Старогръцки театър

Древногръцкият театър процъфтява в
Древна Гърция от около 700 г. пр.н.е
• Най-ранният драматичен вид
възниква като част от народните
празненства в чест на бог 
Дионис през пролетта и
изпълняваните на тях 
дитирамби – възторжени песни
на хорове от сатири, спътници
на бога. 
Обособяват се три театрални жанра: трагедия
 (края на 5 век пр.н.е.), комедия (490 г. пр.н.е.)
 сатирна драма.
От Атина фестивалът се разпространява и към
други полиси и колонии.
 Комедията е литературен, театрален и телевизионен жанр, който е
противоположен на трагедията. Основната характеристика на
комедията е, че тя е смешна и предизвиква смях

Трагедията (от гръцки – τραγῳδία, tragōidia – песен на козлите, tragos – козел

и ode – песен) е най-ранният драматичен вид, възникнал в гръцката древност.

Сатирна драма (на старогръцки: δράμα σατυρικόν, σάτυροι) е жанр в 

древногръцкия театър, който запазва структурата и характера на трагедията, но
действието протича в рустикална обстановка и носи оптимистична атмосфера
 Сграда

Първоначално постройките са били дървени, а по-

късно зидани от камък или мрамор постройки, някои
от тях като Атинския театър, особено красиви.
Древногръцкият театър е бил изграден от три основни
части – орхестра, скена и театрон.
В центъра на залата е орхестрата – мястото, където се
разиграва действието
Там постоянно присъства хорът, както и статуята на
бог Дионис
От двете страни на орхестрата има два входа,
наречени пароди
Най-добре запазен до днес е театърът в Епидавър, отличаващ
се с изключителна акустика и естетика
 Хор и актьори

• Главно действащо лице в древногръцката трагедия

е хорът, състоящ се от 12 или 15 мъже.
• Важен момент от развитието на драмата е
отделянето на един актьор от хора и редуването на
неговите песни с тези на хора
• Актьорите са били само свободни мъже.
• Актьорите първоначално са любители, но след IV
в. в цяла Гърция се образуват професионални
организации – съюзи на майсторите на Дионис.
 Развитие

• Постепенно в театралните представления възникнали съществени

промени. Хорът изгубил връзка с действието и песните му започнали
да се изпълняват като незадължителен елемент от трагедията. Тогава
се изгубила връзката на актьорите с орхестрата и се появила
необходимостта те да се издигнат на по-видно място. Затова
започнала да се прави висока тясна сцена пред постройката на
скената, около три метра над нивото на орхестрата.
 Един от първите драматични автори е
Фриних
• той започва да въвежда сюжети от действителността.

• Негови произведения са трагедиите „Превземането на Милет“ и

„Финикийки“
 Известни автори са:
• Есхил („Седемте срещу Тива“,
„Агамемнон“, „Прикованият
Прометей“, „Персите“, „
Молителките“),
 Софокъл 
• „Антигона“,
• „Аякс“
 Еврипид
• „Алкестида“,
• „Електра“,
• „Иполит“
 Античен театър (Пловдив)

• Построен е по времето на римския

император Марк Улпий Траян (98 – 117) сл.
Хр.
• В план театърът е полукръг с външен
диаметър 82 м. Откритото зрително
пространство – кавея, включва 28
концентрични реда мраморни седалки. Те
са разделени от пътека – диазома на два
ранга. Във височина двата ранга са
пресичани от тесни радиални стълби, които
разделят кавеята на трапецовидни сектори
– керкиди. Зрителните места обграждат
сцената – орхестра, която е с форма на
подкова и диаметър 26,64 м.
Изготвил:Момчил Георгиев 8ж