Professional Documents
Culture Documents
Боговете на траките
Боговете на траките
1619791
Боговете на траките
Траките развили култ към силите на Природата. Почитали свещени гори, дървета, извори,
потоци. Вярвали в съществуването на нимфи, музи и демони. За тях, змията била символ на
хтоничните (подземните) сили. “Свещеното дърво на живота” било разделено на три части:
горна – корона на дървото – символ на небето, средна – ствол на дървото – символ на земята,
долна – корените на дървото – символ на подземния свят.
До днес са запазени сведения за лечение чрез огън и вода, нестинарските игри, свързани с
култа към Слънцето и с определени магически действия. Тракийските лечители използвали
различни баяния и заклинания, придружени с магически действия. Музиката (и
музикотерапията) се свързват с имената на херосите Орфей и Лин.
Херодот съобщава, че траките почитат боговете Хермес, Арес, Дионис, Асклепий и Артемида.
image
ТРАКИЙСКИ БОГОВЕ
Дарзалас (Darzalas или Derzalas) е тракийски бог на подземния свят и плодородието, сходен с
Кабир, чийто култ е засвидетелстван в древния град Одесос, днешна Варна.
Одесос е древногръцки полис, основан през VI в. пр.Хр. от милетски колонисти. Става голям
търговски център през V в. пр. Хр. Преди основаването на гръцкия полис на мястото е
съществувало тракийско рибарско и земеделско селище.
Тракийският бог Дарзалас е главното божество на Одесос, почитан като покровител на града.
Представян е като зрял мъж с брада, полегнал на клине, държащ в ръката си рога на
изобилието. В чест на Дарзалас били устройвани мистерии, шествия, игри и състезания, за
които свидетелстват старогръцки и латински извори. В Одесос е имало и храм на Аполон,
покровител на гръцките колонисти.
Според друга версия Дионис бил син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното
царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детето, този път като
изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че
Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали. При това Дионис претърпял различни
метаморфози – превърнал се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсали и изяли
части от тялото му. Зевс изпепелил с мълнията си титаните и от техния прах се родили хората.
Това схващане е основа на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е
заложена частичка от Дионис, тоест божествена същност. Атина и Деметра успели да спасят
сърцето на малкия Дионис. Зевс използвал сърцето, за да възстанови тялото му, като го
поставил в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис „дважди роден“. Някъде се казва, че
Зевс дал на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.
Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе
едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от
неговия вик и се скрил в лоното на Тетида. По-късно Дионис с войската си пленил Ликург и го
ослепил. По други версии му вдъхнал лудост и Ликург убил сина си Дриант с брадва, мислейки
че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург
Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която
наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей.
После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. Следван винаги от тиас –
спътници, най-често жени, Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на
негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините,
обхванати от вакхическа лудост.
Еагър е тракийски речен бог. Свързан е с имената на много поети от Доомировия период.
Според легендите е баща на Орфей или Лин. Понякога се казва, че е баща и на сатира Марсий.
Зеринтия (стгр. Ζερυνθία) е име на тракийска богиня. Името е отнесено към култ в Югозападна
Тракия от Теопомп (fr. 44 и 214) и Хезихий. Ликофрон (77-78) я споменава като тракийска
богиня и я отъждествява с Хеката и Афродита. Според Стефан Византийски и в лексикона Суда,
Зеринтия е име на Хеката и Афродита не само в Тракия, но и на остров Самотраки. На острова
има пещера, наричана Зеринтийска, където се жертвопринасят кучета в чест на богинята и се
празнува с оргиастични обреди. Изглежда култът към тази тракийска богиня на Самотраки е
съществувал преди колонизирането на острова от гръцките заселници от остров Самос. След
елинизацията на култа, обредите в нейна чест са запазени и включени в култа към Великите
богове на Самотраки - Кабирите. Има предположение, че пещерата се е намирала вътре в
границите на светилището на Великите богове. Идентифициран е олтарът, на който вероятно са
правени жертвоприношенията на Зеринтия — на края на свещения път, слизащ от хълма с
пропилеите, преди да стигне до "Ротондата на Арсиное" и "Залата на хоровите танци".
