ТРАКИ

Племена с индоевропейски произход, които образуват етнокултурна общност на

територията между Карпатите и Егейско море с някои острови, заемат също зони от
Мала Азия и северното крайбрежие на Черно море. През различни исторически
периоди разселването им е в зависимост от участието в армиите на Александър III
Македонски и на елинистическите владетели. За първи път се споменават в Омировите
поеми. Най-известни племена от времето на писаната история със собствени държавни
обединения са одриси, гети, трибали, едони, даки и др. Материализация на
държавообразувателния процес е появата на Одриското царство (в края на 6 в. пр. Хр.) -
типичен раннокласов династичен дом начело с владетел и с ярко противопоставени
групировки на аристокрация и свободни общинници. С отслабването на царството
(след средата на 4 в. пр. Хр.) траките отстояват независимостта си срещу македони,
келти, по-късно и срещу римляни, които през 45 сл. Хр., при император Клавдий,
анексират последното тракийско царство. Преживели варварските нашествия през 4-6
в., траките участват като компонент при образуването на българската народност.

ТРАКИЙСКА КУЛТУРА
Материалната и духовната култура, чиито носители са племената от общността на
траките, населявали днешните български земи, териториите на север от река Дунав
(днес Южна Румъния), Северното Егейско крайбрежие и западния бряг на Мала Азия
от бронзовата епоха до късната античност (края на IV/началото на III хилядолетие пр.
Хр - 6 в. сл. Хр.). Тракийската култура се развива на основата на местните традиции и
взаимодействие с културите на Егейския свят и на Мала Азия. Подложеното на
елинизация и романизация тракийско население възприема древногръцката и римската
цивилизация и запазва своите културни специфики. Тракийската култура се определя
от особеностите в религията и митологията, архитектурата, произведенията на
скулптурата, живописта и художествените занаяти, от постиженията в областта на
познанията за света, религията и бита на древните траки. В Северозападна България
тракийската култура се характеризира с високо ниво на художествена обработка на
метала; в Североизточна България култовите центрове и находките са под влияние на
културите по Северното Черноморско крайбрежие; в държавните образувания на юг от
Стара планина (Казанлъшко, Пловдивско и др.) културата се създава в тесен контакт с
постиженията на гръцката цивилизация. Характерът на тракийската култура се
определя от особеностите в оформянето на градовете и укрепените дворци (Кабиле,
Севтополис), на култовите центрове с обширни могилни некрополи (Долина на
тракийските царе, Тракийски култов център край село Старосел, Перперек и Татул -
Кърджалийско, и "Сборяново") и монументални куполни гробници със скулптурна и
живописна украса (гробница при село Александрово, гробница при Стрелча, гробници
при Мезек, Старосел и Шипка, Казанлъшка гробница, Свещарска гробница); богатите
гробни находки от благородни метали(Враца, Розовец, Дуванли и др.) са с изящна
изработка (Панагюрско съкровище, Рогозенско съкровище и др.). С тракийската
традиция на строителство на куполни гробници се свързва и късноантичната гробница
при Поморие.