сме леко
изнервени.
– Да. Е, няма как да не сме напрегнати – въздъхна той. – Но
той е точно там, където винаги е трябвало да бъде. Както и ти.
Животът ми се промени до неузнаваемост, откакто Леандро
влезе в него. Не че беше лош преди това, защото не беше, но от
момента, в който се появи, той внесе повече цвят в живота на
всеки един от нас.
След като Леандро се оттегли от Формула 1, мина известно
време, докато привикнем един с друг и установим ежедневната
си рутина. В началото живеехме отделно, но лека-полека
Леандро започна да остава все по-дълго в дома ми, докато на
практика не се пренесе в него.
 Това беше най-плавният възможен преход. Все пак толкова
дълго време ние, тримата – аз, Джет и Кит – живяхме сами и не
ми се щеше сега Кит да се почувства отблъснат. Стремях се да не
нараня чувствата на Кит, но къщата определено стана твърде
малка за четирима ни.
След шест месеца, откакто официално бяхме заедно, Леандро
ме заведе в ресторанта си – мястото на първата ни среща – и ме
помоли да се омъжа за него. Меко казано – бях изненадана, но
едновременно с това ликувах. Разбира се, исках веднага да
отговоря с „да“, но се притеснявах от реакцията на Джет и Кит.
Бракът означава голяма промяна. Когато Леандро видя
колебанието ми, ме увери, че вече е получил тяхната
благословия.
След което нищо не можеше да ми попречи да кажа „да“.
След като се оженихме Леандро ми поднесе нова изненада.
Беше купил къща за нас в Бъкингамшир, на няколко мили от
дома на Анди и Карик. Отдавна се бях сприятелила с Анди,
което беше странно като се има предвид при какви
обстоятелства се бяхме запознали, а сега вече и с Петра, двете
ставаха най-близките ми приятелки.
Джет беше помогнал на Леандро да избере къщата. Но бях
притеснена за Кит и за това къде щеше да живее. Не исках да си
мисли, че като се оженим и се преместим в новата къща, ще се
отървем от него. Защото, ако трябваше да съм откровена, не
знаех как щях да живея без Кит наоколо.
Но Леандро ме беше изпреварил. Беше помислил за всичко.
Сякаш е знаел какви ще бъдат притесненията ми и се беше
погрижил за тях, за да е сигурен, че ще съм щастлива.
Беше купил още една къща – за Кит – на по-малко от пет
минути пеша от нас. И въпреки че Леандро можеше да си
позволи да купи къща за брат ми, без дори да се замисли, Кит си
беше Кит – отказа да приеме и заяви, че единственият начин да
живее в къщата е, ако плаща наем. Леандро се съгласи с неохота.
Кит и Петра живееха в нея. Накрая все пак стана техен дом,
след като Леандро я обяви за сватбен подарък. Леандро винаги
успяваше да постигне своето. И затова го обичах.
 Бях най-щастливата жена на света, защото имах мъжа, когото
обичам, и роднините, които също много обичам, бяха близо до
мен.
И така, вече бях омъжена жена, Джет беше
тринадесетгодишен, самостоятелен и почти за нищо не се
нуждаеше от мен. Започнах да се чувствам непълноценна.
Нямах работа. Лицензът ми, както се предполагаше, ми беше
отнет на изслушването, което се проведе няколко дни след
връщането ни от състезанието на Леандро в Италия. Фактът, че
очаквах това да се случи, не го правеше по-малко болезнено.
Продадох практиката си на друг терапевт с надеждата, че той
щеше да я ръководи със същото удоволствие, с каквото го правех
аз.
Бях без работа, но и Леандро беше в същото положение.
Е, разбира се, Джет се беше захванал сериозно с картинга и
за момента това ни държеше заети в някаква степен. Но двамата
с Леандро бяхме свикнали здраво да се трудим. Бяхме работили
упорито през целия си живот и сегашното бездействие ни
мъчеше.
Един ден, след едно от състезанията на Джет, Леандро се
прибра вкъщи с прекрасна идея. Беше чул, че се продава терен,
който се намираше на няколко километра от мястото, където
живеехме. Предложи да го купим и да го превърнем в картинг
писта и център за развитие. Място, където да се състезават и
забавляват деца, които си нямаха никого.
Влюбих се в идеята на мига, тъй като това означаваше, че ще
мога да помагам на тези, които също като мен и Кит, когато
бяхме безпомощни деца, нямаше къде другаде да отидат.
А и щеше да бъде мястото, където Джет можеше да тренира.
Затова още на следващия ден Леандро направи щедра
оферта, която много бързо беше приета и шест седмици по-
късно мястото беше наше.
Отне ни няколко месеца докато заработи, но Силва-Харис
Картинг отвори официално врати точно седем месеца след като
бяхме направили офертата.