Кабирите (стгр. Κάβειροι) или Велики богове са божества с неуточнен брой, почитани с
мистериални култове в античността на островите Самотраки, Лемнос и Имброс; в гръцките
градове Тива, Тесалоники, Одесос; в тракийски царски резиденции като Севтополис и др. На
Самотраки се наричат още „Велики богове“. Техните мистерии се ползват с изключителна
популярност в древния свят. Смята се, че тези божества и техните култове са от трако-
пеласгийски произход. Свъзани са с Хефест.
За култа към тези божества се знае малко, макар че разкопките от Тива и Самотраки ни дават
материални доказателства за тези обреди, свързани с култа към Богинята Майка. Светилището
на остров Самотраки е един от техните най-големите религиозни центрове. Сигурно е, че
основен момент в ритуала е обредът на свещения брак. Божественото дете играе голяма роля в
мистериите. Великите богове са познати в образите на синове на Зевс (Диоскури). Навярно
ритуалите са извършвани в ритуална зала, имитираща първичната пещера. Слизането в
подземното помещение играе ролята на слизане в долното царство, символична смърт. Към
всеки нов посвещаван се подхожда като към чужд на мистериалната тайна и след
посвещението той става зрящ, приобщава се към тайното учение. Неслучайно мистите в много
от кабирическите изображения се представят с превръзки на очите или забулени. След
посвещението се запалва огънят в сакралното огнище и това символизира новия статут и
закрилата на Великите богове. Кабирите са разглеждани и като трима братя, двама, от които
заговорничат срещу третия и го убиват. За изкупване на този грях, изявяващ различието между
добро и зло, единственото изкупление е посвещението. Понякога тези божества се представят
като синове на Хефест, друг път той е техен син или един от тях. Обикновено Кабирите са трима
и към тях се прибавя детето Кадмос. Кабирите са възприемани като божествени покровители
на мореплавателите. Те са често споменавани в античната литература, но поради
съществуваща религиозна забрана за разкриване тайните на мистериите не са запазени
подробни описания. Изобразителни текстове на тивански вази и от Самотраки хвърлят
светлина върху тайнството.
Кабирите в Тракия
„На Егина отправяйки се към планината на Общогръцкия Зевс (Zeus Panhellenios) пред теб
изниква светилището на Афая, за която Пиндар съчинява ода по молба на Егиняните. Критяните
казват (а митовете за Нея идват от Крит), че Евбул бил син на Карманор, този който пречистил
Аполон след убийството на Питон и казват още Бритомарта била е дъщеря на Зевс и Карме
(дъщеря на същия този Евбул). Тя обичала състезанията и лова и била любимка на Артемида.
Бягайки от Минос, обладан от похотлив копнеж по нея, тя се хвърлила в мрежи опънати за лов
на риба. Артемида я направила богиня и не само критяните, но и егиняните почитат я.
Егиняните казват, че Бритомарта сама им се явила на техния остров. Нейното прозвище сред
егиняните е Афая (Невидимата), а на Крит я наричат Диктина на мрежите.”
Търсейки връзка между траките и защо не дори така наречените от Херодот Царски скити от
една страна и древните критяни и микенци, от друга, без своеволието да ги отъждествяваме,
тук само ще изтъкнем афинитета на тези автохтонни култури към бика, змията и
змиеукротителката, двойната брадва и късият прав меч, почитането на една-единствена
Велика богиня-майка, или на един-единствен Върховен бог-баща, бил той с образа на гръцкия
Посейдон, Дионис или Зевс, почитането на неговите две или повече дъщери или синове (да
речем седем) по скоро като светици или светци покровители, или дори като безплътни духове,
отколкото като божества в традиционния вид на гръцкия пантеистичен модел. Всъщност
навсякъде където археолозите се натъкват на находки от тези култури се наблюдават сходни
погребални практики с градеж на могили и използване на погребални маски, но липса на
храмове. Те са заместени от каменни светилища под открито небе, свещени дървета, скали или
стели (колони) дооформени от човешка ръка намиращи се в свещени гори, планини или
пещери. Не на последно място разбира се стои и предпочитанието на траки, минойци и
микенци към женското начало, към божествената девойка омайваща не само мъжките сърца,
но и всичко живо със своята прелест, божествен глас и владеене на умения присъщи по
традиция на мъжете. Неизброими са аналозите на тракийската Котито в целия древен свят, по
различно време и под различни имена все пак става дума за един и същ архетип, така че
въпросът не е толкова Кое е първо - кокошката или яйцето?, гръцката Артемида или
тракийската Котито (Бендида), а по скоро Какво е кокошката, какво яйцето?
