С П О Р Т Н О У Ч И Л И Щ Е „Ю Р И Й Г А Г А Р И Н“

Имануел Кант
(1724 – 1804)

Имануел Кант е немски философ от 18 век от пруския град

Кьонигсберг.
Кант е последният влиятелен философ на модерна Европа от
класическата редица по теория на знанието по време на Просвещението,
която започва с Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм. Той е сред най-
влиятелните мислители в историята на западната философия. Неговата мисъл
оказва силно влияние върху формирането и развитието на най-новите
философски направления и традиции - феноменология, херменевтика,
екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична
философия.
Имануел Кант е роден през 1724 година в Кьонигсберг (днес
Калининград), столицата на Прусия. Той е четвъртото от единадесет деца на
семейството, от които само четири достигат до зряла възраст. Баща му,
Йохан Георг Кант е самарджия, родом от Мемел (днес Клайпеда) и син на
преселник от Шотландия. Майка му, Регина Доротея Ройтер, е родена в
Нюрнберг. Кръстен при раждането си Емануел, той променя името си на
Имануел, след като научава староеврейски.
Кант израства в скромна и особено набожна среда, свързана с
пиетисткото направление на лутеранството, което се застъпва за силна
религиозна отдаденост, лично смирение и буквално разбиране на текстовете
на Библията. Училището, което посещава, също държи на строгата
дисциплина, като обучението набляга на латинския и религиозното
възпитание за сметка на математиката и природните науки. През този период
той се проявява като солиден, макар и не блестящ ученик.
Смята се, че през целия си живот Кант не се отдалечава на повече от
десет мили от родния Кьонигсберг.
През 1740 година, шестнадесетгодишен, Имануел Кант постъпва в
Кьонигсбергския университет, където преминава цялата му академична
кариера. Там изучава философията на Готфрид Лайбниц и Кристиан Волф
под ръководството на Мартин Кнутцен, рационалист, който следи развитието
на британската философия и наука, и запознава Кант с новата математическа
физика на Исак Нютон. Кнутцен успява да отклони Кант от теорията на
Лайбниц за предварително установената хармония, която нарича
„възглавница за мързеливия ум“, както и от идеализма, отхвърлян от
повечето философи на 18 век. В по-късните си работи Кант критикува
2023г. – Бургас 1
 С П О Р Т Н О У Ч И Л И Щ Е „Ю Р И Й Г А Г А Р И Н“

традиционния идеализъм, според който реалността е изцяло въобразена, и

създава своя собствена теория, наричана трансцендентален идеализъм.
През 1755 г. Кант защитава дисертация с труда си „За огъня“. Още
същата година получава научна степен въз основа на изследването си „Ново
осветляване на първите принципи на метафизическото послание. Малко по-
късно става приват-доцент. Освен философия преподава логика, математика,
естествознание, физическа география, педагогика и др. През 1766 г. заема
поста помощник – библиотекар на Кралска дворцова библиотека и остава на
тази длъжност до 1772 г. От Ерланген през 1769 г. го канят да поеме току-що
създадената катедра по теоретическа философия, но Кант отказва,
обосновавайки се със своята привързаност към родния град и разклатеното си
здраве. Малко след като го канят повторно, но този път в Йена, през март
1770 г., е обявен за професор по логика и метафизика в университета в
Кьонингсберг.
През 1781 г., излиза главното му произведение – „Критика на чистия
разум“, чиито основни идеи прецизира в студията си „Пролегомени на всяка
бъдеща метафизика“ от 1783 г. Следват произведенията „Основоположения
на метафизиката на нравите“ през 1785 г., „Критика на практическия разум“
през 1788 г., „Критика на способността за съждение“ през 1790 г., „Религията
само в границите на разума“ през 1793 г., „Към вечния мир. Философски
скици“ през 1793 г., „Метафизика на нравите“ през 1797 г. и други.
Кант умира на 12 февруари 1804 г.
До Кант философията се разделя на две основни течения –
рационализъм и емпиризъм. Всяко от тях отрича другото, а корените им
можем да проследим назад във времето чак до Платон и Аристотел.
Рационалистите поставят фокуса върху разбирането на света с помощта
на разума и смятат, че хората, които разчитат само на сетивното знание,
виждат света, но не го разбират.
Емпириците смятат, че цялото човешко знание идва пряко или непряко
от опита за света, който придобиваме само със сетивата си.
Имануел Кант предлага трета алтернатива. Той счита, че съществуват
два свята – светът на опита, усещан от нашите тела, и светът, какъвто е сам в
себе си. Тази голяма идея той разгръща в книгата си “Критика на чистия
разум”.
Знанието ни за тези два свята идва по два начина – чрез т.нар.
“интуиции”, получени от пряко усещане на света, както и чрез т.нар.
“концепции”, идващи индиректно от нашето разбиране. Част от знанието ни
– както от сетивността, така и от разбирането – идва от емпирични
доказателства, докато друга част е известна априори. Тези два източника на
знание работят заедно.

2023г. – Бургас 2
 С П О Р Т Н О У Ч И Л И Щ Е „Ю Р И Й Г А Г А Р И Н“

Да вземем за пример една книга. Без концепцията за “книга” по

принцип няма как да знаем, че дадена наша интуиция е именно за книга. Без
интуиция за “книга” никога не бихме узнали, че съществуват книги.
Тоест, за да опознаем нещата извън нас трябва да знаем, че са извън
нас. Някакво знание за пространството, а и времето извън нас трябва да е
налице, за да можем да изучаваме това пространство и време емпирично.
Трябва да сме запознати с пространството априори.
Тъй като е априорно, подобно пространство не спада към нещата в
света и това Кант нарича “нещото само по себе си” – нещо, което е отделно
от нашата сетивност и следователно е външно за умовете ни.
Философската позиция, че дадено състояние или дейност на ума
предхожда и е по-фундаментално от нещата, които преживяваме, се нарича
“идеализъм”, а Кант определя своята позиция като “трансцедентален
идеализъм”, според която за да разберем света са нужни и разум, и опит.
Великото прозрение на Имануел Кант е, че можем чрез силата на
разума да открием качества на собствения си ум, които обагрят целия ни
опит. Всичко, което възприемаме, се случва във времето и пространството,
но филтрирано през нашите умове. Ние нямаме пряк достъп до реалността и
състоянието на света и никога не можем да премахнем филтъра на умовете
си, за да видим нещата такива, каквито са в действителност. Длъжни сме да
се съобразяваме с нашите умове и без тях сме неспособни да изживеем
каквото и да е било.
Имануел Кант е изключително влиятелен философ, благодарение на
който немската философия прогресира особено бързо, а философи
като Йохан Готлиб Фихте, Фридрих Шелинг и Георг Хегел развиват нови
направления и оказват влияние на мисленето през целия XIX век, от
романтизма до марксизма.

Изготвил:
Александра Стоянова X б клас

2023г. – Бургас 3