Отмъщението и прошката

(есе)

Не мога да повярвам какво виждам днес – алчни, злобни и отмъстителни човешки

същества. Къде са любовта към ближния и прошката? Те са в нас. Само трябва да ги
открием и да са нашия пътеводител. Отмъщението е олицетворение на злото, а прошката
на доброто. В нас са скрити и двете и във всеки един момент са в сложен сблъсък или са
сложно обвързани. Трябва да надмогнем злото, за да живеем в мир и добри отношения.
Прошката е единствено и само олицетворение на силата и добротата. Какво
означава да простиш? Казват, че прошката е форма на милост и любов, на вяра в доброто.
Тя е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме такива,
каквито са. Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри. Но често по-лесно
сме склонни да прощаваме на другите, отколкото на себе си. Причината е, че по-трудно
сме готови да приемем и да простим нещата, които самите ние сме извършили или пък не
сме направили. Прошката ни предпазва от желанието за отмъщение. Когато прощаваме,
приемаме случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме другия
от вина. Понякога ние оправдаваме грешките на другите, породени от различните им
възгледи, но можем да не се съгласим с някои техни постъпки. А и невинаги трябва да го
правим. На практика е трудно да се живее с някого, който е „всеопрощаващ”. Затова
много връзки се провалят не заради грешниците, а заради „светците“ в тях. Прошката ни
позволява отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на онзи,
който веднъж ни е излъгал? Трябва да имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка
за това кое е маловажно и заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме, както и
за това, което ако простим, ще ни накара да загубим самоуважението си. Нима може да се
прощава физическото или психическото насилие?!
Всеки отмъщава… съзнателно или несъзнателно в нас остава едно странно чувство,
което в подходящ момент, ако има такъв, ни подтиква към отмъщение. Защото всеки
човек е устроен така, че болката и разочарованието остават дълбоко в него и точно те го
карат да отмъсти на този, който е постъпил нечестно с него в определена ситуация. Трябва
ли да отмъщаваме? Нека се замислим какво би станало, ако само отмъщавахме! Нищо
няма да се оправи, просто отношенията се задълбочават и отиват към по-лошо. В случай

2021г. гр. Бургас

че не простим, ставаме враждебни, изпълнени сме с гняв и омраза срещу този, който ни е
предал. Често се втурваме да измисляме всякакви планове, за да накажем човека, който ни
е наранил. С това не печелим душевно спокойствие, а напротив… Защо го правим?
Причината е в гордостта ни, която не позволява някой да се подиграва с нас. Нерядко
отмъщаваме, оправдавайки се с думите, че става дума за справедливост, която искаме да
възстановим. Само че, както знаем, насилието ражда насилие. Не сме тези, които трябва
да въвеждат ред в този объркан свят.
Важно е да осъзнаем, че хората и светът около нас са такива каквито са. И от нас
самите зависи как те ще ни влияят. Ние сме тези, които решаваме доколко ще позволим
дума или постъпка да ни наранят и дали изобщо ще го допуснем. И в същото време не
можем да избягаме от ударите и болката, защото това е единственият начин да
порастваме, да се разбираме, да се приемаме и обичаме.

Александра Стоянова VIII А клас

СУ „Еп. Константин Преславски“

2021г. гр. Бургас