Изготвили:

ЛИЛИЯ ПЕЕВА №20

СТЕФАНИ ХРИСТОЗОВА №27

ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪ
М
 Екзистенциализмът (от латински: existentia – съществувание,
живот) е философия на съществуването. Философите
екзистенциалисти възприемат човека не само като мислещ
субект (или обект на изследването си). За тях той е по-скоро
чувстваща, жива личност с причини за съществуването си. Те
използват човека за отправна точка на своите философски
разсъждения.
Най-съвременното въплъщение на екзистенциализма в
психологията, теологията и други науки се основава на
необходимостта от нови категории за разбирането на човешката
личност и нейното битие.
НАЧАЛО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Екзистенциализмът е едно от най-влиятелните философски

течения през първата половина на 20 век. Разпространява се в
Германия, а по-късно във Франция и САЩ Екзистенциалистката
литература от този период е също силно развита и изразена.
 Идейни извори на екзистенциализма са философията на
живота, феноменологията на Едмунд Хусерл, религиозно-
мистичното учение на Сьорен Киркегор. Той разглежда
съществуващите религиозни и философски системи по
отношение на това как човек използва своята лична свобода. Той
намира всички тези системи за незадоволителни по отношение
на отговора им за целта и смисъла на живота, затова формира
възгледа, че В С Е К И СА М Е О Т ГО В О Р Е Н З А
Н А М И РА Н Е ТО И П Р Е СЛ Е Д ВА Н Е ТО Н А С В ОЯ
Ж И З Н Е Н А Ц ЕЛ .
 ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Мартин Хайдегер Карл Ясперс Лев Шестов Николай Бердяев

в Германия в Русия
Габриел Марсел Албер Камю Жан-Пол Сартр Симон дьо Бовоар
във Франция
 Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на
Сартр от книгата му „Екзистенциализмът е хуманизъм“, че при
човека „съществуването предшества същността“. Човек се
ражда, тоест започва съществуването си без да притежава
същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите
избори. „Човек е осъден да избира“. Във всеки един момент
човек е изправен пред правото и отговорността си да избира
(как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов
избор формира неговата същност. По този начин човек е
напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до
разбирането на екзистенциализма за свободата.