Оргастичният му култ преминал през V в.пр. н.е. в Гърция, първоначално почитан под името
Загрей, а оттам в Древния Рим и се слял с култа на орфическо-тракийския Дионис (грц.
Διόνυσος) Бакх, Бакхус (лат. Bacchus).
Култът към Сабазий бил широко разпространен във Фригия, впоследствие и в Тракия. Корените
му трябва да се търсят най-късно около средата на II хил. пр. н. е. Всички извори показват, че
Дионис не е гръцко божество, а анатолийско или тракийско - идва от Мала Азия в Тракия и от
там преминава в Гърция. В класическата гръцка митология Сабазий бил отъждествяван с
Дионис-Загрей. По-късно под влияние на елинската митология и култура култът към Сабазий
проникнал в Рим, където се слял с култа на Юпитер.
След като елинизират и обсебват култа на Сабазий, гърците го връщат в земите на траките като
Дионис. В някои митологични разкази на древни автори косвено се съобщава за съпротивата
на траките при налагането култа на Дионис. Най-ранно е сведението за конфликт между
Дионис и Ликург (тракийски цар при Хелеспонт), отразено в „Илиада“.
В земята на бесите култът на Сабазий е бил силно разпространен. В района на Асеновград най-
силно e действала по-късно и гръцката колонизация, продължила и през Средновековието.
image
Според софийски археолог, божеството държи в дясната си ръка кривак, а според историк от
гр.Първомай - делва. Ако до откриването на плочката съществува само описателен образ на
Сабазий, то след откриването `и при Белинташ в този шедьовър на тракийското ювелирно
изкуство виждаме материализираният образ на божеството. Изображението притежава
висотата на съвършена иконография, балансиран композиционен план. Всеки елемент има
самостоятелно значение, а всички заедно образуват един завършен и автентичен образ.
Изображението съдържа всички елементи на света - скалата, живата природа и растителния
свят. В горния ляв ъгъл се виждат листа, които приличат нa бръшлянови. Зеленият и белият
(сребърен) цвят се приемат като сабазиеви (цветовете на Сабазий). Навярно затова и плочката
е изработена от сребро. Образът нa Сабазий внушава величие, спокойствие, и е в пълна
хармония с обкръжаващите го змии. Техният устрем нaгope символизира земната и космическа
връзка и единство на света, силата на живота в развитието му.
Змиите, изобразени върху плочката сочат основните човешки органи, които характеризират
здравето и мисълта: коремът с вътрешните органи, сърцето с чувствата, главата с нервната
система и разума. Една от змиите се извисява над главата и олицетворява душата и вярата.
Изобразени са и две по-малки змийчета. Те може би символизират двете начала на живота:
хоризонталната, изобразена на корема женското, а устремената с гъвкави движения нагоре
към нея оплодителната сила на мъжкото начало. Те олицетворяват бога като творец и
властелин над света, на здравето и живота.
image
Тракийският конник е тракийско божество, и/или герой, най-често наричано само Херос.
Почитан е в множество тракийски светилища от римската епоха (1-3 в. сл. Хр.). Представян е в
ловни сцени, или просто в движение. В по-сложните сцени конникът може да се движи към
олтар, до който има дърво с увиваща се в клоните му змия. До олтара понякога е изобразена
жена (жени) и/или жертвени животни. Понякога конникът е съпътстван от куче или помощник.
