Сладостта и горчивината от любовта

/есе/
Какво всъщност представлява любовта…? Дали тя е просто чувство, което си
мислим, че сме изпитали, изпитваме или се надяваме да изпитаме? А каква ли е
причината, поради която можем да кажем, че сме влюбени? Не мисля, че това са строго
определени въпроси и ситуаций, то просто се разбира от самосебе си. Начинът, по който
се държиш с даден човек, по който го гледаш, това са малкото ситуаций, в които можеш
да разбереш, че си влюбен.
Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а
когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази
истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много
нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да
чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го
погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш
как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.

Любовта е нещото,което ти дава сили да живееш и да се бориш със зъби и нокти за

онова,което искаш да постигнеш през краткия си живот на земята...Тя е неизмерима част
от нашия живот-прави го динамичен,изпълнен с емоции и най-вече с чувства...Всеки
човек е изпитал сладката тръпка от близостта на любимия човек,oт неговите ласки
испълнени с толкова нежност и любов...безкрайните вечери и дни прекарани с
него,красивите преживявания,те остават завинаги в нашето съзнание, и никой не може да
ги изтрие от там...Любовта ти помага да се пребориш с невъзможното,да преодолееш
преградите и препядствията...тя е като магия,която те омагъосва за цял живот с нежните
ласки на сладостта...Никой не може да избяга от нейния плен,защото тя нахлува без да
пита за разрешение. Това необятно чувство те прави силен и преизпълнен с желание за
живот. Мечтите вече не са мечти,сънищата вече не са сънища-те стават реалност,реалност
изпълнена с толкова много щастие.
Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него,
дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е
болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на
седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш
вкуса на живота и да не знаеш защо.
Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява? А може би го правим, за да се
научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да
ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-
силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е
борба. Борба за щастие. Любовта е от онези сладко-горчиви болки, които нямаме нищо
против да изпитваме. Защото ако нищо не боли, то значи не живеем. Болката най-често е
индикация, че нещо се случва с нас, в нас.
Любовта е една от най-големите носителки на страдание. Нищо не ранява повече от
несподелената и лъжлива любов. Когато си влюбен си много по-лесно раним и тогава най-
малкия намек или дума могат да ти донесат страдание за цял живот. Дума, с която твой
любим човек те нарани волно или неволно може да остави отпечатък върху психиката ти.
От една такава дума можеш да получиш комплекси за цял един живот, а когато си
комплексиран оставаш нещастен за много време. Има много видове любов: любовта
между родител и дете, любовта между двама души, приятелска любов ...При всички тези
случаи на любов тя може да ранява. Нима няма да се почувстваш нещастен, когато най-
добрата ти приятелка или приятел те предаде?
Любовта е най-сладката болка на света и точно като всяка болка, не е безкрайна.
Идеята за вечната обич ми хареса ужасно много, но опитът с болката винаги доказва едно
и също - тя винаги спира. Раните върху ожулените колене минават, разбитото сърце от
първата несподелена любов укрепва отново, а сладката болка по голямата любов на
живота ни винаги отминава с времето.