 Входът беше безплатен за децата, а парите идваха от дарения
и от благотворително набиране на средства, за което отговарях
аз. Когато организирахме състезания, входът се заплащаше.
Разбира се, името на Леандро привличаше хората, а и се
обаждахме за съдействие на известни пилоти, негови приятели.
Като Карик, например, който извън сезона на Гран При идваше
на наше състезание при всяка възможност.
Отделно и Леандро вложи в центъра голяма част от парите
си, но той... е, той можеше да си го позволи.
Беше невероятно да управляваш центъра. Леандро помагаше
с картинг тренировките на децата. Също така бяхме наели и
други, които да работят в него. Сега Леандро беше пряко
ангажиран с кариерата на Джет и това отнемаше голяма част от
времето му.
Кит помагаше в центъра, когато можеше. Но напоследък
беше доста зает. Вече не беше модел, а актьор. Играеше във
филми и телевизионни предавания. Беше си създал доста добро
име.
Брат ми – известен актьор... Кой би помислил, че ще стане
такъв?
Адриана започна да се върти в ръцете ми. Не можеше да
издържа дълго на едно място.
– Мама, иска тата, Джет, Джет – избъбри тя и започна да ми
дърпа косата.
– Добре, мъниче – Обърнах се към Кит. – Идваш ли?
Той кимна и се отправихме към мястото, където Леандро и
Джет си говореха. Без съмнение обсъждаха състезателни
тактики.
Щом стигнахме до Леандро, Адриана се протегна към него.
– Тата!
Лицето му светна.
– Ади баба.
Усмихна й се и я взе от ръцете ми. Тя се разпищя и го хвана
за косата, докато той я целуваше по бузата.
Обичах да ги гледам заедно. Нещо, което Джет никога не
беше имал с баща си. Но, благодаря на Бог, имаше Кит, а сега и
Леандро.
– Глупчо тата! Не Ади баба! – каза му тя.
Той й се засмя и след това ме погледна.
– Добре ли си, скъпа? – сложи ръка на корема ми и го
погали.
– Добре съм – сложих ръката си върху неговата и му се
усмихнах с любов.
След това се обърнах към Джет. Той изглеждаше точно като
Кит на неговите години. На тези години разбрах, че бях
бременна с него.
Скоро момчето ми щеше да разбива не едно и две сърца из
целия свят, ако вече него правеше.
– Притеснен ли си за състезанието? – попитах го.
– Не – лениво сви рамене той. Нещо, което правеха
тийнейджърите.
– Изобщо ли?
Обикновено не се впечатляваше особено, когато ставаше
въпрос за картинг състезанията, но Формула 3 беше съвсем
различна лига. Ако станеше така, както казваше Леандро, до
три-четири години Джет щеше да бъде във Формула 1. Ето
толкова беше добър!
Джет се усмихна на Леандро и след това се обърна съм мен.
– Не, ще ги сложа в малкия си джоб, мамо – ухили ми се той.
Харесвах неговата увереност. Винаги беше имал вяра в себе
си, но Леандро от години го четкаше и сега вече имаше даже в
излишък. Все по-нарастващата привързаност между Леандро и
Джет беше истинско удоволствие да се наблюдава. Истинска
привилегия. Те имаха особена връзка. Връзка, каквато имат
баща и син.
В живота на сина ми може и да нямаше биологичен баща, но
имаше нещо по-добро. Имаше прекрасен вуйчо, който го
обичаше като собствен син, и невероятен мъж, който макар да се
е появил в живота му късно, го обичаше така, сякаш е бил до
него от самото му раждане.
До себе си имаше двама мъже, които биха направили всичко
за него.
 След като двамата с Леандро се оженихме, той ми каза, че
иска да стане баща на Джет и да го осинови. Внимателно
обсъдихме темата с Джет и той ни заяви, че също го иска.
Двамата с Леандро бяхме много щастливи, че ще узаконим
това решение. Но се изправихме пред спънка, с която знаех, че
можеше и да не се справим. И за съжаление така и стана.
Леандро не успя да осинови Джет, защото Пол отказа да
подпише документите. Не го направи, не защото обичаше сина
си, а защото беше изпълнен със злоба.
Но това нямаше значение. Леандро беше негов баща
откъдето и да го погледнеш. Въпреки това Джет не се примири и
все му се искаше да направи нещо, с което да покаже на
Леандро, че го смята за свой баща. Затова бяхме наистина
изненадани, когато Джет се прибра вкъщи на шестнадесетия си
рожден ден и ни уведоми, че официално си е сменил фамилията
на Силва. Макар че носеше моето моминско име и съответно
нямаше никаква връзка с Пол, искаше да подчертае не само кого
е приел за свой баща, но и това, че сме семейство в истинския
смисъл на думата.
Освен в деня, когато се роди Адриана, това беше
единственият път, в който видях Леандро просълзен. Разбира се,
аз също плачех.
Обявиха, че първото състезание скоро ще започне.
