Professional Documents
Culture Documents
Trakiya Trakiiiskoto Obshtestvo
Trakiya Trakiiiskoto Obshtestvo
2
обикновено е включвало шлем, ризница, наколенници, щит,
меч и две копия.
КУЛТУРАТА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ. Родината на Орфей
Поради простата двусъставна структура на тракийското
общество - аристокрация и селяни, в тракийската култура
също ясно се открояват два пласта: аристократичен и
народен. Между тях не съществува непреодолима пропаст.
Културата на аристокрацията възниква на базата на
народната култура и поема от живителните й сокове,
стремейки се същевременно да се разграничи и диференцира,
за да докаже социалните предимства на носителите й.
Стремежът към разточителство и показният разкош са нейни
основни характеристики. С аристокрацията са свързани най-
представителните паметници на тракийската култура:
монументални гробници, съкровища, скъпи произведения на
изкуството.
Липсата на домашни писмени извори затруднява изучаването
на древнотракийската култура. Запазените сведения на
древногръцки и римски автори за Древна Тракия са
пречупени през техния светоглед, който съществено се
различава от тракийския. За нас остават непознати
тракийската поезия и музика, отглас от чието великолепие се
съдържа в митологическите образи на тракийски поети и
певци, като Орфей, Музей, Линос и Тамирис. Откъслечните
сведения на древните автори не позволяват пълноценна
реконструкция и на тракийските религиозни вярвания,
митологическа традиция и култова практика. Според
Херодот тракийците почитали боговете Арес, Дионис и
Артемида (на войната, виното и лова), а царете отделно от
народа почитали Хермес. Какво точно е искал да каже
древногръцкият историк с това твърдение, остава
дискусионно, но обособяването на аристократическите
култове изглежда напълно достоверно. Античните автори
съобщават и други имена на тракийски божества, като
Плейстор, Сабазий и Бендида.
3
като Орфей, Залмоксис и Резос. На границата между света на
хората и света на боговете те дават представа за
аристократическата религиозна доктрина, която
съвременните учени са нарекли по името на Орфей
тракийски орфизъм. Орфизмът е бил изповядван в затворени
общества на посветени, достъп до които са имали само
аристократите. Те са смятали, че чрез специални обреди и
ритуали ще постигнат безсмъртие, вечно щастие и
приобщаване към боговете.
4
персийското или скитското изкуство и съчетани с местните
художествени традиции. Сюжетите се свързват с идеологията
на тракийската аристокрация, която онагледяват и внушават
чрез изображения. Характерни са изображенията на хищни
животни - лъвове, орли, грифони, сфинксове и др., често
представяни в борба с елен, бик или друго тревопасно
животно. Сред човешките изображения типични са фигурите
на героя конник и на богинята покровителка.
През VIII-VI в. пр.Хр. по тракийските крайбрежия на
Егейско, Мраморно и Черно море възникват многобройни
елински колонии. Най-значими от егейските колонии са били
Енос при устието на р. Марица, Маронея, Абдера при устието
на р. Места и Амфиполис близо до устието на р. Струма,
както и островните колонии Тасос и Самотраки. На северния
бряг на Мраморно море се е намирал Перинт, а на Босфора -
Бизантион (Истанбул). По тракийския бряг на Черно море са
били разположени Аполония (гр. Созопол), Месамбрия (гр.
Несебър), Одесос (гр. Варна), Дионисополис (гр. Балчик),
Калатис (гр. Мангалия, Румъния), Томи (гр. Констанца) и
Истрия (южно от делтата на р. Дунав, по чието антично име -
Истрос - е бил наречен и градът). Колониите са били
търговски пристанища, през които е преминавала все по-
интензивната и двустранно изгодна търговия между
тракийските земи и древногръцките полиси. От началото на
V в. пр.Хр. водеща роля в тази търговия е играла Атина.
Понякога тракийците са упражнявали политически натиск
върху колониите, принуждавайки ги да им плащат данъци.