Чести негови атрибути са копието и плячката.
image Херодот
V 6-7: "...У останалите траки има следния обичай: продават чедата си навън. Девиците не пазят,
ами ги оставят да се любят с който мъж пожелаят. Обаче жените си пазят здраво; откупуват ги
от родителите им за много пари. Татуирането се смята за благородно, а не татуирането - за
неблагородно; бездействието - за прекрасно, а да си земеделец - най-долно; да живеят от
война и грабежи - за най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи."
V 3: "От всички хора най-голям е тракийският народ - разбира се, след индийците; и ако ги
управляваше един човек и бяха единодушни, биха били непобедими и далеч най-силни от
всички народи по мое мнение. Но това е непреодолимо и невъзможно за тях и никога няма да
стане; затова са и слаби."
IV 94: "Te (става въпрос за тракийското племе гети) обезсмъртяват по следния начин: те смятат,
че не умират и че загиващия отива при божеството Салмоксис, което някои от тях назовават
Гебелеизис. Всеки четири години те изпращат при Салмоксис вестител, избран помежду им по
жребий,като всеки път му поръчват да предаде техните желания. Изпращането става така:
поставени за тази цел хора държат в ръце три копия, а други хващат за ръцете и краката човека,
когото пращат при Салмоксис, похвърлят го нагоре и той пада върху върховете на копията. Ако
умре, прободен от копията, смятат, че богът е благосклонен към тях; ако не умре, хвърлят
вината върху самия пратеник и го обявяват за лош човек, след което пращат друг. Поръчките се
дават на пратеника, докато е още жив. Същите тези траки при гръмотевици и светкавици
пращат стрели нагоре към небето, заплашвайки бога, понеже вярват, че не съществува никакъв
друг бог освен техния."
V 4-5: "Но траусите, които във всичко друго изпълняват същото, както и останалите траки,
постъпват по следния начин, когато някой се ражда или умира: близките сядат около
новороденото и го оплакват за това, колко беди трябва да изстрада, след като се е родило, и
изброяват всички човешки страдания; а умрелия погребват сред игри и веселия, като казват за
него, че след като се е отървал от толкова много беди, се намира в пълно щастие."
image
Аболеон: бог на стрелците, безметен (безметний) - този, който уцелва точно жертвата си без да
се прицелва.
Аздул (Асдул, Ездул): бог-ездач, вероятно е едно от названията на тракийския бог-конник= вж.
„Тракийски конник“.
Атиз (Атис, Ате, Ати): трако-фригийски бог-Баща, негова любима бил богинята Кибела.
Дарзалас (Darzalas): почитан в Одесос бог на подземния свят и плодородието, сходен с Кабир.
Еагър: тракийски речен бог. Според легендите е баща на Орфей и/или Лин. Според други
легенди е баща и на сатира Марсий.
Ейрена (Ейрене): богиня на мира, почитана както от древните траки, така и в Гърция и Рим.
Загрей - хтоничен космически бог, почитан от орфиците, "Първият Дионис". При траките той
бил бог на слънцето, син на Бендида.
Кандаон: бог на войната, почитан от тракийското племе крестони, отъждествяван с гръцкия бог
Арес.
Орфей: елински герой, който според елинската митология е с тракийски произход. Засега няма
данни траките да са познавали неговото гръцко име и иконография.
Плейстор: бог на войната и блясъка (светлината) най-често изобразяван като пелтаст, името му
означава блестящия.
Семела: майка на гръцкия Дионис, обожествена след смъртта ѝ под името Тиона.
Сурегетес: бог, почитан като Tπήκοος – “вслушващ се, чуващ молбите” и Tπιφανής – “явяващ се”
насън или наяве.
Тракийски конник (Херос): герой и/или бог на лова, познат от оброчни плочки и надписи от
римската епоха, почитан в цяла Тракия с различни местни имена.
Ятрус: бог от тракийската митология, който държал речните и водни стихии в подчинение.