Прегърнах Джет.
– Ще се видим на финалната линия – казах му аз, като го
потупах по бузата.
– Аз ще бъда този, който първи ще я пресече – усмихна ми се
той самоуверено.
– Без съмнение. Обичам те хлапе.
– И аз те обичам, мамо – целуна ме по бузата и се отправи
към болида си.
Леандро ми подаде Адриана и тръгна с него.
След като подготви Джет, Леандро се върна при нас.
Отново взе Адриана от ръцете ми и ме прегърна през рамото,
като ме придърпа по-близо.
– Джет добре ли е? – попитах.
 Той ми се усмихна.
– Добре е, скъпа. Не се притеснявай.
– Не си ли притеснен?
– Не, защото съм наясно колко е добър. А и аз съм го
тренирал, както знаеш... – ухили ми се той. – По-добре да се
върна при екипа, за да мога да говоря с нашето момче по време
на състезанието – кимна той към пулта с екрани, които екипът
на Джет наблюдаваше, и чиито слушалки бяха включени, за да
могат да комуникират с него.
– Добре.
Той се приближи до мен и ме целуна по устните.
– Обичам те.
– Аз също те обичам.
Той целуна Адриана по гушката и тя щастливо изписка.
– Добре ли си? – попита ме Кит, докато гледаше как Леандро
да отдалечава.
– Да. Обаче този път съм много нервна.
– Джет ще вземе златото, Инди. Ще ги сложи в малкия си
джоб.
– Да – вдигнах поглед към него и му се усмихнах леко. –
Прав си.
Двигателите изръмжаха и тялото ми се напрегна, когато на
екраните пред мен видях, че състезанието всеки момент ще
започне.
И се замислих за живота ми отпреди и сега.
Ако някой ми беше казал, че онова изплашено бременно
седемнадесетгодишно момиче, след близо осемнадесет години
ще се готви да гледа как това момченце, което е расло в утробата
му, ще се състезава за първи път като пилот във Формула 3, щях
да го уверя, че е луд.
Или ако преди пет години някой ми беше казал, че ще съм
щастливо омъжена и бременна с второто си дете от онзи съсипан
и гневен бразилски автомобилен състезател, който просто влетя
през вратата на офиса ми, определено щях да му заявя, че е луд.
Да се влюбя в Леандро не беше част от плана ми и знаех със
сигурност, че не е било част и от неговия, но Господи, бях
благодарна, че се случи.
Грешахме един за друг и бяхме абсолютно прави по
отношение на истинския смисъл на думата.
Това между нас с Леандро беше неизбежно.
В живота има обрати и остри завои, които ни отвеждат до
множество трудности, но единственото, което има значение, е
как се справяме с тях.
Ако се изправиш и бъдеш честен със себе си и с другите,
всичко се нарежда.
На това ме научи признанието за връзката ми с Леандро.
Да, може и да бях загубила кариерата си, заради нашата
връзка, но не съжалявах. Нито за миг.
Леандро постоянно ми казва, че съм му спасила живота. Но
всъщност мисля, че се спасихме взаимно. Живеех, но
непълноценно. Докато не го срещнах. А сега и двамата заедно се
радвахме на живота, както винаги е трябвало да бъде.
Трябваше да понесем най-лошото, за да се намерим.
Това бяха неща, пред които се изправихме и преодоляхме
поотделно, за да ни направят такива, каквито сме двамата
заедно.
Просто е нямало как да стане по друг начин.
 Бележки
[←1]
Eu quero você – Желая те! (португалски). – Бел.Пр.
[←2]
Силвърстоун - (на английски: Silverstone) е писта за автомобилни,
мотоциклетни и други моторни състезания, намира се близо до
селцето Силвърстоун, Нортхамптъншър, Великобритания. –
Бел.Пр.
[←3]
Porra, estou gozando – По дяволите, страхотна си! (португалски) –
Бел.Пр.
[←4]
MacBook - преносим компютър на фирмата Епъл. Той бива
представен на 16 май 2006 г. и е наследникът на двата модела
основани на PowerPC: iBook и 12 инчовия PowerBook. – Бел.Пр.
[←5]
Nada. – Нищо (португ.). – Бел. Пр.
[←6]
Ipad - е таблет, проектиран от фирмата Apple Inc. и официално
представен на 27 януари 2010 г. – Бел.Пр.
[←7]
iMac – настолен компютър, проектиран от фирма Apple Inc. –
Бел.Пр.
[←8]
Формула 3 е клас с технически правила, определяни от ФИА. За
разлика от Ф1, при Ф3 може да има много шампионати,
организирани от местни федерации, които използват тези
правила. Ф3 исторически е категория, стара колкото Ф1, като
правилата са създадени през 1950-та. Няма един-единствен
шампионат на Ф3, има редица шампионати, които използват
почти едни и същи правила. – Бел.Пр.