Известни са дори случаи, когато цели колонии са били
унищожавани по военен път. Но най-често взаимната
икономическа полза е предопределяла толерантно отношение
и повечето колонии с времето са се превърнали в богати и
цветущи градове.
През V и ІV в. пр.Хр. на различни места във вътрешността на
Тракия възникват по-крупни селища, които постепенно също
добиват градски облик. Някои от тях са били свързани с
царски резиденции, други са имали предимно търговски
функции. Завладявайки Южна Тракия през 340 г. пр.Хр.,
македонският цар Филип ІІ превръща някои от
5
съществуващите от по-рано големи селища в укрепени
градове. Сред тях са Филипополис („градът на Филип\")
на р. Хеброс (Марица) и Кабиле на р. Тонзос (Тунджа). Като
тракийски царски град в края на ІV в. пр.Хр. възниква и
Севтополис, чиито останки са проучени при изграждането на
язовир „Копринка\" край Казанлък. Севтополис носи
името на одриския цар Севт ІІІ, съвременник на Александър
Велики и неговите приемници. Градът е бил укрепен със
здрави стени с правоъгълни кули и бастиони. В него са
открити останки от дворец, от богати градски жилища,
правилна улична мрежа и голям централен площад. Друг
царски град от същата епоха се проучва в земите на гетите,
край с. Свещари в района на гр. Исперих. В разположения
наблизо голям могилен некропол е проучена Свещарската
гробница.
В надпис, намерен в развалините на Севтополис, се
споменават градски храмове и олтари. Но важните
светилища в Древна Тракия са били разположени извън
селищата, в характерна природна среда - на планински
върхове, край извори, в пещери и др. Прочуто е светилището
на Дионис в Родопите, което според Херодот се е намирало на
най-високия връх на планината.ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА
6
Тракийците са живели разделени на племена, които често са
воювали помежду си. Племенната действителност се променя
с времето и поради непълните и често не особено прецизни и
достоверни данни в изворите не може да бъде възстановена с
пълни подробности. За планинското население на Родопите
например са известни различни имена, сред които най-често
се среща името на бесите. На висок връх в земите на бесите се
намира прочуто в древността светилище на Дионис. Южните
склонове на Родопите и крайбрежието на Егейско море са се
обитавали от племената сапеи, бистони и кикони. В района
на горното течение на р. Стримон (Струма), около днешния
град Перник или западно от него, е била разположена
територията на агрианите, които са имали царе през ІV в.
пр.Хр., в Кюстендилско - на дентелетите, в района на
Благоевград - на медите, около Петрич и Сандански - на
синтите. Сред племената по долното течение на Струма по-
важна роля са играли едоните, бисалтите и одомантите. В
Югоизточна Тракия Херодот поставя племенната група на
тините; по-късно в този район се налага името на астите.
Северозападна Мала Азия пък е била обитавана от
витинците, които са родствени на европейските тини. От ІV
до І в. пр.Хр. витинците имат силно и богато царство, за
което са запазени много исторически сведения.
В земите на днешна Североизточна България са господствали
гетите - голямо племенно обединение, което е обитавало и
Добруджа чак до устието на Истрос, а е имало свои
разклонения и на север от реката. Гетите са били коневъден
народ; от техните съставни племена са ни известни имената
на теризите и кробизите. Разпръснати на голяма територия,
гетите обикновено са били разединени в политическо
отношение, но на два пъти - при управлението на Дромихет
през ІІІ в. пр.Хр. и на Буребиста през І в. пр.Хр., се
обединяват в могъщо царство. В Северозападна България,
западно от р. Искър, е била разположена територията на
трибалите - също голямо племенно обединение, създадено
през ІV в. пр.Хр. под властта на царе. В Централна Северна
България едва в епохата на римското проникване се появява
името мизийци. Най-важни от тракийските племена на север
7
от Истрос са дакийците, които са обитавали Южните
Карпати