Екзистенциализъм 

и Албер Камю и Жан Пол

абсурдизъм Сартр
 Екзистенциализъм
• Екзистенциализмът може да се определи в най-общ смисъл
като философия на съществуването. Човекът е възприет като
субект (а не като обект на изследването си), не само като
мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива
човешка личност заедно с условията, при които съществува
тази човешка личност.
• Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр
от книгата му „Екзистенциализмът е хуманизъм“, че при
човека „съществуването предшества същността“. Човек се
ражда без да притежава същност. Същността на човека се
формира като сбор от неговите избори. „Човек е осъден да
избира“.
 Екзистенциализъм
Проблемът „съществуване и същност“ е централен за
екзистенциализма. Според същността и съществуването си
във вселената има три вида обекти:
• нещата от природата – при тях съществуване и същност
съвпадат;
• нещата сътворени от човека – при тях същността предхожда
съществуването, идеята за тях се ражда преди те да бъдат
сътворени;
• човекът – при него съществуването предхожда същността,
защото за разлика от животните същността му не се свежда
до неговата анатомия и физиология.
 Нихилизъм
Нихилизъм е философската позиция, според която всичко в света, особено
човешкото съществуване, човешкото минало и настояще, е лишено от
обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност. Терминът
произлиза от латинското nihil, означаващо „нищо“.
Като философски възглед, нихилизмът често се асоциира с философията на
Фридрих Ницше, Артур Шопенхауер, Петер Запфе и др. Нихилистите най-общо
приемат някои от следните твърдения:
• няма рационално доказателство за съществуването на Бог или на Създател
• истинският морал е непознаваем
• светската етика е невъзможна
• няма истина
• никое действие не може да бъде разбрано като предпочитаемо пред друго
 Абсурдизъм
• „Абсурдното“, се отнася за конфликтът между човешката
склонност да търси ценности и смисъл в живота и
човешката неспособност да намери такива в безцелната,
безсмислена или хаотична и ирационална вселена.
Вселената и човешкият ум не предизвикват Абсурдното
поотделно, а вместо това, Абсурдното се появява поради
противоречивата природа на двете, съществуващи
едновременно.
• Началото му дава Данският Философ Сьорен Киркегор.
Албер Камю 1913-1960

• Роден на 7 ноември 1913, израстнал в Алжир с майка си и

завършил философия в Алжирския университет. Автор на
много пиеси и адаптирал "Бесове" на Достоевски. Печели
Нобеловата награда за литература през 1957г. На 44г.
Вторият най-млад да я спечели. 
• Освен всички позиции които той защитава през Първата и
Втората световна война, той е и създател на абсурдизма.
Тясно свързан с екзистенциализма и нихилизма. Най-
известно е неговото есе "Митът за Сезиф"
"Никой не осъзнава, че
някои хора изразходват
огромно количество
енергия, само за да бъдат
нормални."
 Митът за Сизиф
• Есето на Камю за Митът за Сизиф представя абсурдността
на човешкия живот. Сизиф- наказан от боговете да бута
камък по един хълм завинаги и той винаги да пада
обратно. За Камю, Сизиф е идеалният абсурден герой,
защото той живее живота си в момента, без да се
страхува от смъртта и е прикован към напълно абсурдна
съдба, повтаряйки едно и също нещо всеки ден.
Човекът- наказанието което получаваме за това че
търсим смисъла е да разберем че такъв всъщност
няма. Тук идва ред на още едно от мненията на Камю,
а именно това за самоубийството
Единственият неотложен въпрос

Начинът да преодолееш абсурда според Камю винаги е бил

да не се примиряваш с него. Борбата с абсурда, както може
би има логика, също е абсурдна. Абсурда на човешкия живот
се състои в това че ние се учим да живеем преди да се
научим да мислим. Това да живееш ти пречи на това да
разбереш смисъла, защото той е необясним и неразбираем
от човешкия мозък според Камю. Хората които се
самоубиват са хора които не виждат смисъл в това да
живееш. За това Камю смята самоубийството за валиден
изход от абсурда на живота.
ВИЕ НЕ СТЕ СИЗИФ
И КРЕНВИРШКИТЕ
СА ВКУСНИ!
Жан-Пол Сартър 1905-1980

• Роден е на 21 юни 1905 г. в Париж. През 1906 г. бащата на

Сартър умира и детето израства в семейството на своята
майка, като за неговото възпитание особено се грижи
неговият дядо.
• Влияние върху него оказват много страни на Западната
философия, като той възприема идеи от Имануел Кант,
Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Сьорен Киркегор, Едмунд
Хусерл, Мартин Хайдегер.
“Адът - това са
другите."
• Философията на екзистенциализма и най-вече самият Сартър
добиват огромна популярност след освобождението на
Франция от немската окупация. През 1945 г. Сартр изнася
лекцията „Екзистенциализмът е хуманизъм“, при което се стича
многохилядна публика.

• През 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартр

Нобелова награда за литература за цялостното му творчество,
но той отказва да я приеме, позовавайки се на своя принцип да
не приема официални отличия, тъй като по думите му „един
писател не трябва да си позволява да се превърне в
институция“.
• Тръгвайки от идеята, че съществуването предшества
същността, Сартър развива позицията си за свободата и
значимостта на личния избор в „Битие и нищо“, и по-
специално в примера „Сервитьорът на кафе“.
• Сервитьорът се възползва от личната си свобода, приемайки да
играе ролята на сервитьор, без да бъде такъв в действителност.
Той се нуждае от това да бъде сервитьор, за да бъде част от
обществото, без признанието на околните той не би могъл да
съществува като сервитьор, защото всъщност той не е. Във
връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с
обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида
един от персонажите на Сартър казва „Адът, това са другите“.